< Въпрос по Библията от „Деяния на апостолите“

В: Лука написал ли е две отделни книги: „Евангелието“ и „Деянията“, или е написал една книга, но църквата или първата християнска общност я е разделила на две книги?

Отговор: И двете са доста обемни книги и Лука първоначално ги е написал отделно. Деяния 1:1 започва с думите: „В първата си книга, о Теофиле, аз написах за всичко, което Исус започна да върши и да учи…“ От 31-те предникейски автори, които са цитирали или споменавали Лука и/или „Деяния“, никой не е писал, че някога е имало една книга.

В: В Деяния 1:1 и Лука 1:3 Теофил беше ли реална личност?

Отговор: Има три възможности и аз подкрепям третата теза.

Не: Гръцката дума „Теофил“ означава „любител на Бога“ и мнозина я разглеждат като общо обръщение към всички, които обичат Бога. Според историка Плутарх, някой си Клеомен е бил чудотворно защитен от змия и е бил наричан „теофил“, или „любимец на боговете“.

Да: Въпреки това „Теофил“ е било известно гръцко име и някои източници, като например „Nelson Study Bible“ (стр. 1685), твърдят, че Теофил е бил конкретен вярващ. По същия начин „NIV Study Bible“ (стр. 1532) посочва, че „Теофил почти със сигурност се отнася до конкретно лице, а не до любителите на Бога като цяло“. Теофил може да е бил покровител на Лука, който е покривал разходите му, докато той е извършвал проучванията си и е писал.

Умишлено двусмислено: Третото мнение е, че тази двусмисленост е умишлена – или от страна на Лука, или от страна на Бога.

Теофил е било името на редица хора:

1) Древен гръцки географ, споменат от Плутарх, Птолемей и Йосиф Флавий

2) Индо-гръцки цар, живял или през 130 г. пр. Хр., или през 90 г. пр. Хр., епископ на Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.)

3) Теофил от Кесария (ок. 170–180 г. сл. Хр.)

4) Арианският Теофил Индиецът (починал през 364 г. сл. Хр.)

5) Патриарх на Александрия около 391 г. сл. Хр.

6) Авторът на „Мъченичеството на Хабиб дякона“, което се е случило през 315 г. сл. Хр.

Въпрос: В Деяния 1:3 Исус прекарал ли е на земята четиридесет дни след Своето възкресение, или по-малко от пет дни, както предполага Лука 24:50-52?

Отговор: Исус е бил на земята след Своето възкресение в продължение на четиридесет дни, както ни казва Лука в Деяния 1:3. За разлика от това, Лука ни разказва в Лука 24:50 за последните пет дни, но Евангелието от Лука не уточнява броя на дните, преди Исус да ги заведе във Витания и да се възнесе на небето.

В: В Деяния 1:8 апостолите знаеха ли предварително какво ще се случи, когато Светият Дух слезе върху тях?

О: Писанието не казва, но няма индикация, че са знаели. Много пъти, когато следваме Бога, Той не винаги ни казва предварително какви благословения ни е приготвил.

В: В Деяния 1:10 кои бяха мъжете, облечени в бяло?

О: Те бяха ангели. Лука ги нарича мъже, защото изглеждаха като хора.

В: В Деяния 1:11 защо ангелите леко смъмриха апостолите?

О: Разбираемо е, че те просто стояха там в изумление, гледайки как Исус се възнесе на небето. Но след като Исус изчезна, те продължиха да гледат нагоре. Те не трябва да се тревожат, че ще пропуснат завръщането на Христос; всяко око ще го види. Ние, подобно на тях, не сме призвани да бъдем просто наблюдатели на звездите, които гледат само нагоре, а сме призвани да бъдем свидетели пред хората по целия свят.

В: Показва ли Деяния1:11 , как ще се завърне Исус?

Отговор: Да. Исус ще се завърне телесно в облаците, точно както телесно се възнесе в облаците.

Раннохристиянският писател Ириней (182–188 г. сл. Хр.), след като цитира 1 Йоан 5:1, казва: „знаейки, че Исус Христос е същият, на когото се отвориха небесните порти, защото прие плът; който ще дойде и в същата плът, в която пострада, разкривайки славата на Отца.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16:8, стр. 443

В: В Деяния 1:12 какво означава „пътуване на съботно разстояние“?

Отговор: Този разговорен термин обозначаваше разстоянието, което фарисеите бяха определили, че човек може да измине в събота, без да върши работа. Мишна учи, че то е било 2000 лакти, което би било 1,11 км, или 1200 ярда, или 2/3 от миля.

В: Показва ли Деяния 1:12, че не трябва да пътуваме по-далеч от това разстояние в събота?

О: Не. Фактът, че „пътят на съботата“ е бил обичаен термин и е използван тук, не означава, че трябва да следваме традициите на фарисеите. Разходката в събота е била около 3 000 фута, или малко повече от половин миля, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 354.

В: Защо в Деяния 1:12 учениците отидоха на Елеонската планина, след като в Деяния 1:4 им беше казано да не напускат Ерусалим?

Отговор: Елеонската планина се намираше на по-малко от една миля от стените на самия Ерусалим. Тя все още беше в границите на по-широкия Ерусалим, точно както едно предградие, граничещо с града, все още се счита за част от градската среда.

Въпрос: В Деяния 1:12 Исус възнесе ли се на небето от Елеонската планина или се възнесе от Витания, както казва Лука 24:50?

О: И двете, защото Витания се намираше на склона на Елеонската планина. Витания беше по-близо до Ерусалим, отколкото разстоянието, което на един юдеин беше позволено да измине пеша в събота, а Елеонската планина се намираше между Витания и Ерусалим.

Като странична бележка, описанието на Елеонската планина от Лука звучи така, сякаш е написано за езически читател, който иначе не би бил запознат с нея. Еврейските читатели, които са били в Ерусалим, вече биха знаели къде се намира Елеонската планина. Затова подобен език не се среща при никой от останалите евангелисти, които вероятно не са виждали нужда от това.

В: Защо в Деяния 1:16 и 15:7 Петър започва с поздрава, който на гръцки се превежда като „Мъже, братя“ (BSB „Братя“), а Яков започва по същия начин в Деяния 15:13?

Отговор: Няма никакво специално значение в това; това е бил един от стандартните начини за започване на тържествена, уважителна публична реч. Например, гръцкият оратор Демосфен е започвал някои от речите си по този начин, според „The Expositor's Greek Testament“, том 2, стр. 63. Павел започва с „Братя и бащи“ в Деяния 22:1, с „Братя“ в Деяния 23:1 и 28:17, а просто с „Мъже“ пред езичниците в Деяния 27:21.

В: Какво разкрива Деяния 1:14 за Йосиф и Мария?

Отговор: Йосиф, осиновителят на Исус, не е присъствал. Както учи Йоан Златоуст, Йосиф вероятно е починал преди разпъването на Исус. Те са били там, за да се поклонят и да се молят на Бога; няма споменаване за почитане или молитва към Мария. Мария е почитана като майка на Исус; титлата „Мария, майка на Бога“ е непозната в Новия Завет. Това е последният път, когато Мария се споменава пряко в Новия Завет.

В: В Деяния 1:17, защо Бог е позволил Юда Искариотски да бъде част от служението, преди Юда да предаде Исус?

Отговор: Предателството на Юда беше част от Божия план според Деяния 2:23. Юда е само един пример в Библията за недостойни хора, които действат като водачи на Божието стадо, но всъщност са духовни вълци. Това се случи тогава в Деяния20:29 –31 и понякога се случва и днес.

Бог обаче не беше изненадан от това; всъщност Бог включи дори предателството на Юда като част от Своя план.

Въпрос: В Деяния 1:18 и Матей 27:3-10 как точно е умрял Юда?

О: В Деяния 1:18-19 се казва, че Юда падна с главата надолу върху едно поле, което предполага падане от поне някаква височина. Съчетаването на тези стихове дава две възможности. И в двата сценария Юда се е обесил, най-вероятно на дърво, вероятно надвиснало над скала.

Опитът за обесване се провали: докато Юда все още беше жив, въжето се скъса и той падна с главата надолу върху нивата, а тялото му се разкъса.

Опитът за обесване е успял и Юда е умрял от обесването. Въпреки това, ако никой не се качи да го свали, рано или късно тялото щеше да падне, по един или друг начин.

Така или иначе, имало е обесване, скъсано въже и разкъсано тяло.

В: В Деяния 1:17 Библията говори ли за самоубийство? Ще отиде ли човек в рая или в ада, ако се самоубие? ... Нямам пистолет, насочен към главата ми. Просто се чудя. Това е един от онези въпроси, които никой никога не е повдигал по време на библейско изучаване. Мисля, че е защото хората се страхуват прекалено много да попитат.

Отговор: Както по отношение на самоубийството, така и по отношение на другите грехове, Библията не уточнява как Бог съди човека. Самоубийството е форма на убийство, а според Десетте заповеди не бива да убиваме. В Библията има няколко примера за зли хора, които са се самоубили: цар Саул и Юда.

Някои хора смятат, че ако приемеш Христос, можеш да загубиш спасението си, ако извършиш някакъв грях и никога не се покаеш. Човек, който се самоубива, в зависимост от начина, по който го прави, може да няма време да се покае, преди да умре.

Това разсъждение обаче е погрешно: макар че от християните се очаква да се покаят за всичките си грехове, ние сме спасени чрез Божията благодат чрез вяра, а не въз основа на това, че сме се покаяли за всеки грях. Сигурен съм, че всеки християнин, който умира, не се е покаял изрично за някой грях, защото или го е забравил, или не е осъзнавал, че това е грях. Но нашето спасение е дар от Бога за всички, които го приемат.
В ранната църква имало пример за една красива, благочестива християнска майка и двете ѝ дъщери, които били заловени от римски войници. Майката разговаряла с дъщерите си и преди да бъдат изнасилени, те помолили да отидат на брега на реката [вероятно, за да ползват тоалетната]. След това се хвърлили в реката и се удавили. В „Църковна история“ на Евсевий, книга 8, глава 12, стр. 332–333, те са споменати сред „възхитителните мъченици на Христос“. Това обаче е било грях, защото не бива да се убива. Сред ранните християнски автори Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) учи, че самоубийството е погрешно в „Институции за божественото учение“ ( ), книга 3, глава 18, стр. 89. Августин от Хипо също учи, че самоубийството, дори за да се избегне изнасилване, е погрешно.

В: В Деяния 1:20 как тези цитати от Пс. 69:25 и Пс. 109:8 се отнасят към Юда?

Отговор: Псалом 69:21 също се отнася за Исус. В отговора трябва да се имат предвид три неща.

1. Тези три стиха не казват изрично, че се отнасят към бъдещия Месия.

2. Няма и никаква причина да тълкуваме тези стихове така, че да не се отнасят за никого освен за Исус и Юда.

3. Въпреки това ситуацията, в която се е намирал Исус, много точно съответства на видовете ситуации, за които се говори в тези псалми.

В: Защо в Деяния 1:20 Петър казва „мястото му“, след като в Пс. 69:25 се казва „мястото им“?

Отговор: Петър не е цитирал Псалом 69:25 дума по дума от памет, а книгата „Деяния“ ни разказва (без грешка) какво всъщност е цитирал Петър. Има две гледни точки относно значението на това.

Първо мнение: Изборът на Матия за дванадесети апостол е бил грешка, тъй като след това не се чува нищо за Матия, а Павел стана апостол. Решението на Петър да избере дванадесети апостол чрез жребий се е основавало на неточното му възпоминание на Псалом 69:25. Така, макар че Петър се е опитвал да се подчини на Божието слово, дори и той е могъл да допусне грешки. Това обаче е нормално, защото Бог все пак действа чрез несъвършени хора.

Второ тълкуване: Парафразата на Петър е била правилно приложение, защото Псалмът говореше за враговете на Месията, а Юда със сигурност беше един от тях.

Въпрос: В Деяния 1:21-26 колко апостоли имаше според Библията? Доста съм сигурен, че Варнава е бил признат за такъв в книгата Деяния. И че Яков, братът на Исус, също е бил апостол, както се споменава на други места в Писанията. Освен това, Аполос беше ли апостол?

Отговор: Думата „апостол“ има няколко значения. По принцип тя може да означава „посланик“, и Варнава, и Яков, братът на Господа, бяха апостоли в този смисъл. Докато Варнава е наричан апостол в Деяния14:4 , Яков и Аполос не са наричани апостоли в Библията като такива, макар че са имали важни роли в църквата.

За да се направи разграничение от тях, е имало друга, по-ограничена група, наричана „Дванадесетте“, което повдига един интересен въпрос. Тъй като единадесет от учениците на Исус са станали апостоли, какво да кажем за дванадесетия? Петър е видял нужда от дванадесетия, затова са хвърлили жребий между Йосиф и Матияс, и Матияс е спечелил (Деяния1:21 -26). При хвърлянето на жребия е съмнително дали е имало трети вариант „не избирайте още“. И все пак не чуваме нищо повече за Матияс. По-късно Павел стана дванадесетият апостол и беше признат от останалите (Гал. 2:8-10; 2 Пет.3:15 -16). Сякаш Бог просто е пренебрегнал хвърлянето на жребия, защото изборът Му на Павел щеше да дойде по-късно.

Интересна бележка е, че в общността в Кумран са имали дванадесет водачи на общността, както и вътрешен кръг от трима.

Въпрос: В Деяния 1:22-26, когато избраха Матиас чрез жребий да заеме мястото на Юда, това ли беше Божията воля?

Отговор: Писанието не отбелязва нито одобрение, нито неодобрение на това решение. Въпреки това много християни смятат, че това не е било Божията воля, поради три причини.

1. В Откровение 21:14 Бог признава само дванадесет души за апостоли.

2. Павел е споменат като апостол в 1 Тимотей 1:1; 2:7; Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 2 Коринтяни 1:1; Галатяни 1:1; Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 2 Тимотей 1:1; и Тит 1:1.

3. За Матиас повече не се споменава в Библията.

Ето аргументите, че Матияс е трябвало да бъде избран.

1. Би било добре да се покаже числото „12“ като изпълнение на пророчеството за Израил на Петдесетница в следващата глава.

2. Във връзка с предходното, Павел имаше коренно различно служение – той не беше на Петдесетница и отиде далеч при езичниците.

3. Петър, вдъхновен от Светия Дух, би имал добро разбиране за това как да приложи тези псалми тук.

4. Нямаше критика или порицание от страна на Бога.

Когато искрените вярващи служат на Бога с цялото си сърце, те все пак ще правят грешки. Бог обаче е достатъчно велик, за да прощава нашите грешки.

   Ф.Ф. Брус застъпва становището, че това е било правилно. Ф.Ф. Брус също така посочва, че те не са заместили Юда, защото е умрял. По-скоро са го заместили, защото е изоставил мястото си. Те не са практикували буквална „апостолска приемственост“, тъй като когато Яков е бил мъченик в Деяния 12:2, не са помислили да го заместят. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в своето произведение „За предписанията срещу еретиците“, гл. 20, стр. 252, също счита, че изборът на Матия е бил правилен.

В: В Деяния 1:23 какво означава „Барсава“?

Отговор: Буквално означава „син на съботата“. Вероятно Йосиф Барсава е роден в събота.

В: В Деяния 1:26 хвърлянето на жребий ли е било гласуване?

О: Не. Хвърлянето на жребий е подобно на това да се сложат в съд камъни, върху които е изписано името на всеки кандидат, и някой да изтегли едно име на случаен принцип.

Въпрос: В Деяния 2:1 колко дни са минали между възнесението на Исус и Петдесетница?

Отговор: Тъй като Исус се възнесе на небето около 40 дни след възкресението (Деяния 1:3), а Петдесетница беше 50 дни след Пасхата, то те са били около 10 дни.

В: В Деяния 2:3 кой имаше огненни езици?

Отговор: Макар че Писанието не казва изрично, че това е било ограничено само до апостолите, вероятно е било така. Не можем да кажем дали Матиас е имал огнен език или не. От друга страна, в „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 357) се счита, че всички около 120 вярващи са имали огнен език, но само дванадесетте са говорили на езици. Освен това не се казва точно „огнени езици“, а по-скоро „езици като огън“. По същия начин не се казва „шум като бурен вятър“, а „шум като бурен вятър“.

В: Защо в Деяния 2:4 Бог е отложил изпращането на Светия Дух до Петдесетница?

Отговор: Писанието не посочва защо е имало забавяне от петдесет дни след Пасхата. Въпреки това, две причини са очевидни.

Вероятно първо е трябвало да се състои възнесението: Исус често се явяваше на Своите ученици, преди да се възнесе на небето. Той трябваше да завърши обучението им и да им даде поръчката, описана в Деяния 1:7-8, преди да се възнесе на небето. Неговото възнесение на небето предшестваше слизането на Светия Дух върху тях.

Следваше празниците: Бог установи еврейските празници в Стария Завет. Животът на Исус вървеше успоредно с празниците и би било съвсем уместно Светият Дух да дойде на празника Петдесетница. Петдесетница е заповядана в Левит 23:15-16 и Второзаконие 16:9-12.

В: В Деяния 2:4 как всички разбираха езиците, след като в 1 Коринтяни 14:27-28 се казва, че в църквата не трябва да има говорене на езици без тълкуване?

Отговор: Реакцията на тълпата показва, че апостолите не са говорили на непознати езици, а на езици, непознати за говорещите, но познати за слушателите. По този начин не са били необходими преводачи.

Що се отнася до идеята, че те са нарушавали 1 Коринтяни14:27 –28, не забравяйте, че

а) Слушателите можеха сами да тълкуват

б) Това не се е случило в църква

в) 1 Коринтяни 14:27–28 все още не беше написано.

Въпреки че мюсюлманите не са християни, те не би трябвало да имат проблем да приемат този разказ. Един от най-изтъкнатите ранни мюсюлмански историци, ал-Табари, също твърди, че учениците на Исус са могли по чудо да говорят езика на хората, към които са били изпратени. („История“ на ал-Табари, том 8, стр. 99)

В: В Деяния 2:4, дали това, че Светият Дух изпълва хората, доказва, че Светият Дух не може да бъде личност, както учат Свидетелите на Йехова?

Отговор: Не. Ако тази логика беше валидна, тогава, тъй като Бог изпълва небесата и земята, както казва Еремия23:24 , Бог не би бил личностен бог. Фактът, че Светият Дух може да прави неща, които ние не можем, и фактът, че Бог е безкраен, не Го ограничават да бъде също така разумно същество с мисли и чувства. Както се посочва в „When Cultists Ask“, стр. 194–195, в Ефесяни4:10 се казва, че Христос изпълва всичко, така че според същата погрешна логика, Христос също ли не е личност?

Докато предходният параграф показва, че нищо не пречи на Светия Дух да бъде личност, следният списък показва, че Светият Дух притежава характеристиките на личност. Под „личност“ не разбираме човешко същество, а разумно, личностно същество.

Параклетос (Утешителят, Този, който е до нас)

Говори ни (Йоан14:16 ,26; Йоан15:26 ; Деяния 13:2; Евреи 3:7)

Напомня ни (Йоан14:26 )

Като родител, за да не бъдем сираци (орфанос на гръцки) (Йоан14:18 )

Насочва ни (Йоан16:13 )

Учи ни (Йоан14:26 ; 1 Коринтяни2:13 )

Живее в нас (1 Коринтяни3:16 ; 2 Тимотей1:14 ; Римляни 8:9,11, Ефесяни2:22 )

В сърцата ни (2 Коринтяни1:22 ; Галатяни 4:6)

Живеем чрез Духа (Галатяни5:16 , 25)

Водени от Духа (Галатяни5:18 ; Римляни 8:9)

Той се застъпва за нас (Римляни8:26 –27)

Може да бъде оскърбен (Евреи10:29 )

Свидетелства за Христос (Йоан15:26 )

Има разум (Римляни8:27 )

Може да бъде наскърбен (Исая 63:10; Ефесяни4:30 )

Избира на кого да дава дарове (1 Коринтяни12:11 )

Притежава любов (Римляни15:30 )

Може да смята нещата за добри (Деяния15:28 )

Изследва дълбоките неща на Бога (1 Коринтяни 2:9-10)

Бог е в нас (1 Йоан 4:12-13,15-16; Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни3:16 ,6:19 ; Йоан 14:23, 15:4)

Винаги е с нас (Матей 28:20)

Въздиша и по този начин се грижи за нас (Римляни8:26 )

Носи радост (1 Солунци 1:6)

Въпрос: Доказва ли Деяния 2:4, че говоренето на езици е било нормално преживяване за бъдещите християни?

Отговор: Преживяването на дванадесетте апостоли в Деяния 2:4 нито доказва, нито опровергава това, освен ако не смятате, че огънните езици също са нормално християнско преживяване. Говоренето на езици не се е практикувало преди това, защото апостолите не бяха изпълнени със Светия Дух преди Петдесетница. За другите хора, които са говорили на езици след това, няма споменаване за огънни езици.

В: В Деяния 2:6-11, тъй като повечето хора по онова време говореха или гръцки, или арамейски, дали апостолите са говорили на всеки на неговия собствен език, като просто са използвали тези два езика, което не би било чудо, както предполага скептичният „Наръчник на Азимов за Библията“, стр. 1002?

Отговор: Много хора в Палестина говореха както гръцки, така и арамейски. Обяснението на Азимов, че те са говорили на два езика, не има никакъв смисъл поне по пет причини.

1. „Тълпата се събра, объркана, защото всеки ги чуваше да говорят на собствения му език. Изумлени и учудени…“ (Деяния 2:6-7) Колко хора днес биха били изумлени и учудени, ако разберат, че някой непознат е двуезичен?

2. „Учудени и объркани, те се питаха един друг: „Какво означава това?““ (Деяния2:12 ).

3. Други казаха: „Те са пияни от ново вино!“ (Деяния2:13 )

4. В Деяния 2:8 се казва, че хора от петнадесет етнически групи чуха Евангелието на собствения си език. Нямаше да има смисъл да се изброяват петнадесет групи, ако се говореха само два езика.

5. Накрая, малко вероятно е всички партяни и араби да са говорили гръцки или арамейски.

Въпрос: В Деяния 2:7 как са разбрали, че апостолите са галилеяни?

Отговор: Тълпата е разбрала по акцента им. Хората в Галилея са имали склонност да пропускат сричките „o’er“. Галилеяните също са имали затруднения при произношението на гърловите звуци (както и англоговорящите). Гърловите звуци почти липсват в английския език, с изключение може би на думата „loch“. Те най-много приличат на „h“, „g“, „k“ и немското „r“. Те са широко разпространени в немския, ивритския и арабския език, както би знаел моят приятел Ахмед. Например, две арабски думи – „kalb“ и „qalb“ – означават „куче“ и „сърце“. Чувал съм, че арабите много обичали да слушат чуждестранни мисионери, които, говорейки на арабски, казвали на хората да отдадат на Бога „сърцето“ си.

В: В Деяния 2:14-40 речите са ли записани точно?

О: Не, по няколко причини. Деяния 2:14-40 могат да се прочетат за минута-две, а Петър вероятно е говорил по-дълго от това. Всъщност в Деяния 2:40 Лука ни казва, че Петър е изрекъл и много други думи. Лука е дал обобщение на казаното от Петър и вероятно е перифразирал части от него.

Имаме добър пример от светската история, даден от надеждния историк Тукидид от V век пр.н.е. В своята „История на Пелопонеската война“ той също включва много речи. Тукидид пише: „Що се отнася до речите… за мен, както и за другите, които ми ги предаваха, беше трудно да си спомним точните думи. Затова вложих в устата на всеки оратор чувствата, подходящи за случая, изразени така, както според мен той би ги изразил, като в същото време се постарах, доколкото ми беше възможно, да предам общия смисъл на това, което действително беше казано. … За събитията от войната не съм се осмелил да говоря въз основа на случайна информация, нито според собствени предположения; не съм описал нищо друго освен това, което или сам съм видял, или съм научил от други, от които съм направил най-внимателно и подробно разследване. Задачата беше трудоемка.“ Тукидид, преведен на английски от Бенджамин Джоует (1881 г.), том 1, книга 1, глава 22.

В: Защо в Деяния 2:15 юдеите смятаха, че е погрешно да са пили вино по това време?

Отговор: Макар че се практикуваше умерено пиене на вино, по празничните дни беше обичайно да се пости поне до четвъртия час. Човек е сериозен алкохолик, ако се нуждае от вино, за да стане сутрин. Като цяло евреите не пиеха вино сутрин.

Въпрос: В Деяния 2:16-21 това пророчество от Йоил 2:28-29 изпълни ли се тук, или ще се изпълни при Второто пришествие на Христос?

О: Тя ще се изпълни при всяко пришествие на Христос. Част от нея се изпълни при разпъването на Исус, когато слънцето потъмня следобед, както е описано в Матей 27:45, Марко 15:33 и Лука 23:44-45. Петър споменава това в Деяния 2:16-21.

Също така ще потъмнее преди Второто пришествие на Исус, както е описано в Откровение 6:12-14;8:12 ; 9:2;16:10 .

В: В Деяния 2:16-21, тъй като това изпълни пророчеството от Йоил 2:28-32, защо луната не се превърна в кръв?

Отговор: Луната да се превърне в кръв просто означава, че луната се появява с червен цвят. Слънцето се помрачи за три часа по време на разпъването на Исус според Лука 23:44-45. Един нехристиянски палестински историк на име Талес (изписван също като Талус) написа през 52 г. сл. Хр., че тъмнина съпътстваше разпъването на Исус. Гръцкият писател от Кария на име Флегон също е написал, че през 202-рата Олимпиада (33 г. сл. Хр.) е имало слънчево затъмнение.

Има две гледни точки относно Деяния 2:16-21:

Напълно изпълнено: Тъй като луната често се вижда през деня, когато слънцето се е помрачило, вероятно и луната също е била помрачена или е почервеняла.

Частично изпълнено: Пророчеството в Йоил 2:28-32 се състои от няколко части. Изливането на Духа се случи едва петдесет дни по-късно, на Петдесетница. Луната очевидно не е била затъмнена тук, но ще бъде затъмнена при Второто пришествие на Христос. Слънцето беше затъмнено както при разпъването на кръста, така и при Второто пришествие.

Въпрос: В Деяния 2:25-26 и 4:25-28 как Пс. 16:8-11 и Пс. 2 се отнасят към Исус и ранните християни?

Отговор: Те се отнасят преди всичко към Исус. Тъй като Исус ни е дал Своя живот, те се отнасят и вторично към нас.

В Псалом 16:8-11 се казва, че тялото на Исус никога не е видяло разлагане и че Исус ще има вечна наслада в Небесата. Нашите земни тела ще се разложат. Въпреки това по-късно ще получим прославени тела и за нас също тези тела никога няма да видят разлагане, а ние ще имаме вечна наслада в Небесата.

В Псалом 2 Исус ще седне на трона Си и ще управлява земята. Ефесяни 2:6 и Откровение 3:21 казват, че ние ще седим с Христос на Неговия трон (а не на нашия собствен) и ще царуваме с Него.

Съчетаването на два стиха, съдържащи едни и същи думи, беше „второто мидрашично правило“, приписвано на известния еврейски равин Хилел.

Въпрос: В Деяния 2:34 Давид отиде ли в Небесата или не?

Отговор: В крайна сметка, да. Две неща трябва да се имат предвид в отговора.

1. По времето, когато Давид е написал цитирания пасаж, той все още е живял на земята.

2. Днес душата на Давид е в небето. Тялото му обаче не е в небето, както се казва в Деяния2:29 .

Въпрос: В Деяния 2:36 скептикът Барт Ерман твърди, че Петър е показал, че Исус е получил възвишеното си положение при възкресението (Jesus, Interrupted, стр. 95).

Отговор: Ерман е наполовина прав и наполовина греши. Докато Деяния2:36 показва, че Исус е получил възвишен статус, Йоан 17:5-7 показва, че Исус е възвърнал възвишения си статус, който е имал преди създаването на света.

В: Означава ли Деяния 2:38, че кръщението с вода е необходимо за спасението?

Отговор: Не, както могат да свидетелстват разбойникът на кръста и някои от ранните мъченици. Исус е необходим за спасението. Нито покаянието, нито кръщението с вода ни заслужават спасението. Те са нашият отговор на делото на Исус. Кръщението трябва да бъде външен знак за нашето предварително вътрешно покаяние. Но Петър не каза: „Вярвайте само вътрешно“. Тяхната вътрешна вяра беше съчетана с външното свидетелство пред Бога и другите.

Обърнете внимание, че Деяния2:38 е заповед, а не формула. Ако Деяния2:38 беше формула, тогава човек би могъл погрешно да заключи, че любовта към Бога, вярата, вярването и доверието в Бога са ненужни, тъй като тук не се споменават. Всички, които идват при Христос, трябва да бъдат кръстени, и това е толкова вярно днес, колкото беше и тогава. Обаче кръвта на Исус, а не нашето кръщение, е това, което ни спасява. Въпреки това християните ще искат да се подчинят на Христос и да бъдат кръстени с вода.

Колосяни 2:11-12 показва, че обрязването е било вид кръщение. Както посочва Юстин Мъченик, тъй като само мъжете, а не жените, можели да бъдат обрязвани, това доказвало, че обрязването е било дадено от Бога като знак, а не като дело на праведност. („Диалог с Трифон“, гл. 23, стр. 206)

В: В Деяния 2:38 мнозина казват, че трябва да се покаем за греховете си, за да бъдем спасени, други казват, че това става само чрез вяра, а трети – че трябва да се покаем пред Бога. Какво казва Библията?

Отговор: Вярвам, че първият начин е този, който Библията учи. Чух веднъж, че в Москва, Русия, имало двама мисионери от „Campus Crusade“, които видели на улицата две проститутки. Те се приближили към тях и започнали да разговарят с тях, като извадили брошура „Четирите духовни закона“. Тогава проститутките извадили своите брошури „Четирите духовни закона“ и казали, че вярват в това, и дори ги раздавали на всичките си клиенти!

Някои библейски стихове казват: „покайте се и повярвайте“, а други казват: „повярвайте“. Но „да повярваш“ в библейския смисъл предполага послушание, а не само интелектуално съгласие, както се учи в Яков 2:14-20 и 1 Йоан 2:3-4,9; 1 Йоан 2:15-16. Сега Йоан не казва, че трябва да сте безгрешни (1 Йоан 1:10), а по-скоро, че не трябва да продължаваме да грешим (1 Йоан 3:6)

В посланието, което Петър изнесе на Петдесетница в Деяния 2:38, се казваше: „Покайте се и се кръстете“. Както Петър казва в 1 Петрово 3:21, кръщението всъщност не е за премахване на нечистотата (физическа или духовна), а е залог за чиста съвест пред Бога.

Други стихове, които подчертават нуждата ни от покаяние, са:

Езекиил 18:23,32

Матей 3:2; 3:8,11; 4:17; 11:20; 21:32

Марко 1:4,15; 6:12

Лука 3:3, 5, 8; 5:32; 15:7, 10; 16:30; 24:47

Деяния 2:38; 3:19; 5:31; 8:22; 11:18; 13:24; 17:30; 19:4; 20:21; 26:20

Римляни 2:4

2 Коринтяни 7:9,10

2 Тимотей 2:25

Евреи 6:1,6

2 Петрово 3:9

Откровение 2:5,16; 2:21,22; 3:3; 3:19; 9:20,21; 16:9,11

Въпрос: В Деяния 2:39 има ли някое място в Писанието, което да показва, че Библията се отнася и за хора, които не са били евреи, живеещи в Израел?

Отговор: Да, има някои стихове, които разширяват обхвата на обещанията и към нас. (Всички тези цитати са взети от Библията „Berean Standard Bible“.)

Деяния2:39 : „Това обещание е за вас и за вашите деца, и за всички, които са далеч — за всички, които Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.“

Ефесяни 1:3 „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил в Христос с всяко духовно благословение в небесните места.“

Римляни 10:11-12 „Както казва Писанието: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ Защото няма разлика между юдеин и грък: един и същи Господ е Господ на всички и дава щедро на всички, които Го призовават.“

Галатяни 3:28 „Няма вече нито юдеин, нито грък, нито роб, нито свободен, нито мъж, нито жена, защото всички сте едно в Христос Исус.“

2 Петрово 1:1 „…Към онези, които чрез праведността на нашия Бог и Спасител Исус Христос са получили вяра, толкова ценна, колкото нашата:“ Забележете, че тук пише Петър, а нашата вяра като езичници е точно толкова ценна, колкото и неговата вяра като юдеин, защото всъщност има само една вяра.

Римляни 11:17 „А ако някои клони са били откъснати, а ти, като див маслинов клон, си бил присаден между останалите, за да имаш дял в храната на маслиновия корен,“

Днес християните имат различни мнения относно това до каква степен ние сме Божият Израил и каква е ролята на Бог за етническите евреи днес. Като погледнем към събития като ужасния Холокост от Втората световна война, изглежда, че Сатана все още е насочил погледа си към евреите с зли намерения. Самите евреи се питат колко защита им оказва Бог, след като това се е случило. Като цяло християните, които са диспенсационалисти, са склонни да отнасят специално уважение към днешния еврейски народ, тъй като Бог все още се занимава с тях. Християните, които поддържат „теологията на завета“, са склонни да казват, че тъй като евреите са отхвърлили Христос, в момента те не заемат по-различно място в очите на Бога от която и да е друга етническа група.

Независимо от това как Бог гледа на еврейския народ днес, те очевидно имат специална роля, която да изпълнят в последните времена. Всички 144 000 свидетели в „Откровение“ ще бъдат чисти еврейски мъже. В Захария 12:1-9 враговете им ще се съберат около Ерусалим. В Захария 12:10-14 ще се случи масово обръщане към Христос, като те ще „плачат за Този, Когото прободоха“. В Даниил9:26 Антихристът ще сключи завет с евреите, ще го наруши след 3 1/2 години и ще унищожи града и светилището.

Още преди евреите Бог обеща на Авраам, че всички народи ще бъдат благословени чрез него (Галатяни 3:8-9); всички ние сме синове на Бога чрез вяра в Христос Исус (Галатяни3:26 ), и всички ние се считаме за деца на обещанието – на Сара, а не на Агар, както показва Галатяни4:24 -28.

В: Защо в Деяния 2:40 Петър изпитваше такава спешност да сподели евангелското послание с хора, които вече се опитваха да бъдат добри?

Отговор: Петър искрено се грижеше за тях. Самото усилие да бъдеш добър не е достатъчно, за да стигнеш до Божието небе – необходима е промяна. Дори евреите трябваше да се родят отново.

Петър дори умоляваше юдеите да приемат Исус в2:40 . Ако някой е в горяща къща, не го каниш просто да излезе навън, защото времето е хубаво; спешно му казваш да се спаси.

Забележително е, че същият този Петър, който три пъти се отрече от Христос в дома на първосвещеника, сега е в двора на Храма и смело проповядва за Христос. Щеше ли Петър да бъде бичуван или убит за това? На Петър не му пукаше много, в сравнение с неотложността да разпространи евангелското послание.

Въпрос: В Деяния 2:42 какво означава „разчупването на хляба“?

Отговор: Това не означава просто ядене и пиене, защото те не биха се „посветили“ само на ядене и пиене. Вместо това това се отнася до участието в Господната вечеря, която Исус им каза да правят в Негово възпоминание в Лука 22:19 и 1 Коринтяни 11:24-26.

В: В Деяния 2:44-45 и Деяния 4:32 това означава ли, че християните не трябва да притежават лична собственост?

Отговор: Не. Този пример за първите християни, живели в Ерусалим, не е задължителен за нас. В Новия Завет има и обратен пример – частната собственост на Павел върху намета му, спомената в 2 Тимотей 4:13. Освен това Павел призовава коринтяните да бъдат щедри във 2 Коринтяни 8. Той не би трябвало да прави това, ако църквата вече беше отнела цялото им имущество.

Това разпределение беше доброволно и не се предоставяше на всички, а само на онези, които имаха нужда.

В: В Деяния 2:44 „всичко общо“ включва ли безразборни сексуални отношения, както учи сектата „Децата на Бога“?

Отговор: Не, по две причини.

1. Жените и мъжете не са неща, с които може да се търгува или които да се използват като предмети. Това се отнася за материални вещи, а не за хора или взаимоотношения.

2. Тъй като те се подчиняваха на Бога, те не биха имали и общи зли неща, като например крадени вещи.

Това звучи като прецеждане на комара и поглъщане на камилата – да се оправдава безразборният секс въз основа на този стих и да се пренебрегва всичко, което Библията казва за сексуалната чистота.

Въпрос: В Деяния 3:1-3, кога това, което искаме, може да се различава от и да бъде толкова по-малко от това, от което се нуждаем?

Отговор: Човекът искаше малко пари, за да облекчи положението си в настоящото му състояние. Петър го призова да се изправи от настоящото си състояние. Човекът беше загубил надежда, че някога ще бъде изцелен, но след като Петър проговори в името на Исус, той придоби вяра, че това ще се случи. Човекът знаеше, че Исус току-що беше разпънат на кръста, но вероятно знаеше и че Исус е възкръснал от мъртвите.

Някои хора, дори християни, мислят, че никога няма да могат да се откажат от пушенето, пиянството, да овладеят гнева си или други грехове. Но Бог ни призовава да имаме вяра и да се издигнем от осакатяващото ни робство към греха.

В: В Деяния 3:2 къде или кога човекът е станал инвалид?

Отговор: Гръцката дума „koilia“ може да означава „стомах“ или „утроба“. Макар че в Новия Завет тази дума се използва и в двата смисъла, Лука я използва само в смисъла на „утроба“. Следователно човекът е бил инвалид от раждането си.

В: В Деяния 3:3 какво представляват милостините?

О: Това са пари, раздавани на бедните хора.

В: В Деяния 3:3-6 колко вяра и надежда е имал човекът, че ще бъде изцелен?

О: Просякът беше куц от раждането си, лежеше пред вратата на храма ден след ден и не даваше никакъв знак, че се надява да бъде излекуван. Той просто се задоволяваше с малко пари, които му даваха. Колко много днес ние се задоволяваме само с малко от Бога, когато Бог иска да направи повече в живота ни.

Това изцеление е необичайно, тъй като човекът просто помоли за нещо малко, с малко вяра, а благодарение на Божията благодат получи нещо голямо.

В: В Деяния 3:7, предвид тежестта и продължителността на увреждането му, човекът имаше всички основания да изтъкне извинение, че не може да ходи. Но той не го направи. Кога се опитваме да изтъкваме извинения пред Бога, когато просто трябва да действаме?

Отговор: Колко мощно е нещо, няма значение в сравнение с Божията сила. Ако просто продължаваме да се подчиняваме на Бога, когато имаме възможност, Бог ще ни посрещне и ще ни води. Докато бебето, което има потенциал да може да ходи, все пак преминава през дълъг процес, за да се научи да ходи, този човек не го направи. Не само че краката му бяха изцелени, за да му дадат потенциала, но той имаше способността и умението да ходи, да скача и да се издига веднага.

Както каза един човек: „Не казвай на Бога колко голяма е бурята; кажи на бурята колко велик е твоят Бог.“

В: В Деяния 3:11-26, по какъв начин проповедта на Петър тук се различава от проповедта му в Деяния 2?

Отговор: Тази импровизирана проповед не звучи толкова изпипана, колкото проповедта в Деяния 2. Но може би това колко гладко и добре репетирано е говоренето ни няма значение, когато споделяме истината на Евангелието, която е в нас.

В: В Деяния 3:13 юдеите ли отрекоха Исус в присъствието на Пилат, въпреки че Пилат беше решен да освободи Исус?

О: Да. Това се вижда ясно в Матей 27:17-26, Лука 23:4-25 и Йоан 19:4-16. По-малко ясно се вижда в Марко 15:9-15.

В: В Деяния 3:14-15 какво противопоставя тук Петър и как това се отнася към нас?

О: Тълпата на съда над Исус имаше избор: да освободи убиец, който отнема живот, или да освободи Месията, който дава живот. Те избраха този, който отнема живот. Понякога хората правят погрешни избори и поемат по погрешен път, чийто край отнема живота. Но Петър им съобщаваше благата вест, че все още не е твърде късно да се покаят, да променят мнението си и да последват пътя на живота. Петър не е строг към тях, а провъзгласява с категорични и настойчиви думи какво са направили и какво трябва да направят сега.

В: В Деяния 3:16-17 какво е значимото в „Името“ на Исус?

Отговор: Лука със сигурност го е считал за значимо, тъй като го споменава 33 пъти: Деяния 2:21; 38; 3:6,16; 4:7,10,12,17,18; 5:28,40,41; 8:12,16; 9:14,15,21,27,29; 10:48; 15:26; 16:18; 19:5, 13, 17; 21:13; 22:16; 26:9; Лука 10:17; 21:8; 24:47

В: В Деяния3:17 –21 даден ли е на еврейския народ още един шанс да се установи Божието царство тук, на земята?

Отговор: Християните не са единодушни по този въпрос.

Да: Много диспенсационалисти вярват, че на евреите като народ тук е била дадена възможността да установят Божието царство на земята. Разбира се, Бог е знаел предварително, че те ще отхвърлят тази възможност.

Не: Мнозина други казват, че призивът тук е бил отправен към всеки отделен човек, чуващ посланието.

Безпредметен въпрос: Това е истинско предложение, но чисто хипотетичен случай, подобно на предлагането на Евангелието на отхвърлените хора. Бог е знаел, че те няма да го приемат.

В: Защо в Деяния 3:19-20 им е казано да се покаят и да се обърнат?

О: Това е важен момент, който трябва да се отбележи. Деяния 3:19 посочва, че целта на покаянието и обръщането към Бога е била греховете им да бъдат изличени. Все още съществува вечен аспект на спасението, тъй като Бог е знаел предварително и е предопределил онези, които ще отидат в Рая. Въпреки това, Деяния 3:19 показва, че има и „времеви“ аспект, и в един смисъл греховете ни се прощават „когато“ се покаем и се обърнем.

Освежаването и обновяването на всичко вече беше известно на евреите, тъй като беше пророкувано и в Исая 34:4; 51:6; 65. То се споменава също в Книгата на Енох 45:2; 62:1; 91:16-17, Апокалипсисът на Барух 32, според „The Expositor's Greek Testament“, том 2, стр. 116.

В: Подкрепя ли Деяния 3:21, 26 универсализма, че всички ще бъдат спасени?

Отговор: Не. Исус дойде като изкупителна жертва за целия свят (1 Йоан 2:2), за да отвърне всеки от нечестивите му пътища. Обаче за онези, които избират да не се отвърнат от нечестивите пътища, Бог не принуждава никого да влезе в Рая против волята му.

Теорията за незабавния универсализъм, според която всички веднага отиват в Рая, е погрешна според Мат. 25:46; Йоан 3:36; 5:40-43; 6:45; 8:24; 10:8; 12:47-48; 14:6; (подразумева се) Деяния 4:12; 2 Солунци 1:8-9.

Теорията за „евентуалния универсализъм“, според която някои може да отидат в ада, но всички в крайна сметка ще отидат в Рая, е невярна според Марк 9:44-48; Откровение 20:10.

Въпрос: Защо в Деяния 3:13, 22, 26 и Евангелието от Йоан4:27 Исус се нарича в тези стихове „свят слуга“, и какво означава, когато Го наричат „Човешкият Син“?

О: Две от любимите титли на Исус изглежда са били „Човешкият Син“ и „Божият Син“. Но Исус явно е въвеждал по една титла наведнъж. Първата подчертава, че Исус е напълно човек, а втората – че Исус е напълно Бог. Исус не само приличаше на човек и имаше някои общи черти с хората, а беше 100% човек. Той беше напълно човек, точно като вас и мен. По същия начин Исус не беше „малко“ Бог или частично Бог, а беше 100% Бог.

Исус притежаваше цялата слава, която се полага на Бога в небесата. И все пак Исус слезе на земята. В Евреи 5:7-8 не се казва, че Исус е „приятел“ на Бога Отец, а че на земята Исус беше „покорен“ и се научи на послушание. В Посланието до филипяните не се казва , че Исус е бил законен слуга или че е заслужавал да бъде слуга, а по-скоро, че Той доброволно е избрал да стане слуга.

Но Писанието продължава. Слугите често заемаха високи постове – като учители, наставници, държавни служители и счетоводители. Само скромните слуги трябваше да мият нозете на господаря си. И все пак Исус не беше просто слуга, а смирен слуга на учениците, като им измиваше нозете в Йоан 13:4-17. Исус все пак потвърди, че те са били прави да Го наричат Господ в Йоан 13:13, но въпреки това Исус действаше като слуга на учениците и казваше, че всички ние трябва да бъдем слуги един на друг.

Като странична бележка, цитираният тук пасаж от Второзаконие 18:15,18-19 не е точно същият нито като Масоретския текст, нито като Септуагинтата. Но той следва еврейския текст на Второзаконие 18:18-19 в свитъка 4Q175 (=4QTest), написан между 100 и 1 г. пр. Хр.

В: В Деяния 3:26 успя ли Исус да отвърне всеки от беззаконията му?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Исус напълно успя да изпълни всичко, което трябваше да направи, и да осигури от Божия страна всичко необходимо, за да може всеки да се отвърне от беззаконията си.

2. Въпреки това някои избират да не се отвърнат от греховете си, но това не е по вина на Исус.

3. Петър наблягаше на царството, а не на църквата, тъй като тук говореше само пред евреи.

Въпрос: Защо в Деяния 4:3-14 властниците само ги предупредиха в този момент?

Отговор: Първо, обърнете внимание, че в Деяния 4:7 властниците по същество попитаха „с каква сила или в чие име“; за тях беше важно да имат необходимата власт. Според „Посланието на Деяния“, стр. 78, садукеите смятаха, че Месианската епоха вече е започнала още през Макавейския период. Садукеите, които съставляваха мнозинството в Синедриона, виждаха, че апостолите проповядват за Исус без никаква основателна причина.

Макар че Писанието не дава конкретен отговор на този въпрос, вероятно има три причини.

Владетелите се страхуваха от това, което някои наричат „външен вид“. Те се страхуваха да не загубят подкрепата на народа и той да се обърне срещу юдейските владетели, защото наказваха хора, които не правеха нищо друго освен добро, като изцеляваха някого. Казва се, че това е било основна грижа в Деяния 5:26. Петър, изпълнен със Светия Дух, засегна този въпрос в Деяния 4:9. Може би щеше да има по-подходящ момент да се отърват тайно от тези апостоли.

Второ, те се страхуваха от реакцията на римляните при масови безредици. Римляните бяха показали, че нямат никакви угризения да убиват юдейски водачи. Ако тълпата беше склонна да убие водачите, които вече не подкрепяше, те биха могли да се окажат в лошо положение. Това беше основната загриженост на Каяфа в Йоан 11:48-50.

Трето, според юдейския закон човек трябваше да е наясно с последствията от престъплението си, преди да бъде наказан за него. Така че предупреждението беше само първата стъпка – да ги осведоми за последствията.

Петър не направи никакъв опит да умилостиви Синедриона или да говори по компромисен начин, за да го умилостиви. Това може би е било шокиращо, идващо от човек, който беше избягал след ареста, да не говорим за това, че три пъти се беше отрекъл от Исус. Понякога, когато се провалим в нещо и се покаем, Бог ни поставя в подобна ситуация, за да можем да излезем победители там, където сме се провалили.

Резултатът от решението на Синедриона беше по същество обявяване на „война“ между земната власт на Синедриона и небесната власт на Исус.

Въпрос: Защо в Деяния 4:8; 4:31; 2:4; 6:3; 11:24; 13:9; 7:55 Бог изпълва хората със Светия Дух?

Отговор: Книгата „Деяния“ ни дава пет различни причини.

За да проповядват Божието слово (Деяния 2:4; 4:8; 4:31)

За да служат (Деяния 6:3)

За да пастируват (Деяния 11:24)

За изобличаване (Деяния 13:9)

За да умрем (Деяния 7:55)

Въпрос: В Деяния 4:12, наистина ли Исус е единственият път?

Отговор: Да. Според този стих, Йоан 14:6 и Деяния 4:12, Исус е единственият път за всички. Ако не сте съгласни, това, че не сте съгласни с почти всички истински християни през историята, не е толкова лошо, колкото да наричате Исус и Петър лъжци или луди, защото са смятали, че Исус е единственият път. Наистина ли вярвате, че Исус е казал нещо, което е заблудило всичките Му последователи в продължение на хиляди години, и е позволил на апостолите Си да направят същото? Смятате ли, че знаете по-добре от Исус или Петър?

Клеветата е да се каже нещо, за което човек или знае, че е лъжа, или проявява безразсъдно пренебрежение към истината. Ако вярвате, че Исус и Петър са били клеветници, би било лъжа да казвате, че вярвате в Исус и че сте Негов последовател.

Някои хора биха искали „библейски шведски маса“ – да приемат всички доктрини, които искат, и да отхвърлят онези, които не искат. Това е нещо като нагласа от типа „аз и Бог“ срещу „Бог и аз“. Но това не е това, което Бог, нашият Господ, е имал предвид.

В: В Деяния 4:12, освен от Библията, откъде знаем, че не всички религии са истински?

Отговор: Преди да отговоря на въпроса, ето кратък акростих за вярванията на някои религии.

Въпрос: В Деяния 4:12, освен чрез Библията, как знаем, че всички големи световни религии не са истински?

Отговор: Ето няколко кратки твърдения.

Евреите вярват, че Исус не е Месията, изпратен от Бога. Християните вярват, че Исус е Месията, изпратен от Бога. Хиндуистите и много будисти вярват в поклонението на идоли като богове. Християнското и еврейското учение гласи, че идолопоклонството е голямо зло. Ранните християни предпочитаха мъченията и смъртта пред поклонението на идоли. Мохамед учеше мюсюлманите, че идолопоклонниците, които не се покаят, трябва да бъдат убивани.

Ако се спрете и попитате пет души как да стигнете до някъде, а те ви дадат толкова различни отговори, колкото дават тези религии, ще трябва да заключите, че поне някои от тях грешат. Или

а) е допустимо да се почитат идоли,

б) хората, които се покланят на идоли, трябва да бъдат убивани

в) по-добре е да бъдеш измъчван и да умреш, отколкото да се поклоняваш на идоли,

Всичките три твърдения не могат да бъдат верни.

Или

а) трябва да бъдеш благословение за другите, или

б) е добро нещо, угодно на Бога, да проклинаш евреи и християни, както е учил Мохамед.

И двете не могат да бъдат верни.

Представете си, че гледате кръстовището на две улици на малък остров. Вероятно можете да поемете по която и да е улица и в крайна сметка да стигнете до всяка желана дестинация на острова. Повечето религии са така. Докато искате да пътувате по острова, няма значение по кой път ще поемете. Можете да обикаляте острова надясно, наляво или по средата. Пътищата рано или късно ще се пресекат . Ако обаче искате да напуснете острова и да стигнете до континента на Божието царство, преди да дойде ураганът, трябва да минете по един-единствен дълъг мост. Да се каже това не е тесногръдие, а география на картата. Да се каже, че има само един път към Бога, не е тесногръдо мнение от наша страна, а истината, на която ни учи Исус.

Една стара приказка разказва за измамник, който показва на новодошлите имигранти в Америка моста „Бруклин“. Като вижда всички коли, които преминават по него, измамникът предлага да продаде моста, който не му принадлежи, на имигранта, за да може той да печели пари от събиране на такси. Понякога хората искат да се уповават на въображаем мост или на мост, който планират да построят сами. Истината за спасението е, че не можете да „купите“ нищо. Можете свободно да пресечете тесния мост на кръста на Исус или да останете на острова на катастрофата.

В: В Деяния 4:12, какво бихте казали на някой, който мисли, че всички религии водят към Бога?

Отговор: Зависи от човека и от ситуацията. Ето три различни, но допълващи се отговора.

а. Утешително е да се мисли, че всичко в света е наред и че всяка религия води хората към Бога. Дали талибаните, богатият пастор Мун, аморалният Раджниш, насилственият Дейвид Кореш, склонният към самоубийство Джим Джоунс са всички „фара“, които са повели последователите си към това, което е угодно на Бога? Дали жертвата на Исус, умрял в мъки на кръста, е била без значение или, още по-лошо, ненужна загуба? Не, Исус каза, че широк е пътят, който води към погибелта, а тесен е пътят, който води към вечния живот. Сега някои отхвърлят думите на Исус като думи на глупак, мислейки, че Той не е знаел за какво говори. Обаче, ако искрено вярваме на Исус, трябва да приемем факта, че не всичко е наред с по-голямата част от света и че имаме работа за вършене, за да разкажем за тесния път.

