< Библейски въпрос от Хабакук

В: В Хабакук 1:1-17, кога е написана книгата на Хабакук?

О: Вавилонците превзеха Ерусалим през 597 г. пр. Хр., така че това е било преди тази дата. В Хабакук 2:20 се казва: „Господ е в Своя свят храм“, така че храмът все още е стоял тогава. Пророчеството за вавилонците щеше да се изпълни „в твоите дни“ според Хабакук 1:5, така че не може да е било няколко десетилетия преди това. Първо, ето какво не е отговорът, а след това два варианта за отговор.

Не е отговорът: Царството на Манасия (697–642 г. пр. Хр.) Вавилон е бил второстепенна сила, под контрола на Асирия, която би била най-вероятната заплаха. Следователно това би направило възхода на Вавилон изненада. Беззаконието, за което Хабакук се оплаква, би съответствало на ранната част от царуването на Манасия, но не и на късната. Въпреки това е трудно да се разбере как толкова ранен период би съответствал на „във вашите дни“.

Около 621 г. пр. Хр., десетилетие преди Вавилон и други народи да превземат Ниневия през 612 г. пр. Хр., Вавилон вече беше сила, но шокът в Хабакук не беше, че Вавилон ще бъде силен, а по-скоро, че Бог ще използва злия Вавилон, за да превземе Ерусалим. В Хабакук 1:6-11 вече се казва, че те ще бъдат силни. Обаче 621 г. пр. Хр. е по време на царуването на добрия цар Йосия (640–609 г. пр. Хр.), а „беззаконието“ не би съответствало на късната част от неговото царуване, освен ако не се отнасяше за много израилтяни, а не за правителството.

Най-вероятно това е било по времето на злия цар Йоаким (609–597 г. пр. Хр.). Тогава вавилонците вече са били известни като силни, както се казва в Хабакук 1:6–11; времената са били беззаконни, както се казва в Хабакук 1:3–4; но мнозина в Юда все още са имали надежда, че Храмът отново ще бъде пощаден, както се вижда в Еремия 7.

Една вероятна дата е 606–604 г. пр. Хр., около времето, когато Вавилон разгроми египетската армия в битката при Кархемиш през 605 г. пр. Хр. И двата последни периода биха направили Хабакук съвременник на Еремия.

В обобщение, не сме сигурни кога е написана книгата на Хабакук. Посланието на Хабакук е актуално за много исторически периоди, включително и днес. Павел цитира Хабакук 1:5 като предупреждение към евреите от своето време в Деяния 13:41.

В: В Хаб. 1:1 какво означава името „Хабакук“?

Отговор: То произлиза от еврейската дума „хабак“ („да прегърна“), която може да означава и „да се боря“, така че „Хабакук“ би могъл да означава „борецът“. И двете значения са подходящи в този контекст. Съществуваше също така стайно растение, наречено „Хамбакуку“ на асирийски, но няма връзка между двете.

В: В Хаб. 1:1, тъй като не знаем със сигурност кой е бил Хабакук или кога е била написана книгата, защо тя трябва да присъства в нашата Библия?

О: Сред другите причини, тя принадлежи там, защото Исус потвърди автентичността на целия Стар Завет. Той прие без съмнение Стария Завет на евреите в Палестина, както се вижда от Матей 5:17; 7:12; 11:13; 22:40; Лука 16:16, 29, 31; 18:31; 24:27.

В: Защо в Хабакук 1:2 и Псалом 10:1 изглежда, че Бог не винаги чува молитвите на праведните хора?

Отговор: Вместо да се радва в Бога, Авакум забеляза колко мрачно изглеждаше положението и затова попита Бога какво ще направи по този въпрос. Бог наистина дава отговор на Авакум в Авакум 1:5-11 и в крайна сметка изпълни този отговор чрез вавилонците. Като цяло, понякога трябва да чакаме Божия отговор, тъй като Той действа според Своето време, а не според нашето. Въпреки това, необходимостта да чакаме Господа не прави отговора Му по-малко впечатляващ, когато дойде. 2 Петрово 3:9 показва, че Бог не е бавен, но може да изглежда бавен, защото не иска никой да загине.

В: В Хабакук 1:4 по какъв начин законът е бил безсилен и по какъв начин може да бъде безсилен днес?

Отговор: Буквално се казва: „законът беше парализиран/обезчувствен“. Ако владетелите, съдиите и властите като цяло пренебрегват Божия закон, тогава, макар законът да не се е променил в съдържанието си, той става безсмислен или дори предмет на подигравки в едно безбожно общество.

Днес дори светските закони могат да бъдат парализирани в ръцете на корумпирани длъжностни лица. Веднъж един наркотрафикант в Ирландия, когато беше арестуван от полицай, уверено му каза, че ще излезе на свобода в рамките на една седмица. В рамките на една седмица наркодилерът беше на свобода и срещу него никога не бяха повдигнати обвинения. Това НЕ се дължеше на корумпиран съдия. Причината беше корумпиран прокурор. Ако прокурорът допусне ключова грешка при повдигането на обвинения – умишлено или просто откаже да повдигне обвинения – тогава законът, приет от законодателната власт, остава без значение. Ако съдиите тълкуват закона умишлено в противоречие с това, което законодателната власт е имала предвид, тогава законът губи смисъла си.

В: В Хаб 1:6 какво е „безмилостен и буен народ“ (BSB) или „горчив и прибързан народ“ (KJV)?

Отговор: Вавилонците имаха насилствени импулси и дори търсеха начини да извлекат полза от насилието, подобно на членовете на бандата в Притчи 1:11. Те са едновременно безмилостни и бързи да нанесат удар. Еврейският израз тук, hammar wehannimhar, представлява несъвършена рима. Хабакук 1:6-11 разкрива по-подробно как те са безмилостни и буйни.

Бог предизвика сътресение. Бог щеше да използва вавилонците, които бяха много по-зли от юдейците, за да накаже Юда.

