< Въпрос по Библията от Посланието към ефесяните

В: В Ефесяни 1:1 се споменава, че Посланието до ефесяните е било написано. Кога е било написано?

Отговор: Според Ефесяни 3:1; 4:1; 6:20 Павел е бил в затвора по времето, когато е писал писмото. Павел може да го е написал, докато е бил в затвора в Кесария през 57–59 г. сл. Хр., или докато е бил в затвора в Рим през 60–62 г. сл. Хр.

Въпрос: В Ефесяни 1:1, наистина ли Посланието до ефесяните е било написано до ефесяните?

О: То със сигурност е било адресирано до църквите в този район, но в някои ранни ръкописи липсват думите „в Ефес“.

Доказателства, че „в Ефес“ е било добавено по-късно:

1. p46 Chester Beatty II (100–150 г. сл. Хр.) няма пропуски и няма място за тези две думи. Този ръкопис съдържа също Посланието към галатяните, Посланието към филипяните, Посланието към колосяните, 1-во Послание към солунците, 1-во и 2-ро Послание към коринтяните, и във всеки случай градът се появява там, където трябва. (Въпреки че съдържа части от Посланието към римляните, Римляни 1–4 липсват.)

2. Александрийските ръкописи „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.) също не го съдържат. И в двата случая то е било добавено по-късно от коректор.

3. Ранни автори, при които липсва „в Ефес“, са Тертулиан (писал през 207 г. сл. Хр.) и Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.).

4. В днешното издание на „Наръчник за разрешаване на библейски трудности“ (стр. 294) се споменава, че ако Павел беше написал това писмо само до ефесяните, би било нормално да се очакват лични поздрави към хората, с които е живял три години, но такива липсват.

5. По същия начин в Ефесяни 1:15 изглежда, че Павел говори за регион, а не само за града, в който е живял три години.

6. Ориген и Йероним казват, че изразът „в Ефес“ не фигурира в най-добрите ръкописи, с които разполагат, макар че Йероним, при изброяването на църковните писания, посочва, че Павел е написал едно писмо до ефесяните (Йероним и Геннадий (ок. 485–492 г. сл. Хр.), глава 5). Тертулиан също е казал, че последователите на Маркион са смятали това писмо за адресирано до лаодикийците.

Сред поддръжниците на теорията за кръговото писмо са Теодор Беза и Архиепископ Джеймс Ушър.

Доказателства, че „в Ефес“ е било в оригинала:

1. Ранният автор Игнатий в своето „Писмо до ефесяните“ (110–117 г. сл. Хр.) в глава 12 казва, че Павел споменава ефесяните в своето писмо.

2. Що се отнася до думите „в Ефес“, както в Синайския, така и във Ватиканския манускрипт тези думи са добавени в текста от друга ръка.

3. В „Александринус“ (ок. 450 г. сл. Хр.), „Кларомонтанус“ (V–VI век) и Византийския лекционар се съдържат думите „в Ефес“.

4. Църковният писател Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) го споменава в своя коментар. Коментарите на Златоуст съдържат преки цитати от Писанието.

5. Окружното писмо изглежда би противоречало на мисията на Тихик – да занесе писмото в Ефес, както се посочва в Ефесяни 6:21–22. Тихик е занесъл и друго писмо до Колосяните, както се споменава в Колосяни 4:7–9.

6. Няма други известни ни общи писма в ранната Църква, в които да липсва името на града или на лицето.

7. Това би било единственото известно кръгово писмо, което Павел би написал.

Заключение: или изразът „в Ефес“ е бил премахнат от някои ръкописи, като например „Честър Бийти II“ (Chester Beatty II), датиращи от преди 100–150 г. сл. Хр., или е бил добавен към някои ръкописи преди около 117 г. сл. Хр. Това е пример за много ранен вариант в Писанието, при който не сме сигурни в нито един от двата случая.

Въпрос: Каква е структурата на Посланието до ефесяните според Еф. 1:1?

Отговор: Почти всички са съгласни, че книгата е разделена на две части: глави 1–3 и 4–6. Отвъд това има много разногласия. Ето една структура.

Еф. 1–3 Нашето положение в Исус Христос

- Еф. 1 Тайната на Божията воля

- - Еф. 1:1-2 Поздрави

- - Еф. 1:3-14 Нашето положение в небесните места

- - Еф. 1:15–23 Трябва да знаете как всичко се е променило за вас

- Еф. 2 Тайната на това да бъдем живи в Христос

- Еф. 3 Тайната на съвместното съществуване на юдеи и езичници в Христос

Еф. 4-6 Нашият живот в Исус Христос

- Еф. 4 Живейте достойно за призванието

- Еф. 5:1-20 Бъдете подражатели на Бога

- Еф. 5:21–6:9 Подчинявайте се един на друг

- Еф. 6:10-20 Облечете се в Божието въоръжение

Еф. 6:21-24 Пратеникът Тихик и сбогом

Въпрос: В Еф. 1:3, 17 и 1 Пет. 1:3 Отецът ли е Богът на Исус?

Отговор: В рамките на Троицата – да. Евреи 1:9 показва многозначността на думата „Бог“, когато казва: „Затова Бог, Твоят Бог, Те е помазал“ (BSB). Трябва да се прави разграничение между същност и роля. И тримата са Бог в Троицата, но в рамките на Троицата Отецът има превъзходна роля като Бог спрямо Исус. Синът не е по-нисш от Отеца, но Неговата роля е подчинена на Отеца.

В: Тъй като Барт Ерман твърди, че Ефесяни 1:3-14 е едно-единствено изречение на гръцки, както и Колосяни 1:3-8, означава ли дължината на изреченията, че те не са написани от Павел, който обикновено пишеше кратки изречения? (Барт Ерман твърди това в книгата си „Jesus, Interrupted“, стр. 126)

Отговор: Не. Не само че Ерман е в противоречие с общоприетото мнение относно местата, където се поставят прекъсванията в изреченията, но и изреченията не са много по-дълги от онези, за които Ерман е съгласен, че най-вероятно са написани от Павел. Има четири аргумента в отговор на това твърдение.

1) Ранните гръцки ръкописи не са имали пунктуация, така че човек може само да предполага какво е било точка, а какво – точка и запетая или запетая.

2) Дори ако Бог ни разкриеше „божествено вдъхновена пунктуация“, това пак би било подвеждаща статистика, тъй като най-дългото изречение би зависело не само от дължината на книгата, но и от темата. Например, дали Павел е писал по-задълбочено богословие в началото на книгите си, а по-кратки поздрави в края, и дали съотношението между богословието в началото, приложението в средата и поздравите в края е било различно за различните книги?

3) Еф. 1:3–6, 1:7–10, 1:11–12 и 1:13–14 не са едно, а четири изречения, според „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд и др., 4-то преработено издание (1998 г.). „Novum Testamentum Graece“ на Нестле-Аланд (1993 г.) посочва същото. Ерман никога не е посочил източника, на който се е основавал, за да счете, че става дума само за едно изречение. Въпреки това, 23 години по-рано, в третото издание от 1975 г. на „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд и др. те са представени като едно изречение, така че подозирам, че той е използвал много по-старата версия. Отново обаче, в оригиналния гръцки текст няма пунктуация, така че да се изгражда аргумент въз основа на това къде според хората от края на 20-ти век трябва да се поставят точките – преди те да променят мнението си – е в най-добрия случай несъстоятелен аргумент.

4) За разлика от третата точка, Ерман, Аланд и др. (4-то преработено издание), Аланд и др. (3-то издание) и „Нестле-Аланд“ са единодушни, че Колосяни 1:3-8 представлява едно изречение. То се състои от 156 думи. Ерман пише: „Колосяни 1:3-8 е едно-единствено изречение на гръцки; то е огромно и съвсем различно от типа изречения, които Павел обикновено пишеше. Ефесяни 1:3-14 е дори по-дълго – дванадесет стиха – което изобщо не е типично за Павел.“ (Jesus, Interrupted, стр. 126). Ерман не дава основа за сравнение, но аз съм предоставил такава по-долу.

Ерман е съгласен, че книгите, изписани с курсив, най-вероятно са написани от Павел. „Огромното“ изречение от 102 думи в Колосяни 1:3-8 не само е по-кратко от други изречения в Колосяни, но и по-кратко от много други изречения в книгите, за които Ерман е съгласен, че са написани от Павел. Най-дългото изречение във всяка книга и това кои книги той приема за написани от Павел изглеждат произволни.

В: В Ефесяни 1:4 как сме избрани от Бога?

Отговор: Някои смятат, че Бог е знаел всичко предварително, преди да направи какъвто и да е избор или да предопредели нещо. Други вярват, че Бог е предопределил всичко, преди да се възползва от Своето предварително знание. Има само два стиха, в които Божието предварително знание и Предопределението/избранието ни се споменават в един и същ стих.

Римляни 8:29 „Защото онези, които Бог е предвидил, Той и е извършил Предопределението си за тях“ (BSB)

1 Петрово 1:2 „избрани според предзнанието на Бога Отец“ (BSB)

В тези стихове предвидението предшества Предопределението/Изборът.

При разпъването на Исус редът е обратен.

Деяния 2:23 „Той [Исус] беше предаден според Божия план и предзнание“ (BSB)

Въпреки това нито един стих в Библията не казва, че Бог е трябвало да има едното напълно, преди да има другото.

Накратко, Бог може да ни избере по какъвто начин пожелае. Знаем, че Бог е разкрил, че е справедлив, щедър и не прави нищо без каквато и да е причина. Въпреки това, Бог не изглежда да се чувства задължен да ни разкрие всичките Си причини.

Въпрос: В Ефесяни 1:4-5 всичко ли е по отношение на Предопределението?

Отговор: Всичко, което съществува, е предопределено, дори самият факт, че Бог ни дава свободата да правим избор, без да ни контролира напълно. Нищо не се случва, освен това, което Бог знае, позволява и което е част от Неговия план. Въпреки това, Бог позволява на хората да правят неща, които Той изрично не е желал (виж злите дела, споменати в Еремия 5:28; 8:19; 12:8; Езекиел 8:6).

Както казва Франсис Шефер в книгата си „Църквата в края на ХХ век“: „Ние можем да прославяме Бога, а както Старият, така и Новият Завет казват, че можем дори да натъжим Бога. Това е нещо огромно.“ (Химни за Божия народ, № 364) Вижте също следващия въпрос за повече информация.

В: Според Ефесяни 1:4-5 трябва ли християните да вярват в Предопределението?

Отговор: Веднъж един доста зрял християнин ми каза, че не вярва в Предопределението. Случайно знаех, че той чете Библията си редовно, макар че трябва да призная, че имах съмнения, след като той направи това неразумно изявление.

Ефесяни 1:5 и други стихове показват, че вярата в Предопределението не е избор за християнина, точно както вярата, че Бог е свят, не е избор. Хората може да вярват в различни истини и заблуди относно Предопределението, но самото понятие е ясно изразено в Библията. Бог не само знае всичко за всеки от нас още преди да се родим, но и е избрал нашата съдба, преди някой да се роди. Предопределението не е „калвинистка“ доктрина. По-скоро то е библейска доктрина. Независимо дали един християнин се нарича калвинист, некалвинист или арминианец, вярата, че всезнаещият Бог ни е избрал още преди да се родим, трябва да бъде част от вашето богословие.

В: Как се вписва Божието предопределение в Ефесяни 1:4-5?

Отговор: Ето няколко неща, които Писанието ни разкрива.

1. Бог може да прави каквото пожелае. Той е Суверен над всяка подробност, в смисъл че нищо не се случва извън това, което Бог позволява (Йов 1:12; Яков 4:15).

2. Бог може да прави каквото пожелае. Той пряко и изрично контролира всяко събитие, което желае (Исая 14:24,27; 43:13; 55:11; Йоан 10:26; Евреи 6:17).

3. Бог може да прави каквото пожелае. Той не е избрал да контролира пряко и изрично някои събития (Еремия 5:29; 8:19; 12:8; Езекиил 8:6).

4. Бог може да прави каквото пожелае. Всяко събитие, дори онези, които са позволени и не се контролират, е вплетено в Неговата крайна цел (Ефесяни 1:11; Притчи 16:4, 33; Римляни 11:36; 1 Коринтяни 8:6; Откровение 4:11).

В: В Ефесяни 1:4-5 кои са някои погрешни представи за Предопределението?

Отговор: В Ефесяни 1:4-5, когато се казва, че Бог ни е предопределил, тогава, ако вярваме в авторитета на Писанието, трябва да вярваме, че Бог ни е предопределил. Ние също имаме свободна воля, правилно дефинирана. Възможно е обаче да ви е трудно да приемете предопределението, защото се разпространяват някои погрешни представи за него. Нека споделя четири теми, които може би ще ви помогнат.

Бог знае всичко за бъдещето с пълна сигурност, но Неговото знание не ограничава нашата свободна воля, нито намалява нашето знание. Не можем да кажем: „Бог знаеше, че ще го направя, така че нямах избор, трябваше да го направя.“ В Деяния 2:23 Исус Христос беше предаден на юдеите според Божието предопределение и предзнание, но онези, които разпънаха Исус, бяха виновни за греха (Йоан 19:11). Ето един пример. Можем да прочетем книга за това как Джордж Вашингтон е прекосил река Делауеър преди над 200 години. Нашето почти сигурно знание от книгата не е принудило Джордж Вашингтон да направи това. Да предположим, че можем да се върнем с машина на времето 400 години назад и да вземем книгата със себе си. Все пак не сме направили нищо, което да е принудило Джордж Вашингтон да направи каквото и да било. Бог съществува както извън времето (Тит 1:2), така и вътре в него, и Неговото предзнание не ни е принудило да направим нищо.

Божието предзнание за нас предшества Неговото предопределение / избор в двата стиха, които споменават и двете заедно (Римляни 8:29; 1 Петрово 1:2). Калвинистите са склонни да ги подреждат в обратен ред. Бог избира всеки, когото избере, и след това го предвижда. Арминианите са склонни да казват, че Бог е избрал преди началото на времето въз основа на Своето предзнание. Ако обаче Бог наистина е извън времето, тогава и двете биха могли да бъдат едновременни.

Суверенитетът на Бога не отрича нашата свободна воля, макар че калвинистите често твърдят обратното. Случват се неща, които „не са минали през ума на Бога“, като например жертвоприношенията на бебета в Еремия 32:35, и умират хора, които не би трябвало да умрат, както се вижда в Езекиел 13:19. Случват се неща, които натъжават Бога. От друга страна обаче, всичко съдейства според Божия план (Ефесяни 1:11). Как да съчетаем тези две идеи? Чрез концепцията за „делегираната суверенност“. Бог би могъл да има пълен контрол над всичко, така че нищо да не Го огорчава и всички ние да сме роботи. Въпреки това Бог, Който може да направи всичко, явно е избрал да делегира Своя суверенитет – за известно време и в определени граници – така че ние да имаме способността да избираме дали да се подчиняваме на Бога или да Му се противопоставяме. Бог явно е ценил човека, създаден по Негов образ, толкова високо, че е сътворил хората така, че те да могат свободно да избират да Го обичат. Бог цени това толкова високо, че позволява на хората да Го отхвърлят и да понасят последствията от своя избор.

Какво е свободната воля? Мартин Лутер написа цяла книга, озаглавена „Робството на волята“, в която твърди, че свободната воля е лъжливо учение. Лутер не е уцелил в десятката тук, защото е довел нещата до небиблейски крайности. Ние се раждаме с воля, която е поробена от греха (както Лутер би се съгласил), но разполагаме със свобода на избора, за да продължим да викаме за помощ. Ние имаме свободна воля, и наркоманът също има свободна воля. Наркоманът може да няма силата да се освободи от навика си, но може да се озове в рехабилитационен център, да падне на земята и да каже: „Помогнете ми“. Някои хора биха направили разграничение между морално неутрална, неограничена свободна воля (което е небиблейско) и това, което ние притежаваме, наричайки последното „свободна възможност за избор“. Други хора, особено християните в ранната църква, са използвали термина „свободна воля“, за да се позоват на библейската концепция.

Накратко, Бог ни е предопределил, а ние също имаме свободна воля, правилно разбрана. Преди началото на времето Божият избор на онези, които ще отидат в небето, не е бил сляп или капризен , а всеки един ден от нашия живот е бил записан в Божията книга (Псалом 139:16), когато Той ни е избрал.

В: В Ефесяни 1:4-5, тъй като сме предопределени за Спасение според Божието благоволение и воля, какво става с Божието благоволение и воля за онези, които са предопределени за ада?

Отговор: Ситуацията е подобна на случая, когато приятел на Джордж Вашингтон беше осъден на обесване за измяна. Вашингтон обичаше своя приятел и не искаше да го види мъртъв. Въпреки това Джордж Вашингтон искаше също така да види, че правосъдието е възтържествувало. Вашингтон не направи никакво усилие да се намеси в справедливата присъда на този човек за изборите, които той беше направил.

В: В Ефесяни 1:4-13, преди началото на времето Бог е знаел предварително кои ще бъдат спасени и кои не. Защо тогава му е нужно да ни предопредели да бъдем „приети за Негови синове чрез Исус Христос“, което изглежда малко излишно? Имам предвид, че тъй като Той знае, че това ще се случи (защото съществува извън времето), няма нужда да го предопределя. Не биха ли се случили същите ситуации и без да ги предопредели? Защо предзнанието не е достатъчно? Може би объркването ми идва от моето разбиране за думата „Предопределение“. Надявам се да разберете къде ми е трудно да разбера тази концепция.

О: Божието предопределение има поне три аспекта.

1. В крайна сметка изборът за това кой ще бъде спасен принадлежи на Бога, а не на нас.

2. Бог съдейства така, че всичко да се обърне към добро за хора, които са подлежали на Предопределение (вж. Римляни 8:28). С други думи, нашите животи са „процес на подготовка“ за Рая.

3. Бог ни подготвя място и в Рая. Исус каза, че в дома на Отеца Му има много стаи. В Рая няма да има празни стаи и никой в Рая няма да остане без място, подготвено от Бог за него.

Някой даде следната аналогия. Може би на вратите на Небесното царство има два надписа. Отвън пише: „Всеки, който пожелае“, а отвътре – „Добре дошли, вие, които бяхте избрани от създаването на света“.

Така че, от една страна, не бъдете като много калвинисти, които казват, че тъй като Бог прави избора, нашата роля е просто пасивна, като на марионетка. От друга страна, не бъдете като някои арминиани и не мислете, че тъй като ние правим избора, ролята на Бог е само тази на пасивен съдия. Светият Дух действа активно в живота на хората, а Отец привлича хората към Себе Си, иначе никой никога не би бил спасен.

Има богословски термин за това, че волята на хората избира нещо, а все пак Бог избира да използва техния избор. Нарича се „съвместност“. Хората могат да спорят дали Бог предзнае всичко и извършва само предопределението въз основа на предзнанието, или пък Бог първо извършва предопределението и след това предзнава. В двата пасажа, където и двете думи се използват по отношение на хората, предзнанието е първо. Въпреки това няма нужда да се казва, че Бог е ограничен да извършва едното преди другото; и двете биха могли да са се случили в едно и също „време“, от гледна точка на безвремевия Бог.