б. На по-лека нота, ако някой ми каже, че всички религии водят към Бога, аз го питам дали знае, че наистина рискува, когато казва това. Например, в религията на тугите удушаването на други хора до смърт се счита за акт на поклонение. Така че, тъй като те вярват, че всички религии водят към Бога, а не ме познават много добре, биха ли били така любезни да се обърнат и да затворят очи, за да мога да извърша акт на поклонение според тази религиозна традиция?

в. Мохамед е учил да се нападат немюсюлмани и да се убиват езичници в Сура 9:29 и в „Бухари Хадис“, том 4, № 196, стр. 124. Хората, наричани мюсюлмански екстремисти, са просто хора, които приемат на сериозно всичко, казано от Мохамед. Такъв насилствен мюсюлманин би могъл да каже на универсалист: Моят пророк, Мохамед, мир на него, ни каза да убиваме неверниците. Въпреки това, преди да ти отсека главата в послушание към Аллах, просто исках да знаеш, че оценявам това, че потвърждаваш, че моята религия е правилната.

Въпрос: В Деяния 4:12, добри ли са религиите, които вършат добри дела?

Отговор: Ето едно препоръчително писмо за една от тези религии, която набляга на любовта към другите.

„Фактът, че вашата общност е дълбоко ангажирана с важните социални и конституционни въпроси на нашата страна, е голямо вдъхновение за мен.“ -- Уолтър Мондейл (вицепрезидент на САЩ) в препоръчително писмо за пастор Джим Джоунс. Джоунс представи това препоръчително писмо на правителството на Гвиана, когато Джонстаун беше основан. (цитирано в „The New Republic“,12/2/1978 , и в „Experts Speak“, стр. 283.) По-късно Джим Джоунс принуди последователите си в Джонстаун да се самоубият.

В: В Деяния 4:19, кога трябва да не се подчиняваме на заповедите на религиозните лидери?

Отговор: Трябва да се имат предвид три неща: заповедите, нечестивите религиозни лидери и Петър.

Заповеди: По същия начин, по който законите на една държава имат предимство пред законите на една провинция, Божиите заповеди имат предимство пред заповедите на другите. Всичко, което хората ви казват, дори думите на благочестиви пастори, трябва да се съпостави със Свещеното Писание.

Лидери: Павел казва в 2 Тимотей 3:5, че ще има хора, които имат вид на благочестие, но отричат неговата сила. Ние не трябва да имаме нищо общо с тях. Разбира се, вие имате нещо общо с даден човек, ако го признавате за свой духовен водач.

В Тит3:10 се казва да нямаме нищо общо с някой, който сее раздор, след като сте го предупредили два пъти. В Откровение 2:20 църквата в Тиатира беше изобличена от Исус за това, че толерираше една лъжепророчица, която насърчаваше сексуалната неморалност и яденето на храна, принесена в жертва на идоли.

Сега никой християнски лидер не е безгрешно съвършен, нито е на 100% прав по всеки един малък доктринален въпрос. Но ако един християнски лидер не е склонен да се подчини на Бога, ние не трябва да се подчиняваме на него. По отношение на нашите християнски лидери, които ходят с Бога, колкото и несъвършени да са те, ни е заповядано да се подчиняваме на тях, както показват Евреи13:17 и 1 Петрово 5:2-5.

Петър: Реакцията на Петър би могла да бъде просто мълчание (но не и съгласие), а след това той би могъл да говори тайно или да каже, че никога не е бил съгласен. Но вместо това Петър направи точно обратното. Той не се страхуваше, че ще излезе извън Божията закрила. Ако просто беше мълчал, това можеше да подскаже, че е съгласен, и тогава, с право или не, те биха могли да обвинят Петър, че се отказва от това, с което мълчаливо е бил съгласен. Не, Петър прояви смелост тук, а това, за което те молеха Бога, беше именно смелост.

Един от ранните автори, обсъждал този въпрос, е Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „Скорпиаце“, гл. 14, стр. 648.

Като историческа бележка, Джон Уиклиф (~1330–1382) отиде още една стъпка по-далеч. Той беше повлиян от Ричард Фицралф в идеята, че „властта идва от Бога“. Тази концепция гласи, че човешката сила и власт произтичат от Бога и се поддържат от Бога. Непокорните и нечестивите религиозни лидери не бива да бъдат подкрепяни или заплащани. Уиклиф попита: Ако цялата римокатолическа църква е корумпирана, тогава защо Англия трябва да снабдява Рим с пари?

Каква беше реакцията на Римокатолическата църква? Смъртта на Уиклиф от инсулт вероятно го е спасила от мъченичество. Във всеки случай църквата изрови тялото на Уиклиф и го изхвърли.

Въпрос: В Деяния 4:21 как всички прославиха Бога тук?

Отговор: Контекстът на „целият народ“ включва всички хора, които са видели случилото се. Някои от тях може би по-късно ще се отвърнат от апостолите, но засега всички те изразяваха своята хвала към Бога.

В: В Деяния 4:22 какво е значението на факта, че мъжът е бил на 40 години?

О: Значението е в урока, че възрастта не е от значение за Бога.

След 20-годишна възраст тялото не расте значително, а с възрастта се възстановява по-бавно. Всичко това е без значение за Бога, Който върши чудеса.

По същия начин един възрастен човек може да се колебае да се покае и да се обърне към Бога, защото е пропилял младостта си и се чувства твърде закостенял в навиците си. Всичко това е без значение за Бога. Не се опитвайте да казвате на Бога, че искате да дойдете при Него, но че Той не е достатъчно могъщ, за да преодолее вашите ограничения или възрастта ви. Бог не вярва в това и вие също не бива да вярвате.

Въпрос: В Деяния 4:23 Петър и Йоан ли клюкарстваха, като разказваха на останалите вярващи всичко, което бяха казали свещениците?

Отговор: Не. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Клюкарството е сериозен грях според Притчи 11:13; 16:28; 18:8; 20:19; 26:20,22, както и 2 Коринтяни 12:20; 3 Йоан 10; Римляни 1:29 и 1 Тимотей 5:13. Клюкарството и клеветата включват разказване на неща за другите, за които няма основателна причина да се казват, както и разказване на неистини.

2. Петър и Йоан не клюкарстваха, защото разказваха какво им се беше случило и казваха истината.

3. Освен това беше важно другите християни да знаят за присъдата и действията на първосвещениците и старейшините.

4. Накрая, те разказваха за Божието изцеление, а човек винаги може да разказва на другите за това, което Бог е направил.

В: В Деяния 4:28-29 какво е любопитното в молитвата им?

Отговор: Две неща са много интересни: това, което заявиха пред Бога, и това, за което не се молиха.

Човек би могъл да очаква те да кажат на Бога, че владетелите са се противопоставили на Божията воля. Но вместо да кажат това, тук има една „изненада“. Те признават пред Бога, че нечестивите водачи всъщност са правили точно това, което Бог е определил да направят, според Псалом 2 в Деяния 4:25-26.

По същество те отправят три молби към Бога.

1. Да обърне внимание на заплахите на владетелите (без да си позволяват да казват на Бог какво трябва да направи по този въпрос)

2. Дай им смелост да проповядват Божието Слово

3. Продължавай да прославяш Името Си чрез изцеления, знамения и чудеса.

Най-любопитното е това, за което те НЕ се молиха. Те се обърнаха към Бога като към Върховния Господ, но въпреки това не се молиха за безопасност, за освобождаване от потисничеството или за това Бог да ги защити. Те не се молиха Бог да им поднесе наготово възможности да проповядват Словото. Те виждаха изобилие от възможности. Вместо това те се молиха само Бог да ги промени, да им даде повече смелост да създават или да се възползват от възможностите, които неизбежно щяха да възникнат, за да проповядват Словото.

Бог показа, че е бил много доволен от молитвата им, като мястото се разтърси. Както отбеляза Йоан Златоуст, когато мястото се разтърси, те станаха още по-непоколебими.

Въпрос: Според Деяния 4:32-35 и 2 Коринтяни 8:13-15, трябва ли християните днес да имат финансово равенство с всички останали християни?

Отговор: Деяния 4:32-35 показва, че първите християни са били много щедри и са споделяли всичко общо, и че никой не е бил в нужда. Въпреки това Библията нито заповядва, нито дава пример за „християнски комунизъм“, защото Деяния 5:4 показва, че Анания е имал правото да задържи земята и парите за себе си. Просто той не е имал правото да твърди, че е дал всичките пари на църквата, когато всъщност не го е направил. Павел е имал лична собственост – наметалото си и някои свитъци, за които пише в 2 Тимотей 4:13.

В 2 Коринтяни 8:13-15 се казва, че никой не трябва да има прекалено много, нито пък прекалено малко. Това са предизвикателни стихове за заможните християни, но ние трябва да следваме цялата Библия, а не само части от нея.

Въпрос: В Деяния 4:36, съществувало ли е истинско „Евангелие на Варнава“, написано от Варнава, както твърдят някои мюсюлмани?

Отговор: Не. „Евангелието на Варнава“ е фалшификат от Средновековието. Ето някои от причините, поради които знаем, че това не е древно произведение.

Основните факти показват, че това не е древно произведение. Евангелието на Варнава е известно само на италиански език и нито един древен автор не го е споменавал. В него се споменават неща, които са били въведени едва векове по-късно. Освен това в Гранада са открити и други фалшиви евангелия, написани на арабски. Те са открити след 1588 г., а фалшификаторите са били маври. Когато всички като цяло отхвърлят тези други фалшиви евангелия, защо тогава да приемем точно това? Въпреки че един мюсюлмански автор, Ата ур-Рахман, е объркал Евангелието на Варнава с друго произведение, наречено „Писмото/Посланието на Варнава“, няма никаква прилика освен името на лицето.

Противоречия както с Библията, така и с Корана

По-долу са изложени учения от Евангелието на Варнава, които противоречат на ислямската доктрина в Корана, както и на християнското учение в Библията.

Някои други различия с Библията

Някои други различия с Корана би трябвало да накарат мюсюлманите да се въздържат от желанието да се позовават на това „Евангелие“. Според Хадисите на Бухари, том 4, книга 56, № 712, стр. 467, Мохамед е казал, че една от трите най-големи лъжи е „да ми приписват това, което не съм казал“.

Общи грешки – пътуване с кораб към градове във вътрешността на страната: Това не са просто малки грешки, а показват, че авторът е знаел много малко за географията и историята на Палестина.

Исторически анахронизми: Въпросът тук не е, че Евангелието на Варнава съдържа няколко исторически странности. Въпросът е, че многобройните грешки доказват, че книгата е написана през Средновековието в Европа.

Тези „немалко“ грешки доказват, че книгата е написана през Средновековието в Европа.

В: В Деяния 4:36, така че кой е написал Евангелието на Варнава?

Отговор: Първо няколко улики, а след това три възможни заподозрени.

Улики: Италиански печатар на име Аривабене публикува през 1547 г. първия италиански превод на Корана. Авторът на Евангелието на Варнава не е бил добре запознат нито с библейската история, нито с ортодоксалната мюсюлманска теология, но явно той (или тя) е бил много добре осведомен за европейските средновековни обичаи. Италианският език в Евангелието на Варнава съдържа следи както от венецианския, така и от тосканския диалект. Латинските правописни форми показват влияние от Латинската Вулгата. Налице са и влияния от творбите на Данте.

В полетата имаше арабски бележки. Въпреки това, както споменава Дейвид Сокс (стр. 51), те не са били написани от ортодоксален мюсюлманин. Рагс предполагат, че тъй като тъмнозелената подвързия в ориенталски стил е много подобна на подвързията на един турски документ от 1575 г. във венецианските архиви, както подвързията, така и бележките в полетата биха могли да бъдат направени в Истанбул/Константинопол.

Първи заподозрян: Фра Марино е бил главен инквизитор на Венеция от 1542 до 1550 г. и може би мотивът му е бил отмъщение (Сокс, стр. 68). Феличе Перети (бъдещият папа Сикст V) е бил строг и всеотдаен инквизитор във Венеция, който си е натрупал много врагове. През XVI век само във Венеция са проведени 843 съдебни процеса за протестантизъм и анабаптизъм, 65 – за богохулство и 148 – за магьосничество. (Сокс, стр. 57) През 1530-те години Венеция беше критикувана за своята толерантност. Един августински монах беше наказан за проповядване на ерес в църквата „Св. Варнава“ във Венеция. (Сокс, стр. 59) Анализът на почерка на Фра Марино и на „Евангелието на Варнава“ показва, че те биха могли да са дело на един и същ човек, според Сокс, стр. 70.

Втори заподозрян: Анселмо Турмеда (който по-късно става Абд-Аллах ибн Абд Аллах) от Майорка, Испания, учил в Болоня в продължение на десет години. В биографията си, написана между 1383 и 1390 г., той твърди, че е бил свещеник преди да се обърне към исляма. Учителят му в Болоня е бил таен мюсюлманин. Де Епалза (стр. 63–64) твърди, че той е бил обърнал се францисканец, който се е отмъстил на християнството след обръщането си към исляма. Споменаването на испански монети в „Евангелието на Варнава“ подкрепя тази теория.

Други заподозрени: Други фалшиви евангелия, тези поне написани от маври на арабски, са от Гранада. Никое от тях обаче не е било известно преди 1588 г.

Заключение: Представете си, че сте мюсюлманин, на когото е казано, че някой е намерил изгубена „книга“ от Бога. Наред с други неща, тази „сура“ споменава, че Мохамед е отплавал с лодка към Мека, и тази сура противоречи на учението на Библията и на Корана в десет точки. Най-старият ръкопис на предполагаемата сура е написан на италиански, който не само не е близкизточен език, но и не е съществувал по времето на Мохамед. Накрая, тази предполагаема сура съдържа някои исторически обичаи, които са се появили едва 1 000 години по-късно в Европа.

Мисля, че може спокойно да се каже, че един мюсюлманин вероятно би имал няколко въпроса, меко казано. Преди да приемете тази средновековна фалшификация като автентично произведение, което показва „истинските“ учения на Исус, не забравяйте, че това произведение противоречи и на Корана.

В: В Деяния 4:36, как един вярващ може да се промени, за да стане по-окуражаващ, както бяха Йосиф и Варнава?

Отговор: Има редица неща, които можете да правите, както и няколко неща, които трябва да спрете да правите.

Когато някой ви види, очаква ли да чуе по-често окуражаващи думи или по-често критични думи? Има място за критични думи, но като цяло те трябва да са по-малко от окуражаващите.

Трябва да изключите от речта си обезкуражаващите и циничните думи.

Бъдете благодарни за приноса и усилията на другите. Дори ако усилието, направено с добри намерения, се е провалило, бъдете благодарни, че са опитали.

Не забравяйте да отбелязвате добрите неща, които другите правят или се опитват да направят.

От друга страна, бъдете честни – не ласкайте хората, като ги хвалите за неща, за които те самите знаят, че не са били направени с най-добри намерения или не са били изпълнени добре.

В: Защо в Деяния 4:37 и Деяния 5:2 даренията на църквата са били положени пред нозете на апостолите?

Отговор: Писанието не казва, но можем да видим четири възможни причини.

Авторитет: Признаване на авторитета на апостолите в църквата да приемат и разпределят парите и другите дарения.

Липса на предварителни условия: Като даваха даренията по този начин, те не бяха обвързани с никакви условия и не се налагаха никакви изисквания.

Анонимно даване: Тъй като апостолите ги разпределяха вместо самия дарител, вероятно не е имало толкова голяма възможност за похвала или слава за дарителя.

Доверие: Хората, които даваха, вярваха, че апостолите ще използват дареното разумно.

Въпрос: Според Деяния 4:37 и Деяния 5:2, трябва ли църквите днес да действат на базата на доверие или трябва да имат финансови контролни механизми?

Отговор: И двете. Ако знаем, че не можем да се доверим на даден църковен лидер или организация, не бива да даваме на този лидер или организация. Въпросът тук не е само в измамата, а в изразходването на Божиите дарове за неща, които не прославят Бога. Даровете с конкретно предназначение са допустими, както бяха тези за глада в Израил по времето на Павел.

Въпреки това доверието не означава, че не трябва да се прилагат и финансови контролни механизми. В 2 Коринтяни 8:17-18 бяха изпратени няколко души с даровете, за да се избегне впечатлението за нередност. Това е също толкова важно и днес, за да се избегне впечатлението за нередност. Дори добрите служения понякога са имали проблеми със служители, които са присвоявали пари. Добрите служения са разкривали такива случаи благодарение на финансовия контрол. Съществува обща организация, наречена Евангелски съвет за финансова отчетност (ECFA), която има за членове стотици християнски организации. Всяка организация трябва да се съгласи с Изявлението за вярата и всяка трябва да се съобразява с счетоводните практики на ECFA, които включват външен, независим одит от счетоводна фирма веднъж годишно.

В: Според Деяния 4:37 и Деяния 5:2, трябва ли днес даренията да отиват в църквата или директно при нуждаещите се бедни?

Отговор: Няма строго правило, но има четири точки, които трябва да се имат предвид при отговора.

1. Помощта за бедните, сираците и вдовиците трябва да бъде важен приоритет в нашия живот (Яков 1:27; Второзаконие 15:11; Исая 1:17; 58:6-10; Еремия 5:28; 22:16; Галатяни 2:10; Псалом 41:1; 68:5; Притчи 19:17; 21:13; 22:9; 24:11-12; 29:7; 31:9,20; Матей 25:34-36; Захария 7:9-10; Деяния 10:2,4; Ефесяни 4:28; 1 Тимотей 6:18-19). „Който затваря ушите си за вика на бедния, и той ще вика и няма да получи отговор.“ (Притчи 21:13)

2. На бедните, които отказват да работят, не трябва да се помага, докато не проявят желание да работят (2 Солунци3:10 ).

3. Когато давате директно на бедните, давайте разумно. Опитайте се да намалите вероятността парите да бъдат използвани за наркотици, алкохол, цигари, лотарийни билети или други разхищаващи средства неща.

4. Когато давате на църквата или чрез нея, давайте разумно. Разберете какво подкрепя организацията. Например, определен процент от даренията на много от основните деноминации отиваше към Световния съвет на църквите. Те даваха пари на родезийски (зимбабвийски) партизани, които убиваха мисионери от една от членските организации на Световния съвет на църквите.

Ако част от парите ви отиват за подкрепа на отстъпници (като епископалския епископ Спонг) или семинарии, където се отрича физическото възкресение на Христос (като някои в Теологичния факултет „Пъркинс“ към Южния методистки университет), осъзнайте, че част от парите, за които твърдите, че давате на Бога, всъщност се дават на вълци, които разпръскват стадото. Защо да хабите пари, давайки ги на онези, които не са посветени на следването на Христос, представен в Библията?

В: В Деяния 5:1-10 какво беше погрешното в това, че Анания и Сапфира продадоха земя и положиха само част от парите пред нозете на апостолите?

Отговор: Да дадат само част от парите беше наред. В Деяния 5:4 Петър показва, че никой не е бил принуждаван да следва примера на Варнава. Проблемът беше, че те излъгаха и казаха, че това са всичките пари. Вторичният проблем беше нечестността. Основният проблем беше, че си мислеха, че могат да заблудят Светия Дух.

Лука, като описва това, показва своята искреност при отразяването на този нещастен и донякъде неудобен случай в църквата. Анания и Сапфира са за ранната църква това, което семейството на Ахан беше за израилтяните – греховно измама, прекъсваща победоносния напредък на Божия народ.

Като цяло Сатана атакува църквата по три начина.

Външен: насилие в книгата „Деяния“

Вътрешно проникване, като морални компромиси и еретически учения

Отвличане на вниманието: да се увлекат в други добри дела, които Бог не е предвидил за тези хора.

Въпрос: В Деяния 5:1-10, защо днес хората, които представят погрешно даренията си към църквата, не биват умъртвени от Бога?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Това се случи точно пред самите апостоли, което вероятно е частично изпълнение на Йоан 20:23. Това беше нов период на „ярката светлина на почти съвършеното свидетелство на ранната Църква“, както се казва в „Новия международен библейски коментар“, стр. 1277.

2. От една страна, те бяха нечестни, но още по-голям грях беше да лъжат апостолите и да мислят, че могат да се измъкнат, като лъжат Бога.

3. Нищо не сочи, че те са заслужавали незабавна физическа смърт повече от всички останали, които са мамели хората в името на религията. Въпреки това те получиха своето наказание „по-рано“, за да послужат за пример през първите дни на църквата под прякото ръководство на апостолите.

4. Анания и Сапфира бяха близки до апостолите и в центъра на Божието действие. Това е нещо добро, ако се подчиняваш на Бога и си честен с Него, но е болезнено, ако не си.

Въпрос: В Деяния 5:3-4 Светият Дух ли е женски Дух, както учи т.нар. корейски Месия, пастор Мун („Божественото принцип“, пето издание, 1977 г., стр. 215-216)?

Отговор: Не. Светият Дух няма х- или у-хромозоми, нито полови органи. Когато обаче в Библията се говори за Светия Дух, Той се нарича „Той“, а никога „тя“. В Йоан14:17 се казва: „Светът не може да Го приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава. Но вие Го познавате…“ (BSB). В гръцката граматика окончанията на думите имат род, а Йоан 14:16, 26 и Деяния 13:2 са в мъжки род. Йоан15:26 и Йоан16:13 също казват „Него“.

В обобщение, Йоан 14:17 е вярно. Онези, които настояват, че Светият Дух е женски род, не Го познават.

Въпрос: В Деяния 5:13,14 как е възможно никой друг да не се присъедини към вярващите, след като те увеличаваха броя си?

Отговор: Буквалният гръцки текст гласи „никой от останалите“. Поради страх от преследване и поради това, което се случи с Анания и Сапфира, никой не искаше да се присъедини към вярващите, освен ако и докато и те не повярваха. Както се казва в „Библейския коментар на Тони Еванс“, стр. 1078: „За съжаление, когато Бог започне да действа, дяволът също започва да действа.“

В: В Деяния 5:19-20 защо апостолите бяха освободени?

О: Деяния 5:20 показва, че те бяха освободени с определена цел: да отидат и отново да говорят на хората, стоящи в храма. Те не трябваше да го правят тайно, а смело и открито.

Бог по комичен начин показа, че религиозните власти са глупаци. Тюремните надзиратели внимателно охраняваха празни килии. Съветът се събра, за да съди затворници, които нямаше. Докато се опитваха да разберат къде са избягали затворниците, те бяха на открито в двора на храма и отново проповядваха.

Забележете, че когато бяха арестувани отново, въпросите дали Исус може да е Месията или как са излезли, за да проповядват, дори не бяха поставени на дневен ред. Всъщност в този „разпит“ изобщо не са записани въпроси към апостолите. Само едно изявление на първосвещеника, че са нарушили правилата на Синедриона.

Въпрос: В Деяния 5:30, 10:39 и 13:29 Исус беше ли обесен на дърво или разпънат на кръст?

О: Исус беше разпънат на кръст, изработен от дърво. Кръстът е бил издялан от ствола на мъртво дърво. Според Второзаконие 21:23 „да бъдеш обесен на дърво“ се считаше за проклятие. Използването на този израз подчертава, че Исус пое върху себе си унижението и проклятието за нас.

В: В Деяния 5:34 и 22:3 какво знаем за Гамалиил I извън Библията?

О: Гамалиил, син на Симон, беше известен еврейски равин, внук на друг известен равин на име Хилел. Гамалиил I е починал през 52 г. сл. Хр. Фарисейската традиция на Хилел вярваше, че мъжът може да се разведе с жена си по каквато и да е причина.

В: В Деяния 5:36, кога е живял Теудас?

О: Първо това, което не е отговорът, след това факт, който не е свързан с отговора, и накрая отговорът.

Не е отговорът: Възможно е Гамалиил да е допуснал грешка тук, а Лука просто да ни предава това, което Гамалиил е казал погрешно. Въпреки това, предвид следния отговор, няма причина да се поставя под съмнение последователността или времето на казаното.

Без отношение към отговора: Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“ 20.5.1 (ок. 93–94 г. сл. Хр.) споменава Теудас, който е бил обезглавен от Куспий Фадус през 44 г. сл. Хр., докато Фадус е бил прокуратор. Гамалиил обаче каза, че този Теудас е живял преди преброяването, което е било през 6–7 г. сл. Хр. Освен това този Теудас е разполагал с доста голяма армия, а не само с 400 души.

Нещата се усложняват от факта, че по това време е имало много малки въстания. Йосиф споменава, че четири от въстанията са били водени от различни хора, всички на име Симон, в рамките на 40-годишен период. Той споменава също три различни въстания, водени от трима различни мъже, всички на име Юда, в рамките на десет години. Разбира се, макар Йосиф Флавий като цяло да е бил внимателен историк, той е допускал и други грешки. Така че или Йосиф Флавий, или някой по-късен преписвач също би могъл да запише името неправилно. Мнозина смятаха, че Лука е използвал Йосиф Флавий като източник. Въпреки това няколко автори, сред които Емил Шюрер, са „опровергали“ това.

Отговорът: Теудас с 400 бунтовници е бил друго лице със същото име. Настроенията за бунт срещу римляните са били силни, тъй като е имало група хора, наречени зелоти, които почти непрекъснато са се борили срещу римляните , чак до успешното, но краткотрайно въстание през 70 г. сл. Хр. Този Теудас е бил един от онези, които са се въстанали преди Юда, докато бунтовникът, споменат от Йосиф Флавий, се е въстанал след Юда.

В: В Деяния 5:36 какво доказателство има, че Павел е учил при Гамалиил?

Отговор: Освен отличното познание на Павел за Стария Завет и твърдението му, че е фарисей, има и един конкретен пример. В 1 Коринтяни 14:21 Павел нарича един цитат от Исая 28:11-12 част от Тората (Закона). Садукеите и другите приемаха само първите пет книги на Библията като Тора, но фарисеите считаха целия Стар Завет за Тора. Това показва, че Павел е учил при фарисей, а не при садукей.

Между другото, макар Гамалиил да е бил уважаван фарисей, се казва, че той е бил просто член на Съвета на Синедриона в Йерусалим. Фарисейските равини никога не са били начело на Синедриона до разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр.

В: В Деяния 5:38-39, характерно ли е било за фарисеите да проявяват такава снизходителност в този случай?

Отговор: Има различни подгрупи фарисеи, а някои от тях, като Гамалиил I и Йосиф Флавий, са били от по-снизходителния тип. По-късен равин, Гамалиил II, е бил по-строг. Йосиф Флавий пише: „фарисеите по природа са снизходителни по въпроса за наказанията“ в „Древности на юдеите“, книга 13, 294 [x.6]. Един по-късен фарисей, равин Йоханан, сандалопроизводителят, който е учил при известния равин Акиба, е казал нещо много подобно на това, което е казал Гамалиил. В „Пирке Абот“ 4:11 той казва: „Всяко събрание, което е заради небето, в крайна сметка ще се утвърди, но всяко, което не е заради небето, в крайна сметка няма да се утвърди.“

Въпрос: В Деяния 5:40-41 какво е ироничното тук?

Отговор: Апостолите претърпели четиридесет удара с бич, минус един. Понякога хората не оцелявали след това. Ако Бог не беше се намесил, вероятно щяха да останат с трайни физически увреждания. Така че апостолите, които Бог изпрати по света, щяха да имат физически увреждания заради бичуването си. И все пак апостолите се чувствали почетени, че са били опозорени, и им беше дадена благодатта да бъдат опозорени!

Както каза угандийският епископ Фесто Кивенгере: „Без кръв църквата не може да благослови.“ Тертулиан е казал известните думи: „Убивайте ни, измъчвайте ни, осъждайте ни, смалявайте ни на прах; вашата несправедливост е доказателство, че сме невинни. …Колкото по-често ни избивате, толкова повече нарастваме на брой; кръвта на християните е семе.“ „Апология“, гл. 50 (ANF, т. 3, стр. 33).

Въпрос: Защо изобщо в Деяния 6:1 се споменава, че в църквата имало много вдовици?

Отговор: Първо, един грешен отговор: „защото съпрузите им са били убити заради вярата“, не е правилен в този момент, тъй като все още почти никой не е бил убит заради вярата си. Вероятно има три причини. 1) В обществото като цяло може да е имало много нуждаещи се вдовици. Тогава за една жена е било трудно да се издържа без мъж, освен ако не е била тъкачка или търговка, или не е упражнявала професия с лоша репутация.

2) Част от причината може да е това, което се наблюдава в някои развиващи се страни: когато възрастен човек се обърне към Христос, семейството, което го е поддържало финансово, спира да го прави. Това не само би убедило мнозина да се върнат към вярата на семейството си, но и би било финансово бреме за църквата, отнемайки средства, които иначе биха могли да се използват за евангелизация. А ако църквата не се грижеше за собствените си вдовици, това би показало на света, че християните всъщност не се грижат за другите хора, или поне за онези, които нямат пари.

3) Освен семейството си, евреите вече разполагаха със средство за разпределяне на храна на бедните и гладни евреи, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 330. Но ако някой вече не се вслушваше в еврейските водачи, тогава те можеха да престанат да го включват в разпределянето на храна.

Но нуждите на вдовиците изобщо не бяха тежест за църквата; напротив, грижата за тях беше именно ролята на църквата. Евангелизацията и свързаните с нея средства не са нашата основна отговорност; такава е послушното угаждане на Бога. Помощта за бедните и вдовиците не е тежест за мисията на църквата; напротив, тя е фундаментална част от мисията на църквата.

В: В Деяния 6:1, кога и как е уместно да се оплакваме?

Отговор: Никога не е уместно да се оплакваме или да роптаем. Но често е уместно да повдигаме въпроси и проблеми, които трябва да бъдат решени. Когато го правите, може да бъдете несправедливо обвинени, че се оплаквате, но има разлика.

Мърморенето може да бъде деморализиращо. То е омаловажаване на другите, разрушителен начин да се фокусираме върху проблема. Повдигането на въпроси може да бъде насочено към решението и към съвместна работа с другите за неговото прилагане. То е конструктивно, но понякога част от това да бъдеш конструктивен включва събарянето на лошото и разчистването на отломките.

Ако Лука просто се е опитвал да нарисува картина на съвършената хармония сред ранните християни, тогава Деяния 6 противоречи напълно на тази цел. Напротив, Деяния 6 показва, че целта на Лука е била да разкаже нещата такива, каквито са били, с всичките им проблеми.

В: В Деяния 6:1, когато някой друг се оплаче в Божията църква, как трябва да реагирате и какво трябва да направите?

Отговор: Разгледайте отделно тона на оплакването и съдържанието му. Дори ако предложението им е добро и основателно, може да се наложи да променят начина, по който изразяват загрижеността си. Няма нищо лошо да бъдете категорични, за да изразите мнението си, но трябва също така да проявявате уважение към вашите лидери и към тези, с които разговаряте. Ако някой повдига даден въпрос по начин, който предизвиква раздори или е неподходящ по друг начин, трябва да го поправите или да го изобличите. Но ако въпросът, който е повдигнал по неподходящ начин, все пак е валиден, трябва да се заемете с него.

Понякога истински вярващ може да повдигне нещо, което смята за проблем, по подходящ начин, и въпреки това да е напълно в грешка. Трябва да можете да му кажете, по любезен начин, че сте обмислили внимателно всичко, което е казал, и сте решили, че е най-добре да не се предприема нищо. Ако той е силно убеден, че трябва да се започне ново служение, а вие не сте толкова убедени в това, дайте му малко свобода и го оставете да го започне.

Второ, независимо дали оплакването им е било в подходящ тон или не, преценете дали проблемът им е истинска причина за тревога и дали предложението им може да е добро. Ако те са силно убедени в това, може би е добре да се запитате – или още по-добре, да ги попитате – защо. Може да има нещо, което вие не виждате.

В този конкретен случай апостолите не се опитаха да хвърлят вината върху никого; те просто решиха да разрешат проблема.

В: В Деяния 6:1, защо според вас гръкоезичните вдовици бяха пренебрегнати в полза на еврейските вдовици?

Отговор: Тъй като не говореха арамейски или поне не го говореха като майчин език, те вероятно бяха дошли в Ерусалим едва преди няколко години и нямаха силни корени в общността. В църквата съществуваха различни субкултури и се очакваше християните да помагат на други християни, без да проявяват пристрастие въз основа на културата.

Този проблем може и да не е бил умишлен, но съществуват и неволни прояви на пристрастие и предразсъдъци. Когато помагате избирателно на онези, които виждате най-често, внимавайте да не проявявате неволно пристрастие, защото това се случва лесно. В този случай решението не беше да се каже на раздаващите храна да не проявяват пристрастие, а да се събере разнообразна група от раздаващи храна.

В: В Деяния 6:1, смятате ли, че е правилно да има различни групи в църквата?

Отговор: Може да е добре да има различни групи в рамките на една църква, но понякога възникват трудности. Понякога разликите в езика или културата са толкова големи, че е по-добре да има различни богослужения, събрания или църкви. Чувал съм за една църква в Перу, в която имаше както градски жители, така и селяни, които носеха бебетата си на богослужението, без да им слагат памперси. Урината, която се стичаше по пода, не се приемаше добре от градските жители. Така че понякога различните църкви могат да бъдат приятелски настроени една към друга, но все пак да останат различни църкви.

Независимо от културата и езика обаче, 1 Коринтяни 1:10-13 казва, че сред нас, християните, не трябва да има разделения. Затова всеки член може би би искал да положи повече усилия да опознае, да се сприятели и да обича онези, които са различни от него, вместо хората, които са точно като него. Ако сте зрял вярващ, независимо от етническия ви произход, обмислете да укрепите църквата, като се присъедините към църква, в която вашият етнически произход не е мнозинство.

В: В Деяния 6:2, тъй като Дванадесетте умишлено избраха да не задоволят една законна нужда, кога е уместно за нас да не задоволяваме законните нужди на други вярващи?

Отговор: „Вие“ трябва да задоволявате нуждите на всички. Но това не е „вие“ в единствено число, а „вие“ в множествено число, в смисъл, че църквата трябва да задоволява нуждите на всички. Те не се нуждаеха от безсмислен и смазващ натиск, че трябва лично да задоволяват всяка нужда. Църквата не е отделният човек, а екипът. Веднъж един християнин разговаряше със съсед за Христос и съседът прояви желание да приеме Христос. Затова християнинът набързо се обади на пастора и му каза да дойде бързо, защото човекът искаше да приеме Христос. Пасторът каза „Добре“ и след това затвори телефона. Тогава пасторът почувства убеждение от Светия Дух. Обади се отново и каза: „Няма да дойда; ти трябва да го доведеш при Господа.“ Като християнин, не делегирай това, което трябва да направиш сам. Като пастор, не насърчавай зависимостта.

Помнете, че Петър смело рискува живота си, за да проповядва Евангелието, като каза на управниците и старейшините: „Преценете сами дали е право пред Бога да се подчиняваме на вас, а не на Бога. Защото не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ Сега опитайте се да си представите Петър да реши, че все пак няма да проповядва Евангелието толкова много, защото ще прекарва цялото си време в помагане на бедните християни.

Представете си Петър да казва: „Трябва да проповядвам Евангелието и трябва да помагам на бедните, така че нещо трябва да отпадне, затова просто ще съкратя по-голямата част от времето си за молитва.“ Не мисля, че такава мисъл изобщо е хрумнала на Петър. Напротив, в Деяния 6:4 Петър изглежда смята, че молитвата и служението на Словото вървят ръка за ръка, тъй като не може ефективно да върши второто без първото.

В Деяния 6:3 те всъщност задоволиха нуждите, но косвено, а не пряко. Те им казаха да изберат седем мъже, които да раздават храна на нуждаещите се вдовици.

Въпрос: Защо в Деяния 6:3 тези мъже трябваше да бъдат изпълнени с Духа и мъдрост, след като по същество изпълняваха административни задачи?

Отговор: Първо, малко контекст. Евреите имаха мрежа за разпределяне на храна за бедните, така че би било естествено християните, които произхождаха от юдаизма, да правят същото. Еврейските бедни и вдовици, които получаваха храна от еврейската система за разпределение „ “, вероятно щяха да бъдат изключени, щом станат християни. Затова свидетелството за това как църквата се грижеше за своите бедни може би е имало особено значение тук. Едно е да се дава храна на бедните спорадично и периодично, а друго е да има последователно даване, на което те могат да разчитат.

Тези мъже трябваше да се грижат (diakonein/diakoneo) за нуждите на другите. Разпределянето на храна беше диаконията. За да правят това, като дават добро свидетелство за църквата, тези хора трябваше да бъдат честни и с добро име (добър пример, неподлежащ на упрек), духовни (изпълнени със Светия Дух) и практични (изпълнени с мъдрост). Диаконите се споменават също във Филипяни 1:1 и 1 Тимотей 3:8-13. Но тези диакони трябваше също да могат да насърчават другите да дават пари за храна. Хората може би не биха били толкова склонни да дават, ако не смятаха, че парите се използват по предназначение и разумно. Понякога Божиите хора не получават както трябва, защото Божиите хора не винаги дават както трябва.

В: Защо в Деяния 6:5 всички тези имена сочат един и същ етнически произход?

Отговор: Това са гръцки имена, а не еврейски. Решението на проблема с неравномерното разпределение на храната беше да се възложи част от ръководството на тази дейност на представители на етническото малцинство.

Разбира се, възможно е някои от тях да не са били етнически гърци, но да са получили гръцки имена. Но фактът, че на всички седем са дадени нееврейски имена, силно подсказва, че повечето, ако не и всички от тях, са били или гърци, или предимно говорещи гръцки.

Някои са изказали предположението, че под „гръцкоговорящи евреи“ се има предвид само езичници, приели юдаизма. Това обаче не е вярно, тъй като Николай от Антиохия в Деяния 6:5 е единственият споменат, който е бил новоповярвал в юдаизма. Фактът, че се споменава само Николай, силно подсказва, че останалите шестима не са били новоповярвали.

Интересна странична забележка е, че апостолите видяха проблема и предложиха решение, но именно цялото църковно събрание избра тези мъже, а не апостолите. Апостолите не обвиниха никого за проблема и прецениха, че ще е по-добре други да вземат окончателното решение вместо тях.

В: В Деяния 6:7, след избора на тези седем мъже, защо според вас голям брой свещеници се подчиниха на вярата?

Отговор: Нямаше естествена причина изборът на тези седем мъже, които всички имаха гръцки имена, за дякони да направи еврейските свещеници по-склонни да дойдат при Христос; от естествена гледна точка човек би си помислил точно обратното. Може би моментът, в който това се случи, показа Божието благоволение към избора на седемте мъже.

Освен това терминът „свещеници“ би включвал не само садукеите, но и други действителни свещеници, свещенически семейства и дори есеите, които също се наричаха свещеници.

В: Защо в Деяния 6:8 са поставили Стефан – човек, изпълнен с Божията благодат и сила, който вършеше велики чудеса и знамения – в „прозаична“ административна роля?

Отговор: Явно те не са смятали, че да бъдеш дякон и да се грижиш за справедливото разпределение на храната е нещо незначително. Те искаха човек, който е честен и известен като изпълнен със Светия Дух, което също така предполага, че е имал добра репутация. Важно е също, че той е бил евреин, говорещ гръцки. (Стефан не е еврейско име, а гръцко.) Всъщност и другите имена също са били гръцки.

И днес е важно да се избират подходящите хора за важни задачи, като например да се осигурява храна на хората. Искате хора, които са квалифицирани и надеждни, за да заемат дадена длъжност. Ако някой има леки недостатъци в дадена област, по-добре да е малко по-малко квалифициран, отколкото малко по-малко надежден. Освен това, тъй като гръкоезичните вдовици бяха пренебрегвани, беше важно да има гръкоезичен дякон по няколко причини. Благодарение на контактите си той можеше по-добре да знае кои са гръкоезичните вдовици. Освен това това щеше да покаже на всички, че проблемът се решава от човек, който не е безразличен към техните нужди. Така например, ако всеки старейшина или всеки дякон в църквата е от една и съща раса, етнически произход, майчин език или икономическа класа, макар и да се опитват да се грижат за всички равноправно, може да възникне впечатление за пристрастност, срещу което предупреждава Яков 2:1-5. Ако всеки лидер е от една и съща група, със сигурност лидерите не биха могли да намерят нито един човек от друга група, който също да бъде лидер?

В: В Деяния 6:9, въз основа на избора на дякони, защо би възникнала съпротива от синагогата на освободените роби?

Отговор: Назначаването на тези дякони показва, че гръкоезичните евреи не са били просто членове на църквата от втора класа. Освободените роби вероятно са били гръкоезични, а това би насърчило гръкоезичните евреи да станат християни. На другите евреи, които са били освободени роби, това не би им харесало.

В: В Деяния 6:9, какво могат да ни кажат археолозите за синагогата на освободените роби?

О: На върха на югоизточния хълм на Йерусалим археолозите откриха така наречения „Надпис на Теодот“, който се датира около 70 г. сл. Хр. В него се чете, между другото: „Теодот, син на Ветанус, свещеник и председател на синагогата, … е построил синагогата … както и гостилницата, стаите и водохранилищата, за да осигури подслон на тези от чужбина, които се нуждаят от него…““ Смята се, че фамилията му произхожда от римското семейство Ветани.

В по-късната традиция равините, родени в Юдея, гледаха с пренебрежение на елинистичните евреи като на нещо като евреи от втора класа.

Въпрос: В Деяния 6:10-11, мислите ли, че Стефан би ги спечелил на своя страна, ако беше се справил по-добре или по-ефективно в убеждаването им?

Отговор: Не, тези хора бяха изпълнени с ярост. Тези евреи почти започнаха бунт, защото Пилат беше поставил в собствения си дворец в Йерусалим златни щитове с имената на гръцки идоли, според „The Expositor’s Greek Testament“, том 2, стр. 165.

Те вече бяха взели решение и изкривиха думите на Стефан, за да оправдаят действията си.

Стефан косвено казваше, че почитането на Обетованата земя повече от Бога може да ни лиши от Божието действие по други начини.

В: В Деяния 6:11 какво точно означава „хула срещу Мойсей“?

О: Този термин никога не се използва в Библията от вярващите – нито преди, нито след това. Богохулство срещу Бога означава да се изричат нечестиви думи срещу Божието величие. Макар Мойсей да е бил добър човек, изглежда, че те са превърнали Мойсей в нещо като идол.

Стефан очевидно уважаваше Мойсей и неговото учение, но когато Стефан и ранните християни казваха, че Мойсеевият закон не е крайната цел, а само временно средство до идването на Христос, много евреи отхвърляха това като богохулство, без дори да го обмислят. По същия начин и днес, когато говориш срещу нечия „свещена крава“, дори ако това трябва да се каже, те може да те отрежат.

В: В Деяния 6:13 защо уж богобоязниви, религиозни евреи биха наели лъжесвидетели?

О: Човек може да бъде много религиозен, но все пак да не е в хармония с Бога. Явно те са смятали, че целта оправдава средствата, и никога не са се замисляли (нито им е пукало) дали Бог иска от тях да използват тези средства или не. Някои хора могат да се опитват да работят за Бога, но въпреки това да изпитват дълбока липса на вяра в способността на Бога да се погрижи за нещата Сам.

Днес, ако някога се окажете в ситуация, в която мислите, че трябва да направите нещо зло или да съгрешите, за да „помогнете на Бога“, спрете веднага. Бог не се нуждае от помощ и със сигурност не желае такъв вид помощ.

В: В Деяния 7:3-5 и Битие 11:31 Бог призова ли Аврам от Ур или от Харан?

О: Макар че Стефан, един благочестив оратор, хипотетично би могъл да сгреши, в този случай Стефан е бил прав. Деяния 7:2-4а конкретно казва, че Бог е призовал Аврам от Ур, преди той и семейството му да заживеят в Харан. След това, в Деяния 7:4б-5, след като баща му е починал в Харан, Бог е преместил Аврам оттам в Палестина. Бог е говорил на Аврам повече от веднъж.

Днес, когато Бог ни води, Той не само ни води към крайното място, където трябва да бъдем, но ни води и на всяка стъпка от пътуването. Бог също така ни води и по отношение на момента, в който трябва да предприемем действие. Послушанието не е просто да отидеш там, където Бог иска да отидеш, а да се подчиняваш незабавно на Бог и да следваш Неговия график.

В: В Деяния 7:4 и Битие 11:26, когато Авраам напусна града Харан, как е възможно да е бил на 75 години?

Отговор: Освен ако Аврам, Нахор и Харан не са били тризнаци (което, макар и възможно, е малко вероятно), Битие11:26 посочва, че Терах е бил на 70 години, когато е започнал да има деца. Аврам е роден едва когато Терах е бил на поне 130 години.

В: В Деяния 7:6 и Битие 15:13 как е могъл Бог да предскаже, че израилтяните ще бъдат потискани в продължение на 400 години, след като в Изход 12:40-41 се казва, че те са прекарали в Египет точно 430 години? (Двама различни мормони посочиха това като причина да не се вярва на Библията.)

Отговор: Израилтяните са били роби в Египет в продължение на 400 години, но преди това са прекарали 30 години в Египет под управлението на Йосиф. (Знам за една седмокласничка, Ейми, която разгада това предполагаемо противоречие за по-малко от минута.)

Между другото, Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира Деяния 7:2–8, 56, 60а, и това, което цитира, е точно това, което имаме днес. (Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 21, стр. 434)

В: В Деяния 7:7 как е бил съден Египет по време на Изхода?

Отговор: Съдът може да бъде оценка или наказание, и в този случай и двете значения са верни.

Оценка: Когато Бог каза на фараона чрез Мойсей да пусне народа Си, първоначалният отказ на фараона, последвалото му заговорничество и накрая изпращането на войската след тях показаха намеренията му. Вместо да спре това, Бог позволи на фараона да Му се противопостави, както пожела. Последствията показаха както колко твърдо беше сърцето на фараона, така и че продължаващите язви само го втвърдиха още повече.

Наказание: Не само че синът на фараона умря, но и над целия Египет падна наказание за 400-те години, през които те бяха угнетявали Божия народ.

Въпрос: В Деяния 7:14 колко точно души са отишли в Египет по времето на Яков?

Отговор: Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Стефан каза 75. Дори ако Стефан е сгрешил в изказването си тук, Библията може да е записала точно предполагаемата грешка, която Стефан е допуснал. Не трябва обаче да бързаме да мислим, че Стефан е сгрешил, както показват следните точки

2. В еврейските ръкописи Битие 46:27 и Изход 1:5 посочват по 70 мъже, включително Яков, Йосиф и двамата сина на Йосиф. В Деяния7:14 , се посочват 75. Гръцката Септуагинта за Второзаконие 10:22 също посочва 70.

3. Гръцката Септуагинта на Изход 1:5 посочва 75. Гръцката Септуагинта на Битие 46:27 посочва 75, тъй като там се казва, че Йосиф е имал девет (а не двама) сина. Изход 1:5 в свитъка от Мъртво море 4QExod(b) също посочва седемдесет и пет. Вижте последния въпрос в края на „Битие“ и последния въпрос в края на „Изход“ за цитати от това, което казват еврейският текст и Септуагинтата.

4. Кои бяха тези допълнителни синове в Септуагинтата (и вероятно в Свитъците от Мъртво море)? Битие 46:20 в Септуагинтата изброява тези седем „синове“ (всъщност внуци и правнуци) както следва:

„…И на Манасия се родиха синове, които му роди сирийската наложница, а именно Махир. И Махир роди Галаад. А синовете на Ефрем, братът на Манасия, бяха Суталам и Таам. А синовете на Суталам бяха Едом.“

Забележете, че тук са изброени само 3 внуци и 2 правнуци, или общо пет (а не седем). Въпреки това както Манасия, така и Суталам имаха синове (в множествено число).

5. Тъй като Стефан беше евреин, говорещ гръцки (вж. Деяния 6:1-5), той вероятно е използвал Септуагинтата, а не еврейския Стар Завет, и тази малка подробност е записана безгрешно.

Обобщение: Може би Стефан е допуснал грешка тук, а Библията, без грешка, записва това, което той е казал. От друга страна, вероятно все пак Стефан е бил прав.

Въпрос: В Деяния 7:16 как са били погребани Яков и патриарсите в Сихем?

Отговор: Това е повторение на обсъждането на Битие 33:18-19.

В Битие 23:16-20 Авраам е купил земя в Мамре, близо до Хеврон, за Сара, но това не е същото място. Що се отнася до земята, купена в Сихем, има три възможни отговора.

Яков и Авраам са я купили: И в Исус Навин 24:32, и в Битие 33:18-19 се казва, че Яков, внукът на Авраам, е бил този, който е купил земята близо до Сихем. Независимо дали Авраам е дошъл да присъства на покупката на земята с парите, които е предал на Исаак, или не, може да се каже, че кланът на Авраам е купил земята. Дори днес един тийнейджър, със съгласието на баща си, може да купи кола на името на баща си.

Стефан може да се е заблудил: Тъй като Яков е купил земята, на която са били погребани синовете му, а самият Яков е бил погребан в Мамре заедно с Авраам, Стефан може случайно да е смесил тези две отделни събития. Дори и Стефан да се е заблудил, Библията пак би останала непогрешима. Библията просто е записала, без грешка, това, което Стефан е казал, заедно с грешката и всичко останало.

Препогребване: Щом се заселиха трайно в земята, те решиха да препогребат Авраам, Сара, Исаак и Ребека, за да бъдат всички заедно.

В: В Деяния 7:19 как фараонът се е отнесъл коварно/хитро към израилтяните?

Отговор: Той постъпи коварно, като след цялата тежка работа, която извършваха еврейските роби, им заповяда да хвърлят мъжките си бебета в реката. Освен това, на няколко пъти фараонът им каза, че могат да си тръгнат, а след това промени решението си. След последния път той дори изпрати армията си след тях.

В: В Деяния 7:20 защо се казва, че Мойсей е бил „красив в очите на Бога“?

О: Това гръцко изражение е термин, който би използвал медицински специалист. Означава здраво, в добра физическа форма и добре хранено дете.

В: Тъй като в Деяния 7:22 се казва, че Мойсей е усвоил мъдростта на египтяните, какво са знаели египтяните по онова време?

О: Египтяните знаеха много за астрономията, календара, географията (включително места, отдалечени чак до Индия), използването на желязо от метеорити и тъкането на дрехи от фин лен. Коприна, вероятно от Китай, е била открита в Египет още през 1000 г. пр. Хр. Те бяха отлични архитекти и, ако това има значение, се отличаваха в балсамирането на тела.

По времето на Мойсей египтяните не са знаели как да изработват седла, подходящи за езда, нито са имали кавалеристи, нито са знаели как да топят желязна руда.

Въпрос: Как възприемате ситуацията, описана в Деяния 7:29, когато хора, към които сте лоялни и които би трябвало да са лоялни към вас, са готови да ви издадат на другите?

Отговор: Мойсей видя, че поне някои израилтяни няма да го защитят; всъщност, може би израилтяните изобщо не са могли да го защитят. Затова Мойсей замина на място, където щеше да бъде в безопасност.

Не оставайте в положение, в което трябва да разчитате на хора, които са се показали ненадеждни – към вас или към другите. Можете да простите на някого, когато се е отнесъл зле с вас, или поне когато според вас се е отнесъл зле с вас. Въпреки това, дори и да простите на крадец, не е нужно да му се доверявате, за да му дадете още неща, които да открадне.

В: В Деяния7:32 , какво е необичайното в този цитат?

Отговор: Цитатът на Стефан от Изход 3:6 следва Самарянския Петокнижие, а не Масоретския текст или Септуагинтата.

В: В Деяния 7:36 преминаха ли през Червено море или през Тръстиково море?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Гръцката дума както в Деяния 7:36, така и в Септуагинтата на Изход 15:4 е eruthro, което означава „червено“, а не „тръстиково“.

2. Еврейският текст е подобен на английския без гласните: „Rd“ може да означава както „червено“, така и „тръстиково“.

3. Или е било Червено море и Стефан е повтарял това.