Въпрос: В Хабакук 1:8 трябва ли да приемаме буквално, че тези коне са били бързи като леопарди?

Отговор: Това е поезия и Хабакук е искал тя да се разбира като такава. Когато хората казват, че приемат Библията „буквално“, те не имат предвид свръхбуквално, а по-скоро, че приемаме Библията така, както авторите са искали тя да бъде приета.

Въпрос: В Хаб. 1:9; 2:8,17 и Бит. 16:5 какво точно означава еврейската дума за насилие (хамас)?

О: В Битие 16:5 Сарай използва тази дума, когато се оплаква на Авраам за Агар. Няма доказателства за каквато и да е физическа сила. Обикновено обаче тя означава насилие, а в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 7, стр. 383, се казва, че „означава неподчинение на закона от страна на някой, който е твърде силен, за да бъде подведен под отговорност“.

В: В Хабакук 1:11, тъй като всички ние сме виновни за грях, какво според вас се има предвид под „Те са виновни“?

Отговор: Хабакук ги нарича виновни, защото тяхната сила всъщност е единственият им бог. Да, всеки е виновен за зло, независимо дали го осъзнава или не. Тези хора обаче осъзнаваха, че са виновни за насилие срещу онези, които не се бореха срещу тях, и не им пукаше, че са виновни. Днес някои хора се опитват да рационализират злото си, като го представят за несъщинско зло, или да оправдаят своята нечестивост с това, че други са били нечестиви към тях. Но други дори не си правят труда; те проявяват насилие спрямо хора, които изобщо не са им направили нищо, и не им пука.

В: В Хаб. 1:12-13 какъв е тонът на въпроса на Авакум?

Отговор: Той има не един, а два различни тона. Първо, той е изключително уважителен и покорен към Бога. Но второ, той е почти толкова протест, колкото и въпрос. Няма нищо лошо да зададем на Бога въпрос, който ни мъчи, но дори и тогава трябва да бъдем уважителни.

В: В Хаб. 1:13 какво точно е моралното зло?

О: Писанието не дава кратко определение, но дава много описания. Ето някои аналогии.

Злото е като измамна тежест

Теглилките са били важни в древния свят за измерване на зърно, сол и други стоки за търговия. Второзаконие 25:15 и Левит 19:36 намекват за това, когато споменават съвършена и справедлива теглилка. Притчи 11:1 и Притчи 16:11 казват, че справедливата теглилка е наслада за Господа. Притчи 20:10,23 и Михей 6:11 осъждат хората, които използват различни и измамни теглилки.

Така че, за да разберем злото, трябва да разберем, че Бог е добър, в смисъл че Той, като Свят Създател, е установил стандарта за измерване на добротата.

Злото е като дупка в полето на добротата

Хората могат да имат илюзии за злото, но злото не е илюзия. Хората могат да имат илюзии за всичко, но илюзията не премахва реалността. Злото е като дупка в нивата на добротата на един земеделец. Дупката не е „нещо“, а липса на нещо. Тя обаче не е илюзия, защото хората могат да стъпят в дупка, която не виждат, и да си изкълчат глезените. Ако цялата доброта идва от Бога, то „дупката на злото“ е „нещо“, което не идва от Бога.

Затова, за да разберем злото, трябва да разберем, че Бог е добър, в смисъл, че нищо не е напълно добро, освен самият Бог. Бог дава добротата, а злото е липса на доброта.

Злото е като сянка

Бог е сътворил всичко, нали? Ако е така, тогава Бог ли е сътворил и сенките? Ако сянката се образува там, където светлината се блокира или намалява от някакъв обект, тогава светлината ли е създала сянката или обектът?⎯ Няма обект – няма сянка. Но и без светлина също няма сянка. Може да объркате сянката с илюзия, но илюзиите не ви засягат, освен ако не вярвате в тях. Растенията, които се нуждаят от слънце, умират в сянката,⎯ независимо от това, в какво вярва човекът.

Сенките наистина съществуват, но те нямат съществуване, независимо от източника на светлина и обекта, който я блокира. Злото наистина съществува, но то няма съществуване, независимо от Бога, Който е светлина и източник на всяко добро, и от съществата, които притежават свободна воля да хвърлят сянка върху Божието добро.

Никой, включително и Бог, не е създал злото пряко, точно както на земята никой не създава сенките пряко. Бог е създал злото косвено, точно както на земята светлината създава сенките косвено.

Така че, за да разберем злото, трябва да разберем, че Бог е добър, в смисъл, че Той е източникът на всяко добро.

Адамантий, писал около 300 г. сл. Хр., казва, че злото е „случайно“. Докато неща като граматиката и реториката нямат собствена същност, а са странични продукти на говоренето или писането на език, по същия начин и злото няма собствена същност, а е страничен продукт на отклоняването от доброто. Човек не е „зъл“ заради това, от какво е съставен, а заради действията си се определя като зъл. Някои действия, като например размножаването, не са нито добри, нито зли сами по себе си, а зависят от контекста, в който се извършват. („Диалог за истинската вяра“, четвърта част, 9, стр. 137)

В: Защо в Ав 1:13 различните съвременни определения за моралното зло са неадекватни?

Отговор: Ето някои неадекватни определения.

1. „Всичко, което не ми харесва.“ Ако всичко, описано с това, беше зло, тогава какво да кажем за бормашината на зъболекаря, скалпела на хирурга или детето, което крещи, защото трябва да приеме лекарство с лош вкус? А какво да кажем за противоречивата ситуация, която възниква, когато родител наказва детето си?

Неприятните неща могат да служат на добри цели, за да:

да усъвършенстват вярата ни. 1 Петрово 1:6-7

Да ни помогнат да умрем за греха. 1 Петрово 4:1

Да изпитат вярата ни и да развият постоянство. Яков 1:2-4

Да бъдат използвани не за наше добро, а за доброто на другите. Колосяни 1:24

Да бъдат знак, който да помогне на невярващите. Филипяни 1:28

Това просто е част от това да си християнин. 2 Тимотей 3:12; Филипяни 1:29

Понякога не виждаме никаква причина, освен че нашето постоянство прославя Бога. Виж Йов 1:8-12; 2:2-6.