В: В Еф. 1:4-5, какви са някои полезни калвинистки идеи относно свободната воля?

Отговор: Въпреки че не съм калвинист, мога да оценя някои от концепциите, които определени калвинисти са изтъкнали. Трябва да се отбележи обаче, че други калвинисти може да не са съгласни с тях.

Тайна: Лорейн Боетнер обяснява: ние разполагаме със свобода на действие (но не и със свободна воля), подобно на това как златните рибки могат да плуват свободно в аквариума. „Предопределението и свободата на действие са двата стълба на велик храм и те се срещат над облаците, където човешкият поглед не може да проникне. Или, с други думи, можем да кажем, че Предопределението и свободата на действие са успоредни линии; и докато калвинистът може би не е в състояние да ги съедини, арминианецът не може да ги накара да се пресекат.“ (стр. 222)

Декрети за разрешение: Чарлз Ходж от Принстънската богословска семинария е казал: „Бог никога не постановява да направи или да накара другите да направят това, което Той забранява. Той може, както виждаме, че прави, да постановява да разреши това, което забранява. Той позволява на хората да съгрешават, въпреки че грехът е забранен.“ (Дисертация на Кърт Даниел, стр. 230). В книгата „Избрани от Бога“ (стр. 97) Р. С. Спроул пише: „[Бог] е предопределил грехопадението в смисъл, че е избрал да го позволи, но не и в смисъл, че е избрал да го наложи насила.“

Съдействие: Луис Беркхоф казва: „Съдействието може да се определи като сътрудничеството на божествената сила с всички подчинени сили, съгласно предварително установените закони на действие, което ги кара да действат и да действат точно така, както го правят.“ Кърт Даниел (стр. 201) добавя: „Той действа в, с и под нещата на Природата.“

Зависими постановления: Бог не е постановил изрично всичко независимо. Както споменават У. Д. Смит и Чарлз Ходж, макар че действието на доброто може да породи зли реакции от страна на зли хора, злите реакции не могат да се приписват на Бога, макар че Бог отчита и тях в Своя план. Като космически режисьор, Бог изрично е постановил редица конкретни събития и е оставил филма да се развие. След като е прегледал няколко „дубъла“, Той е предопределил този, който Му е харесал най-много. Ако ние можем да изтриваме и редактираме видеозаписи както ни е угодно, не може ли Бог да направи същото?

Взаимодействие: Комбинирайки горните обяснения, по-долу е представено некалвинистко решение на въпроса за суверенитета и свободата. Не можем да се надяваме да знаем всичко за Божието дело (като „тайната“ на Боетнер), но можем да научим това, което е разкрито в баланса на общите насоки на Писанието, без да отричаме подробностите на който и да е стих. Бог имаше предопределена воля (като Божиите указления), допускаща воля (като Божиите указления) и заповядана воля (т.е. всички трябва да се подчиняват на Бога). Божията воля в много въпроси взаимодейства с нашата воля (като съгласието на Беркхоф) до степента, до която Бог желае. Може би най-чудесният от Божиите указления е мярката на свободата, със съответната ѝ отговорност. Макар че Бог не желае, не постановява и не воли злото пряко, Той допуска злото (подобно на зависимите указления) като „екзистенциален паразит“ – част от Неговия план за осъществяване на целите Му, които включват хора, които свободно избират да Го обичат.

Всички калвинисти трябва да вземат присърце думите на калвиниста Франсис Шефер, изказани в книгата „Църквата в края на ХХ век“: „Ние можем да прославяме Бога, а както Старият , така и Новият Завет казват, че можем дори да натъжим Бога. Това е нещо огромно.“ (Химни за Божия народ, № 364.)

Както Исус каза в Матей 23:37: „О, Ерусалим, Ерусалим, който убиваш пророците и камъниш изпратените при теб, колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошката събира пилетата си под крилата си, но ти не си искал!“ (BSB) Бог може да бъде натъжен от нашата воля.

В: Защо в Ефесяни 1:7 Библията набляга толкова много на кръвта?

Отговор: Защото кръвта на Исус е толкова важна. Неговата кръв е толкова скъпоценна за нас, защото Исус, проливайки Своята червена кръв на кръста за нашите грехове, проправи пътя за хората да отидат в Рая.

В: В Ефесяни 1:11 и Притчи 16:4,33, как всички неща съдействат в съгласие с целта на Божията воля?

О: Макар всеки да може да види как Бог използва добрите неща за Своята слава, Бог не се извинява, че използва и злите неща. Вижте отговора в Битие 45:8 за повече информация по този въпрос. Ето няколко начина, по които Бог може да използва злото.

1. За да изпълни конкретна, външна задача (Битие 45:8; Деяния 2:23)

2. За да осъществи вътрешна промяна в сърцето (Съдии 3:7-8 и др.)

3. Като предупреждение за другите (Лука 13:1-5)

4. Като средство за унищожаване на друго зло (Аввакум 1)

5. За да усъвършенства вярата ни (1 Петрово 1:6-7)

6. За да ни помогне да умрем за греха (1 Петрово 4:1)

7. За да изпита нашата вяра/да развие постоянство (Яков 1:2-4)

8. Не заради нас, а заради другите (Колосяни 1:24)

9. За да бъде знак за невярващите (Филипяни 1:28; Йоан 9:1)

10. Просто е част от това да си християнин (2 Тимотей 3:12; Филипяни 1:29)

11. За да покажем на Сатана и на другите качеството на нашия живот (Йов)

12. Понякога не виждаме други причини, освен че нашето постоянство прославя Бога (вж. Йов 1:8-12; 2:2-6).

Въпрос: В Ефесяни 1:13, тъй като бяхме включени в Христос, когато чухме Евангелието, как бяхме включени преди началото на времето, както ни учи Ефесяни 1:4, и в бъдещето, както показват Ефесяни 1:14 и Евреи 9:28?

Отговор: Библията подсказва, че Бог е както извън времето, така и в рамките на времето. За един безвремевен Бог отговорът е и трите: минало, настояще и бъдеще.

Чък Суиндол е написал отлична брошура за изучаване на Библията относно Спасението, в която обсъжда тези аспекти.

Аспекти на предзнанието и предопределението в миналото: Преди началото на времето Бог е знаел края от самото начало и всичките ни дни (Псалом 139:16; Исая 44:7; Ефесяни 1:4; Тит 1:2).

Аспекти, свързани със събитията в настоящето: Когато чухме словото на истината и призовахме Господа (Римляни 10:9-10), ние станахме ново създание (2 Коринтяни 5:17). Евреи 4:2 и Деяния 10:44 също показват аспектите, свързани с настоящето.

Настоящи продължаващи аспекти: Докато изразяваме в живота си Спасението, което е в нас, Бог е в процес на преобразуване на нашия живот (Филипяни 2:12-13; 1 Петрово 2:2; Евреи 3:14; 4:11; 6:11).

Аспекти на бъдещата надежда: Ние копнеем за завършването на нашето Спасение (Евреи 9:15, 28; Римляни 8:23-25; 1 Петрово 1:4-5, 9, 13; 1 Коринтяни 15:50-53; 2 Коринтяни 5:5).

Въпрос: В Ефесяни 1:14 и 2 Коринтяни 1:22 се казва, че сме гарантирани и запечатани със Светия Дух, защо тогава някои хора се отпадат?

Отговор: Да бъдеш християнин не е лесно. Има редица причини, поради които хората могат да се отклонят от вярата.

1. Някои изобщо никога не са били истински християни (1 Йоан 2:18-19; Деяния 8:19-23).

1а. Те могат да заблудят другите (Матей 7:15; 24:11).

1б. Те могат дори да заблудят себе си с фалшиво обръщане (Матей 7:21-23; Евреи 3:10-12).

2. Някои истински християни се отклоняват, но се връщат. Истинските християни ще устоят.

3. Истинските християни не са единодушни по въпроса дали един истински християнин може да се отклони, никога да не се върне и да загине завинаги в ада. Стиховете, които някои използват, за да покажат, че християните могат да се отклонят, включват Евреи 6:4-9; 10:26-32; 2 Петрово 2:17-22. Стиховете, които някои вярващи използват, за да покажат, че истинските християни винаги ще устоят и никога няма да загубят Спасението си, са 1 Йоан 5:13-14; Римляни 8:29-39; Йоан 10:28-29.

В: В Ефесяни 1:14 „придобитото притежание“ тук отнася ли се предимно до нашето притежание на Спасението или до Божието притежание на нас?

Отговор: Християните могат да имат различни мнения по този въпрос, затова нека разгледаме контекста, за да видим аргументите и на двете страни.

Нашето притежание: Ефесяни 1 говори за нашето положение в Христос, а Ефесяни 1:11,14 – за нашето наследство на Изкуплението. 1 Петрово 1:3-4 се отнася до нашата жива надежда и наследството, запазено за нас на небесата. Макар че виждаме Божия народ/притежание и в 1 Петрово 2:9-10, останалата част от Ефесяни 1 подчертава това, което имаме в Христос, така че изброява нашите притежания.

Неговото притежание: Всъщност някой би могъл да каже, че Ефесяни 1 не само подчертава това, което имаме в Христос; по-скоро става дума за това, кои сме ние в Христос. Макар че може да се каже, че ние „притежаваме“ нашето спасение в небесата чрез заслугите на това, което Христос е направил за нас, по-утешително е да знаем, че ние сме „притежание“ на Бога като Негово изкупено притежание, а Бог се грижи за това, което притежава. Джон Р. У. Стот в книгата си „Посланието към Ефесяните“, стр. 46–47, поддържа това виждане.

В: В Еф. 1:14 какво означава „залог/гаранция“?

Отговор: Гръцката дума за „залог/гаранция“ – arrabon – вероятно произхожда първоначално от финикийските търговци и означава договор, депозит или авансово плащане. Терминът се е използвал и за годежен пръстен. Можете да си представите Светия Дух в нас като нашия „годежен пръстен“, който ни обещава окончателното ни Спасение и сватбената вечеря на Агнето.

В: В Ефесяни 1:15 как би изглеждал животът на един християнин, ако имаше голяма вяра, но малко любов?

О: Той може би би говорил истината, но по начин, който не помага, а дори е разрушителен. Без любов това би било като да говориш истината, без да ти пука. Понякога изобличаването може да бъде сбъркано с това, но при правилното изобличаване ти наистина ти пука дали той ще направи Покаяние и изразяваш това. Любовта може да бъде нежна и състрадателна; любовта може да бъде и строга любов. Но едно нещо, което любовта не е, е безразличие. Йона говореше истината без любов, и Бог му показа, че Йона обичаше дори едно растение повече, отколкото се грижеше за всички онези хора.

В: Според Ефесяни 1:15, какъв би бил животът на един християнин, ако имаше голяма любов, но или малко вяра, или знаеше само малко за вярата?

Отговор: Той би проявявал съчувствие и състрадание, но в крайна сметка би имал малко какво да предложи като добър съвет или насока.

Въпрос: В Ефесяни 1:16-18 Павел се моли ли предимно за нещо, което читателите му вече притежават, или за ново благословение?

О: По някакъв начин и двете, но не съвсем нито едното, нито другото. Читателите на Павел са вярващи, така че вече притежават известно познание за Бога и просветено разбиране. Но Павел все пак се моли за нещо ново. Павел се моли тяхното познание и разбиране да се задълбочат, далеч отвъд това, което вече притежават.

Въпрос: В Ефесяни 1:17 защо ефесяните се нуждаеха от Духа на мъдростта и откровението, след като всички вярващи вече имат Духа в себе си според Римляни 8:9-11?

Отговор: Всички истински християни притежават Светия Дух, но Бог все пак заповядва на истинските християни да бъдат изпълнени със Светия Дух. Част от това включва да бъдат изпълнени с мъдрост и откровение.

Въпрос: В Ефесяни 1:18 наследството тук е ли нашето наследство в Христос или светиите като Божие наследство?

О: Макар и двете да са верни, сравнението на този стих с Ефесяни 1:11,14 показва, че нашето наследство е основното значение тук. Библията на много места споменава нашите благословения като наше „наследство“ като Божии синове. Но ние сме Божият народ, избран от света. Представете си дете от много богато семейство, което може би все още трябва да се научи да спестява стотинките си засега, но знае, че когато навърши пълнолетие, ще наследи огромно богатство. Вие сте това дете! Но вашето наследство не е просто няколко хартийки, камъчета или метални парченца, а истински богатства в небето.

Един от начините, по който вярващият може да разгледа това, е, че той или тя притежава Светия Дух. Но друг начин да се погледне на това е, че Светият Дух притежава тях.

Въпрос: Какво мислите за твърдението на теолога Рудолф Бултман в Ефесяни 1:20, че „Христос е възкръснал в керигмата“, т.е. само във вярата и проповедта на Неговите ученици?

Отговор: Рудолф Бултман беше еретик, обречен на ада, и дори не беше особено добър в прикриването на това. 1 Коринтяни 15:1-8 показва, че ако някой не вярва, че Христос е възкръснал от мъртвите по видим начин, това, в което вярва, е напразно. Така че Павел казва, че за човек, който вярва по този начин, вярата му е напразна, т.е. няма да му донесе никаква полза.

В: В Ефесяни 1:20, Евреи 8:1; 10:12; Деяния 2:25; 7:56 и т.н., как Исус е отдясно на Бога?

Отговор: „Отдясно“ е термин, означаващ мястото за най-почетния гост, както показва Псалом 110:1.

В: В Ефесяни 1:21-22, тъй като Христос е над всичко, дали Христос е и над Бог Отец?

О: 1 Коринтяни 15:26-28 отговаря на този въпрос, като подчертава, че Христос е над всичко, но „всичко“ очевидно не включва Самия Бог.

В: В Ефесяни 1:23 какво означава тук „пълнота“?

О: Тази гръцка дума за „пълнота“ – „плерома“ – е била често използвана дума, с която може да се опише купа, пълна с вода, кораб, натоварен с товар, или кораб с пълен състав на екипажа. Това е нещо като това, че една къща не е „пълна“, ако не всички деца са у дома. В този контекст тя може да бъде в активен смисъл – че ние запълваме Христовото притежание в небесата, или в пасивен смисъл – т.е. Христос запълва църквата. Тъй като тук има граматична двусмисленост, възможно е и двете.

Въпрос: В Ефесяни 1:23, тъй като Църквата е тялото на Христос и пълнотата на Христос, трябва ли християните да бъдат почитани по подобие на католическата литургия, при която се почитат елементите на Господната вечеря?

Отговор: Не. Обикновените хора не трябва да бъдат почитани, точно както хлябът и виното не трябва да бъдат почитани. Почитайте само Бога.

В: В Ефесяни 2:1 каква е разликата между „престъпления“ и „грехове“?

О: Това са синоними за едно и също нещо: престъпления срещу Бога. Но двете гръцки думи тук подчертават различни аспекти. Престъплението (paraptoma) може да бъде спъване, погрешна стъпка, преминаване на граница или отклоняване от правия път. Гръцката дума за „престъпление“ също заема важно място в Колосяни 2:13. „Грях“ (hamartia) означава провал, пропускане на целта или несъответствие, като стрела, която не уцелва мишената.

В: В Ефесяни 2:1,5 как сме „мъртви“ в прегрешенията?

Отговор: Тези стихове са нещо като доклад на съдебен лекар. Но както блестящите диаманти изглеждат най-добре на тъмен кадифен фон, така и Божията благодат блести по-ярко, когато е в контраст с предишното ни, мъртво състояние. Всички бяхме мъртви поне по три начина: юридически, духовно и, в по-малка степен, чрез физическото разлагане.

В юридически смисъл: Ние вече сме мъртви по същия начин, по който осъден престъпник, чиято екзекуция е насрочена за следващия ден, е практически мъртъв. Вижте също въпроса относно Колосяни 2:13.

Духовно: Макар невярващите все още да могат да вършат някои относително добри дела (Матей 7:10-11; Лука 6:32-34), нашата духовна смърт е толкова пълна, че никой не може дори да дойде при Бога, освен ако Отец не го привлече (Йоан 6:44) и Светият Дух не действа в живота на невярващия (Йоан 16:8-11). Те нямат зрение, за да видят славата на Христос. Точно както мъртвите не могат да говорят с живите, така и духовно мъртвите нямат общуване с Бога. Освен това, като християни, все още се нуждаем от Христос, за да поддържа нашето Спасение (Юда 24; Римляни 8:29-39). Слава на Бога за Неговото непрестанно дело!

Физическо разлагане: В книгата на Хейли „Предполагаеми несъответствия в Библията“ (стр. 393) се споменава трети начин. Всички ние страдаме от „болестта“ на смъртността и всеки път, когато тялото ни оздравява след болест, това е само отлагане на смъртта.

Това обаче не означава, че нямаме чувства или воля. В Ефесяни 2:2 гръцката дума за „живея/вървя“ е peripateo, което буквално означава „да се разхождам“.

За повече информация вижте „Библейски коментар на „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 34; „When Critics Ask“, стр. 475–476; „Библейски коментар на Тони Еванс“, стр. 1221; „Посланието към Ефесяните“ на Джон Р. У. Стот, стр. 72; „Коментар за познаване на Библията: Нов Завет“, стр. 622; и „Гръцкият Нов Завет на „The Expositor’s“, том 3, стр. 283.

Въпрос: В Ефесяни 2:2 кой е владетелят на въздуха и защо властва?

Отговор: Владетелят на въздуха е Сатана. От падането на човека насам Сатана е князът на този свят (Йоан 16:11). Той обаче не е Цар. Сатана е богът на този век (2 Коринтяни 4:4) и владетелят на въздуха. Целият свят е под властта на злия (1 Йоан 5:19). Както се казва в Посланието на Варнава (100 г. сл. Хр.): „[Бог] наистина е Господ за вечни векове, но [Сатана] е князът за времето на беззаконието.“ (глава 18).

В: Защо в Ефесяни 2:3 всички ние бяхме обекти на гнева?

Отговор: Първо, две причини, поради които всички ние бяхме обекти на Божия гняв, и след това две уточнения.

Двете причини са това, което сме направили, и това, което сме.

Това, което сме направили: Римляни 3:23 казва, че всички са съгрешили и са лишени от Божията слава.

Какви сме: Римляни 3:10-20 казва, че всички са се отвърнали и всички са безполезни. Освен Бога, никой не върши добро.

Има и две неща, които не предизвикват допълнителен гняв върху невярващите.

Греховете на предците: Децата не носят вина за греховете на родителите (или предците) си, както се казва в Езекиил 18; Второзаконие 24:16. Децата все пак могат да страдат от проклятия и лоши последствия, но никой, който страда в Ада, няма да може да каже: „Част от това не е по моя вина: бях набеден.“

За съжаление съществува богословска гледна точка, наречена „традуцианизъм“, която твърди, че човек носи вината за греховете на родителите си, на бабите и дядовците си и на всичките си предци. Две групи, които вярват в традуцианизма, са лютераните и източноправославните. В Хитлерова Германия евреите бяха обвинявани, че са „убийци на Христос“. Всички знаят, че еврейският народ, живял по онова време, не е убил Христос, но подразбираше се, че тъй като техните предци са предали Исус на римляните, те също са виновни. (Но е странно, че са обвинявали само евреите, че са убийци на Христос, а не и италианците!)