4. Или пък е било Тръстиково море, макар че гръцката Септуагинта го е превела като „Червено“. Стефан, евреин, говорещ гръцки, просто повтаря това, което е научил.

Обобщение: Така или иначе, Библията може безгрешно да предава това, което е казал Стефан.

Въпрос: В Деяния 7:41-43 идолопоклонническият телец беше ли фалшив образ на истинския Бог или беше поклонение на небесни същества?

Отговор: Стефан не казва изрично, че златното теле е било поклонение на небесни същества. По-скоро той споменава златното теле и че Бог се е отвърнал от тях, а през следващите векове те са се обърнали към поклонението на много различни идоли, включително небесни същества.

Що се отнася до употребата на златното теле, то беше образ на фалшив бог и нарушаваше първата заповед. Деяния 7:42 посочва, че то беше за фалшиви богове. Дори и да беше изработено като издълбан образ на истинския Бог, то пак би било греховно и би нарушило втората заповед.

В: В Деяния 7:43 кои са Молех и звездата Рефан?

Отговор: Това е цитат от Амос 5:25-27 в Септуагинтата.

В: В Деяния 7:43 трябва ли да се чете „Молех и Рефан“, или „Сакут и Кайван“, както гласи масоретският текст на Амос 5:26?

О: Стефан беше евреин, говорещ гръцки, и вероятно цитираше от Септуагинтата. Тъй като Деяния просто предава без грешка това, което Стефан е казал, този стих сам по себе си не може да докаже коя е била първоначалната формулировка в Амос.

В: В Деяния 7:43, кога им е било казано, че в бъдеще ще отидат във Вавилон?

Отговор: В Второзаконие 28:64 се казва, че ако израилтяните бъдат непокорни, ще бъдат разпръснати. Там обаче не се споменава Вавилон. Стефан преразказва от Амос 5:25-27. Това би било почти цитат от Септуагинтата, освен че в Амос 5:25-27 се казва „отвъд Дамаск“ както в еврейския текст, така и в Септуагинтата, а Стефан споменава Вавилон, което е точното място отвъд Дамаск, където са били изгнани южните израилтяни.

В: В Деяния 7:48 какво е интересното в израза „не обитава в домове, сътворени от човешки ръце“?

Отговор: Тази фраза на Стефан е донякъде характерна, но сигурно е направила впечатление поне на един от слушателите. Павел използва същата фраза, когато говори пред атиняните в Деяния 17:24. Идеята, но не и формулировката, се среща в Исая 66:1-2 и 1 Царе 8:27.

В: Каква е била целта на Стефан в Деяния 7:51-53?

О: Слушателите на Стефан бяха закоравели, защото мислеха по различен начин. Преди разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. трите основни стълба на юдаизма бяха: 1) земята, 2) законът и 3) храмът. Стефан засегна и трите , но косвено. Стефан не се отрече от тях, а по-скоро показа, че Бог е по-велик от тях.

Но не забравяйте, че Стефан беше прекъснат, преди да успее да завърши речта си. Човек се чуди колко безпристрастни са били слушателите на Стефан. Когато сложиха дрехите си пред краката на Саул, вероятно това беше, защото Саул беше подбудител на всичко това.

Следователно животът на Стефан НЕ е бил застрашен, тъй като юдеите под ръководството на Саул от Тарс вече бяха решили съдбата на Стефан. Начинът, по който Стефан говореше, показва, че основната му цел тук не е била да се опита да спаси собствения си живот, а да спаси вечно живота на някои от слушателите си. Стефан не молеше за собствения си живот; по същество той молеше за техния.

Стефан вероятно вече е видял, че няма шанс, но тъй като му е била дадена трибуна, за да се защити, той е използвал тази последна възможност, за да им проповядва. Макар че за днешните читатели речта му може да изглежда дълга, всъщност има толкова много подробности, които той е пропуснал. Но от това, което Стефан е включил, изглежда, че в посланието му има определена структура. Той споменава как Авраам напуска Ур и Харан, как Йосиф се премества в Египет, как Мойсей напуска Египет, както и първо Скинията, а след това и Давид в Ерусалим, който изгражда храма.

1) В Божието дело има напредък и промяна.

2) Божиите благословения не се ограничават до земята на Израил и Храма. Бог ги е водил много преди да има храм и дори много преди да влязат в Обетованата земя. Стефан е използвал думата „Египет“ шест пъти.

3) Израил винаги се е противопоставял на Божиите планове. И Йосиф, и Мойсей бяха приети едва при второто си появяване.

Както проницателно отбелязва „Коментарът на Библията за вярващите“ на стр. 1604: „Евреите мислеха, че Стефан е в отбранителна позиция, но в края на краищата Стефан се превърна в обвинител, а те всъщност бяха виновните подсъдими.“

В: В Деяния 7:51-53 понякога хората отхвърлят Евангелието, защото не могат да го разберат. Понякога го отхвърлят, защото не искат да го разберат. Каква е разликата?

Отговор: На някои е била разказана само карикатура на Евангелието. Други не разбират как може да има само един Бог; някои не могат да разберат как можем да бъдем спасени по благодат, без никакви наши заслуги. От друга страна, други може би разбират, но избират да не вярват.

„Така вие обезсилвате Божието слово заради вашата традиция.“ Матей 15:6б. Вижте също Марко 7:13.

„И Неговото слово не пребъдва във вас, защото не вярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ Йоан 5:38

„… но вие се опитвате да Ме убиете, защото Моето слово няма място във вас.“ Йоан 8:37б

Деметрий, сребърникът, в Деяния 19:23-34. Деяния 19:34 „Но когато разбраха, че той [Александър] е юдеин, всички заедно викаха около два часа: „Велика е Артемида на ефесяните!““

Въпрос: Как в Деяния 7:51-53 се обръщате към онези, които не искат да разберат Евангелието?

Отговор: Първо, разберете, че не вие обръщате хората; това прави Светият Дух. Без действието на Светия Дух в живота им нямаше да има надежда те да дойдат при Христос. Второ, ние не говорим непременно с хора, които напълно обективно разглеждат само фактите. На някои хора им е особено трудно да разберат, защото са били научени на погрешни неща и объркват това, което казвате, с това, на което са били научени. Други пък може да твърдят, че не могат да разберат, но всъщност проблемът е, че не искат да разберат. Както някой някога е казал, никога не можеш да събудиш човек, който се преструва, че спи.

Но трябва да бъдем търпеливи, защото дори и да отказват да приемат Евангелието сега, те все пак слушат, семето се засява, а семето може да поникне, дори и да лежи в латентно състояние дълго време.

Понякога може да се намери обща основа и да се направи връзка с неща, с които те вече са запознати. Дори и тогава обаче това не винаги дава резултат. В Близкия Изток се разказва историята за един мъж, който се явил пред съдията в селото си и попитал какъв е законът в този случай. Бикът му случайно избягал и разкъсал на парчета бика на съдията. Съдията казал, че законът е ясен: мъжът трябвало да плати за мъртвия бик. Мъжът се извинил, защото, както казал, объркал една подробност: всъщност бикът на съдията се беше измъкнал и беше прободил до смърт бика на мъжа. В този случай, казал съдията, законът не бил ясен. Оттам идва и изразът „зависи чий бик е прободен“.

За да достигнем до падналите, погрешно научени хора, се нуждаем от Светия Дух и силата на кръста. Както Павел каза за себе си: „Защото Христос не ме изпрати да кръщавам, а да проповядвам Евангелието, не с думи на мъдрост, за да не се лиши кръстът на Христос от силата си.“ (1 Коринтяни 1:17).

„Моето послание и моето проповядване не бяха с убедителни думи на мъдрост, а с демонстрация на силата на Духа, за да не почива вашата вяра на човешка мъдрост, а на Божията сила.“ (1 Коринтяни 2:4-5).

В: В Деяния 7:52, Матей 23:37 и Лука 13:34 какво казва небиблейската еврейска литература за отношението им към пророците?

Отговор: В „Песахим“ 87б се казва, че пророците са живели до дълбока старост (както Еремия, така и Даниил). Б. Недарим 38а казва, че пророците са били богати (Йосиф и Даниил са били). Въпреки това пророците са били преследвани и/или убивани от евреите според б. Гиттин 57б, б. Санхедрин 96б, Лев. Р. 10.3; Изх. Р. 31.16; Песикта Рабати 26:1-2. Тези събития обаче са били представяни като уроци, от които те са се поучили.

Въпрос: В Деяния 7:53 как са получили закона от ангелите?

Отговор: Бог е използвал ангели, за да води израилтяните с облак през деня и с огнен стълб през нощта. Очевидно Той е използвал ангели и за да даде на Мойсей оригиналните плочи с Десетте заповеди.

В: В Деяния 7:55, тъй като Стефан беше изпълнен със Светия Дух, защо Светият Дух накара Стефан да каже неща, които доведоха до смъртта му?

О: Два допълващи се отговора:

1. Светият Дух понякога умишлено води послушните християни в ситуации, в които те ще прославят Бога и ще умрат за вярата си.

2. Те така или иначе щяха да го убият. Стефан вече беше арестуван в Деяния 6:11–7:1 и те щяха да го убият с камъни, независимо от това, което каже.

В: В Деяния 7:56 и Марк 16:19 как е възможно Исус да стои отдясно на Бога, след като Исус е Бог?

Отговор: „Дясната ръка“ означава почетно място. Исус често е изобразяван като „седящ“ отдясно на Отца, но тук Исус аплодира стоящ.

Думата „Бог“ в Библията, когато не се отнася до фалшив бог, има множество значения. Най-простото доказателство за това е Йоан 1:1 и Евреи 1:9. Във всеки от тези стихове думата „Бог“ се използва два пъти, а значенията очевидно са Отецът и Синът.

Думата „Бог“ има три тясно свързани значения. Те са:

Бог Отец тук и в 1 Петрово 1:2,3; Ефесяни 1:3,17; 3:14; 5:20; 1 Солунци 1:1; 3:11; 2 Солунци 1:1-2; 2:16; Тит 1:4

Бог Синът в Евреи 1:8-9; Йоан 1:1,18; 20:28; Осия 1:7, Исая 7:14; 1 Йоан 5:11,12 и 21; Колосяни 2:9; Матей 1:23

Бог Светият Дух в Римляни 8:9-16; Лука 1:35; 1 Йоан 4:12,13,15-16; 1 Коринтяни3:16 + 1 Коринтяни 6:19; Деяния 5:4

Освен това,

Отец е вечен в Псалом 90:2; 93:2.

Синът е вечен в Евреи 7:3; 13:8

Духът е вечен в Евреи 9:14.

В: В Деяния 7:59 как е възможно Стефан да бъде убит с камъни, ако Синедрионът не е имал правомощията да екзекутира никого?

Отговор: Това бяха интересни времена в управлението на Юдея. Понтий Пилат вече не беше там. По настояване на Вителий, префектът на Сирия, Пилат беше отзован в Рим в немилост, за да отговаря пред император Тиберий за лошото си управление. До по-късно, при Марцел, нямаше да има друг римски управител в Юдея. Това обаче би означавало, че Стефан е бил убит малко по-късно, през 37 г. сл. Хр. По това време Вителий би искал да умилостиви юдеите, така че римляните може би са дали да се разбере, че ще позволят това.

Освен това, по-късната „Мишна“, Санхедрин 4:1, казва, че при съдебен процес за убийство, наказуемо със смърт, наказанието не може да бъде наложено в същия ден, в който е произнесена присъдата; трябва да се изчака поне един ден.

В: В Деяния 7:59-60 Стефан се молеше ли на Исус?

Отговор: Да. Той конкретно се обърна към „Господи Исусе“ и помоли „Исус“ да приеме духа му.

В: В Деяния 8:1 какво знаем за Саул от Тарс?

Отговор: В гръцкия текст се казва, че Саул е бил „млад мъж“ (neanias), и се предполага, че е бил на около 30 години. Това би било твърде млада възраст, за да бъде член на Великия съвет или да заема много от длъжностите в синагогата. При убиване с камъни, според Второзаконие 17:7, ръцете на свидетелите трябва да бъдат първите, които го убиват с камъни. Павел не е бил един от тях, но е пазил дрехите им. Саул е участвал в убиването на други хора в Деяния 9:1. Като Павел той си спомняше тези неща много ясно и пишеше за тях с съжаление в Галатяни 1:13; 1 Коринтяни 15:9; Филипяни 3:6 и 1 Тимотей 1:13.

В: В Деяния 8:1 това преследване беше ли нещо добро?

Отговор: Не, преследването на християните беше нещо зло. Вероятно те бяха насърчени от Саул от Тарс и се осмелиха, когато видяха, че няма лоши последствия от убийството на Стефан. Това изглеждаше като много мрачен ден за християнството. Въпреки това Бог използва това зло за добро, тъй като Бог може да използва всичко за доброто на онези, които Го любят (Римляни 8:28). Очевидно първите християни бавно се подчиняваха на великата заповед от Матей 28:19 и особено от Деяния 1:8. Преследването ги изгони от Ерусалим и ги отведе в други места, където така или иначе трябваше да проповядват Евангелието.

Освен това самаряните, които не харесваха юдеите, може би не биха били склонни да чуят Евангелието от хора, дошли от Ерусалим. Но тъй като християните от „ “, особено елинистичните, бягаха от Ерусалим, самаряните може би бяха по-склонни да изслушат хора, които не се харесваха на юдейските власти в Ерусалим. Може би това е една от причините в Деяния 1:8 Исус да им каже да бъдат свидетели в Ерусалим и Юдея, а след това и в Самария. Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 359, за повече информация относно това виждане.

Въпрос: В Деяния 8:1, биха ли се разпръснали християните из Юдея и Самария, ако не беше имало гонение?

Отговор: Вероятно биха се разпръснали с по-бавен темп, отколкото ако преследването не беше настъпило. Когато християните или не се подчиняват, или бавят да се подчинят на Божията воля, понякога Бог използва трудности и преследвания, за да ги доведе там, където трябва да бъдат.

В: Защо в Деяния 8:1 християните избягаха от Ерусалим поради гоненията, докато апостолите останаха?

О: Има две гледни точки.

1. Според книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 522–523) преследването е било от страна на Синедриона и е било насочено главно срещу гръкоезичните християни. Християните, които са били и арамейскоговорящи евреи, са били преследвани едва по-късно. Вижте също „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“ (стр. 371–372) за повече информация относно това мнение.

2. Те наистина се опитаха да преследват апостолите, когато убиха Яков, братът на Йоан, и хвърлиха Петър в затвора. Обаче, тъй като Бог защити Петър, те не направиха повече опити, за да не се създаде лошо впечатление сред народа.

Въпрос: Според вас, защо според Деяния 8:1б–25 започват ересите?

О: Уолтър Мартин някога е казал, че ересите са неплатените сметки на църквата. Когато църквата иска да пропусне да преподава определени доктрини, това неспазване на пастирската грижа за стадото дава възможност на сектите да се намесят с лъжливи учения. Веднъж чух за една църква в Галвестън, която провеждаше интервюта с кандидати за пастор. Един от дяконите попита дали пасторът може да обясни Троицата. Пасторът отговори, че това е сложна тема и че всъщност не може да я обясни. По-късно дяконът му каза, че това е бил добър отговор, защото ако беше казал, че може да я обясни, тогава нямаше да го наемат. Това погрешно отношение към истината е това, което може да направи паството уязвимо към сектите. Да, Троицата е сложна, и да, Бог не ни е разкрил всичко за нея в Библията. Но един опитен и благочестив учител трябва да може адекватно да обясни това, което Бог е разкрил за Троицата, както и всички други основни християнски доктрини. Когато една църква иска да омаловажи преподаването на доктрината, тогава тя е на прага да се отклони от правоверието, макар това да отнеме около десетилетие.

В: В Деяния 8:1б-25 има ли истински християни, които днес са доста различни?

Отговор: Истинските християни се различават по второстепенни доктрини като кръщението на вярващите срещу кръщението на бебетата, връзката между Божията суверенност и свободната воля на хората, Господната вечеря, харизматичните дарби. Християните също така не са съгласни относно това, което според тях са най-добрите практики: дали малките деца трябва винаги да са в църквата заедно с възрастните, дали трябва да има стандартизирана учебна програма, дали църковната собственост трябва да принадлежи на деноминацията или на местната община, дали трябва да има деноминационен мисионерски съвет и много други неща, които не са посочени в Библията.

В: Защо в Деяния 8:2 благочестивите вярващи скърбяха за смъртта на Стефан, след като той отиде при Исус?

Отговор: Писанието не казва, но можем да видим няколко причини.

1. Те бяха наскърбени от тази „на пръв поглед преждевременна“ смърт на този велик Божий човек и от всички пропуснати възможности за служение на Бога, които бяха загубени поради неговата смърт. Въпреки това Бог държи нещата под контрол и това, което може да изглежда като преждевременна смърт, може би е било фактор за обръщането на Саул към Христос.

2. Може би са скърбяли, че няма да видят Стефан отново, докато не стигнат в небето.

3. Въпреки че знаеха, че Стефан ще бъде в небето, понякога е трудно да се гледа на нещата през очите на вярата, когато разкъсаното, смачкано тяло на възлюбения приятел лежеше пред тях под купчина студени, жестоки камъни.

Гръцката дума за „смърт“ тук, anairesei, не е обичайната дума за смърт, а медицински термин.

Когато днес умре възлюбен вярващ, е естествено и нормално да скърбим, че няма да можем да го видим за известно време. Но ние не скърбим като онези, които нямат надежда, защото ще ги видим в небето.

Като странична бележка, те може би са скърбили за Стефан насаме, защото еврейската Мишна казва, че не бива да се изразява „открито оплакване“ за тези, екзекутирани по решение на Синедриона, макар че тихото скърбене е било допустимо.

В: В Деяния 8:5 Филип отишъл ли е в града, наречен Самария, или в някой град в региона Самария?

Отговор: Имало е както област, така и град в нея, наречен Самария. Буквалният гръцки текст гласи „град от Самария“, така че може да е всеки град в областта Самария. Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.), който сам е бил самарянски християнин, казва, че Симон е бил от самарянското село Гито/Гита. Така че или Филип е отишъл в Гито/Гита, или пък Симон е отишъл в друг град. За повече информация вижте „Първата апология“ на Юстин Мъченик, глава 26, стр. 171.

Въпрос: В Деяния 8:5–8,8:26 –40, кой Филип е бил това?

Отговор: Писанието не посочва дали става дума за апостол Филип или за гръцкия евангелист Филип от Деяния 6:1-5 и Деяния 21:8-9. Ако е бил гръцкият Филип, това би означавало, че способността да се извършват много велики чудеса не е била ограничена само до дванадесетте апостоли.

От друга страна, Папий, Поликрат и Евсевий всички са считали Филип евангелиста от Деяния 8:5 и апостол Филип за едно и също лице.

В: В Деяния 8:9, какво да кажем за либералната критична теория, че Симон Магът е бил синоним или кодово име на Павел?

Отговор: Тази теория за първи път беше изказана от Баур, въз основа на конфронтацията между Петър и Симон Маг в (еретическите) ебионитски „Признания на Петър“. Въпреки това, друг либерал, Спита, нарича това „пълна абсурдност“. Защо Лука би добавил това, ако беше приятел и спътник на Павел?

Въпрос: В Деяния 8:9-24 защо Симон се опита да купи правото да изцелява хора?

О: От гледна точка на Симон Маг това не би изглеждало толкова лошо. Еврейското първосвещеничество се купуваше по времето на Селевкидите и под римско владичество. През Средновековието някои папи осигуряваха така наречената „папска приемственост“, като купуваха папската длъжност. Симон Маг просто правеше това, което правеха много други лъжепророци.

От гледна точка на Бога и Петър обаче Симон Магът е извършил нещо ужасно. Да купиш това, което Бог дава безвъзмездно, и вероятно да искаш заплащане за разпределянето на благодатта, която Бог е дал безвъзмездно, би било обида към Бога.

Въпрос: В Деяния 8:9-24 Симон беше ли спасен?

Отговор: В „Деяния“ се казва, че Симон повярва и също беше кръстен. За обикновения наблюдател изглеждаше, че няма никаква разлика между Симон и всеки друг. Обаче, ако използваме термини от американския футбол, това беше „фъмбъл“. Петър каза на Симон: „Нека среброто ти загине заедно с теб“, докато вярващите никога няма да загинат според Йоан 3:16. Петър каза, че Симон нямал дял в това служение, сърцето му не било право и той бил отровен от горчивина и обвързан с беззаконие. Симон със сигурност НЕ беше спасен в момента, в който Петър му каза тези неща. Онези, които вярват, че хората могат да загубят спасението си и че Симон е загубил своето, трябва да разберат, че ако Симон наистина беше спасен, той би бил спасен най-много за около час. Симон изглеждаше по-загрижен да избегне този съд, отколкото за Божията милост и прощение.

Истинският отговор може да се види в последващата история на Симон. Той постави началото на ерес и дори имаше ученик на име Менандър, който продължи неговата еретична традиция.

Оттук идва и английската дума „simony“ (симония), която означава да плащаш пари, за да станеш църковен служител.

Въпрос: В Деяния 8:9-24 какво се случи със Симон Маг?

Отговор: Писанието не ни казва нищо за евентуалното покаяние на Симон или за липсата на такова. По това време Симон не беше спасен; думата за „вяра“ тук, pisteuo, е същата, която се използва за вярата на демоните в Яков 2:19; Лука никога не казва, че Симон е получил Светия Дух, и най-важното – Петър каза, че Симон [все още] е на път да загине. С други думи, Симон „изповядваше“ вярата, но не „притежаваше“ вярата. Английският термин „симония“ произлиза от този пасаж. Това е злата практика да се опитваш да получиш църковен пост чрез подкуп.

Църковните автори Юстин Мъченик, Ириней, Климент Александрийски, Тертулиан и Хиполитус ни разказват за последващите дела на Симон като прочут еретик. (Ириней беше ученик на Поликарп, който беше ученик на апостол Йоан. Хиполитус беше ученик на Ириней.)

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.), който сам е бил самарянски християнин, казва, че Симон е бил от самарянското село Гито/Гита. Той споменава, че Симон е имал ученик, Менандър, самарянин от град Капаретея, който след Симон е започнал своя собствена ерес. Юстин казва, че Симон по-късно е отишъл в Рим, където е извършвал магия, и там е била издигната статуя в негова чест. „Първа апология“ на Юстин Мъченик, гл. 26, стр. 171. Юстин почти сигурно греши тук. На остров в река Тибър е била открита статуя с надписа „Semoni Sanco Dei Fidio“, който се отнася до „Semo Sancus“ – сабински бог, подобен на Херкулес. Вижте „The Expositor’s Greek Testament“, том 2, стр. 213 за повече информация по този въпрос.

Ириней в „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.) е посветил цялата 23-та глава на Симон Маг. Той казва, че император Клавдий е почел Симон Маг със статуя заради магическите му способности. Ириней казва, че Симон проповядвал, че се явявал на юдеите като Син, на самаряните като Отец, а на другите народи като Светия Дух. Симон освободил от робство една жена от Тир на име Елена, за която Симон твърдял, че е първото творение на ума му. Симон твърдял, че това е същата Елена, заради която се е водила Троянската война. Ириней казва, че наследникът на Симон Маг е бил еретикът Менандър.

„Против всички ереси“ (200–210 г. сл. Хр.) също посвещава първата глава на обсъждането на Симон Маг. Тертулиан казва, че Симон се наричал „Върховната добродетел“ и че негов наследник бил Менандър.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „Трактат за душата“, глава 34, твърди, че Симон е посветил усилията си на унищожаването на истината, след като Петър го е изобличил. Той добавя, че Елена е била жена от Тир, която е била робиня в публичен дом.

Вижте http://www.BibleQuery.org/history/churchhistory/WhatEarlyChristiansTaughtOnExperienceAndPractice.html за цитати от други автори.

Въпрос: В Деяния 8:14-17 това ли е било нормално преживяване?

Отговор: Не. Забавянето в повярването в Исус, без да имат Святия Дух в себе си, се дължеше на едно от следните две неща:

1. Пристигането на апостолите, или

2. Неадекватното учение на Филип, или

3. Неправилното разбиране на това, което Филип е преподавал.

Ако бяха приели Светия Дух без апостолите, тогава може би щяха да се смятат за „втора църква“, независима от църквата, която е възникнала в Ерусалим. Но те бяха в непълнота, докато не дойдоха апостолите от Ерусалим, и така всичко беше свързано с [единствената] църква, която е възникнала в Ерусалим. Това преживяване беше преходно в историята на църквата.

Въпрос: В Деяния8:15 –17 защо Светият Дух не беше даден на самаряните, когато за първи път чуха Евангелието?

Отговор: Християните имат две гледни точки.

1. Проповедта, която чуха, беше непълна.

2. Проповедта е била наред, но за този „голям преход“ към проповядване на самаряните е било уместно някои от апостолите да присъстват, преди Светият Дух да дойде върху тези неевреи. Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 50, 53, за повече информация относно това мнение.

В: В Деяния 8:26 каква беше целта на пътуването на Филип от Ерусалим към Газа?

Отговор: От гледна точка на Филип той нямаше представа. В Ерусалим имаше много хора, а много малко пътуваха по 50-милния пустинен път от Ерусалим към Нова Газа (построена през 57 г. пр.н.е.) или Стара Газа (опустошена през 93 г. пр.н.е.), известна още като Газа край пустинята. Имаше много вярващи, които да бъдат обучавани, много невярващи, с които да се споделя Евангелието, и като цяло много възможности за свидетелстване – много повече, отколкото би имало по един пустинен път. Филип не знаеше защо му беше заповядано да отиде в Газа. Между другото, Деяния 8:40 показва, че Филип така и не стигна до Газа, поне не при това пътуване.

Но от Божията гледна точка имаше важна цел в това, че Филип се отклони от пътя си, за да говори само с един човек. От този момент християнството започна в Етиопия. Сякаш юдаизмът беше подготвил този народ за Евангелието и Бог веднага се възползва от това. Нито Филип, нито демоните обаче биха знаели това. Освен това християните все още не бяха проповядвали Евангелието извън Ерусалим и Самария, затова Бог доведе Филип при етиопеца.

В: В Деяния 8:27, кога Бог може да ни помоли да направим нещо, без да знаем защо?

Отговор: Бог може да направи това по всяко време, когато пожелае. Бог може да постъпи така, за да изпита нашето послушание, или защото иска да види как бихме реагирали, ако не знаехме цялата история.

Можем да разгледаме историята на великия мисионер Адонирам Джадсън, живял от 1788 до 1850 г. Той е роден в Малден, Масачузетс, в семейството на конгрегационалистки пастор и съпругата му, и Адонирам е следвал Христос още от детството си. На 16 години постъпил в колеж (по-късно Браунски университет) и се дипломирал като най-добър възпитаник на випуска на 19 години. Въпреки това, докато беше в колежа, той се сприятели с един скептик и деист и загуби вярата си. Отвори училище и написа учебник по граматика и математика. По-късно, по време на едно пътуване, той отседна в един хан и чу смъртното стенание на човекът в съседната стая. На следващия ден Адонирам разбра, че човекът е починал, и „по случайност“ това беше най-добрият му приятел. След това, през 1808 г., Джадсън се върна към вярата. Той знаеше латински, гръцки и иврит. Джадсън и съпругата му Нанси се ожениха и на следващия ден, през 1812 г., се качиха на кораб за Калкута, Индия, като мисионери от Конгрегационалистката църква. Джадсън също така изучаваше кръщението и стигна до заключението, че кръщението е нещо, което вярващите трябва да извършват; то не е предназначено за бебета. Затова, когато пристигна, напусна конгрегационалистката мисия и помоли Южните баптисти да го подкрепят, което те и направиха. Уилям Уорд го кръсти. По време на Британско-американската война от 1812 г. Британската източноиндийска компания нареди на американските мисионери да напуснат Индия, така че през 1813 г. те се качиха на кораб за Бирма; съпругата му претърпя спонтанен аборт на борда. Той прекара три години, изучавайки бирмански език по около 12 часа на ден. От 1810 до 1823 г. той видя само 18 души да познаят Господа, но беше поел по пътя на своята 24-годишна задача да преведе Библията на бирмански, която и завърши. По време на Англо-бирманската война от 1824 г. бирманският крал хвърли него и партньора му в ужасна, пълна с плъхове тъмница. Бременната му съпруга роди третото им дете. След това второто му дете умря, а през 1824 г. умря и съпругата му. През 1827 г. умря и третото му дете.

Докато проповядваше на карените и други племенни народи на юг, Адонирам изкупи и освободи роб от един от новоповярвалите си: Ко Та Бю. Той не беше особено обещаващ кандидат. За разлика от Джадсън, той не можеше да чете. Докато Джудсън беше прекарал изтощителни три години, Ко Та Бю дори не можеше да говори бирмански. Той беше бил разбойник и не можеше да си спомни колко мъже е убил, макар че те бяха поне 30. – наистина безупречни препоръки! След като беше освободен, той беше кръстен, а след това веднага изчезна в джунглата, за да се върне при племето си. Но докато проповядваше на съплеменниците си от племето карен, четирима от тях веднага дойдоха при Христос. Народът карен имаше „традиция на старейшините“ за един неизменен, вечен, всемогъщ Бог – Създателят, който създал мъжа и жената, взета от реброто му. Те били изкушени от дявола и вярвали, че някой ден ще дойде Спасител. Вярвали, че някой ден бели чужденци ще им донесат свещени писания за това. Християнството се разпространи като горски пожар, докато Ко Та Бю, Джордж и Сара Бордман евангелизираха южните карени. Окуражен от това, Джудсън се отърси от продължилата цяла година депресия. Затова той отиде в джунглите, пълни с тигри, за да евангелизира северните карени. При всички тези трудности, неуспехи и сдържана първоначална реакция, какви бяха резултатите? Към момента на смъртта му имаше 100 църкви и 8 000 вярващи, предимно от племената карени и качин. Днес страните с най-много южни баптисти са САЩ, Индия и Мианмар. (взето от Уикипедия за Адонирам Джадсън, 30.03.2018 г.).

В: В Деяния 8:27 коя беше Кандаке?

Отговор: Кандаке (или Кандаке) беше термин за кралиците на Нубия, подобно на това как „фараон“ е термин за царете на Египет, а „Цезар“ – за императорите на Рим.

Етиопската кралица винаги управлявала като регентка от името на сина си, тъй като той се считал за дете на слънцето и бил прекалено свещен, за да се занимава със светски дела. Това се основава на „Етиопия“ 1 на Бион от Соли; „География“ 17.1.54 на Страбон; „Естествена история“ 6.186 на Плиний Стари; „История на Рим“ 54.5.4 на Дион Касий и „Църковна история“ 2.1.13 на Евсевий (NPNF2, стр. 105).

В: Защо в Деяния 8:27 един етиопец би искал да отиде в Ерусалим?

Отговор: Древната земя, наречена Етиопия, всъщност се е намирала на север от съвременна Етиопия, в територията на днешния Судан. След 590 г. пр. Хр. еврейски наемници са охранявали крепост в Елефантина, в южната част на Египет, за да предотвратят нападенията на нубийците срещу Египет. Някои от тези, които са дошли от Етиопия, може да са били техни потомци.

Освен това царицата на Сава посети Ерусалим по времето на Соломон (около 960 г. пр. Хр.). Макар Сава да се намираше от другата страна на Червено море спрямо Етиопия, явно някои хора от територията на днешна Етиопия са се обърнали към юдаизма по онова време и са останали там и през XX век. През X век сл. Хр. северното етиопско царство Бени Хамвия воюваше срещу християнското етиопско царство, разположено южно от него.

Ириней, „Против ересите“ (180–188 г. сл. Хр.), книга 3, глава 12.6, стр. 432, и Евсевий, „Църковна история“, книга 2, глава 1.13, стр. 105, посочват, че евнухът е бил изпратен от Бога да проповядва на етиопците.

В обобщение, този етиопец вероятно е отивал в еврейския храм, защото е изповядвал юдейската религия. Освен това е възможно той да е имал и малко еврейска кръв в себе си.

Въпрос: Защо в Деяния 8:27 се казва, че етиопецът е отишъл в Ерусалим, за да се поклони, а не в храма?

Отговор: В Второзаконие 23:1 се казва, че евнухът не може да влезе в храма. Тъй като, като евнух, той не е имал право да влезе в самия храм, той поне е могъл да отиде във външния двор на езичниците. Не знаем дали е отишъл в Ерусалим, знаейки това, или не.

Преди Филип да се присъедини към него, той може би е чел Исая 56:3-7. Етиопският евнух все пак е могъл да отиде в Ерусалим, за да празнува Пасхата, и да изпрати други да отидат в храма вместо него.

В: В Деяния 8:36, трябва ли човек да бъде кръстен, когато повярва?

Отговор: Щом човек повярва и разбере просто какво означава да бъде християнин, той трябва да бъде кръстен. Тук има два въпроса: обучението преди кръщението и кръщението на вярващите в сравнение с кръщението на бебетата.

1. Някои християни вярват, че човек трябва да бъде кръстен веднага след като повярва в Христос, както беше с етиопския евнух. Други християни вярват, че първо трябва да има наставление, а църквата в Александрия доведе това до крайност, като въведе двугодишен курс за катехумени преди кръщението. Забележете, че евнухът беше запознат с Писанията още преди да срещне Филип и макар знанията му да бяха несъвършени, те бяха достатъчни, за да бъде кръстен незабавно.

2. Този стих не засяга въпроса за кръщението на вярващите в сравнение с кръщението на бебетата. Всички християни вярват, че ако възрастен човек повярва в Христос и все още не е кръстен, той трябва да бъде кръстен. Вижте обсъждането на кръщението на вярващите и на бебетата в Колосяни 2:11-12 за повече информация.

Като странична бележка, по този пустинен път не знаем точно къде Филип и евнухът са влезли във водата, за да бъдат кръстени, но Вади ел-Хеси, североизточно от Газа, би било удобно и по пътя. Въпреки това не можем да сме сигурни, защото между Ерусалим и Газа е имало редица сезонни вади, а климатът в Палестина тогава е бил малко по-малко сух.

В: В Деяния 9:1-2 защо юдейските свещеници са били толкова решени да убиват християните?

Отговор: Има три взаимосвързани причини.

На първо място – религиозна заплаха: Пристигането на Исус и установяването на нов ред, който противоречеше на традициите на фарисеите, представляваше заплаха за тяхното религиозно лидерство.

На второ място – политическа власт: точно по това време римляните отнеха нещо, което се считаше за много важно за юдейските водачи – правото да екзекутират хора за престъпления, наказуеми със смърт. Тъй като римляните очевидно биха се съгласили с убиването на християни, едно предположение е, че това би бил начин поне да се създаде видимостта, че запазват тази власт.

В духовен план Сатана е бил в действие тук. Дори и днес Сатана иска да убива поклонниците на Бога.

Въпрос: В Деяния 9:1-2 защо писма от юдейски (а не римски) водачи в Ерусалим биха имали някакъв ефект върху неюдейски град извън Юдея? Представете си, че отивам при моя пастор и го моля да напише писмо до лидера на Северна Корея, с което да ми освободи всички християнски затворници. Когато пътувам до Северна Корея, за да го доставя, как мислите, че ще се приеме това? Ако мислите, че няма да се получи добре, тогава защо Саул би очаквал по-добър прием в Дамаск?

О: Има два отговора и двата могат да са верни.

1) Вероятно е Рим да признае правото на еврейските свещеници да екстрадират евреи от други градове, за да бъдат съдени.

2) Набатейският арабски цар на Сирия и Дамаск по онова време, Аретас IV, мразеше римляните, които го контролираха. Много вероятно е той да направи услуга на еврейските свещеници, за които знаеше, че също не харесват Рим. В Дамаск е имало много евреи; Йосиф Флавий съобщава, че жителите на Дамаск са убили (според противоречащи данни) или 10 500, или 18 000 евреи в Дамаск.

Накрая, Саул може би не е бил сигурен дали писмата от еврейските свещеници ще бъдат признати.

В: В Деяния 9:1-2 какво е знаел Саул?

Отговор: В личния си живот Саул вероятно е ценил високо традицията. Според Битие 10:4 и археологическите данни градът или народът на Тарс е бил по-стар от Авраам. В Филипяни 3:4-6 Павел посочва своя произход, положението си като фарисей и ревността си. Тоест, преди Филипяни 3:7-8, където Павел казва, че всичко това е боклук в сравнение с познаването на Христос.

Относно християните Саул знаеше, че те са всеотдайни, готови на саможертва и биха направили всичко възможно, за да спечелят евреите за Христос.

В: В Деяния 9:3-8, защо това се различава от разказите в 22:6-11 и Деяния 26:12-18?

Отговор: Разказите се различават в три аспекта.

Светлината и спътниците на Павел

Деяния 26:13: Светлината обгърна Саул и спътниците му

Деяния 22:6,9 Саул и спътниците му всички видяха ярка светлина.

Деяния 9:3 Светлина от небето осия Саул, но не се уточнява какво е било около спътниците му или какво са видели те.

Заключение: Саул и спътниците му всички видяха ярка светлина, която ги обгърна. Не се уточнява дали светлината обгърна първо Саул, или всички тях едновременно, а всъщност това няма значение.

Гласът и спътниците на Павел

Неправилен отговор: В Деяния 22:8-9 Павел може просто да се е объркал относно това, което мъжете са чули, а Писанието е предало вярно думите на Павел. Въпреки това, Павел вероятно е знаел и най-вероятно НЕ се е объркал в този случай.

Отговорът:

Деяния 26:14 Саул от Тарс (Павел) чу глас. Не се уточнява какво са чули спътниците му

Деяния 22:9 Спътниците на Саул не са чули/разбрали гласа.

Деяния 9:7 Спътниците на Саул чуха звука, но не видяха никого.

Заключение: Няма никакъв проблем, ако спътниците на Саул са чули звук, но не са разбрали гласа. Думата в Деяния 22:9 се използва 153 пъти в писанията на Лука. 57 пъти тя означава „да слушаш, за да разбереш“, а 7 пъти – „да се подчиняваш“. Този глагол в родителния падеж обикновено означава просто „да чуеш“. В акузативна форма, както е използвана в Деяния 22:9, често означава „слушай, за да разбереш“, макар че може да означава и просто „чувам“.

Позата на спътниците на Саул

Деяния 26:14 Саул и спътниците му всички паднаха на земята

Деяния 22:6-9 Саул падна на земята, но не се уточнява какво направиха спътниците му.

Деяния 9:7 Спътниците на Саул стояха там безмълвни.

Заключение: Всички те първоначално стояха. Саул ослепя и падна на земята. След като първоначално стояха безмълвни, страхът от гласа и светлината лесно би накарал спътниците му също да паднат на земята.

Въпрос: В Деяния 9:4-7 как се получи, че Павел чу и видя различни неща от останалите?

Отговор: Останалите мъже видяха светлината и чуха гласа, но Бог беше предвидил само Саул да разбере думите.

Въпрос: В Деяния 9:11 има ли археологически доказателства за „Правата улица“ в Дамаск?

Отговор: Да. Не само че има археологически доказателства, че улицата някога е била оградена от колонади, но тя се използва и днес. Улицата се простира от североизток към югозапад и по времето на Павел е била дълга поне две мили (3,2 км).

В: В Деяния9:15 –16, защо Бог избра Саул от Тарс за Свой избран инструмент?

О: Това е един от многото стихове, които показват, че пътищата на Господа са непостижими. Макар че днес всички ние можем да прочетем Книгата на Деянията и да видим, че Бог е направил добър избор, за Анания това сигурно е изглеждало много странно. Разбираемо е, че Анания, макар и да вярваше в Бога, потърси потвърждение в Деяния 9:13–14, и Бог му го даде свободно и милостиво.

В: В Деяния 9:16 какъв беше смисълът да се каже на Анания колко много ще страда Саул заради името на Христос?

О: В Писанието не се казва. Анания не би трябвало да смята, че Саул от Тарс се е отървал „леко“, защото страданията, които той е претърпял, вероятно са били по-големи от страданията, които е причинил на който и да е човек.

В: В Деяния 9:23 кой се е опитвал да убие Павел?

О: В Деяния9:23 се казва, че юдеите се опитваха да убият Павел. Освен това, в 2 Коринтяни 11:32-33 се казва, че управителят при цар Арета също се опитваше да арестува Павел.

В: В Деяния 9:26 защо учениците се страхуваха от Саул, след като не би трябвало да се страхуват от смъртта?

Отговор: Християните трябва да бъдат предпазливи, а Исус каза на вярващите, че макар преследването да е неизбежно (Йоан15:20 ), вярващите могат да избягат от него (Матей10:23 ).

Освен това учениците може би естествено са се страхували от мъчителната смърт, която Саул от Тарс беше причинил на другите.

В: В Деяния 9:27-28 Барнаба прояви ли смелост или безразсъдство, като представи Саул – потенциален „шпионин“ – на останалите?

Отговор: Макар смелостта и безразсъдството да могат да вървят ръка за ръка, в този случай Варнава не е бил безразсъден. Увереността му в това, което Бог беше извършил в Саул, даде на Варнава куража да продължи напред и да представи Саул на останалите.

Въпрос: В Деяния 9:27-28 защо, според вас, Варнава е имал такава смелост, че да не се страхува от Саул, въпреки че останалите се страхуваха?

Отговор: Писанието не казва, но можем да предположим три причини.

Темперамент: Варнава беше човек, който окуражаваше другите, и може би беше по-склонен да се довери на някого.

Прекарано време с Павел Варнава не само беше чул слухове, че Павел може би се е променил; той разговаря с самия Павел и го чу да спори с другите в Дамаск.

Бог му е показал Ако Бог е говорил с Варнава за Павел, както направи с Анания, или ако Бог е дал на Варнава увереност, тогава, разбира се, Варнава не би се уплашил.

Един урок, който можем да извлечем от това, е, че Бог не винаги разкрива нещата първо на ръководството на църквата. Ръководителите трябва да са готови да се учат и от другите членове.

Въпрос: В Деяния 9:31 как църквите живееха в страх от Господа и как трябва да правим това днес?

Отговор: Те изпитваха благоговение пред Бога и Неговата сила. Те уважаваха Неговото Слово, а страхът от Господа беше мотивация за евангелизация и свят живот.

Други стихове, които показват страха на вярващия от Господа, са Битие 22:12; Притчи 1:7; 1 Царе 12:14; 2 Летописи 6:33; 19:7; Неемия 5:9; Псалом 19:9; 22:25; 33:8; 119:74; 128:1; Еклесиаст 8:13; 12:13; Исая 11:3; Еремия 5:22; Михей 6:9; Малахия 3:5 и 2 Коринтяни 5:11.

В: В Деяния9:43 , кожарството ли беше нечиста професия за евреите?

Отговор: Израилтяните научиха този важен занаят от египтяните, макар че и сирийците също го практикуваха. Евреите не смятаха кожарството за добър занаят сред евреите от времето на Исус, тъй като за да се свали кожата, трябваше да се работи с мъртви животни. Симон намери общност сред християните, но може би не би намерил такава сред евреите. Това беше ритуално нечист занаят, а в Йопия къщите на кожарите се намираха на юг, точно извън града, на брега (където можеха да се изхвърлят отработените химикали).

В: В Деяния 10 какво е основното приложение на тези две послания?

Отговор: Посланието, предадено на Корнилий в Деяния 10:1-8, е, че Евангелието идва от евреите. В Деяния 10:9-23 посланието, предадено на Петър, е, че Евангелието е предназначено и за езичниците.

В: В Деяния 10:2, 4, 31 какво знаем за Корнелиус?

О: Корнелий е имал както необичайно, така и често срещано име. През 82 г. пр. Хр. Корнелий Сула освободил 10 000 роби, всички от които след това променили името си на Корнелий в негова чест. В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 384–385, се предполага, че може би Корнелий е бил потомък на един от тях. Знаем, че римският „Италиански полк“ е служил в Сирия през 69 г. сл. Хр.

Самият Корнелий е бил необикновен човек – въпреки че е бил войник в окупационна армия, той е давал пари, за да помага на бедните в окупираната земя. Вероятно е разполагал с лично състояние, тъй като е можел да дава много милостиня. За центурионите като цяло историкът Полибий казва: „От центурионите се очаква не толкова да бъдат смели и предприемчиви, колкото да бъдат добри водачи, със стабилен и разсъдлив ум, които не са склонни да преминават в нападение или да започват битки безпричинно, но са способни, когато са превъзхождани и притиснати, да устоят и да умрат на поста си.“ Историческа книга 6, глава 24. Кесария беше столицата на Юдея от гледна точка на римското управление.

Казва се, че Корнелий е бил центурион на кохорта. „Центурион“ означаваше над 100 мъже, но центурионите обикновено командваха кохорта, която представляваше една десета от легион, или 300 до 600 мъже. „Италианската кохорта“ вероятно е била Cohors II Miliaria Italica Civium Romanorum. Тази кохорта се състоеше от освободени роби от Италия, които бяха станали граждани и всички бяха стрелци. Те бяха прехвърлени в Сирия малко преди 69 г. сл. Хр. и участваха в превземането на Ерусалим както през 70 г. сл. Хр., така и през 135 г. сл. Хр. Макар археолозите да не могат самостоятелно да потвърдят къде се е намирала кохортата през 41–44 г. сл. Хр., логично е, че водоснабдяването на Кесария е трябвало да бъде охранявано.

Между другото, това събитие беше много важно за Петър, тъй като той го споменава отново в Деяния 11 и 15:6-9.

Въпрос: В Деяния 10:2, 4, 31 каква е връзката между милостинята на Корнилий и Божия отговор на молитвите му?

Отговор: Корнилий видя истината за Бога в Стария Завет. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Милостинята на Корнилий по никакъв начин не беше необходима, за да може Всемогъщият Бог да действа или да отговори на молитвите му.

2. Искрените молитви на Корнелий бяха чути, точно както Бог чува искрените молитви на всеки, който иска да Го познае.

3. Интересно е, че и милостинята, и молитвите стигнаха до Бога. Сякаш милостинята се е считала за форма на молитва или за укрепване на молитвите му.

Въпрос: В Деяния 10:2, 22, 44–48, тъй като Корнелиус беше богобоязлив и се молеше редовно на Бога, но все пак не беше роден отново до посещението на Петър, би ли отишъл Корнелиус в ада, ако беше умрял?

Отговор: Това е спорен въпрос. Ако Богът, за когото говорим, или не е бил достатъчно осведомен, за да знае, че Корнелий ще приеме Исус с радост, или не е бил достатъчно все ен, за да запази Корнелий жив до този момент, тогава ние не говорим за Бога на Библията.

Обърнете внимание, че молитвите и даровете на Корнелий, преди да чуе за Исус, бяха приемливо почитание пред Бога. Това важи и за хората, починали преди Исус, които са се подчинявали на Божието слово в Стария Завет, а Корнелий беше уважаван от евреите не заради страха си от някой бог, а заради страха си от истинския Бог, техния Бог.

В: В Деяния 10:10-16 и Марк 7:17-23, тъй като Исус каза, че няма да отмени нищо от закона в Матей 5:17, защо християните не спазват старозаветните хранителни закони, както [предполагаемо] правят мюсюлманите?

Отговор: Макар нито християните, нито мюсюлманите да спазват хранителните закони, християните не го правят, защото се вслушват в Исус. Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

По това време последователите на Исус спазваха хранителните закони от Стария Завет. Исус всъщност каза, че нито една йота или титла няма да преминат, докато всичко не се изпълни.

Фактът на възкресението на Исус коренно промени начина, по който Бог се отнасяше към Своите деца. В Деяния 10:9-16 един ангел съобщи на Петър, апостол на Исус, че Бог е очистил всяка храна. Забележете, че не се казва, че тези животни винаги са били чисти, а че Бог ги е очистил.

Дори мюсюлманите, които изтъкват този аргумент, са принудени да признаят, че някои от хранителните закони на Стария Завет не трябва да се спазват. Мохамед е учил мюсюлманите, че могат да ядат камилско месо (Сахих Муслим, том 1, книга 1, № 220, стр. 70), а Левит 11:3-8 и Второзаконие 14:6-8 забраняват яденето на камилско месо.

Вслушайте се в думите на Исус в Матей 15:10, 17-20 и Марко 7:14-15. Исус каза, че това, което излиза от човека, го прави нечист, а не това, което влиза в него. Марко 7:19 показва, че с това Исус обяви всички храни за чисти. Ако наричаме Исус пророк, трябва да се вслушваме в Неговите думи.

Глас от небето заповяда на Петър да яде в Деяния 10:10-16, показвайки му, че хранителните закони са били в сила само до жертвата на Исус, а не след нея. Трябва да се подчиняваме на гласа на Божия ангел и на апостола на Исус.

В заключение, не трябва да пренебрегваме това, което са казали Божиите пророци, а да ги слушаме.

В: В Деяния 10:20-23, когато на Петър беше заповядано да не се колебае да отиде с тримата мъже, Петър ли се неподчини, като ги разпитваше, покани ги в дома си и тръгна на следващия ден?

Отговор: Може би Петър не е реагирал толкова бързо, колкото е било възможно. От друга страна, ако е било късно през деня, единственото практично нещо, което е можел да направи, е било да тръгне рано на следващата сутрин, вместо да се опитва да намери къща в тъмното. Не забравяйте, че тогава не е имало улични табели или улично осветление.

Въпреки това Петър определено е имал намерение да тръгне с тях. За един евреин не е било позволено да яде с езичник, но след като Петър си е извлякъл поуката от видението, той е поканил мъжете да ядат с него.

Вероятно са били необходими както кураж, така и пряко видение, за да се убеди Петър да яде каквато и да е храна. Скептичният евреин Азимов в книгата си „Ръководство на Азимов към Библията“ (стр. 1050) посочва, че по времето на Макавеите евреите са предпочитали да умрат под мъчения, отколкото да ядат свинско месо.

В: В Деяния 10:25-26 защо Корнелий се опита да „се поклони“ на Петър?

Отговор: Гръцката дума тук е „proskuneo“, което означава или „да се поклониш“, или „да паднеш на колене в знак на почит“. Или Корнелий, който все още не беше запознат с християнската вяра, е бил объркан в опита си да се поклони на Петър, или пък не е имал намерение да се поклони, а да покаже голямо уважение към този, който щеше да го научи на пътя към спасението.

В: В Деяния 10:28 става ли дума само за неевреите като цяло, които не трябва да се считат за обикновени или нечисти, или за всеки отделен човек?

Отговор: В този стих „никой човек“ означава никой от всички хора или от всяка раса.

Въпрос: В Деяния 10:30-33 как е възможно Лука да е написал: „Постя от сряда, когато в деветия час се молех в дома си, и се яви пред мен човек в блестящи дрехи“? Дали Корнилий се е молил четири дни без прекъсване чак до деветия час (15:00 ч.), когато разговаря с Петър? И в кой ден се е явил човекът в блестящи дрехи? Накрая, каква е лингвистичната обосновка за превеждането на конструкцията APO ... MECRI ... в Деяния 10:30 като нещо различно от „продължителност“ от четири дни във времето? Нещо като „преди четири дни“ ми се струва просто необоснована лингвистична гимнастика.

О: Нека разгледаме и трите стиха: В Деяния 10:30-32 се казва: „Корнелиус отговори: «Преди четири дни бях в къщата си и се молех точно в този час, деветия час. Изведнъж пред мен застана човек в сияйна одежда и каза: „Корнелию, молитвата ти е чута, а даровете ти за бедните са запомнени пред Бога. Затова изпрати в Йопия за Симон, наричан Петър. Той е гост в дома на Симон кожаря, край морето.““ (BSB)

Лука предава думите на Корнелиус. Това беше паметен момент за църквата, защото точно тогава църквата, и особено Петър, разбраха ясно, че Христос не е бил изпратен само към евреите, а към цялата земя. Възможно е Лука да е чул как се е случило това ключово събитие директно от Петър, а може би е научил за него от някой друг. Лука може да е цитирал дословно думите на Корнелиус , но е много вероятно да ги е перифразирал. Това обаче няма значение; важно е значението.

Когато човек говори, винаги може да се намери двусмислие, ако се търси достатъчно дълго и упорито, независимо дали наистина има такова или не. В други случаи, включително и в този, дадена фраза от думите на човек сама по себе си може да се тълкува по няколко различни начина, но здравият разум прави смисъла ясен за всички слушатели. Ето последователността на събитията в обратен ред.