2. „всичко, което не е добро за мен“. Ако е така, какво да кажем за нещата, които едно дете преценява, че не са добри за него, като например зеленчуците? А какво да кажем за престъпника, който е в затвора за доброто на обществото, а не за собственото си добро?

Дори при този възглед съществува проблем с перспективата. В 1 Коринтяни 15:12-19 Павел казва, че това, за което страда и за което проповядва, е безполезно, и че ние бихме били най-жалките от всички хора, ако Христос наистина не беше възкръснал от мъртвите. Павел ясно е видял, че това, което е най-добро както за слушателите му, така и за самия него, би било съвсем различно, ако Исус не беше възкръснал. В Матей 10:39 и Марк 8:35 Исус казва: „Който намери живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.“ С други думи, всеки, който е готов да загуби земния си живот, ще намери истинския живот във вечността, а всеки, който живее само за този живот, ще е загубил за цялата вечност. Така че това, което е най-добро за живота на човека, зависи от това дали се фокусирате изключително върху краткосрочния земен живот или върху дългосрочния вечен живот.

3. „всичко, което не води до най-голямото благо за обществото“. В Йоан 11:49-52 първосвещеникът Каиафа каза за заговора за убийството на Исус: „…по-добре е за вас един човек да умре за народа, отколкото да загине цялата нация.“ По странен, непреднамерен начин той беше напълно прав. Това обаче не прави разпъването на Исус добро. Предателството на Исус от Юда беше необходима част от смъртта на Христос, която доведе до нашето спасение. Означава ли това, че Юда трябва да бъде наш герой, защото е бил добър? Разбира се, че не. В Деяния 2:23 се казва, че Исус е бил предаден според Божия предначертан замисъл и предвидение. Въпреки това в Марко 14:21 се казва, че за Юда би било по-добре, ако не се беше родил. Престъплението на Юда беше отвратително, но Бог използва злия избор на Юда, за да доведе до най-голямото добро.

В: Защо в Хабакук 1:13 Бог позволява на хората да съгрешават?

Отговор: Бог отговаря на този въпрос в две части, като представя картина на бъдещето.

1. Хабакук 1:5-11 показва, че тяхното щастие е краткотрайно, защото скоро още по-безмилостен народ ще ги покори. Божието търпение към греха на земята е само временно. Ако само можехме да вземем присърце Псалом 39:4-5 и да се запитаме колко дълъг ще ни се струва земният живот след милиони години, този отговор щеше да ни бъде толкова ясен.

2. Хабакук 2:1–3:16 рисува картина с думи. Първата част от отговора, Хабакук 2:2–20, описва подробно греховете на потисниците и тяхната съдба в този живот. Уместно Хабакук пише, че те разширяват апетита си като Шеол в Хабакук 2:5. Не само че ще стигнат до гибел, но докато се изтощават напразно, за да подхранват огъня в Хабакук 2:13, надеждите и усилията им ще се окажат напразни.

Втората част от отговора, в Хабакук 3:1-16, пренасочва вниманието към „определеното време“ от Хабакук 2:3, към последните времена и последния съд. Много нечестиви наистина изглеждат да живеят добре през целия си живот на земята, а животът ни се струва несправедлив, ако се фокусираме само върху този живот.

В Псалом 73 Асаф се молеше на Бога за собствените си горчиви чувства към насилниците и богатите. Щом Асаф влезе в светилището в Псалом 73:17, той видя ясно същия отговор, който видя и Авакум. Сигурно е, че Бог ще накаже строго греховете им, но е по Божията преценка да накаже греховете им в момента, който Той избере. Както подсказва 1 Тимотей 5:24-25, някои последствия от греха настъпват по-рано, а други се отлагат до съдния ден.

Когато Кори тен Бум беше в нацистки концентрационен лагер, една бивша цигуларка от еврейски произход, чиито пръсти бяха изкривени от нацистките изтезания, я попита как Богът на Кори е могъл да допусне това да се случи. Жената нямаше настроение за богословска дискусия. Кори отговори, че не знае. Но тя знаеше, че нейният Спасител е дошъл на земята и че и Той е бил несправедливо измъчван, че Той е преживял това, което тя преживява, и че Той разбира нейната болка. Амин!

В: В Хаб. 1:14 как хората са уподобявани на рибите в морето?

Отговор: Хабакук казва, че изглежда хората са като рибите и пълзящите гадини. Те не са подчинени на никакъв ред и нямат друга цел, освен да бъдат уловени и изядени от другите. Това е точно това, което вавилонците правят с народите около себе си, а надписът е на стената; ще дойде и редът на Юда. В стих 17 Хабакук сравнява рибаря, който изпразва мрежата си, с вавилонците, които избиват народите без милост.

В: В Хаб. 1:16 как вавилонците принасяха жертви на мрежата си и как хората правят същото днес?

Отговор: Вавилонците имаха различни идоли, но техният национален бог беше Мардук, по-късно наричан просто „Господ“ или Бел. Според „Енциклопедия Британика“ неговата „звезда“ беше Юпитер, а той държеше скиптър, лък, копие, мрежа или мълния.

Подобно на други народи, вавилонците се молеха на своя бог за победа. Но важното не беше личното обръщение към Мардук, а самата победа. Така че, ако вавилонците метафорично улавяха други народи в мрежата си, всъщност те принасяха жертви на това, което им носеше победа. Жертвоприношението може да означава да дадеш нещо на това, на което си посветен, а може също да означава нещо, от което се отказваш и което ти струва нещо. И двата случая са валидни тук. Те бяха много патриотични, посветени на своята империя, и жертваха морала си и всякаква невинност, за да постигнат целите си.