Неумишлен грях: Гряхът не се брои там, където няма закон (Римляни 4:15; 5:13). Незнанието на закона обаче не винаги ни прави невинни. По-скоро, когато разберем, че сме нарушили закона неумишлено, и не съжаляваме за това, тогава доказваме, че бихме нарушили Божия закон умишлено, ако бяхме знаели.

Християните, които не са августинисти, НЕ вярват, че Бог е изключително гневен на всяко бебе, което някога се е родило, и че иска да измъчва отхвърлените бебета в Ада единствено поради това, че е избрал да ги сътвори с греховна природа като потомци на Адам.

Въпреки това, когато някой осъзнае, че е грешен и не иска да се промени, той е виновен за това, че не иска Бог да го промени. Той не носи отговорност за това, че е роден с греховна природа, но може да бъде държан отговорен за това, че не иска да бъде променен от това първоначално състояние.

В: В Ефесяни 2:3 всички ли бяха обект на гнева, или само някои са обект на гнева, както в Римляни 9:22-23?

Отговор: Следващият стих, Ефесяни 2:4, дава отговор на този въпрос. Всички (включително Павел) първоначално са били обекти [настоящи и бъдещи получатели] на Божия гняв. Но мнозина са били преобразени и в Божиите очи вече не са обекти на Неговия гняв. Първото значение се отнася за всички хора в периода преди да дойдат при Христос. Второто значение е в смисъла на Предопределението, че отхвърлените ще останат обекти на гнева, но избраните са/ще бъдат обекти на милостта.

В: В Ефесяни 2:4-5 каква е разликата между Благодатта и милостта?

Отговор: Милостта е да не получиш наказанието, което заслужаваш. Благодатта е да получиш благословение, което не заслужаваш. В падналото състояние на човечеството, за съжаление, за нас е твърде лесно да приемаме нещата за даденост. Целият тон на този пасаж се променя, започвайки само с две думи на гръцки: „ “ – „Но Бог“. Преводът на BSB предава стих 4 така: „Но поради голямата Си любов към нас, Бог, Който е богат на милост“ (BSB). Ситуацията може да е безнадеждна за нас сами по себе си, … но Бог!

В: Какво показва Еф. 2:5 относно идеята, че човек може да продължава да се усъвършенства, да се променя, до момента, в който бъде спасен? Защо някои хора вярват в това?

Отговор: Когато си мъртъв, само възкресението може да промени нещо. В противен случай, защо не вземат процедурите, които се правят в болницата – като даването на лекарства на пациентите, извършването на операции и т.н. – и да ги приложат в моргата? Има място за постепенно ставане по-благочестив и свят, наречено Освещение, но това изисква Святия Дух и се извършва, след като сме спасени.

Другите религии се опитват да ти кажат как да стигнеш до Бога. Но християнството разказва какво е направил Бог, за да дойде при теб.

В: В Ефесяни 2:5-8 спасени ли сме само по Благодат, или чрез вяра и дела, както се казва в Яков 2:14-24?

Отговор: Формулировката в Ефесяни 2:8-10 е точна: „Защото чрез Благодатта сте спасени чрез вяра, и това не е от вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да не може никой да се похвали. Защото ние сме Божието творение, създадени в Христос Исус, за да вършим добри дела…“ (BSB). Обърнете внимание на следните точки.

1. Това става чрез [Божията] Благодат – не чрез нас.

2. Чрез вяра – не чрез нашите собствени заслуги или от нас самите

3. Божият дар – не нашите дела.

4. Ние сме създадени [и спасени], за да вършим добри дела.

Както каза един индийски християнин, ние не сме спасени, за да служим, а сме спасени, за да служим.

Най-бързият начин да се обясни това е: Ефесяни 2 показва, че сме спасени само чрез Благодатта и истинската вяра, а Яков 2 показва, че истинската вяра никога не е сама по себе си, а се изразява чрез нашите дела. Галатяни 5:6 казва, че единственото, което има значение, е „вярата, изразена чрез любов“.

Друг начин да погледнем на това е да си зададем въпроса: „Притежаван ли си?“ Ако не, тогава защо? Истинската вяра означава, че животът ни сега е скрит с Христос в Бога (Колосяни 3:3). Ако животът ти не принадлежи на Христос, тогава нямаш спасителна вяра.

Въпрос: В Ефесяни 2:5-8 как взаимодействат благодатта, вярата и делата?

О: Човек може да види някои от ключовите аспекти на Спасението, като зададе въпросите: кой, какво, как, за какво и защо. Коментаторът Зервик нарича Ефесяни 2:1-10 „по-краткото послание до римляните“ поради голямата прилика в съдържанието.

Кой: Бог ни спаси

По-конкретно, не ние или Бог + ние (Ефесяни 2:8; 2 Тимотей 1:9)

Какво: Спасени сме чрез Божията благодат чрез нашата вяра. (Евреи 4:2; Ефесяни 2:8) По-конкретно – не чрез нашите дела или нещо, с което можем да се похвалим (Ефесяни 2:8-9).

Как е дадена: Божията благодат беше дадена чрез смъртта на Исус на кръста, за да се изкупи за нас (Евреи 2:17; 1 Йоан 2:2) и да бъде откуп за нашите грехове (Матей 20:28; Марко 10:45; 1 Тимотей 2:6; Евреи 9:15)

Как се приема: Божията благодат трябва да бъде съчетана с нашата вяра (Евреи 4:2; Римляни 10:10). Дори нашата вяра обаче не е нещо, с което да се хвалим, защото и тя ни е дадена от Бога чрез Светия Дух (Ефесяни 2:8; Йоан 16:8-11).

За какво: за да вършим добри дела (Ефесяни 2:10), и защото Бог ни обича (Йоан 3:16), и Той иска да ни покаже Своята благост (Ефесяни 2:7)

Защо: Има много причини, ето някои от тях: за да покаже Своята благост (Ефесяни 2:7), ние сме Негово творение (Ефесяни 2:10), защото Той обича света (Йоан 3:16); поради Неговия собствен замисъл и Благодат, а не заради нещо, което ние сме направили (2 Тимотей 1:9)

Въпрос: Кои са основните аспекти на Спасението в Ефесяни 2:5-8?

Отговор: Ето един начин да разгледаме Спасението.

1. Бог ни дава незаслужена Благодат (Ефесяни 2:8-10; Тит 3:4,7).

2. Трябва да повярваме и да се поддадем на Покаяние (Ефесяни 1:13; Римляни 10:9-11).

3. Божият Дух живее в нас (Римляни 8:9-11; Йоан 14:15-18; 1 Йоан 3:24; Ефесяни 2:22; Тит 3:6).

4. Вярата без делата на преобразения живот е мъртва (Яков 2:14-20; 1 Йоан 2:6-15; 1 Йоан 3:5, 6, 9; Тит 2:11, 14; 1 Коринтяни 6:9-11, 19).

5. Бог пази Своите избрани (Йоан 10:28-29; Римляни 8:28-29; Ефесяни 1:13-14).

Въпрос: В Ефесяни 2:6 това обещание да седим с Христос на Неговия престол отнася ли се до царуване с Христос на земята в продължение на хиляда години или след това за вечността?

Отговор: Може да се отнася и за двете. Въпреки това, Ефесяни 2:6 казва, че ще седим с Христос „в небесните места“, така че основното му значение вероятно е вечно. Независимо от това, слава на Бога, че ще бъдем с Христос завинаги.

В: В Ефесяни 2:8 към какво се отнася местоимението „то“ в израза „то е дар от Бога“?

О: Някои казват, че се отнася до „Благодатта“, а други – до „вярата“. Въпреки това и двете са граматически женски родове, а „то“ е граматически среден род, така че е вероятно „то“ да се отнася към предходното изречение, което говори за цялостната концепция на Спасението.

В: В Ефесяни 2:12-13, по времето на Стария Завет всички, които не бяха граждани на Израил, ли бяха обречени на ада, без никакъв шанс да бъдат спасени?

О: Когато стигнете в Рая, можете да зададете този въпрос на един неевреин на име Авраам – или Ной, или Матусал, или Енох, или Йов, или Исаак. Те бяха „ “ (не-израилтяни), а не израилтяни, и те доказват, че Бог може да се яви както му е угодно. Дори след като Законът беше даден на Мойсей, Раав и Рут бяха неизраилтянки, които все пак бяха спасени, като се обърнаха към юдаизма. Въпреки това всички, които са спасени, дори в старозаветните времена, са спасени чрез Исус Христос (1 Коринтяни 10:4; 1 Йоан 2:2; Евреи 2:9; 1 Тимотей 2:6). Докато човек отхвърля истинския Исус като Пътя, Йоан 8:24 и Деяния 2:37-40 показват, че той няма друг начин да бъде спасен. Но Ной, Енох и други бяха „спасени в Христос“, въпреки че не познаваха името Му, докато живееха на земята.

Въпрос: В Ефесяни 2:12 кои пет неща липсваха на езичниците?

Отговор: Като невярващи езичници те бяха 1) отделени от Христос, 2) отчуждени от общността (politeias) на Израил, 3) чужденци (xenoi) по отношение на заветите на обещанието, 4) без надежда и 5) без Бог (atheoi) в света. Те се намираха в доста мрачна ситуация.

В: В Еф. 2:14 каква е разликата между това, че Исус „установява мир“ и това, че Исус „е мир“?

Отговор: Макар и двете твърдения да са верни, има разлика. Казва се, че „маслото и водата не се смесват“. Но всъщност те се смесват доста добре, ако има емулгатор. (Сапунът е прост вид емулгатор.) Така, подобно на емулгатор, Исус установява мир, като напълно смесва две групи, които са били напълно отделени една от друга. Но за разлика от обикновения миротворец, Исус не направи това, като се позова на нещата, които ни обединяват. Самият Исус е основата за нашето обединение. „Единството“ не е непременно нещо добро, ако се обединяваш с нещо или някого, с когото не би трябвало да се обединяваш. И ние не търсим еднообразие, тъй като имаме различни личности и дарби, а това е нещо добро, което ни позволява да се допълваме взаимно. По-скоро единството на Духа в Христос не е само нещо, към което сме насърчавани, но и нещо, което ни е заповядано да правим. Не си представяйте, че всички сме от един и същ цвят, а по-скоро като призма от светлина или витраж, отразяващ различни цветове, докато осветяваме Христос.

Както каза Йоан Златоуст, това не е като Христос да е стопил два метала и да е направил една скулптура от двата. По-скоро е като Христос да е стопил сребро и олово и от тях да е направил скулптура от злато! Проповеди на Йоан Златоуст върху Ефесяни, проповед 5, в „Никейски и постникейски отци“, Първа серия, том 13, стр. 71.

В: В Еф. 2:14 какво е значението на събарянето на разделящата стена?

Отговор: Това звучи, сякаш Христос е извършил проект за преустройство на сграда. Вместо разделението между юдеи и езичници (неюдеи), Бог обединява всички вярващи като братя. Всяко претендиране за гордост или превъзходство, основано на етнически или културен произход, или на вековна традиция във вярата, вече е разрушено и трябва да бъде признато като такова. Японският, американският, арабският, еврейският, английският или руският християнин не само е точно толкова християнин, колкото всеки друг – без „християни от втора класа“ –, но ние сме братя и сестри един на друг и трябва да се радваме на общение един с друг в Господа. Но точно както нямаме основание да изпитваме гордост или арогантност спрямо другите, така нямаме основание да се чувстваме и по-нисши спрямо тях. В църквата няма „вътрешен кръг“ от „свои“ срещу „чужди“.

Извън дворовете на Ерусалимския храм имаше физическа стена с надпис, гласящ: „Никой чужденец не може да влезе в преградата, която обгражда светилището и ограденото пространство. Всеки, който бъде заловен да прави това, ще бъде виновен за последващата си смърт.“ Павел може би е имал това предвид, когато каза, че в църквата стената е напълно премахната, както се посочва в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 40. Въпреки че „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 625–626, и „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 294, не са съгласни с това. Йосиф Флавий използва същата дума за тази стена, а тя все още е стояла. Между другото, вътрешната завеса, отделяща Светая Светих, е била завеса, а не стена.

Яков 2:1-9 много категорично подчертава, че не трябва да проявяваме пристрастие в църквата. Но има различни мнения за това как трябва да го правим.

Гледната точка „На кого му пука“: Разбирам, че в църквата ви има разделение на различни видове хора: тези, които обичат аспержи, и тези, които не ги обичат. Но на кого му пука? По същия начин не бива да вземаме предвид етническия произход на някого, точно както не бива да избираме членове или лидери частично въз основа на това дали обичат аспержи.

Гледната точка „Внимавайте никой да не бъде пренебрегнат“: За съжаление, ние не сме съвършени на земята. Дори в една велика, растяща църква, както в Деяния 6:1, може да възникне неприятната ситуация, при която дадена група да бъде пренебрегната. Затова църковните лидери трябва да бдят, за да се уверят, че всички са включени – във всички служения и на всички нива. Това ще доведе до по-голямо единство и по-силно свидетелство пред света, когато светът види, че сме едно, както се моли Исус в Йоан 17:21.

Заключение: Първият начин е идеален. Ние обаче не сме съвършени християни и ако ранните християни в Деяния са имали нужда да постъпват по втория начин, то и ние имаме нужда от това. И се радвам, че не съм християнин от втора класа, само защото не обичам аспержи!

Въпрос: В Ефесяни 2:15 с какво е свързано премахването на враждата?

Отговор: Враждата е това, което враговете изпитват един към друг. Вместо Мойсеевите заповеди, които разделяха юдеите и езичниците, всичко това вече е зад нас и ние имаме място пред Бога въз основа на завършеното дело на Христос. Това не е толкова „създаване“, колкото „пресъздаване“, което създава едно тяло от две групи.

В: В Ефесяни 2:15 как Исус направи едно от две?

О: Вместо да има евреи и езичници в Божиите очи, сега в Неговата църква има само християни.

В: В Еф. 2:16-18 кои са „и двете“ тук?

О: „И двете“ тук се отнася до евреи и неевреи, които всички имат един и същ достъп до Бога чрез Исус Христос. Това би могло да създаде проблеми от юридическа гледна точка. Всички римляни бяха задължени да почитат римските богове, с изключение на евреите. Но ако християните от езичниците не се считаха за обърнали се евреи, това би било проблем. Въпреки това обаче те трябваше да бъдат приети в едно тяло.

В: В Ефесяни 2:20-21, тъй като църквата е построена върху апостолите и пророците, имаме ли нужда от апостоли и пророци днес?

О: Христос е единственият истински глава на църквата. Нашето познание за Бога се основава на ученията на пророците от Стария Завет и на апостолите (и техните писари) от Новия Завет. Не се нуждаем от самите тях, но днес се нуждаем от техните думи. Ето защо Свещеното Писание е толкова важно за християните.

В: В Ефесяни 2:20-21, тъй като Исус е главният крайъгълен камък, имаме ли нужда от човек, който да представлява Исус Христос и да управлява Божията църква днес?

Отговор: Потенциално има много причини, поради които някои хора биха могли да кажат, че се нуждаем от наместник на земята. Би било добре да се намалят следните лоши неща:

1. Ересите

2. Присъединяване към фалшиви духовни религии

3. Поклонение пред други, освен Бога

4. Интелектуален застой (Коперник, Галилео)

5. Убийства и изтезания на истински християни

6. Убийство и изтезания на хора като цяло

7. Легитимиране на небогоугодни владетели

8. Добавяне на човешки учения, маскирани като божествени

Би било добре да се подобри и следното:

1. Да бъдем блестящ морален пример за света

2. Насърчаване на по-задълбочено изучаване на Писанията

3. Християнско единство (включително да не се преследват християните)

Западноевропейските християни се опитаха да направят това в продължение на хиляда години; експериментът беше наречен „Римокатолическата църква“ и до Средновековието се превърна в пълен провал. Вместо да намали тези неща, той ги увеличи. Едно добро нещо в опита на католическата църква е следното: можем да се поучим от грешките от миналото и да видим опасностите от това да се отклоним от простотата на следването на Христос, както ни учи 2 Коринтяни 11:2-4.

Един скептик би могъл да твърди (на шега), че цялата Римокатолическа църква е била просто хитрост, за да се изпълни умишлено 1 Тимотей 4:1-5. Ще оставя на някой католик да отговори на това лъжливо обвинение.

В: В Ефесяни 2:21, къде може да бъде намерена истинската църква?

Отговор: Истинската църква не е непременно там, където я търси светът. Докато някой търси „просто човека“, който е глава на истинската църква, той няма да я види. Истинската църква се оглавява от Исус Христос като крайъгълен камък (Ефесяни 2:20). Истинската църква не е построена нито от камък, нито от тухли, а е изградена от вярващи, които са „ “ (1 Петрово 2:5). По този начин истинската църква се състои от истински християни от всяка деноминация, които са положили вярата си в Исус Христос. Когато говорим за истинската църква, можем да говорим за „Църквата-триумфаторка“ (това са вярващите, които сега са в небето) и за „Църквата-воин“ (това са вярващите, които все още се борят за вярата на земята).

За съжаление, понякога християните могат да се фокусират толкова много върху своята деноминация, че губят това от поглед. Когато подозирам, че даден християнин може да е такъв, го питам към коя деноминация принадлежи. Когато той отговори „XYZ“, му казвам: „Знаеш ли, че в небето няма „XYZ“-и? В небето няма и баптисти, а аз случайно ходя в баптистка църква. Вместо това в небето има християни, които са „XYZ-ци“, и има християни, които са баптисти, но ние сме в небето единствено чрез Исус, а не чрез някоя организация.“

Лъжата, че организацията е по-важна от личната връзка с Христос, е едно от средствата, които секти като мормоните и Свидетелите на Йехова използват, за да обърнат църковните ходци към своето лъжливо евангелие.

От друга страна, не казвам, че събирането и организирането заедно нямат значение. Евреи 10:25 ни заповядва да не пренебрегваме събиранията си.

Има обаче някои последствия от това, което току-що казах. Хората могат да са доста объркани в отношението към Богословието, но стига да са прави в основните неща (както ни предупреждава 1 Коринтяни 15:1-4) и да познават Исус, всички християни трябва „да се приемате един друг, както и Христос ви прие…“ (Римляни 15:7, BSB). Истинските християни могат да имат погрешни възгледи относно съботата (Римляни 14:5) или относно храненето (Римляни 14:2-3). Те могат да правят дори по-сериозни неща, като например да търпят неморален човек сред себе си (Откровение 2:20) или мъж, който живее с жената на Отеца си (1 Коринтяни 5:1). Те могат да бъдат въвлечени в много сериозни проблеми с легализма (Галатяни 3:1). И все пак дори непокорните християни, които са под Божията дисциплина, остават християни.