3. Петър дойде няколко дни, след като беше изпратен да го доведат (Деяния 10:23-24)

2. Човекът в блестящи дрехи каза на Корнилий да изпрати да повикат Петър.

1. Преди това Корнилий се молеше, когато се появи мъжът в блестящи дрехи.

Здравият разум подсказва, че „този час“, когато Корнилий се молеше, е бил същият час (15:00 ч.) преди четири дни, а не този час на този ден. В противен случай Корнилий би изпратил хората да доведат Петър, след като те вече бяха тръгнали да го търсят.

Въпрос: В Деяния 10:31 Бог помни ли всички праведни дела, които хората вършат?

Отговор: Бог знае всички праведни (и неправедни) дела, които вършим, още преди да сме се родили (Псалом 139). Обаче що се отнася до отчитането им за получаване на награди в небето – не непременно. Езекиил3:20 дава пример за праведен човек, който се отклони от праведността си и праведните му дела не бяха запомнени. Също така Павел се тревожеше да не се отклони и да загуби короната, за която беше работил.

В: В Деяния 10:34-35 как е възможно Петър [предполагаемо] да противоречи на Исус, като казва, че Бог приема хора от всеки народ, които се боят от Бога и вършат праведност, когато Исус казва в Йоан 14:6, че никой не идва при Отца, освен чрез Него? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Тук няма противоречие. Бог има деца, които вярват в Него, от всеки народ. Има араби, китайци, австралийци, африканци, европейци, ескимоси, чилийци и аржентинци, които вярват в Исус. Независимо от вашата етническа група – от Абабда до Зуни – Исус е за вас.

Никой не идва при Отца, освен чрез Исус. Дори хора като патриарх Авраам, който умря, преди да чуе името Исус, отиват при Отца в небесата само чрез Исус. В Йоан 8 Исус каза, че Авраам видя [в бъдещето] деня на Исус и се зарадва.

Трябва да запомните три неща:

1) Не всеки, който е отишъл в небето, е чувал името на Исус преди да умре, като например онези, които са следвали Бога в Стария Завет, преди да чуят за Исус.

2) Всички, които поставят доверието си в истинския Бог, отиват в небето чрез Исус.

3) Онези, които отхвърлят Исус в този живот (и никога не се покаят), са отхвърлили единствения път, по който биха могли да отидат в небето.

В: В Деяния 10:34 Петър разбра, че „предразсъдъците“ му спрямо езичниците са били извън Божията воля. Какво трябва да направим, ако изведнъж открием, че имаме предразсъдъци спрямо някои хора?

Отговор: Има различни видове и степени на предразсъдъци спрямо различни групи хора – не само по пол, срещу чернокожи, бели, латиноамериканци, азиатци и т.н. Предразсъдъците могат да бъдат и спрямо бедните или богатите, спрямо по-малко или по-добре образованите, по-малко или по-модерните, „откачалките“ или поради много други фактори.

Но независимо от вида и степента на предразсъдъците, трябва да ги изкореним от живота си. Времето да действаме в тази насока е „сега“, веднага щом ги откриете. Сприятелете се с някого от тази група и, както ни учи Филипяни 2:3-4, считайте техните интереси за по-важни от вашите собствени. Подчинете се незабавно и се радвайте, че Бог е махнал превръзките от очите ви, за които може би дори не сте подозирали, че имате.

Ако установите, че събрат по вяра има предразсъдъци, това е много тъжно. Но той все пак може да е истински вярващ, просто непокорен или сляп. Освен да се молите за него, насърчавайте го положително да изразява любовта си към „всички хора“, да обича ближния си като себе си.

В: В Деяния 10:34-43 доколко тези думи са близки до действителните думи на Петър?

Отговор: Въпреки че Лука би могъл да перифразира, ние смятаме, че тук той е бил доста буквално точен. Стилът на Лука беше изтънчен, изтънчен гръцки, с технически термини и сложни изречения. Но в този пасаж изборът на думи и стилът бяха като на евреин, говорещ на гръцки.

В: В Деяния 10:38 как е бил Бог с Исус, след като Исус е Бог?

Отговор: На земята Исус доброволно се лиши от Своята слава и временно се отказа от използването на Своите божествени качества. Въпреки това Отецът и Светият Дух показаха, че са били с Исус. Те показаха това при Неговото кръщение и чрез чудесата на Исус. Вижте обсъждането на Деяния 7:56 за повече информация.

В: В Деяния 10:45-48, кръщението с вода ли е необходимо, за да бъде човек спасен?

О: Не. В отговора трябва да се вземат предвид четири аспекта.

1. Те говореха на езици, преди да бъдат кръстени с вода.

2. Говоренето на езици е знак (но не единственият знак) за изпълването със Светия Дух.

3. Изпълването със Светия Дух е само за онези, които са родени отново.

4. Онези, които са родени отново, са спасени.

Следователно те са били родени отново, преди да бъдат кръстени с вода. Вижте обсъждането на Деяния 22:16 за втори пример за спасение преди кръщението с вода.

Въпрос: В Деяния10:45 –48, тъй като този пасаж описва едно много специално събитие, означава ли това, че не можем да го използваме, за да покажем, че кръщението с вода не е съществено за спасението?

Отговор: Не. Този пасаж наистина описва важен преход за църквата, но това не ни лишава от възможността да разберем цялото му учение. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. По това време езичниците можеха да бъдат изпълнени със Светия Дух и по този начин да бъдат спасени преди кръщението. За Бога това не беше невъзможно и Той оставаше верен на Своето слово.

2. Следователно е възможно хората да бъдат спасени преди кръщението и в други случаи, без Бог да наруши Своето слово.

3. Ако тълкуването на Библията от някого изисква, че Бог не може да остане верен на Своето слово, ако някой след Христос бъде спасен преди да бъде кръстен, тогава трябва да се приеме, че това тълкуване, а не Божието слово, е погрешно.

В: В Деяния 10:48 и Деяния 2:38, тъй като хората се кръщават в името на Исус, а в Матей 28:19 се кръщават в името (единствено число) на Отца, Сина и Светия Дух, означава ли това, че и тримата са Исус, както учи учението за „Единството“ сред петдесятниците?

Отговор: Не. Исус, а не Отецът или Светият Дух, е този, който е заповядал на християните да се кръщават. „В Негово име“ означава също и с властта на Исус.

В: В Деяния 11:1-3, тъй като Павел беше апостолът на езичниците, защо Бог изпрати Петър, а не Павел, при Корнилий?

Отговор: Отговорът се състои от четири части.

Първо, Павел беше посветен за изпращане едва в Деяния 13; може би Бог не е видял нужда да чака толкова дълго, за да изпрати някого да говори с Корнилий.

Второ, би било по-добре това да бъде Петър, водачът на апостолите, за да стане по-ясно, че има само една църква, а не еврейска църква и църква на езичниците.

Трето, Петър може би е бил нерешителен да сподели за Христос с езичник поради възпитанието си. В Деяния 10:34 Петър казва: „Сега разбирам колко е вярно, че Бог не прави разлика между хората.“ Понякога, ако един вярващ има предубеждения спрямо определена група, Бог може да изпрати точно този християнин да служи на тази конкретна група. По този начин, вместо Петър да бъде този, който поставя под въпрос действието по кръщаването на езичник, той се превърна в този, който защитава собственото си действие по кръщаването на езичник.

Четвърто, Петър беше изпълнен със Светия Дух, с огнен език върху него по време на Петдесетница, и описанието му на това, което се случи с тези вярващи езичници, напомня на събитията от Петдесетница.

От една страна, някои може да сметнат за чудесно, че Петър е имал видение и че ангел му е казал конкретно какво да направи. Но от друга страна, фактът, че Бог е видял, че Петър се нуждае от „ръка за подкрепа“, може да е бил знак за слабостта на Петър, а не за неговата сила.

Въпрос: В Деяния 11:1-3 правилни ли бяха мъжете, които се противопоставиха на апостол Петър?

Отговор: В един смисъл са били прави, но в по-голяма степен – не.

Прави: Те бяха прави да поставят под въпрос действията на всеки християнин, дори и на Петър, когато смятаха, че те не съответстват на Писанието. В края на краищата, в Матей 10:5-7, по онова време Исус каза да не отиват да говорят с езичниците, а само с дома Израилев. Освен това Павел поправи Петър в Галатяни 2:11-21.

Неправилно: Тяхното разбиране на Писанието беше погрешно. Освен това, след като Йерусалимският събор разреши въпроса с участието на всички живи апостоли, някои от тези хора продължиха да предизвикват раздори, защото не позволяваха на другите да ги поправят.

Въпрос: В Деяния 11:1-3 Петър би могъл да каже: „Знам, че следвах Бога, и изобщо не ме интересува какво мислите.“ Какво лошо би имало в това?

Отговор: Петър не искаше да създава никакви недоразумения, защото трябваше да бъде добър пример. В лидерството има два аспекта: да правиш това, което е правилно, и да го правиш по правилния начин. Въпреки че Петър направи това, което беше правилно (както му показа Светият Дух), той смирено (и с право) подложи действията си на разпит от страна на другите. Той търпеливо обясни защо е постъпил така и безпристрастно сподели резултатите. Днешните лидери трябва да бъдат лидери-служители, които водят чрез думите си, действията си и начина, по който се държат, като уважават другите.

Въпрос: В Деяния 11:1-3, в какви ситуации днес вие или някой друг бихте могли да кажете или действително сте казали това? Как би се получило това?

Отговор: Някога бях член на китайска християнска църква в Америка. В Америка групите, комитетите и гласуването са нещо обичайно. Беше нает един пастор, който беше обучен в чужбина и имаше по-йерархично мислене. В един доста труден момент пасторът каза, че старейшините са отговорни пред мен, а аз съм отговорен само пред Бога. Не след дълго той беше уволнен. Проблемът НЕ беше, че той не действаше по некатолически американски начин (макар че наистина не го правеше). Проблемът тук беше, че той не действаше по библейски начин; дори апостол Петър не е действал по този начин.

В: В Деяния 11:1-4, колко структурирана според вас трябва да бъде църквата?

О: „Най-добрият“ отговор може да е различен в различните култури и обстоятелства. Този въпрос има две страни: надкултурна постоянност и културна гъвкавост.

Надкултурна постоянност: Концепциите за църковното ръководство и организация, които са заповядани или показани в Писанието, трябва да се спазват във всички църкви. Например, 1 Тимотей 3:1-13 и Тит 1:5-9 дават изисквания за старейшините, дяконите и дяконисите в църквата. Няма „изключение“, при което Павел да казва: „освен ако не сте в тази култура, тогава не е нужно“.

Културна гъвкавост: Църквите трябва да се адаптират към средата, културата и времето, в което се намират. Големи църковни сгради срещу домашни църкви. Как се справяте с многоезичието в църквата? Ако имате църква, съставена от изискани градски жители и хора от племена, трябва ли те винаги да се събират заедно? Доколко лидерите трябва да се намесват активно, а доколко да се въздържат? Трябва ли мъжете и жените да са заедно или разделени? Наставленията, които могат да ви помогнат да отговорите на тези въпроси за вашата църква, се съдържат в Писанието, но самите отговори не са в Писанието. Това вероятно е умишлено от страна на Бога, тъй като отговорите варират в зависимост от църквата, а Бог иска да използваме благочестива преценка, за да вземем решение.

В: В Деяния 11:3 апостолите бяха ли послушни на заповедта на Исус от Матей 28:19 и Деяния 1:8 да разпространяват Евангелието до краищата на земята?

Отговор: Апостолите не бяха безгрешни и не изглежда да са се подчинявали активно на това. Причината може да е била тяхното притеснение да общуват с неевреи. За съжаление, понякога и днес християните позволяват на своите притеснения да ги възпрепятстват да се подчиняват напълно на Бога. Вижте обсъждането на Деяния 8:1 за това как Бог очевидно се е справил с тази ситуация.

В: В Деяния 11:14 Корнилий беше ли спасен, преди да изпрати да повикат Петър?

О: Този пасаж показва, че не е бил. Въпреки това, благодарение на Божията благодат, Корнилий потърси Бога и изпрати да повикат Петър.

В: В Деяния 11:18, какви два ефекта би имало това: първо върху другите езичници и второ върху евреите?

О: За езичниците това би било доказателство, че те са толкова добре дошли в Божията църква, колкото и евреите. От друга страна, езическите религиозни лидери може би биха се почувствали по-застрашени, отколкото ако смятаха, че хората стават евреи, преди да могат да станат християни.

За евреите това предизвика по-голямо разделение между еврейските християни и нехристиянските евреи.

Въпрос: Как мислите, че би се почувствал бивш езичник, който се е обърнал към юдаизма само за да премине към християнството, по отношение на това, описано в Деяния 11:18?

Отговор: На един възрастен мъж би му отнело около седмица да се възстанови след обрязването. Защо никой не му е казал: „Просто се шегувахме!“? Вярващият може би би се почувствал „измамен“. Ето че вярващите му казаха, че първо трябва да стане юдеин, а всъщност всички тези хора щяха да бъдат приети, без първо да станат юдеи. Наистина ли е направил това за Бога, след като Бог явно не е изисквал от никой друг да направи същото?

Но Бог гледа на нашите намерения и сърце, а не само на действията. Нещата, направени ненужно, защото християнски лидер е дал лош съвет, все пак биха били направени за Бога.

В: Защо в Деяния 11:19 проповядваха само на евреите?

Отговор: По онова време е имало разногласие дали езичник може да стане християнин, без първо да стане юдеин. Дори след като това разногласие е било разрешено на Събора в Ерусалим в Деяния 15, Павел все още е имал практиката първо да проповядва Евангелието на юдеите, а едва след това – на езичниците. Прочетете Деяния 18:6 за пример.

В: В Деяния 11:20 какво е значимото за Антиохия?

О: Антиохия не беше толкова стар град – основана е около 300 г. пр. Хр. от Селевк Никатор I, чийто баща и син се наричаха Антиох. Намираше се на около 300 мили север-североизточно от Ерусалим. Но Антиохия беше третият по големина град в Римската империя с около 500 000 жители. Само Рим и Александрия бяха по-големи. Наричаше се също Антиохия Оронт, за да се разграничи от петнадесетте други града, наречени Антиохия, които Селевк беше основал. Там живееха римляни, гърци, сирийци и перси, а според приблизителни оценки една седма от населението му беше еврейско. По-късно обаче, по времето на Калигула (37–41 г. сл. Хр.), много евреи бяха убити. Антиохия беше опустошена от персите през 540 г. сл. Хр. и след това така и не се възстанови напълно.

В: В Деяния 11:25–26 какво е правил Павел, когато се е върнал в родния си град Тарс?

Отговор: Писанието не казва директно какво е правил през тези може би седем или осем години. Но Павел споменава, че е получил пет удара с бич от властите на синагогата във 2 Коринтяни 11:24, както и други форми на физическо преследване във 2 Коринтяни 11:23–27, и не е записано кога са се случили тези събития. Може би някои или всички от тях са се случили, докато Павел е проповядвал в Тарс.

Както ни показва Деяния 11:20-21, Павел не е бил незаменим за разпространението на Евангелието. В Кирена (североизточна Либия) и Кипър (откъдето беше Варнава) имаше голям брой вярващи, които участваха в великото дело на Господа в Антиохия. Не знаем името нито на един от тези „ ” християни, и явно Бог не е счел за необходимо нито ние да ги познаваме, нито те да станат известни.

Това вече е вторият път, в който Варнава е помагал за служението на Павел. Какви възможности използвате вие, за да насърчавате и подпомагате служението на другите?

Въпрос: В Деяния 11:26 какво е значението на факта, че терминът „християни“ е използван за първи път в Антиохия?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Подигравка: Вероятно други хора първоначално са ги нарекли „християни“ като форма на подигравка. По онова време имаше хора, които бяха много предани на поклонението на Цезар, и те се наричаха „цезареанци“. В 1 Петрово 4:14 се казва, че ако ви обиждат заради името на Христос, вие сте благословени. В 1 Петрово 4:16 се споменава страданието като „християнин“.

Чест: Вярващите приеха думата „християнин“ като знак за чест. Христос е единственото име, под което хората могат да бъдат спасени.

„Християнин“ беше скъпоценно име за ранните последователи на Христос. Това беше името, което трябва да използваме за себе си според 42 раннохристиянски автори от периода преди 325 г. сл. Хр. Вижте http://www.BibleQuery.org/History/ChurchHistory/WhatEarlyChristiansTaughtOnExperienceAndPractice.html за цитати от всеки един от тях.

В: В Деяния 11:28, Деяния 14:17 и 2 Коринтяни 8-9 какви доказателства има за глад по целия свят по времето на Клавдий (41-54 г. сл. Хр.)?

Отговор: Християните имат две гледни точки.

Местен глад

1. Гръцката дума за „свят“/„земя“ тук е oikoumene. Тя не означава непременно цялата планета или света, както гръцката дума cosmos. По-скоро гладът е обхванал Юдея.

2. Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“ 20.5.2 (ок. 93–94 г. сл. Хр.) споменава глад в Юдея през 44/46–47/48 г. сл. Хр.

3. Като допълнително доказателство, Павел събра дарение от църквите в Гърция (където вероятно не е имало глад), за да го изпрати обратно в Палестина, както се споменава в 1 Коринтяни 16:2–3 и 2 Коринтяни 8:1–4, 13–15, 18–21.

4. В допълнителна подкрепа на това Хелена, а по-късно и синът ѝ Изат, след като се обърнаха към юдаизма, изпратиха пшеница, закупена от Египет, и смокини, закупени от Кипър, за разпределяне в Юдея, за да помогнат при глада около 46 г. сл. Хр., според Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“, книга 20, глави 51–52 [ii.5].

Глад в цялата Римска империя

Гръцката фраза тук е била често използвана от римляните, за да се обозначи целия римски свят. Нямало е един-единствен глад, който да е засегнал цялата Римска империя едновременно. Въпреки това, в „Библейският коментар на Експозитора“ (The Expositor’s Bible Commentary), том 9, стр. 403–404, се посочва, че историците Светоний („Животът на Клавдий“ 18:2), Тацит („Анали“ 12:43), Дион Касий („История на Рим“, 60:11) и Орозий („История“, 7.6.17) споменават няколко глада в Римската империя по време на царуването на Клавдий. Няма друг период в римската история, в който да се говори толкова често за глад.

В: Защо в Деяния 12 Бог не ни благославя финансово толкова, колкото сме в състояние да понесем?

Отговор: На първо място, Притчи 30:8-9 показва, че човек може да бъде благословен повече, отколкото е в състояние да понесе. Той може да бъде толкова благословен, че да забрави Бога. Но освен това, много вярващи биха могли да поемат повече финансови благословения, отколкото им са дадени. Но за Бога нашата вяра е по-ценна от злато (1 Петрово 1:7) и Бог използва изпитанията, за да укрепи и задълбочи вярата ни. Казват, че когато нова пеперуда излиза от пашкула си, ако й помогнете да излезе от пашкула, тя никога няма да полети. Тя трябва да премине през това усилие, да се напряга, за да се освободи от пашкула си, за да укрепи мускулите си, за да може да лети.

Очевидно Божият план за нас не се състои предимно в нашите материални благословения. Вместо да се надяваме, че Бог ще следва нашите приоритети, трябва да се откажем от нашите приоритети и вместо това да приемем Божиите приоритети за свои. Бог може би не е особено заинтересован да ни благослови с единствената цел да живеем по-удобно с повече материално богатство. По-скоро Бог може да благослови някои хора обилно с цел те да помагат на другите.

В: В Деяния 12:1-2 кой беше този Ирод и защо би искал да убие Яков и Петър?

Отговор: Това не беше нито Ирод Велики, нито Ирод Антипа, а друг Ирод, наричан Ирод Агрипа I, който царува от 41 г. сл. Хр. и умря през 44 г. сл. Хр. Той е роден около 10 г. пр. Хр., син на Аристобул IV и Бернике. Той беше внук на Ирод Велики, който царува по времето на раждането на Исус. Агрипа II в Деяния 25:13-22 е друго лице.

На тригодишна възраст Ирод Агрипа I беше откаран в Рим, след като Ирод Велики нареди да бъде удушен баща му, Аристобул IV, през 7 г. пр.н.е. Той поддържаше близки отношения с кралското семейство. През 23 г. сл.н.е. избяга в Идумея (Едом), за да се спаси от кредиторите си. По-късно чичо му Ирод Антипа му отпусна пенсия, макар че в крайна сметка двамата се скараха. През 36 г. сл. Хр. Агрипа I се завърна в Рим, обиди император Тиберий и беше хвърлен в затвора. Когато Тиберий умря през 37 г. сл. Хр., новият император, Калигула ( ), го освободи. Когато Ирод Антипа беше изгонен през 39 г. сл. Хр., Агрипа I получи неговите земи. Агрипа I и съпругата му се стараеха да спазват юдейския закон, вероятно за да спечелят благоразположението на юдеите, което му се отдаде, поне докато не позволи да бъде почитан като бог. Когато Клавдий, личен приятел на Агрипа I, стана император през 41 г. сл. Хр., той повери на Агрипа I управлението на Юдея и Самария, докато той не почина след заболяване от чревни паразити през 44 г. сл. Хр. Не сме сигурни какъв празник е бил това. Може да е бил или специален празник, който Агрипа I е въвел в чест на рождения ден на Клавдий на 5 август, или празникът, който се провежда веднъж на всеки пет години в чест на основаването на Кесария, който би бил около 5 март, или пък може да е бил ежегодният Празник на шатрите.

Кръглите червеи могат да достигнат дължина от 10 до 16 инча и да причинят чревна обструкция, силно повръщане, силна болка и смърт. Разказът на Йосиф Флавий се различава донякъде от този на Лука, но посочва, че той е починал след пет дни на мъки. Човекът, който екзекутира апостол Яков и се опита да екзекутира Петър, не умря лесно, а стана храна за червеите.

Ирод Агрипа I не е бил известен като особено кръвожаден, за разлика от Ирод Велики, с изключение на това, че се наслаждавал на кървавите гладиаторски игри. Ирод Агрипа I искал да убие Яков, Петър и вероятно други, за да стане популярен. Явно се е тревожил много за подкрепата на своите еврейски поданици, за да не се оплакват от него в Рим. Агрипа I убеди Калигула да не поставя свой паметник в Храма през 40 г. сл. Хр.

Евреите може би не са оценили достатъчно благосклонността на Ирод към тях по време на Пасхата, а и вероятно изобщо не е било уместно да се извършват екзекуции по време на празника, така че Ирод би искал да изчака, докато седмицата приключи, за да екзекутира Петър.

През 40 г. сл. Хр. император Калигула искал да издигне свой паметник в Йерусалим, но Ирод го разубедил.

За повече информация вижте книги 18 и 19 от „Древности на юдеите“ на Йосиф Флавий.

В: В Деяния 12:6 как е възможно Петър да спи толкова дълбоко в нощта преди екзекуцията си?

Отговор: Хората, които имат проблеми със съня, със сигурност биха искали да имат това, което имаше Петър! Петър имаше увереност, че Бог го пази и че думите на Исус няма да се провалят. От Йоан 21:18-19 Петър знаеше със сигурност, че няма да умре, докато не остарее. Представете си, че знаете, че никой и нищо не би могло да ви убие, докато Бог не го позволи. Въпреки това Петър все пак спеше дълбоко, въпреки че знаеше, че апостол Яков е бил обезглавен неотдавна.

Вероятно Петър се е намирал в сигурното укрепление Антония, разположено в северната част на Ерусалим. Обикновено един затворник би бил окован най-много към един страж. Но Петър беше окован към двама стражи. Според Деяния 12:4 той беше охраняван от четири отряда, всеки от по четирима войници. Вероятно всеки отряд имаше шестчасова смяна. Защо ли са осигурили толкова строга охрана за само един невъоръжен човек? Не забравяйте, че за властите това беше вторият път, когато се занимаваха с Петър. Ангел беше помогнал на Петър да избяга в Деяния 5:18-21.

Може би нямаме обещание колко дълго ще живеем на тази земя, но имаме обещанието, че Бог ще бди над нас и че ще живеем вечно в Небесното царство. Затова, спите спокойно.

В: В Деяния 12:15 защо са помислили, че „ангелът на Петър“ се е появил на вратата?

Отговор: Има две гледни точки.

1. Най-простото тълкуване е, че са помислили, че Петър е бил убит и че това е бил духът на Петър.

2. Въпреки това, те биха могли да използват други термини, като „духът му“ или „призракът му“, вместо „ангелът му“. Може би са вярвали, че тъй като хората имат ангели-пазители, това е бил неговият ангел-пазител, който приличал на Петър.

Въпреки всичко това, това са били вярванията на младите християни в онова къща. Библията показва, че тук те са сгрешили, защото се е явил самият Петър.

Въпрос: В Деяния 12:23 какво е извънбиблейското доказателство, че Ирод е умрял внезапно от червеи?

Отговор: Еврейският писател Йосиф Флавий отбелязва следното в „Древности на евреите“ 19.8.2. (ок. 93–94 г. сл. Хр.)

„Когато Агрипа беше управлявал три пълни години над цяла Юдея, той дойде в града
Кесария, който преди се наричаше Кулата на Страто. Там той организира представления в чест на Цезар, превръщайки ги в празник за благоденствието на императора. И там се събраха множество провинциални длъжностни лица и онези, които бяха повишени на високи постове. На втория ден от представленията той облече роба, изцяло изработена от сребро, с наистина чудесна изработка, и пристигна в театъра призори. Тогава среброто засия, когато първите лъчи на слънцето паднаха върху него, и блестеше чудно, като блясъкът му вдъхваше нещо като страх и трепет в онези, които го гледаха. Веднага ласкателите му извикаха от различни страни, с думи, които всъщност не бяха за негово добро, обръщайки се към него като към бог и призовавайки го с възгласа: „Бъди благосклонен! Ако досега сме те почитали като човешко същество, отсега нататък признаваме, че си по-висш от смъртната природа.“

Царят не ги смъмри, нито отхвърли нечестивите им ласкателства. Но като погледна нагоре малко след това, видя совата, седнала на въже над главата му, и веднага я разпозна като вестителка на злото, както преди това беше била вестителка на доброто, и болка от скръб прониза сърцето му. Появи се и силна болка в корема му, започнала с бурен пристъп… Така че той беше бързо отнесен в двореца и вестта се разнесе сред всички, че той със сигурност щеше да умре скоро…. И след като пет дни наред страдаше от болката в корема си, той напусна този живот на петдесет и четвъртата година от живота си и на седмата от царуването си.“

Като странична бележка, това не е нещо, което често би се случвало на послушни евреи, които никога не ядяха нечисти животни.

Въпреки че Йосиф Флавий и „Деяния“ са сходни, разликите са достатъчно големи, за да покажат, че Лука не би могъл просто да копира от Йосиф Флавий или обратното. Вероятно става дума за чревни кръгли червеи, които могат да достигнат дължина до 16 инча.

Въпрос: В Деяния 12:2,7 Яков, Йоан и Петър са трима от най-близките ученици на Исус. Защо според вас тримата са имали толкова различни смърти?

Отговор: Писанието не казва, нито посочва, че някой от тях е бил „по-заслужаващ“ или че има друга причина. Но това е подобно на днешните християни. Някои християни живеят дълго и умират мирно. При други изглежда (поне според нашето много ограничено виждане), че животът им е бил прекъснат преждевременно от някакъв инцидент или болест. Някои умират славно като мъченици, без да отвръщат с насилие, докато им се причинява насилие, докато служат на Господа. В крайна сметка това ни показва, че Бог се отнася към всеки от нас по различен начин.

Но кой според вас е бил „най-щастливият“? Яков, който бързо е претърпял мъченическа смърт и е избегнал толкова много изкушения? Петър, който е умрял много по-късно, около 63 г. сл. Хр., като мъченик, разпънат с главата надолу в Рим. Или Йоан, който е успял да служи най-дълго, но не е умрял като мъченик. Не можете да съдите за качеството на живота на един човек по продължителността му. Всъщност обаче изобщо не е нужно да съдите за качеството на живота на друг човек; Бог ще го направи, а не вие.

В: В Деяния 12:2,7 защо Бог спасява едни хора, при това по чуден начин, а други – не?

Отговор: Павел отговаря на този въпрос във Филипяни 1:22-25. Бог би могъл да прибере Павел при Себе Си веднага, но Павел вярваше, че Бог иска той да остане още малко заради делото, което трябваше да извърши тук. В една карикатура от поредицата „Калвин и Хобс“ Калвин казва: „Бог ме е сложил на земята, за да постигна определени неща, и с темпото, с което вървя, ще живея вечно!“ Теологията на Калвин може би не винаги е най-добрата. Въпреки това, Бог би могъл да ни вземе в небето още сега, но Той отлага това, като ни дава възможност да Му служим и да Го прославяме на земята. Възползвайте се напълно от възможностите, които са ви дадени.

В: В Деяния 12:13-16 какво е доста неудобното в тази ситуация?

Отговор: Неудобството не е толкова за Рода (на гръцки „Роза“), която забрави да отвори вратата поради изумлението си. По-скоро християните в къщата, които се молеха за Петър в Деяния 12:5, упрекваха Рода, че всъщност им съобщаваше, че Бог е отговорил на молитвата им. Забележка към себе си: ако ще се молиш за нещо, вярвай, че то ще се случи! Както се казва в „Евангелския коментар на Библията“ на стр. 902, това вероятно е бил единственият случай, в който е било по-лесно да излезеш от затвора, отколкото да влезеш на молитвена среща!

Въпрос: В Деяния 12:17 възможно ли е „другото място“ да е бил Рим и Петър да е прекарал там 25 години, както предполагат някои римокатолически богослови?

Отговор: Не, няма никакви указания, че мястото е било Рим, точно както няма и такива, че е било Китай. Въпреки това Петър е бил в Ерусалим, или поне се е върнал в Ерусалим, както се споменава в Деяния 15:7, само няколко години по-късно. След това Петър е бил в Антиохия в Сирия, както се споменава в Галатяни 2:11, и е пътувал из околностите, според Павел в 1 Коринтяни 1:12; 9:5.

В: В Деяния 12:18-19 защо стражарите биха се притеснявали?

О: Според римското право, например съгласно „Кодекса на Юстиниан“ 9.4.4, стражар, който позволи на затворник да избяга, понася същото наказание, което би понесъл самият затворник. Гръцкият текст в „Деяния“ просто казва, че стражарите „трябвало да бъдат отведени“, което вероятно означава, че ще бъдат екзекутирани.

В: В Деяния 12:25 и Деяния 15:37, този Йоан Марк ли е този, който е написал Евангелието от Марк?

О: Да.

В: В Деяния 13:1, какви са били тези длъжности и какво е означавало тук възлагането на ръце?

О: Интересно е, че в църквата в Антиохия са имали две различни длъжности: пророци и учители. Пророците са били Симеон, Луций и Манаен. Това не е било ръкополагане, защото Варнава също е бил в църковното служение, както и Саул. Манаен и Ирод Антипа (тетрархът, който е съдил Исус) са били отгледани в дома на Ирод Велики. Манаен стана последовател, а Ирод Тетрархът се противопостави на християнството и обезглави Йоан Кръстител.

В: В Деяния 13:1 Симон/Симеон Нигер от африканската държава Нигер ли е?

Отговор: Не. Тази държава тогава не е съществувала, а „нигер“ е просто латинската дума за „черен“. Той може да е бил чернокож. Въпреки това, както г-н Уайт или г-жа Грийн биха могли да ви кажат, фамилните имена не означават непременно цвят на кожата. Въпреки това, „The NIV Study Bible“ посочва, че това фамилно име може да подсказва тъмния му тен.

Това няма значение, защото, както точно се казва в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1619): „Въведена е нова мярка: важното не е кой си, а на кого принадлежиш.“

В: В Деяния 13:1, би ли могъл Луций от Кирена да е същият като Лука, авторът на Евангелието от Лука и Деянията на апостолите?

Отговор: Най-вероятно не. Макар Лука да е съкратена форма на Луций (както и Луканус), нищо не сочи, че Луций и Лука са едно и също лице.

В: В Деяния 13:1-15 каква е разликата между евангелизирането „по пътя“ и специалното излизане, за да се евангелизира?

Отговор: Да си подготвен и да извършваш „непреднамерено евангелизиране“ е добре. Първоначално не сте планирали да споделите Евангелието, но се е появила възможност и сте успели да го споделите. Но целенасоченото евангелизиране е също толкова добро, когато планирате и споделяте с някого. Самото нецеленасочено евангелизиране не може да замести целенасоченото евангелизиране и обратното. Кога за последен път сте правили нецеленасочено евангелизиране? Кога за последен път сте правили целенасочено евангелизиране?

Деяния 13:1-15 е началото на целенасоченото евангелизиране, при което стратегически се отива там, където Евангелието не е било проповядвано преди. Първо те отидоха в Кипър, откъдето беше Варнава (Деяния 4:36). В Деяния 13:5 не се казва, че са проповядвали посланието в „синагога“, а в „синагоги“ – в множествено число, така че на Кипър сигурно е имало голяма еврейска общност. Павел беше от Тарс и те щяха да минат и оттам. Но след това щяха да отидат към „неизвестни места“.

Добре е да споделяме Евангелието „непреднамерено“, но също така и целенасочено да отиваме на места, които ни са познати, и да споделяме Евангелието с онези, които се нуждаят да го чуят. Тогава е добре също така да отиваме и към „неизвестни места“, за да видим как Бог ще ни използва, за да споделим Евангелието и там.

В: Защо в Деяния 13:6 магьосникът се нарича Бар-Исус?

О: Бар-Исус означава „син на Исус“. Вероятно баща му се е казвал Исус/Йошуа. В алегоричен смисъл може да се каже, че днешните секти се опитват да бъдат „синове на Исус“. Те твърдят, че са съвместими с християнството, а освен това твърдят, че са „нови и подобрени“ версии на това, което Исус е проповядвал.

Докато мисионерската дейност в Самария се сблъска със Симон Маг, тази извън Палестина се сблъска с Елимас (Бар-Исус). Лука е написал този пасаж по такъв начин, че читателят да може да види паралелите.

Въпрос: Защо в Деяния 13:6 един на пръв поглед разсъдлив проконсул би наел магьосник в двора си?

Отговор: В римското общество магьосниците са били наемани не само от държавни служители, но и от много други хора, „както свидетелстват римските писатели от Хораций до Ливий“. Според „The Expositor’s Greek Testament“, том 2, стр. 286. Там се добавя също, че често скептицизмът и лековерието могат да вървят ръка за ръка в един и същ човек. Това важи и днес.

В: В Деяния 13:6-13 какви извънбиблейски доказателства съществуват за Сергий Павел?

Отговор: Има два източника.

1. Надпис в Соли (днес Каравастаси) на северното крайбрежие на Кипър споменава проконсула Паулос. (Inscriptiones Graecae ad res Romanas pertinentes, 3:930). Надпис в Писидийска Антиохия на Л. Сергий Паул, пропретор на Галатия през 72–74 г. сл. Хр., вероятно е бил негов син.

2. Раннохристиянският писател Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в своето съчинение „За идолопоклонството“, глава 9, стр. 66, споменава, че магьосникът, който е служил на Сергий Павел, е загубил зрението си.

Друга възможност е Луций Сергий Паулус, който е бил „куратор на Тибър“ при император Клавдий. (Corpus Inscriptionum Latinarum 6.4.2, № 31545). Вероятно след изтичането на мандата му е бил изпратен в Кипър като проконсул.

Между другото, Сергий Павел имал дъщеря, Сергия Паула, която била християнка, а синът ѝ Гай Каристаний Фронто, станал римски сенатор, също бил християнин.

В тази връзка, в някои ръкописи вместо „бар Исус“ фигурира „Етимас“ или „Хетиомос“ – Елимас (магьосник / мъдрец / учен). Йосиф Флавий пише за един еврейски магьосник на Кипър на име Атомос, който бил нает от Феликс, за да убеди съпругата на Азизус, Друзила, да напусне съпруга си/годеника си и да се омъжи за Феликс, заедно с другите му три съпруги.

В: В Деяния 13:7 каква е разликата между прокуратор и проконсул?

Отговор: Повечето провинции са били под властта на императора, но няколко, включително Кипър, са били под властта на Сената. За да управляват провинциите, прокураторите са били назначавани от римския император, докато римският Сенат е назначавал проконсулите.

Това някога беше сериозна библейска трудност. Ако Кипър беше имперска провинция, Лука би сгрешил, като използва думата „проконсул“; изглеждаше, че би трябвало да използва думата „прокуратор“. Оказа се обаче, че императорът и Сенатът са направили „размяна“ и по това време Кипър е бил под властта на Сената, така че Лука всъщност е използвал правилната дума. Някой може да не е знаел за тази размяна, освен ако не е живял по това време или близо до него. Освен това е открит надпис на „проконсула“ Павел.

В: В Деяния 13:7-9 Саул от Тарс може би е взел новото си римско име от Сергий Павел, проконсула на Пафос?

Отговор: Това е първият път, когато името „Павел“ е използвано за Саул от Тарс, и затова в „Ante-Nicene Fathers“, том 5, стр. 562, се твърди, че е възможно да е така. Въпреки това няма други доказателства в подкрепа на тази спекулация. „Паулус“ означава „малък“ на латински.

В: Защо в Деяния 13:9-11 Саул изобличи Елимас толкова остро?

Отговор: Има време и място за строго изобличаване, и това беше точно такъв случай. Елимас не само сам беше избрал умишлено да отхвърли истината, но и активно се опитваше да отклони другите от нея. В 1 Солунци 2:16 Павел говори за онези, които активно се противопоставяха на Божието послание. Павел също беше бил някога сляп – както духовно, така и физически – така че знаеше какво е това. Може би Павел е смятал, че това ще бъде единствената надежда за Елимас.

В 2 Петрово 2:20-21 Петър говори за някои хора, за които би било по-добре да не познават истината, отколкото да я познават и да я отхвърлят. Днес трябва да правим разграничение между четири вида хора.

1. Някои вероятно ще искат да познаят истината и да я следват. Те трябва да бъдат наставлявани.

2. Някои, както е описано във 2 Петрово 2:20-21, ще отхвърлят истината, която им давате. Да им давате още може да бъде като хвърляне на бисери пред свине. Един въпрос, който обичам да задавам на хората в Църквата на обединението на пастор Мун, е следният: „Ако по някакъв начин разберете със сигурност, че пастор Мун не е от Бога, какво бихте направили? Бихте ли продължили да го следвате въпреки всичко, или бихте потърсили истината, каквато и да е тя?“ Задавал съм този въпрос на редица хора и само веднъж получих отговор, че „биха последвали истината“.

3. Някои, като Елимас, не само отхвърлят истината, но и се опитват да отклонят другите от нея. Това, че Елимас ослепя, беше още едно доказателство за истинността на Божиите думи. Това се случи не толкова, за да се помогне на Елимас, колкото за да се потвърди истината пред Сергий Павел и другите.

4. Новопознати: не знаем в коя категория попадат те.

В: В Деяния 13:11 какъв вид мъгла падна върху Елимас?

Отговор: Това не означава, че върху Елимас е валял дъжд, а по-скоро, че зрението му се замъгли, сякаш в мъгла.

В: Защо, според вас, в Деяния 13:13 Йоан (известен още като Йоан Марк) ги напусна толкова внезапно, за да се върне в Ерусалим?

Отговор: Макар че Писанието не посочва причината, поради която Йоан Марк ги е напуснал, можем да спекулираме относно някои възможности защо вярващите понякога днес изоставят работата си с други вярващи.

Това не беше точно това, за което Йоан Марк се беше ангажирал.

Варнава беше първоначалният водач, а сега това беше Павел.

Те проповядваха предимно на евреи, а сега – на езичници.

Пътят през планината Тавър беше опасен.

Град Перга страдаше от малария и може би Павел се е заразил с малария там. Павел е имал някакво заболяване, както се споменава в Галатяни 4:13.

Майката на Марк може би е била вдовица (Деяния 12:12). Може би Марк е изпитвал носталгия по дома.

Въпрос: В Деяния 13:14 в коя провинция се намираше „Антиохия в Писидия“? (капански въпрос)

Отговор: Всъщност тя не се намираше в Писидия, а точно до Писидия, във Фригия. Исторически тя се наричаше „Антиохия Писидийска“, за да се разграничи от другата Антиохия, която също се намираше във Фригия. Тя беше основана от Селевк Никатор през 281 г. пр. Хр. в чест на баща му или на сина му, като и двамата се наричаха Антиох. Там е имало силно римско влияние, защото през 25 г. пр. Хр. император Август е преселил там 3 000 ветерани от армията и техните семейства.

В: Защо в Деяния 13:16 Павел е станал и е говорил, докато в Лука 4:16,20 Исус е станал, за да прочете Писанието, и се еднал, за да говори?

Отговор: Филон, еврейският учен от Александрия, също казва, че ораторите са стояли, когато се обръщали към събранието. Явно, поне в Палестина, те са стояли, когато четяли Писанието, и са сядали, когато го тълкували. По този начин хората са могли да разграничат кои думи са от Писанието и кои са просто тяхното тълкуване на Писанието. Но когато не тълкували даден пасаж, поне извън Палестина, те са стояли, за да говорят, точно както гръцките и римските оратори са стояли, за да говорят.

В: В Деяния 13:19 кои бяха седемте народи на Ханаан, които израилтяните са покорили?

Отговор: Когато Павел говореше, очевидно имаше предвид (по азбучен ред) аморейците, ханаанците, гиргашитите, хетейците, хивитите, евусейците и перизитите. В Второзаконие 7:1, Исус Навин 3:10 и Исус Навин 24:11 тези седем са подредени в различен ред, така че в реда няма нищо особено.

Народите донякъде се смесваха помежду си, тъй като имаше много малки град-държави. В Изход 3:8; 3:17; Изход 23:23; Второзаконие 20:17, Исус Навин 12:8 и Съдии 3:5 се споменават шест народи, като във всеки от тези шест стиха гиргашитите са пропуснати. В Изход 13:5 се споменават само пет народи, като се пропускат гиргашитите и перизитите. В 1 Царе 9:20 и 2 Летописи 8:7 също се споменават пет народи, като се пропускат гиргашитите и ханаанците.

Вижте обсъждането на Второзаконие 7:1 за повече информация относно народите, които са живели в Ханаан преди израилтяните.

В: В Деяния 13:20 какво означава „около 450 години преди Исус Навин до Самуил“ за хронологията на Стария Завет?

Отговор: Израилтяните бяха потискани в Египет в продължение на 400 години, скитаха се в пустинята поне 40 години, а завоеванието на Исус продължи до десет години.

Това е подобно на казаното в 1 Царе 6:1, че Соломон е построил храма в 480-ата година след излизането на израилтяните от Египет. Археолозите са доста сигурни, че храмът на Соломон е бил завършен през октомври/ноември 960 г. пр. Хр. (Библейски речник на Уайклиф, стр. 1673). Това би означавало, че Изходът е станал около 1440 г. пр. Хр. Тъй като Самуил е починал около 30 години преди построяването на храма на Соломон, това би било около 990 г. пр. Хр.

Датата 1440 г. (или 1447/6 г. пр. Хр.) за Изхода е важна, защото в началото на ХХ век мнозина приемаха, че Изходът е станал повече от сто години по-късно. По-късната дата обаче не се вписва толкова добре в археологическите доказателства.

В: В Деяния 13:22 как е възможно Давид да е бил човек по Божието сърце, след като е съгрешил с Витсавее и Урия?

Отговор: Грехът на Давид беше ужасен. Чудесната новина е, че Давид се покая и Бог прие покаянието му. Разбира се, последваха наказания и последствия: детето умря, мечът не се отдалечи от дома на Давид, а любимите синове на Давид – Амнон и Авесалом – и двамата загинаха насилствено. Авесалом уби Амнон. Авесалом беше убит, след като Давид изпрати армията си да потуши бунта на Авесалом.

Всички тези негативни събития са все пак незначителни в сравнение с факта, че Бог милостиво прости на Давид. Бог не само прости на Давид, но и „прощава и забравя“. Макар че Бог не „губи информация“, Той избира да гледа на Давид така, сякаш тези грехове никога не са били извършени.

За всички трябва да е очевидно, че когато Давид, Соломон, Авраам или други са извършили някакъв грях, християните нямат нужда да следват лошия им пример. Бог не ни призовава да грешим, както са направили те. Когато обаче Исус е дал пример как да направим нещо, аз вярвам, че трябва да следваме Неговия пример.

В: В Деяния 13:30 как Бог възкреси Исус от мъртвите, след като Исус е Бог?

Отговор: Това е повторение на отговора за Галатяни 1:1.

Дори хората могат да работят заедно. Тримата в Троицата са работили заедно още повече в това чудно чудо. Ето какво казва Писанието.

1. Отецът е участвал. (1 Солунци 1:10; Деяния 3:26)

2. Исус участва в възкресяването на Себе Си. (Йоан 2:19-21;10:18 )

3. Духът участваше. (Римляни 8:11)

4. Бог го направи. Деяния (17:31 ;2:32 ;3:15 ; Евреи13:20 )

5. Отец и/или Духът. (2 Коринтяни 4:14)

Въпрос: В Деяния 13:32-33 скептикът Барт Ерман пише: „В този текст „денят“, в който Исус е бил заченат като Божий Син, е бил денят на възкресението.“ След това Ерман пита как това се съгласува с факта, че Исус е бил заченат в Лука 3:22. (Jesus, Interrupted, стр. 95)

Отговор: Общоприето е, че и двата пасажа са от Лука, а Лука със сигурност не е виждал никакъв проблем тук. Изглежда, че Ерман не е прочел нито Лука, нито Деяния много внимателно. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

а) Лука 3:22 не казва, че Исус е бил заченат при кръщението Си, нито пък казва, че Исус е станал Божий Син при кръщението Си. По-скоро Отец е изразил признанието: „Ти си Моят Син“, без да уточнява кога се е случило това.

б) По същия начин Деяния 13:32-33 също не казва, че Исус е станал Божий Син при възкресението Си. То цитира Псалом 2, без да уточнява кога, и след това преминава към доказването на авторитета на Исус чрез Неговото възкресение.

в) Следователно Ерман греши относно момента, в който Исус е станал Божият Син, но кога точно Исус е станал Божият Син? Според християнството Исус е бил Божият Син в два различни смисъла. Първо, Той винаги е бил Божият Син, още преди началото на времето. Второ, Отецът е бил най-близкото нещо до биологичен баща, което Исус е имал, въпреки че тялото на Исус не е било плод на сексуална връзка.

Въпрос: В Деяния 13:32-37 по какъв начин съчетаването на Пс. 2:7 и 2 Цар. 7:14 е месианско?

О: Днес можем да видим, че тези пасажи се отнасят към Месията, но дори и по онова време един коментар от типа „пешер“, открит в Кумран и наречен „4QFlorilegium“, също свързва Псалом 2:7 и 2 Царе 7:14 като отнасящи се към Месията.

В: В Деяния 13:41 по какъв начин Хабакук 1:5 е месиански?

О: Хабакук 1:5 се отнася към Месията според свитъка от Мъртво море 1QpHab.

В: В Деяния 13:42-43 как е възможно Павел и Варнава да бъдат приети благосклонно, а в Деяния 13:45 да бъдат отхвърлени?

О: Различните хора могат да имат различни мнения, а мненията на хората могат да се променят. И езичниците, и първоначално юдеите искаха да слушат Павел и Варнава в Деяния 13:42-45. Но след като ги изслушаха, една седмица по-късно, някои от юдейските водачи бяха обзети от завист към приемането, което Павел и Варнава получаваха от други юдеи и езичници, и се противопоставиха на тях.

В: В Деяния 13:46-47 как е възможно някои да се сметнат за недостойни за вечен живот? Не са ли всички недостойни за вечен живот?

Отговор: Никой на земята не е достатъчно добър, за да отиде в небето без Христос; но това не е тезата на Павел тук. По-скоро Павел критикува тези хора, защото те сами са избрали да не чуят, да не говорим да повярват, в благодатния дар на вечния живот, даден чрез Исус.

В: В Деяния 13:48 какво казва този стих за избраността?

О: Този стих просто казва, че когато Павел е говорил пред тази конкретна тълпа, всички избрани (хората, които ще отидат в небето) сред тълпата са повярвали в този момент.

В: В Деяния 13:50 как са могли да създадат неприятности на Павел и Варнава?

О: Юдаизмът по това време беше законна религия в Римската империя. Но тъй като юдеите можеха да кажат на римляните, че проповедта на Павел не е легитимен юдаизъм, римляните можеха да ги изгонят като проповядващи незаконна религия.

Въпрос: В Деяния 13:52, ако учениците постоянно са били изпълнени с радост и със Светия Дух, трябва ли днешните християни да бъдат така?

О: Да. Може би тогава е било по-лесно, с апостолите наоколо и възкресението на Исус, случило се само преди няколко години, но заповедта на Павел във Филипяни 3:1 е толкова валидна днес, колкото е била и по негово време. Не трябва да идеализираме ранната църква. Те също са имали значителни проблеми, както показват 1 Коринтяни, Галатяни, Колосяни и седемте църкви в книгата Откровение.

В: Според Деяния 14:2, какво можете да направите, когато Сатана действа в някои невярващи, за да отрови ума на другите срещу посланието?

О: Сатана действа както в духовната, така и във физическата сфера, затова най-важното, което можете да направите, е да се молите за тях и Бог да върже Сатана в тази ситуация. Второ, можем да се погрижим да блестим като светлини за Христос и да показваме нашата любов и търпение.

В Деяния 14:3 се казва, че Павел и Варнава „прекараха значително време там“. Явно им е било необходимо дълго пребиваване, за да противодействат на лъжите на Сатана. Някои борби отнемат много време и ние трябва да имаме издръжливостта да устоим на натиска на Сатана върху тях.

В Деяния 14:3 се казва, че Бог е дал знамения и чудеса, за да покаже истината. Ние не само можем да се молим, но и да разчитаме на Божията сила чрез молитвата. Освен с думите си, можете да свидетелствате и чрез характера си и чрез начина, по който се справяте със страданията и преследванията.

В: В Деяния 14:6 какво е значимото в това, че те „отпътуват“ за Ликаония?

Отговор: Икония, Листра и Дербе се намираха в обширната провинция Галатия. Галатия беше толкова голяма, че беше разделена на пет окръга, включително Фригия и Ликаония. Според римските писатели Цицерон и Плиний в „Естествена история“ 5.25, и трите града се намираха в Ликаония. Въпреки това археологът сър Уилям Рамзи показа, че Икониум е бил част от Фригия от 37 г. сл. Хр. до 72 г. сл. Хр. – сравнително кратък период от време. Така че не само че тези събития са се случили по това време, но това би означавало, че авторът Лука е трябвало да живее по това време, за да знае това, тъй като по-късно всички те са били в Ликаония.

В: В Деяния 14:8-13 колко изненадани биха били езичниците, като видят това чудо?

Отговор: Може би не толкова изненадани, колкото бихме очаквали. Те смятаха, че техните богове и богини могат да вършат чудеса, затова се опитаха да приравнят чудесата на Павел към чудесата на своите богове.

В: В Деяния 14:11-13, по какъв начин тази сатанинска атака е по-тежка от другите?

О: Ако Павел и Варнава просто не бяха направили нищо и не бяха отговорили, фокусът щеше да бъде върху слугите на Христос, а не върху Христос. Това почти можеше да се случи, тъй като Павел и Варнава не знаеха какво викат на местния им език. Фокусът щеше да бъде върху тълкуването на силата като дело на езическите идоли, а не на истинския Бог. Днес Божието дело може да се фокусира прекалено много върху хората, които го извършват, а не върху Бога. Тогава за Сатана е лесно да „присвои“ или да отклони служението, за да постигне своите цели.

Въпрос: Защо в Деяния 14:12-14 листранците биха помислили, че Павел и Варнава са Зевс и Хермес?