Днес никой не се покланя на Мардук. Но много хора на практика се покланят на това, което считат за средство за успех – било то кариерата им, парите, политическата власт или други неща.

В: Как трябва да постъпим, когато се мъчим с въпроси, които сме задали на Бога, но Той все още не ни е отговорил (Хаб. 2:1)?

Отговор: Хабакук „наблюдаваше“. Еврейската дума може да означава действието на наблюдение, а също и да се намираш на мястото, откъдето наблюдаваш. По същия начин и ние трябва да бъдем „търпеливи в очакване“ на отговор. Хабакук се беше вкопчил в спасителния пояс на Божия характер сред хаотичната буря.

В: В Хаб. 2:4, Рим. 1:17 и Евр. 10:38 какво означава, че праведният ще живее чрез вяра?

О: „Чрез вяра“ е различно от това да разчиташ на това, което заслужаваш, на собствената си праведност, на знанията си или на себе си. „Чрез вяра“ предполага обект: вяра в Бога. Праведните, както в Стария, така и в Новия Завет, живеят, като се уповават и разчитат на Бога.

В: В Хаб. 2:5 каква е връзката между гордостта и алкохола?

О: Този отговор следва масоретския еврейски текст, в който тук се чете „вино“; BSB следва Свитъците от Мъртво море и гласи: „богатството наистина го предава“. Този стих не казва, че горделивите хора са по-склонни или по-малко склонни да пият. По-скоро,

1. Както показва първата част на стиха, когато човек пие алкохол, езикът му става по-невъздържан и другите могат да чуят по-ясно какво има в сърцето на този човек.

2. Както показва последната част на стиха, гордостта действа донякъде като наркотик, а придобиването на неща, които подхранват гордостта, е опияняващо. Подобно на наркотик, гордостта може да накара хората да правят много глупави неща.

Хората, които са опиянени от алкохол, понякога имат преувеличени представи за своите способности или значимост, или за несправедливостите, които са им причинени. Те бавно осъзнават, когато са били наранени. Същото важи и за хората, които са роби на амбицията или жаждата за власт.

В: В Хаб 2:6-19 какво е обобщението на злините, които хората са извършили тук?

Отговор: Има четири основни точки.

1. Те натрупаха богатството си чрез изнудване, престъпления и кръвопролитие (Хабакук 2:6, 9, 12).

2. Те са изпитвали удоволствие от това да опозоряват другите (Хабакук 2:15).

3. Насилие (Хабакук 2:17).

4. Полагали надежда в идоли и в собствените си творения (Хабакук 2:18-19).

В: Какъв е структурен моделът на тази поезия в Хабакук 2:6-19?

Отговор: Всяка част от основния текст се състои от три части:

1. Злото, което хората извършиха (Хабакук 2:6, 9, 12, 15)

2. Диагноза (Аввакум 2:7, 10, 13, 16)

3. Съдът (Хабакук 2:8, 11, 14, 16-17)

Стихове 18-20 стигат до същността на въпроса:

1. На материално ниво хората се уповаваха на идоли, които проповядваха лъжи.

2. На по-общо ниво те се уповаваха на собствените си творения и на безжизнени неща.

3. Те търсеха напътствия и други неща, на които да се уповават, вместо да мълчат пред Господа.

Въпрос: В Хабакук 2:6-19, какви точно бяха петте „горко“?

Отговор: Във всички случаи те имаха ненаситен апетит.

2:6-8 Плячка от завоевания

2:9-11 Пожелаване на твоя дом

2:12-14 Разширяване чрез насилие

2:15-17 Унижаване на съседите

2:18-19 Желание за други богове

В: В Хаб 2:6, 9, 12, какво общо имат помежду си първите три (от петте) проклятия?

Отговор: Разрушителят ще бъде разрушен. Във всеки от случаите нечестивите хора са вършили зло, за да натрупат богатство или да се защитят. Но всъщност това, което са натрупали, ще се обърне срещу тях и ще им навреди.

В: В Хаб 2:7 кои са кредиторите тук?

Отговор: Това е евфемизъм за всички жертви, от които те са „заели“ богатства. В крайна сметка хората, срещу които вавилонците са воювали, ще се въстанат заедно срещу нея.

В: В Хаб 2:8 защо Бог е позволил на такъв жесток народ да успее?

О: В Езекиил 7:24 се казва, че вавилонците са били сред най-лошите езичници. Това, че вавилонците са имали „успех“, не е било непременно нещо добро за тях. Всъщност може да се каже, че вавилонците са били въздигнати, за да бъдат съдени. За разлика от тях арамеите, арабите, сабеите и другите никога не са постигнали степента на успех, която са постигнали вавилонците, и никога не са претърпели унищожението, което са претърпели вавилонците.

Въпрос: Защо в Хабакук 2:8 Бог наказва халдейците за това, че са били инструменти на Неговата воля и [предполагаемо] са правили това, което Той им е казал да правят?

Отговор: Бог никога не е заповядвал на халдейците да нахлуят в Юда, и те не са я завладели поради желание да се подчинят на Божиите заповеди. Вместо това Бог, съгласно така наречената доктрина за съдействието, е използвал злото им желание за завоевание за Своя добър план. В Римляни 8:28 се казва, че Бог може да съдейства така, че всичко да се обърне към добро за онези, които Го любят. В Ефесяни 1:11 и Притчи 16:4 се казва, че Бог използва всичко като част от Своя план.

В: В Хабакук 2:11 как камъните и дървото извикаха?

Отговор: Хабакук 2, макар и да се обръща общо към всички злодеи, говори предимно срещу вавилонците. Докато камъните и дървото извикаха като поетична метафора, те буквално проговориха към вавилонците в Даниил 5:5-6. В нощта преди мидяните и персите и техните съюзници да разграбят Вавилон, цар Валтасар даде голямо пиршество, като използва златните и сребърните чаши, взети от Храма в Ерусалим. Появиха се пръстите на човешка ръка и написаха на стената думите: „Мене, Мене, Текел, Парсин“. Даниил тълкува тези думи, както можете да прочетете сами в Даниил 5:25-28.