Що се отнася до многото неща, по които християните са съгласни, кликнете върху „Общо християнско изповедание“ www.Biblequery.org/Doctrine/DoctrinalStatements/ACommonChristianConfession.html, за да видите сборник.

В: Защо в Ефесяни 3:1 Павел казва, че е затворник на Христос Исус, а не затворник на Рим?

Отговор: Павел можеше да погледне към римските войници, които го охраняваха, и да види, че непосредствената причина за неговото затваряне беше злото на Рим. Но Павел, гледайки по-широко на нещата, видя, че крайната цел на издържането на затварянето му беше за славата на Исус Христос, нашия Спасител. Когато се сблъсквате с неприятни обстоятелства, било то поради преследване или просто понасяне на това, което този паднал свят ви поднася, фокусирате ли се върху непосредствената причина или поставяте за крайна цел прославянето на Исус?

В: В Ефесяни 3:3, 9 защо Павел използва думата „тайна“, при положение че е имало езически мистериални религии?

Отговор: Това няма нищо общо с мистерийните религии. „Тайната“ тук може да се разбира като нещо специално, като тайна, която трябва да се преживее, а не просто да се чуе публично. Павел „превзе“ това значение, което идолопоклонническите религии използваха, и вероятно употреби този термин умишлено, като контраст към глупостта, която те проповядваха.

В: В Ефесяни 3:3, 9 какво е „тайната“ тук?

О: „Тайна“ на гръцки означаваше нещо, което все още не беше разкрито. Ефесяни 3:10-11 дава отговор на този въпрос. Исус Христос, който основава църквата, беше тайната, която не беше известна в старозаветните времена, както се посочва в Колосяни 1:26. „Тайна“ тук означава тайна, която не беше разкрита до този момент.

В: В Ефесяни 3:4-6, тъй като хората от предишните поколения не са имали възможност да чуят за Христос, може ли някой от времето на Стария Завет да бъде спасен?

Отговор: Да. На най-основно ниво не е нищо, което чуваме, в което вярваме или което правим, което ни спасява; дори не е Евангелието, което ни спасява. Бог е този, който ни спасява. Бог може да спаси всеки, когото пожелае, но ние знаем, че Бог е милостив, но и справедлив и свят.

В: В Ефесяни 3:8 как Павел е най-малкият от всички апостоли?

О: Павел дава две причини, поради които мисли така.

1. Роден необичайно (последен) (1 Коринтяни 15:8)

2. И по-важното, Павел е преследвал Божията църква (1 Коринтяни 15:9; 1 Тимотей 1:13). Той обаче е изминал най-дългия път от всички: от убиец до мисионер.

Въпрос: В Ефесяни 3:8, тъй като богатствата на Христос са неизследими, защо Павел иска да познаем дълбочината на Христовата любов в Ефесяни 3:17-19?

Отговор: Ефесяни 3:18-20 дава отговор на този въпрос. Богатствата на Христос са неизмерими, но ние имаме приятната (и безкрайна) задача да изпитваме колко велика е Божията любов към нас.

Гръцката дума тук е интересна; тя буквално означава „непроследима по стъпки“. Не можем да проследим точно защо или колко голяма е Божията любов към нас, но можем да се наслаждаваме на факта, че Той ни обича.

В: В Ефесяни 3:9 думата тук означава ли „управление“ или „общение“?

О: Гръцката дума „ойкономия“ (oikonomia), от която произлиза нашата дума „икономика“, има широк спектър от значения. Тя означава управление, като първоначалният ѝ смисъл е свързан с ролята на съпругата или икономката, която се грижи за семейството или домакинството. Може да се отнася до начина, по който се управляват нещата, т.е. до стопанисването. В църквата можете да я разглеждате и като управление на взаимоотношенията.

В: В Ефесяни 3:15 трябва ли да се чете „от Когото всяко семейство“, „от Когото цялото Му семейство“ или „от Когото всяко бащинство“?

О: Гръцката граматика тук е необичайна. Думата „Негово“ липсва в гръцкия текст, така че другите преводи вероятно са по-точни по отношение на този стих. Гръцката дума „pater“ означава „баща“, а гръцката дума „patria“ означава „семейство“, макар че може да означава и „бащинство“. Павел прави игра на думи тук. По-точното значение е „баща… семейство“, макар че, за да запазят играта на думи, някои преводачи са използвали „Отец… бащинство“. За повече информация вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 631, „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 312–313, и „The Message of Ephesians“, стр. 133–134.

В: В Еф. 3:16–19 каква точно е молитвата на Павел за вярващите в Ефес?

Отговор: Те вече имат Христос в себе си. Затова Павел се моли Бог да им даде сила срещу противопоставянето, Христос да бъде в центъра на живота им, да бъдат вкоренени в любовта и да разберат безкрайността на Божията любов.

В Ефесяни 3:16 в превода на BSB се чете „от богатството на Неговата слава“ (BSB), но гръцката предложна фраза тук по-буквално означава „според“. Павел не просто молеше Бог да ги укрепи от Своето богатство, както един богат човек би дарил няколко долара от богатата си банкова сметка. По-скоро Павел моли Бог да ги укрепи „според“ Своето богатство, както един богат човек би дал пропорционално на това, което притежава. Тяхното спасение беше мигновено, но тяхното освещение е постепенно.

Завършили ли сте вече растежа си в Христос? – Искрено се надявам, че осъзнавате, че правилният отговор е „не“ и че все още растете.

Въпрос: В Ефесяни 3:18 какви са ширината, дължината, дълбочината и височината на Христовата любов?

Отговор: Какви са границите на Христовата любов, ако изобщо има такива? Може би Павел е имал предвид следното. Ширината са хората по целия свят. Дължината, или продължителността, е вечна – от вечност до вечност. Дълбочината обхваща не само живите, но и онези, които са починали. Височината достига до небето.

Бог ни най-малко не е скъперник в това, което дава, но понякога ние, като вярващи, сме скъперници в това, което искаме да получим.

В: В Ефесяни 3:19 какво означават тук трите различни гръцки думи, свързани със силата?

Отговор: Те подчертават различни аспекти на Божията сила.

Силата (dynameos), от която произлизат думите „динамичен“ и „динамит“, подчертава енергичното действие на Бога. Тя може да бъде и „динамична, жива сила“.

„Укрепвам“ (krataiothenai, от kratos) означава да бъдем окуражени или силата, която ни се дава, за да бъдем силни и да преодолеем съпротивата.

„Да разберем“ (exischysete, от ischys) може да означава силата да схванем, задържим, възприемем или разберем. С други думи, силата на познанието.

Въпрос: В Ефесяни 3:19 как можем да притежаваме „пълнотата“ на Бога?

Отговор: Не става въпрос за това, с какво сме изпълнени, а по-скоро с Кой сме изпълнени. Това не означава, че можем да осмислим безкрайността, а че можем да разберем, че Самият Свят Дух е вътре в нас, за да дава сила на нашия живот. Гръцката дума тук, „eis“, посочва цел, като например да осмислим пълнотата на Бога, а не че ние съдържаме цялата безкрайна пълнота на Бога.

В: В Ефесяни 3:20, как може огромната Божия сила да се прояви чрез малките християни?

Отговор: Както казва Тони Еванс, един пожарен кран може да изхвърли огромни количества вода. Това не се дължи на 3 до 5 галона вода, които кранът съдържа, а по-скоро на това, което тече през него. По същия начин не е така, че ние сами притежаваме такава велика сила, а по-скоро Божията сила тече през нас.

Но молитвата на Павел все пак е огромна молба – цялата Божия сила да тече през нас.

В: В Ефесяни 4:1 какво означава тук „да ходим достойно“?

О: Гръцката дума за „достойно“ тук, axios, означава „равно/балансиращо тегло“ или „изравняващо другата страна на везните“, а не заслуга. Глаголът тук е peripateo, който буквално означава „да ходиш“ или, на австралийски жаргон, „разходка“. Така че вашето „ходене“ в живота трябва да има същото тегло като това, което казвате за себе си, когато се наричате християни.

В: В Ефесяни 4:1-2 кои са някои полезни характеристики за запазване на единството?

Отговор: Отговорът се състои от три части.

Как можете да „понасяте“ единството с друг вярващ? Може да бъде предизвикателство да поддържате единство с някой, който притежава противоположни на тези характеристики. Ключова част е последната характеристика, която се превежда като „понасяне един на друг“ или „дълготърпение“. Дълготърпението също предполага, че вие контролирате чувствата си, а не чувствата ви контролират вас. Не забравяйте, че Бог е търпял вас, вашите грехове и това, че му казвахте, че не можете да правите някои неща в продължение на толкова много години. Тъй като Бог ви обича и ви е търпял, вие също трябва да сте способни да обичате и да търпите недостатъците на другите вярващи.

Колко лесно е за другите да ви търпят? Но трябва да се запитате дали е лесно за някого да се разбира с вас. Притежавате ли четирите основни качества, необходими, за да се разбират хората с вас: смирение на ума (тапеинофросине), кротост (или кроткост) (праотес/праутетос), търпение (макротимиас) и търпение към другите? Понякога можем да осъзнаем, че имаме свои амбиции, неща, с които се гордеем, и дразнещи навици, които трябва да „потиснем“, за да се подчиним на тези стихове и да станем хора, с които е по-лесно да се разбираме. Бог може да постави някого в живота на друг човек, за да го научи на търпение, но дано вие да не сте този човек! В гръцката култура смирението се считаше за порок, достоен само за роб.

От какво сте готови да се откажете? Павел, който ни казва това, се отказа от много неща (сигурност, свобода, положение, престиж, здраве и по-дълъг живот), за да изпълнява служението си в църквата. В един момент Павел е преживял тежка депресия, както се вижда в 2 Коринтяни 1:8-10. От какво бихте били готови да се откажете, за да не просто работите с другите, а да работите за другите, без никаква полза за себе си и без никаква земна награда или похвала? Често работата с другите не е без цена; тя включва отказ от нашите собствени амбиции и гордост.

Въпрос: В Ефесяни 4:3 Павел говори ли за единство в една организация, както проповядват римокатолиците, гръцките православни, мормоните, местната църква, Международните църкви на Христос и други?

Отговор: Преди всичко, нека просто пренебрегнем факта, че тези групи не могат да бъдат единни помежду си. Този конкретен стих казва „единство на Духа“, а не единство на организация. Той споменава седем неща, които са „едно“, включително едно тяло, но не и една организация. Също така казва, че трябва да пазим единството на Духа, а не да се опитваме да създадем свое собствено. Така че този конкретен стих не доказва нищо относно организациите. Всъщност е възможно и една организация да бъде идол. Що се отнася до по-широкия въпрос дали организационното единство е желателно, вижте следващия въпрос.

В: В Ефесяни 4:3 организационното единство ли е нещо, което вярващите трябва да желаят?

Отговор: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос.

Не. Някои протестанти твърдят, че това или не е важно, или е опасно, когато придобие по-голямо значение от това да следваме Бога в истината – както историята, за съжаление, но категорично е показала.

Да. Католиците, православните, местната църква и други протестанти твърдят, че организационното единство е желателно.

Въпреки това всички сериозни изследователи на Библията би трябвало да могат да се съгласят със следното:

1. Библията споменава единството на духа и единството на учениците на Исус, но нито веднъж не казва да имаме единство с онези, които отхвърлят, отричат или очевидно изкривяват вярата.

2. Макар че никой християнин не е съвършен, нито в святост, нито в учение, ние трябва да се пазим от вълците и да се отделяме от еретиците.

3. Като цяло, понякога е трудно да имаме истинско единство с хора, които се опитват да те убият или да те изгорят на клада.

4. Трябва да се стремим да премахнем всичко, което разделя християните, и да се приемаме един друг, точно както Христос ни прие (Римляни 15:7).

5. Единството, което не е съсредоточено върху Исус Христос, не е желателно единство и трябва да го избягваме.

В: В Ефесяни 4:4 се казва, че има само едно тяло, защо тогава има толкова много църкви?

Отговор: Има поне четири основни причини.

1. Точно както съществуват малки различия между различните сунитски мюсюлмански школи, будистите от Махаяна, индуистите-ведантисти, двете секти на бахаите и други религии, така и християните не са съгласни по второстепенни въпроси. Например, Павел и Варнава имаха разногласие относно това дали да вземат Йоан Марк с тях. По-късно обаче те се помириха (Деяния 15:36-41; Колосяни 4:10; 2 Тимотей 4:11).

2. Добавяне: През годините мнозина са били като фарисеите в Марк 7:6-8, като са искали да добавят свои собствени сложни предания към християнството. Като цяло мнозина казват, че трябва да следвате Библията плюс тяхното предание, което се поставя на равна нога с Божието Слово. Библейското християнство е просто да следваш това, което Бог казва в Библията, и да признаваш човешкото предание като просто човешко дело.

3. Отнемането от християнството е предсказано в 2 Тимотей 3:5, където се казва, че в последните дни някои ще имат вид на благочестие, но ще отричат неговата сила. Редица „либерални“ църкви отнемат от Божието учение, като твърдят, че Бог не може да извършва физически чудеса и че няма Рай и Ад, докато все още се преструват, че са християни.

4. Извращение: Както е пророкувано в Деяния 20:29-30, има духовни „вълци“, които чрез измама отвличат учениците след себе си, за да създадат своя собствена, създадена от човека религия, докато все още твърдят, че следват Исус. Мнозина от тях имат своя собствена книга в допълнение към Библията. За тези зли неща е пророкувано, че ще се случат в 1 Тимотей 4:1-5, 2 Петрово 2:1-3 и Юда 8-19.

В: В Ефесяни 4:5 става ли дума за кръщение с вода или за кръщение със Светия Дух?

Отговор: Някои смятат, че има двоен смисъл. Но ако Павел е имал предвид и двете, тогава всъщност не би било едно кръщение.

Въпреки това е малко вероятно да се отнася за кръщението в Духа, тъй като има три части, отнасящи се към Светия Дух, Сина и Отеца, а това е в частта, отнасяща се към Сина.

Въпрос: В Ефесяни 4:6 и Ефесяни 1:23, ако Бог изпълва всичко по всеки начин, вярно ли е пантеизмът, който твърди, че всичко е част от Бога?

Отговор: Не. Макар Псалом 139:7-12 да показва, че Божият Дух е навсякъде, пантеизмът отива отвъд това и твърди, че всичко е част от Бога, Който се почита – като например хората, камъните, дори кучешките екскременти. Например, купчина боклук не е Бог, а страниците на брошурата на един атеист, отричаща съществуването на Бога, също не са Бог. Не трябва да се покланяме на сътворените неща вместо на Създателя (Римляни 1:23, 25). Напротив, както показва Колосяни 1:17, всичко се държи заедно от Христос.

В: Защо в Ефесяни 4:8 Павел казва, че Бог „е дал“ дарове на хората, след като в Псалом 68:18 се казва, че Бог „е приел“ дарове от хората?

Отговор: Християните имат две различни гледни точки.

Грешка на преписвача: „Дава“ може да е било първоначалното в Псалом 68:18. Докато „получава“ се намира в Масоретския текст и гръцката Септуагинта, „дава“ се среща в арамейските Таргуми „ “ и сирийската Пешита. Освен това целият псалом, с изключение може би на този един стих, говори за това, което Бог дава на другите.

От арамейски таргум: Друго мнение е, че Павел обикновено започва цитатите си от Писанията с „Написано е“, но Ефесяни 4:7-8 се различава с „Казва се“. Тези формулировки съвпадат много точно с устното предание в арамейския таргум на Псалтира и сирийската Пешита. Ранните равини прилагаха този стих към Мойсей, като казваха, че той е получил закона, за да го даде на народа. Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 57, и „Evangelical Commentary on the Bible“, стр. 1027, за повече информация.

Общо резюме: Павел не е цитирал никакъв стих, а е перифразирал целия Псалом 68. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 634 за повече информация относно това тълкуване.

Така или иначе, Йоан Златоуст (Проповеди върху Ефесяни, ок. 396 г. сл. Хр.) отбелязва, че всъщност тук няма разлика. Бог както дава, така и получава неща от хората. Да разглеждаме Спасението като това, че Бог поема тежестта на нашата вина, или като това, че Той ни дава прощение, е просто да гледаме двете страни на едно и също нещо.

В: В Ефесяни 4:9 и Деяния 2:27, след като умря, Исус отиде ли в ада, или не?

Отговор: Въпреки че изразът „Исус слезе в ада“ е бил включен в Апостолския символ на вярата (Аквилейската форма от 390 г. сл. Хр.), Библията не казва изрично нито едното, нито другото. Ето какво казва Библията.

Ефесяни 4:9 „спусна се в най-ниските части на земята“

Псалом 16:10 споменава „Шеол“, което означава гроб.

Деяния 2:27-28, цитиращи Псалом 16:10: Исус нямаше да бъде оставен в гроба (Хадес)

1 Петрово 3:19 Исус проповядваше на духовете в затвора

Според еврейското религиозно учение, отразено в Книгата на Енох, глава 22, и други писания, мъртвите отиват на две места: праведните – в рая, а неправедните – в затвора.

1 Петрово 4:6 споменава, че Евангелието се проповядва на онези мъртви. (В превода NIV се казва „сега мъртви“, но думата „сега“ не фигурира в гръцкия текст).

Въпрос: Може ли Ефесяни 4:9 да означава, че Исус е слезъл на земята, а не че е слезъл в гроба?

Отговор: Има три тълкувания, които са съвместими с контекста на пасажа.

Слязъл на земята (генитив на апозиция)

Слязъл в смъртта (родителен падеж на сравнение)

Слязъл в долните части, които принадлежат на земята (родителен падеж на притежание)

Въпрос: В Ефесяни 4:11 това означава ли „пастир-учител“ като една роля, или пастори и учители като две роли?

О: В този списък гръцката дума „kai“ разделя пастирите и учителите. Тази гръцка дума означава „и/дори“, и в този пасаж може да се тълкува и по двата начина, точно както на английски. Пастирите наистина преподават (Тит 1:9; 1 Тимотей 3:2; 5:17), така че ролята им е комбинирана. Истинският въпрос тогава е дали Библията подкрепя ролята на учители, които не са пастири. Отговорът е ясно „да“ поне по пет причини:

Стефан свидетелстваше пред юдеите, като ги учеше с подробно познание на Писанията, въпреки че в Деяния се казва, че той е бил само Дякон.

а) Павел похвали учителя Аполос, въпреки че Аполос не беше Пастир.

б) Варнава, Тимотей и други проповядваха и преподаваха Словото, дори когато не бяха пастири.

в) От пресвитерите се очакваше да могат да преподават (1 Тимотей 3:2), което предполага, че те са преподавали, преди да станат пресвитери.

г) Всъщност Колосяни 3:16 заповядва на християните като цяло да се поучават и наставляват един друг.

Въпрос: В Ефесяни 4:11, тъй като днес има пастори и учители, има ли и пророци и апостоли днес?

Отговор: Ефесяни 4:11 се отнася до важни служения в църквата, без да се уточнява кои от тях продължават и до днес, и кои не. Не, днес няма хора, които да заемат новозаветното служение на апостол или старозаветното служение на пророк.

В: В Ефесяни 4:11 каква е разликата между естествен талант и духовен дар?

О: На първо място, в някои области има припокриване. Човек, който има много състрадателно сърце към другите, може да притежава и духовния дар на помощта. Човек, който има духовния дар на знанието, може да е умен и ерудиран, макар че това не е задължително. Не подценявайте природните таланти, защото църковното тяло извлича голяма полза от тях, независимо дали става дума за публично говорене или за важни задкулисни функции като счетоводство. Но духовните дарби надхвърлят нашите естествени способности, и Бог е дал на всеки вярващ поне една духовна дарба, според 1 Коринтяни 12:7, макар че е възможно вашата дарба да не е изброена там. (Не, оплакването и търсенето на недостатъци не се считат за духовни дарби!) При някои духовни дарби други вярващи може да се чудят и да попитат: „Как, от естествена гледна точка, биха могли да правят това!“ Бог може да даде на някого думи, които да изрече, а самият човек дори да не е знаел това; той също се учи от това, което излиза от собствената му уста. Как може човек да има издръжливостта да продължава да обича и да се грижи, дори въпреки скуката, човешкото преследване или духовната съпротива? Понякога простият отговор е: от естествена гледна точка, той не може. Това е Божията сила, която тече през него, като неограничена вода през малък пожарен кран.

В: В Ефесяни 4:11-13 как църковното тяло определя кой има кои дарби и в кои роли трябва да бъде?

Отговор: Единството не означава еднообразие. Като християни имаме разлики в дарбите и славим Бога за това! Но разпознаването на дарбите у хората може да бъде често срещан, но често пренебрегван проблем в много църкви днес. Една от причините може да е непълното разбиране за това какво е истинското ученичество. Ученичеството може да се разглежда като процес, при който млади или „разбити“ християни се водят към зрелост в познанието и практикуването на вярата и се пазят от погрешни учения, за да станат зрели християни. Това виждане е вярно, но непълно. То включва и това по-младите вярващи да откриват дарбите си и конкретната Божия цел за тях точно в този момент. Разбира се, те трябва да са отворени към факта, че Бог може да развива дарбите им, да им даде още дарби по-късно и да промени тяхното служение. Затова доброто ученичество включва да се помогне на вярващия да намери служението, към което Бог го е призовал сега, и да му се помогне да се включи в служението. Служението на по-младия вярващ може изобщо да не прилича на служението на наставника. Това е нормално; може да има момент, в който наставникът да го предаде на някой друг.

Знаете ли, че почти всеки гимназиален отбор по американски футбол може да победи всеки професионален отбор, включително шампиона на Супербоул 2023 „Канзас Сити Чийфс“, при едно условие. В професионалния отбор превърнете офанзивните гардове в широк приемник, най-бързия играч при връщане на начален удар – в център, момчето, което носи водата – в куотърбек, втората линия на защитата – в линейни играчи, треньорите – в рънинг бекове, а талисмана на отбора – в кикър и среден лайнбекър. Така че в църквата, както и в спорта, е важно хората да заемат местата, за които имат дарби.

Много хора се интересуват от това да познават своите духовни дарби и (надяваме се) да ги използват в църквата. Но не би ли трябвало да проявяваме същата загриженост да познаваме и да помагаме на другите да познават духовните дарби на останалите и да ги използваме в църквата? Затова въпросът не би трябвало да бъде „имате ли християнско служение?“, а „какво е вашето християнско служение?“

Както един пастир шеговито отбеляза, никой не трябва да се тревожи, че няма работа, защото църквата има безброй свободни места за работа. Повечето от тях обаче са безплатни. Затова всеки в църквата – пенсионери, млади хора, тийнейджъри – трябва да има служение, а църквите трябва да правят повече, за да може всеки член да даде своя принос. Църквата не бива да прилича на описанието на някого за мач по американски футбол: 22 души, които отчаяно се нуждаят от почивка, и 50 000 души, които отчаяно се нуждаят от упражнения! Може би църквата е такава, когато пастирът има погрешно разбиране за лидерството; той мисли, че повечето членове не трябва да служат, защото той и малкият му екип ще свършат всичко.

Когато един пастир се чувства изтощен, една от причините може да е, че служи на Бога по грешен начин. Той се опитва да направи прекалено много сам и поема задачи, които членовете би трябвало да изпълняват. Например, един ден един пастир получи тревожен телефонен разговор от член на църквата. Членът казал, че многократно е говорил с един свой съсед за Христос и съседът най-накрая решил, че е готов да приеме Христос. Затова пастирът да дойде ли веднага, за да се моли с него? Пастирът отговорил, че веднага ще дойде, и затворил. Тогава Духът осъзнал пастира, и пастирът се обадил отново. Пастирът казал на мъжа: „Няма да дойда. Ти трябва да го доведеш при Христос.“

В: В Ефесяни 4:14-15 каква е разликата между християнин, който е „бебе“, и такъв, който е зрял?

Отговор: Макар че едно бебе може да прави много неща, то не разполага с мъдростта или физическата способност да се пази от беди и да стои далеч от контактите, горещите печки, движението по пътищата и други опасни неща. Някои християни, включително и някои не толкова млади, нямат представа колко е важно да се пазят от еретически или по друг начин лъжливи учения, от греха, както и от приятелства и членства, които ги отдалечават от Бога. Дори когато християнинът осъзнае това, той се нуждае от наставление как да разпознава онези учения и ситуации, от които трябва да се пази. В Библията ни се казва да се съпротивляваме на дявола (Яков 4:7; 1 Петрово 5:9), но ни се казва и да бягаме от различни изкушения (1 Коринтяни 6:18; 1 Коринтяни 10:14; 2 Тимотей 2:22), като Бог може да ни даде сила да устоим на изкушението, когато ние сами не можем (1 Коринтяни 10:13).

В: В Ефесяни 4:15 каква е разликата между „да говорим истината“, „да говорим с любов“ и „да говорим истината с любов“?

Отговор: Говоренето на истината може да бъде грубо, без опит да се достигне до слушателя. В известен смисъл не толкова това, което казвате, има значение, колкото това, което те чуват. Говоренето с любов може да означава да се казва това, което емоционално изглежда най-добро, но може и да означава да се пропуснат неудобни истини, които те трябва да знаят. Говоренето на истината с любов казва на човека всичко, което трябва да знае, макар и може би в подходящия момент. Но го прави по начин, който показва, че ви е грижа.

Като цяло, да говориш истината с любов може да е по-трудно – да предадеш това, което трябва да чуе (приятно или неприятно), по правилния начин. Трябва да се съсредоточиш както върху тона си, така и върху думите си. Също така е по-добре да знаеш в какво състояние се намира човекът, преди да го поправиш или изобличиш.

В: В Ефесяни 4:16 как всички ние сме като стави и връзки, които растат?

Отговор: Отговорът се състои от две части.

Всички ние имаме важни роли в Божията църква, дори ако те нямат конкретно име и изглеждат незначителни. В човешкото тяло китките може да не изглеждат важни, но без китка ръката ви е отделена. От коя става в тялото си бихте били готови да се лишите? – вероятно от никоя. Не трябва да се задоволяваме да се примиряваме с липси и в църквата. Ако група хора не правят нищо за Бога и редица нужди в църквата не се задоволяват, изглежда, че имате два проблема. Но може би двата проблема могат да се решат взаимно.

Всички части получават заповедите си от главата. Независимо дали вашето служение е част от местна църква или не, ние трябва да приемаме заповедите си от Исус Христос, главата на тялото. Ако мислите, че можете да постигнете повече, като вземате етични „кратки пътища“ или като по принцип правите неща, за които знаете, че Бог не иска да правите, тогава всъщност не действате като част от тялото; ако не сте готови да бъдете ръководени от главата – Исус Христос. Имаме термин за клетки, които растат здравословно, но отказват да се подчиняват на главата – наричаме ги рак.

В: В Ефесяни 4:17 и Римляни 1:21, как е възможно някои хора да ходят в празнотата на своето мислене?

Отговор: Думата за „празнота“ тук, mataioteti, се използва в Новия Завет само тук, в Римляни 1:21; 8:20 (за Сътворението) и 2 Петрово 2:18 (за думите). Тя означава безполезен, празен, безценен, макар че понякога се използва и за идолопоклонство, което също е от този род.

Представете си да мислите, да живеете, да планирате и да търсите нещо, което е напълно празно, безценно и в крайна сметка безсмислено. Не е трудно да си го представим; пеперудата го прави, когато кръжи около пламъка. Когато човек желае и планира грях, който може да му навреди, той всъщност не се различава много от тази пеперуда.

Представете си човек, който е в затвора от много години, след като е извършил това, което е планирал да бъде „съвършеното престъпление“. Падналото човечество има не само греховна воля и помрачени желания, но и помрачен разум. Изразът „суета на умовете им“ в превода на крал Джеймс също е подходящ, защото подчертава едновременно и безполезността на мисленето им, и горделивите им чувства за важността на това мислене.

Въпрос: В Ефесяни 4:17 по какъв начин, според вас, Бог ще каже на някои християни, точно както и на невярващите: „Вие се съсредоточихте прекалено много върху неща, които нямаха значение“?

О: Ако водите дневник (или още по-добре – започнете да водите такъв), сумирайте следните периоди от време за един месец.

а. Времето, прекарано в молитва, размисъл за Бога и Неговото слово, както и в изучаване на Божието слово.

б. Времето, прекарано в сърфиране в интернет, както и в слушане и четене на новини.

в. Времето, прекарано в гледане на спорт.

г. Времето, прекарано в размишления за любимото ви занимание.

д. Времето, прекарано в размишления за работата извън работното време.

е. Време, прекарано в размишления за финансите и инвестициите, включително недвижими имоти.

Кое от тези неща ще ви се стори много по-важно от останалите, когато стигнете в Рая?

ж. Освен това, докато сте в процес на преброяване, пребройте времето, прекарано в отношения с семейството и приятелите. Надявам се то да не е много по-малко от останалите. Би било наистина тъжно, ако кажете, въз основа на прекараното време, че най-близкото ми лично отношение очевидно е с YouTube!

В някои части на страната, мисля, че в противоречие с това, което показват статистиките, хората са много религиозни – тяхната религия е любимият им спортен отбор!

Въпрос: В Ефесяни 4:18 трябва ли да се чете „слепота“ или „твърдосърдие“?

Отговор: Гръцката дума „porosis“ може да се отнася както за мрамор, така и за калцифицирана става. От нея произлиза и английската дума „остеопороза“. Може да се разглежда като „вкаменена“. Въпреки това един християнски коментатор, Армитаж Робинсън, твърди, че тъй като това не означава, че човекът умишлено е избрал да се закорави, то по-скоро се отнася до затъпяване на сетивата, затова той казва, че „слепота“ е по-добър превод. Но „закоравяне“ съответства по-добре на гръцкия текст, стига да се разбере, че не става дума за внезапен, умишлен акт на закоравяване, а за постепенна загуба на възприятие и способност за промяна.

В: В Еф. 4:19 какво означава „практикуването на всякакъв вид нечистота“ (BSB)?

Отговор: Това може да означава да се прави бизнес или да се извлича финансова полза от всякакъв вид порок.

В: В Еф. 4:25–5:2 какво казва Павел за тези осем злини?

О: Всяко от тях е противопоставено на противодействаща добродетел. Някои от тях са нагласи на сърцето, други са действия, а трети са навици. С помощта на силата на Светия Дух трябва да изчистим тези нагласи на сърцето, да спрем да извършваме тези зли действия и да се отървем от тези лоши навици. Но проблемът е, че нещата имат склонност да се повтарят. Заменете тези лоши нагласи с добри, тези зли действия с добри, а лошите навици с добри навици.

В: В Ефесяни 4:26, грях ли е да се ядосваме, тъй като Исус и Павел също са се ядосвали?

Отговор: В много случаи не е грях да се ядосваме. Въпреки това Ефесяни 4:26 показва, че е грях да оставаме ядосани и да таим злоба. Ако слънцето залезе, докато все още сте ядосани, значи сте били ядосани прекалено дълго.

В: Според Ефесяни 4:26, грях ли е да останем гневни? Бог изглежда остава гневен към хората и демоните в Огненото езеро.

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Ние не трябва да оставаме разгневени, да завиждаме, да приемаме поклонение или да бъдем наричани „Бог“, но Бог не е принуден да прави това, което заповядва на Своите слуги.

2. Бог е безкраен и може да изпитва различни чувства едновременно. Той може да се гневи на един нечестив човек и в същото време да се радва на едно от Своите деца. Той може да прави това едновременно, защото е Бог.

3. Писанието не казва дали Бог ще остане гневен завинаги. Възможно е в крайна сметка Бог изобщо да не се интересува от онези, които избират да живеят без Него.

В: В Ефесяни 4:26-27 каква е разликата между това да се гневиш и да съгрешаваш и това да се гневиш, без да съгрешаваш?

Отговор: Гневът се превръща в грях, когато таиш злоба, отказваш да простиш, искаш да отмъстиш, губиш контрол над емоциите си или се ядосваш за нещо, за което не би трябвало да се ядосваш. Исус, Павел и Мойсей понякога се ядосваха за Божиите дела.

Християнският гняв не е просто нещо, което се случва и за което трябва да се извиняваме. Напротив, Джон Р. У. Стот казва, че проблемът в църквата не е, че има прекалено много християнски гняв, а по-скоро, че има прекалено малко от него. Когато животи биват унищожавани и отнемани, а ние не се гневим за това, какво говори това за нашата любов към другите хора?

В: Защо в Ефесяни 4:28 се казва, че християните трябва да работят на места, където не се трудят с ръцете си?

Отговор: Този израз означава честен начин на живот. Освен обичайната престъпна дейност, много хора по онова време натрупваха значителни богатства чрез подкуп и корупционни политически и бизнес практики, които често бяха законни, но не бяха правилни. (Може би онези времена не са били толкова различни от нашите.) Въпреки това, както Исус обичаше бирника Матей, така и днес Исус иска корумпираните хора да се поддадат на покаяние за греховете си, да дойдат при Него и да възстановят щетите на жертвите си.

В: В Ефесяни 4:29 какво се има предвид под „зли думи“?

Отговор: Думата за „зло“ тук не е типичната дума за „зло“. На гръцки тя е sapros, която се използва за гнило плодче или гнило растение. „Гнило“, „покварено“, „развалено“ или „зло“ са все добри преводи на мисълта тук.

В: Защо в Ефесяни 4:29 е важно християните да не ругаят?

О: Просто защото Библията казва да не го правим. В Яков 3:10-12 се казва, че не бива от същите уста, които славят Бога, да излизат и ругатни. Макар да е вярно, че Петър се закле, когато се отрече от Христос, той след това плака и се изкара за греха си.

В: В Ефесяни 4:31-32 какво противопоставя Павел в тези два стиха?

О: Горчивината, гневът и яростта са емоционални състояния, от които произтича злословене. Злобата е общ термин за всичко това. Гневът (thymos) и яростта (orge) са сходни, но и двата се споменават като отделни грехове. Гневът е експлозивно избухване на самообладанието, докато яростта може да бъде тлееща, отмъстителна омраза. Можете да си представите гнева като магма, която се натрупва във вулкан и просмуква навън, докато яростта е по-скоро като вулканично изригване.

В: В Ефесяни 5:1 до каква степен трябва да бъдем просто подражатели?

Отговор: Подражател ли сте, който се опитва само да прави това, което е направил друг? – Надявам се, че да. Както детето подражава на родителите си, така и ние трябва да подражаваме на Бога (Ефесяни 5:1). Детето трябва да се стреми да запази честта на родителите си. Ние също сме подражатели на Христос (Йоан 15:12; 1 Йоан 3:16), подражатели на доброто (3 Йоан 11), подражатели на нашите водачи (Евреи 13:7) и подражатели на Павел (1 Коринтяни 4:16; 11:1; Филипяни 3:17; 4:9; 1 Солунци 1:6; 2 Солунци 3:7,9). От друга страна, в добрия смисъл можем да правим неща по собствена инициатива, воля или решение, както показват 2 Коринтяни 8:17 и 9:7.

Между другото, някои хора твърдят, че тъй като Бог е толкова велик и необятен, а хората са толкова малки, ние не можем да знаем почти нищо за Бога. Но ако се отиде твърде далеч с това, това би ни оправдало да не се подчиняваме на този стих, като отричаме, че имаме способността да го направим. Не можем да знаем всичко за Бога; но Всемогъщият и всезнаещият Бог е избрал и има способността да ни покаже толкова много за Себе Си, че можем да бъдем подражатели на Бога.

В: В Ефесяни 5:2 какво означава „да ходим в любов“ и какви са алтернативите на това да ходим в любов?

Отговор: Много хора нямат никаква представа какво е да ходиш в любов, защото са толкова далеч от това. Докато живееш живота си – дали ходиш, караш кола или правиш каквото и да е друго – какво е основното нещо, за което мислиш? Дали е как да спечелиш повече пари, как да се насладиш повече или как да постигнеш някаква цел? Надявам се, че основното ви нещо не е нито едно от изброените. Няма нищо лошо да мислите малко за тези неща, но основната ви мисъл, към която се обръщате, трябва да бъде как можете да обичате и да благославяте другите, както и вашата любовна връзка с Бога. Твърде често се опитваме да живеем според културните изисквания. Като християни ние няма да се впишем напълно в културата, нито трябва да се опитваме.

Павел ни дава добър съвет как да се съсредоточим върху това. Точно както Христос дойде преди всичко, за да бъде принос и жертва за нас, така и ние трябва да разглеждаме живота си като принос и жертва към Бога. Вместо да се питате колко пари печелите или колко се забавлявате, попитайте се колко угодна е вашата жертва (т.е. вашият живот) на Бога.

Като християни понякога се увличаме толкова много от други неща, че макар и да сме спасени, не живеем в любов. В Откровение 2:4 Исус увещава ефесянската църква (и косвено нас) да не изоставяме първата си любов. Апостол Йоан в 1 Йоан 2:5-6 казва, че Божията любов трябва да бъде усъвършенствана в нас и затова трябва да ходим, както е ходил Исус. Тук Павел също казва колко е важно за нас не само да вярваме като християни, но и да ходим в любов.

Въпрос: В Ефесяни 5:3 какво означава „нито следа от сексуална неморалност“ (BSB)?

О: Разбира се, това включва сексуалната неморалност, но по-конкретно – не се поставяй в ситуация или приятелство, в които би изглеждало, че се държиш неморално. Това може да се отнася и до неприлични шеги, както и до облеклото. Когато можеш да кажеш нещо забавно, но малко неприлично, Бог иска да не бъдеш забавен. В 1 Солунци 5:22 също се казва да избягваме дори привидната форма на злото.

В: В Ефесяни 5:7 тази гръцка дума трябва ли да се преведе като „да се събирате“ или „да участвате“?

Отговор: Гръцката дума в Ефесяни 5:7, summetochoi, не означава, че никога не можете да сте в тяхна близост. Тя означава да не участвате, да не се включвате или да нямате никакъв дял в това, което правят. А какво да кажем за инвестиране в компания, която насърчава неморални или по друг начин греховни неща? Дори ако вие сами не правите тези неща, това, че печелите, когато те просперират в това, което правят, е погрешно.

В: В Ефесяни 5:11 как християните могат по греховен начин да имат общение с безплодните дела на тъмнината?

О: Ако пряко участвате в делата на тъмнината, разбира се, това е лошо. Обаче, ако улеснявате, подкрепяте или извличате печалба от безплодните дела на тъмнината, трябва да спрете и това. Една група, която е тормозила някои църкви, особено някои консервативни църкви, като паразит, е масонството. На по-ниските нива то изглежда просто като социална организация, която извършва благотворителна дейност. Но на по-високите нива, когато те се покланят на същество, наречено Бафомет, и твърдят, че много от големите религии се покланят на един и същ бог, те са религиозна организация, която противоречи на християнството. Когато бях в гимназията, не знаех нищо от това. Бях поканен да се присъединя към „ДеМолей“, което по същество е масонска организация за момчета от гимназията. Но преди да отида, разбрах, че на чернокожи момчета не им е позволено да присъстват. Сметнах това за много странно и не исках да посещавам или да се присъединявам към такава организация. Но независимо от масоните, ако има организация, която изключва хора заради цвета на кожата им или етническия им произход, като християнин нямате никакво право да се присъединявате към нея или да я подкрепяте. Така че, ако вашата църква иска да бъде отворена към общността, а местният масонски клон иска да се събира там, църквата не бива да позволява това.

Някои се опитват да съчетават християнството с нехристиянски неща. Например, Камило Торес Рестрепо, лидер на богословието на освобождението, каза: „Ако Исус беше жив днес, Той щеше да бъде партизанин.“

В негативен смисъл някои нехристияни са решили, че няма да инвестират в нито една компания, която не подкрепя тяхната социална програма. Групата „Блекстоун“ е основана през 1985 г. като фирма за алтернативни инвестиции. На 30 септември 2023 г. на finance.yahoo.com пазарната ѝ капитализация е била 130 милиарда долара. Тя е класирана като 175-тата по големина компания в света. Много компании са готови да подкрепят определена антихристиянска социална програма, не защото САЩ ги принуждават, а по-скоро защото „Блекстоун“ и други компании биха могли да оттеглят инвестициите си от тях, ако не го направят.

В: В Ефесяни 5:11 до каква степен сме призовани да разобличаваме безплодните дела на тъмнината, вместо просто да мълчим за тях?

Отговор: На първо място, трябва да осъзнаем, че няма да бъдем популярни, когато разобличаваме делата на тъмнината, и може да претърпим преследване. Но трябва да разобличаваме делата на тъмнината, когато те могат да изкушат другите или когато хората твърдят, че са морално приемливи. Трябва да предупреждаваме другите вярващи да не се замесват с тях. Има моменти, в които самото мълчание е грях.

Според Маркс религията в този свят на експлоатация е израз на страдание и в същото време е и протест срещу истинското страдание. С други думи , религията продължава да съществува поради потисническите социални условия. Когато тези потиснически и експлоататорски условия бъдат премахнати, религията ще стане ненужна. В същото време Маркс разглеждаше религията като форма на протест на работническата класа срещу лошите ѝ икономически условия и отчуждението ѝ. Вж. Рейнс, Джон. 2002. „Въведение“. Маркс за религията (Маркс, Карл). Филаделфия: Temple University Press. стр. 5–6.

Въпрос: Според Ефесяни 5:11, тъй като християните не трябва да имат нищо общо с делата на тъмнината, трябва ли християнските адвокати да защитават клиенти, за които знаят, че са виновни?

Отговор: Като цяло, да си адвокат по наказателни дела е труден начин да си изкарваш прехраната, ако никога не лъжеш, не изопачаваш истината, насърчаваш клиентите си да не лъжат и отказваш да защитаваш клиенти, за които знаеш, че лъжат. Това е, което един християнин би трябвало да прави, за да бъде адвокат по наказателни дела.

Въпреки това, както се посочва в книгата „Now That’s a Good Question“, стр. 525–527, дори хората, които се признават за виновни, се нуждаят от справедлив процес и могат да пледират за по-лека присъда. Въпреки това всички християни трябва да са съгласни, че лъженето и внушаването, че някой е невинен, когато са разумно сигурни, че той е виновен, е нещо, което никой християнин не бива да прави.

В: В Ефесяни 5:12 за какви неща не бива дори да говорим?

Отговор: Няма нищо лошо да споменем, че нещо се прави на високо ниво и че е погрешно да се прави. Трябва обаче да избягваме „GSD“ (Gross Sin Detail – подробности за груб грях), когато споменаваме греха по такъв начин, че това може да се превърне в изкушение за някой, който е склонен към този грях. Освен това не трябва да споменаваме никакви „добри съвети“ за това как да се измъкнем от греха. Така например, чух от някого начин да се измами дадена компания, който е напълно незабележим. Искате ли да чуете какъв е? – Съжалявам, реших никога да не го разкажа на никого.

В: В Ефесяни 5:14, къде е бил казан този стих преди това?

Отговор: Точно тези думи не са казани в Стария Завет, макар че части от тях са отгласи от Исая 60:1 и 26:19. Нямаме записано къде точно е било казано това преди. Този поетичен стих може да е от пророчество, от изказване на Исус, което не е записано в евангелията, или от раннохристиянски химн. Павел е предполагал, че неговите непосредствени читатели ще го разпознаят.

В: В Еф. 5:16, в какъв смисъл дните са зли?

О: Павел не се отнася до дневната светлина, а казва, че времената са зли. Ако си представите обществото като океан, има „подводно течение“, което би ви повлекло надолу, ако не сте внимателни. Принасянето на жертви на езически богове, безнравствеността, подкупът и корупцията, както и експлоатацията на другите, не само се практикуваха, но се считаха за социално приемливи и напълно нормални.

Християнският писател Йероним (393 г. сл. Хр.) разказва, че на римския адмирал Дуилиус други хора казали, че има лош дъх. Той смъмрил съпругата си Билия, че никога не му е казала. Тя му отговорила, че не му е казала, защото е смятала, че всички мъже имат лош дъх. Той бил толкова доволен, защото тя неволно показала, че винаги му е била вярна. Римляните я издигали като пример за голяма целомъдрие. Представете си да живеете в общество, в което една жена наистина се е отличавала от останалите по тази причина. „Против Йовиниан“, книга 1, глава 46, стр. 382

Днес подводните течения може би са се променили леко, но все още са налице. Ние, нашите съпрузи и нашите деца можем твърде лесно да бъдем завлечени от тях, ако не живеем съзнателно в противовес на културата.

Въпрос: В Ефесяни 5:16, какви навици или други неща можем да въведем, за да използваме времето си по най-добрия начин?

Отговор: Преди да направим каквото и да е, първо трябва да осъзнаем колко ценен е дарът, който ни е даден, наречен „време“. Отделете време за нещата, на които искате да посветите повече време, като престанете да правите други неща, които са по-лошо използване на времето ви.

Както казва Джон Р. У. Стот в „Посланието към Ефесяните“, стр. 201–203: „Джонатан Едуардс написа преди да навърши двадесет години в „Решения“: „Реших: Никога да не губя нито един миг от времето, а да го използвам по най-ползотворния начин, по който мога.“

В: В Еф. 5:17 Павел се обръща към вярващите, така че как е възможно някои истински вярващи да са неразумни?

Отговор: Гръцката дума тук, „афронес“, означава „безразсъден“, а гръцката дума за „неразумен“ в Ефесяни 5:15 е „асофой“, която може да означава „глупав“. Те са леко различни, макар и да се припокриват. „Безразсъден“ основно означава, че си непознаващ, без никаква представа за заобикалящата те среда или за това, което те очаква. „Глупав“ може да означава това, или пък че мислиш, че виждаш ясно какво те очаква, но всъщност си напълно заблуден. Има глупост, характерна за малкото дете, има глупост, която се придобива, и има глупост, която идва само чрез често повторение.

Вярващите, а не просто хората като цяло, трябва да останат близо до Бога, в Неговото слово, за да не изпаднат в глупост.

В: Ефесяни 5:18 съдържа две заповеди, а не само една, така че как втората заповед се отнася към първата?

О: Първата заповед е отрицателна – не се опивайте. Втората, положителна заповед, е заместител на времето, което прекарвате в справяне с опиянението.

Защо хората се напиват? Причините могат да бъдат различни, а причината, поради която някой поема по пътя на пиянството, може да е различна от тази, която го задържа в състоянието на алкохолизъм. Хората могат да се напиват, за да заглушат болката си – било то физическа или свързана с болезнени спомени. Хората могат да се напиват от скука или да се опитват да забравят празнотата в живота си и това, което възприемат като безсмислието на съществуването си. Хората могат да се напиват заради удоволствието от пиенето с приятели или поне с хора, които изглеждат като приятели. Хората могат да се напиват заради стимула или това, което възприемат като вълнение. След продължителна употреба на алкохол хората могат да се напиват поради жаждата, която тялото им е натрупало към алкохола. Те не виждат нищо лошо или погрешно в това да се напиват. Не виждат нищо лошо и в цирозата на черния дроб, деменцията или ускореното стареене, след като са изпили достатъчно алкохол.

Но да бъдеш изпълнен с Духа е съвсем различно от това да бъдеш изпълнен с алкохол; на първо място, не можеш просто да изпиеш малко течност, за да го постигнеш автоматично. Това е съзнателен избор, изисква дисциплина да се молиш и да се приближаваш към Бога, както и „с радост“ да отказваш неща, които изглеждат приятни и съблазнителни, защото имаш по-висше призвание; Бог те иска за Себе Си. Както Джон Р. У. Стот в „Посланието към Ефесяните“, стр. 204–205, споменава, че д-р Мартин Ллойд-Джоунс казва: „Ако беше възможно да се включи Светият Дух в учебник по фармакология, бих го поставил в раздела за стимулантите, защото там е мястото Му. Той наистина стимулира… Стимулира всяка наша способност… ума и интелекта… сърцето… и волята…“ (Ллойд-Джоунс, „Живот в Духа“, стр. 20–21.)

Никой истински християнин не би отказал да изпита Святия Дух; но проблемът възниква, когато християните искат и двете: и Духа, и греха. Това не означава да казваме „да“ на Духа, а да казваме „не“ на другите неща и „само да“ на Духа.

Точно както влиянието на алкохола засяга вашите решения, преценка, самоконтрол и желания, така и влиянието на Духа засяга вашите решения, преценка, самоконтрол и желания. Апостолите бяха под влиянието на Светия Дух в Деяния 2:13, а това беше сбъркано с влиянието на алкохола.

В: В Ефесяни 5:18 какво точно е лошото в опияняването?

О: Има една причина и само тя е достатъчна: Бог ни заповядва да не се опиваме. Хората обикновено се опиват за удоволствие, за да заглушат мъката си, или когато са зависими – поради лошото състояние, в което се чувстват, когато не си пият. Християнинът не бива да губи контрол или самоконтролът му да бъде отслабен. Освен вредата, която нанася на тялото ви, това може да навреди на взаимоотношенията ви, да засегне способността ви да запазите работата си и да се отрази на финансите ви. Един от проблемите с пияния човек е, че той мисли, че може да контролира алкохола, но без да го осъзнава, алкохолът го контролира.

Веднъж заведох един нехристиянски приятел, който често се напиваше, на библейско изучаване (което нямаше нищо общо с Посланието към Ефесяните). Не знам кога за последен път беше отварял Библията, но първият път, когато я отвори там, единственият стих, който прочете, беше именно този. За съжаление, той не се върна на библейското изучаване, защото каза, че било „твърде зловещо“!

На по-лека нота, в „The Communicator’s Commentary 1, 2 Kings“, стр. 262, се казва, че един популярен проповедник е казал: „Някои от вас мислят, че могат да удавят проблемите си в алкохола. Искам да запомните: „Проблемите могат да плуват!““

В: Ефесяни 5:18 отнася ли се до еднократно изпълване или до непрекъснато изпълване със Святия Дух?

Отговор: Гръцкото сегашно време тук показва, че не става дума за еднократно изпълване, а за повтарящо се изпълване.

Освен това е в множествено число, така че се отнася за всички вярващи, а не само за някои отделни лица. Изразът е в пасивен залог, така че „Напълнете се със Светия Дух“ би бил неправилен превод. „Бъдете изпълнени“ или „позволете на Светия Дух да ви изпълни“ би отразило пасивния залог. Накрая, това не е стремеж, към който трябва да се стремим; това е заповед, която се очаква да изпълним.

В: В Ефесяни 5:20 какъв ангажимент трябва да поемем тук?

Отговор: За всичко, което ви се случва, благодарете на Бога за това и за начина, по който Той може да го използва във вашия живот. Това не означава, че всичко, което ви се случва, е добро; някои неща са зли. Не трябва да благодарите на Бога за злото, но все пак можете да Му благодарите за това как Той може да го използва. Дори за ежедневните неща, като храненето, интимността с вашия съпруг или съпруга, или това, че сте достатъчно здрави, за да спортувате – благодарете на Бога всеки път.

В: В Ефесяни 5:21, как можем по-добре да даваме пример за взаимно подчинение от благоговение към Христос?

О: На първо място, трябва да престанем да се интересуваме дали сме „в ръководна позиция“ над другите или не. Да не се стремим да издигаме ролята или позицията си е в разрез с културата на повечето съвременни общества. Трябва да се задоволяваме с това, че в дадена област има някой над нас. Трябва да преодолеем страха си, че той може да се отнася зле с нас, да ни манипулира или да ни експлоатира.

Накрая, когато някой друг се подчинява на нас, трябва да се отнасяме към него така, както бихме искали да се отнасят към нас. Авторитетът не е поробване. Трябва да внимаваме да не се отнасяме зле с него, да не го манипулираме или експлоатираме. Трябва да му дадем свобода да прави каквото иска в рамките на целта и свобода как да го направи, в рамките на екипната работа с другите.

В: Защо в Ефесяни 5:22–6:4 Павел говори толкова много за брака?

Отговор: Павел говори много за отговорностите и за това как да бъдем пример за добър брак и семейство. Помислете за следното: бракът не е за щастието на човека. Това е една от страничните ползи от брака, но основната цел на брака, точно както и основната цел на останалата част от живота ни, е да прославяме Бога. Покажете на света как можете да бъдете щастливи, прославяйки Бога. Но не можете да симулирате щастие завинаги; хората ще разберат, че не е истинско. Трябва да се научите да бъдете напълно доволни, щастливи и благодарни в брака си.

Интересно е, че стоическите философи казваха, че съпрузите също трябва да обичат съпругите си, но те използваха само гръцката дума „филео“ (phileo), която означава братска любов. Павел казва, че съпрузите трябва да обичат съпругите си, като използва думата „агапе“ (agape), или жертвена любов.

В: Защо в Ефесяни 5:22 се казва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си?

Отговор: Има два допълващи се отговора.

1. Ако съпругата иска да бъде послушна на Бога, тя ще се подчинява на това, което се заповядва тук. Съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си, дори ако съпругът не е християнин. Въпреки това, съпругите трябва да не се подчиняват на съпрузите си, когато има конфликт между това, което иска съпругът, и това, което желае Бог. В такъв случай те трябва да следват Бога – по-висшата власт.

2. Послушанието на съпругите към съпрузите им не е краят на историята в един християнски брак. Съпрузите трябва да обичат съпругите си, както Христос обича Църквата (Ефесяни 5:25). На всички е заповядано да се подчиняват един на друг в Христос, според Ефесяни 5:21.

Въпрос: В Ефесяни 5:22, вярно ли е, че Библията никога изрично не казва, че съпругите трябва да обичат съпрузите си?

Отговор: Това е невярно твърдение, което съм чувал. Библията казва, че жените трябва да бъдат научени да обичат съпрузите си в Тит 2:4.

В: В Ефесяни 5:22, какво е най-необичайното в тази метафора?

О: Тук има странна метафора; Христос е Своят собствен сватовник. Христос конкретно направи пет неща за Своята невеста. Той я обичаше, предаде Себе Си за нея, за да я освети, очисти я и я представи на Себе Си.

В: В Ефесяни 5:28 как съпрузите трябва да обичат съпругите си?

О: Противно на това, което някои биха могли да си мислят, гръцкият текст НЕ казва просто, че съпрузите трябва да обичат съпругите си така, както обичат себе си. Напротив, първата част е дори по-силна. Съпругът трябва да разглежда съпругата като част от тялото си. Ефесяни 5:29-31 също потвърждават това.

В: В Ефесяни 5:33 защо съпругите трябва да уважават съпрузите си?

О: Те трябва да го правят, дори и само защото Бог го заповядва. Въпреки това можем да видим редица причини, поради които е добре за нас, че Бог е дал тази заповед. Като съпруг аз ценя нейното уважение. На децата им е по-лесно да се подчиняват и да уважават баща си, когато майка им го уважава. Ето защо е важно съпрузите да не се критикуват един друг пред децата.

Освен това децата наблюдават и подражават на вашите нагласи и поведение, когато не го осъзнавате, по начини, които не очаквате. Веднъж случайно чух децата ми да си играят на „семейство“. Едното щеше да играе ролята на голямата сестра, другото – на малката сестра, едното – на мама, а другото – на татко.

Между другото, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 76, гръко-римското общество също е признавало, че съпругите имат задължения към съпрузите си, но не и че съпрузите имат някакви задължения към съпругите си. Така че Павел казва тук нещо „странно“ в сравнение с това, което новите християни вече знаят.

Въпрос: В Ефесяни 6:1 се казва, че децата трябва да се подчиняват на родителите си, но какво става, ако родителите им кажат да се отрекат от християнската вяра?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Същото важи и за невярващите родители: Ефесяни 6:1 не казва да се подчиняваме на родителите си само ако те са християни, а да се подчиняваме на родителите си, независимо от тяхната вяра.

Само в Господа: В Ефесяни 6:1 Павел уточнява това твърдение, като казва да се подчиняваме на родителите си в Господа. Трябва да се подчиняваме на всяка родителска и държавна власт, доколкото тя не противоречи на Божието слово.

Като историческа бележка, този отговор всъщност е даден от Йоан Златоуст в „Проповеди върху Ефесяни“ около 396 г. сл. Хр.

Въпрос: В Ефесяни 6:1,4 каква е възрастовата граница на гръцката дума за „деца“?

Отговор: Няма възрастова граница, тъй като гръцката дума буквално означава „потомство“, а не „малки деца“.

Въпрос: В Ефесяни 6:2 защо Павел казва, че това е „първата заповед“, след като всъщност тя е петата от Десетте заповеди?

Отговор: В израза „първата заповед“ думата „първата“ липсва в гръцкия текст. „Първа“ може да означава „основна“, а това беше една от основните заповеди. Разширеният превод на Уест предава този израз така: „която е заповед от такова естество, че да бъде първата заповед…“ Разбира се, тази заповед е и първата, която малките деца научават.

В: В Ефесяни 6:3 този стих трябва ли да се преведе като „в земята“ или „на земята“?

Отговор: Павел цитира пасажи от Изход 20:12 и Второзаконие 5:16. В еврейския и гръцкия текст (включително гръцката Септуагинта) на всичките три стиха думата може да означава както „земя“, така и „земя“.

Въпреки това както Изход 20:12, така и Второзаконие 5:16 казват: „…за да се удължат дните ти в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“ (BSB). Следователно контекстът е „земята Ханаан“, а не „земята“. Тъй като Павел казва, че цитира предходната заповед, и двете значения са допустими, но основното значение е „земя“.

В: В Ефесяни 6:3, Изход 20:12 и Второзаконие 5:16 какво точно се обещава тук?

Отговор: Християните могат да видят, че това обещание е вярно не само по един, а по четири начина. Макар че не всички може да са съгласни кое от тях е основното значение, и четирите значения са верни.

Колективно: Както показва отговорът на предишния въпрос, старозаветното обещание първоначално е било дадено, за да може народът да живее дълго в Земята на Ханаан, без да бъде изгонен. Това може да се обобщи като „колективен“ принцип. Ако погледнем голяма част от западната история, за да остане християнството силно в дадена земя, децата трябва да се учат от родителите си.

Друг пример за колективно обещание е 2 Летописи 7:14: „Ако Моят народ, който се нарича с Моето име, се смири, моли се, търси Моето лице и се обърне от злите си пътища, тогава Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му“ (BSB).

На индивидуално ниво: Както учи Павел, както тази заповед, така и обещанието важат за нас днес. Ефесяни 6:3 не обещава, че християните ще живеят по-дълго от другите, но с Божията закрила християнските деца ще живеят по-дълго на земята, отколкото биха живели иначе. Дори човек, починал на 25 години, е живял по-дълго, отколкото ако беше починал на 20. Може би не живеем в земята Израил, но искаме да живеем в земята, където, в Божиите очи, трябва да бъдем.

Друг пример за индивидуално обещание е Матей 19:29-30, където всички, които са оставили домове или семейства заради Исус, ще наследят стократно и ще наследят вечен живот.

Качество на живота: И трите стиха не само обещават дълъг живот, но и че ще живеете добре. Дори гръцката дума за дълголетие е интересна: „макрохрониос“, което буквално означава „дълготраен“. Има една шега за човек, който срещнал възрастен пияница, който се препъвал, прегърбен, с бръчки и пигментни петна. Тя попитала: „Как така, стари човече, можеш да пиеш толкова много и все пак да живееш толкова дълго?“ Пияницата отговорил: „Стари човече! Аз съм само на 30 години!“ Бог не само ни пази, но и ако водим чист начин на живот – без наркотици, без пиянство и без незаконен секс – това често ще удължи живота ви на земята.

Друг пример за обещание за качество на живота е Изход 23:26, където Бог обещава на послушните израилтяни, че болестите и спонтанните аборти ще бъдат отстранени от тях и че Бог ще „изпълни броя на дните ви“ (BSB), което звучи много подобно на обещанието в Ефесяни 6:3.

В контекста на Милениализма: Разбира се, в Откровение 20:4 християните ще възкръснат и ще царуват с Христос в продължение на 1 000 години, преди останалите мъртви да се върнат.

Други примери за обещания, които може би се отнасят към Милениума, са: възкресението на Израил в Езекиил 37 и Храмът в Езекиил 40–47, включително водата, която извира от него в Езекиил 47.

В: В Ефесяни 6:3 и следващите стихове, как да се отнасяме към малко дете или дори към възрастен, който като дете не е получил никаква дисциплина или поправка?

Отговор: Трябва да се опитаме да бъдем благословение. Ние сме жива Библия (2 Коринтяни 3:2-3), затова трябва да им показваме истината. Попитайте Бог как да се молим за тях. Правете неща, които показват, че ги уважавате. Установете правила като „можем да се съгласим, че не сме съгласни“.

Но това може да бъде трудно, а общуването с тях може да е непоносимо. Може би изпитвате съжаление за недостатъчното възпитание, което са получили от родителите си. Но по някакъв начин трябва да се опитате да им втълпите, че трябва да се променят и да са готови да приемат поправка и изобличение.

В: В Ефесяни 6:4, трябва ли отец някога да ядосва децата си?

Отговор: Понякога – да. Но отеците не трябва да дразнят децата си, а Колосяни 3:21 също казва, че отеците не трябва да огорчават децата си. Но по-важно от самото дисциплиниране на децата ви е да се уверите, че изразявате любовта си към тях, уважавате ги и се радвате, че са до вас. Благочестивите родители нямат право да се държат неразумно спрямо децата си. Те не трябва да ядосват децата си без основателна причина, като например налагане на дисциплина. Физическото наказание (пошляпване) е допустимо и понякога необходимо, както показват Притчи 13:24; 22:15 и 23:13-14.

В: В Ефесяни 6:4 трябва ли майките също да обърнат внимание на това?

О: Според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 82, и Джин Гетц в проповед от 16.01.2000 г., гръцката дума за „отец“ често се отнасяше общо за родителите. „The New Geneva Study Bible“, стр. 1870, също посочва, че това се отнася за родителите. По същия начин „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 642, казва, че тук се обръщат към Отеците, защото „те представляват главата на семейството, върху когото лежи отговорността за възпитанието на децата“.

В: В Ефесяни 6:4, по какви начини родителите огорчават / ядосват / дразнят децата си?

Отговор: Гръцката дума „parorgizete“ се използва само тук, в Римляни 10:19 (срв. Колосяни 3:21). Буквално означава „да провокираш гняв“. В „Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 81, се посочва, че този стих е бил наистина революционен, тъй като е бил изречен в общество, където авторитетът на Отеца е бил абсолютен, а чувствата на детето не са се вземали под внимание.

Трябва да ги дисциплинирате за тяхно добро, а не въз основа на вашите чувства. Отнасяйте се към тях така, сякаш те са също толкова важни за Бога, колкото и вие самите, защото наистина са. Не ги тормозете, не ги омаловажавайте и не ги обезкуражавайте. Освен в случаите, когато те осъзнават, че ги дисциплинирате, трябва да им показвате същото уважение, любезност и липса на тормоз, каквито бихте показали на ваш приятел, който е възрастен.

Ето списък с някои начини, по които родителите могат да изнервят децата си, представен от Джин Гетц в проповед на 16 януари 2000 г.

Физическо малтретиране, включително избухване в гняв или налагане на дисциплина, докато гневът ви е извън контрол

Психологическо малтретиране, включително поставянето им в неудобно положение

Пренебрегване – с други думи, дразнене на децата чрез това, което родителите не правят.

Да не се опитват да ги разберат. Да не проявяват интерес към живота им, образованието им, спорта или рождените им дни.

Лицемерие. Родителите понякога очакват от децата си поведение, което самите те не демонстрират.

Очаквайте прекалено много от тях

Поставете им стандарти за ефективност

Да ги принуждаваме да приемат нашите цели и идеали няма да даде резултат. Те трябва да бъдат техните цели и идеали.

Когато не сме склонни да признаем грешките си.

Други начини са:

Създаване на дребнави правила – забраняване на детето да прави произволни неща, които не са лоши или опасни и които другите деца могат да правят.

Да имаме любимци

Манипулирането им – като им казваме, че няма да станат нищо.

Да поставяме изисквания, които са или неразумни, или неразумни за тях, без да им даваме обяснение.

В: В Ефесяни 6:5-7 Библията подкрепя ли робството?

Отговор: Библията признава, че някои християни са били роби, и позволява на християните да притежават роби. Въпреки това, в 1 Коринтяни 7:21,23 тя насърчава свободата на робите. За разлика от робството в Новия свят и в мюсюлманския свят, хората не трябваше да бъдат отвличани и продавани като роби (Изход 21:16); робите не трябваше да бъдат малтретирани (Изход 21:26-27), а избягалите роби не трябваше да бъдат връщани на господарите си (Второзаконие 23:15-16).

Библията толерираше както това християнин да бъде роб, така и християнин да притежава роб, тъй като робството беше неразделна част от културата по онова време. Въпреки това на християнските господари не им беше позволено да се отнасят към робите така, както нехристиянските робовладелци се отнасяха към робите. В Новия Завет господарите не трябваше никога да заплашват робите (Ефесяни 6:9) и трябваше да се отнасят към тях правилно и справедливо (Колосяни 4:1).

Въпрос: В Ефесяни 6:5-8, тъй като от християнските роби се очакваше да се подчиняват на господарите си дори ако те са лоши, до каква степен трябва да се подчиняваме и уважаваме шефа си на работа, ако той или тя е лош/лоша?

Отговор: Да. Това е нещо като детето, което трябва да се подчинява на родителите си в Господа, дори ако родителите не са християни. Библията има повече да каже на робите, отколкото на царете. Царете са били сравнително малко, а в зависимост от периода между половината и две трети от населението на Римската империя са били роби.

В: Защо в Ефесяни 6:7 се казва, че трябва да даваме най-доброто от себе си, когато никой не ни гледа?

О: Някой някога определи характера като „кой си, когато никой не те гледа“. Обаче хората те виждат повече, отколкото си мислиш. Може би това изречение трябва да се коригира така: „характерът е кой си, когато мислиш, че никой не те гледа“.

Разбира се, Бог винаги ни наблюдава. Някой някога е казал, че като християнин можеш да правиш каквото си искаш. Разбира се, не забравяй, че Бог винаги наблюдава, ангелите наблюдават, демоните наблюдават и може би починалите светии наблюдават, и ще трябва да дадеш отчет пред Христос за всичко, което си направил. Така че, знаейки, че си наблюдаван от всички тези хора и че трябва да дадеш отчет, тогава, разбира се, прави каквото искаш!

Веднъж един християнски продавач беше помолен от клиент да му даде повече, отколкото е платил, като клиентът го увери, че шефът му не гледа. Но християнинът отговори: „Моят Господ винаги гледа!“ (Коментар към Библията за вярващите, стр. 1951)

Не забравяйте, че служим на Бога и на хората с всичките си сили, независимо дали виждаме, че някой ни наблюдава, или не.

Въпрос: Защо в Ефесяни 6:9 и 1 Петрово 2:18 Бог не е казал на господарите да освободят всичките си роби?

Отговор: Къде щяха да отидат робите? Току-що след период на чести войни, може би две трети от населението на Римската империя бяха роби, на които би им било трудно да си изкарват честно прехраната като свободни хора. По онова време би било по-добре да имат християнски господар, който осъзнаваше, че Бог е господар и на двамата, отколкото да бъдат освободени без никакви умения или подкрепа. Християнският господар не би малтретирал робите, не би се възползвал от тях сексуално или по друг начин и би ги третирал като равни пред Бога. Вижте също предишния въпрос.

В: В Ефесяни 6:10-18 какво знаем за бронята на римския войник?

О: Павел е бил охраняван от римски войник, така че вероятно е могъл просто да погледне и да види какво притежава един римски войник. Римският войник в битка винаги е носил пилум – вид копие, но войникът, охраняващ затворник, не е имал такъв.

Едно нещо, което тук не се казва, но е силно подразбиращо се, е, че трябва да бъдем защитени от атаките на дявола. Ако дори зрелите християни се нуждаят от защита, колко повече тогава нашите деца и младите християни също се нуждаят от защита? Ако някой християнин някога каже, че децата просто трябва да бъдат възпитавани неутрално и че те сами трябва да намерят пътя си към Бога, аз се съмнявам дали изобщо е чел Ефесяни 6:10-18.

Друг важен момент е, че това не е собствено оборудване, което войникът сам е изработил. То му е дадено от Бога. Не става въпрос, че войникът се нуждае от част от това оборудване; войникът се нуждае от пълния комплект от това оборудване.

Римските войници носеха тежка броня, за да защитят позицията си срещу всичко, което им се изпречеше на пътя. Те трябваше да се защитават както от преки атаки – с мечове, копия, ножове „ “, боздугани и т.н., така и от атаки, които не виждаха да идват – като стрели. Историкът Полибий (6.23.2) дава подробно описание на пехотинеца. Цялата броня, наречена „паноплия“ (panoplia) – откъдето идва и нашата дума „паноплия“ – беше важна, за да няма никакви незащитени места, по които стрелецът да може да стреля.

Ето шестте части на бронята, разделени в две категории по три. Първите три отнемаха известно време за обличане и трябваше да се носят постоянно. Последните три елемента войникът можеше бързо да облече непосредствено преди битката. Шлемът е горещ и тежък, затова също се слагаше само преди битката.

Нагръдникът, или тораксът, беше наричан „защитник на сърцето“. Той беше от бронз и покриваше както предната, така и задната част, макар че някои офицери вместо него носеха по-леката верижна ризница. Вярността и любовта се наричат „нагръдник“ в 1 Солунци 5:8.

Коланът, или зоната, държеше бронята на място, а от него висеше ножницата, в която се съхраняваше мечът. Да разхлабиш колана означаваше да излезеш от служба, според „Библейския коментар на Експозитора“, том 11, стр. 87.

Щитовете в римската армия бяха дълги и правоъгълни. Римските войници се сражаваха най-добре рамо до рамо, за да образуват стена от щитове, която наричаха „тестудо“ – думата за костенурка. Размерите им бяха около 4 x 2,5 фута, или 1,2 на 0,75 метра. След обсадата на Дирахиум един войник на име Скева открил 220 стрели, забити в щита му.

Шлемът, или „перикефалаиа“, което означава „покритие за главата“, беше бронзов с кожени приставки. Шлемът на Спасението също се споменава като нещо, което Бог носи в Исая 59:17. Шлемът се нарича „надеждата за Спасение“ в 1 Солунци 5:8. Редът тук е важен. Щитът се закрепваше към войника с дръжка, и щитът трябваше да бъде закрепен, преди да може да се сложи шлемът.

Ботушите бяха важни за римляните, за да не губят равновесие. Войниците носеха специални ботуши, наречени „калиги“. Еврейският историк Йосиф Флавий („Войните на евреите“, 6.1.8) споменава, че те имали къси, остри пирони в подметките, за да поддържат стабилността си. В „Библейския коментар на Експозитора“, том 11, стр. 87–88, се посочва, че причината, поради която армиите на Александър Велики и на Рим са могли да маршируват бързо на дълги разстояния по неравен терен, се дължи именно на ботушите им.

Меч: Римският пехотинец разполагал с три оръжия за нападение, но любопитното е, че Павел споменава само едно от тях. Имало е копие, или „пилум“, тракийски широк меч, или „ромфая“, и „гладиус“, или къс меч, който е именно това, което Павел споменава. „Гладиусът“ е бил предпочитаното оръжие за близки сражения.

Единственият недостатък на цялата тази броня е, че обличането ѝ отнемаше известно време. Ако някой нанесеше внезапна атака и войниците не бяха готови, щеше да мине известно време, преди да могат да се включат в боя. Затова, така да се каже, дори трябва да спим с облечена броня.

Въпрос: В Ефесяни 6:10-18 по какъв начин църквата прилича на военна база?

Отговор: При целия този акцент върху модата и моделите, можете да си представите Ефесяни 6:10-18 като нещо като „християнско модно ревю“ или като нашата духовна гардероба, с акцент върху частта за „войната“.

Църквата може да се сравни с болница за болни, за да спасява умиращите, с посолство, с лекционна зала и училище за учене, със зала за общуване между братя и сестри в Господа или с музикален концерт или развлечение. Всички тези неща са аспекти на местната църква, но Павел не споменава нищо от това тук, защото той изтъква един по-важен аспект. Църквата е военна база във военно време, на вражеска територия. Ние трябва да прославяме Бога, да използваме оръжието на молитвата в нападение и да спасяваме погиващите хора, като споделяме Евангелието. О, и между другото, трябва да подготвяме и помагаме на другите да правят същото. Но няма голям смисъл да подготвяме другите, ако самите ние не служим като Божии войници.

Нашата битка не е физическа и не се води с оръжия на насилие, а е духовна битка срещу сатанинските сили. Понякога можем погрешно да предположим, че битката е срещу хора, които виждаме. Всъщност битката е срещу духовни сили, които не можем да видим.

Трябва да се борим, като войници, за да спечелим хора за Господа. Ако не се борите, или дори изобщо не полагате усилия за това, тогава колко добър воин на Христос сте?

Въпрос: Според Ефесяни 6:10, по какъв начин християнинът, който е силен в Господа, се различава от този, който не е силен в Господа?

Отговор: Християнинът, който е силен в Господа, обикновено се отличава в поне четири области.

Те се приближават към Бога с пълна увереност и искрено сърце, както казва Евреи 10:22-23. Те са готови да споделят живота си и всеки може да види блясъка им, когато изразяват любовта си към Бога, като живеят според вярата си.

Те разчитат на Бога. Те се уповават на Бога, мислят за Бога и не са толкова податливи на изкушения, защото мислите им са насочени към Него. Те са готови да се откажат от други неща, било то добри или лоши, заради Бога, както показва Филипяни 3:7-10.

Те могат да издържат не само на изкушенията, но и на тежките времена и загубите. Те са като бегачи, които участват в състезание, както се казва в Евреи 12:2-7.

Те не се тревожат толкова за себе си, а искрено и от сърце се грижат за другите. Те считат благоденствието на другите за по-важно от своето собствено, както казва Филипяни 2:3.

В: В Ефесяни 6:12 каква е разликата между „силите на тъмнината на този свят“ и „духовните сили на злото в небесните места“ (BSB)?

О: Всички те са зли сили и могат да бъдат едно и също нещо, но тези две описания показват различни аспекти. Силите на тъмнината на този свят се отнасят до зли идеи, сили и хора, които могат да имат власт и авторитет над различни институции като правителството, училищата, компаниите и медиите. Духовните сили на злото в небесните сфери не се отнасят до земна власт, а както към преки демонични сили, така и към зли религиозни влияния, както извън, така и вътре в църквите.

Гръцката дума за „владетели на света“ може да се преведе и като „космически владетели“. Тя е „космократори“ (kosmokratores) и е била използвана в гръцките орфически химни, посветени на Зевс, като небесни сили, които контролират съдбата на хората.

В: В Ефесяни 6:12 срещу кого или срещу какво точно се борим?

Отговор: Важно е да разберем, че нашата борба не е просто срещу човешкото невежество, слабост и предразсъдъци. Не става въпрос само за това, че вече добрите хора трябва да бъдат информирани, подпомогнати и насочени към правия път. По-скоро целият свят е под контрола на злия (1 Йоан 5:19) и е враждебен към Бога (Римляни 8:7).

Нашата борба е необичайна в това, че Бог ни призовава да правим неща, които биха били напълно неефективни, ако трябваше да ги правим със собствените си сили. Напротив, Бог очаква от нас да правим неща, които са невъзможни сами по себе си, но са възможни с Бога.

В: В Ефесяни 6:13, защо точно е важно да бъдем силни в Господа и да носим Божието въоръжение?

Отговор: Това не е нещо, което е „хубаво да имаме“, а е съществена част от нашата безопасност и лична ефективност по три причини:

Кой е срещу нас: дяволът и тъмните сили могат да бъдат силни, умни и коварни, очарователни до беззащитност, но в същото време кръвожадни, жестоки и безмилостни, и ние се нуждаем от защита както от преки нападения, така и от коварни атаки.

Нашата мисия: Трябва да се противопоставим на хитростите на дявола (Ефесяни 6:11), да се борим срещу силите на тъмнината на този свят (Ефесяни 6:12) и в деня на злото да стоим твърдо (Ефесяни 6:13-14).

Кога трябва да устоим: Като християни, с Божията помощ и чест, трябва да очакваме, че винаги ще можем да устоим, но особено когато нещата станат трудни в деня на злото (Ефесяни 6:13).

Точно както един войник би се колебал да се бие без бронята и оръжията си, и точно както един спортист би се колебал да се състезава без предпазните си средства и другото си спортно оборудване, така и един християнин би трябвало да се колебае да живее и да се бори за вярата без своята духовна броня.

Въпрос: В Ефесяни 6:14 коланът на истината означава ли Божията истина, нашата искреност или способността ни да разпознаваме истината?

Отговор: Гръцката дума за „истина“ (aletheia) тук, подобно на английската дума „truth“, може да означава и двете. Но въз основа на контекста има три гледни точки:

Честността и верността на вярващия, а не фактите на Евангелието, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 643. „NIV Study Bible“, стр. 1799, казва, че това е нашият характер. „The Evangelical Commentary on the Bible“, стр. 1032, казва, че това е нашата искреност спрямо другите хора. „The New International Bible Commentary“, стр. 1438, казва, че това е нашата искреност и лична честност.

Истинността на Божието Слово и нашата увереност, произтичаща от сигурността в него. „New Geneva Study Bible“, стр. 1871.

Първите две: „Библейски коментар на тълкувателя“, том 11, стр. 87

Йоан Златоуст в своя „Коментар върху Ефесяни“ посвещава цяла проповед (23) именно на този стих. Той се фокусира предимно върху първия аспект – нашия честен и свят живот. Но на стр. 164 той също така пита как можем да препашем кръста си с истината и казва метафорично: „Който търси учението на истината, никога няма да падне на земята.“

И трите: „Библейският коментар на вярващия“, стр. 1952, казва: „Разбира се, трябва да бъдем верни в придържането към истината на Божието слово, но е необходимо и истината да ни държи. Трябва да я прилагаме в ежедневния си живот. Когато изпитваме всичко чрез истината, намираме сила и защита в борбата.“

В обобщение: трябва да се препаснем с всички аспекти на истината: не само трябва да вярваме в източника на истината – Бог, но и да позволим тя да се вкорени в живота ни, за да ни преобрази, и по този начин да можем да различим кое е истинно и кое е лъжливо в този свят.

В: В Еф. 6:15 как нашата готовност произтича от Евангелието на мира?

Отговор: Готовността може да произтича от изучаването на Божието слово, от ученето и общуването с други вярващи, но това не е споменато тук. Тази готовност произтича от нашата надежда и радост от благата вест за нас и за всички, които ще повярват.

В: В Ефесяни 6:16 защо ни е нужен щит в допълнение към останалата броня?

О: Добре е защитата срещу атака да бъде многослойна. Ако противникът премине през един слой, все още има втори. Той не може да премине през бронята, ако щитът го спре. Римският щит обикновено беше правоъгълен, с размери 2 фута на 4 фута, и беше изработен от метал, обкован с кожа. Теглото му можеше да бъде 12 паунда, а може би дори 15 паунда. Понякога войниците удряха врага със щитовете си, за да го извадят от равновесие. Ако вече имате пояса на истината и нагръдника на правдата, все пак трябва да гасите пламтящите стрели на лукавия с щита на вярата. Евреи 11 дава много добри примери за вяра. „NIV Study Bible“ на стр. 1799 добавя, че римските щитове са били метални, но облечени в кожа. Кожата можеше да се намокри с вода, за да се гасят пламтящите стрели, макар че това би увеличило теглото. Гръцкият историк Херодот казва, че стрелите се потапяха в смола и се запалваха. Помпей използваше пламтящи стрели, напоени със смола, в морска битка с Марк Антоний. Октавиан (Август) използваше пламтящи стрели в морската битка при Актиум. Нямаме сведения, че са били използвани отровни стрели.

В: Защо, според вас, в Ефесяни 6:17 мечът се споменава на последно място?

Отговор: Преди да излезете с меча, трябва да сте подготвили защитата си.

В: В Ефесяни 6:19-20 как Павел и ние трябва да бъдем безстрашни?

О: Гръцките думи за „безстрашен“ – en parrhesia и parrhesiasomai – могат да означават „с дръзновение“. Това не означава „с затворени очи“ или без да се отчитат рисковете, а по-скоро – въпреки рисковете, които познаваме, и тези, които не познаваме, ние все пак вършим Божията воля.

В: В Еф. 6:19 какво се казва за римокатолическата концепция за „запасите от Благодат“?

Отговор: „Запасите от благодат“ е римокатолическа идея, според която светците, и особено Мария, майката на Исус, разполагат с допълнителна благодат, която могат да дават на хората, които се молят на тях. Но в Ефесяни 6:19, вместо Павел да раздава допълнителна благодат на другите, той ги моли да се молят на Бога да го укрепи. Интересно е също, че Павел е в затвора (вероятно под домашен арест), когато пише Посланието към ефесяните. Главната му молитва не е за предсрочно освобождаване или за неговата безопасност, а той вижда най-голямата си нужда в това да говори смело.

В: В Ефесяни 6:20 какво е интересното относно думата „вериги“?

Отговор: Това е дума с двоен смисъл. Богатите хора, включително жените и посланиците, носеха малки златни декоративни вериги; ние бихме ги нарекли колиета и гривни. Същата дума може да означава и веригите на затворник. Това, което римляните биха възприели като вериги на затворник, Павел може би възприема като декоративни вериги, видими в небето.

В: Защо Ефесяни 6:21–24 е толкова близко до Колосяни 4:7–8?

О: Павел е написал и двете писма почти по едно и също време, а Тихик вероятно е занесъл и двете до съответните църкви. Павел вероятно се е бързал да ги завърши, преди Тихик да тръгне. Ако някой по-късно е фалшифицирал „Ефесяни“ и/или „Колосяни“ от името на Павел, той би се постарал да не ги направи толкова сходни.

В: Какви са приликите между Посланието към Ефесяните и другите послания на Павел?

О: Ето някои прилики и разлики с другите послания на Павел. За да потвърдим това, ще сравним тези книги и с Посланието на Яков, 1 и 2 Петрово, 1–3 Йоаново и Юдово, които са послания, за които е известно, че не са написани от Павел.

(непълно)

Въпрос: В Ефесяни, Павел ли е написал Посланието до ефесяните?

Отговор: Всички бяха съгласни, че Павел е написал Посланието до ефесяните, докато Отецът на християнския либерализъм, Фридрих Шлейермахер (1768-1834), не го опроверга. Твърди се, че то е различно поради дългите изречения, уникалните думи и приликите с Посланието до колосяните, което също се отрича от тях като павлово. Посланието до ефесяните съдържа 39 (или 42) уникални думи, които не се срещат в книгите, които те признават за написани от Павел. Въпреки това, Посланието до римляните съдържа 100, 1 Коринтяни – 180, 2 Коринтяни – 95, Посланието до галатяните – 33, а Посланието до филипяните – 41.

В: Какви доказателства имаме в Посланието към Ефесяните, че това послание трябва да бъде включено в Библията?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Павел я е написал, а той е бил апостол. Петър потвърждава, че думите на Павел са Свещено Писание във 2 Петрово 3:15-16.

2. Самият Павел казва, че е апостол в 1 Тимотей 1:1; 2:7, Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 9:1, 2 Коринтяни 1:1, 11:5; Галатяни 1:1, Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 1 Тимотей 1:1; 2 Тимотей 1:1; Тит 1:1.

3. Цитати и препратки от ранни християнски автори

В 1-ва глава от „Писмото на Игнатий до ефесяните“ (110–117 г. сл. Хр.) се цитира Ефесяни 5:2, а в 12-та глава той казва, че Павел споменава ефесяните в своето писмо. В 5-та глава от „Писмото на Игнатий до Поликарп“ се цитира Ефесяни 5:25.

Посланието на Поликарп до филипяните (епископ от 100–155 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 2:8–9 и 4:26, заедно с редица други стихове, без да посочва източника, освен да каже, че цитатите от Псалом 4:5 и Ефесяни 4:26 са „изложени тогава в тези писания“.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) на много места. На едно място той цитира Ефесяни 5:30 като думи на Павел в неговото послание до ефесяните в книгата на Ириней „Против ересите“, книга 5, глава 2.2, стр. 528

От еретика Маркион (преди 170 г. сл. Хр.) имаме, според Тертулиан и Епифаний, негови цитати от Ефесяни 1:1, 18; 3:9; 4:6; 5:14; 6:1, 12, 19

В „Страданията на сцилитанските мъченици“ (180–202 г. сл. Хр.) се споменава, че християните са притежавали писанията на Павел, без да се уточнява кои точно писма.

Мураториевият канон (190–217 г. сл. Хр.) споменава, че Павел е писал до седем църкви в своите послания: до коринтяните (2 послания), до ефесяните, до филипяните, до колосяните, до галатяните, до солунците (2 послания) и до римляните. Павел е написал посланията до Филемон, до Тит и двете послания до Тимотей.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) споменава, че апостолът е писал до ефесяните, и цитира Ефесяни 4:13–15. „Наставникът“, книга 1, глава 5, стр. 213

Тертулиан пише през 207 г. сл. Хр., че това е дело на апостол Павел в „За възкресението на плътта“, гл. 40. Тертулиан казва, че Павел е написал Ефесяни 2:20 в „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, гл. 38, стр. 415.

Теодот (вероятно монтанист) (около 240 г. сл. Хр.) прави алюзия към Посланието към ефесяните. „Избрани пасажи от пророческите писания“, глава 20, стр. 45

Гностиците наасени (преди 235/6 г. сл. Хр.), според Хиполитус, се позовават на Ефесяни 5:14 в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 2, стр. 51

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 5:14 като Писание в „Опровержение на всички ереси“, книга 5, глава 2, стр. 51.

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 6:12 като написано от Павел до ефесяните в „De Principiis“, книга 3, глава 4, стр. 332

Новатиан (250/254–257 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 4:10, като казва, че е от Павел, в „Трактат относно Троицата“, глава 17, стр. 627

„Трактат срещу Новатиан“ (254–256 г. сл. Хр.), глава 17, стр. 663, цитира Ефесяни 5:6,7 като написано от апостола

Киприан, епископ на Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.), цитира „посланието на Павел до ефесяните“ в „Трактат 12“, трета книга, 7, 70, 72, 117.

Фирмилиан от Кесария до Киприан (256 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 4:5-6 в „Писмата на Киприан“, писмо 74, глава 24, стр. 396.

На Седмия Картагенски събор (258 г. сл. Хр.) на стр. 571 Виктор от Асури перифразира Ефесяни 4:5 като „писано е“.

Григорий Чудотворец (240–265 г. сл. Хр.) перифразира Ефесяни 5:5–13, като казва: „Писанието казва“ в „Каноничното послание“, гл. 2, стр. 18.

Адамантий (= Адамантий Юдейски) (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 2:11–13 като написано от апостола към ефесяните. „Диалог за истинската вяра в Бога“, втора част, стр. 99. Той също така се позовава на Ефесяни 1:5 като на апостола, както и на Ефесяни 1:6–7 и 2:17–18.

Викторин от Петау, Австрия (погинал мъченически през 304 г. сл. Хр.) изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“ и „Тимотей“.

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 2:8–9 като написани от апостола във „Фрагмент 2“ относно Божеството, стр. 280.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 5:28–30 като написани от Павел. „Пирът на десетте девици“, беседа 3, гл. 2, стр. 317.

Атанасий Александрийски (318 г. сл. Хр., преди Никея) цитира Ефесяни 3:18 като написано от Павел. „Въплъщението на Словото“, гл. 16, стр. 45.

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) цитира половината от Ефесяни 4:26 като: „Бог ни е заповядал да не оставяме слънцето да залезе над гнева ни.“ „Божествени институти“, книга 6, глава 18, стр. 185

Евсевий Кесарийски (318–325 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 6:12м (не 11, не 15, не 3 думи) като „Свещеното Писание“. „Подготовка за Евангелието“, гл. 16, стр. 22

„Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 3, глава 3, стр. 134 (по подразбиране). Той казва: „Четиринадесетте послания на Павел са добре известни и неоспорими.“ След това той споменава, че някои спорят дали Павел е написал Посланието към евреите или не. Той също така казва в книга 3, глава 25, стр. 155, че посланията на Павел са Свещеното Писание. „Никейски и постникейски Отеци“, втора серия, том 1, стр. 155.

След Никея

Евстатий (323–337 г. сл. Хр.)

Астерий Софистът (след 341 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 6:12

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) „Избрани доказателства“

Хегемоний (IV век) цитира половината от Еф. 3:8 като написана от Павел в „Спорове с Манес“, гл. 34, стр. 207.

Амон (IV век сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 6:12

Отговорът на Марий към Кандид Ариански (359–362 г. сл. Хр.)

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (=Василий от Анкира) (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 4:15, 16 като „Ефесяни“ в „За Духа“, гл. 5, 9, стр. 61. Василий също така цитира Ефесяни 3:9 като написано от Павел в „За Духа“, гл. 11, стр. 7

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до ефесяните като част от Новия Завет. В него е цитирано цялото Ефесяни 1:1.

Расколникът Луцифер от Каляри (370/371 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:9; 5:9; 5:15

Марцел от Анкира (около 374 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:6

Тит от Бостра (преди 378 г. сл. Хр.)

Ефрем Сириецът, автор на химни (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:32

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Ефесяни 2:10 като думи на апостола в Лекция 2.1, стр. 8

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.)

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Григорий от Ниса (ок. 356–397 г. сл. Хр.) споменава Ефесяни 3:18 като „Павел … хората от Ефес“. Също така, „Великият катехизис“, гл. 32, стр. 150

Йоан Златоуст (396 г. сл. Хр.) е написал 23 проповеди върху Посланието към Ефесяните, които са запазени и до днес. Той е твърдял, че то е написано от Павел.

Дидим (398 г. сл. Хр.)

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 5:9, 15

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) цитира половината от Ефесяни 4:7 като думи на апостола. „Защита срещу пелагианите“, гл. 17, стр. 137

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Хромаций от Аквилея (починал през 407 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:29

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:32

Макарий/Симеон (IV или V век)

Максимин (IV–V век сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:6

Августин от Хипо (388–28 август 430 г. сл. Хр.) казва, че Павел (в „За прощаването на греховете и кръщението“, книга 1, гл. 43, стр. 31 (том 5)) е написал посланията към Римляни, 1 Коринтяни и 2 Коринтяни (гл. 44, стр. 32), Галатяни (гл. 45, стр. 32), Ефесяни (гл. 46, стр. 33), Колосяни (гл. 47, стр. 33), „1 Тимотей“ и „2 Тимотей“ (гл. 48, стр. 33), „Тит“ (гл. 49, стр. 33), „Посланието до евреите“ (оспорвано от някои) (гл. 50, стр. 34), Йоан, цитиращ Откровение 5:9 (гл. 51, стр. 34), „Деяния на апостолите“ (гл. 52, стр. 34)

Йоан Касиан (410–430 г. сл. Хр.) цитира Еф. 4:28 като Посланието до ефесяните в „Институции“ на Йоан Касиан, книга 10.17, стр. 272

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Теодот от Анкира (V век сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 5:19; 6:12

Хесихий от Йерусалим (след 450 г. сл. Хр.)

Кводвултдеус (около 453 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 5:14

Теодорет от Кир (ок. 466 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Спекулум (5-ти век) се позовава на Ефесяни 4:19; 5:2

Теодот от Анкира (V век сл. Хр.)

Прокъл (412–485 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 4:32

Свидетелства за еретици и фалшиви книги

Еретикът Маркион според Тертулиан и Епифаний от Саламис

Наасените се позовавали на Ефесяни 5:12 според Хиполитус

„Екзегеза на душата“ (гностическа) цитира Ефесяни като написана от Павел.

Еретикът Прискилиан (убит през 385 г. сл. Хр.) се позовава на Ефесяни 6:12

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (428 г. сл. Хр.)

Част от това е според Аланд и др., четвърто преработено издание, Адамантий: „Диалог за истинската вяра в Бога“ и „Книгата на стъпките“: сирийският „Liber Graduum“.

Въпрос: Как знаем, че днешното Писание в Ефесяни е надеждно съхранение на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Най-малко 74 ръкописа и ранни църковни автори цитират или се позовават на стихове от Посланието към Ефесяните. Имаме най-малко три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Църковните автори от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието към Ефесяните около 208 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 66% от Посланието към Ефесяните, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 102,85 от общо 155 стиха.

Вижте предишния въпрос за някои от авторите, които са се позовавали на стихове от Посланието към Ефесяните.

3. Най-ранните ръкописи на Посланието към Ефесяните, с които разполагаме, показват, че има малки неточности в текста, но никакви теологически значими грешки.

p46 Честър Бийти II (100–150 г. сл. Хр.) съдържа 150 стиха от Посланието към Ефесяните. По-конкретно в него се съдържат Ефесяни 1:1–2:7; 2:10–5:6; 5:8–6:6; 6:8–18, 20–24 и други части от Павелските послания и Посланието към Евреите. Снимка на първата страница от Посланието към Ефесяните се намира в „Общо въведение в Библията“ (стр. 389), в „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 532) и в „Библейския речник на Ердманс“ (стр. 340). В „Пълният текст на най-ранните новозаветни ръкописи“ има снимка на част от p46 на стр. 192. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните знаци показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 49 + стр. 64 (средата на III век) Ефесяни 4:16–29; 4:31–5:13 В „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на част от стр. 49 на стр. 346. Там също се посочва, че стр. 49 и стр. 65 са написани от един и същ преписвач.

Края на III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

p92 Ефесяни 1:11-13,19-21; 2 Солунци 1:4-5,11-12 (около 300 г. сл. Хр.) В „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на част от p92 на стр. 614. В нея също се посочва, че тя датира от края на III или началото на IV век, тъй като почеркът е доста сходен с този на P. Bodmer IX, P. Cairo Isid. 2 и P. Rylands III 389.

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

I (Вашингтон) V век Еф. 3:20; 4:9,29; 5:22; 6:12; 6:19-20, други?

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Файюмски коптски [Fay] III/IV век

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Кларомонтански 5-ти/6-ти век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

Латинска Вулгата [Vg] IV и V век

Пешита сирийски [Syr P] 400–450 г. сл. Хр.

стр. 13 Лондон/Флоренция, III–IV век

Филоксенов сирийски [Syr Ph] 507/508 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/Ephesians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието към Ефесяните.