О: Овидий е бил латински поет, живял от 43 г. пр. Хр. до 18 г. сл. Хр., около 50 години преди Павел и Варнава. Овидий е единственият автор, който е записал това: в осмата книга на своето произведение „Метаморфози“ (стихове 626 и следващи) той разказва, че Зевс и Хермес дошли в Листра, без да бъдат разпознати, и посетили възрастна двойка на име Филемон и Баукида. Те ги приютили в дома си, докато никой друг не искал да ги приеме. Зевс и Хермес разрушили останалите къщи, но превърнали дома им в храм с мраморни колони и златен покрив. Двамата станали пазители на храма. Боговете изпълнили желанието им – когато единият умре, другият също да умре. Когато умрели, те се превърнали в преплетени дървета. Ето защо, от всички гръцки богове, вероятно именно поради това фригийците са помислили, че те може би са Зевс и Хермес.

Според „Метаморфози“ 4.755 на Овидий, „Сатири“ 2.44 на Персий, „Енеида“ 5.366 на Вергилий и „Херакъл“ 529 на Еврипид, на Зевс и Хермес са били принасяни в жертва бикове и венци.

Надпис в Седаса близо до Листра (около 250 г. сл. Хр.) отбелязва посвещаването на Зевс на статуя на Хермес от мъже с ликаонски имена.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) в „Наставление към езичниците“, гл. 4, стр. 186, дава редица други примери за хора, наричани богове или дори конкретен бог от рода на „ “. Той споменава, че Кейкс, син на Еол, е бил наричан Зевс от съпругата си Алционе. Съпругът ѝ я наричал Хера. Птолемей IV е наричан Дионис. Александър е искал да бъде считан за син на египетския бог Амон и да има рога върху статуите си. Лекарят Менекрат е приел името Зевс. Граматикът Алексарх е искал да бъде познат като бога на слънцето. Никагорас от Зела е наричан Хермес и обичал да се облича като Хермес. Той цитира и редица други хора, които са били почитани като богове.

Така че двата варианта бяха, че Павел и Варнава са били Хермес и Зевс, или че са били самозванци. В тяхното конкретно езическо светоусещане това бяха единствените два възможни варианта.

В: Защо в Деяния 14:14 Павел и Варнава разкъсаха дрехите си?

Отговор: Има три мнения.

1. Това беше начинът им да покажат на листранците, че носят обикновени дрехи и са просто обикновени хора.

2. Това беше обичаен знак на скръб, отчаяние, протест или тъга.

3. Било е еврейски обичай да разкъсват дрехите си, когато чуят богохулство. Разкъсванията са правени на четири до пет инча от деколтето на дрехите. Човекът все още би бил прилично облечен, но дрехите му биха били съсипани след това.

В: В Деяния 14:2, 19 какво е това в хората, което може да накара тълпата да премине от желание да се поклони на Павел и Варнава към камъниране на Павел и оставянето му за мъртъв?

Отговор: Най-големите им поддръжници се превърнаха в най-големите им критици и преследвачи. Това илюстрира непостоянството в най-крайната му форма. Вероятно гледната точка на листранците беше такава.

Някои от жителите на Листра искаха да се поклонят на Павел и Варнава като на богове. Втора група може би се е чудела дали те не са самозванци.

1. За първата група Павел и Варнава ги накараха да изглеждат глупави.

2. Що се отнася до втората група, те не искаха фалшиви богове. Когато други твърдяха, че Варнава и Павел са Зевс и Хермес, а хората разбраха, че това не е така (тъй като те самите им казаха), тогава стигнаха до заключението, че Варнава и Павел са самозванци.

3. На всички жители на Листра Павел и Варнава призоваваха да се отвърнат от традиционното си идолопоклонство и да следват „нов“ Бог, за когото не можеха да изработват идоли.

4. Свещениците на идолите, които печелеха пари от жертвоприношенията, не биха искали да чуят това.

5. Поклонниците на идоли, на които по същество беше казано, че предишните им приноси са били изразходвани напразно, не биха искали да чуят това.

За съжаление, често е по-удобно да повярваш на лъжа, когато истината изисква да признаеш, че си сгрешил в миналото и си пропилял ресурсите и парите си.

Въпрос: В Деяния 14:10-20 защо, според вас, Бог не извърши още едно чудо, като например да изпрати огън от небето върху хората, които замеряха Павел с камъни, или да попречи на камъните да го ударят?

Отговор: В Деяния 14:14-18 Павел подчерта, че той и Варнава са просто хора като тях. Свръхестественото им спасяване би създало впечатлението, че те разполагат със свръхчовешка защита, и би затвърдило мнението, че всъщност и те са божества.

По-късно, след като Павел беше замерян с камъни, те се върнаха на мястото, където това се беше случило. Въпреки че биха могли да вземат пряк път – само 160 мили обратно до Антиохия в Сирия – в Деяния 14:21 те избраха дългия път, връщайки се по същия маршрут и минавайки за втори път през Листра, Икония и Антиохия.

Малко вероятно е Павел да е бил ранен толкова тежко, че да е бил оставен за мъртъв, и да се е възстановил по естествен път, тъй като хора със счупени кости и големи рани не могат лесно да вървят някъде. Може би Павел е бил оставен за мъртъв, но се е възстановил, като Бог го е изцелил частично или напълно. Или може би Павел наистина е бил убит, а Бог го е възкресил. Макар че Писанието казва само, че Павел е бил оставен за мъртъв, може би защото, независимо дали Бог го е изцелил от раните му или го е изцелил от „смъртта“, Павел така или иначе се е върнал към проповядването.

В: В Деяния 14:15-17б, защо според вас Павел не е цитирал Стария Завет тук?

Отговор: В Деяния 14:15-17 в Листра нямало синагога, там нямало много евреи. Според М. Санхедрин 1:6 и М. Пирке Абот 3:6 трябвало да има синагога, ако има поне десет еврейски мъже (The Expositor’s Bible Commentary, том 9, стр. 460. Вижте също Evangelical Commentary on the Bible, стр. 909).

Нещата, които Павел каза тук, обикновено не ги казваше на евреите. Евреите вече знаеха това. Павел не наблягаше нито на Писанието, нито на философията (както по-късно в Атина), а по-скоро на природата и на безсмислието на идолите.

Въпрос: В Деяния 14:19-20, как бихте проповядвали, знаейки, че ще бъдете замеряни с камъни в зависимост от това, което кажете?

Отговор: В известен смисъл може да се каже, че Павел получи „заслуженото си наказание“ – получи това, което му се полагаше. Като Саул от Тарс той преследваше и убиваше други християни, а сега щеше да бъде преследван и в крайна сметка убит заради вярата си. Но Павел не се уплаши от това; той беше безстрашен. Вместо да избяга от служението, той прие призванието си, и дори преследването беше използвано, за да доведе хората към Бога. Какво бихте направили, ако бяхте безстрашни? Не безстрашни, защото Бог ви е казал: „ “ – че ще ви предпази от камъни, от хвърляне на диви зверове или от смърт, а безстрашни, защото дори за нещата, които знаеше, че предстоят, Павел знаеше, че нищо няма да му се случи, което Бог да не може да използва за Своята слава. „И знаем, че Бог съдейства за доброто на онези, които Го любят, които са призовани според Неговия замисъл.“ (Римляни 8:28)

В: Защо в Деяния 14:23 са постили тогава?

Отговор: В съчетание с молитвите си те постиха, за да помолят Бог за напътствие при ръкополагането на старейшини. Беше истинско предизвикателство да назначат зрели християни за старейшини, когато те са били християни отскоро.

В: В Деяния 14:23 от колко време тези старейшини бяха в Христос? Трябва ли човек да е християнин от дълго време, преди да стане старейшина?

Отговор: Тези хора бяха християни едва от няколко седмици до най-много няколко месеца. Така че между първоначалния контакт на Павел с тях и завръщането му е имало малко време, през което те да узреят във вярата си. Но все пак това не е било много време. От друга страна, би могло да се каже, че като евреи те са „вървели с Бога“, преди да узнаят за Христос. Но срещу този аргумент стои фактът, че в Деяния 14:15-17 в Листра нямало синагога, така че в Листра почти нямало евреи.

1 Тимотей 3:6-7, написано след това, казва, че старейшина не трябва да бъде новоповярвал. Затова обикновено е добре човек да е християнин от няколко години. Интересно е, че те назначиха старейшини, които живееха там и познаваха езика и културата, вместо да „вносят“ старейшини от Антиохия или Ерусалим.

В: Защо в Деяния 14:27 е важно мисионерите да разкажат на църквата какво са направили?

О: Това не е самохвалство, а разказване на това, което Бог е извършил чрез тях. Една от целите е да се насърчат вярващите. Но също така е и за да им се помогне да се ориентират как да се молят. И накрая, днес това е, за да се помогне на църквата да вземе решения относно разпределянето на средства за мисии.

В: В Деяния 15:1-29 кои са двата различни начина за изучаване на този пасаж?

О: Първият начин е да се съсредоточим върху това, което е било решено; вторият начин е идеята за провеждането на мирен събор, на който да се вземат решения и всички да стигнат до съгласие. В най-ранните дни на исляма след Мохамед са имали подобни разногласия и решения, с тази разлика, че те не са ги наричали събори; те са били битки (т.е. битките при Камелата, Сифин, Хара и Карбала).

В: В Деяния 15:1-29 Петър ли беше „папата“ на първия църковен събор, както биха искали да твърдят някои римокатолици?

Отговор: Не. Петър беше лидер в този църковен събор, но не и единственият лидер. В подкрепа на това е следното.

1. Спорът беше представен пред апостолите и другите в Деяния 15:4,6.

2. Петър говори в Деяния 15:7-11, но и други са говорили в Деяния 15:1; Деяния 15:2; Деяния 15:5.

3. Петър не е имал последната дума; Павел и Варнава (които подкрепяха Петър) са говорили след него в Деяния 15:12

4. Последната дума беше казана от Яков, който изрази своето „решение“ в Деяния 15:13-21.

5. Писмото, което беше изпратено, не беше изпратено като „папска була“, нито дори от името на Петър (Деяния15:22 –29). По-скоро то беше изпратено от името на всички апостоли и старейшини.

6. Накрая, думата „папа“ произлиза от pappa, което означава „баща“, а Исус каза да не наричате никого „баща“ в Матей 23:9.

В: В Деяния 15:1–6 цялата църква ли беше присъствала, или само Павел, Яков и апостолите?

Отговор: Това се е случило около 49 г. сл. Хр. Било е наложително да се съберат доста бързо, за да не се задълбочи този потенциален разкол. Освен това, обърнете внимание, че мъжете са дошли от Юдея, но Яков в Деяния 15:24 изрично казва, че те не са дали такава заповед, че първо трябва да се обрежете. Има две гледни точки.

Цялата църква: В „The Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1628, 1629) се казва, че макар в Деяния 15:6 да изглежда, че са присъствали само апостолите и старейшините, Деяния 15:12 изглежда показва, че е била цялата църква.

Само старейшините: Деяния 15:6 не посочва, че са присъствали други освен апостолите и старейшините. „Цялото събрание“ в Деяния 15:12 може да бъде събранието на апостолите и старейшините. Но когато решението беше взето, в Деяния 15:22 то беше обявено на апостолите, старейшините и цялата църква. Така че ръководството беше прозрачно; цялата църква можеше да види проблема, да чуе различните гледни точки, да види как всеки се е държал и каква е била резолюцията. Можеше да се види позицията на юдаистите, тъй като в Битие 17:14 се казва, че еврейският мъж трябва да бъде „отсечен“ от народа , ако не се обреже. Дори в Изход 12:48-49 се казва, че чужденците, живеещи сред тях, които искаха да празнуват Пасхата, трябваше да бъдат обрязани. Така че, ако приемем, че целият Стар Завет все още е в сила (голямо предположение), може да се разбере тяхната гледна точка.

Между другото, Деяния 15:7 може да се преведе като „много дискусии, дебати, разследвания или разпити“. В Деяния 15:7 се прави препратка към Корнелий (в Деяния 10:1–11:18), а това се е случило преди десет години.

Въпрос: Как в Деяния 15:1-3 Движението за еврейските корени и много адвентисти от Седмия ден продължават днес това съчетаване на Божия завет в Христос и старозаветния закон?

Отговор: Тези две различни ереси споделят общата тема, че се опитват да прибавят Исус към законите на Стария завет. Можете да разберете дали някой принадлежи към Движението за еврейските корени, защото твърди, че следва Христос, но не признава, че Павел е бил апостол от Бога. Обикновено те пишат „G_d“ или „g_d“ вместо „Бог“. Те вярват в спазването на съботата (събота) и в спазването на мозаичните хранителни закони. Те вярват, че Исус просто е допълнил Мойсеевия закон.

Не всички адвентисти от Седмия ден вярват по един и същ начин, но по-„традиционните“ от тях отричат Троицата, спазват мозаичните хранителни закони и съботата (събота). Те вярват, че белегът на звяра е в днешния свят, а белегът на звяра е неделното поклонение. Представете си да кажете на децата си: „Не знам какво планирате да правите днес, в неделя, но каквото и да е, по-добре да не включва поклонение на Бога!“

Въпрос: В Деяния 15:5, когато тези фарисеи станаха християни, защо Бог не ги поправи по въпроса за обрязването и старозаветния закон?

Отговор: Писанието не казва, а Бог има правото да разкрива толкова, колкото пожелае. За онези, които не научават нещо, което Бог вече е разкрил, Бог има правото да „го повтаря, докато го разберат“ или да се въздържи от това.

Макар тук да не се прави опит да се обясни точно защо Бог прави всичко, което прави, в този случай можем да направим някои наблюдения, които дават разумен отговор на въпроса защо Бог не поправя веднага всички грешки на всички, които се наричат християни.

Да бъдем свързани с Христос, както клонът е свързан с лозата (Йоан 15), очевидно е по-важно в Божиите очи, отколкото винаги да имаме правилния отговор. Ако човек не е свързан, основният проблем не са неговите грешни отговори, а фактът, че той не е свързан.

Ние сме създадени така, че да се нуждаем един от друг в тялото на Христос (1 Коринтяни12:17 –19, 21–26). Всеки вярващ има с какво да допринесе към тялото, а на всеки вярващ му липсва нещо, което може да получи само чрез свързаността с другите.

Едно изкушение, пред което са изправени християните, е да позволим мненията по второстепенни въпроси да станат толкова важни за нас, че да не успеем да се подчиним на Божията заповед да обичаме другите и да работим заедно. По каквато и да е причина, Бог не е премахнал това или други изкушения. Винаги е възможно, ако позволим това да се случи, второстепенни доктринални въпроси да погубят вярата ни, нашето колективно свидетелство и нашето единство сред другите истински християни.

Единството в Христос, въпреки нашите различни мнения, е предизвикателство, което Бог ни е поставил. С едно сърце и една уста ние (все още) трябва да прославяме Бога (Римляни 15:5–6). Единството би било много по-лесно, ако всички християни имаха еднакви мнения. Тъй като това не е така, молитвата на Христос беше да бъдем все пак едно (Йоан17:21 –23). Библията никога не казва, че трябва да създаваме единство, което не съществува. Напротив, Ефесяни 4:3 казва, че имаме отговорността да „пазим единството на Духа“. В Римляни 14 имаше различия в учението сред вярващите. Павел приемаше вярващите, които имаха различни мнения по тези второстепенни въпроси, и ние трябва да приемаме другите вярващи точно както Христос ги е приел (Римляни 15:7).

Времето и приоритетите на Бог често се различават от нашите. Ние може да искаме другите да бъдат поправени незабавно по даден въпрос, докато Бог иска човекът първо да работи върху други области.

Обобщение: Знанието надува, но любовта изгражда (1 Коринтяни 8:1). Бог се интересува повече от това онези, които познават основната истина на Евангелието, да Му се подчиняват, да обичат другите и да имат единство с другите истински християни, отколкото от това ние да сме прави по всички второстепенни въпроси.

Въпрос: Как в Деяния 15:9 сърцата ни се очистват чрез вяра?

Отговор: Бог обяви Своя народ за очистен в Неговите очи, когато Исус умря за нас на кръста. Петър каза, че това е „чрез благодатта на Господа Исус“, а не „благодат плюс законът“. Въпреки това, ние трябва да преживеем очистването в този живот. Чрез Божията благодат и чрез нашата вяра Бог не само ни спаси и оправда, но и ни прави чисти и ни освещава.

Макар че никой, освен Исус, няма да има безгрешно чисто сърце, докато не стигнем в небето, ние трябва да преминаваме през процеса на очистване още сега, на земята. Очистването не е нещо, което можем да направим сами, а нещо, което Бог върши в нас, когато се подчиняваме на Него. Очистването не се случва, когато се фокусираме върху греха, повтаряйки: „Няма да правя това, няма да правя онова и т.н.“, а по-скоро чрез вяра, когато насочим погледа си към Исус, както ни призовава Колосяни 3:1-4. Важно е , че красивата картина в Колосяни 3:1-4 е почти подготовка за битка (всъщност борба до смърт) срещу нашата греховна природа, описана в Колосяни 3:5-10.

В: Какво е обобщението на речта на Яков в Деяния 15:14-21?

Отговор: В Деяния 15:14-18 Яков обясняваше неотдавнашната работа сред езичниците, като свързваше историята на случилото се с пророчествата в Стария Завет. В Деяния 15:19-21 Яков прави заключение какво трябва да се направи и какви ограничения (или липса на ограничения) трябва да се наложат на вярващите езичници. Интересно е, че Яков говори за яденето на храна, принесена в жертва на идоли, и за яденето на кръв в същия контекст като злото на сексуалната неморалност.

Виж „The Expositor’s Greek Testament“, том 2, стр. 320–321.

Въпрос: Защо в Деяния 15:15-17 цитирането от Яков на Амос 9:11-12 съвпада със Септуагинтата, а не с масоретския текст? Ето Амос 9:11а, 12.

Масоретски: „В оня ден, … за да завладеят (yaras на иврит) остатъка от Едом (Едом е ‘dm на иврит) и всички народи, които се наричат с Моето име, казва Господ, Който върши тези неща.“

Септуагинта: „В оня ден… за да може остатъкът от човеците и всички езичници, върху които е призовано Моето име, да Ме търсят усърдно, казва Господ, Който върши всички тези неща.“

Деяния 15:17а „След това… за да търсят (daras на иврит) Господа остатъкът от човеците (Адам е ‘dm на иврит) и всички народи, които се наричат с Моето име, казва Господ, Който върши тези неща“

Мидраш 4QFlorilegium 1:12?

Отговор: Това е трудно, защото Старият Завет първоначално е бил написан без гласни, а съгласните за „Едом“ и „Адам“ („dm“, преведено като „хора“) са еднакви. Думата за „притежавам“ – yaras – се различава само с една съгласна от ивритската дума за „търся“ – daras. Този цитат се намира в ивритски мидрашен ръкопис, открит сред Свитъците от Мъртво море, наречен 4QFlorilegium 1:12, и е подобен на, но не е идентичен със Септуагинтата. В масоретския текст се казва „те ще наследят от хората“, а „остатъкът“ е допълнение, докато в Септуагинтата и 4QFlorilegium се казва „те ще търсят от хората“, а „остатъкът“ е подлог.

Накратко, цитатът на Яков съвпада с текста от еврейския 4QFlorilegium 1:12. Масоретският текст не винаги е най-добрият вариант.

В: В Деяния 15:16 какво представлява „шатрата на Давид“?

Отговор: BSB превежда това като „да възстановим падналата шатра на Давид“. Точно както ние бихме се позовали на къщата на еди-кой-си, когато говорим за неговото семейство, така и повечето номадски култури биха се позовали на шатрите. Този стих е напомняне за Божието обещание относно рода на Давид. Значението на трона на Давид е споменато в 2 Царе 7:16 и Псалом 89:4. Христос ще седне на престол в Матей 19:28; 25:31. Смисълът от цитирането на това се съдържа в следващия стих, който говори за езичниците, които ще носят Божието име. Изглежда, че Бог се наслаждава да възстановява нещо, което е паднало; но Той често го възстановява по начин, различен от оригинала. Някои виждат това като изпълнено в църквата; други – като изпълнено през Милениума.

В: В Деяния 15:20 преливането на кръв ли е погрешно?

Отговор: Не, Писанието не казва това. Тогава те не са имали понятие за кръвопреливане. Те не въвеждаха никакви нови правила, но смисълът на лаконичните им изявления „да се въздържат от кръв“ ясно означаваше, че те учеха, че старозаветните разпоредби относно яденето на кръв все още са валидни. Получаването на собствената ти кръв при преливане не е канибализъм спрямо самия теб, а получаването на кръвопреливане от някой друг също не е канибализъм, тъй като нищо не се „яде“.

В: Защо в Деяния 15:20 и Деяния 21:25 са включени тези четири забрани?

О: На първо място, Яков не говореше за спасението, а за практиката и общението с вярващите евреи, както и за това, на какво трябва да се подчиняват езичниците. Ето два възможни отговора. Нека разгледаме и двата, а след това да решим кой от тях е правилен.

Възможен отговор 1: Културна чувствителност, за да се избегне обида: Понякога един християнин може да не направи нещо, поне на публично място, защото това би наранило съвестта на другите и те биха помислили, че християнинът постъпва погрешно. Например, в Андхра Прадеш в Индия през 21-ви век един индуист хвърли говежда кост вътре в църква. Тогава индуистите обвиниха християните, че тайно ядат говеждо месо вътре в църквата, и въз основа на доказателството от говеждата кост църквата беше съборена от селяните. В периоди на преследване християните може да не правят неща, които биха им донесли незабавно преследване и които не са свързани с проповядването на Евангелието. В някои църкви мъжете и жените седят отделно, защото от културна гледна точка би било скандално да седят заедно. Въпреки това избягването на сексуалната неморалност (porneia на гръцки) е еднакво за всички християни по света. Противоположен аргумент е, че много християни смятат, че пиенето на кръв (като например супата от кръв в Германия и Китай) е приемливо, и може би споменаването на porneia тук е било с цел да се подчертае избягването дори на най-малката видимост на сексуална неморалност. Някои, които представят това като чисто церемониални въпроси, преинтерпретират текста, като го тълкуват като забрана само за връзки между близки роднини, посочени в Левит. Въпреки това гръцкият текст тук би бил тълкуван от християнин от езически произход като сексуална неморалност ( ) като цяло, така че това тълкуване е по-скоро „насилствено приспособено“, за да подкрепи заключението.

Възможен отговор 2: Обща моралност: Всички християни, дори и днес, не трябва да правят никое от тези неща. Да не ядем храна, за която знаем, че е била принесена в жертва на идоли, тоест храна, осквернена от идоли, също се споменава в Откровение 2:14,20. Забраната на сексуалната неморалност се среща както в Стария, така и в Новия Завет. Забраната за ядене на кръв, макар и да се съдържа в Мойсеевия закон, всъщност датира още от времето на Ной в Битие 9:4. Животните, които са удушени, без да е изтекла кръвта им, са косвено споменати в Левит 17:10-14.

Въпрос: Защо в Деяния 15:22-29 Павел не е повторил решението на Събора, когато е писал до галатяните?

Отговор: Първо това, което вероятно не е отговорът, след това основният отговор и накрая един второстепенен отговор.

Това не е отговорът: Възможно е Павел да е посетил и да е писал на галатяните, намиращи се в централната част на Мала Азия, преди Събора в Ерусалим. Повечето християнски учени обаче смятат, че Съборът в Ерусалим се е състоял около 49 г. сл. Хр., а Павел е писал на галатяните между 53 и 59 г. сл. Хр.

Основен отговор: Павел наистина споменава обсъжданията си в Ерусалим в Галатяни 2:2-10, но само част от тях. Галатяните приеха, че и той, и Петър са апостоли, а Павел спомена, че Петър и той са постигнали съгласие. Не е ясно дали Съборът е бил публичен или всъщност е бил частен и само окончателното решение е било обявено публично. Накрая, той не е знаел какво са казали мъжете, които твърдяха, че са от Яков. Затова Павел наблегна на това, което самият Петър му е казал.

Вторичен отговор: Ако Павел беше повторил решението на събора, не е ясно дали те щяха да го повярват или да го приемат. В продължение на векове след времето на Павел е имало еретици, наречени ебионити, които твърдяха, че вярват в Исус, но учеха, че всички вярващи все още трябва да спазват целия Мойсеев закон. Те твърдяха, че Исус е наричан „Бог“ само като почетно звание. Освен това, строго погледнато, Петър не е нарушавал решението на събора, когато не е ял с езичниците, когато са дошли някои евреи.

В: В Деяния 15:28, тъй като това се е сторило добро на Светия Дух, защо е имало значение дали се е сторило добро и на тях?

Отговор: Това показва, че те са знаели, че това е било волята на Светия Дух. Макар че те не биха искали да се противопоставят на Светия Дух, не би било добре Светият Дух да иска от тях да се подчинят и да направят нещо, а никой да не знае какво се иска.

По същия начин и днес Бог знае какво е добро и какво не е. Въпреки това, все пак се нуждаем от собствената си преценка, за да различим какво е най-доброто от Божията гледна точка.

Между другото, Юда Барсава е интересно име. „Барсава“ означава „син на съботата“, така че вероятно е роден в събота, но почти сигурно е бил вярващ евреин.

В: В Деяния 15:29, валидни ли са тези заповеди и за днешните християни?

Отговор: Християните са съгласни, че заповедите относно сексуалната неморалност не са се променили, но не са съгласни по отношение на заповедите за храната, принесена в жертва на идоли, кръвта и месото от удушени животни. Всички са съгласни, че писмото от апостолите е било задължително за всички християни по онова време и че спазването му не би обидило еврейския народ (както християни, така и нехристияни).

1. Някои истински християни считат, че тъй като това писмо е от апостолите и те никога не са казвал, че е валидно само за определен период от време, всички тези заповеди са задължителни и днес. По принцип така са възприемали тези заповеди християните през II и III век. Това е и моето мнение.

Например, в „Октавий“ на Минуций Феликс (ок. 210 г. сл. Хр.), глава 30, стр. 192, се казва, че християните дори не са използвали кръвта на животни, подходящи за консумация, в храната си. Други християни от периода преди Никейския събор, които твърдят, че християните не са консумирали кръв, са Юстин Мъченик (150 г. сл. Хр.), християните от Виен и Лугдунум (177 г. сл. Хр.), Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.), Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) и Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.)

2. Друго мнение е, че сексуалните ограничения са задължителни, а хранителните ограничения зависят от съвестта ни и от съвестта на хората, които не искаме да съблазняваме. Макар че по онова време писмото е било задължително, по-късно Павел е заявил, че абсолютната забрана за месо, принесено в жертва на идоли, е въпрос на съвест.

Въпрос: В Деяния 15:37-40 кой е бил прав и как се е развила ситуацията?

Отговор: От гледна точка на Варнава Йоан Марк беше негов братовчед и вероятно Варнава видя, че Марк наистина се е покаял за това, че ги е изоставил. От гледна точка на Павел за това служение беше от решаващо значение да има човек, който е изпитан в битка (и е издържал изпитанието), на когото не само можеше да се разчита, но и Павел знаеше, че може да се разчита на него. Павел вероятно не познаваше Марк толкова добре, колкото Варнава.

От Божията гледна точка раздялата допринесе за Божията слава. Сила (=Силван) и Тимотей се присъединиха като съработници на Павел. Църковната история ни разказва, че Варнава и Марк отидоха в Египет и проповядваха Евангелието там. Няколко века по-късно Египет се превърна в един от основните центрове на християнството, като другите три бяха Ерусалим, Рим и Константинопол. Павел и Марк се помириха във 2 Тимотей 4:11.

В: В Деяния 16:1, това ли е същият човек, до когото са адресирани 1 и 2 Тимотей?

Отговор: Да.

В: Как мислите, че се е чувствал Павел в Деяния 16:1, когато се е връщал за пореден път в град, където го бяха замеряли с камъни и го бяха оставили за мъртъв?

Отговор: Може би Павел е изпитвал известен страх, че те ще повторят това, което вече бяха показали, че са готови да направят. Или може би Павел изобщо не се е замислил за това. Трето мнение е, че този болезнен спомен наистина му е дошъл на ум, когато Павел е влязъл отново в града, но Павел е решил, че не му пука. Може би след всичко, което е сторил срещу християните, и след Божията чудесна благодат, Павел е помислил, че следването на Бога ще донесе още страдания и смърт, преди да отиде в небето, и че по-добре да се заеме с работа, да довърши това, което Бог е искал от него, и да приключи с това.

Може би има места и хора, които са доста болезнени спомени за вас. Но ако Бог ви призове да се върнете, дано Божията любов в сърцето ви да е по-голяма от спомените ви.

Въпрос: Защо в Деяния 16:1-5 Павел и Сила обрязаха Тимотей, след като бяха заявили, че езичниците не се нуждаят от обрязване, и не обрязаха Тит?

Отговор: Павел знаеше, че Тимотей няма нужда да бъде обрязан, но това „избирателно обрязване“ беше с цел да умилостиви юдеите. Всъщност това са три въпроса: защо Павел го направи, беше ли правилно Павел да го направи и какви принципи трябва да следваме днес.

1. Защо Павел обряза Тимотей?

Павел го направи, за да умилостиви юдеите, които знаеха, че Тимотей не е обрязан, както би трябвало да бъде един юдеин. Павел искаше да премахне препятствието, което пречеше на юдеите да приемат Евангелието. В разумни граници ние трябва да бъдем всичко за всички хора, както се казва в 1 Коринтяни 9:19-23. Като втори пример, Павел би спрял дори да яде определено месо, ако това означаваше да не доведе някого до падение, както се казва в 1 Коринтяни8:13 и Римляни 14:20-21.

2. Трябваше ли Павел да обреже Тимотей?

Павел беше апостол, но това не означава, че никога не е допускал грешка в преценката си. Да, сигурен съм, че това е умилостивило юдеите, но на определена цена. Много юдеи така и не разбраха посланието, че Евангелието е заменило закона и че вече не сме под закона, а под благодатта. Много юдеи се присъединиха към църквата като „юдаисти“ и никога не разбраха посланието правилно. В Деяния 16:1-5 се казва, че това се е случило в Листра, близо до Дербе и Икония. Всички тези градове се намират в Галатия и според Посланието до галатяните е имало проблеми с това, че те се връщаха към закона. Въпреки че по-рано Павел беше обрязал Тимотей в Галатия просто за да умилостиви юдеите, по-късно той стигна дотам, че каза на галатяните: „Внимавайте: аз, Павел, ви казвам, че ако се оставите да бъдете обрязани, Христос няма да има никаква стойност за вас.“ (Галатяни 5:2)

3. Какви принципи можем да извлечем от това и да следваме днес?

3.1 Да, трябва да правим компромиси и да следваме принципа да бъдем всичко за всички хора, но не трябва да пренебрегваме по-висшия принцип да не правим компромиси с посланието. Обрязването на Тимотей може би е направило евангелизацията да изглежда по-лесна, но на цената на това, че невярващи са влезли в църквата, а младите християни са били объркани. По същия начин можем да изглеждаме по-ефективни в евангелизацията, ако никога не говорим за ада или за господството на Христос. Но дали разводняването на Евангелието е наистина това, което искат да правят послушните посланици?

3.2 Когато искате да направите компромис, за да улесните споделянето на Евангелието, попитайте се защо. Ако това не е свързано с Евангелието, тогава направете го. Ако е пряко свързано с Евангелието, тогава не го правете. Ако е косвено свързано с Евангелието – например, че храната ще ви приближи или отдалечи от Бога – тогава вижте следващата точка.

3.3 В Римляни 14:15-16 се посочва по-добър начин за постигане на компромис. Не извършвайте действието, което кара вашия брат да се препъне, но от друга страна не позволявайте то да бъде представяно като зло.

3.4 Дори лидери като Петър и Павел могат да сгрешат и да вземат лоши решения. Тези решения могат да бъдат толкова лоши, че да имат последствия, които да объркат новоповярвалите християни. Трябва да посочим на лидерите техните грешки и можем да разпространим поправката сред хората, които са били заблудени от проблема, както Павел направи с Петър в Галатяни 2. Въпреки това, докато не правят неща, които ги дисквалифицират от длъжността им, те все още са нашите лидери. Ако мислите, че някой християнски лидер е съвършен, това просто означава, че не познавате този християнски лидер много добре. Никой от нас не е съвършен и всички трябва да се стремим да бъдем по-подобни на Христос.

В: В Деяния 16:3, беше ли правилно Павел да обреже Тимотей само за да получи одобрението на другите, тъй като в 1 Коринтяни 7:18-19 се казва, че обрязването не е нищо, а в Галатяни 5:2-3 се казва, че не трябва да се обрязваме?

Отговор: Има пет различни гледни точки.

а) Различен въпрос: Павел и Тимотей никога не са вярвали, че обрязването ще оправдае Тимотей. То не е било извършено по религиозни причини, а за да не се обидят юдеите.

б) По-ранен период: Павел е обрязал Тимотей много преди да напише 1 Коринтяни и Галатяни. Очевидно Бог все още не беше разкрил на Павел, че християните не трябва да се обрязват по религиозни причини. Бог не очаква от никого да се подчинява на заповед, която Той все още не е дал.

в) Павел е бил непоследователен: Павел е допуснал грешка, като е обрязал Тимотей, защото това е създало впечатление у юдеите, че е било по религиозни причини. След като по-късно Павел е осъзнал грешката си, той е написал 1 Коринтяни 7:18-19 и Галатяни 5:2-3. Павел изрично споменава, че не е обрязал Тит в Галатяни 2:3.

Не бива да ни учудва, че апостолите не са били съвършени. Петър допусна донякъде подобна грешка, като не яде с езичниците в Галатяни 2:11-14.

г) Да не се препъват другите: Павел обряза Тимотей по-рано, защото не искаше да препъва по-слабите братя, както е посочено в Римляни 14. Когато обаче „по-слабите братя“ станаха толкова силни, че започнаха да тиранизират църквата, Павел трябваше да реагира на тази заплаха от легализъм.

д) Отиване в синагогата: Тимотей би бил считан за евреин, защото майка му беше еврейка. Освен това глаголното време показва, че баща му е бил мъртъв. Тъй като методът на Павел беше първо да отиде в синагогата, на Тимотей нямаше да бъде позволено да влезе, ако се беше разчуло, че той никога не е бил обрязан. Въпреки че Павел може би е допуснал грешка, има разлика между това да се смята, че обрязването е необходимо за спасението (което Павел никога не е подразбирал), и това, че то е полезно за евангелизацията.

В: В Деяния 16:6 как Светият Дух е попречил на Павел и спътниците му да проповядват в римската провинция Азия?

Отговор: Няма доказателства за сила или принуда. Павел и спътниците му бяха послушни на Бога и най-вероятно Светият Дух не им даде мир да отидат в Азия, или пък Светият Дух просто им каза да не отиват. Павел пътуваше през околностите на източна Мизия (включително Троада), но явно не проповядваше там. Град Троа по времето на Павел се е намирал южно от класическия град Троя. Тази забрана е била валидна само до настъпването на подходящото време. От друга страна, някои смятат, че болестта е била средството, което Светият Дух е използвал, за да възпре Павел да отиде там. Понякога и днес Светият Дух движи духа ни, за да ни даде да разберем, че трябва или не трябва да направим нещо.

Това може да се нарече „двойно напътствие“, при което Бог казва: „Не прави това, а направи вместо това онова.“ Други примери за двойно напътствие са, че Дейвид Ливингстън се опита да отиде в Китай, но Бог вместо това го изпрати в Африка. Уилям Кери искаше да отиде в Полинезия, но Бог го изпрати в Индия. Адонирам Джадсън първо отиде в Индия, но не остана там и вместо това замина за Бирма (Мианмар). Бог явно ви казва толкова, колкото трябва да знаете, и то само когато трябва да го знаете.

Очевидно Бог е имал други планове за битинийците и за хората в провинция Азия (включително ефесяните). Те чуха Евангелието по-късно, както показват Деяния 18:19-21, 18:24-19:41 и 1 Петрово 1:1.

В: В Деяния 16:6-7 как трябва да реагираме, когато Бог каже „не“ на нещо, за което знаем, че не е греховно, дори ако то би допринесло за разширяването на Неговото царство?

Отговор: Да продължаваме да искаме да го направим е неподчинение. Не бъдете като Валаам, когото Бог предупреди чрез едно магаре в Числа 22, а Валаам въпреки това продължи да желае парите. Разширяването на Божието царство не е нашата основна цел. Нашата основна цел е да прославяме Бога , като Го обичаме и Му се подчиняваме. Независимо дали става дума за духовен живот, бизнес или други области, хората, които са грехопаднали, са много склонни да отклоняват погледа си от целта и да бъркат едно средство за постигане на целта със самата цел.

В: В Деяния 16:9 човекът във видението беше ли Лука?

О: Не. В „NIV Study Bible“ (стр. 1676) се посочва, че няма индикации това да е така. Напротив, в Деяния 16:11 Лука използва местоимението „ние“, когато говори за Павел и спътниците му, които за първи път отиват в Европа, така че Лука е бил с Павел тук. Съществува и предположение, че Павел се е срещнал с Лука за първи път тук, като е отишъл при него по медицински причини.

В: Защо в Деяния 16:14 на Лидия е било необходимо сърцето ѝ да се отвори, за да откликне на посланието на Павел, след като тя вече почиташе Бога?

О: Всички ние се нуждаем от отворени сърца, за да откликнем на Евангелието. Светият Дух действа в хората според Йоан 16:8-11. Никой, включително и онези, които по природа са най-добрите сред хората, не търси Бога по своя собствена воля, както посочва Римляни 3:10. 2 Коринтяни 4:3-4 казва, че Евангелието е завесено за онези, които погиват. Трябва да се молим то да им бъде разкрито. Деяния 16:14 просто отразява чудесната новина, че Светият Дух е действал в Лидия, за да може тя да приеме Евангелието. Макар да няма и намек за принуда от страна на Бога, действието на Светия Дух е от съществено значение, за да може човек да се роди отново.

Между другото, Тиатира беше град в страната Лидия, преди римляните да я завладеят. По времето на Павел римляните го включиха в своята провинция Азия, но той все още беше лидийски град.

В: Подкрепя ли Деяния16:15 кръщението на бебета?

Отговор: Не. Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 1:16 за отговора.

В: Защо в Деяния 16:16-18 Павел се смути от обладаната робиня, която казваше, че те са от Бога?

О: В Писанието не се казва. В Писанието се казва, че тя имала дух на гадаене — на гръцки „питонски“ дух — което означава, че е била обладана от питонски дух, произхождащ от гръцкия демон Аполон. Ето няколко теории за това защо Павел се е разтревожил.

1. Тя говореше по начин, който отблъскваше хората. Или може би постоянно крещеше, отвличайки вниманието от посланието на Павел.

2. Тя говореше това с добра цел, така че след като Павел си тръгне, те да повярват, че обладаната от демон мома е една от тях, и по-късно да следват нейното учение. Тя си присвояваше тяхното послание.

3. Демонът искаше всички да знаят, че Павел се опитва да обърне езичниците (имаше римски закон срещу това) и казва на римските граждани да не се покланят на императора или на римските богове.

Лесно е хората да разтълкуват погрешно нашето послание и да си помислят, че Исус е „път към спасението“. Ако хората повярват на истинските неща, които е казала робинята, това би дало легитимност в очите на другите, че да следваш Аполон също е добро.

В: В Деяния 16:19 Павел на практика изгони източника на доходи на господарите на робинята. Кога в нашия собствен живот трябва да „изгоним източника на доходите си“, защото той не е угоден на Бога?

Отговор: Лука е използвал същия глагол два пъти. Когато духът „излезе“ от момичето, източникът на доход „излезе“ от тях. Това може да бъде доста болезнено, ако ценим парите, благоденствието и сигурността повече от прославянето на Бога. Но можете да придобиете по-добро отношение, като осъзнаете, че ако нещо не е угодно на Бога, то от самото начало никога не е било ваше.

Ако хората използват измама, окултизъм, нечия отчаяност или дори религия , за да извлекат повече от хората, ние трябва да помогнем на жертвите и на бъдещите потенциални жертви, като разкрием това. Ако в живота ни имаме източник на доходи от нещо, което не е угодно на Бога, трябва да прекъснем този източник на доходи. Това може да означава да понесем финансова загуба и да го прекратим, а не просто да го продадем на някой друг, за да спечелим пари от него.

Забележете, че това момиче беше обладано от демон, и когато тя беше освободена от него, собствениците, без да се интересуват изобщо от нейното благополучие, се ядосаха, че са загубили доход. Това нямаше да е последният път, когато злите хора биха предпочели другите да страдат, вместо да загубят част от дохода си. Няма никакви признаци, че собствениците изобщо са се интересували от религиозния аспект; те просто искаха да се разправят с Павел, защото е намалил дохода им.

Понякога човек може да си помисли, че ако професията му не включва ограбване, кражба или убийство на други хора, тогава тя е добра. Но какво става, ако работите на обикновена работа – като счетоводител, програмист, фабричен работник и т.н. – за компания, за която знаете, че ограбва, краде или убива други хора (включително неродени бебета), и вашата работа им помага да постигнат целта си? Тогава трябва да „изгоните“ тази работа от живота си.

В: В Деяния 16:19, когато друг вярващ печели пари по начин, който не е угоден на Бога, как да му кажем да изгони доходите си?

Отговор: В „Деяния“ се споменават само две места, където езичниците са навредили на Павел и Сила: тук и в Ефес (Деяния 19:23-41). И на двете места основният проблем беше загубата на доходи. Сатана е използвал тук две различни техники: фалшиво приятелство и открита война.

Представете си, че сте казали на друг човек: „Аз те освободих от необходимостта да упражняваш професията си. Всъщност, отидох при компетентните органи и вече няма да можеш да упражняваш избраната от теб професия. Можеш да ми благодариш по-късно.“ Как би се приело това?

Въпрос: Как се справяте в Деяния 16:21, когато не бива да проповядвате?
Отговор: Римската империя позволяваше на хората да изповядват собствената си религия, но не им беше позволено да се опитват да обръщат римските граждани.

В: В Деяния 16:25 какво ни учи това за болката и хвалата?

О: Павел и Сила бяха в тъмна килия, с пребити тела и окървавени гърбове. Тюремният надзирател изми наскоро нанесените рани на Павел в Деяния 16:33. Надявам се, че обикновено не са спали по гръб! Ситуацията не изглеждаше много обнадеждаваща и те нямаха представа как ще завърши всичко. Но те прославиха Бога – не в благоприятни времена, а точно тук, сред болката и безнадеждността си. Бог ни моли да Го прославяме, но Той иска да Го прославяме и сред собствената си болка и безнадеждност, когато нямаме представа как ще се развият нещата.

В: В Деяния 16:26-28 има ли някакви извънбиблейски доказателства за това земетресение?

Отговор: Не. Въпреки това:

1. В този планински район на Северна Гърция и Македония често са се случвали земетресения. Ето някои от по-големите земетресения в този район. (В древността отчетите са били много оскъдни.)

403 г. сл. Хр. Константинопол (изгнание на Златоуст)

856 г. Коринт, Гърция 45 000 загинали

1858 Коринт, Гърция

1928 Коринт, Гърция

3/18/1953 Северозападна Турция 1 200 загинали 7,2 по скалата на Рихтер

7/26/1963 Скопие, Северна Македония 1 100 загинали 6,0 по скалата на Рихтер

Що се отнася до по-слабите земетресения, Енциклопедия Британика съобщава за Гърция и Турция, че:

Между 1902 и 1946 г. са регистрирани 58 земетресения

Между 1947 и 1966 г. са регистрирани 82 земетресения

Между 1967 и 1976 г. са регистрирани 45 земетресения

Между 1977 и 1981 г. са регистрирани 9 земетресения

2. Но това не беше обикновено земетресение. Сградата остана цяла, но веригите по чудо се скъсаха. Възможно е земетресението да е било локално, ограничено до района на затвора.

Що се отнася до това как всички врати са могли да се отворят, в някои турски затвори вратите са били затворени само с решетки. Земетресението може да е разделило стълбовете на вратите.

В: В Деяния 16:34 как бихте се почувствали, ако бяхте гост в дома на човека, който ви е поставил в окови?

Отговор: Точно преди това, в Деяния 16:33, тъмничарят изми раните на Павел и Сила, вероятно за да предотврати инфекция. Естествено, това би изглеждало много странно. Но тъмничарят би бил много благодарен на тях, че не са избягали, защото според (по-късния) Кодекс на Юстиниан 9.4.4, човекът, който пази затворник, би получил същото наказание като затворника, ако той избяга. Освен това, ако тъмничарят и семейството му искаха да дойдат при Христос, тогава единственото, което можеха да направят, беше да ги приемат. Първо беше физическото земетресение, а след това духът на тъмничаря се разтърси, когато помисли, че всички затворници са избягали. Както отбелязва Йоан Златоуст, тъй като тъмничарят и семейството му бяха очистени от греховете си от Христос, беше съвсем естествено те да измият раните на Павел и Сила.

Като странична бележка, тъмничарите обикновено бяха пенсионирани ветерани от армията.

Помислете за разнообразния състав на църквата във Филипи: богата бизнесдама, почитаща Бога, бивша езичница, обладана от демони робиня и римски тъмничар, наред с други. Когато ние, като християни, показваме, че всички сме едно в Христос, сред нашето разнообразие, това прославя Бога и е свидетелство пред света.

Въпрос: В Деяния 16:37 на какъв римски закон се позоваха Павел и Сила?

О: Според законите на Валериан и Порциан, съставени между 509 г. пр.н.е. и 195 г. пр.н.е., римският гражданин не се подчиняваше на местните закони, освен ако не дадеше съгласието си. Римският гражданин можеше да избегне смърт, изтезания или оковаване, като се обърнеше с молба към Цезар, който след това решаваше случая. Що се отнася до въпроса защо биха бичували Павел, преди първо да го попитат дали е римски гражданин, подобен случай се е случил с един римски гражданин, който е бил бичуван известно време, дори след като е извикал, според Цицерон в „Верринските речи“, 2.5.161–162. Но ако магистрат все пак биеше римски гражданин, когато не би трябвало да го прави, това можеше да попречи на магистрата да заема отново римска длъжност.

В: В Деяния 17:6, какви извънбиблейски доказателства има за тази странна гръцка дума за „управител на град“ (politarch)?

Отговор: Преди не е имало никакви. Въпреки това археолозите за първи път откриват думата през 1835 г. върху арка извън Солун. Оттогава терминът е намерен на шестнадесет или седемнадесет други места, но само за градове в Македония. Между другото, сигурно е изглеждало странно, че тези евреи се преструваха, че са толкова възмутени от необходимостта да защитят репутацията на Римската империя.

В: Защо в Деяния 17:11 береанците са били по-благородни от солунците, тъй като не са се доверявали толкова много на Павел?

Отговор: Те бяха по-благородни, защото критично сравняваха думите на Павел със Стария Завет. Вярата на солунците не беше по-малко валидна. Днес вярата на един християнин все още е валидна, дори ако той просто е повярвал на това, което са му казали християнските му приятели и семейство. Въпреки това е по-добре да се проучат фактите и да се разгледат всички доказателства за вярата.

В: В Деяния 17:14-15 Павел отишъл ли е в Атина [предполагаемо] сам, оставяйки Сила и Тимотей в Берея, или Павел е изпратил Тимотей обратно в Солун, както посочва 1 Солунци 3:1-2?

Отговор: На първо място, не знаем дали Павел първоначално е планирал да отиде в Атина, която по онова време вероятно е имала население не повече от 10 000 души. Към този момент градът вече беше загубил всякакво политическо влияние, но беше „интелектуалната столица“ на Гърция. По същество тя беше „исторически град с храмове“ и университетски град. Павел може би е имал намерение да следва Егнатиевия път, дълъг 500 мили, до Адриатическо море и да отиде направо в Рим. Но размириците в Солун може би са го накарали да се отклони на юг към Атина. Има два различни отговора, които ефективно отговарят на този въпрос, макар че аз предпочитам втория.

Няма доказателство, че Тимотей е бил в Атина: 1 Солунци 3:1-2 никога не казва, че Тимотей е бил с Павел в Атина. По-скоро се казва само, че Павел е изпратил Тимотей. Павел може да е казал на Тимотей да отиде чрез писмо или устно чрез друг съработник. Хората, както тогава, така и сега, постоянно възлагат задачи на други чрез съобщения.

Тимотей би могъл да отиде в Атина и след това да си тръгне: Деяния 17:14-15 казва, че Павел първо е отишъл в Атина, но ги е чакал там. Така че Павел е отишъл на Ареопага, преди Тимотей и Сила да пристигнат в Атина; те са пристигнали в Атина, а след това Павел е изпратил Тимотей обратно в Солун.

Така че, след като Тимотей отиде във Верия, или

а) отишъл в Атина след Павел, след което Павел му казал да се върне в Солун;

б) останал е във Верия и му е било казано чрез писмо или пратеник да се върне в Солун;

в) по пътя си към Атина му е било казано чрез писмо или пратеник да се върне в Солун.

Това е една от подробностите, които Деянията не ни разкриват.

Въпрос: Защо в Деяния 17:16 Павел би се разгневил, като види всички тези красиви скулптури? Как трябва да се чувстваме, когато виждаме художествени, добре изработени храмове и олтари?

Отговор: В най-лошия случай си представете прецизното, професионално майсторство на маянските храмове с техните добре проектирани басейни в дъното, където се хвърляха труповете на човешките жертви. Гърците, римляните, египтяните и другите народи не практикуваха човешки жертвоприношения. Между другото, Ксенофонт наричаше Атина „един голям олтар и жертвоприношение“. Той саркастично казваше, че в Атина е по-лесно да се намери бог, отколкото човек. Вероятно в Атина е имало повече олтари, отколкото в останалата част на Гърция, взета заедно. Но тези идолопоклоннически храмове и олтари поставяха хората в духовно робство към техните „богове“, които всъщност бяха демони. Помислете също за архитекта на красивия Тадж Махал. Това не беше религиозен храм, а мавзолей за многообичаната съпруга на един владетел. Той искаше да се увери, че нищо друго няма да бъде построено, което да му съперничи, затова възнагради архитекта за добрата му работа, като го екзекутира. Бог може би обръща повече внимание на моралната страна на нещата, докато много хора гледат само на физическата страна. Гръцката дума, с която тук се описва, че Павел е „разтревожен“, е медицински термин, който може да се отнася и до пристъп или епилептична криза. Може би и ние трябва да обръщаме повече внимание на моралната страна.

Може би не говорим като Павел, защото не изпитваме същите чувства като него. Не изпитваме същите чувства като Павел, защото не виждаме нещата по същия начин като него.

Въпрос: В Деяния 17:16 кои са трите възможни реакции, които Павел би могъл да избере, и коя от тях той избра?

Отговор: Три възможни реакции са: да се бори, да избяга или да влезе в диалог. Емоционално Павел би могъл да действа, воден от гняв, страх или любов. Павел избра да влезе в диалог с тях поради любовта си към Бога и към тях.

Въпрос: В Деяния 17:18-34 защо Павел цитира истини от езически източници? По-конкретно, поетът Епименид (600 г. пр. Хр.) от Кносос, Крит, който, както казва синът на Зевс Минос, „в Него живеем, движим се и съществуваме“, както и киликийският поет Арат (ок. 315–240 г. пр. Хр.) в „Феномени“, и стоикът Клеант от Асос (331–233 г. пр. Хр.) в „Химн към Зевс“: „Ние сме Негово потомство“

О: Цитатите на Павел са били както умишлени, така и разбрани като такива от слушателите му. Павел е създавал обща основа, с която много от слушателите му са могли да се идентифицират. Арат пише: „С Зевс всеки от нас е свързан по всякакъв начин, защото и ние сме негови потомци.“ Климент Александрийски в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 14, стр. 313, изказва интересна мисъл по този въпрос. Той казва, че Павел е цитирал верни изказвания на гръцки поети, за да назидава едни и да посрами други. Може би Павел е искал да посочи колко любопитно е било, че полуатеистичните епикурейци и пантеистичните стоици са се покланяли и са писали химни на гръцките идоли.

Въпрос: В Деяния 17:23-30, тъй като Павел проповядваше на гърците за неизвестния бог, за когото те имаха някакво усещане, имат ли и другите религии днес неизвестен бог, за когото те усещат, или както един човек го формулира, „скритият Христос на индуизма“?