Въпрос: В Хабакук 2:14 познаването на славата на Господа различава ли се от познаването на Господа в Исая 11:9?

Отговор: Да. Исая 11:9 се отнася до бъдещо време в Милениума, когато цялата земя ще познае Господа. Изразът в Хабакук вероятно се основава на Исая 11:9. Разликата между двете е, че Исая се е съсредоточил върху същността на Божието царство, докато Хабакук е задавал въпроси и получавал отговори относно установяването на Божието царство. Като допълнение, Псалом 72:19, Числа 14:21 и Исая 6:3 се отнасят до славата на Господа, която изпълва земята.

Книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 300, посочва, че макар все повече хора да чуват за Господа, истинското ни познаване на славата на Господа ще дойде едва през Милениума. Много места в Новия Завет ни казват да се молим и да копнеем за завръщането на Христос, а Неговото идващо Царство трябва да бъде толкова важно в нашите молитви днес, че в „Молитвата на Господа“ Исус научи всички Свои ученици да казват: „Да дойде Твоето царство…“

В: В Хабакук 2:19 какво точно е идолопоклонство?

Отговор: Има различни видове идолопоклонство, но всички те имат общо това, че човек вярва, уповава се или се посвещава на нещо или някого вместо на Бога.

Вяра: Когато искате повече съвети за живота, към кого сте склонни да се обърнете? Ако най-новата модна книга по психология противоречи на това, което казва Библията, на кое от двете сте склонни да повярвате?

Доверие: Когато се тревожите за бъдещето си, обръщате ли се към Библията и се молите, или разчитате на хороскопи и гадатели?

Любов и преданост: Когато имате свободно време, към какво се насочват мислите ви? Насочват ли се към поклонение и възхвала на Бога?

Макар парите, романтиката и други неща да могат да се превърнат в неявни съвременни идоли за хората, много по-лошо е изрично да се поклоняваме на друг бог.

В: В Хабакук 2:20 се казва, че цялата земя трябва да мълчи пред Бога, защо тогава християните Му пеят?

Отговор: Това се отнася за време в бъдещето. Може би е същото като кратката тишина, спомената в Откровение 8:1. Има пет различни еврейски думи за тишина. Тази, която се използва тук, означава също „да замлъкнеш“.

В: Има ли в Хабакук 3 някакви доказателства в подкрепа на мнението, че тази глава е написана от автор, живял по-късно от автора на първите две глави?

О: Няма, освен че един коментар сред свитъците от Мъртво море върху Хабакук съдържа само глави 1 и 2. Той обаче е силно повреден екземпляр, така че е разбираемо, че част от него липсва. Всички известни екземпляри на Хабакук съдържат третата глава. Някои може би са стигнали до това заключение, защото в първите две глави Хабакук е на прага на духовното потъване, докато в третата глава той се научава да се радва въпреки обстоятелствата и несигурното утре. Но изглежда, че този рязък контраст е умишлен. Първите две глави почти звучат като погребален химн. Но както се казва в книгата на Х.А. Айрънсайд „Малките пророци“, стр. 202: „Уви, че сърцата на толкова много от нас толкова често са разстроени! Само чрез постоянно самоосъждане и внимателно ходене в Духа ще бъдем поддържани в подходящо състояние, за да допринесем за сладостта на великия оркестър на Главния Певец!“

В: В Хаб 3:1 какво е „шигионот“?

Отговор: Това е или музикален инструмент, или вероятно музикален стил. Днес не разполагаме с повече подробности за този инструмент. Изглежда, че това е множествената форма на „шигайон“, споменат в Псалом 7. Може да означава песен с бурен ритъм или блуждаеща мелодия. „Шигионот“ може също да означава, че същите думи на песента са се пеели многократно, всеки път с различна мелодия. Това би било нещо като нашия живот, тъй като вярващите прославят Бога по един и същ начин в различни житейски ситуации.

В: В Хабакук 3:2 каква е връзката между гнева и милостта?

Отговор: Макар да изглеждат като противоположности, човек не може напълно да разбере Божията милост, без да познава Божия гняв. Трябва да се разбере, че Бог е толкова свят, че грехът бива унищожен в Неговото присъствие. Бог се гневи на греха, но гневът Му не замъглява съда Му. Дори когато вижда покварено и греховно човечество, Неговата велика любов към нас все още е преизпълваща. Бог се радва да проявява милост, защото желае никой да не загине, според Езекиил 18:23,32 и 2 Петрово 3:9.

В: В Хабакук 3:3 как всеприсъстващият Бог дойде от Теман?

Отговор: Въпреки че Бог е навсякъде, Той все пак може да има локализирано присъствие. В крайна сметка, Исус беше на едно място в даден момент. Бог също се яви на Мойсей в горящ храст, който се намираше на едно място. Пристигането на Бог от Теман вероятно се отнася до част от Второто пришествие на Христос.

В: В Хаб. 3:3 къде се намира Теман?

Отговор: В Едом, точно от другата страна на Мъртво море и малко южно от Юда. Езекиил 25:13, Амос 1:12 и Обадия 8-9 споменават Теман като част от Едом. Еремия 49:7,20 поетично използва Теман като синоним на Едом. Теман е кръстен на един вожд на Едом и внук на Исав, на име Теман (Битие 36:11, 15, 42 и 1 Летописи 1:36, 53). Елифаз в книгата „Йов“ е бил теманит, а 1 Летописи 1:45 също споменава теманитите. Вижте също следващия въпрос.

В: В Хабакук 3:3 може ли това да е предсказание за Мохамед, както твърдят някои мюсюлмани?

Отговор: Само мюсюлманите от сектата „гулат“ биха могли да мислят така, тъй като този стих говори за „Бог“, а не за „Мохамед“. Някои мюсюлмански секти от типа „гулат“ наистина вярват, че Мохамед е Бог, макар това да е ерес за сунитските мюсюлмани. Въпреки това, ако някой сунитски мюсюлманин наистина вземе този въпрос на сериозно, той също ще трябва да повярва, че Мохамед е Бог, тъй като „Бог дойде от Теман“.

Други причини, поради които това не може да се отнася за Мохамед, са, че „Неговата хвала“ не се отнася за Мохамед, тъй като хвалата е за Бога, и че планината Паран е мястото, където израилтяните са лагерували, далеч от Мека.

Накрая, някои мюсюлмани явно се стремят да намерят повече приемственост между Мохамед и Библията, точно както има приемственост между Исус и обещания Месия от Стария Завет. Въпреки това, някои мюсюлмани я търсят на най-невероятните места, като Хабакук 3:3, тъй като не могат да намерят никаква истинска приемственост другаде.

В: В Хабакук 3:3 и Второзаконие 1:1 планината Паран наистина ли е Мека, както твърдят някои мюсюлмани?

Отговор: Не, защото Паран се намираше непосредствено на изток от Синайския полуостров. Исмаил първоначално е живял в пустинята Паран (Битие 21:21), но неговите потомци явно вече не са били там, когато са дошли израилтяните. В Второзаконие 1:1-2 се казва, че израилтяните са разпънали лагера си в равнината близо до Паран. Пътуването им от планината Хорив е отнело единадесет дни. Те са прекарали много време в Паран, както показват Числа 10:12; 12:16; 13:3 и Второзаконие 33:2. Числа 13:26 показва, че Кадеш, който се намира в най-южната част на Израил, е в пустинята Паран. Давид отиде в Паран в 1 Царе 25:1. Хадад едомският избяга от Едом в Египет през Паран в 1 Царе 11:18.

Накратко, Паран е бил на единадесет дни път от планината Хорив, Кадеш е бил в Паран, а Паран е мястото, където израилтяните са разпънали лагера си и са изпратили разузнавачи в Ханаан.

В: За какъв период от време се говори в Хабакук 3:3-15?

Отговор: Повечето тълкуват това като отнасящо се до триумфалното завръщане на Христос в Откровение 19:11-21 или вероятно в Откровение 20:7-9.

В: В Хаб 3:4 какво излиза от Божията ръка?

О: Съвременните преводи, като например BSB, казват: „лъчи проблясваха от ръката Му“. В Изход 34:29-30,35 също се споменават лъчи, излъчвани от Мойсей, след като той разговаря с Бога. Тези лъчи напомнят небето точно преди зората.

В: В Хаб 3:5 как „язва“ може да предшества Бога на любовта?

О: Бог притежава както гняв, така и любов. „Язва“ тук означава смъртоносна болест или епидемия. Тя може да бъде болест, както се казва в Второзаконие 32:24, или може да са „язви“, както при язвите в Египет в Изход 7–11.

В: В Хаб 3:6 как хълмовете или планините могат да бъдат вечни?

Отговор: Еврейската дума „’ad“ може да означава древен или стар, както и вечен.

В: В Хаб. 3:8 защо Хабакук споменава реки?

О: Еврейският текст не е ясен, но вероятно се има предвид океанските течения, а не реките със сладка вода. Бог не е гневен на природата, а я използва, за да демонстрира Божията сила. Бог показа Своята сила срещу река Нил в Изход 7:20–21; срещу Червено море в Изход 14:15–28; 15:8–10; Псалом 78:13; и срещу река Йордан в Исус Навин 3:14–17.

В: В Хабакук 3:13 кой е Помазаникът тук?

О: Това е Месията. Въпреки че граматически е в единствено число, само фактът, че е в единствено число, не отговаря на въпроса, защото дума в единствено число може да се отнася за група. В Стария Завет обаче терминът „Помазаник“ никога не е бил използван за израилския народ.

В „Библейски коментар на Expositor“, том 7, стр. 530–531, това е разгледано по-подробно. „…и към неговия ‚помазаник‘ (masiah, ‚Месия‘). Основният корен (msh) се отнася почти винаги към отделен човек; само в един съмнителен случай той може да се отнася към народа като цяло (Пс. 28:8–9). Най-често той обозначава цар (например, 1 Цар. 2:10; 2 Цар. 23:1; Пс. 18:50; 89:38, 51); но може също да обозначава и други лица, назначени на ръководни постове, като например първосвещеника (например, Изх. 40:13, 15; Лев. 4:3; 6:22) и патриарсите (1 Лет. 16:22; Пс. 105:15). В настоящия контекст на „Изход“ изглежда, че се отнася за Мойсей, който, подобно на цар Давид, съчетаваше в себе си месианските функции на пастир (например, Чис. 27:17; Пс. 77:20), пророк (например, Втор. 18:15; 34:10), Божий слуга (например, Изх. 14:31; Чис. 12:7-8) и свещеник (Изх. 6:16-26; Лев. 8).“

В: В Хаб. 3:16-19 как е могъл Хабакук да се радва, знаейки, че ще настъпи това велико разрушение?

Отговор: Той можеше да се радва точно както онези в небето се радват на разрушението на Вавилон в Откровение 19:1-8. Хабакук не изпитваше радост от самото разрушение, но можеше да се радва на тези последни знамения за Божието царство, както и на сломяването на силата на злото на земята.

В: В Хаб. 3:17-19, какъв вид увереност могат да имат вярващите тук?

О: Ние нямаме увереност, че катастрофата и разрушението няма да настъпят, или че лично ние няма да преживеем тежки времена, или че няма да бъдем въвлечени в тежките времена на една нация. Християните не са изключени от война, насилие, болести или от на пръв поглед безсмислена преждевременна смърт. Ние нямаме увереност, че винаги ще бъдем благоденстващи, здрави или че няма да претърпим злополуки, загуба на близки или приятели. Естествено, нямаме увереност, че няма да ни потрябват търпение, постоянство или способността да устоим в изпитания, както Йов.