Отговор: Тази идея и изразът произлизат от Реймънд Паниккар в „Неизвестният Христос на индуизма“, стр. 137. Това е толкова погрешно, колкото да се каже, че поклонниците на Ваал всъщност са се покланяли на истинския Бог на Израил. Павел не е похвалил тяхното поклонение, а по-скоро искреното им признание, че не са знаели за конкретен Бог. Колко близо или далеч е един невярващ от Христос, или какво е правил за фалшив бог в сравнение с търсенето на единствения Истински Бог, не са подробности, които трябва да установяваме. По-скоро Павел е „в спазъм“, когато вижда всички богове и олтари в Атина в Деяния 17:16. Павел знаеше, че те трябва да се отвърнат от идолите, чиито приноси са за демони, а не за Бога, както се казва в 1 Коринтяни 10:19-20. Павел каза: „Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството“, в 1 Коринтяни 10:14. Трябва да се пазим от идолите, както се казва в 1 Йоан 5:21.

В: В Деяния 17:18-34, съжалявал ли е Павел по-късно за този подход, когато подчерта, че не е проповядвал нищо друго освен Христос на коринтяните в 1 Коринтяни 1:18-2:8, следващата му спирка след Атина?

Отговор: Макар че мненията по този въпрос се разминават, някои смятат, че е съжалявал.

В Атина Павел започна, като се обърна към тяхната религия, посочи някои от добрите истини, които заслужават уважение в тяхната религия, показа някои от несъответствията в тяхното идолопоклонство и изтъкна истината за Христос.

В Коринт Павел подчерта, че светската мъдрост не може постепенно да бъде променена, за да доведе до Христос, че проповядва само Христос и че иска вярата им да почива върху Божията сила, а не върху човешката мъдрост.

Въпреки всичко това Павел проповядваше Христос, използваше Писанието, отговаряше на нуждите на хората, продължаваше да разбива аргументите (2 Коринтяни 10:5) и се опитваше да бъде всичко за всички хора, за да спаси поне някои (1 Коринтяни 9:19-22).

Интересно е да се сравнят три от проповедите на Павел:

1) Антиохия в Писидия (всъщност във Фригия, а не в Писидия) Деяния 13:16-43

2) В Листра нямаше синагога – Деяния 14:15-17

3) Атина – Деяния 17:22-31, Деяния 20:18-35; виж 1 Коринтяни 2:2-5

Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 1:18-2:8 за повече информация.

Въпрос: В Деяния 17:18-34 какво е доказателството, че Павел не е успял?

О: Мнението, че Павел е бил разочарован от резултатите в Атина, е популяризирано от сър Уилям Рамзи, според книгата „Посланието на Деянията“ (преработено издание), стр. 272–273. Н.Б. Стоунхаус обаче пише, че това е „неустойчиво“. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Църквата вероятно е била незначителна в един от водещите градове на Гърция; споменати са само двама души, а той никога не е писал до тази църква. От друга страна, според , макар Атина и нейният университет да са се считали за културна и образователна столица на римския свят, населението на Атина е било едва около 10 000 души.

2. В църковната история има малко доказателства за важността на църквата в Атина.

3. В Деяния 17:18 някои критикуваха Павел като „събирач на семена“ – еклектик, който вземаше думи от различни източници, за да формира собствената си философия.

4. Когато Павел дойде от Атина в Коринт, той дойде в слабост, страх и голямо треперене, както се казва в 1 Коринтяни 2:3.

Атиняните искаха да го изслушат и макар че не бяха съгласни с него и се отнасяха снизходително към Павел, те не го преследваха. Някои обичат да спорят за Бога и духовните неща, но никога не са склонни да се ангажират с нищо. Някои отхвърлят Евангелието, защото смятат, че е лъжливо, а други го отхвърлят, защото го смятат за тривиално. Те мислят така, защото имат „заместител на Бога“. Идол е всичко, което замества Бога. Понякога дори една идеология може да бъде „идолология“.

Но поне от положителната страна, евреите, които преследваха Павел от град на град, явно не се осмелиха да се опитат да го спрат, след като той стигна до езическата Атина. Атина се срамуваше, че преди векове беше екзекутирала философа Сократ. Оттогава насам те бяха готови да дадат думата на всички школи, а тъй като смятаха Павел за философ, биха били по-склонни да навредят на преследвачите на философ, отколкото на самия философ.

Заключение: Доказателствата не са убедителни, че Павел е бил напълно неуспешен. Въпреки това е установен факт, че църквата в Атина е била много по-малка и по-малко влиятелна от гръцките църкви във Филипи, Солун и Коринт.

Въпрос: В Деяния 17:18 в какво обвиняваха Павел?

Отговор: Думата тук, понякога превеждана като „бъбрив“, всъщност имаше по-конкретно значение. Тя се използваше за птици, които събираха различни семена, и за хора, които събираха отпадъци. По същество те обвиняваха Павел, че няма оригинални идеи, а вместо това събираше парченца мъдрост тук-там и ги представяше, сякаш са нещо ново.

Интересно е, че самите атински философи бяха обвинявани, че просто седят и искат да чуят нови идеи. Не само Лука казва това в Деяния 17:21, но и Тукидид в „История“ 3.38.5 казва за атиняните: „Вие сте най-добрите в това да се подвеждате от нещо ново, което се казва.“ По-късно, когато македонците бяха на път да завладеят Атина, атинянинът Демосфен обвини атиняните, че винаги търсят нови идеи. Филип 1.10.

Въпрос: В Деяния 17:18 как Павел се опита да достигне до епикурейците, които произлизаха от Епикур от Самос (341–270 г. пр. Хр.)?

Отговор: Епикур вярвал, че двете основни неща, на които човек може да бъде съзнателен, са болката и удоволствието. Той твърдеше, че главната цел на човека е да увеличи до максимум удоволствието и щастието. Вярвал, че боговете, ако изобщо съществуват, са без значение за човечеството, а материята и случайността са първичните причини. http://www.nidlink.com (October 29, 2002 ) посочва, че Епикур е бил новатор, като е допускал жени и роби в своята школа.

Епикурейците вярвали, че само материалните атоми са вечни и че няма задгробен живот. Епикур и Хризип твърдяха, че или изобщо няма бог, или, ако има такъв, той се грижи само за себе си, според „Писмото на Теофил до Автолик“, книга 2, глава 4, стр. 95.

И стоиците, и епикурейците вярвали, че светът ще бъде унищожен от огън, според „Октавий“ на Минуций Феликс (210 г. сл. Хр.), глава 34, стр. 194. Според „Енциклопедия Британика“ една от главните цели на Епикур е била да избави човека от страха от боговете. Хората трябва да бъдат свободни от страха от смъртта и съда. Епикурейците не са имали много етични учения. Имало е два вида епикурейци: оригинални и „мутирали“. Оригиналните епикурейци вярвали в умереността. Например, както гладуването, така и преяждането причинявали болка. По-късните, „мутирали“ епикурейци били любители на веселието, които казвали: „Яж, пий и се весели, защото утре ще умрем.“ Днешните последователи на Айн Ранд могат да се разглеждат като подобни на оригиналните епикурейци. Известните епикурейци бяха малко, но римският поет Лукреций беше един от тях.

В противовес на това Павел споменава следното.

1) Бог, а не случайността, е създал света и всичко в него

2) Бог определя кога и къде живеят хората

3) Хората трябва да търсят Бога

4) Трябва да се покаем пред Бога

5) Бог е близо до нас

6) Бог ще съди света справедливо

7) Доказателство за истинската религия: Възкресението на Исус

Въпрос: Защо в Деяния 17:18-31 се споменават идолите пред епикурейците?

Отговор: Епикур не е отричал съществуването на гръцките богове, тъй като е написал (Писмо до Меноей, 123): „Тяхното съществуване ни е известно чрез непосредствено възприятие.“ Други епикурейци са писали: „Създадени от по-фина материя от нас, те обитават далеч в междусветските пространства“ (Плутарх, „Моралия“ 731 D, 734 C; „Интермундия“ на Цицерон, N.D. i.8). Стоиците обвиняваха епикурейците, че са атеисти. Това обвинение не беше съвсем вярно, но епикурейците не вярваха, че боговете се интересуват от човешките дела или оказват влияние върху тях.

Основните противници на епикурейците бяха стоиците. Докато стоиците бяха пантеисти, а епикурейците приличаха на атеистични рационалисти, и двете групи проявяваха несъответствието да отричат боговете, но в същото време изрично да признават гръцките и по-късно римските идоли.

В: В Деяния 17:18 как Павел се опита да достигне до стоиците, които произлизаха от Зенон от Китион на Кипър (ок. 320–ок. 250 г. пр. Хр.)?

Отговор: Стоиците вярваха в пантеистична сила или божествена душа, която проникваше всичко, и вярваха, че историята се ръководи от велика цел. Те не смятаха, че удоволствието е непременно най-добрият начин да се избегне болката. Понякога човек не знаеше как правилно да избере най-доброто удоволствие. Те бяха фаталисти, а Йосиф Флавий отбелязва, че имаха много прилики с фарисеите. Вместо да вярват в божествен закон, те вярваха, че трябва да следват „закон на природата“.

Според Атенагор в „Защита на християните“ (177 г. сл. Хр.), гл. 19, стр. 138, стоиците твърдят, че всичко ще бъде изгорено и светът ще получи ново начало. „Обръщение към гърците“ на Татиан, гл. 6, стр. 67, добавя, че стоиците вярвали, че всичко ще бъде унищожено и ще се върне към предишното си състояние.

Стоиците наблягаха на три неща: логика, физика и етика, и се стремяха да формират силен характер у хората чрез триумфи и трагедии. Четирите им най-висши добродетели бяха мъдрост, смелост, самообладание и справедливост. Стоицизмът оказа значително влияние. Сенека, Епиктет и император Марк Аврелий бяха стоици.

В противовес на стоицизма Павел в Атина споменава следното.

1) Бог е сътворил света и всичко в него; светът не е Бог

2) Бог е личност

3) Бог ни поддържа; ние не правим нищо, за да поддържаме Бог

4) Хората трябва да търсят Бога, а не само мъдрост и етика

5) Трябва да се покаем пред Бога

6) Бог ще съди света

7) Доказателство за истинската религия: възкресението на Исус

Въпрос: Защо в Деяния 17:18-31 Павел споменава идолите пред пантеистичните/атеистичните стоици?

Отговор: Известният философ Сократ е единственият гръцки философ, за когото се знае, че е бил екзекутиран, защото не е вярвал в гръцките богове. Оттогава насам никой друг гръцки философ не се е изправил и не е заявил, че гръцките богове са лъжливи. Един от учениците на Сократ, Антистен, е основал киническата школа, а стоиците произлизат от киниците.

Трябва да се отбележи несъответствието между стоическата философия и действителните вярвания на стоиците.

Стоическа философия: Стоицизмът учеше, че всички хора произлизат от един универсален дух (а не от гръцките идоли), който прониква в материята, и че всички хора са братя и равни.

Стоиците: Въпреки това стоиците не бяха атеисти, тъй като един от видните лидери на стоиците, Клеант от Асос, написа „Химн към Зевс“ (Зевс беше гръцки идол), от който Павел цитира. Вярата на стоиците в идолите по-късно се превърна в въпрос на живот и смърт за християните. Римският император Марк Аврелий беше стоик, който преследваше християните, защото, наред с други неща, те не вярваха в никакви богове, освен в Единствения Истински Бог.

Целта на Павел: В Деяния 17:18-31 Павел вероятно хитро, но недвусмислено посочва интелектуалното лицемерие на химните към Зевс и одобрението на гръцките идоли в сравнение с вярата в един-единствен (но пантеистичен) Бог. Основният проблем е, че ако Бог е причината за нашето съществуване, тогава ние не можем да бъдем причината за Божието съществуване.

Въпрос: В Деяния 17:18-31 Павел използвал ли е аргумент от типа „сламен човек“, като е твърдял, че боговете не са тези изработени от човека идоли? Някои политеисти вярвали, че идолите са само безжизнени изображения на боговете.

Отговор: Езичниците вярваха противоречиво както в невидими богове, така и във видимите статуи. По-конкретно, боговете можеха да бъдат локализирани, така че да „обитават“ видимите статуи, които бяха свещени и имаха силата да дават пророчества и да лекуват. Например, в Ефес те не казваха, че богинята Артемида е важна; по-скоро викаха: „Велика е Артемида на ефесяните!“ Нека разгледаме какво са казвали ранните християни, съвременните индуисти и съвременните католици не за политеизма като цяло, а за поклонението пред самите каменни статуи.

Ранната църква: Освен Павел, много ранни християнски автори посочваха тази несъстоятелност, като използваха много аргументи от същия тип, че „самите дърво, метал и камък не могат да правят нищо“. Ето няколко примера:

„Обръщение към гърците“ на Татиан, гл. 4, стр. 66, 110–172 г. сл. Хр.

„Теофил към Автолик“, книга 1, глава 10, стр. 92, 168–181/188 г. сл. Хр.

„Защита на християните“ на Атенагор, 177 г. сл. Хр., в която той критикува езичниците за вярата им, че самите статуи изцеляват болните и произнасят пророчества.

„Насърчение“ на Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.), глава 10, стр. 199, критикува приемането на камъни и дърво за свещени предмети.

Минуций Феликс (210 г. сл. Хр.) „Колко по-вярно мълчаливите животни по природа съдят за вашите богове? Мишките, лястовиците, каните знаят, че те нямат чувства: те ги гризат, стъпкват ги, сядат върху тях; и ако не ги прогоните, те си строят гнездата точно в устата на вашия бог. Паяците, наистина, тъкат паяжините си върху лицето му и окачват нишките си от самата му глава. Вие избърсвате, почиствате, изстъргвате, а също така пазите и храните онези, които сами създавате;“ Октавий от Минуций Феликс, гл. 24, стр. 187

Октавий от Минуций Феликс, 210 г. сл. Хр., гл. 19, стр. 184 и гл. 27, стр. 189–190. В глава 27, стр. 190, той споменава, че демоните дебнат под статуите и образите.

Киприан от Картаген (ок. 246–258) в „Трактат 6“, глава 7, стр. 467, преразказва думите на Октавий за злите духове, които дебнат под статуите и осветените образи.

Хиндуисткото идолопоклонство: Днес ведантическите хиндуисти наблягат на Упанишадите и на едно-единствено пантеистично същество – Брахман. За разлика от другите хиндуисти, те не наблягат на Индра, царя на боговете, нито на това, че Шива е Върховен, нито че Вишну е Върховен, нито на други богове. И все пак, противоречиво, те все още могат да имат идоли на тези или други божества в домовете си, на които поднасят гхи (масло) или други дарове. Как тези малки пластмасови или метални идоли консумират маслото и другите храни, особено ако всичко е Брахман?

Католическо идолопоклонство: Днес католиците вярват не само, че Мария пролива сълзи и изцелява, но и че самите ѝ статуи проливат сълзи и изцеляват.

Въпрос: В Деяния 17:23 има ли извънбиблейски доказателства за олтар на неизвестен бог?

Отговор: Няма археологически доказателства, но има изобилие от литературни доказателства. Паусаний (II век сл. Хр.) в „Описание на Гърция“ 1:1:4 казва: „олтари на неизвестни богове“, а Филострат (III век сл. Хр.) в „Животът на Аполоний от Тиана“ 6:3:5 споменава: „По-разумно е да се говори добре за всички богове, особено в Атина, където се издигат олтари дори на неизвестни богове.“ Диоген Лаерций в „Жития на философите“ 1:110 споменава, че по време на чума в Атина Епименид пуснал на свобода черни и бели овце. Атиняните трябвало да принесат в жертва овцете там, където те легнат, на олтара, най-близък до мястото, където са спрели. Когато овцете спрели далеч от всеки съществуващ олтар на бог, атиняните издигнали олтар на неизвестен бог.

Освен това не знаем със сигурност дали Павел беше приключил проповедта си, когато беше прекъснат от атинските философи, които се подиграваха с него.

В: Подкрепя ли Деяния 17:23 по някакъв начин атеистичното твърдение, че „Бог“ е просто името на това, което не познаваме?

Отговор: Има един въпрос, по който християните могат частично да се съгласят с атеистите. „Бог“ е терминът за това, което те не познават. Но чрез Христос ние познаваме Бога. Вторият въпрос, по който атеистите би трябвало да се съгласят, е, че предвид обемът на Библията и многобройните свидетелства на християните, християнството – ако приемем, че е истина – разкрива много за Бога.

Между другото, Есхил в „Еуменидите“ поставя в устата на бога Аполон думите: „Когато пръстта е попила кръвта на човека, след като той е умрял, няма възкресение“. Ако някой вярваше в това, той би се подигравал, когато Павел говореше за възкресението.

Може да се каже, че всички, включително и атеистите, вярват в Бога. Ако тук дефинираме Бога като това, което е несъздадено, което е установило природните закони, първопричината, тогава името на бога на атеистите е „случайността“. (взето от беседа на Дейвид Прентис.)

Въпрос: В Деяния 17:28, как и кога трябва да цитираме от нехристиянски източници като истина, когато споделяме Евангелието или водим дебати с нехристияни?

Отговор: Трябва да се прави много внимателно. Не искаме да създаваме впечатлението, че вярваме – или че те трябва да вярват – в цялото произведение, от което цитират, дори ако част от него е вярна. Павел, както и ние, може да цитираме нещо, за да установим обща основа, като се съгласим по въпроси, които и двете страни вече считат за верни, преди да преминем към нови теми. Но можем да предшестваме казаното от нас с нещо като: „Не вярвам, че тази книга/източник е изцяло вярна, но мисля, че можем да се съгласим, че това едно изречение в нея е вярно.“ В известен смисъл вие вървите по въже между аргумент „ad hominem“ – апелирайки към това, което те смятат, че вече е достоверно и надеждно, без да потвърждавате или да допринасяте към тяхното виждане за достоверността на антибиблейски източник.

Понякога обаче се срещат и някои интересни истини. Например, Ксенофан, писал през 570 г. пр.н.е., се подиграваше, че боговете на небето са всички светлокожи и синеоки, точно като траките – поне според траките в днешна България и североизточна Гърция. Вместо това обаче боговете на небето били всички тъмнокожи и за етиопците изглеждали, да речем, като етиопци. Всъщност, чували ли сте за русокосата, синеоката индуистка богиня на име „Бригит“ или за индуисткия бог на име Чау Чунг? – Не мисля. Ако всяка култура смяташе, че хората, които физически най-много приличат на боговете на небето, са самите те, човек би могъл да се запита дали образите на тези богове на небето не са били фалшиви или измамни, и Ксенофан може би е бил на прав път. Бихте ли споделили това с езичник? – може би. Това ли е проповядване на Евангелието? – не. Това се нарича полемика.

В много случаи изобщо няма нужда да се прибягва до или да се споменават каквито и да било нехристиянски и антибиблейски източници. Но ако хората, които ви слушат, имат пречка пред Евангелието, в такъв случай понякога, но не винаги, може да е добре да се покаже какво е правилно и какво е погрешно в източника или авторитета, на който те се доверяват.

В случая с Павел християните са разделени по въпроса дали Павел е постъпил най-добре тук. Не виждаме никаква процъфтяваща църква в Атина, а само няколко души са повярвали. Може би слушателите са сметнали думите на Павел за интересни, но учението му лесно се вписваше в съществуващата им религиозна гледна точка, тъй като всичко, което той каза, така или иначе беше казано и от техните собствени източници. От друга страна, други биха твърдели, че при обстоятелствата с една много скептична публика Павел е направил най-доброто, което е могло да се направи.

Познавах един новороден християнин, бивш мормон, който, когато свидетелстваше пред мормони, просто им цитираше от „Книгата на Мормон“ (която познаваше доста добре). Те не можеха наистина да му противоречат, тъй като това е от собствената им религиозна книга. Но доколко успех е имал с този уникален подход, не знам.

В: Показва ли Деяния17:28 , че пантеизмът е истина?

О: Не. Изразът „В Него живеем, движим се и съществуваме“ не означава, че ние физически се намираме вътре в Бога, Който е дух. По-скоро това означава, че всички ние сме били сътворени от Бога и че нашето продължаващо съществуване зависи от Бога. Вижте Колосяни 1:16-17 за повече информация относно мисълта на Павел по този въпрос.

В: Показва ли Деяния17:28 –29, че небесен баща и майка са родили духовни деца, както учат мормоните?

О: Не. В отговора трябва да се имат предвид две неща.

1. Обърнете внимание на липсата на каквато и да е препратка към богиня или майка.

2. Обърнете внимание на липсата на каквато и да е препратка към сексуална активност от страна на Бога. Мюсюлманите често погрешно смятат, че християните вярват, че Бог може да има сексуални отношения. Истинските християни никога не са твърдели, че Бог е сексуално същество, макар че мормоните наистина проповядват, че Бог е сексуално същество.

В: В Деяния 17:34, Дионисий ли е същият, който по-късно стана епископ на Атина?

Отговор: Не сме сигурни, но в „Църковна история“ на Евсевий, книга 3, глава 4, стр. 137–138, се отбелязва, че Дионисий от Коринт (170 г. сл. Хр.) е казал, че Дионисий, първият епископ на Атина, и Дионисий Ареопагит са едно и също лице.

В: В Деяния 17:34 този Дионисий ли е написал произведенията, за които се казва, че са на Дионисий Ареопагит?

Отговор: Не. Те са написани стотици години по-късно, около 485–528 г. сл. Хр. „Енциклопедия Британика“, издание от 1956 г. (том 7, стр. 396–397), посочва, че тези четири произведения, заедно с десет писма, са оказали дълбоко влияние върху теолозите през Средновековието, включително Тома Аквински, Еригена, Петър Ломбард, Алберт Велики и други. Те се интересували повече от системата на християнската теология, съчетана с гръцката философия, която се съдържала в тях, отколкото от самоличността на действителния автор.

За съжаление, това постави философията на мястото на връзката и послушанието към Бога. „Енциклопедия Британика“ (1956 г.), стр. 396, казва: „Техните съставни елементи – християнски, гръцки, източни и еврейски – са обединени в органична система, а не грубо смесени. Може би теологично-философската фантазия никога не е създавала нещо по-забележително.“ Тази система подчертаваше потока на живота от Бога чрез небесна йерархия от три по три нива:

I. Серафими, Херувими и Престоли

II. Господства, Добродетели и Сили

III. Княжества, Архангели и Ангели.

Изследването на предполагаемата връзка между тези същества, триадите от ритуали и други неща замени простото изучаване на Божието слово. Сякаш авторът, пишещ под псевдонима Дионисий Ареопагит, е прочел много внимателно Колосяни 2:18-19 и след това е направил всичко възможно, за да го наруши.

Въпрос: В Деяния 17:34 кои са първите, повярвали в Ахая – атиняните Дионисий и Дамарис, или домакинството на Стефан в 1 Коринтяни 16:15?

Отговор: Домакинството на Стефанас са първите, които са повярвали в Ахая. Атина не е била част от римската провинция Ахая, а административно независим град, заобиколен от Ахая. Един автор вероятно не би знаел това, освен ако не е живял точно по онова време.

В: Има ли извънбиблейско потвърждение в Деяния 18:2, че император Клавдий (41–54 г. сл. Хр.) е наредил на всички евреи да напуснат Рим?

Отговор: Да, римският историк Светоний в „Клавдий“ 25 пише за изгонването и посочва, че причината е била „непрестанните им бунтове, подклаждани от Хрестус“. Хрестус вероятно е грешка при изписването на името „Христос“, а бунтовете най-вероятно са били свързани с противопоставянето на мнозина евреи, приели Христос. Това се е случило около 50 г. сл. Хр., но Светоний не посочва точната година.

Римският историк Дион Касий и еврейският историк Йосиф Флавий също споменават указа на Клавдий за изгонването на всички евреи от Рим, но не посочват годината.

Християнският писател Орозий също споменава това, като казва, че се основава на Йосиф Флавий. Орозий посочва, че годината е била 49 г. сл. Хр.

Въпрос: В Деяния 18:3, 20:34; 1 Коринтяни 9:1-18; 2 Коринтяни 11:7-12; 1 Солунци 2:9; 2 Солунци 3:7-10, защо Павел е бил производител на шатри, а не професионален равин?

Отговор: Нямало е професионални равини. Според „Мишна Пирке Абот“/„Авот“ 2:2 всички равини е трябвало да се научат на занаят.

В: В Деяния 18:6, кога според вас е уместно да постъпите като Павел тук и да „разтърсите дрехите си“ (или, както в Деяния 13:51, „да отърсите праха от краката си“)?

О: Те бяха решили, че при никакви обстоятелства няма да приемат думите на Павел, и го заявиха ясно пред него. Когато всички хора, с които говорите , са твърдо решени да не следват Бога, отхвърлят вас и вашето послание и не обръщат внимание на думите ви, тогава вашата полза да ги предупредите може би е приключила. Отърсването на праха от краката ви е последно послание към тях, че отсега нататък самият Бог може да ги предупреждава. Между другото, Павел постъпи така само със синагогата в Коринт. По-късно Павел посети синагогата в Ефес.

В: В Деяния 18:9-10, защо мислите, че Бог е говорил на Павел точно тук?

Отговор: След преследванията, които беше претърпял, и липсата на положителен прием в Атина, той вероятно се е чувствал потиснат. Дори и на други места той често имаше обещаващо начало, но впоследствие беше принуден да напусне поради цялата съпротива. Когато вероятно се е чудел дали усилията му носят изобщо някакъв траен ефект, Бог го окуражи. Въпреки случилото се преди това, Бог обеща на Павел, че никой няма да му навреди в Коринт. 2 Коринтяни 1:3-11 също показва депресията, която Павел е изпитвал по това време.

В: Защо в Деяния 18:9-10 благочестивите водачи понякога се обезсърчават и губят кураж?

Отговор: Понякога това може да се дължи на факта, че те не виждат резултатите, които очакват да видят. Или, което е също толкова лошо, те виждат положителни резултати, но след това установяват, че тези положителни резултати не са трайни. Не забравяйте обаче, че резултатите принадлежат на Бога.

От друга страна, понякога лидерите могат да станат прекалено самонадеяни. Това може да бъде обезсърчаващо за другите хора.

Послушните християни, които обичат Господа, все пак могат да изпаднат в отчаяние. Примери от Библията са Йов, Илия, Давид и Павел. Други примери за християни, страдащи от отчаяние или депресия, са Мартин Лутер, Чарлз Спърджън, Адонирам Джадсън, Хъдсън Тейлър, Мери Морисън – съпругата на Робърт Морисън, Дейвид Брейнерд и А.Б. Симпсън.

Нека разгледаме какво е виждал Павел в ситуациите от живота си. Насоката, в която се е движел Павел, е можела да има голяма стратегическа стойност. Ако Павел беше успял да разговаря с юдейските водачи и да убеди ръководството да приеме Исус като Месията, това би имало огромно въздействие. Ако Павел беше успял да свидетелства пред римския император и да го доведе до Христос, или поне да направи християнството приета религия, която да не бъде преследвана, това би улеснило значително положението на християните в цялата империя. Павел предприе стъпки и в двете тези посоки, но не знаем доколко Павел е обмислял тези стратегически инициативи. Въпреки това обаче и двете тези потенциално велики възможности се оказаха напразни. Християните по това време не разполагаха нито с ресурсите на еврейската нация, нито с тези на Римската империя, които да им помогнат в разпространяването на Евангелието. Вместо това те водеха трудна битка с Божията помощ, но без подкрепата на институциите.

Как бихте се почувствали, ако бяхте талантлив проповедник, учител и чудотворец, а след това прекарахте две години в затвора, с много ограничена възможност да окажете влияние? Ние сме инструменти. В кутията си с инструменти имам чук и той е добър чук. Изваждам го и го използвам, когато ми е нужно, а през останалото време го оставям в кутията си с инструменти. Не се тревожа дали чукът се използва напълно или не, нито дали чукът се чувства удовлетворен. Ние сме инструменти за Бога. Бог ни използва, когато пожелае, а в други моменти може да ни дава само ограничени възможности.

Понякога Бог ни е искал да бъдем затворници и роби. Не винаги ни е позволено да правим нещата с пълния си потенциал, нито дори да служим на Бог с пълния си потенциал. Но Бог не изисква от нас резултати, а послушна любов. Трябва да сме подготвени, винаги да сме готови и да не се обиждаме, когато ни поставят на заден план и трябва да чакаме.

В: В Деяния 18:9-10, какво трябва да правим, когато се чувстваме обезкуражени?

Отговор: Както каза един добър християнски автор, не трябва да се обиждаме от необяснимото. Приближете се към Бога. Осъзнайте, че настоящият момент е много малък в сравнение с бъдещето на вечността. Кой сте вие е по-важно от това, което правите и какво ви се случва. Павел осъзна това, докато беше в затвора, и това е тайната на това как той можеше да бъде радостен дори там, пеейки и прославяйки Бога.

В: В Деяния 18:9-10, какво трябва да правим, за да насърчим благочестивите водачи?

Отговор: Да се молим за тях, да им покажем, че ги ценим и се молим за тях. Дори когато може да се наложи да бъдат поправени или дори изобличени, нека им покажем, че все пак ги уважаваме и се грижим за тях.

В: В Деяния 18:12 има ли някаква извънбиблейска информация за проконсула Галион?

О: Да, но преди да обсъдим конкретно Галион, нека първо поговорим за проконсулите като цяло. Някои римски провинции бяха под контрола на имперския легат, който се отчиташе пред императора, а други – под контрола на проконсул, който се отчиташе пред Сената. Това беше важна разлика в Рим – кой събираше данъците. Коринт беше древен град, разрушен от римляните, но възстановен през 47 г. пр. Хр. Коринт беше столицата на региона в Гърция, известен като Ахая. Ахая беше част от Македония до 27 г. пр. Хр. и се управляваше от проконсул (от Сената). През 15 г. сл. Хр. Тиберий я обедини с Македония и Моезия като имперска провинция. Клавдий я постави под управлението на проконсул от Сената през 44 г. сл. Хр., според Светоний, „Клавдий“ 25.

Юний Анней Галион беше по-големият брат на известния стоически философ Луций Анней Сенека, който беше наставник на Нерон. Надпис в Делфи сочи, че Галион е бил проконсул около 51–52 г. сл. Хр. Други тълкуват датата като 52– 53 г. сл. Хр. Явно той току-що беше станал проконсул, когато Павел беше там. Галион беше много толерантен. Според самия брат на Галион – Сенека, „Няма смъртен, който да е толкова приятен за всеки, колкото Галион е за всички.“ Галион не е бил проконсул много дълго. В рамките на няколко години той е предприел пътешествие с кораб, за да се отърве от повтаряща се треска. Няколко години по-късно е отплавал за Александрия, за да облекчи астмата си. В крайна сметка братът на Галион – Сенека, е бил принуден да се самоубие, а по-късно Нерон е наредил Галион да бъде убит.

Решението на Галион да отхвърли делото срещу Павел беше важно, защото създаде прецедент. Ако Галион беше признал Павел за виновен в проповядване на незаконна религия, другите управители биха могли да последват примера му и да изгонят Павел веднага щом той стъпи на тяхна територия.

В: В Деяния 18:17 кой е пребил Состен и защо?

Отговор: Писанието не казва кой е пребил Состен и защо. Нека разгледаме четири възможности и след това да решим коя е най-вероятната.

а) Антисемитски настроени гърци са пребили Состен

б) Евреите са пребили Состен, защото е бил половинчат говорител.

в) Состен, евреинът, е понесъл побоя „в жертва“, за да се опита да убеди Галион.

г) Евреите са пребили Состен, защото той е станал християнин.

Правилният отговор вероятно е а), но и г) също е вероятен. Павел споменава Состен в 1 Коринтяни 1:1. Тъй като Павел не прави разграничение между друг Состен, вероятно става дума за същия човек, което прави г) най-вероятния отговор. Состен не е било често срещано гръцко име.

Въпрос: В Деяния 18:24-28 Аполос ли е бил вярващ, преди да научи за Исус?

Отговор: Аполос не е знаел за Исус, но подобно на Авраам, Йов и други истински последователи, Аполос е вярвал в Бога, но все още не е имал възможността да чуе за Исус. Както учеше Дж. Д. Пентекост, що се отнася до Аполос, той все още беше в Стария завет, преди да разговаря с Акила и Прискила. Аполос беше от Александрия и вероятно имаше „елинистичен привкус на юдаизма“, който би бил запознат с гръцката философия. Може би е бил по-добър в разговорите с гръцките философи, отколкото Павел.

В: В Деяния 18:24-28, ако Аполос беше умрял, преди да разговаря с християните, щеше ли да отиде в небето?

Отговор: Писанието не казва, но има три неща, които трябва да се отбележат.

1. Аполос вярваше в истината за Бога, която познаваше.

2. Вероятно той не е разбирал или не е имал Духа.

3. Вместо да остави Аполос в това междинно състояние, в което той беше нещо като вярващ от Стария Завет, Бог се погрижи Аполос да научи истината.

В: В Деяния 18:24-28 как бихте наставлявали някого, който има частично, но непълно познание за истината?

Отговор: Ако той е невярващ, започнете с молитва; само Светият Дух може да го обърне, но вие можете да посеете семена, да го водите напред или да го доведете при Христос, в зависимост от това на какъв етап се намира. Много християни, бивши мормони, с които съм разговарял, споделиха, че това, което ги е извело от мормонизма, са трябвало да чуят около десет пъти, преди да има някакъв ефект върху тях. Едва тогава са решили да направят проучване, „убедени“, че ще докажат, че християнинът греши. После са открили, че не могат, и в крайна сметка са напуснали мормонизма, а по-късно са дошли при Христос.

Ако те са вярващи, които грешат по важни, но второстепенни въпроси, все пак започнете с молитва. Може би ще трябва да проявите търпение и към тях. Не спорете с тях, освен когато е необходимо. Понякога трябва внимателно да докажете всяка своя теза; но понякога не е нужно да губите време с това, просто изложете аргументите си. Трябва да разберете къде се намират и да прецените според човека и ситуацията. Добре е да ги попитате на какво основание поддържат своята позиция. Може би те вече виждат достойнствата във вашето виждане, но смятат, че не могат да го приемат, защото тогава биха трябвало да променят друго свое виждане. Но няма да разберете това, докато не ги попитате защо се придържат към своята позиция. Тогава може би ще можете да им покажете, че могат да се променят и да приемат вашето виждане, без да се налага да променят мнението си по другата позиция.

Възможно е също така, след като сте изложили аргументите си и те са обяснили причините за своята позиция, да установите, че всъщност вие сте този, който греши, и че или вие, или и двамата трябва да промените възгледите си, за да се съобразите с истината.

В: Какъв е бил град Ефес по времето на Павел, както се споменава в Деяния 19:1?

Отговор: Ефес беше един от трите или четирите най-големи града в Римската империя. Там имаше много силно езическо присъствие, а финансовите интереси бяха свързани с продължаващото езичество. Търговският му разцвет вече беше отминал, тъй като пристанището се затлачваше поради прекомерната сеч на дървета, прекомерното паша и производството на дървени въглища нагоре по реката. Римляните се опитаха да отстранят наносите през 65 г. сл. Хр., но не успяха особено. Въпреки това все още можеха да печелят много пари от сребърната си богиня Артемида. Главната улица беше много широка за онова време – около 11 метра. Но нищо от това не попречи на голямото разпространение на Евангелието там. Храмът на Артемида е бил широк 239 фута и дълъг 418 фута според „Естествена история“ на Плиний 36.95. Вероятно това е бил най-големият храм в света, около четири пъти по-голям от Партенона в Атина.

В: В Деяния 19:1 какво се има предвид под „горните/по-високите крайбрежия“?

Отговор: Това беше вътрешната планинска област на Мала Азия (Фригийското и Галатийското плато), през която Павел премина по пътя си към Ефес.

Въпрос: В Деяния 19:2-3 как е било възможно те да повярват истински, без да са приели Светия Дух?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

От интелектуална гледна точка всеки може да повярва, че християнството е истина, без да се ангажира да бъде християнин и да бъде спасен.

В старозаветните времена мнозина вярваха в Бога, без да имат Светия Дух в себе си.

В този преходен период тези езичници бяха послушни и повярваха, въпреки че Светият Дух все още не ги беше изпълнил.

Днес, макар този случай да не е пример за нас, той доказва, че присъствието на Светия Дух в човека не е било условие, за да повярват в Бога.

Въпрос: Според Деяния 19:2-3, могат ли хората днес наистина да вярват, без да са приели Светия Дух?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

1. Този пасаж, както и опитът на много вярващи в Стария Завет, доказва, че теоретично е възможно Бог да накара хората да повярват, без да имат Святия Дух в себе си.

2. Към момента, в който Павел е написал Римляни 8, Светият Дух вече е обитавал във всеки, който е бил истински вярващ.

Въпрос: Можете ли да обясните защо в Деяния 19:5 се казва, че учениците на Исус кръщаваха само в името на Исус? Защо?

Отговор: Макар че Писанието не го казва изрично, можем да забележим няколко неща.

1. И други хора кръщаваха. Евреите извършваха ритуални измивания, а по-късно кръщаваха и еретиците-керинтианци. Съществуваха различни церемонии в гръцките мистериални религии.

Но за разлика от тези други кръщения, те кръщаваха с властта на Исус; така че „в името на“ тук със сигурност включва значението на „с властта на“.

2. Разбира се, Йоан Кръстител също кръщаваше. Всъщност някои християни в Ефес постъпваха неправилно. Вижте Деяния 19:1-6 за повече информация.

3а. Някои смятат, че няма значение дали кръщаваш „в името на Исус“ или „в името на Отца, Сина и Светия Дух“ – всичко е едно и също. Не „формулата“ или думите са важни, а смисълът и намерението.

3б. От друга страна, може би християните или Лука умишлено са искали да не разгласяват, че кръщават в името на Отца, Сина и Светия Дух, а за краткост просто са казали, че кръщават с властта/в името на Исус.

4. Пентекосталистите от учението за Единството твърдят, че те са синоними, защото Исус е Отецът и Исус е Светият Дух. Но това не може да е вярно, защото в Матей 27:46 ИСУС извика, казвайки: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“

Така че 1 и 2 определено са верни, а или 3а, или 3б може да е вярно. 4 определено е невярно.

Въпрос: В Деяния 19:6-7 учениците от Ефес били ли истински християни, преди да бъдат кръстени със Светия Дух?

Отговор: Те все още не бяха християни, макар че бяха сред избраните. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

В старозаветните времена човек можеше истински да вярва в Бога, без да има Святия Дух в себе си. Святият Дух можеше да напусне някого, както Бог напусна Самсон в Книгата на Съдиите16:20 , и както Давид помоли Бог да не прави в Псалом 51:11.

В новозаветните времена всички истински християни имат Святия Дух в себе си, както казва Римляни 8:9-11 и както подсказва 1 Коринтяни 2:16. Деяния 19:2 показва хора, които вярваха в Исус, но все още не притежаваха Святия Дух. Тъй като преходът от старозаветния Мойсеев завет/диспенсация към Новия вече беше настъпил, необходимото нещо беше незабавно да се помоли за Святия Дух.

Бог не е ограничен да действа само в рамките на нашите очаквания. Например, някои бебета умират, без да са имали възможността да повярват в Исус. Нищо в Библията не пречи на Бог да ги изпрати в Рая чрез Исус.

Учениците в Ефес познаваха само Стария Завет и Йоан Кръстител. (Вероятно Аполос им беше говорил.) Те може би са били като хората от времето на Стария Завет.

Въпрос: Според Деяния 19:12, трябва ли днес лечителите чрез вяра да раздават кърпички за изцеление?

Отговор: Като човек, който не е харизматик, мога да кажа, че в този пасаж, нито в който и да е друг в Библията, няма нищо, което директно да изключва това.

Въпрос: В Деяния 19:12, тъй като хората бяха изцелени чрез кърпички и престилки, които апостолът беше докоснал, подкрепя ли това религиозните реликви, каквито използват католическата и православната църкви?

О: Не, защото имаше значителни разлики между кърпичките на апостолите и по-късните реликви.

1. Дрехите са били използвани за изцеление, а не за поклонение или почитание.

2. Ставаше дума само за дрехи на апостолите, а не на други светци, като Мария или Яков, братът на Господа.

3. Тук не е имало замесени пари.

От времето на Йоан Климак (преди 670 г. сл. Хр.) нататък различни християнски богослови се опитаха да съставят изчерпателен списък с добродетели и пороци. Най-значимото в почти всички тези списъци е, че те напълно са пропуснали втората от десетте заповеди. (Ако не сте сигурни каква е втората заповед, може да прочетете Изход 20:4-6.)

Обърнете внимание, че има някои разлики между католическото и православното разбиране за почитането. Православните обикновено имат икони, или двуизмерни изображения, чрез които се молят на Бога. Католиците имат повече статуи.

В: Защо в Деяния 19:13-17 еврейските екзорцисти не можаха да изгонят бесовете?

Отговор: Те изричаха правилните думи, но силата не се криеше в думите. Важното беше силата на Бога, която протичаше през живота на християнина. Тъй като те не бяха християни, тази сила липсваше.

Между другото, фактът, че Скева е бил обявен за първосвещеник, всъщност не означава, че е бил такъв или не; може просто да е бил титла, която си е дал сам. Освен това, макар синовете на Скева да се занимавали с изгонване на зли духове, Писанието не казва дали самият Скева също се е занимавал с това.

Обърнете внимание, че тези екзорцисти не се подчиниха на Исус като свой Господ и Спасител, но не видяха причина да не използват името на Исус за своя собствена полза. Някои хора днес постъпват по същия начин.

В: Има ли в Деяния 19:13-17 доказателства, че по-късни магьосници-екзорцисти са се опитвали да използват името на Исус?

О: Всъщност да. Парижкият магически папирус № 574, редове 3018–3019, гласи: „Заклевам те в името на Исус, бога на евреите“ (срв. К. Прайзенданц, Papyri Graecae Magicae, 2 тома [Лайпциг: Теубнер, 1928, 1931] 1 табло IV. Също така еврейските равини са писали срещу използването на името на Исус при изцеляване (вж. Тос Хулин 2:22-23; Й. Шабат 14.4.14г; Й. Абода Зара 2.2.40г-41а; Б. Абода Зара 27б). Защо биха осъдили това, освен ако някои хора не се опитваха да го правят? Не може да се смесва окултизмът с Исус. Като християни не трябва да се занимаваме с хороскопи, хиромантия, дъски „Уиджа“, таро карти или каквито и да било окултни практики.

В: Какво трябва да бъде отношението ни към книгите за окултизъм и фалшивите религии, както е посочено в Деяния 19:19?

Отговор: Както каза Зола Левит: „Ако си играеш със Сатана, той ще си играе с теб.“

Може би е имало едно-две лекарствени средства, които са действали, смесени с голям брой фалшиви средства. Може би е имало няколко мъдри думи, които са били разумни, смесени с много окултни лъжи. Може би е имало няколко заклинания, които действително са действали, защото демоните са ги накарали да изглеждат, че действат. Въпреки това всички книги бяха изгорени.

Макар книгите на други религии да съдържат много истини, ние не трябва да търсим истината, като изучаваме книги, посветени на други богове. В Притчи9:17 това е глупост, а не мъдрост , когато се казва: „Откраднатата вода е сладка, а хлябът, изяден тайно, е вкусен!“ (BSB). Това означава, че е глупост да се опитваш да бъдеш еклектичен и да вземаш каквито и да било добри „детайли“, които може да има в едно произведение, посветено на фалшив бог. Имате ли в дома си съмнителни статуи, списания, видеоклипове или книги? Ако да, отнесете се сериозно към връзката си с Исус и се отървете от тях.

В допълнение към предходния параграф трябва да се отбележи, че Павел е цитирал езически гръцки поети, когато е говорил пред гърците в Атина и на други места. Макар че Павел много ясно е изразил своето мнение относно доверието в гръцката философия в Колосяни 2:8 и 1 Коринтяни 1:18-31, той е използвал познанията си за гръцката философия и религия, за да обясни християнските концепции по начин, който им е бил по-разбираем. Християните са на различни мнения относно относителната ефективност на този метод, използван от Павел, в сравнение с „проповядването само на Евангелието“, както той сам казва, че е правил в 1 Коринтяни 1:18-31.

В: В Деяния 19:24, това ли е същият Деметрий, който е бил вярващ в 3 Йоан 12?

Отговор: Въпреки че това е възможно, е малко вероятно, тъй като Деметрий е било често срещано гръцко име.

В: В Деяния 19:26,28 защо Деметрий обобщи цялото учение на Павел по този начин?

О: Неговото едностранчиво обобщение всъщност е изключително поучително. Той взе цялото учение на Павел и го „съкрати“ до това, което смяташе за важно за себе си. Тъй като не желаеше да следва истината, единственото, което чу, беше, че неговият бизнес с изработването на идоли може да намалее, ако хората повярват в Бог, който няма идоли.

Някои християни може да се учудят, когато обобщението на думите им от нехристиянин се окаже толкова едностранчиво и повърхностно, колкото анализа на Деметрий. Въпреки че Павел беше ефективен християнски проповедник, думите му просто не успяваха да преодолеят пропастта, защото хора като Деметрий бяха изгорили моста от другата страна. Дори и да знаехте толкова, колкото Павел, да имахте неговия опит и да можехте да вършите чудесата, които той вършеше, ако Светият Дух не действа в сърцето на слушателя, само вашите думи няма да бъдат достатъчни, за да преодолеят пропастта.

От друга страна, същите думи бяха ефективни за обръщането на мнозина в Ефес. Така че фактът, че думите ви може да не успеят да достигнат до някои хора, не означава, че провалът е в самите думи.

В: В Деяния 19:31, кои са азиарсите?

Отговор: Това са длъжностни лица от провинцията. Азиарсите са били част от почетно общество и са имали за задача да насърчават почитането на императора в провинция Азия. Седалището им е било в Пергамон. По един човек наведнъж изпълняваше функциите на азиарх на цялата провинция, а във всеки град имаше азиархи. След изтичането на мандата им те получаваха почетното звание „азиарх“ до края на живота си. В провинция Ликия имаше и лизиархи, а в провинция Галатия – галатархи. Очевидно тълпата можеше да си помисли, че ако някой е приятел на азиархите, тогава той не представлява заплаха за Римската империя.

В: Защо в Деяния 19:35 са били толкова чувствителни по отношение на „Артемида на ефесяните“?

Отговор: Храмът на Артемида беше построен тук, най-вероятно след падането на метеорит, който те почитаха. Гръцката Артемида беше целомъдрена богиня на лова, докато тази Артемида беше гротескно изглеждаща богиня на плодородието. Гръцки бог или богиня можеше да има различни атрибути на различни места. Приносите, оставяни в храма, и продажбата на идоли на Артемида носеха приходи на града. Освен това, тъй като храмът се считаше за свещено и следователно безопасно място, той служеше и като банка, където богатите можеха да съхраняват богатствата си. Както посочва скептичният „Пътеводител на Азимов за Библията“ (стр. 1072), завоевателите обикновено пощадяваха Ефес поради уважение към храма на Артемида. Въпреки това през 400 г. пр. Хр. храмът случайно изгоря, а през 356 г. пр. Хр. един търсач на слава на име Херострат умишлено подпали храма в деня на рождението на Александър Велики, за да стане името му безсмъртно. Херострат беше екзекутиран, а в бъдеще вероятно щяха да екзекутират всеки, обвинен в оскверняване на храма на Артемида, който им носеше безопасност и доходи. По времето на Павел това е бил богато украсен храм със 127 мраморни колони в златно и бяло. Храмът е служил и като банково хранилище.

За някои хора поклонението пред идол се приравнява на национален патриотизъм. По времето на Рим лоялните римски граждани трябвало да принасят жертви на императора. Списанието „Hinduism Today“ от април 1998 г., стр. 36, споменава, че индуизмът е „патриотичен“ към Индия. Разбира се, преди пристигането на британците един от малкото елементи, общи за целия индуизъм, беше „сути“ – практиката вдовицата да бъде изгорена на клада по време на погребението на съпруга си. Ако традиционният индуизъм е истински патриотизъм, слава Богу, че малцина индийци са „патриоти“ според изкривената дефиниция за вярност към индуистките традиции.

Не е нужно човек да притежава пророчески дар, за да предвиди, че Павел ще преживее интересни моменти в Ефес, съпътствани от много трудности. Но това изглежда не е забавило Павел ни най-малко. Ако знаехте, че отиването на дадено място ще ви изправи пред много трудности, но също така знаехте, че Бог иска да отидете там, бихте ли все пак били готови да отидете? – Надявам се, че да.

В: В Деяния 19:35 какво знаем за тази длъжност „градски секретар“?

О: Градският секретар, или граматеус (grammateus), обикновено беше най-висшият длъжностен лице в градската администрация, председател на градския съвет, а не просто секретар. По-скоро би бил нещо като кмет в Съединените щати. Римското провинциално управление се намираше в Ефес ( ), а градският секретар беше връзката между града и римското правителство. Той не беше назначаван от римляните, но римският проконсул го държеше отговорен за обществения ред. Ако възникнеше бунт, работата му, а може би и животът му, биха били изложени на риск. Театърът в Ефес можеше да побере над 24 000/25 000 души. Кратката, но ефективна реч на градския секретар демонстрира умението му да използва познанията си за хората, за да ги убеди да запазят спокойствие, както и уважението, което хората изпитваха към него.

В: Защо в Деяния 19:35 се споменава образът, „който падна от небето“ (в КJV: „който падна от Юпитер“)?

Отговор: Явно един от факторите за особеното почитане на Артемида в Ефес е бил метеорит, паднал от небето наблизо. Освен в Ефес, метеорити са били почитани и в Троя, Песинус, Ена и Емеса (Амасея), според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 502.

По същия начин метеорит е бил почитан в Кааба в Мека както преди, така и по времето на Мохамед. Раннохристиянският писател Арнобий (297–303 г. сл. Хр.) пише: „Вие [езичниците] се смеете, защото в древността персите са почитали реките, както се разказва в писанията, които предават тези неща на паметта; арабите – един безформен камък; скитските народи – сабя;…“ Арнобий, „Против езичниците“, книга 6, глава 10, стр. 510

В: В Деяния 20:3, трябва ли понякога да променяме плановете си поради страх или предпазливост в опасна ситуация?

Отговор: Павел го направи. Павел беше защитен, не по свръхестествен начин, а като разбра за заговора и предприе подходящи действия. Първоначално Павел беше планирал да отплава от препълненото коринтско пристанище Кенхрея на югоизток направо към Сирия – най-бързият маршрут към Ерусалим. Но когато Павел научи за заговора срещу него, той тръгна в обратната посока – навътре в сушата и на север към Македония, а може би и по-на север оттам към Илирик (днешните Сърбия, Босна и Черна гора). Или Павел, или някой от спътниците му енесъл Евангелието в Илирик, както се споменава в Римляни 15:19.

В: В Деяния 20:4 как е възможно Гай от Дербе, след като в Деяния 19:29 се казва, че Гай е македонец?

Отговор: Дербе се намира в сърцето на днешна Турция, далеч от Македония. Макар да е възможно македонец да се пресели в Дербе, много по-вероятният отговор е, че става дума за двама различни мъже. Гай е било много разпространено име по онова време. Има и друг Гай (вероятно трето лице) в 3 Йоан.

В: В Деяния 20:6 какво представляваха „дните на безквасните хлябове“?

О: Това беше израз за времето на Пасхата. В Библията това се приравнява с Пасхата в Изход 23:15 и Левит 23:4-8. Павел е искал да побърза към Ерусалим по две вероятни причини. Павел е прекарал Пасхата във Филипи (Деяния 20:6) и е искал да стигне до Ерусалим за Петдесетница (Деяния 20:16), а също така не е искал да бъде ограбен, тъй като е носил голяма сума пари. Да си християнин не означава, че не трябва да вземаш предпазни мерки за безопасност, нито означава, че не можеш да бъдеш ограбен.

В: Какво казва Деяния 20:7-9 на Адвентистите от седмия ден и Свидетелите на Йехова?

О: Ранните християни се събираха за богослужение в първия ден от седмицата, неделя, както е описано в 1 Коринтяни 16:1-2. Ако за Павел и първите християни е било приемливо да почитат Бога в първия ден от седмицата, то това е приемливо и за нас.

В: В Деяния 20:9-12 какво означава името „Евтих“ на гръцки?

О: Името Евтих означава „Късметлия“. Можете да запомните тази история, тъй като малцина от тези, които проспиват своя шанс, получават втори шанс. Някои учени предполагат, че тъй като е било нощ, вероятно са горели много лампи, а това може да е отнело част от кислорода в стаята и да е накарало хората да се чувстват по-сънливи. Въпреки това Евтих е седял на прозореца, така че вероятно е имал достатъчно кислород.

В: В Деяния 20:9-12 Еутих беше ли мъртъв, или все още беше жив, както явно каза Павел?

Отговор: Евтих беше жив, след като Павел го възкреси от мъртвите. Лука беше лекар и вероятно е могъл да прецени дали човек, който спи и пада от прозореца на третия етаж, е мъртъв или не.

В: В Деяния 20:13, защо Павел е искал да пътува пеша?

О: Писанието не казва защо Павел е искал да измине тези около 20 мили пеша. Може би Павел е искал да прекара малко време насаме с Господа, или пък е искал да види някои хора за последен път на земята.

В: Какво знаем за град Милет от Деяния 20:15, 17?

Отговор: И персите, и наносите от тиня са превърнали този град в град, „изгубил някогашната си слава“. Персите са опустошили Милет през 494 г. пр. Хр. По-късно градът се е възстановил и е станал един от най-големите градове в Мала Азия. Милет е бил разположен на брега, на около 30 мили от Ефес. Днес морският бряг е на десет мили разстояние, тъй като по цялото крайбрежие са се натрупали големи количества тиня.

През I век сл. Хр. населението му е било 100 000 души. Въпреки това друг източник твърди, че градът не е бил от голямо значение.

Причината за тази разлика в мненията вероятно се крие в това, че Милет първоначално е бил по-голям от Ефес. Около II век сл. Хр. обаче той вече е бил незначителен, тъй като пристанището му се е затлачвало. Не е ясно колко голям е бил по времето на Павел.

В: Защо в Деяния 20:16 Павел искаше да побърза да пристигне в Ерусалим до Петдесетница?

Отговор: Явно Павел е знаел, че го очаква среща с съдбата точно на това място и точно по това време. В Деяния20:23 г. се споменава, че Светият Дух е разкрил на Павел част от бъдещето му.

Втора причина може да е, че той е знаел, че по това време в Ерусалим ще има големи тълпи от много страни и Павел е искал да проповядва пред тях.

В: В Деяния 20:18-35 кои бяха основните точки в посланието на Павел тук?

Отговор: Пример за служение от миналото (20:18-21)

Настоящият път (20:22-27)

Предупреждения към старейшините за бъдещето (20:28-31)

Препоръка към Господа (20:32)

Пример за щедро даване (20:33-35)

В: В Деяния 20:20, какви насоки можем да научим от Павел за проповядването на Божието послание?

Отговор: Този стих не дава изчерпателен списък, но тук можем да научим пет неща.

Павел не се колебаеше: той говореше, независимо дали това беше нещо положително или отрицателно, без да се съобразява с това, което слушателите искаха да чуят. За разлика от Павел, който „изпълняваше дълга си“ (2 Тимотей 4:5-9), лъжеучителите задоволяваха „сърбежа в ушите“ на хората (2 Тимотей 4:3-4).

Какво би било полезно: Няма ограничение в броя на интересните малки теми, които не са свързани с новорождението на човек или с израстването му в отношенията му с Господа. Павел говореше, за да насърчава, поправя и изобличава (2 Тимотей4:2 ), както и да насърчава, утешава и подтиква (1 Солунци2:12 ). Нашият разговор винаги трябва да бъде „подправен със сол“, както казва Колосяни 4:6.

Към вас: Исус често не използваше точно същите думи с различни хора. По същия начин Павел говореше това, от което се нуждаеха слушателите му.

Проповядваше публично: Павел не се страхуваше да се обръща импровизирано към тълпа от хора, знаейки, че Бог ще говори чрез него.

И от къща на къща: Положението, репутацията и успехът на Павел не правеха този публичен оратор горд, така че той не се колебаеше да говори на четири очи с малки групи хора за тяхно добро.

Въпрос: Защо в Деяния 20:21 Павел ги учеше да имат вяра в Господ Исус, а не вяра в Бога Отец?

Отговор: Правилно разбрана, вярата в единия е вяра и в другия, защото заедно със Светия Дух те са Троица. Ереста на „Единството“ (модализъм) беше толкова далеч от съзнанието на Павел и на ранните християни по това време, че въпросът дори не се обсъждаше.

В: Защо в Деяния 20:22-23 Светият Дух е водил Павел към преследване и може би към смърт?

О: Отговорът се намира в Деяния 20:24. Светият Дух откровено му каза какво ще се случи, ако Павел последва Бога. Павел, знаейки това, доброволно взе решението да тръгне въпреки всичко. Павел реши в духа си да отиде в Ерусалим в Деяния 19:21. Не трябва да се заблуждаваме, мислейки, че нещо, което изисква смелост, никога не е необходимо. Понякога Бог води и днешните християни по този път. Възможно е Божият път за един послушен християнин да завърши със смърт за Божията слава.

В: В Деяния 20:22 – Деяния 21:11 Павел беше ли послушен или непослушен на Светия Дух?

О: Павел беше послушен. Ето четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Светият Дух конкретно каза на Павел Божията воля да отиде в Ерусалим.

2. Многократно Светият Дух го предупреди за опасностите там.

3. Вероятно на Павел е била дадена възможност да избере дали да отиде в Ерусалим и да претърпи страдания, или да не отиде в Ерусалим.

4. Самият избор на Павел да направи точно това, което Бог искаше, и да отиде в Ерусалим, не беше наложен, нито беше направен в невежество, а беше направен със знанието, което Бог даде на Павел, че той ще претърпи страдания.

Въпрос: Защо в Деяния 20:25 Павел каза, че всички те никога повече няма да го видят, след като ще го видят отново в небето?

Отговор: На първо място, в „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 414) се казва, че това не означава, че никой от присъстващите никога повече няма да го види, а по-скоро, че като група всички те няма да видят Павел отново. Въпреки това, за повечето или за всички тях, смъртните им очи никога повече нямаше да видят Павел. Павел правеше предсказание, но не непременно пророчество, тъй като в Деяния 20:22-23 той изрично каза, че не знае цялото си бъдеще, а само части от него. Освен това гръцкият текст буквално казва, че те никога повече няма да видят лицето на Павел. В 1 Коринтяни 15:50-54 се казва, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, но че тленното трябва да се превърне в нетленно. Следователно е вярно, че те никога повече няма да видят плътта или смъртното лице на Павел.

В: В Деяния 20:26 как изобщо Павел може да каже, че е чист от кръвта на всички, след като е убил толкова много християни?

Отговор: Тук има два аспекта: физически и свързан с пропускането да се проповядва Евангелието.

От физическа гледна точка Павел някога е бил виновен за тези престъпления срещу Бога, но Бог го е очистил чрез жертвата на Исус Христос. Независимо колко зъл може да бъде човек, кръвта на Христос може да го очисти от греховете му, ако се покае и повярва в Исус.

Неизпълнение на задължението да се проповядва Евангелието: Павел свободно проповядваше Евангелието на всички, с изключение на няколкото случая, в които Светият Дух изрично му показа, че все още не трябва да го прави, както е описано в Деяния 16:6-7. Както в Езекиил 3:17-21, така и в Езекиил 33:2-7, Бог направи пророк Езекиил страж, за да предупреди хората. Ако те не се вслушат в предупреждението, тогава кръвта им ще бъде върху собствените им глави. Но ако Езекиил не изпълнеше дълга си да ги предупреди, той щеше да бъде призован да отговаря за това. По същия начин, когато Бог иска от един християнин да споделя Евангелието, а християнинът не направи това, което Бог иска, той ще бъде призован да отговаря, както показва 1 Коринтяни 3:11-15. Това не се отнася до загуба на спасението, а по-скоро до загуба на награди.

Въпрос: В Деяния 20:28, тъй като Христос е изкупил Своята църква със Собствената Си кръв, означава ли това, че Той не е изкупил спасението за неизбраните?

Отговор: Има само един отговор, но той се състои от две части.

Не. Христос принесе жертвата и включи всички в предложението.

Да. Тъй като те не приеха предложението, сделката, при която Исус изкупи тяхното спасение, никога не беше завършена.

При много калвинисти (с изключение на амиралдианските калвинисти и хиперкалвинистите) има фундаментална несъгласуваност. Те вярват, че Христос е предложил дори на неизбраните нещо, което не е купил за тях и никога не е имал намерение или желание те да притежават.

Обърнете внимание също, че „Бог“ ги е изкупил с „Своята кръв“. Има ли Светият Дух кръв, или Бог Отец? Разбира се, че не. Това е още един стих, който показва, че Исус е Бог.

Въпрос: В Деяния 20:28 какви са всички заповеди, които Павел дава тук на старейшините (episkopous)?

О: Павел каза да бдят и да бъдат пастири. Тук има няколко обекта: те трябва да бдят както над себе си, така и над църквата. Така че, освен да бдят над църквата, всеки старейшина трябва да бди над себе си, както и над останалите старейшини.

Старейшините не трябва да толерират нито ересите, нито упоритите, непокаяни грехове на други старейшини или на самите себе си. В Яков 3:1 се казва: „Не много от вас, братя мои, трябва да стават учители , защото знаете, че ние, които учим, ще бъдем съдени по-строго.“ (BSB). Ние не трябва да бдим само над заблудени или погрешно насочени вярващи, но и над онези, които Павел нарича „диви вълци“. За съжаление, сред някои християнски църкви в Европа има разногласие дали на „дивите вълци“ трябва да се позволява да преподават в църквата. С други думи, ако даден човек проповядва не просто някои грешки, а ерес, все пак му се позволява да преподава в църквата. Можете да си представите какво би направило това с жизнеността на църквата. Една тъжна история, която прочетох, разказва, че след Втората световна война редица християнски мисионери отидоха в Япония. Много либералният теолог Пол Тилих беше поканен да дойде в Япония, за да изнесе реч. След като го направи, църквата там не отбеляза значителен растеж. Можем да пренебрегнем учението на Павел тук само на свой риск.

В: В Деяния 20:29-30, защо Всемогъщият Бог би позволил на „свирепи вълци“ да влязат и да опустошат стадото Му?

Отговор: По каквато и да е причина, Бог често допуска изпитания за Своя народ. Една от целите на живота на земята е да бъде изпитателен терен за Небесното царство. Въпреки това, през всички изпитания, които преминават християните, Бог обещава, че винаги ще им покаже пътя към успеха. По-конкретно, ето стиховете по следните теми.

Изкушение: 1 Коринтяни 10:13 казва, че никое изкушение не ни сполетява, освен това, което е общо за човека. Още по-важна е последната част от същия стих: когато сме изкушени, Бог ще ни предостави и изход, за да можем да устоим.

Учение: В Йоан 16:13 Исус обеща, че Светият Дух ще ни води във всяка истина. 1 Йоан 4:1-3 ни дава един доктринален начин да изпитваме духовете. Исус ни даде още един начин (по плодовете им) в Матей 7:15-20. 2 Тимотей 3:5, 8-9 казва, че лъжеучителите, които имат вид на благочестие, но отричат неговата сила, ще бъдат разпознаваеми от всички.

Отчаяние: Исус обеща, че онези, които скърбят, ще бъдат утешени в Матей 5:4, а 2 Коринтяни 1:3-5 обещава, че Отец ще ни утеши във всичките ни скърби. Понякога водачите могат да се обезсърчат или да им липсва търпение към паството си. Но тъй като Исус умря за тях, не бихме ли могли поне да се трудим за тях?

Въпрос: В Деяния 20:31 Павел ли поучаваше ефесяните в продължение на три години, или преподаваше в школата на Тиран в Ефес в продължение на две години, както се казва в Деяния 19:10?

Отговор: И двете твърдения са верни. Преди да започне да преподава в залата на Тиран в Деяния19:10 , Павел прекара известно време в Ефес, където обръщаше хора към вярата (Деяния 19:1-7), и проповядваше в синагогата в продължение на три месеца (Деяния 19:8), както и на други места.

Павел, въпреки съпротивата от страна на езичниците, съпротивата от страна на евреите и, според някои предположения, здравословни проблеми, продължи да проповядва Евангелието. Едно предложение е да си направите списък с близки роднини и приятели, на които никога не сте споделяли Евангелието, и да престанете да бъдете плахи или мързеливи, а да го споделите с тях.

В: В Деяния 20:35 къде Исус е казал: „По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш“?

Отговор: Тези думи на Исус не се срещат в четирите Евангелия. Апостол Йоан казва в Йоан 21:25, че Исус е казал много други неща, които не са записани.

В: В Деяния 20:38 защо някои се натъжиха за предстоящото мъченичество на Павел и допустимо ли е християните да скърбят?

О: Да, нормално е за известно време да скърбим за смъртта на някого и е нормално християните да скърбят. В Матей 5:4 Исус очакваше благочестивите хора да скърбят за греха, макар че по-широкият контекст би могъл да подкрепи скърбенето като цяло.

В: В Деяния 21:8, част от каква група от седем души беше Филип?

О: Това бяха първоначалните седем дякони, избрани в Деяния 6:3-5.

В: В Деяния 21:4 защо учениците, чрез Духа, настояваха Павел да не отива в Ерусалим, след като Духът беше казал на Павел да отиде в Деяния 20:22-23?

О: На първо място, когато учениците призоваха Павел да не отива, Писанието не казва дали Павел е разбрал, че това е от Светия Дух, или не. Когато обаче Агав, пророк, признат от Павел, каза същото, тогава Павел би разбрал.

Деяния 20:22 и 21:14 показват, че Бог е бил доволен, че Павел отива в Ерусалим. Светият Дух е казал на учениците, че никога повече няма да видят Павел жив на земята, ако той отиде. Предупреждаването на Павел за опасностите е различно от забраната да отиде. Светият Дух ли е казвал на Павел да не отива чрез Агав, или Агав е действал по собствена инициатива, като е казал на Павел това, което Светият Дух му е показал? Възможно е и двете. Въпреки това Бог знаеше, че ако разкрие бъдещето на Агав, той ще реагира по този начин, и в резултат на това Павел беше напълно наясно какво ще му се случи в Ерусалим. След като пристигна в Ерусалим, Бог каза на Павел, че той ще свидетелства в Рим (Деяния 23:11).

В: В Деяния 21:4-6, тъй като Павел нямаше нищо общо с църквата, основана в Тир, защо Павел прекара седем дни с учениците?

Отговор: Църквата в Тир не беше църквата на Павел, но нито Коринт, нито Солун, нито Икония, нито някоя от другите църкви бяха църквите на Павел. Всички те бяха Божии църкви! Павел беше там, за да наставлява и насърчава вярващите, и дали те са дошли при Христос чрез него, или не, нямаше значение. По същия начин и ние трябва да помагаме на тялото на Христос, без да се интересуваме от признанието, което ще получим, или от това кой ги е довел при Христос.

В: В Деяния 21:9 кои бяха Филип и четирите му дъщери?

Отговор: Филип не беше апостол, а един от седемте първоначални дякони, споменати в Деяния 6:5. Вероятно той е същият Филип, който проповядваше на самаряните и на Симон Маг в Деяния 8:5-13, както и на етиопския евнух в Деяния 8:26-40. Филип имаше четири дъщери, които живееха в целомъдрие и пророкуваха. Повечето жени се омъжваха, а в юдейската култура полигамията беше позволена, така че е вероятно те да са избрали да останат неомъжени в знак на посвещение на Бога. Макар че жените не трябва да бъдат пастори над мъжете, Светият Дух дава Своите дарове, без да прави разлика между половете. Евсевий пише, че Папий ги е споменавал по времето на ранната църква.

В: В Деяния 21:11 защо Агав пророкува, че юдеите ще вържат Павел по този начин, след като в Деяния 22:25,29 именно римляните са тези, които го връзват?

Отговор: Между другото, Агав е същият пророк, който е пророкувал глада в Деяния 11:28. Използването на жестове (мимика) за пророкуване е било практикувано също от Исая в Исая 20:3, Езекиил в Езекиил 4:1 и Ахия от Сило в 1 Царе 11:29-39.

На първо място, евреите може би също са вързали Павел, когато той е застанал пред Синедриона в Деяния 23:1-10. Независимо от това, римляните са действали от името на евреите, когато са вързали Павел поради еврейското вълнение. Това използване на езика е подобно на това, което Петър е използвал в Деяния 4:10, когато е казал на съвета: „Вие разпънахте“ Исус, въпреки че всъщност това е било извършено от ръцете на римските войници.

Идеята, че някой, който е замислил и наредил да бъде извършено престъпление, би бил невинен, защото това е било дело на ръката на друг, е била толкова чужда за тях, колкото би трябвало да бъде и за нас.

В: Защо в Деяния 21:19 Павел постоянно разказваше на другите вярващи какво е направил Бог чрез него?

Отговор: Нямаше нищо лошо в това. Според Деяния 21:18-20 Яков и останалите прославяха Бога за делото на Павел.

В: В Деяния 21:21, имат ли евреите, които са християни, допълнителни правила, които нееврейските християни нямат?

О: По онова време имаха. От евреите, които ставаха християни, се очакваше да спазват старозаветния закон, а имаше две практични причини да не се обиждат евреите.

а) Те искаха да могат да ги спечелят за Христос.

б) Можеха да избегнат някои преследвания, докато живееха в тяхната земя.

Въпреки това, един ангел каза на един еврейски християнин (Петър) по същество, че от всички християни не се изисква да спазват еврейските хранителни закони (Деяния 10:9-16). Друг еврейски християнин (Павел) каза, че е нормално истинските християни да имат различия по отношение на спазването на съботата и яденето на някои видове месо (Римляни 14).

Като се има предвид казаното за хранителните закони, няма никакви признаци, че моралният закон на Стария Завет е бил променен или е станал остарял.

Въпреки това, което Павел каза на езичниците, той никога не е казвал на евреите да не следват еврейските обичаи или да не обрязват синовете си.

В: В Деяния 21:21-26, беше ли мъдро искането, което Яков и старейшините отправиха към Павел?

Отговор: Въз основа на Деяния 21:27-36 изглежда, че планът се е обърнал срещу тях. Ако това е създало у някого впечатлението, че обърнатите евреи все пак трябва да спазват закона, то това впечатление е било затъмнено от фалшивото обвинение, че неевреи са били доведени в Храма, и Павел е бил арестуван. От една страна, може би Павел се е опитвал да бъде всичко за всички хора, както се казва в 1 Коринтяни 9:19-23, но от друга страна това би създало у някои впечатлението, че Павел се опитва да изглежда така, сякаш отново е под закона. И все пак, макар че не сме под закона, имаме свободата да поемем обет за назорейство, ако желаем. Както каза Ф.Ф. Брус: „Един истински еманципиран [освободен] дух като този на Павел не е в робство на собствената си еманципация.“

Но някои твърдят, че това е бил ритуал за очистване, а не че Павел е положил обет за назорейство, тъй като минималният срок за такъв обет е бил 30 дни според „Мишна Назир“ 3:6

Павел и Яков бяха единодушни, че спасението е чрез Христос, а не чрез закона. Второ, те се съгласиха, че езичниците не е необходимо да спазват еврейските обичаи, както вече беше решено на Събора в Ерусалим в Деяния 15:1-31. Но трябва ли евреите, които са станали християни, да продължат да спазват еврейските обичаи – било като изискване, било просто като свидетелство пред евреите? Яков и старейшините смятаха, че да, и Павел се съгласи с тях.

Но така или иначе, това не проработи. Понякога благочестивите хора, които усърдно се опитват да служат на Бога, все пак могат да правят грешки. Въпреки това, според Павел, той беше в центъра на Божията воля. Той каза, че не е нарушил собствената си съвест в Деяния 23:1.

Въпрос: В Деяния 21:22-26 до каква степен трябва да променяме обичаите си, за да се впишем по-добре сред онези, на които служим?

Отговор: През 1860-те години, когато повечето китайски мъже носеха косата си на плитка, трябваше ли, когато сте били в Китай, да носите косата си на плитка – както правеше Хъдсън Тейлър? В Близкия Изток, където много мъже носят дълги бради, трябва ли християнските мисионери да си пускат дълги бради, ако могат да го направят? Когато през 1860-те години китайските жени превързваха краката на дъщерите си, за да изглеждат „по-сладки“, когато вървят с изкривените си крака, трябва ли християните да правят същото? Къде поставяте границата и защо?

По този въпрос са написани книги, но в Писанието можем да видим няколко ръководни принципа. На първо място, независимо дали нещо е социално приемливо или не, не трябва да правим компромис с това, което Бог ни учи в Писанието. Така че, ако е социално приемливо да бъдем нескромни или да клюкарстваме за други хора, тогава ние не правим това, което е социално приемливо. Трябва да се подчиняваме на Бога, а не на човека (Деяния 4:19-20). От друга страна, доколкото е възможно, трябва да правим компромиси и да следваме местните обичаи, когато това не компрометира вярата ни (1 Коринтяни 9:19-23) в името на Евангелието. Не трябва да правим неща, които карат другите да се препъват (1 Коринтяни 8:9,13; Римляни 14:13-15,21), било то чрез това, че не правим нещо, или чрез това, че правим нещо. Все пак не трябва да позволяваме това, което знаем, че е добро, да бъде наричано зло (Римляни 14:16).

Въпрос: В Деяния 21:24-26, тъй като Исус е умрял на кръста, защо според вас Павел би платил за животински жертви?

Отговор: Вероятно той е считал това за възпоменание, тъй като жертвите ще бъдат възпоменание според Езекиил 43:18–46:24; Малахия 1:11 и Малахия 3:3–4. Между другото, плащането на разходите на назорей се е считало за благочестив акт. Ирод Агрипа I е поемал разходите на редица бедни назореи, според книгата на Йосиф Флавий „Древности на юдеите“, книга 19, № 294 (6.1).

В: Има ли археологически доказателства за еврейското правило, посочено в Деяния 21:28, 31, че неевреите трябвало да бъдат убивани, ако влязат в Храма?

Отговор: Да. През 1871 г. в Йерусалим е открит надпис, на който се чете: „Никой чужденец не може да влиза в пределите на барикадата, която обгражда храма и ограденото пространство. Всеки, който бъде заловен да прави това, ще трябва да благодари на себе си за последващата си смърт.“ През 1935 г. е открит и втори надпис.

В: В Деяния 21:38 какво знаем за този египтянин, с когото Павел е бил объркан?

О: Според еврейския историк Йосиф Флавий един египтянин, който твърдял, че е пророк, събрал армия от 30 000 души и дошъл на Елеонската планина, като заявил, че стените на Йерусалим ще се срутят по негова заповед. Лука казва, че са били само 4 000, но Йосиф Флавий често посочва невероятно големи числа.

Между другото, когато Павел говори с гордост за Тарс, използвайки любопитно звучащия израз: „гражданин на не какъв да е град“, това е същата фраза, която Еврипид е използвал, за да опише Атина като „не какъв да е град на гърците“ 500 години по-рано в „Ион“ 8.

В: В Деяния 21:40–22:23 защо Павел е искал да се обърне към тълпата?

Отговор: Вероятно не е било, за да ги умилостиви и задоволи. Не забравяйте, че Павел е имал много подобен опит – с тази разлика, че е бил от другата страна – когато Стефан е говорил в Деяния 7:1-58. Павел всъщност е имал смелостта да спомене това в Деяния 22:20. Павел ги е евангелизирал, за да повярват в Исус.

В: В Деяния 22:1 какво е любопитното в началото на речта на Павел?

О: Павел започва речта си с „братя и бащи“, което е същият начин, по който Стефан започна речта си в Деяния 7:2.

В: В Деяния 22:6-8 Павел лесно е могъл да предположи, че когато разкаже за преживяването си при обръщането, мнозина ще го отхвърлят като глупав. Бихме ли продължили да споделяме Евангелието, знаейки, че когато го правим, мнозина ще ни отхвърлят като заблудени?

О: Надяваме се, че да, защото трябва да ценим удоволствието и благоволението на Бога повече от похвалата и уважението на хората. Когато някои хора ви отхвърлят, това все пак може да боли малко, но това не е толкова важно, колкото да угаждаме на Бога. Когато някои хора постоянно ви казват, че сте глупави, негодни, безполезни или безценни, за да просперирате, трябва да стигнете до точката, в която просто не ви пука какво мислят те.

В: Защо в Деяния 22:9 се казва, че те не са разбрали гласа, след като в Деяния 9:7 се казва, че са чули звука?

Отговор: Те чуха звука, но не можаха да разберат думите. Три неща, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. В Деяния 22:9 на гръцки Павел казва: „но гласа Му не чуха“

2. В Деяния 9:7 на гръцки се казва: „наистина чуха звука“

3. Както посочва „Енциклопедия на библейските затруднения“ (стр. 382–383), те чуха шум, но не чуха думите на гласа. Въпреки че гръцкото съществително е едно и също, глаголът е в родителен падеж, когато става дума за чуване на шум, и в винителен падеж, когато означава, че са чули послание, предаващо мисъл.

В: В Деяния 22:16 как хората се кръщават и измиват греховете си?

Отговор: В Деяния 22:16 гръцкият текст е малко по-точен от английския в този случай. Тук има две отделни части. Първата е да станеш и да бъдеш кръстен. Втората е да измиеш греховете си, призовавайки Неговото име.

Няма проблем да се каже, че тук хората измиват греховете си, стига да се имат предвид четири неща.

1. Силата да се измият греховете е в Бога, а не в магията на водата.

2. Бог не е ограничен от това, че е „неспособен“ да спаси хора, които не са кръстени, защото разбойникът на кръста беше с Исус в Рая.

3. От наша страна обещанието за искрена съвест пред Бога е по-важно от водата, както показва 1 Петрово 3:21. Въпреки това кръщението с вода е заповед за всеки християнин.

4. Евреите бяха запознати с церемониалните измивания в старозаветния закон. По този начин слушателите на Павел разбраха какво има предвид и не го объркаха с заблудите за „магическата вода“ или „ограничения Бог“.

Изразът „призоваване на Неговото име“ е гръцко аористно причастие, което „се отнася или към действие, което е едновременно с това на главния глагол, или към действие, което го предшества. Тук призоваването на името на Христос (за спасение) от Павел е предшествало неговото кръщение с вода. Причастието може да се преведе като „след като е призовал Неговото име“.

В: В Деяния 22:22-23 изглежда, че за евреите тук е имало „провокираща фраза“ – за отиването при езичниците. Кога трябва да използваме или да не използваме провокираща фраза?

Отговор: Павел може би не е осъзнавал, че това ще бъде провокираща фраза, която ще ги разгневи, но независимо от това, Бог казва в Битие 12:3, че всички народи ще бъдат благословени чрез Авраам, Йона отиде при ниневийците, а Исая 49:22 казва, че всички народи ще дойдат. Очевидно, ако основната цел на Павел беше собствената му безопасност, той не би трябвало да го казва, нито да идва в Ерусалим. Но основната цел на Павел беше да проповядва пълното Евангелие, а те трябваше да знаят, че Евангелието е за всички, включително и за езичниците.

Когато споделяме Божията истина с някого, понякога може да искаме да започнем с „обща основа“, потвърждавайки нещата, по които можем да се съгласим, както направи Павел тук в Деяния 22:3. Но когато има конкретно място, където слушателите противоречат на Евангелието, трябва конкретно да повдигнем този въпрос и да им покажем къде трябва да се променят. В противен случай, ако им казваме само неща, които вече знаят и с които са съгласни, дали наистина сме им дали някаква нова светлина?

Въпрос: Как в Деяния 22:24-25 хората днес понякога преценяват дали даден човек или гледна точка са прави или погрешни единствено въз основа на суматохата, която предизвикват другите хора?

О: Някои хора не се интересуват от справедливостта, а само от поддържането на реда. Разбира се, командирът на римския гарнизон, наричан хилиарх, вероятно не е разбрал речта на Павел на арамейски.

Просто да се прави заключение, като се разчита на другите, вместо да се установят фактите самостоятелно, е по-бързо и може да бъде или по-ефективно, или по-мързеливо, ако човек не се интересува особено от верността на заключението. Но в негова защита трябва да се каже, че римският командир наистина промени мнението си и пожела сам да установи причината.

В: В Деяния 22:28 защо хилядникът каза, че сам е платил, за да стане римски гражданин?

Отговор: Може би е било, за да се опита да подведе Павел, ако той лъжеше. Човек, който се преструваше на римски гражданин, би могъл просто да каже, че е станал такъв, като е платил за това. Беше много рядко да се стане римски гражданин, като се плати за тази привилегия. По времето на император Клавдий (41–54 г. сл. Хр.) римското гражданство можеше да се закупи. Римският историк Касий Дион споменава, че Месалина, съпругата на Клавдий, и освободените роби са продавали римско гражданство за цената на една или две напукани чаши за пиене. Документите, доказващи римското гражданство, често се съхраняваха на сигурно място, а не се носеха върху себе си, затова те приемаха устно потвърждение и не изискваха документи. Освен това втората причина да се приеме устно потвърждение беше строгостта на наказанието за лъжа по този въпрос. Фалшивото твърдение за гражданство можеше да се наказва със смърт.

Освен това, стопанинът може да е бил убеден, защото, макар че по-рано Павел беше говорил на народа на иврит, вероятно сега говореше на гръцки, а тъй като беше от Тарс, вероятно говореше перфектен гръцки без палестински акцент.

В: В Деяния 23:1-2 какъв беше първосвещеникът Анания, син на Недебей?

Отговор: Йосиф Флавий пише, че първосвещеникът Анания, син на Недебей, споменат в Деяния 23:1-2, е бил нагъл, избухлив, нечестив и алчен. Той е бил назначен за първосвещеник от римския управител Ирод от Халкида в периода 47–59 г. сл. Хр. В „Евангелския коментар на Библията“ (стр. 917) се казва, че отговора на Павел, че Бог ще порази Анания, се е сбъднал. Анания е бил първосвещеник от 47 до 58 г. сл. Хр. Известен е бил като жесток човек, който крадял десятъка от храмовите средства и давал подкупи както на юдеи, така и на римляни. Еврейският народ го мразеше; в Талмуда дори има подигравателно стихотворение за него: „Повдигнете главите си, о, порти, и нека Йоханан [Анания], синът на Нарбай/Надбай [което означава „щедър“] и ученик на Пинкай (което означава „да разглезваш“), влезе и напълни стомаха си с божествените жертви“ (б. Песахим 57а). Когато през 66 г. сл. Хр. избухна войната с римляните, еврейските зелоти изгориха къщата му. Той избяга, но той и брат му Езекия скоро бяха убити в дворцовия комплекс на Ирод Велики.

Въпрос: В Деяния 23:3 по какъв начин някои хора приличат на варосани стени?

Отговор: Варосането е евтина боя. То може да направи ограда или стена да изглеждат много бели, но белият цвят се отмива лесно при дъжд или когато нещо се допре до него. В случая с Анания, той преценяваше дали Павел е нарушил Закона или не, но самият Анания нареди нещо незаконно, като заповяда Павел да бъде бичуван, въпреки че Павел все още не беше признат за виновен в нищо. По същия начин някои хора могат да изглеждат много праведни, но тази праведност се отмива много лесно. Трябва да се стремим към праведност, която прониква в цялото ни същество. Варовете са подходящи за огради и стени, но не и за християни.

В: В Деяния 23:3 Павел се разгневи ли и изгуби ли самообладание?

Отговор: Да, изглежда, че е така. Павел не беше безгрешен и често, когато изгубим самообладание, можем да кажем неща, за които после съжаляваме. Помнете Яков 1:20, че човешкият гняв не ражда Божията праведност.

В: В Деяния 23:5 защо Павел каза, че не е знаел, че Анания е първосвещеник?

О: Павел каза това в Деяния 23:5, позовавайки се на Изход 22:28. Анания беше първосвещеник от 47 г. сл. Хр. до 58 г. сл. Хр., когато Агрипа го свали от длъжност и постави Исмаил бен Фаби за първосвещеник, считано от 58 г. сл. Хр. Писанието не го казва, но има четири възможни причини.

(малко вероятно) 1. Павел е бил саркастичен тук. За един чужденец би било трудно да разпознае Анания като първосвещеник, предвид начина, по който Анания е нарушил юдейския закон, за да накара Павел да бъде ударен.

(малко вероятно) 2. Някои смятат, че Павел е имал слабо зрение, а по онова време не са имали очила. Ако Павел е познавал лицето на Анания, той не го е разпознал от разстояние.

(вероятно) 3. Тъй като Павел не живееше в Йерусалим, той не знаеше, че Анания е първосвещеник, или ако знаеше името му, никога преди това не беше виждал този човек.

(вероятно) 4. Когато Павел беше ударен, той чу заповедта да го ударят, но не видя кой говореше. Павел се обърна срещу говорителя, без да осъзнава, че той е първосвещеникът.

Въпрос: Защо в Деяния 23:5 Павел каза, че не трябва да говориш зло за владетеля на народа си?

Отговор: В Изход 22:28 се казва да не „проклинаш“ водача на народа си. Еврейската дума тук, qalal, означава също да хулиш, да принизяваш, да подценяваш и т.н.

В: В Деяния 23:6, прав ли беше Павел да настрои фарисеите и садукеите един срещу друг?

О: Павел е постъпил правилно. Той повдигна важен въпрос (вж. 1 Коринтяни 15:1-4), за да покаже, че единството между садукеите и фарисеите е било само повърхностно. Тъй като по-късно фарисеите се обърнаха към Христос в голям брой (Деяния 15:5), в известен смисъл те все още бяха фарисеи.

В: В Деяния 23:6-7, съгласни ли сте или не, че един садукей, когато стане християнин, престава да бъде садукей, но един фарисей, когато стане християнин, може да продължи да бъде фарисей, както се казва в „Новия международен библейски коментар“ (New International Bible Commentary), стр. 1307?

Отговор: Това е твърде сложен въпрос, за да се отговори с „да“ или „не“. Нека първо разгледаме случая с фарисеите, а след това – този със садукеите. За сравнение нека си зададем и въпроса дали един истински християнин би могъл да бъде нацист по време на Втората световна война.

Може ли християнинът да продължи да бъде фарисей? Да, но по-късно – не.

Очевидно „да“: Нямаше никакво официално изискване да се отрича, че Исус е Месията, за да се попречи на някого да се присъедини към фарисеите или да остане сред тях. Тяхната любов и познание на старозаветните писания бяха предимство. Така че един фарисей, след като стане християнин, не би трябвало да взема решение доброволно да напусне фарисейската група. В ранната история на църквата Деяния 15:5 показва християни, които все още са били част от фарисейската група, макар че, за съжаление, те са донесли със себе си и настояването си да спазват еврейските обичаи.

По-късно обаче: Другите фарисеи може би щяха да го изгонят, защото не им харесваше, че той вярваше, че Исус е Месията. Но ако не го изгонеха, той можеше да остане. Между другото, по времето на Исус е имало само около 5 000 фарисеи. Те са били преследвани от садукеите, но фарисеите са били високо уважавани сред народа като учители по закона. Затова оставането, ако е възможно, може да е предимство.

Нека разгледаме отношението на Павел във Филипяни 3:6. Павел, по неговите собствени думи, беше фарисей, точно както беше и евреин от племето на Вениамин. Тези неща не се променяха. Въпреки това, във Филипяни 3:7–9 Павел смяташе тези неща за отпадъци в сравнение с превъзходната величина на Христос. Павел все още имаше своя фарисейски произход и не се страхуваше да го споменава като постижение, но не позволяваше това да му попречи да се подчинява на Христос.

Може ли християнинът да бъде и садукей? На пръв поглед – не, но всъщност – да

На пръв поглед – не: Всички садукеи отричаха възкресението, отричаха задгробния живот и отричаха съществуването на ангели и демони. Един християнин не би могъл да вярва в това, което Исус и апостолите казваха за тези неща, и в същото време да вярва в точно обратното.

Коварно – да: Но ако човек е бил садукей, а след това е станал християнин, той би могъл да бъде „таен християнин“ и тайно да не казва на властимащите, че отрича тези садукейски учения. Това би проработило, докато садукейските водачи не разберат. Или би могло да проработи безкрайно дълго, ако конкретните водачи си затварят очите или не им пука. Така че един садукей-християнин би бил „таен вярващ“, който би трябвало да заблуждава властите (може би чрез мълчание), че вярва в учението на садукеите, докато всъщност разпространява истината на Евангелието сред други садукеи.

Може ли християнин да бъде нацист по време на Втората световна война: Открито – не, тайно – да

Да предположим, че един нацист е станал християнин впоследствие, или пък един християнин е станал нацист, без да знае за какво се застъпва нацистката партия.

На пръв поглед – не: Нацистката партия вярваше, че това, което погрешно наричаше „арийска раса“, е господстващата раса, а представителите на другите раси трябвало да бъдат поробвани или убивани. Те се застъпваха за избиването на евреи, хора с умствени увреждания и много източноевропейци, за да се освободи място за експанзия. Един християнин, който би трябвало да обича всички хора, да вярва, че в Христос няма евреи или езичници, нито каквито и да било други разделения, и да вярва, че убийството е погрешно, не би могъл да следва Христос и да вярва в това, което проповядваха нацистите.

Тайно, да: Знаете ли, че има член на нацистката партия, който е бил погребан с почести в Йерусалим? Оскар Шиндлер, член на нацистката партия, който видя какво се случва с евреите, НЕ се отрече от членството си в нея. Напротив, той го използва, за да спаси около 1 200 евреи в Европа от изтребление, като изразходва цялото си значително състояние за подкупи, за да спаси евреи. По-късно той фалира. В Китай един германски нацист на име Джон Рабе се е борил да защити една четвърт от Нанкин и около 200 000 китайци от японските зверства. И тук той е могъл да каже: „Не ми харесва това, за което се застъпва нацистката партия, напускам я и просто ще се изолирам.“ Но не, вместо това той използва положението си и членството си в тази зловеща организация, за да спаси човешки животи. Поради това след войната той беше обявен за нацист, а по-късно страдаше от недохранване, тъй като не можеше да си намери работа. Освен това нито Шиндлер, нито Рабе бяха известни като християни; и двамата бяха много отдадени нацисти, когато започна войната.

Актуалност днес

Това е много актуален въпрос днес, защото християните спорят дали последовател на Исус може да бъде едновременно и мюсюлманин или индуист.

От друга страна, те може би съгрешават, като потвърждават лъжата, че Коранът или Ведите са ценни духовни книги от Единствения Истински Бог, или не предупреждават хората, че Мохамед е лъжепророк и че не може да се почита никой друг освен истинския Бог. Ако някои (но не повечето) отхвърлят, че Исус е Бог, или отричат, че Павел е апостол и автор на Свещеното Писание, тогава те всъщност изобщо не са вярващи.

От положителната страна, в страни като Малайзия, когато някой се роди в мюсюлманско семейство, в личната му карта е отбелязано, че е мюсюлманин. Няма значение в какво вярва след това – личната карта няма да бъде променена.

В последните времена може да се появи възможност за вярващите да се опитат да действат отвътре, тайно да бъдат част от Вавилон, за да оцелеят и тайно да споделят с другите. Но вярващите НЕ трябва да се възползват от нея, а да избягат от Вавилон, както Бог заповядва в Откровение 18:4.

В: В Деяния 23:6-7, днес в какви групи човек би могъл открито да продължи да бъде част, когато стане християнин, и в какви групи вече не би могъл да бъде част?

Отговор: Предполагам, че човек би могъл да бъде част от група, която не изповядва никакви антибиблейски вярвания, с които трябва да се съгласиш, за да се присъединиш или да останеш член. Но ако групата изповядва антибиблейски вярвания, макар и да не се изисква да вярваш в тях, трябва да се запиташ защо искаш да бъдеш член. За да станеш мюсюлманин, трябва да кажеш: „Няма друг Бог освен Аллах, а Мохамед е неговият пророк.“ Не можеш да кажеш това, без да съгрешиш.

Да предположим, че някой каже, че е станал християнин, но твърди, че не вярва в Бога, не иска да следва Исус и не приема Божието Слово. Няма ли поне да имаш някои подозрения, че той може да е фалшив християнин? Това, което важи за отричането на основните догмати на християнството, важи и за отричането на догматите на другите религии. Така че да, хипотетично един човек би могъл да бъде християнин и фалшив индуист, фалшив поклонник на римските богове или дори фалшив сатанист. Но би ли искал Истинският Бог да правите това? – Разбира се, че не.

Въпрос: В Деяния 23:11, защо Господ се явява на Павел точно тук?

Отговор: Павел беше на път да преживее тежки времена, като щеше да бъде в затвора в продължение на две години. Бог му говори, за да го окуражи и да го увери, че Павел е на правилното място, точно когато трябваше да бъде там. Обърнете внимание, че изобщо не се отправя критика към Павел за това, че отива в Ерусалим, нито пък има критика към Павел за това, че настройва фарисеите и садукеите един срещу друг.

В: В Деяния 23:1-11, с дръзкостта си, Павел ли се справи добре със свидетелството си тук?

Отговор: Да, защото той наистина свидетелства. Един от начините да си гарантираш провал в споделянето на Евангелието е изобщо да не го споделяш. Но Павел не искаше да пропусне тази възможност. Молете се да имаме смелостта, която е имал Павел. Тук диалогът не протича гладко. От Павел не е било поискано да изнесе реч; по-скоро това е бил разговор с въпроси и отговори, при който те са могли да го прекъсват по всяко време. Днес, когато се намираме в хаотична, нерепетирана обстановка, е добре първо да изложим основните си тези, както се прави в една вестникарска статия, в случай че те решат да не изслушат останалата част от това, което казваме.

Първо – какво не е отговорът, а след това – самият отговор.

Не е отговорът: Павел всъщност не свидетелства тук; той ще свидетелства в Кесария в Юдея, а по-късно и в Рим. Това обаче не е отговорът, защото Господ не го похвали за това, което щеше да направи, и Той не похвали Павел за свидетелстването му в Юдея, а по-скоро в Ерусалим.

Отговорът: Той се справи достатъчно добре, свидетелствайки смело пред враждебна публика.

Въпрос: В Деяния 23:15-25, загинаха ли четиридесетте убийци и защо бяха използвани 470 римляни?

Отговор: Интересно е, че юдеите смятаха, че имат по-големи шансове Павел да умре, ако устроят засада на римската военна охрана, отколкото ако го осъдят в съда. Това подсказва, че самите те са осъзнавали слабостта на делото си.

Всички тези юдеи бяха положили клетва да не ядат и не пият, докато не убият Павел. Ако обаче не успееха да убият Павел, без това да е по тяхна вина, юдейските водачи щяха да ги освободят от клетвата им. Равините позволяваха нарушаването на обетите по четири причини: обети, дадени под натиск; обети, дадени в преувеличение; обети, дадени по грешка; и обети, които не могат да бъдат изпълнени поради принуда (М. Недарим 3:1-3).

Римският командир Клавдий Лисий искаше да гарантира безопасността на Павел, не поради чест или загриженост за Павел, а по-скоро защото щеше да изглежда зле, ако поради небрежност си позволи на евреите да убият римски гражданин, намиращ се под негова опека. Кесария се намираше на 65 мили северозападно от Ерусалим, достатъчно далеч от обсега на евентуални безредици. Вероятно са спрели в Антипатрис, приблизително на половината път – на 35 мили от Ерусалим и на 23 мили от Кесария. Освен това, за да пътуват по-бързо, пехотинците може би са яздили на товарните животни.

В: В Деяния 23:26-30 кои са някои от значимите части на това писмо?

Отговор: В него има грешка и няколко пропуски. От писмото изглежда, че Лисий е спасил Павел, защото той е бил римски гражданин. Всъщност Лисий е разбрал, че Павел е римски гражданин едва много по-късно. Лисий явно е „забравил“ да спомене, че е бил на път да бие Павел с бич. По-голямата част от останалото писмо е точна, но е било много егоистично.

Лука би знаел за това писмо от Павел, но как Павел би знаел съдържанието му? Дори ако Феликс не беше показал писмото на Павел по-късно, то вероятно е било прочетено по време на съдебното заседание.

Въпрос: В Деяния 24:1-27 какво знаем за този, когото Тертул нарича „благородният Феликс“, и за съпругата му Друзила?

Отговор: Според „Евангелския коментар на Библията“, стр. 918, Антонин Феликс е роден роб, освободен от майката на император Клавдий и през 52 г. сл. Хр. е повишен в управител на Юдея благодарение на влиянието на брат си Палас. Феликс е бил алчен и се е отнасял жестоко с разбойниците.

След това в Кесария избухна въстание, с което Феликс се справи с помощта на войниците си, като уби много еврейски цивилни и им отне богатството. Един еврейски първосвещеник на име Йонатан написал писмо до Феликс, в което го помолил да се държи по-достойно за длъжността си. Затова Феликс платил на антиримските сикарии, които били наемни убийци, да убият Йонатан. Поради поведението на Феликс като цяло някои евреи отишли в Рим, за да се оплачат на Нерон, и Феликс бил отзован. Той би претърпял наказание в Рим, ако брат му Палас не се беше застъпил за него.

Друзила беше най-малката дъщеря на Ирод Агрипа I. Нейните братя и сестри бяха Береника, Мариамна и Ирод Агрипа II, както се споменава в Деяния 25:13–26:32. Друзила беше третата или четвъртата съпруга на Феликс. Тя и Азизас/Азизус, кралят (под римско владичество) на Емеса (днешният Хомс, Сирия), бяха планирали да се оженят, когато тя беше на 14 години, при условие, че той се обърне към юдаизма. Но по-късно Феликс я убеди да напусне Азизас/Азизус и вместо това да се омъжи за него като негова четвърта съпруга.

Самият Тертул имаше доста разпространено име, което означава „малкият Тертий“. Феликс беше запознат с юдейските обичаи и беше потушил въстание на разбойници, на което Тертул вероятно намеква в Деяния 24:2. Освен това вероятно Тертул не е имал много други похвални думи за Феликс. Понякога да се подмазваш на някого може да бъде трудна работа!

За повече информация вижте „Древности на юдеите“ на Йосиф Флавий, книга 20, глава 7.1-2,5, стр. 420-421.

В: В Деяния 24:5-8 каква е същността на обвинението на Тертул срещу Павел?

Отговор: Тертул изтъкна само четири неща. Той доста субективно нарече Павел „зараза“, заяви, че Павел е създател на раздори, правилно посочи, че Павел е водач на назарените (известни още като християни), и невярно твърдеше, че Павел се е опитал да оскверни Храма. Но всеки, когото вие или тези, които са ви наели, не харесвате, може просто да наречете „зараза“. Странно е, че за юдеите, които следваха Павел навсякъде и дори замислиха заговор да го убият, не се казваше, че предизвикват раздори – само за Павел. Престъпление ли е да водиш група хора? – Самите юдеи имаха различни равински школи. Така че Тертул запази най-сериозното обвинение – оскверняването на Храма – за накрая, и дори то беше невярно. Като адвокат Тертул се опита да извлече максимална полза от малкото, с което разполагаше.

В: В Деяния 24:11-21 каква е същността на защитата на Павел?

Отговор: През много краткия период, в който е бил в Ерусалим – дванадесет дни – той не е подклаждал нищо. Евреите, които са подклаждали тълпата, би трябвало да са тук, а не той. Павел не е осквернил Храма и те нямат доказателства, че е сторил това. Да, той е бил част от „Пътя“, т.е. християнин.

Но Павел каза и много неща, които всъщност не бяха свързани с неговата защита. Първо той им възрази, че не са повдигнали никакви конкретни обвинения за това как е осквернил храма, нито за какво всъщност е съден, така че Павел с удоволствие разказа на Феликс какво е истинското обвинение, което са повдигнали срещу него. Павел се възползва от тази възможност, за да проповядва част от Евангелието – за възкресението на мъртвите. Сякаш той прекъсна защитата си по средата, защото трябваше да разпространи Евангелието.

В началото на съдебния процес Феликс не каза: „Трябва да изчакаме присъдата, докато дойде Лисий.“ Сякаш Феликс не виждаше бърз резултат, може би се беше уморил от съдебния процес и просто реши да го отложи, докато самият Лисий дойде. Ако Феликс беше оправдал Павел на място, юдейските водачи щяха да се разгневят на него, а Феликс се стремеше да запази благоволението им и да отпразнува празника. Междувременно юдейските водачи щяха да трябва да се върнат с мъка в Ерусалим и да се върнат по-късно за продължението на делото. Но Феликс вероятно не се е интересувал от техните неприятности, нито от това колко дълго Павел ще остане в затвора. Между другото, нямаме никакви сведения, че Лисий някога е предприел това двудневно пътуване, за да дойде.

Въпрос: В Деяния 24:25б, каква е разликата днес между отхвърлянето на Евангелието и простото отлагане на размисъла върху него?

Отговор: Когато отлагането е безкрайно, в крайна сметка няма никаква разлика. Но Бог е търпелив към нас и можем да се молим отлагането на някого да е временно и той да се обърне. Бог е много търпелив към невярващите и ние също трябва да бъдем такива. За съжаление, в този случай Феликс каза да си тръгнат и че ще изпрати да повикат Павел, когато му е удобно. Явно за Феликс никога не се е намерил удобен момент да приеме Евангелието. Когато някой е склонен да изслуша Евангелието само когато му е удобно, в много случаи такъв удобен момент никога не настъпва.

В: В Деяния 24:25-27, беше ли Феликс несправедлив, като задържа Павел в затвора?

Отговор: Според римските стандарти Феликс не е бил несправедлив, но в действителност е бил. Феликс не е постановил погрешно решение срещу Павел. Но това, че е държал Павел в затвора в продължение на две години, е било погрешно. Павел се е намирал в състояние, което римляните наричаха custodia libera, което означава, че е бил постоянно охраняван, но приятелите му са могли да идват и да го посещават. Освен това, макар да беше справедливо Павел да се защитава по време на съдебния процес, той всъщност премина през четири съдебни дела – пред Синедриона, пред Феликс, пред Фест и пред Ирод Агрипа II. Павел може би се е чудел колко съдебни дела трябва да преживее, без те да установят никаква вина, преди да го освободят. Днес хората могат да бъдат несправедливи не само като отказват на някого това, което му се полага, но и като го отлагат за неопределено време.

Въпрос: Защо в Деяния 24:26 Феликс би се надявал на подкуп от Павел, който е бил просто производител на шатри?

Отговор: Павел най-вероятно не е бил богат, но човек, който можеше да донесе значителна парична жертва в Ерусалим, или имаше приятели, които заедно разполагаха с много пари. Освен това, според книгата на Йосиф Флавий „Древности на юдеите“, том 20, глава 9.5, стр. 424, след управлението на Феликс и Фест управителят Албинус почти е изпразнил затворите, а единствените, които са останали, са били онези, които изобщо не са могли да платят никакви пари на Албинус.

От една страна, Феликс вероятно е могъл да получи пари, като поиска подкуп от юдеите, за да им предаде Павел. Но ако някой някога разкаже, че Феликс е направил това, за да бъде убит римски гражданин, това би било много опасно за Феликс.

В: В Деяния 24:27 каква извънбиблейска информация имаме за Фест?

Отговор: Порций Фест беше назначен за управител на Юдея през есента на 60 г. сл. Хр. Въпреки това съществува известна несигурност относно датата, която може да варира от 55 г. сл. Хр. до 60 г. сл. Хр. Йосиф Флавий („Древности на юдеите“ 20.8.9–11; 20.185–188 и „Войните на юдеите“ 2.271, написани около 93–94 г. сл. Хр.) също споменава, че Фест е бил назначен за управител на Юдея. Евреите вероятно са възприемали Фест като по-добър и по-разумен от предшественика му Феликс, а също и от неговите приемници Луций Албинус (62–64 г. сл. Хр.) и корумпирания Гесий Флор (64–66 г. сл. Хр.)

„Фестус“ е било фамилното име на благородно семейство в Рим.

Няма сведения за Фест преди пристигането му в Палестина. Въпреки това записите за неговото управление показват, че той е бил по-мъдър и по-честен от Феликс. Въпреки това Феликс е трябвало да отиде в Рим, за да отговаря за начина, по който е овладявал бунтовете между евреи и езичници в Кесария.

За разлика от него Феликс потискаше населението с насилие. Първоначално той беше роб, а по-късно беше освободен. Римският историк Тацит каза за Феликс: „Той упражняваше царска власт с ум на роб“. Той организира убийството на един първосвещеник на име Йонатан, който го критикуваше за лошото му управление.

В: Защо в Деяния 25:2 се казва „първосвещеници“ (в множествено число), след като се предполага, че е имало само един първосвещеник?

Отговор: Първосвещеникът по това време беше Исмаил, син на Фаби, назначен от Ирод Агрипа II (Марк Юлий Агрипа II). Исмаил наследи Анания. По принцип бивш първосвещеник все още можеше да бъде наричан първосвещеник, но тук имаше и по-непосредствена причина. Анания все още държеше властта, докато еврейските бунтовници не го убиха през 66 г. сл. Хр. Анания не се колебаеше да използва убийства и атентати, за да постигне целите си, и е уместно, че онези, които живееха с меча, умряха от меча. Вижте „Древности на евреите“ на Йосиф Флавий 20:179 (i.8), 194–196 (8.11) за повече информация.

В: В Деяния 25:23 какво друго знаем за Бернис / Береника?

Отговор: На първо място, името ѝ беше или Береника, или Ференика, което на латински се произнася като Вероника. Бернис беше сгодена за Марк, племенник на еврейския философ Филон. След това тя се омъжи за своя чичо Ирод от Халкида – едно много малко кралство под римско владичество в планините на Ливан. След като той почина през 48 г. сл. Хр., тя напусна третия си съпруг и заживя с брат си (с една година по-голям) Агрипа II. Както римският поет Ювенал (Satirae 6.156-160), така и еврейският историк Йосиф Флавий (Antiquities 20.145-147) споменават, че между тях е имало кръвосмесителна връзка. Това обаче не би било проблем, тъй като император Нерон е имал сексуални отношения със собствената си майка (макар че тя вероятно не е била съгласна). Тя застава на страната на римляните в „ “ (Юдейската война) и по-късно става любовница на Веспасиан, а след това и на римския генерал Тит. Това се превърна в публичен скандал и накрая Тит трябваше да я изпрати далеч

Така че тук имаме тази „двойка“, която се опитва да пише на император, който по-късно (след 60 г. сл. Хр.) ще се превърне в чудовище, опитвайки се да изложи обвинения пред император Нерон защо Павел е зъл и виновен човек, и им е трудно. Забележете обаче, че Павел все пак се отнася към тях с уважение.

Във всеки случай, тъй като Агрипа се смяташе за експерт по юдаизма и приятел на императорското семейство, му беше дадена привилегията да избере юдейския първосвещеник, и той свали Анания и избра Исмаил, син на Фави. По-късно възникна спор относно стена, която пречеше на краля да вижда Храма, и така Агрипа свали Исмаил и избра Йосиф, син на Симеон. Въпреки това обаче бившият първосвещеник Анания все още държеше контрола зад кулисите и вероятно затова Лука говори за първосвещеници в множествено число.

В: В Деяния 25:23 се споменава, че Агрипа и Бернис влязоха с голяма помпозност, но Писанието не отбелязва същото за Ирод или Пилат. Защо някои хора правят нещата с „помпозност“?

Отговор: На гръцки това се наричаше meta polles phantasias. Те правят нещата за външен вид, преструвайки се, че външността съответства на същността. Римляните често организираха пищни церемонии. Вероятно е било смятано, че тържествеността ще впечатли юдейските водачи или ще сплаши обвиняемия. В Кесария бяха разположени пет кохорти, като всяка кохорта номинално наброяваше 1 000 мъже. Следователно около Фест са присъствали пет римски хилядници.

Римските императори понякога са били наричани „Август“ – „Себастос“ на гръцки, което означава, че са били по-висши от останалите смъртни. Едва по времето на Нерон обаче са започнали да ги наричат „Господ“.

Днес някои хора смятат, че ако изглеждат важни, хората ще ги приемат за важни и тогава те ще станат по-важни. Тъжно е, ако мислите, че самочувствието ви зависи от външния ви вид и популярността ви.

Въпрос: В Деяния 26:12-15 Павел е пропуснал някои подробности, като например за Анания и получаването на поръчката по-късно. Кога е приемливо да обобщаваме и опростяваме?

Отговор: Павел не е използвал измама и ние също не бива да го правим. Но Павел е пропуснал някои подробности, тъй като те не биха били счетени за важни от слушателите. Напълно е приемливо и ние да пропускаме подробности.

В: В Деяния 26:14 как е възможно гласът да е говорил на Саул на иврит, след като популярната фраза „трудно е да риташ срещу остена“ е била известна на гръцки, но не и на иврит?

О: Това беше добре известна фраза на гръцки, означаваща „да се бориш срещу божество“, както показват тези пет цитата. „Вакханки“ на Еврипид 794–795; „Прометей в окови“ на Есхил 324–325; „Агамемнон“ 1624, „Пития“ на Пиндар 2.94–95, „Формион“ на Теренций 1.2.27. Павел познаваше гръцкия език и гръцката култура също толкова добре, колкото и иврит. Има два възможни отговора и, честно казано, няма значение кой от тях е верният.

1. Не е необичайно да се превежда сленгово изражение от един език на друг, особено когато Павел, да не говорим за Бога, е познавал добре и двата езика.

2. Бог би могъл да говори на Павел на иврит и да изрече само тази фраза на гръцки. Все пак би било точно, макар и неточно, да се каже, че Бог е говорил на Павел на иврит, ако Бог е изрекъл и една малка фраза на гръцки.

В: В Деяния 26:14 „острието за волове“ е твърда, остра пръчка, с която се подканя волът, когато той не иска да тръгне. Да риташ срещу острието е нещо повече от просто грехопадение. Как хората днес грешат и ритат срещу острието?

Отговор: Както един по-съвременен автор остроумно отбеляза: „Ръцете ти са твърде къси, за да се боксираш с Бога.“ Едно е да съгрешиш, а друго е да проявяваш неподчинение по този въпрос. Когато Бог ясно е казал да не правиш нещо и въпреки това, знаейки го, ти все пак го правиш, всъщност се бориш срещу Бога.

В: В Деяния 26:23 какво точно означава тук „първо“?

О: Първо нека разгледаме гръцката дума за „първи“, която Павел използва тук и на други места, а след това нека разгледаме точно какво е имал предвид Павел под „възкресение“ – тук и на други места.

Гръцките думи protos/proton (Strong’s 4412/4413) са свързани думи, които могат да означават „първи“ по време, по ред или по важност. Павел също използва тази дума в приблизителен смисъл, за да означава „в началото“ или „преди друго“.

Като съчетаем писанията на Павел и разказа на Лука за учението на Павел, става ясно, че Павел използва тази дума по следния начин:

Само по отношение на времето или реда: Деяния 13:46; 20:18; 26:20; 1 Кор. 14:30; 16:2; Гал. 4:13; Еф. 1:12; 4:9; 1 Сол. 4:16; 2 Сол. 2:3; 1 Тим. 3:10; 5:4; 5:12; 2 Тим. 1:5; 4:16; 2 Тим. 2:6; Тит. 3:10

Само по важност: 1 Кор.11:18 ;12:28 ; 15:3; 2 Кор. 8:5,12; 1 Тим.1:16 ; 2:1

И по време/ред, и по важност: Деяния 26:23; Римляни 1:8;1:16 ; 1 Коринтяни 15:45,46,47; 1 Тимотей 2:13

По-рано или преди друго: Римляни 10:19-20; 15:24; Ефесяни 1:12; 6:2; Филипяни 1:5; 1 Тимотей 1:16; 2 Тимотей 4:16

Без разграничение: Римляни 2:9; 2:10; Ефесяни 6:2

Заключение: Деяния 26:23 може да означава и трите: време/ред, важност и преди друг. Христос беше първият, който възкръсна с нетленно тяло, Той е източникът на нашето възкресение и възкръсна преди всеки от нас да възкръсне.

Какъв вид възкресение:

Павел не беше чужд на възкресението, тъй като беше възкресил Евтих от мъртвите в Деяния 20:9-12. Но от техническа гледна точка гръцкият текст не се отнася до действието „възкресяване от мъртвите“, а по-скоро до съществителното „възкресение на мъртвите“. И така, към какво се отнася Павел?

а) Временно възкресение с тела, които ще умрат отново: Лазар (Йоан11:38 -42), синът на вдовицата (3 Царе17:22 ), синът на шунамитката (4 Царе4:28 -37) и Евтих (Деяния 20:9-12).

б) Постоянно възкресение, при което Исус беше първият, възкръснал с нетленно тяло.

Павел никъде другаде не проповядва първия вид, а само втория. В Римляни 6:9 той казва, че тъй като Христос е възкръснал от мъртвите, „Той не може да умре отново“, и по същия начин нашите възкресени тела са нетленни (1 Коринтяни 15:20-23, 35-55). Павел също казва: „Всъщност, Бог Го [Исус] възкреси от мъртвите, за да не види тление“ в Деяния 13:34а

Би било погрешно да се мисли, че Павел е проповядвал, че Христос е имал само временно възкресение, или че Павел ни е обещавал само временно възкресение. Неговото послание към Фест и Агрипа, както и към всички останали, се отнасяше единствено за вечното възкресение, което Христос и ние имаме.

В: Защо в Деяния 26:24-29 Павел беше толкова смел пред цар Агрипа?

Отговор: Какво имаше да губи Павел? Светият Дух беше казал на Павел, че той ще свидетелства в Рим, и Павел знаеше, че отива в Рим. Павел беше смел тук с цел да обърне слушателите си към вярата. Явно Павел смяташе, че пряк и прост призив е най-добрият подход. Възможно е също така Павел да е имал спешна нужда да се обърне към Рим точно сега. Фест не беше запознат със ситуацията и явно не подозираше, че юдеите просто искаха Павел да бъде изпратен в Ерусалим, за да могат да му устроят засада. Павел може би се е обърнал към Рим точно сега, защото е видял, че е на път да бъде изпратен в Ерусалим.

Човек би могъл да попита защо Павел би си направил труда да проповядва Евангелието на владетели, които изглеждаха толкова далеч от обхвата на Евангелието. Може би отговорът е, че Павел не го е виждал по този начин. Павел не се е питал кой е извън обхвата на Евангелието, но тъй като е имал възможността, той е щял да я използва и да проповядва не само на Феликс и цар Агрипа, но и на всички останали, които го слушаха.

Като историческа бележка, през II век (100–200 г. сл. Хр.) римските граждани обикновено бяха изпращани в Рим, без да е необходимо да се обжалва пред Цезар. През III век почти всички, които не бяха роби в Римската империя, бяха граждани, така че почти всеки можеше да избере да бъде изпратен в Рим. Но по времето на Павел римските граждани не бяха изпращани в Рим, освен ако изрично не подадат обжалване.

Днес и ние трябва да бъдем смели. Не превръщайте представянето на Евангелието в скрит мотив, а кажете откровено, че най-важният мотив да говорим с тях е, че те могат да бъдат спасени.

В: В Деяния 26:24-25 защо Фест обвини Павел, че е луд?

Отговор: Не защото е смятал, че Павел е невеж; всъщност той твърдеше, че цялата тази голяма ерудиция на Павел го е подлудила, което донякъде говори за нивото на образованост на самия Фест. Една от причините, поради които Фест може да е казал това, е, че вероятно не е проследил цялата аргументация на Павел. Втора причина е, че Фест беше грък, а не юдеин, а в гръцката философия (почти) не съществуваше понятието за възкресение от мъртвите.

В: В Деяния 26:27 Павел се справяше добре с красноречивата си, ерудирана и основана на Писанията реч, но прекъсна всичко това, за да зададе на цар Агрипа пряк, проникновен въпрос. Кога според вас трябва да правим пауза в споделянето на Евангелието, за да зададем преки, проникновени въпроси?

Отговор: При проповед за Евангелието читателят лесно може да слуша пасивно и да не осъзнае, че е на път да вземе най-важното решение в живота си: дали да повярва и да последва посланието на Евангелието, или не. Цар Агрипа вероятно е бил експерт по юдаизма, включително по пророците. Но Павел тук постави ясна граница. Агрипа знаеше за пророците, но вярваше ли в тях – да или не? Агрипа определено беше слушател, готов да слуша, но беше ли той слушател, готов да направи промяна и да се промени въз основа на това, което щеше да чуе?

Въпрос: Защо в Деяния 26:27-29 цар Агрипа не прие Христос, когато Павел му говореше?

О: Макар да не знаем всички причини, това може да е било поради гордост, страх или поради присъствието на други хора. В крайна сметка Бог е знаел предварително и е предопределил кои ще отидат в Рая. Независимо от това как смятате, че предварителното знание и предопределението са свързани помежду си, е погрешно да съчетавате двете по начин, който изрично или косвено освобождава цар Агрипа от отговорността му да приеме и да повярва.

В: В Деяния 26:32 и Деяния 25:11, трябваше ли Павел да се обърне към Цезар?

Отговор: Това означаваше, че Павел щеше да пътува до Рим, за да може Цезар лично да се произнесе по неговия случай.

Павел е постъпил разумно, като се е обърнал към Цезар, и то по три причини.

Първо, Павел искаше да отиде в Рим, а това щеше да бъде неговият билет.

Второ, Павел може би е осъзнал, че непримиримата, убийствена опозиция ще означава, че никога няма да бъде освободен в Юдея. Не забравяйте, че първосвещениците искаха Павел да се върне в Ерусалим, за да могат да му устроят засада.

Трето, ако Павел се яви пред Цезар и бъде обявен за невинен, това щеше да даде на християнството юридическа основа, както я имаше юдаизмът.

Накрая не забравяйте, че когато някой каже нещо, това не означава, че казаното е непременно вярно. Фест и Агрипа се съгласиха, че Павел е невинен, и ако той не беше се обърнал към Цезар, те щяха да го пуснат. Сега им беше лесно да го кажат. Те можеха да пуснат Павел по всяко време през двете години, през които той прекара в затвора! Можеха дори да го освободят сега, което щеше да направи обжалването пред Цезар безпредметен въпрос. Лесно е човек да звучи много любезно и примирително, когато това не му струва нищо, няма какво да загуби и знае, че е невъзможно „щедростта“ му да бъде приложена на практика. Всъщност Фест вероятно си е въздъхнал с облекчение, когато Павел е подал обжалването си, защото това го е измъкнало от деликатна ситуация. Той не е искал да си навлече враждата на юдеите и е предпочел да не убива невинен римски гражданин, за което може би щеше да трябва да отговаря по-късно. Така че Фест вероятно е осъзнал, че дори и Павел да е невинен, той все пак може да бъде опасен човек.

В: В Деяния 27:1–28:13 какво можем да заключим от стила на писане?

Отговор: Описанието е толкова подробно, че Лука сигурно е бил очевидец и вероятно дори е имал достъп до корабните дневници. Както каза Томас Уокър: „В цялата класическа литература няма толкова подробен запис за работата на древен кораб.“ Като лекар Лука, който често използваше медицинска терминология в „Деяния на апостолите“, със сигурност е имал око за детайлите. От друга страна обаче, простият терминологичен език на Лука по отношение на плаването показва, че той не е бил моряк. Джеймс Смит от Ренфрюшир, Шотландия, е бил яхтсмен в продължение на тридесет години и е отишъл в Малта, за да проучи пътуването на Павел. През 1848 г. той написва „Пътуването и корабокрушението на Павел“: „никой моряк не би писал в стил, толкова малко приличащ на този на моряк; никой, който не е моряк, не би могъл да напише разказ за морско пътуване, толкова последователен във всичките си части, освен ако не се основава на действителни наблюдения.“ От друга страна, без да се брои това пътуване, останалите единадесет пътувания на Павел са обхванали общо 3 500 мили. Така че, макар Павел да не е бил опитен моряк, той е бил опитен пътник на кораб.

Освен това, кой друг вероятно би бил на борда? Сред пътниците вероятно са били и други затворници, пътуващи към Рим, за да бъдат съдени или екзекутирани. Често ги екзекутираха в Колизеума или други арени.

В: В Деяния 27:10 Павел ли е дал тук лъжливо пророчество, че хората ще загубят живота си, тъй като според Деяния 27:22-23 никой не е загубил живота си?

Отговор: Не, но има два различни отговора.

Първоначалното мнение на Павел срещу по-късното Божие обещание: Павел говореше въз основа на собственото си знание в Деяния 27:10, защото Павел каза: „Виждам“, а не „Бог каза“ или „ангел каза“, както в Деяния 27:22.

Божията разкрита воля може да се промени, когато се промени нашата воля: Може би Бог наистина е казал на Павел, че може да има загуба на човешки живот преди Деяния 27:10. Тъй като в Деяния 27:24 се казва, че животът на онези, които бяха с Павел, му беше „дарен“, Павел сигурно се е молил усърдно за тях. Божията откровена воля спрямо нас може да се промени, когато се молим или когато се промени нашата воля. За още един пример за това вижте Битие 20:3-7. За пример, в който верната, честа и искрена молитва на Давид е получила отговор „Не“, вижте 2 Царе 12:15-19.

Въпрос: Как трябва да живеете, когато сте неволно част от нещо, което се носи към корабокрушение, както е описано в Деяния 27:10?

О: Първо се молете за това, а след това предупредете другите, както направи Павел. Понякога това не дава резултат, защото тези, на които говорите, подценяват или сериозността на опасността, или вероятността тя да се случи. Може би ще искате да слезете от кораба, ако можете, макар че в случая с Павел това не беше възможно. Или ако бяхте на „Титаник“, когато потъваше, може би щяхте да кажете на хората да се качат в спасителните лодки, да им кажете да изчакат другите да запълнят лодките и като цяло да действате така, както Христос би искал от вас в тази ситуация. Но за да направите тези неща, ще трябва да запазите хладнокръвие и да не се паникьосвате. Хората са по-склонни да се паникьосват, когато не знаят, че Бог бди над тях. Но Божията грижа за вас може да включва успокояване на нервите ви, за да можете да изберете най-добрия начин на действие.

Може да се задоволим с мисълта, че докато вярващо следваме Бога, няма да се сблъскаме с тежки бури или корабокрушение. Но това не е вярно нито физически, нито емоционално, дори и за Павел. Бог ще ни преведе през бурите, но междувременно ние трябва да бъдем „остров на спокойствие“, да бъдем добри свидетели и да славим Бога дори в разгара на бурята.

В: В Деяния 27:14 какво е вятърът „Евроклидон“?

О: Буквално означава „североизточен вятър“ и представлява силен североизточен вятър, който духа през есента и ранната зима в тази част на Средиземноморието. Той прави плаването в източното Средиземноморие опасно след 14 септември. Това беше след Деня на изкуплението и според Уилям Рамзи през октомври 59 г. Денят на изкуплението е бил на 5 октомври, така че периодите на спокойно плаване бяха приключили до около 5 март. Кауда беше малък остров на около 25 мили южно от Крит. Беше неразумно да се плава през този сезон, но собствениците вероятно са искали да рискуват заради печалбата от „ “. Разстоянието от „Fair Havens“ до „Phoenix“ беше по-малко от 100 мили, а вятърът беше слаб, когато за първи път отплаваха, затова решиха да рискуват.

В: Как, според Деяния 27:17, хората днес се чувстват по-спокойни, като вземат малки предпазни мерки в опасни ситуации?

Отговор: В Деяния 27:17 те обвързаха кораба с въжета отвън, за да го задържат по-добре при бурно море. Представете си да ви кажат, че ще се сблъскате с ветрове със силата на ураган в морето, но да не се тревожите за нищо – ще обвържем кораба ви с въжета! Макар обвързването на кораба с въжета да беше добра идея, тя не беше и на стотна част толкова добра, колкото идеята изобщо да не отплават толкова късно. Но след като веднъж взеха това решение – за парична печалба на риск от безопасността на всички – обвързването на кораба беше по-добре от нищо. Останалите четири неща, които направиха – да изтеглят спасителната лодка на борда, да спуснат платното, за да забавят хода си, да хвърлят котва, за да забавят леко хода си, и от отчаяние да изхвърлят товара зад борда – бяха най-доброто, което можеха да направят, след като вече се бяха озовали в тази ситуация. Искаха да забавят кораба, защото не искаха да се блъснат в брега на Либия през нощта. Имаше опасения от пясъчни плитчини край бреговете на Либия.

Днес понякога хората правят неща, които ги правят малко по-безопасни, не защото това променя много нещата, а за да се чувстват по-добре в рискова ситуация. По-добре е да се оцени цялостният риск и може би изобщо да не се попада в рискова ситуация. Малките стъпки, за да се направи нещо по-добро или по-малко рисковано, са добре дошли, но не позволявайте това да ви попречи да видите цялостната картина. Например, помислете за Робин Худ, който ограбваше богатите и даваше на бедните. Трябваше ли да ограбва? Не. Но ако беше дал малко на бедните, щеше ли това да го накара да се почувства по-добре? По-добре е да не ограбваш хора, отколкото да ги ограбваш, дори и да даваш на бедните пари, които не са твои.

В: В Деяния 27:21 как и кога трябва да кажете „Аз ви казах“, както Павел сякаш прави тук?

Отговор: Много зависи от нагласата ти и от тона на гласа ти, когато го казваш. Павел не се е опитвал да ги унижи, но думите му подсказват, че в бъдеще те трябва да обръщат повече внимание на неговите препоръки.

В: В Деяния 27:27 как са плавали в Адриатическо море, след като би трябвало да са на юг от Италия?

О: Тогава това, което наричаха Адриатическо море, включваше и водите южно от Италия чак до Сицилия и Малта на запад и до остров Крит на изток. Това е значително по-южно от това, което днес наричаме Адриатическо море. Йосиф Флавий, който също претърпя корабокрушение тук, го наричаше „Адрианско море“.

В: В Деяния 27:37 защо е имало толкова много хора (276) на кораба, с който е пътувал Павел?

О: Явно е бил голям кораб, а повечето кораби по онова време са имали роби, които да гребат. Йосиф Флавий в книга 15, глава 3 от „Живот“ споменава, че корабът, който е превозил Йосиф Флавий до Италия, е имал 600 пътници. Йосиф Флавий също е претърпял корабокрушение и само 80 пътници са оцелели.

В: Защо в Деяния 27:38-41 са искали да насочат кораба към река или поток?

О: Вероятно, за да избегнат големи скали.

В: В Деяния 27:41 какво е значението на това, че корабът е бил изтласкан на брега между две морета?

Отговор: В това, което днес се нарича залив „Св. Павел“, между остров Малта и близкия островче Салмонета, е имало (и все още има) пясъчни плитчини. Това място е било идеално за засядане на кораба, тъй като никой не би искал да го блъсне в скалите.

Този незначителен детайл е много важен, защото никой не би знаел това, освен ако не е живял на Малта или не е бил очевидец.

Въпрос: Защо в Деяния 27:42 войниците бяха толкова решени да убият затворниците?

Отговор: Римските войници можеха да бъдат убити, ако позволят на затворниците да избягат, но нямаше да бъдат наказани, ако ги убият, за да ги спрат да избягат. Може би войниците щяха да бъдат доволни, тъй като цялата вина щеше да падне върху стотника, тъй като той им беше заповядал да не убиват затворниците.

В: В Деяния 27:1–28:1 се разказва, че всички ние преживяваме бури в живота си. Как бихте сравнили и противопоставили пътуването на Павел с това на Йона?

О: Интересно е да се сравни пътуването на Павел с подобно пътуване на Йона в приблизително същия район. И двамата преживяха бури и неочаквано трябваше да напуснат защитата на кораба. Но Йона, под Божията закрила, доброволно бягаше, за да не се подчини на Бога. Павел, въпреки потенциалната съпротива на Сатана, но все пак под Божията закрила, беше затворник, който нямаше контрол над това къде ще отиде. И двамата обаче стигнаха до местата, които Бог беше предвидил. И двамата стигнаха там по начини, които бяха напълно неочаквани за тях.

В: В Деяния 28:1 какво знаем за остров Малта?

Отговор: Малта е малък остров (18 на 8 мили, 95 квадратни мили или 246 квадратни километра), който се намира само на 58–60 мили (93–96 километра) южно от Сицилия и на около 180 мили североизточно от Тунис. Намира се на 600 мили (960 километра) западно от „Благоприятните пристанища“ на остров Крит.

Жителите са били бивши финикийци, както и римски войници и техните семейства. Наричани са „варвари“ не защото не са били цивилизовани, а защото първоначално думата „варвар“ е означавала човек, който не говори гръцки (или по-късно латински) като майчин език. Библията за изучаване NIV, стр. 1699, добавя, че тези хора са били потомци на финикийци, които са били романизирани и следователно доста цивилизовани.

В: В Деяния 28:1, къде точно е акостирал Павел на Малта?

Отговор: Вероятно е било място, което днес се нарича Заливът на Павел (по очевидни причини). То се намира на около 8 мили (13 км) северозападно от град Валета.

В: В Деяния 28:3 как е могла змия да се захапе за ръката на Павел, след като днес на Малта няма змии?

О: Днес на Малта има само два вида змии и двата са внесени. Днес на Малта няма и много гори, от които да се събира дървесина. Въпреки това, преди хората да изсекат горите, няма причина да се предполага, че там не е имало същите видове змии, каквито са се срещали в околните земи. Змията Vipera aspis обитава Южна Европа, Vipera latastei – Испания и Португалия, а Vipera ammodytes се среща малко по-далеч, в Югоизточна Европа.

Макар това да е могло да бъде демон, преоблечен като змия, няма причина да се предполага, че не е било обикновено, естествено животно. Независимо дали змията е била местна или е дошла с кораб, малтийците не са били непознати с отровните змии.

В: В Деяния 28:4 кой или какво е „Правосъдието“ тук?

Отговор: „Справедливост“ означава „справедливост“, но е имало и гръцка богиня на име Дике/Дице, наричана още „Лейди Справедливост“, която е била богинята на справедливостта и моралния ред. Тя е била дъщеря на Зевс и втората му съпруга, титанидата Темида, която е била богиня на „божествения ред и справедливостта“. Така че малтийците може би са говорили за някоя от двете. Докато повечето малтийци бяха от финикийски/картагенски произход, други бяха семейства на римски войници. Явно различни богове и богини се смесваха свободно между културите.

В: Има ли археологически доказателства за титлата „първи/главен човек“ на острова, спомената в Деяния 28:7?

Отговор: Да. Малта беше твърде малка, за да бъде провинция или кралство. Един надпис показва, че император Август е назначил „главен човек над цялата община на Малта“.

В: Има ли в Деяния 28:7 извънбиблейски доказателства за този Публий, „главният управител на острова“?

О: Да. Традицията гласи, че Публий е станал първият епископ на Малта. Геннадий/Йероним в „За прочутите мъже“ 19 казва, че по-късно той е бил убит заради християнската си вяра.

В: В Деяния 28:7-10, защо островитяните биха им предоставили провизии?

Отговор: Малта е малък остров и островитяните не са имали никакво задължение да дават провизии, вместо да ги продават. Но вероятно са били много благодарни за хората, които Павел изцели на острова. Така че всички римски войници и екипажът се възползваха от действията на Павел. Като вярващ днес, възползват ли се хората около вас от вашия благословен живот?

В: В Деяния 28:8 от какво би могъл да страда бащата на Публий?

О: Малта има умерен климат. През зимата температурата може да варира между 50 и 65 F (10–17 C), така че причините биха могли да бъдат няколко. На повечето места дизентерията се причинява от мръсна вода или развалена храна. В Малта обаче има и трета причина. Има микроорганизъм, открит в козето мляко на Малта, в Гибралтар и други топли места в Средиземноморието, наречен micrococcus melitensis. Днес има ваксина срещу него, но без ваксината периодичната треска може да продължи от четири месеца до три години.

В: В Деяния 28:11 кои са Кастор и Полукс?

Отговор: Според гръцката митология ( ) Кастор и Полукс ( ) са близнаци, родени от Зевс и Леда, кралицата на Спарта, когато Зевс приел образа на лебед и заченал Леда. Те са били покровители на моряците. Ако съзвездието им, Близнаци, се виждало по време на буря, това означавало късмет. Предполага се, че те са се излюпили от яйца. Този мит не е бил толкова популярен като другите по онова време, но по-късно, по време на Ренесанса, много художници са работили върху картини, изобразяващи този момент, включително Леонардо да Винчи (която никога не е завършил) и Микеланджело. Те са били наети да го направят от меценати. Ако ви плащат да направите нещо, колко време ще прекарате в размишления дали Бог наистина иска да работите по това или не?

Между другото, във Ватикана, на вратата на базиликата „Свети Петър“, има изображение на нещо, което прилича на Леда и лебеда. В Trip Advisor имаше снимка на това. Не знам защо се намира там, във Ватикана.

В: В Деяния 28:24-25 какво знаем за евреите в Рим?

О: Първоначално те са били в Путеоли, пристанище близо до Неапол, около 4 г. пр. Хр. Император Клавдий е изгонил евреите от Рим между 41 и 53 г. сл. Хр., но след това им е било позволено да се върнат. В Рим е имало седем различни еврейски синагоги. Те са били малцинство в Рим, но значително малцинство.

В: В Деяния 28:30-31 какво е правил Павел в продължение на две години, докато е бил под домашен арест в Рим?

Отговор: Писанието казва, че Павел приемал посетители и проповядвал Евангелието, но не казва много повече. Вероятно това е било времето, когато Павел е написал Посланията до Ефесяни, Филипяни, Колосяни и Филемон.

В: Според вас, в Деяния 28:30-31 Павел е бил освободен или не?

О: Писанието не казва. Историята също не ни казва дали а) Павел е бил осъден и убит като мъченик, или б) освободен, продължил да върши дела, след което е бил арестуван по-късно, а след това осъден и убит като мъченик. Но можем да разгледаме ситуацията. Няма индикации, че еврейските му обвинители са се появили, вероятно защото са знаели, че делото им е било много слабо. Нерон не е бил смъртоносно луд в началото на своето управление. Така че е имало голяма вероятност Павел в крайна сметка да бъде освободен.

Подобно на нас, Павел е имал добри и лоши моменти – моменти, в които е бил уверен какво ще се случи, и моменти, в които не е имал никаква представа. Но независимо дали Павел е бил освободен този път или не, той е бил християнин във всички обстоятелства. Той е могъл да бъде доволен, когато проповядва пред големи тълпи и изцелява хора, и е могъл да бъде доволен в затвора, откъдето е написал Посланието до филипяните. Павел можеше да бъде доволен от увереността, че отива в Рим, и можеше да бъде доволен в несигурните времена, когато животът му приличаше на корабокрушение. Като разгледахме живота на Павел, трябва да се стремим да направим нашия живот по-подобен на неговия (Филипяни 3:17).

В: Какво може да се каже за стила на писане на Лука в „Деяния“ и Евангелието от Лука?

Отговор: Докато Марко пишеше като „човек на действието“, Лука се интересуваше от казаното. Над 22% от „Деяния на апостолите“ се състои от основните речи, а ако включим и други, по-кратки речи, над половината от книгата „Деяния на апостолите“ се състои от речи. Речите без съмнение са били много по-дълги, отколкото Лука е записал, и се признава, че Лука е използвал перифраза. По същия начин Евангелието от Лука разказва повече притчи на Исус, отколкото другите евангелия.

Гръцкият език на Лука е отличен и той очевидно е бил високообразован. Всъщност днес студентите по гръцки смятат, че неговият гръцки е най-трудният за превод в Библията.

В: Кой е написал Книгата на Деянията?

Отговор: Съществува почти единодушно мнение, че тя е написана от Лука – същият човек, който е написал Евангелието от Лука.

Има индикации, че авторът на „Деяния на апостолите“ всъщност е бил спътник на Павел, който го е придружавал по време на пътуванията му.“

Лука се споменава също в Колосяни 4:14, 2 Тимотей 4:11 и Филемон 24.

В: Кога е написана книгата „Деяния на апостолите“?

Отговор: Има две мнения.

1. Ранна дата, тъй като, ако Лука беше знаел за тях, вероятно щеше да спомене смъртта на Павел, гоненията на Нерон и падането на Ерусалим, ако те бяха се случили; Лука може да е написал книгата „Деяния на апостолите“ между 61 и 64 г. сл. Хр. Други казват, че е между 63 и 70 г. сл. Хр., поради липсата на споменаване на по-късни събития.

2. Второто мнение е, че е възможно Лука да е планирал трети том (макар това да не е било по Божията воля), така че Лука може да е написал книгата по-късно и да е предвидил по-късните събития за третия том.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира 1/4 от Деяния 20:35 и следващите (5 думи от общо 26) в „1 Климент“, том 1, глава 2, стр. 5, а Поликарп (100–155 г. сл. Хр.) цитира половината от Деяния 2:24а (7 от общо 15 гръцки думи) в „Писмото на Поликарп до филипяните“, глава 1, стр. 33. То определено е било написано преди 96–98 г. сл. Хр.

В: Написана ли е тази книга през II век (дълго след смъртта на Лука), както твърди либералната Тюбингенска школа?

Отговор: Те твърдяха това поради многото паралелни факти, посочени както в „Деяния“, така и в произведенията на Йосиф Флавий. (Йосиф Флавий е написал „Древности на юдеите“ около 93–94 г. сл. Хр.)

Въпреки това, това би било очаквано, ако Лука е имал достъп до много от същите източници, които Йосиф Флавий е използвал. Освен това Ириней (182–188 г. сл. Хр.), Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.), Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.), Ориген (225–254 г. сл. Хр.) и Памфил (пострадал мъченически през 309 г. сл. Хр.) – всички те твърдят, че Лука е написал „Деянията на апостолите“.

В: Как можем да знаем, че днешният текст на „Деяния на апостолите“ е достоверно запазен вариант на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10–11; Исая 59:21; Исая 40:6–8; 1 Петрово 1:24–25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Християнските автори от периода преди Никея са цитирали 20,4% от книгата „Деяния на апостолите“. Това са 204,86 от общо 1003 стиха. Ето авторите, които са се позовавали на стихове от „Деяния на апостолите“.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира 1/4 от Деяния 20:35 и следващите (5 думи от общо 26) – „1 Климент“, том 1, глава 2, стр. 5

„Посланието на Варнава“ (ок. 100–150 г. сл. Хр.), гл. 7, стр. 142, прави алюзия към Деяния 14:22

Поликарп (100–155 г. сл. Хр.) цитира половината от Деяния 2:24а (7 от 15 гръцки думи) – „Писмото на Поликарп до филипяните“, гл. 1, стр. 33. Той също така цитира Деяния 17:31 в гл. 2, стр. 33

„Пастирът на Хермас“ (160 г. сл. Хр.), книга 1, глава 2, стр. 18, цитира половината от Деяния 4:12.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) ясно перифразира Деяния 1:9 в „За възкресението“, гл. 9, стр. 298

Християните от Виен и Лугдунум (177 г. сл. Хр.) цитират половината от Деяния 7:60: „както и Стефан, съвършеният Свидетел: «Господи, не им приписвай този грях.»“ „Предникейски отци“, том 8, стр. 784.

Ириней, който е написал „Против ересите“ между 182 и 188 г. сл. Хр., на 48 места се позовава на 88 стиха от Деяния.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира Деяния 8:9–11, 20, 21, 23 (Симон Магьосникът), както са записани от Лука. Ириней, „Против ересите“, книга 1, глава 23.1, стр. 347

Мураториевият канон (190–217 г. сл. Хр.) ANF, том 5, канон 2, стр. 603: „Освен това, Деянията на апостолите са събрани от Лука в една книга“,

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 48 стиха от Деяния: 1:7;2:26 –28, половината от2:41 ; 6:2; 8:22а;10:10 –15,34,35;15:23 ,28,29,17:18 ,22,23,28; 26:17-18. Той се позовава на 9 стиха от Деяния:3:14 , 17, 19, 21; 5:1;8:30 ;10:24 ;17:15 (споменаване на Атина);17:30 .

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира Деяния 17:22, 23, като казва: „Лука в Деянията на апостолите“ в „Стромата“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 5, глава 12, стр. 464. Той също така цитира „Петър в Деянията“ в „Стромата“, книга 6, глава 8, стр. 494.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава с името „Деяния на апостолите“ в „За възкресението на плътта“, глава 39.

Тертулиан прави много цитати и препратки към „Деянията“, като посочва, че става дума за „Деянията на апостолите“ в „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 2, стр. 432–433

Хиполитос (222–235/236 г. сл. Хр.) цитира Еремия 23:18 и Деяния 10:36, след което веднага казва: „Тези неща, братя, са обявени в Писанията.“ В „Против ереста на Неот“ (глави 13–14, стр. 228)

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) „…както Лука разказва в „Деянията на апостолите““ Ориген, „Против Целз“, книга 6, глава 11, стр. 578

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) цитира 3/4 от Деяния2:17 (а също и Йоил2:28 ) като пророчество на Йоил, предадено от Христос. „Трактат за Светата Троица“, гл. 29, стр. 640

„Трактат за повторното кръщение“, гл. 1, 2, стр. 668 (250–258 г. сл. Хр.) „И затова ние ще съберем, както е необходимо, в едно цяло всички пасажи от Свещеното Писание, които са свързани с тази тема.“ След това в глава 2 той цитира Матей 3:11б и Деяния 1:4,5 като „Деяния на апостолите“, Деяния 11:15–17, Деяния 15:5,8

„Трактат за повторното кръщение“ (ок. 250–258 г. сл. Хр.), глава 12, стр. 674, цитира Деяния15:13 –17 и споменава по име Яков, който говори в „Деянията на апостолите“.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) „Божественото Писание доказва това, когато казва: „А множеството на онези, които повярваха, бяха едно сърце и една душа.“ [Деяния 4:32] И отново: „Всички те продължаваха с единомислие в молитва заедно с жените, с Мария, майката на Исус, и с Неговите братя.“ [Деяния 1:14] Трактати на Киприан, Трактат 1, гл. 25, стр. 429

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира „Деяния на апостолите“ в своя Трактат 12, трета книга, 3,43.

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава „Деянията на апостолите“ и цитира Деяния 5:3,4 в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, гл. 30, стр. 543. Виж също „Писмо 72“, гл. 17, стр. 383.

„Животът и страданията на Киприан“ от Понтий (след 258 г. сл. Хр.), глава 3, стр. 268, се позовава на Деяния 8:37 като „в Деянията на апостолите“.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) цитира Деяния 13:5,13 като „в Деянията на апостолите“ в „Двете книги за обещанията“, гл. 5, стр. 83.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) споменава „Деянията на апостолите“ в „Диалог за истинската вяра“, втора част, 12d, стр. 90.

Викторин, епископ на Петау в днешна Словения (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.), споменава „Деянията на апостолите“ в „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 355

Памфил (пострадал мъченически през 309 г. сл. Хр.): запазено е неговото резюме на „Деянията на апостолите“. „Предникейски отци“, том 6, стр. 166–168.

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) цитира Деяния 7:59, докато Стефан говори. „Каноничните послания“, канон 9, стр. 273.

Съборът в Неокесария (ок. 315 г. сл. Хр.), канон 15, стр. 86: „Диаконите трябва да бъдат седем на брой, според канона, дори ако градът е голям. За това ще се убедите от Книгата на Деянията.“

Атанасий (ок. 318 г. сл. Хр.), преди Никейския събор, цитира част от речта на Павел в Деяния14:15 като изречена от Павел. „Против езичниците“, част 3, глава 35, стр. 22

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) прави алюзия към Деяния 1:9, като казва: „Той [Исус] може да се възнесе при Своя Отец, носен на облак.“ „Божествени институти“, книга 4, глава 12, стр. 111

След Никея

Евсевий Кесарийски (323–326 г. сл. Хр.) казва, че това се намира в „свещената книга Деяния“; „Църковна история“, книга 2, глава 18; „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 122. Лука е написал „Деяния на апостолите“. Там същото, глава 22, стр. 124

Евсевий Кесарийски (323–339/340 г. сл. Хр.) се позовава на Деяния 12:3 като „както казва Божественото Писание“; „Църковна история“ на Евсевий, книга 2, глава 9, стр. 111

Евстатий Антиохийски (преди 337 г. сл. Хр.) се позовава на Деяния 16:17 и други стихове.

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) прави алюзия към Деяния в „Избрани доказателства“

Писмото на арианския еретик Кандид до Марий (359–362 г. сл. Хр.)

Хегемоний от Сирмиум (III век сл. Хр.), превеждайки Архелай (262–278 г. сл. Хр.), цитира Деяния 2:6 като Свещеното Писание. „Спорове с Манес“, гл. 36, стр. 210.

Архелай също цитира Деяния 9:15 в „Спор с Манес“, гл. 34, стр. 208. Възможно е той да прави препратка към Деяния 9:40 във „Фрагмент 1“, стр. 234. Той не се позовава на никакви други стихове от Деяния.

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.), канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)

Атанасий (367 г. сл. Хр.) „Отново не е досадно да се говори за [книгите] на Новия Завет. Те са четирите Евангелия – според Матей, Марко, Лука и Йоан. След тях – Деянията на апостолите и Посланията (наречени Католически), седем на брой, а именно: едно от Яков; две от Петър; три от Йоан; след тях – едно от Юда. Освен това има четиринадесет послания на Павел, написани в следния ред. Първото – до римляните; след това две до коринтяните; след тях – до галатяните; след това – до ефесяните; след това – до филипяните; след това – до колосяните; след тях – две до солунците и това до евреите; и отново две до Тимотей; едно до Тит; и накрая – това до Филемон. И освен това – „Откровението на Йоан“. Празнично писмо № 39 на Атанасий, гл. 5, стр. 552

Хилари от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира Деяния 1:7 като думи на Исус. В книгата „За Светата Троица“, том 9, глава 75, стр. 181

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава „Деяния“ като част от Новия Завет. В нея е цитиран целият текст на Деяния 1:1.

Ефрем Сириецът (350–378 г. сл. Хр.) цитира Деяния 22:11 и 26:13 в „Три проповеди“, проповед 1, глави 26 и 27, стр. 316.

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.)

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава „Деяния на апостолите“ в „Лекция“ 14.28, стр. 102

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (ок. 360–370 г. сл. Хр.) споменава всяко от четирите Евангелия, Деянията на апостолите, посланията на Павел, 1 Петрово, 1 Йоаново и Откровението.

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) споменава, че Павел цитира гръцки поет (Деяния17:28 –29) в „Деяния на апостолите“, писмо 4.2, стр. 31

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава Деянията във „Втора книга срещу Еномий“, стр. 274 и стр. 276.

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира Деяния 2:36 в „Против Еномий“, книга 5, глава 3, стр. 177

Амфилохий (починал през 397 г. сл. Хр.) се позовава на Деяния15:24 , както и на други пасажи в „Iambi ad Seleucum“

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) прави алюзия към Деяния 13:8–11. „Коментар върху Захария“ 11, стр. 285

Расколникът Луцифер от Каляри (361–399 г. сл. Хр.) се позовава на Деяния 12:23

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.) се позовава на четирите Евангелия, Деяния, Посланието към римляните и Посланието към галатяните до Посланието към евреите.

Максимин (IV/V век)

Максим от Торино (IV/V век)

Донатисткият разколник Петилиан (IV–V век)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава четирите Евангелия, 14-те послания на Павел, Яков, Петър, Йоан, Юда, Деяния, Откровението на Йоан, „Мъдростта на Соломон“ и „Сирах“ (= Еклесиастик).

Папа Инокентий I от Рим (ок. 405 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.), превеждайки Ориген (225–254 г. сл. Хр.), се позовава на Деяния 7 като на „Деяния на апостолите“ в книга 2, глава 4.2, стр. 276 от „De Principiis“

Донатисткият схизматик Гаудентий (след 406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е написал 55 проповеди върху Деянията.

Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Астерий от Емеса (ок. 410 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) прави препратка към Деяния 6:11–13 в „Защита срещу пелагианците“, гл. 8, стр. 124

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.) (218 епископи)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно споменава всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към евреите, както и посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. Накрая той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Сулпиций/Сулпиций Север (363–420 г. сл. Хр.) споменава „Деянията на апостолите“ в „История“, книга 1, глава 36, стр. 89, и „История“, книга 2, глава 28, стр. 110

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) цитира Деяния 17:30, 31 в „Градът на Бога“, книга 18, глава 54, стр. 395

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) споменава Деяния 4:32–34 като част от „Деянията на апостолите“ в „Ученията на Йоан Касиан“, книга 2.5, стр. 206

Ефеският събор (431 г. сл. Хр.) цитира Деяния.

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.)

Сократ Константинополски (ок. 400–439 г. сл. Хр.) се позовава на Деяния 15:29 и други стихове. „Църковна история“ на Сократ

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (починал през 450 г. сл. Хр.)

„Speculum“ (V век)

Теодот от Анкира (V век)

Халкидонският събор (451 г. сл. Хр.)

„Quodvultdeus“ (ок. 453 г. сл. Хр.)

Еухарий (ок. 424–455 г. сл. Хр.) „Инструкции“

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Папа Лъв I от Рим (461 г. сл. Хр.)

Проспер Тиро от Аквитания (425–465 г. сл. Хр.) твърди, че „Деянията на Евхарий“ (10:45 ) се съдържат в „Деянията на апостолите“

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Апостолски конституции (неясна дата, около 380 г. сл. Хр.)

Еретикът Прискилиан (около 385 г. сл. Хр.)

Еретикът Аполинарий от Лаодикия (около 390 г. сл. Хр.)

Арианският еретик Еномий (ок. 360–ок. 394 г. сл. Хр.) цитира Деяния 2:36, докато Петър говори. „Апологетично писмо“, гл. 25, стр. 71

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) споменава Стефан в Деяния 7:42–43 като „в Деянията на Светите Апостоли“. Коментар върху Амос, гл. 5, стр. 154

„Базарът на Хераклейд“ на Несторий (451/452 г. сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

3. Най-ранните ръкописи на „Деяния“, с които разполагаме, показват, че има малки различия между тях, но няма теологически значими грешки.

В: Кои са най-ранните библейски ръкописи в Деяния?

Отговор: Ето повечето от тях. Общо предникейските библейски ръкописи цитират 32,5% от Книгата Деяния. Това са 326 от 1003 стиха. Християнските автори от периода преди Никея, заедно с библейските ръкописи от този период, обхващат 43,9% от Книгата на Деянията. За повече информация вижте https://www.biblequery.org/Bible/BibleReliability/EarlyChristianNTQuotes.xlsx.

стр. 8 (=Berlin Inv. 8683) Деяния4:31 –37; 5:2–9; 6:1–6, 8–15 (IV век)

стр. 29 Деяния 26:7-8,20. 200–225 г. сл. Хр. Преписвачът, написал този ръкопис, е изписал по необичаен начин следните букви: тета, пи и епсилон. Ръкописът p45 (Chester Beatty I) има същия необичаен почерк. Датата е посочена като 200–225 г. сл. Хр., тъй като почеркът е подобен на този в „Папирус Мармарика“, който почти със сигурност е александрийски текст от периода 200–225 г. сл. Хр.

p33 Деяния 7:6–10, 13–18;15:21 –24, 26–32 (VI век) Съвпада със Синайския

стр. 38 (=Ann Arbor Inv. 1570, =папирус Мичиган 137) Деяния18:27 –19:6;19:12 –16, около 300 г. сл. Хр.

Края на II или началото на III век – 1999

стр. 41 (VIII век) Деяния 17:28-34; 18:1 и сл., 17 и сл., 22-25, 27; 19:1-4, 6-8, 13-16, 18 и сл.; 20:9-13, 15 и сл., 22-24, 26-38; 21:1-4, 26 и сл.; 22:11-14,16 и сл. Източник: Виена, Колекция папируси на Националната библиотека, K. 7541–7542–7543–7544–7545–7546–7547–7548. Stud. Pal. 015 237; П. Вайгандт, в К. Аланд, „Материали“ (1969), стр. 54–72. Основно издание (факсимиле); Й. Хеннер, Х. Фьорстер, У. Хорак, „Християнски текстове с перо и нишка“, Nilus 3 (1999), стр. 10, № 9

(Виж http://www.tyndale.cam.ac.uk/Tyndale/staff/Head/NTPapyri.htm#_ftn40)http://www.tyndale.cam.ac.uk/Tyndale/staff/Head/NTPapyri.htm - _ftn40

стр. 45 Честър Бийти I (100–150 г. сл. Хр.) Всичките 4 евангелия и 29 % (289/1003 стиха) от Деяния. Деяния 4:27–36; 5:10–20; (8 от 33 букви в 5:21) 30–39; 6:7–7:2; 7:10–21; 7:32–41; 7:52–8:1; 8:14–15, 8:34–9:6; (8:37 никога не е бил написан); 9:16–27; 9:35–10:2; 10:10–23, 31–41; 11:2–13; 11:24–12:6; 12:13–22; 13:6–16, 25–36; 13:46–14:3; 14:15–23; 15:2–7, 9–27; 15:38–16:4; 16:15–21, 32–40; 17:9–17. В Деяния 15:7 този преписвач се е объркал и е повторил шест стиха от Деяния 15:2. (Преди се смяташе, че е от края на II или началото на III век, или 200 г. сл. Хр.)

p48 Деяния 23:11-17,25-29 (около 220 г. или втората половина на III век сл. Хр.)

стр. 50 (Папирус Йейл 1543) Деяния 8:26-32; 10:26-31 Аланд датира този текст към IV или V век, „но редакторите от Йейл излагат доста убедителни аргументи в полза на датиране към времето на царуването на Диоклетиан (284–305 г. сл. Хр.)“.

стр. 53 Матей 26:29–30 и Деяния 9:33–38; (3 букви от Деяния 9:39б); Деяния9:40 –10:1. ок. 260 г. сл. Хр. Датата се основава на сходства с „Писмата на Херонинос“, датирани около 260 г. сл. Хр.

стр. 56 Деяния 1:1,4–5,7,10–11 (V–VI век) Александрийски текст

стр. 57 Деяния4:36 –5:2; 5:8–10 (IV или V век) Александрийски текст

стр. 58 същият оригинал като на стр. 33. Ето информацията от стр. 33. Деяния 7:6-10,13-18;15:21 -24, 26-32 (VI век) Съвпада със Синайския манускрипт

стр. 74 (=Бодмер 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25; 1:27; 2:1-3; 2:4?; 2:5-15; 18-22, 25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8, 11–14; 5:1–3, 7–9, 12–14, 19–20; 1 Петрово 1:1–2, 7–8; 1:12?; 1:13, 19–20, 25; 2:6–7, 11–12, 18, 24; 3:4–5; 2 Петрово 2:21; 3:4,11,16; 1 Йоаново 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1, 6–7, 12, 16–17; 5:3–4, 9–10, 17; 2 Йоан 1, 6–7, 13; 3 Йоан 6, 12; Юда 3, 7, 12, 18, 24 (VII век)

стр. 91 (=Sydney Inv. 360) Деяния2:30 –37;2:46 –3:2 средата на III век. Това е само един лист (два фрагмента), „написан с документален почерк“.

стр. 112 (=папирус Оксиринх 4496) Деяния 26:31–32; 27:6–7 (V век)

Унциал 0165 (Берлин, V век) Деяния 3:25; 4:1; 4:6; 4:8;4:10 плюс вероятно и други стихове.

Унциал 0189 Деяния 5:3-21. Това е един от най-старите унциали: края на II или началото на III век.

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.)

Синайският [Si] (340–350 г. сл. Хр.) съдържа цялата книга „Деяния“. След посланията на Павел (включително „Евреи“), завършващи с „Филимон“, има празна страница с линии, а след това следва „Деяния“. След „Деяния“ е книгата на Яков.

Александрински [A] (ок. 450 г. сл. Хр.)

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Мег. коптски [Meg] III/IV век

Файюмски коптски [Fay] III/IV век

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Италика

Латинска Вулгата [Vg] IV и V век

Арменски [Arm] след 406 г.

Грузински [Geo] от 5-ти век

Кеймбридж, V–VI век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Готически 493–555 г. сл. Хр.

Филоксенски сирийски [SyrPh] 507/508 г. сл. Хр.

Харклейски сирийски [SyrH] 616 г. сл. Хр.

Византийски [Byz] (Византийското семейство съдържа от 1 761 до 2 209 отделни ръкописа. Те датират от около 850 г. сл. Хр. до 1576 г. сл. Хр.)

Вижте www.Biblequery.org/Acts Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Деянията на апостолите.