Но въпреки всичко това, все пак имаме два вида увереност. В крайна сметка, имаме увереност, че накрая ще живеем вечно в радост на небето. В момента, въпреки нуждата ни да устоим в страданието, имаме увереност, че Бог ще бъде близо до нас, ще ни утешава и ще разбира болката ни, тъй като Самият Исус пое болката за нашите грехове на кръста. Така че можем да имаме увереност в утрешния ден; не защото знаем какво ще донесе той, а защото знаем, че Бог ще бъде там в нашето утре, завинаги.

Вижте „New International Bible Commentary“, стр. 949–950, за повече информация. Там се споменава химнът „Sometimes a Light Surprises“ („Понякога светлината изненадва“) от Уилям Коупър. Коупър се е борил с депресия, имал е няколко опита за самоубийство и е прекарал известно време в психиатрична клиника. Ето първите две строфи от това, което е написал, след като е преодолял тези ситуации.

1. Понякога светлината изненадва
християнина, докато той пее;
Това е Господ, Който изгрява
С изцеление в крилете Си:
Когато утехата отслабва,
Той отново дарява на душата
Време на ясен блясък,
За да я развесели след дъжда.

2. В свято съзерцание
Ние тогава с наслада се впускаме
Темата за Божието спасение,
И я откриваме винаги нова;
Освободени от настоящата скръб,
с радост можем да кажем:
Нека неизвестното утре
да донесе каквото и да е.

http://hymnbook.igracemusic.com/hymns/sometimes-a-light-surprises

Въпрос: В Хабакук 3:19 бих искал да знам от научна гледна точка за какво конкретно животно говори авторът. Знам, че може да е елен, сърна или червен елен, но ми се струва почти по-вероятно авторът да е говорил за козирог или палестинска планинска коза. Има ли някакви улики за това какво всъщност може да е?

Отговор: Не можем да посочим конкретен вид. В Библията на БСБ се казва „елен“. Гръцката Септуагинта казва „краката ми“ и не споменава никакво животно. Може да е елен, газела или някое друго бързобягащо животно.

Тъй като тази дума не се използва на друго място в контекст, в който можем да разграничим кое от двете е, съществува несигурност относно това какво точно е. Козирогът, който живее в дивата природа на Арабския полуостров, определено е една от възможностите. Друга възможност е, че не става дума за конкретен вид, а за животно, подобно на елен, като цяло.

Със сигурност не се очаква от нас да научим от тази аналогия нещо специфично за краката на елена в сравнение с краката на газелата или козирога, а по-скоро, че тези животни могат да тичат безстрашно и уверено по високи, величествени места, където другите не могат да стигнат.

В: Къде се цитира Хабакук в Новия Завет?

О: Хабакук 1:5 е цитиран в Деяния 13:40-41. Хабакук 2:4 е цитиран в Римляни 1:17; Галатяни 3:11; Евреи 10:37-38. Има прилики с Хабакук 3:17-18 във Филипяни 4, макар че това не е цитат.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи на книгата на Хабакук, които са се запазили до днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море (около 1 г. сл. Хр.) 4Q238 и вероятно 4Q82 (=4QXIIg)

4Q82 (=4QXIIg) Ав 2:4?; Ав 3:3-5

4Q238 съдържа Хабакук 3.

Коментарът от свитъците от Мъртво море върху книгата на Авакум, датиращ от I век пр.н.е., се нарича 1QpHab. Той е намерен в пещерата „Айн Фашка“. Това е доста силно повреден коментар, съдържащ цялата книга на Авакум от 1:2 до края на глава 2. Глава 3 очевидно е изгубена. Авторът се е опитал да свърже всички пророчества на Хабакук със своето време. Текстът има 160 различия спрямо масоретския текст, повечето от които са незначителни граматически, правописни или арамейски изрази.

Гръцкият свитък на Малките пророци от Нахал Хевер (8 Hev XIIgr) съдържа Хабакук 1:5–11; 1:14–2:8; 2:13–20; 3:9–15. Той е бил скрит по време на въстанието на Бар Кохба срещу Рим. Написан е между 50 г. пр.н.е. и 50 г. сл.н.е. Той представлява преработка на Септуагинтата, изготвена в Юдея, и е почти идентичен с Масоретския текст.

Свитъкът от Вади Мураб’ат на Малките пророци (Mur 88) датира от около 132 г. сл. Хр. Той съдържа Хабакук 1:3-13,15; 2:2-3,5-11,18-3:19. Вади Мураб’ат съдържа също така някои писания на самия Бар Кохба от 132 г. сл. Хр.

Като цяло, в свитъците от Мъртво море, Нахал Хевер и Вади Мураб’ат са запазени следните стихове от Хабакук: 1:3–17; 2:1–11, 13–20; 3:1–19. С други думи, поне част от всеки стих, с изключение на 1:1–2 и 2:12.

Християнските библейски ръкописи, датиращи от около 350 г. сл. Хр., съдържат Стария Завет, включително книгата на Хабакук. Две от тях са „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.), където книгите на дванадесетте малки пророци са поставени преди Исая. Книгата на Хабакук е пълна както във „Ватиканус“, така и в „Александринус“.

„Синайският“ (340–350 г. сл. Хр.) също съдържа цялата книга на Хабакук. Тя започва на същата страница, на която завършва Наум, и завършва на същата страница, на която започва Софония.

Гръцката версия на Хабакук 3 от колекцията „Барберини“ се съдържа в шест ръкописа от VIII до XIII век. Тя представлява парафраз, който най-много прилича на коптските версии.

В: Кои ранни автори са се позовавали на Хабакук?

Отговор: Авторите от периода преди Никейския събор, които са цитирали или са правили алюзии към стихове от книгата на Авакум, са:

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.)

Мелит/Мелето от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.)

Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава „Стария Завет“ и изброява книгите. Той не изброява дванадесетте малки пророци поотделно, а ги нарича „Дванадесетте“. Фрагмент 4 от „Книгата на извлеченията“, том 8, стр. 759

Теофил от Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.)

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) в „Против ересите“, стр. 442, цитира Хабакук 3:2 като написано от Хабакук.

Климент Александрийски (193–205 г. сл. Хр.) „Еремия и Амбакум [Хабакук] все още пророкуваха по времето на Седекия. В петата година от неговото царуване Езекиил пророкуваше във Вавилон; след него – Наум, а след това – Даниил. След него, отново, Агей и Захария пророкуваха по времето на Дарий Първи в продължение на две години; а след това и ангелът сред дванадесетте.“ „Стромати“, книга 1, глава 21, стр. 328

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.)

Ориген (225–254 г. сл. Хр.)

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.)

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира Авакум 2:4 като част от „Авакум“ в Трактат 12, трета книга, 42.

След Никея (325 г. сл. Хр.):

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) (Подразумева се, тъй като той споменава дванадесетте пророци) „И така, в Стария Завет има общо двадесет и две книги; … след това Пророците, като дванадесетте се считат за една книга…“ Атанасий, Великденско писмо 39, гл. 4, стр. 552.

Ефрем Сириец (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378 г. сл. Хр.) прави алюзия към Хабакук.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–385 г. сл. Хр.)

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци: Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава Обадия, Наум и Авакум в „Градът на Бога“, книга 17, глава 31, стр. 377

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.)

В: В книгата на Хабакук какви са някои от разликите в превода между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Книгата на Авакум има 56 стиха и около 638 думи на иврит. Гръцкият превод на Септуагинтата на книгата на Авакум съдържа около 1082 думи на гръцки. Преводът на Септуагинтата на Авакум не е толкова висококачествен, колкото преводът на Септуагинтата на Тората. Ето няколко от разликите в превода. Първата фраза е на иврит, а втората – на гръцки.

Хаб. 1:3 „покажи ми злото и ще видиш мъката“ срещу „покажи ми бедите и скърбите, за да ги видя“

Хаб. 1:4 „правдата не се проявява постоянно“ срещу „съдът не се извършва ефективно“

Хаб 1:5 „Погледнете/Вижте сред народите и вижте/погледнете“ (Масоретски текст) срещу „Погледнете/Вижте, вие, предатели/презрители, и вижте/погледнете“ (1QpHab, Септуагинта, сирийски, Деяния 13:41) (разлика от една буква, „o“ вместо „d“)

Ав 1:8 „вечер“ (Масоретски) срещу „Арабия“ (Септуагинта, Теодор от Мопсуестия, Коментар върху Хабакук, гл. 1, стр. 270)

Хаб 1:8 „всички те идват с намерение за насилие“ (Масоретски текст) срещу „всички те са склонни към насилие“ (Септуагинта, 1QpHab)

Хаб 1:17 „мрежа“ (Масоретски текст) срещу „меч“ (1QpHab, палестинска редакция на Септуагинтата) – разлика от една буква. В книгата „Свитъците от Мъртво море и съвременните преводи на Стария Завет“, стр. 136, се посочва, че „изважда меча си“ пасва по-добре от „изпразва мрежата си“, и много учени са съгласни, че „меч“ е била първоначалната дума.

Хаб 1:17 „?“ (Масоретски текст, Талмуд, палестинска редакция на Септуагинтата) срещу [без въпросителен знак] (1QpHab, Септуагинтата, сирийски текст)

Ав 1:17 „и да възвися“ (Масоретски текст, Септуагинта, Вулгата) срещу „да възвися“ (1QpHab, Талмуд, сирийски) („и“ прави изречението по-плавно тук)

Хаб 2:1 „на поста“ (Масоретски) срещу „на моя пост“ (1QpHab) – разлика от една буква.

Хаб 2:1 „Той [Господ] ще каже“ (Масоретски) срещу „той ще отговори“ (Сирийски)

Хаб 2:5 „виното е коварно“ (hayyayin в Масоретския текст, Таргум, Вулгата) срещу „богатство (hwn) или дързък/самонадеян (hawwan)“ (1QpHab)

Хаб 2:11 „мазилка“ (Масоретски текст) срещу „бръмбар“ (Септуагинта, Теодор от Мопсуестия, „Коментар върху книгата на Авакум“, гл. 2, стр. 277–278) срещу „колче“ (сирийски)

Хаб 2:15 „голината им“ (Масоретски текст) срещу „определените им празници“ (1QpHab)

Хаб 2:15-17 втора суфикса за мъжки род, единствено число (Масоретски текст) срещу трета местоименна форма за мъжки род, единствено число (1QpHab, Симахус, Вулгата, потвърдено от Акила, Теодотион и Квинта) срещу липса на суфикс (Септуагинта, сирийски, Таргум). За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 3, стр. 519.

Хаб 2:16 „да бъде изложен/обрязан“ (Масоретски текст) срещу „да се клати/да се люлее“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта, Пешер, Акила (126 г. сл. Хр.)) срещу „да заспи дълбоко“ (сирийски, Вулгата). На иврит разликата е [he’arel] срещу [hera’el] – разместване на две съгласни. Въпреки това коментарът „Пешер“ от Свитъците от Мъртво море споменава пиянство.

Ав 3:1 „относно заблудените“, в Шигионот [вероятно музикален термин] срещу „и песен“ в Септуагинтата.

„Краката му ще крачат по равнините“ (старолатински/италически, Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 20, стр. 450) срещу липсващо (Масоретски текст и Септуагинта)

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата – от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „Септуагинтата: гръцки и английски“. Използвани са също „Библейският коментар на Експозитора“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV, както и „Предникейските отци“, том 1.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible