< Въпрос за Библията от Джон

Въпросите, които се срещат в повече от едно Евангелие, се обсъждат в раздела „Евангелия“ или в първото Евангелие, в което се появяват.

В: Кои са някои от отличителните елементи на Евангелието от Йоан?

Отговор: Йоан подчертава, че Исус е Бог. Исус Христос, Бог и Божият Син, дойде и умря, за да повярват овцете Му и вярващите да имат светлина и живот чрез Сина. Той използва думата „вярвам/вяра“ 89 пъти, което е повече, отколкото в Евангелията на Матей, Марко и Лука, взети заедно. Христос е единствената надежда. За онези, които се надяват на Христос, Той възстановява самарянката, прелюбодейката, Петър и други, виновни за по-големи грехове от тези.

Общоприето е, че Евангелието на Йоан е написано последно, вероятно дори след като Климент Римски е написал своето произведение през 96–98 г. сл. Хр. В Йоан 20:30 Йоан посочва, че не е записал много от нещата, които Исус е извършил. Йоан вероятно е бил запознат с другите евангелия и неговото евангелие поставя по-малко ударение върху делата на Исус, а попълва празнините в учението, които липсват в другите евангелия. Ключов стих е Йоан 20:31, където е записано, че това е написано, за да повярваме.

Що се отнася до сектите, Йоан 5:23 и Йоан 20:28 се открояват като подходящи стихове, които да се използват при разговори със Свидетелите на Йехова.

В: Какъв е общият план на Евангелието от Йоан?

О: Ето кратко съдържание на Евангелието от Йоан. Седемте знамения бяха извършени преди Страстната седмица.

Йоан 1:1-18 Пролог: Словото, което стана плът

Йоан 1:19-51 Началото на служението: Йоан Кръстител и първите ученици

Йоан 2–11 Публично служение в седем знамения

- Йоан 2:1-11 Чудо 1: Първото чудо: превръщането на водата във вино в Кана

- Йоан 2:12-25 Първото очистване на храма

- Йоан 3:1-21 Никодим пита Исус

- Йоан 3:22-4:3 Паралел с Йоан Кръстител

- Йоан 4:4-42 Жената при кладенеца

- Йоан 4:43-54 Знамение 2: В Кана – изцеление на сина на чиновника в Капернаум

- Йоан 5 Празник в Ерусалим

- - Йоан 5:16-47 Чудо 3: Изцеление на болния при басейна Бетесда в Ерусалим 5:1-15

- - Исус и Отец

- Йоан 6:1-14 Четвърто чудо: Нахранването на 5 000 души край Галилейското езеро

- Йоан 6:15-21 Знамение 5: Ходене по водата

- Йоан 6:25-71 Първо изявление: „Аз съм хлябът на живота“

- Йоан 7-8 Противопоставяне: Празникът на шатрите в Ерусалим

- - Йоан 7:1-52 Неверието на юдеите

- - Йоан 7:53-8:11 Прощение: Жената, хваната в прелюбодеяние

- - Йоан 8:12-59 Прокламация 2: Аз съм светлината на света

- Йоан 9 Чудо 6: Изцеление на родения сляп в Ерусалим

- Йоан 10:1-21 Прокламации 3 и 4: Аз съм вратата за овцете и Добрият пастир

- Йоан 10:22-39 Спорове по време на Празника на посвещението

- Йоан 10:40-42 Служение в Перея

- Йоан 11, Знамение 7: Възкресяването на Лазар във Витания. Изявление 5: Аз съм Възкресението и Животът

Йоан 12–19 Страстната седмица

- Йоан 12:1-11 Помазването на нозете на Исус

- Йоан 12:12-19 Триумфалното влизане

- Йоан 12:20-36 Пристигането на гърците

- Йоан 12:37-50 Продължаващото неверие на юдеите

- Йоан 13-17 Тайното служение

- - Йоан 13-14 Тайната вечеря

- - - Йоан 13 Последната вечеря

- - - Йоан 14 Прокламация 6: Аз съм Пътят, Истината и Животът

- - Йоан 15-16 Изявление 7: Аз съм истинската лоза

- - Йоан 17: Молитвата на Исус като първосвещеник

- Йоан 18–19 Страданията

- - Йоан 18:1-12 Исус е предаден и арестуван

- - Йоан 18:13–19:15 Съдебните процеси срещу Исус

- - Йоан 19:16-42 Разпъването, смъртта и погребението

Йоан 20 Триумфът на Възкресението

Йоан 21 Епилог: Рибата и нахранването

- Чудотворен улов от 153 риби 21:1-14

- Възстановяването на Петър 21:15-25

Евангелието от Йоан е много подобно по стил на 1, 2 и 3 Йоан. Йоан не се опитва кротко да отговори на въпроса: „Кой е Исус?”. Напротив, Йоан смело и гръмко провъзгласява: „Това е Исус!” И ние трябва да бъдем смели в проповядването на Евангелието.

Въпрос: В Евангелието на Йоан подробностите за живота на Исус доста ли се различават от общите елементи в първите три синоптични евангелия, както твърди скептичното издание „Ръководство на Азимов за Библията“ (стр. 952)?

Отговор: Евангелието на Йоан съдържа различни подробности, но те са съвместими. Най-вероятно Евангелието на Йоан е написано след първите три евангелия. Той се е фокусирал по-малко върху историческите подробности, които вече са били обширно разгледани в първите три евангелия, и повече върху значението на това, което Христос е проповядвал.

Вижте раздела за евангелията за пълна хармония от 317 точки между четирите евангелия.

В: В Йоан 1:1 трябва ли това да се преведе като „беше божествен“, „беше Бог“ или „беше един Бог“, както твърдят Свидетелите на Йехова?

Отговор: Трябва да бъде „беше Бог“. Ето обобщение на лингвистичните и другите доказателства.

Не просто „един“ бог: Същата граматична форма, theos без ho на гръцки, се отнася за Йехова-Бог в Лука 20:38. Дори Свидетелите на Йехова не превеждат същите гръцки думи като „един Бог“ в Йоан 1:6, 12, 13, 18. Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 159, и „Когато критиците питат“, стр. 403, за повече информация.

Макар че Свидетелите на Йехова от 1962 до 1983 г. цитираха превода на Йоханес Гребер, за да подкрепят своя превод, те знаеха още през 1956 г., че съпругата на Гребер е действала като медиум, за да създаде превода! Вижте „Шестдесет въпроса, които всеки Свидетел на Йехова трябва да си зададе“, стр. 23, за повече информация.

Не просто божествен: В книгата „Пълната книга с отговори от Библията“, стр. 108–109, се посочва, че ако Йоан е имал намерение просто да каже, че Исус е божествен, той би могъл да използва прилагателното „theios“. Йоан обаче подчертава, че Исус всъщност е Бог.

Думата беше Бог:

Моля, имайте предвид, че съществуват дори по-силни доказателства от съвременните лингвистични изследвания, които показват, че Йоан 1:1 означава, че Словото беше Бог. Има и друг подход. Ами ако можехме да попитаме християни, за които новозаветният гръцки е майчин език, какво означава Йоан 1:1? Можем да го направим. Вижте отговора на следващия въпрос, макар че вероятно няма да ви хареса как ранните християни са разбирали собствения си език, ако сте Свидетел на Йехова.

В: В Йоан 1:1 какви са някои други примери за това как Свидетелите на Йехова изкривяват Писанието си?

Отговор: Ето няколко примера.

Йоан 1:1 Добавено е „един“ в израза „Словото беше Бог“.

Лука 23:43 „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мен в Рая.“ (Това създава впечатлението, че Исус говори днес, вместо гръцкото значение, че покаялият се разбойник ще бъде в Рая днес.)

Деяния 10:36 – добавена е думата „друг“, поставена в квадратни скоби.

Римляни 8:32 – Добавена е думата „друг“ без курсив или квадратни скоби.

Колосяни 1:16-20 – добавена е думата „друг“ четири пъти.

В Филипяни 2:9 е добавена думата „друг“ без курсив или квадратни скоби.

В: В Йоан 1:1 какво е проповядвала ранната църква относно този стих и относно това, че Словото е Бог?

Отговор: Понякога е интересно да чуем какво казват съвременните учени, 2000 години по-късно, за значението на гръцкия текст. Обаче още по-интересно е как църковните водачи, живели преди 1700–1800 години, много от които са говорили новозаветна гръцка още от бебешка възраст, са разбирали значението на Йоан 1:1 на собствения си език.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.)

„защото когато изречем някое слово, ние раждаме това слово; но не чрез отделяне, така че да намалим словото [което остава] в нас, когато го изречем; и точно както виждаме, че се случва и в случая с огъня, който не намалява, когато е запалил [друг], а остава същият;... Словото на Мъдростта, Което е Самият този Бог, роден от Отеца на всички неща, и Слово, и Мъдрост, и Сила, и Славата на Родителя, ще свидетелства за мен...“ „Диалог с Трифон“, гл. 61. Виж също глави 55, 56, 59, 62–64, 66, 74–78.

Теофил, епископ на Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.) „Защото самото божествено писание ни учи, че Адам е казал, че е чул гласа. Но какво друго е този глас, освен Словото Божие, Което е и Неговият Син?“ „Писмо до Автолик“, книга 2, глава 22, стр. 103

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.)

„Но че Той [Исус] е Самият Бог по право, над всички хора, които някога са живели, Господ и Вечен Цар, и Въплътеното Слово, провъзгласено от всички пророци, апостолите и от Самия Дух, може да се види от всички, които са постигнали дори и малка част от истината.“ (Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 19.2, стр. 449).

„Знай, че всеки човек е или празен, или пълен. Защото ако няма Светия Дух, той няма познание за Създателя; не е приел Исус Христос, който е животът; не познава Отеца, Който е на небесата;...“ (Ириней, фрагмент 26, стр. 572)

„Тя [Църквата] също вярва в тези доктринални положения, сякаш имаше само една душа... Защото църквите, които са били основани в Германия, не вярват и не предават нищо различно, нито тези в Испания, нито тези в Галия, нито тези на Изток, нито тези в Египет, нито тези в Либия, нито...“ Ириней, „Против ересите“, книга 1, глава 10.2, стр. 331

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.) (латински) „Словото, следователно, е едновременно винаги в Отеца, както Той казва: „Аз съм в Отеца“; и е винаги с Бога, според написаното: „И Словото беше с Бога“; и никога не е отделено от Отеца, нито е различно от Отеца, тъй като „Аз и Отец сме едно“.“ „Против Праксеас“, глава 8, стр. 603.

Хиполит (225–235/6 г. сл. Хр.), след като цитира част от Йоан 1:1: „Ако, прочее, Словото беше при Бога и също беше Бог, какво следва от това? Дали би се казало, че той говори за двама Богове? Аз наистина няма да говоря за двама Богове, а за един; обаче за две Лица и за трета икономия (разпоредба), а именно Благодатта на Светия Дух. Защото Отецът наистина е Един, но има две Лица, защото има и Син; и тогава има третото – Светият Дух. Отецът постановява, Словото изпълнява, а Синът се проявява, чрез когото се вярва в Отеца. Икономията на хармонията се свежда до един Бог; защото Бог е Един. Отецът е този, който заповядва, Синът – този, който се подчинява, а Светият Дух – този, който дава разбиране; Отецът е над всичко, Синът е чрез всичко, а Светият Дух е във всичко. И ние не можем да мислим за един Бог по друг начин, освен като вярваме истински в Отеца, Сина и Светия Дух.“ „Против ереста на Ноет“, глава 14, стр. 228

В: В Йоан 1:1, вярно ли е, че учението, че Исус е бил Бог в човешка форма, е било окончателно формулирано едва след 300 г. сл. Хр.?

Отговор: Не. Карен Армстронг категорично заявява това в „История на Бога“, стр. 81, и е удивително какво могат да си позволят да твърдят някои печатни книги. Няма православни християни или ариани, които да са твърдели, че Исус не е Бог, макар че арианите твърдяха, че Исус е различна същност и че е Бог по различен и по-нисш начин. Преди 300 г. сл. Хр. петте ранни църковни автори, цитирани в предишния въпрос, със сигурност не са смятали, че доктрината за Исус като Бог в човешка форма се нуждае от окончателно утвърждаване. Игнатий, който беше ученик на апостол Йоан, обичаше да казва, че „Исус е Бог“. Апостол Тома не се нуждаеше от никакъв събор, когато каза на Исус в Йоан 20:28: „Господи мой и Боже мой!“

Макар да е вярно, че гностиците бяха еретици с много странни възгледи за Бога, те никога не бяха приемани като християни от православните християни. Въпреки това дори и те приемаха, че Исус е Бог, макар и в много различен и странен смисъл.

Арианите бяха друга еретическа група, която беше осъдена на Никейския събор през 325 г. сл. Хр. Те имаха „ниско“ мнение за Исус, вярвайки, че е имало време, когато Той не е съществувал, и че Исус е от различна същност от Отеца. Въпреки това дори и те бяха съгласни, че Исус е Бог; просто погрешно вярваха, че Исус не е от същата природа като Отеца.

Предполагам, че един недостатък на символите на вярата е, че някои могат да тълкуват погрешно тяхното предназначение. Никео-цариградският спор относно арианството не беше дали Исус е Бог или не, а как Исус е Бог.

В: В Йоан 1:1 как е възможно Словото да бъде едновременно Бог и при Бога?

Отговор: По същия начин, по който Синът може да бъде едновременно Бог и да има Бог в Евреи 1:8,9. Освен че се отнася до фалшиви богове, думата „Бог“ има поне четири значения по отношение на истинския Бог. „Бог“ може да означава само Отец, само Синът, само Духът или тримата в Троицата.

Ето какво казва ранният църковен писател Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) в „Против ереста на Ноет“, гл. 14, стр. 228: „Ако, тогава, Словото е било с Бога и е било също Бог, какво следва от това? Аз наистина няма да говоря за двама Богове, а за един; обаче за две Личности и за трета икономия (начин на действие), а именно Благодатта на Светия Дух. Защото Отецът наистина е Един, но има две Личности, защото има и Син; и тогава има и третата – Светият Дух.“

Въпрос: Как в Йоан 1:1 Бог е могъл да се въплъти като човек?

Отговор: От една страна отговорът е прост: Всемогъщият Бог може да се яви както пожелае. От друга страна, това е дълбоко чудо. Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) размишлява върху тайната на Въплъщението в своето „Разсъждение за кръста“ (том 8), стр. 756 „Поради това Той дойде при нас; поради това, макар да беше безтелесен, Той си сътвори тяло по нашия образ, явявайки се като овца, но оставайки Пастир; считан за слуга, но без да се отказва от Синството; носен [в утробата] на Мария, но облечен в [природата на] Своя Отец; стъпващ по земята, но изпълващ небето; явявайки се като младенец, но без да се отказва от вечността на Своята природа; облечен в тяло, но без да ограничава чистата простота на Своето Божество; считан за беден, но без да се лишава от Своето богатство; нуждаещ се от прехрана, доколкото беше човек, но без да престава да храни целия свят, доколкото е Бог; облечен в образа на слуга, но без да накърнява образа на Своя Отец.“

Юстин Мъченик в своя „Диалог с Трифон Евреина“, глава 61, стр. 227, дава аналогията за това как огън се запалва от огън. Първоначалният огън по никакъв начин не се намалява.

(Имайте предвид, че цитатите от ранната църква в този уебсайт са всички от „Предникийските Отеци“ и „Постникийските Отеци I и II“.)

Въпрос: В Йоан 1:1 ми е трудно да разбера теоантропната природа на Христос. Беше ли Исус умствено напълно зрял, знаещ всичко още като бебе? Въпреки че стана човек, все пак ли притежаваше безкрайния ум на Бога? В Лука 2:52 се казва: „Исус растеше в мъдрост и в ръст, и в благоволение пред Бога и хората.“ Ако Исус не се е променил в своята същност, когато се въплъти, тогава защо е растел в знание, мъдрост и благоволение пред Бога, след като вече е бил безкрайният Бог?

О: Много неща за Бога могат да бъдат разбрани по-лесно чрез сравнение с аналогия от природата. Тайната на Въплъщението обаче няма аналогия с нищо в природата.

Макар че не можем да знаем всичко за Въплъщението, можем да научим това, което Писанието е разкрило за него. И така, за да обобщим, има пет ключови точки, които трябва да знаем.

1. Исус е 100% Бог. Той беше 100% Бог преди да се роди, на земята и сега в небето. (Йоан 1:1; 20:28; Колосяни 1:5-20; Евреи 1:6, 8, 9)

(Разбира се, небето не беше празно, когато Исус дойде на земята. Въпреки това не включвам това като точка, тъй като това – неразделимостта на Бога – заедно с разграничаването на Отеца, Сина и Светия Дух, са аспекти на Троицата, а не на Въплъщението.)

2. Исус беше 100% човек от момента, в който беше в утробата, и нататък. Той беше като нас във всяко отношение, с изключение на това, че беше безгрешен. (Евреи 2:14-18; 4:15; 5:1-2)

3. Исус беше само едно лице. (Нямаше две отделни същности – Бог-Исус и човек-Исус, както се склонява към това крайният несториански учение.)

4. Исус имаше две различни природни същности. (Човешката природа на Исус не беше погълната от божествената му природа. Когато се казва, че Исус е страдал, Той наистина е страдал. Когато се казва, че Исус е бил изкушаван, Той наистина е бил изкушаван. Тези неща се отричат от по-крайните течения на ереста на монофизитството.)
Но ако разберете тези четири неща, все още липсва едно, което трябва да видите, за да ги съчетаете.
5. По-голямата част от славата на Исус беше скрита. Исус доброволно се лиши от много от Своите божествени качества според Филипяни 2:6-7. Ето защо Исус конкретно се молеше на Отеца да Му възстанови славата, която Исус имаше преди създаването на света, както се казва в Йоан 17:5. Така че, за да отговоря на първата част от въпроса ви, на земята Исус растеше в мъдрост, ръст и благоволение, като не само беше съвършеното бебе, но след това и съвършеното малко момче, съвършеното по-голямо момче, а след това и съвършеният мъж. Исус се научи на послушание, пострада и умря, което Той би могъл да направи само ако част от Неговата сила беше доброволно и временно отстъпена.

В: В Йоан 1:1, по какъв друг начин знаем, че Исус е Бог?

О: В книгата „Отговори на 1001 библейски въпроса“, стр. 27, се казва, че това се доказва чрез седем точки.

1. Всички имена на Бога от Стария Завет са обединени в Исус Христос.

2. Исус е бил почитан като човек. Или е сгрешил, като е допуснал това, или е постъпил правилно.

3. Исус прощаваше грехове срещу Бога.

4. Исус е показал Божията сила.

5. Исус прояви всезнание (макар че може би не е притежавал това на земята преди възкресението Си).

6. Исус е проявил вездесъщност.

7. Новият Завет казва, че Исус е Бог и трябва да бъде почитан като Отец.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 490–492, за повече информация относно Йоан 1:1 и Троицата.

Въпрос: В Йоан 1:1 тази концепция за вечното Слово заимствана ли е от гръцката философия?

О: Не, няма доказателства за това. Гръцкият философ Платон наистина е писал за вечното слово „логос“ още преди Евангелието на Йоан, а Хераклит от Ефес (около 500 г. пр. Хр.) е използвал „логос“ за обозначаване на рационалния принцип. Филон Евреинът също е използвал термина „логос“. Няма обаче доказателства, че Йоан е заимствал от тях.

Вместо да се твърди, че Йоан е заимствал от гръцката философия, дори един светски човек би могъл да изтъкне, че концепцията за мощно и живо Слово е заимствана от мисълта на Стария Завет, като например Битие 1:1 на иврит.

Старият Завет не е заимстван от гръцката мисъл, тъй като Мойсей и израилтяните са предшествали цялата писмена гръцка литература, за която знаем. Теофил от Антиохия, писал през 168–181/188 г. сл. Хр., е първият, който посочва това в своето „Писмо до Автолик“, книга 3, глава 30, стр. 121

В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 441) се казва, че свитъците от Мъртво море сочат, че Евангелието от Йоан, вместо да е елинистичен документ от II век, „по-ясно от всякога се оказва продукт на Палестина от I век благодарение на многобройните си паралели с текстовете от Кумран“.

Въпрос: В Йоан 1:1 имало ли е време, преди Исус да съществува?

Отговор: Не. Арианските еретици смятаха така, но православните християни почти единодушно твърдяха, че Исус е роден от Отеца преди началото на времето. Единственото изключение от това беше ранният църковен писател Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.). Въпреки това, макар Свидетелите на Йехова да се позовават на Юстин Мъченик, за да подкрепят своите вярвания, тяхното позоваване е подвеждащо. В своя „Диалог с Трифон“ Юстин посвещава тринадесет глави (55–56, 59, 61–64, 66, 74–78), за да докаже, че Исус е Бог.

Библията не дава окончателен отговор на много въпроси за това как е било преди началото на времето. Дори и да го правеше, бихме ли разбрали отговорите? В Тит 1:2 се казва, че Бог е обещал вечен живот „преди началото на времето“. Всички неща са били сътворени чрез Христос (Колосяни 1:16; Йоан 1:3). Ако „всички неща“ включват и времето (което тук приемаме за дадено), тогава Исус е съществувал преди да има време.

Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 27–28, за повече информация относно това, че не е имало време преди Исус да съществува.

В: В Йоан 1:1 Исус ли е съществувал само в Божието предзнание, както учи „The Way International“?

Отговор: Не. Всички ние бяхме предвидени от Бога, но Исус се различаваше от нас в това, че Той е съществувал в Небесата още преди началото на времето. Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 161, за повече информация.

Въпрос: Тъй като в Йоан 1:1 Словото (Логосът) е Бог, означава ли това, че Бог е безличен, както учи Мери Бейкър Еди, основателка на сектата „Християнска наука“, в книгата си „Наука и здраве с ключ към Писанията“, стр. 117?

Отговор: Не. Само защото Бог притежава някои характеристики, които ние нямаме (безкраен, невидим, триединство и т.н.), това не изключва възможността Бог да притежава и някои характеристики, които имаме и ние, макар и често в по-малка степен (способност да обичаме, интелект, воля, емоции и т.н.). Така че само защото Словото е Бог, това не означава, че трябва да отричаме многото библейски стихове, които показват, че Бог има личност.

И така, кои библейски стихове показват, че Бог притежава личност? Личността включва ум, воля и емоции. Макар че компютърът може да съхранява знания без да притежава личност, той не изпитва любов, гняв и други емоции, нито притежава воля.

Когато викаме „Аба“ или „Татко“ в Галатяни 4:6; Марко 14:36 и Римляни 8:15, слава на Бога, ние викаме към лично същество.

Вижте „Когато култистите питат“, стр. 160–161, за повече информация.

В: В Йоан 1:2, ако всичко е било сътворено чрез Словото, това включва ли времето, пространството, науката, природните закони и математиката?

Отговор: Вероятно да, макар че този стих не е написан, за да докаже това. Въпреки това, една логическа истина, като например „а = а“, и едно логическо противоречие, като например „а не е равно на а“, не са неща, а този стих не говори за тях.

В: Трябва ли Йоан 1:3 (KJV) да се преведе като „от Него“ или „чрез Него“?

О: Гръцкият текст може законно да се преведе и по двата начина.

„от“ е преводът в KJV, NET Bible, превода на Уилям Ф. Бек и някои ранни издания на NASB.

„чрез“ е преводът в NASB 1995, NASB 2020, NIV, NKJV, NRSV, RSV, превода на Джордж Рикер Бери, буквалния превод на Джей П. Грийн, превода на Уилямс и „Коментара на Библията за вярващите“.

„Разширеният превод“ на Уест използва толкова думи, колкото е необходимо, за да предаде гръцкия текст. Той го превежда като „чрез Неговото посредничество“.

Това е спорен въпрос, защото никой не твърди, че Исус е сътворил всичко отделно от Отеца. Всички християни разбират, че Исус е имал роля, заедно с Отеца и ния Дух, в сътворението на всичко, както показва и Колосяни 1:16. Вижте също следващия въпрос за повече информация.

В: В Йоан 1:3 трябва ли да бъде „чрез“ (KJV), или RSV, NIV и NKJV са предоставили облекчение, като хитро са премахнали думата „чрез“ и са я заменили с думата „посредством“, както твърди един привърженик на KJV?

Отговор: Има шест неща, които трябва да се имат предвид, преди да се отправя такова обвинение.

1. Гръцката дума, за която става въпрос тук, е di, форма на dia. Конкорданцията на Стронг казва: „примитивна Предлог. Обозначава канала на едно действие; чрез (в много широк смисъл – локален, причинно-следствен или случаен): – след, винаги, сред, при, за да се избегне, поради (това), накратко, чрез, за (причина), заради, това, по този начин, следователно, X макар че, през (-на), към, затова, с (-в). В съставните думи запазва същото общо значение.“ Следователно „от“ и „чрез“ са и двете легитимни преводи.

2. Самата версия на крал Джеймс превежда тези две букви (di) като „чрез“ в Матей 12:43 и Лука 11:24. В Йоан 3:17 „за да бъде спасен светът чрез Него“, гръцката дума за „чрез“ е „di“.

3. Преводачите на BSB, NASB 1995, 2020, NIV, NRSV и превода на Уилямс вероятно не са предполагали, че Исус е говорил на английски от епохата на крал Джеймс. Те са превеждали от гръцки, а „чрез“ е приемлив превод на гръцкото „di“ според Конкорданцията на Стронг и самата версия на крал Джеймс.

4. Някой би могъл да се опита да твърди, че „от“ означава, че Исус е единствената причина за Сътворението, и че думата „от“ пренебрегва ролята на Отеца и Светия Дух. Някой би могъл също така да се опита да твърди, че „чрез“ означава, че Исус е имал второстепенна роля. Истината е, че гръцката дума „di“, както и английските думи „by“ и „through“, имат широк спектър от значения.

5. Преводачите на версията на крал Джеймс са свършили добра работа, превеждайки Библията на английския език от своето време, като са използвали наличните им материали. Ако обаче в някой друг пасаж думите на Исус на гръцки (във всички ръкописи) се различаваха от версията на крал Джеймс, бихте ли издигнали този английски превод над думите на Исус на гръцки?

6. Преди да обвините събратята християни, че хитро са премахнали една дума и са вмъкнали друга, трябва да предоставите доказателства за това обвинение, без просто да приемате, че Исус е говорил на английския език от версията на крал Джеймс.

Въпрос: В Йоан 1:4 по какъв начин Исус е животът на хората?

Отговор: Исус е животът на хората поне по три начина.

Физически, според Колосяни 1:17, всичко се държи заедно от Исус.

Вечно, само чрез Исус сме спасени, както показва Деяния 4:12.

Животът в Христос днес: Исус придава смисъл, радост и пълнота на живота на християните на земята днес.

Въпрос: В Йоан 1:4 Исус ли е изпълнил Своята мисия още преди да бъде разпънат, както твърди Джамал Бадави в таблица 3 от 9-та серия на касетите си?

Отговор: Не. Йоан 1:4 наистина е написан преди разказа за разпъването на Исус. Все пак всеки би трябвало да види, че Бадави тук търси повод за възражения: Йоан 1:4 е написан дори преди разказа за раждането на Исус.

В: В Йоан 1:6,19, Йоан, споменат тук, авторът ли е на тази книга?

О: Не. Йоан, споменат тук, е Йоан Кръстител, докато авторът е апостол Йоан, брат на Яков.

Въпрос: В Йоан 1:8 имало ли е хора след разпъването, които са смятали Йоан Кръстител за Месията, както се казва в „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 965?

Отговор: Няма пряко доказателство за това. Въпреки това е имало една група, известна в по-късни времена, наречена мандеи, която е вярвала в това. Мандеите са живели в блатата в южния Ирак, но не е известно кога и къде са възникнали.

В: В Йоан 1:9 как Исус е истинската светлина, която осветява всеки човек?

О: Поне по два начина.

За всички: Истината и предложението на Евангелието на Исус Христос се проповядват на всички. Исус е единствената истинска светлина. Някои избират да живеят като деца на светлината, желаейки да знаят какво е угодно на Господа (Ефесяни 5:8-10), а други – не.

За вярващите: Исус е светлината на нашия живот. Той ни дава радост, удовлетворение, смисъл и цел, които правят всичко да си струва.

Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 217, за повече информация.

В: В Йоан 1:13 не е ли нашата воля това, което ни прави новородени?

Отговор: Това е Божията благодат. Бог е много милостив, благодатен и справедлив. Тези факти обаче не трябва да ни карат да забравяме, че правото да се родим отново принадлежи на Бог, а не на нас.

В: В Йоан 1:14 как Всемогъщият Бог, притежаващ вечен живот, е могъл да стане смъртен човек, който е умрял?

О: Тъй като Триединният Бог е Всемогъщ, Той може да направи така, че една отделна Личност от Себе Си да стане смъртен човек. Когато Исус беше на земята, това не означава, че Небето е било празно. Когато Исус умря на кръста, това не означава, че Отецът или Светият Дух някога са умрели.

Въпрос: В Йоан 1:14 как са видели славата на Исус, след като Исус се е изпразнил в Филипяни 2:6-7?

О: Славата на Исус не е двоично състояние. Освен това, Филипяни 2:6-7 казва, че Исус се е лишил от Себе Си, но не споменава славата като такава. Филипяни 2:9 казва, че Бог е възвисил Исус на най-високото място, което предполага възвишено, „прославено“ положение на Исус, но не и някаква вътрешна промяна.

В: В Йоан 1:14 как е възможно Божията природа да бъде смесена/синтезирана/поставена редом с човешката природа на Исус?

Отговор: Много ереси са отговорили неправилно на този въпрос. Христос не беше Бог, който само изглеждаше като човек (докетистите), човек и Бог само по име, а не Всемогъщият Бог (ебионитите), призрак (гностиците), човек, върху когото се е настанил Христос (Павел от Самосата), отделен/разделен (несторианците) или смесен (монофизитите). Вероятно няма аналогия от земния живот, която наистина да е достатъчна като пример за божествената и човешката природа на Исус Христос. Ето две заблуди.

Несторианството (две воли): Несторий учеше, че Исус е имал две отделни воли: божествена и човешка. Докато Несторий просто е бил в заблуда, някои от по-късните му последователи стигнаха до още по-крайни позиции. Сякаш в Гетсиманската градина човешката и божествената воля на Исус са се борили една срещу друга, и божествената воля е победила. Около 200-те епископи на Ефеския събор осъдиха несторианството през 431 г.

Монофизитството (една-единствена природа): Като противоположност на несторианството, монофизитството твърдеше, че двете са се слели, сякаш капка мед от човешката воля, паднала в океана на божествената воля. Монофизитството може да доведе до някои грозни сценарии. В крайния случай Исус е преживял живота си спокойно, а всичките му борби – срещу изкушенията през 40-те дни, в Гетсиманската градина и на кръста – са били почти чисто представление. Монофизитството беше осъдено от 250 до 350 епископи на Халкидонския събор през 451 г. сл. Хр. В съвременността Католическата църква и Коптската (монофизитска) църква възстановиха отношенията си.

Православната (общоприетата) християнска позиция: След тези два травматични събора окончателната позиция беше: „Исус Христос, Божият Логос, станал човек, е едно лице в две природни същности, които съществуват в това едно Лице без смесване, без промяна, без разделяне и без отделяне.“

Библията дава следните указания относно човешката и божествената природа на Исус.

а. Подчертава се, че Исус е Син Човешки: Лука 5:24; 6:5; 6:22; 8:31; 22:22, 69; Йоан 12:34; Откровение 1:13

б. Родословие: Лука 1:32; Римляни 1:3; 9:5; 2 Тимотей 2:8; Евреи 7:14; Матей 1:1.

в. Физическо тяло: Лука 24:39; Йоан 4:2; Евреи 10:5,10; 1 Йоан 1:1; 1 Тимотей 3:16; 2 Йоан 7.

г. Човек (с човешка природа), докато е бил на земята: Деяния 2:22, 23; Филипяни 2:7, 8; Евреи 2:14.

д. Все още човек в небето: 1 Тимотей 2:5; подразбира се от Евреи 13:8.

е. Нашият брат: Марко 3:35; Лука 8:21; Евреи 2:11, 12, 17

ж. Страдал като хората: Евреи 2:9,18; 5:8; Римляни 8:17; 1 Петрово 1:11; 4:13; 5:1.

з. Изкушен като нас: Евреи 2:18; 4:15; Матей 4:1-10; Марко 1:13; Лука 4:1-12.

и. Исус беше човек във всяко отношение, с изключение на това, че беше безгрешен: Евреи 2:17.

В: В Йоан 1:14, когато Исус дойде на земята, загуби ли Той Своята божественост, както твърдеше Хърбърт У. Армстронг?

Отговор: Не. Исус се изпразни (Филипяни 2:7) и временно се отказа от голяма част от Своята слава (Йоан 17:5), но Исус все пак беше почитан на земята преди разпъването Си като Бог от мъдреците (Матей 2:11-12), от учениците (Матей 14:33) и от слепия човек (Йоан 9:38). В Йоан 8:58 Исус се нарича с най-святото Име на Бога.

Въпрос: Какво е било положението на Исус спрямо своя по-възрастен роднина Йоан Кръстител, както се посочва в Йоан 1:15?

Отговор: Докато Йоан Кръстител се е родил няколко месеца преди Исус, Исус е съществувал в небесата от самото начало. Исус е бил преди Йоан Кръстител и по чест, тъй като Исус е Бог Синът.

В: В Йоан 1:17 Мойсей ли даде Закона, или Бог го даде?

Отговор: И двете. Бог даде Закона на Мойсей, за да го предаде на народа, и това е точно това, което Мойсей направи. Бог е авторът, а Мойсей беше „пощальонът“, който достави писмото.

Въпрос: В Йоан 1:18, тъй като никой човек не е видял Бога, как е възможно Исус да е Бог, след като хората са виждали Исус?

Отговор: Когато Исус дойде на земята, както казва Филипяни 2:7, Той се лиши от голяма част от Своята слава. В Йоан 17:5 Исус се молеше на Отеца да Му върне славата.

Когато Мойсей беше с Бога, той сложи завеса върху лицето си, както се казва в Изход 34:33-35; 2 Коринтяни 3:13-16. Хората все още виждаха Мойсей, но не и славата, която се проявяваше на лицето му, след като беше бил с Бога. Това е прообраз на идването на Исус на земята като Бог в завесена форма.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 492–493, и „Когато критиците питат“, стр. 403–404, за допълнителен отговор.

В: В Йоан 1:18, тъй като никой човек не е видял Бога, как е могъл Исус да види Бога?

Отговор: Исус не е бил човешко същество, преди да бъде заченат от Мария; Исус е съществувал от вечността. Така че, любопитно е, че Йоан Кръстител е бил с няколко месеца по-голям от човешката природа на Исус, но Самият Исус е бил много по-възрастен от Йоан Кръстител.

Въпрос: В Йоан 1:18 Исус ли е единственият Син на Бога, или и ние можем да бъдем синове на Бога, както казва Йоан 1:12?

О: Ние можем да бъдем Божии синове, но Исус е Единородният Син на Бога. Библията дава две метафори за нас: ние сме осиновени в Божието семейство и сме родени отново в Божието семейство. Исус не беше нито осиновен, нито роден отново. Исус беше Бог Син от вечността, и Исус се въплъти като човек без биологичен Отец.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 404, за повече информация.

В: В Йоан 1:21 (KJV) кой е Илия?

Отговор: Това е Илия.

В: Защо в Йоан 1:21 Йоан Кръстител казва, че той не е Илия, след като Исус казва, че е такъв в Матей 11:14?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид четири неща.

1. В Малахия 4:5 се казва, че Илия ще дойде преди великия и страшен ден на Господа. Самият Илия (а не Йоан Кръстител) се яви при Преображението и почти със сигурност е един от двамата свидетели в Откровение 11:1-12.

2. Ако Йоан просто беше казал, че е Илия, хората щяха да тълкуват това като че ли той е буквално същият човек като Илия, а Йоан щеше да говори неточно.

3. Йоан би могъл да обясни, че не е буквално Илия, но е дошъл с ролята и предназначението на Илия, както е имал предвид Исус в Матей 11:14.

4. Въпреки това, макар Йоан да знаеше, че е предшественикът на Месията, може би самият Йоан не е знаел, че той е изпълнението на Илия, който трябваше да дойде. По този начин Йоан може би е говорил само въз основа на това, което знаеше.

Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 8, стр. 269 за повече информация.

Въпрос: В Йоан 1:21 грешал ли е Йоан Кръстител, като е казал, че не е Илия, както учи еретикът пастор Мун в „Божественото принцип“ (пето издание, 1977 г.)?

Отговор: Първо, ето какво казва пастор Мун, който според твърденията е завръщащият се Христос, а след това – отговора.

„Божественото принцип“ на пастор Мун, стр. 161: „...Йоан Кръстител, който беше обидил Исус. Как Йоан Кръстител го е обидил? Йоан не е изпълнил своята мисия да служи и да се грижи за Исус.“

Опровержение: 1. Ако Йоан е провалил своето учение, тогава защо в Матей 21:32 Исус казва, че хората трябва да повярват на Йоан Кръстител?

2. Йоан 10:41–42 показва, че свидетелството на Йоан е довело мнозина да повярват в Исус. Трябва да бъдем предпазливи, когато осъждаме мъченик, загинал за Бога, като провалил се и обидил Бога. Когато Исус казва, че най-малкият в небесното царство е по-велик от [Йоан Кръстител], Той има предвид факта, че Исус все още не беше отворил пътя към небето, а Йоан Кръстител всъщност беше последният пророк по Стария Завет.

3. Ако Йоан Кръстител наистина беше прероденият Илия, тогава от всички хора именно Йоан би знаел това. И все пак Йоан Кръстител беше прав, когато каза, че не е Илия, възкръснал от мъртвите.

4. Йоан наистина проповядваше в духа и силата на Илия, но Исус никога не е казвал, че Йоан и Илия са едно и също лице.

Йоан Кръстител беше велик в очите на Господа според Лука 1:15, а Господ знае бъдещето.

Въпрос: В Йоан 1:29 защо Бог изисква жертва, за да прости греховете ни, след като ние трябва да прощаваме на другите, без да изискваме нищо повече от Покаяние?

Отговор: Ние прощаваме на братята си, без да изискваме нищо повече освен Покаяние, защото гряхът срещу нас е по своята същност различен от греха срещу Бога.

В: В Йоан 1:31,33 как Йоан не познаваше Исус, след като майките им бяха братовчедки?

О: Гръцката дума тук, oida, означава пълнота на знанието. Йоан казваше, че по естествен път той не би Го познал. Йоан веднага добави, че все пак Го познаваше, защото Бог му го беше открил.

В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 404–405) се посочва, че Йоан е познавал Исус по репутация и може би лично, но едва чрез Светия Дух Той е познал Исус чрез божествено явяване.

В: В Йоан 1:32-33 как е възможно Светият Дух да има локализирано присъствие и да се спусне върху Исус под формата на гълъб?

Отговор: Фактът, че Светият Дух за известно време има специално локализирано присъствие, не Го ограничава като цяло да бъде където и да пожелае. Като прекалено опростена аналогия, имаше научнофантастичен телевизионен сериал, наречен „Доктор Кой“. Когато един от героите претърпя инцидент с машина за пътуване във времето, той имаше локализирано присъствие в три различни времена едновременно. Тъй като можем да си представим това, защо Бог да не може да има множество локализирани присъствия или дори безкраен брой локализирани присъствия?

Вижте също обсъждането на Хабакук 3:3.

В: В Йоан 1:38-39 защо Исус не се оплака, когато Го наричаха „Рави“ (Учителю), след като в Матей 23:7,8 Той каза: „Никой да не ви нарича „учителю““?

Отговор: Исус, като Бог Син, притежава власт и чест, каквито ние нямаме. Ние също не бива да наричаме никого друг наш Бог, Спасител или Господ, а е уместно да наричаме Исус с всички тези имена.

Въпрос: В Йоан 1:39 кога беше десетият час?

В: В Йоан 1:40 учениците ли търсеха „по-достоен Исус“ според Йоан, за разлика от това, че Исус търсеше и избираше учениците в другите три евангелия, както предполага скептичното издание „Ръководство на Азимов към Библията“, стр. 968–969?

Отговор: Не. От дванадесетте ученици Йоан 1:35-42 споменава само двама, които напуснаха Йоан и последваха Исус. Но след това се споменава, че Исус е потърсил Филип, а Филип е довел Натанаил.

В: В Йоан 1:42 Исус за първи път ли нарича Симон „Кефа / Петър“ тук, или по-късно по време на своето служение в Капернаум, както е в Матей 16:18?

О: Простото обяснение е, че Исус го е нарекъл Петър тук, но му е разкрил значението на това име в Матей 16:18.

Въпрос: В Йоан 1:51 кога Натанаил ще види ангелите да се възкачват и слизат върху Исус?

О: Макар да е възможно Натанаил да е имал сън, по-вероятно е той да види това в Рая. Образът, който Исус използва тук, напомня за Якововата стълба от Битие 28:11-13. За повече информация вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 493-494.

Но защо Натанаил би седял неподвижно под смокиново дърво? В „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1472) се казва, че вероятно Натанаил е изучавал Божието Слово или е размишлявал върху видението на Яков за стълбата (или стълбището).

В: Защо в Йоан 1:51 Исус често нарича Себе Си „Човешкият Син“?

Отговор: Вероятно поради следните причини

1. За да подчертае своята обикновена човечност

2. Хората биха могли да се съгласят с това, независимо дали Го признават или не като Божия Син.

3. Исус все още не се беше разкрил като Единородния Син на Бога.

В: Какви са били съдовете в Йоан 2:1?

О: Въпреки че има известно несъгласие относно местоположението на древната Кана, на две места са открити керамични парчета от I век сл. Хр.: в днешната Кана, разположена между Назарет и Капернаум, и на второ място, на няколко мили на север. Керамичните парчета сочат, че съдовете са били с диаметър около 12 до 16 инча. Вижте статията на Асошиейтед Прес „Експерти твърдят, че може би са открили библейската Кана“ в „Сейнт Луис Пост Диспътч“ от 22 декември 2004 г.

Въпрос: В Йоан 2:3-10 винаги забелязвам, че Исус никога не прави нищо без цел или на случаен принцип. Защо първото записано чудо е превръщането на водата във вино на сватба? Може ли това да има връзка с виното = Неговата кръв, церемониалното очистване или нов брачен завет с всички, които вярват в Него? Това са неща, върху които съм размишлявал, и се чудя колко съм далеч от истината; не искам да излизам извън рамките на Писанията, както е толкова популярно в наши дни.

О: Задаваш интересен въпрос. Ако превръщането на водата във вино от Исус беше чудо, символизиращо Неговата кръв, смъртта Му на кръста или церемониалното очистване, никой по онова време, след Неговата смърт или дори в ранните църковни писания не е разбрал това послание. По-скоро мисля, че това чудо е било извършено поради обстоятелствата, но в това можем да видим по-дълбоко разбиране на Божия характер и приложение за нас.

Имаше една проста човешка нужда – виното за пиршеството се беше изчерпало. Когато Мария помоли Исус да се погрижи за това по свръхестествен начин, първоначалният отговор на Исус беше: „Още не е дошло Моето време.“ С други думи, това не беше момент от Неговото служение, в който Той трябваше да направи това, за да покаже нещо. Въпреки това имаше нужда и Той беше помолен да го направи, затова се отклони от първоначалния Си план и го направи. По същия начин, когато жената с кръвотечението докосна одеждата на Исус, това не фигурираше в „списъка с задачи“ на Исус за онзи ден.

Много пъти Бог ни среща там, където се намираме. Като тъжен пример, Бог накара Исая да каже на цар Езекия да подреди всичко, защото Езекия щеше да умре. Верният цар Езекия се огорчи толкова много от това, че Бог се смили и му даде още 15 години живот. Въпреки това, през тези петнадесет години се роди цар Манасия, може би един от най-злите царе на Юда. Не става въпрос, че Бог не е знаел, нито че Бог е непостоянен или е променил решението Си. По-скоро много пъти възприеманата Божия воля за нас се променя, когато се променя нашето отношение (към по-добро или към по-лошо). Когато Авимелех беше с Сара, съпругата на Авраам, Бог каза на Авимелех в сън, че той ще умре – без никакви „ако“, „и“ или „но“. Но когато Авимелех каза, че е действал в неведение, Бог отговори, че знае това, и именно затова го е предупредил. Авимелех върна жената на Авраам на него и не умря. По същия начин Йона пророкува, че Ниневия ще бъде унищожена след 40 дни. Те обаче се поддадоха на Покаяние и Ниневия не беше унищожена.

Когато сме заети със служението си, с плановете си и с живота си, често хората идват при нас с нужди, които са важни, а понякога и с такива, които не са важни, но те смятат, че са важни. Може да ги възприемаме като разсейвания и прекъсвания, но и ние трябва да посрещаме хората там, където се намират. Да поиграем на топка, да отидем на кино или да прекараме малко време в „безделие“ с някого може да не ни се струва много важно в рамките на това, което възприемаме като Божия план, и наистина може би не е. Но дори и така, това може да е единственото нещо, което Бог иска от нас в този момент, ако искаме да бъдем в центъра на Неговата воля.

В: В Йоан 2:3-10 това вино алкохолно ли беше?

О: Не беше като твърд алкохол, но виното от онова време беше алкохолно. Ако оставите гроздов сок в буркан без охлаждане за една година, в него ще се образува алкохол. Дори „новото вино“ в Деяния 2:13 беше алкохолно. Въпреки това, както се посочва в книгата „Трудности в Библията“, стр. 147–149, не се казва, че чудотворното вино е било опияняващо.

Детската книга „Първото чудо на Исус“ от Вивиан Деде (Concordia, 1990 г.) съдържа отлично обобщение на поуката от това чудо: „Когато нещо е необходимо, било то нов живот или вино, Исус решава всеки проблем в подходящото за Него време.“

Въпрос: В Йоан 2:1-11 става ли дума за собствената сватба на Исус, а според Лука 8:3-4, оженил ли се е Исус за една или повече от жените, които придружаваха учениците, както вярват полигамните мормони и някои други секти?

Отговор: Не. Първо, ето жените, за които знаем, че са придружавали Исус и учениците. Според Лука 8:3-4 жените, които пътували с Исус, са били Мария Магдалина, Йоана, съпругата на Куза, Сусана и други. В други пасажи се споменават Саломея (Марко 15:40), Мария, майката на Яков (Марко 15:40, Лука 24:10), и Марта, сестрата на Мария.

В Йоан 2:2 се казва, че Исус е бил поканен като гост на сватбата. Младоженецът никога не бива канен на собствената си сватба.

Няма основание да се твърди, че Исус някога се е женил, че е имал деца или че някое от децата му е било родено без греховна природа. Макар нито един стих да не казва изрично, че Исус никога не се е женил, нито един стих не казва, че Исус не е летял до Марс. Аргументът от мълчанието не доказва едното повече от другото.

Ето всички останали пасажи от периода преди възкресението, които се отнасят до жените:

Йоана и Саломе не се споменават никъде другаде.

Марта (заедно с Мария) е спомената само в три пасажа преди Възкресението: вечеря (Лука 10:38-41), изцелението на брат им Лазар (Йоан 11:1-45) и втора вечеря с Лазар (Йоан 12:1-8).

Тъй като няма друго споменаване, човек би могъл да изтъкне почти толкова силен аргумент, че Исус се е оженил за Мария, колкото и че се е оженил за сестра ѝ Марта. Въпреки това Исус се е подчинявал на Мойсеевия закон, а бракът на един мъж с две сестри, докато и двете са живи, е бил забранен в Левит 18:18. Мормоните, които проповядват това, вероятно не осъзнават, че проповядват, че Исус тук уж е нарушил старозаветните закони за брака.

Вижте „When Cultists Ask“, стр. 163, за повече информация.

Въпрос: Защо в Йоан 2:4 Исус каза, че часът Му още не е дошъл?

Отговор: Исус казваше на майка Си, че все още не е дошло времето да започне Своето служение на чудеса. Но въпреки че все още не беше готов да извърши много чудеса, Той извърши това чудо по молба на майка Си.

Въпрос: Защо в Йоан 2:4 Исус нарича майка Си „жено“, като използва същата дума, с която нарича проститутката „жено“ в Йоан 8:10? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Дидат сякаш подсказва, че Исус е проявявал същото неуважение към майка Си, както и към блудницата. Това обаче е точно обратното на истината. Исус уважаваше майка Си и уважаваше също така и блудницата. Колкото и трудно да е за някои да повярват, Исус проявяваше уважение към бедните, изгубените и виновните грешници, които се нуждаеха от спасител.

В: В Йоан 2:6 (KJV) какво означава „фиркин“?

О: Този израз от версията на крал Джеймс е мерна единица. Съдовете побираха от двадесет до тридесет галона, според NIV и NET Bible.

В: В Йоан 2:8 (KJV) управителят присъствал ли е на празненството?

Отговор: Този израз от Библията на крал Джеймс се отнася до водещия или церемониалмайстора на банкета.

В: В Йоан 2:15 по какъв начин църквата днес може да се нуждае от подобно очистване?

О: Няма нищо лошо и е напълно уместно служителите на Евангелието да изкарват прехраната си от Евангелието, както се казва в 1 Коринтяни 9:13-14. Мотивът им обаче не бива да бъде да забогатеят. Онези, които разглеждат църквата преди всичко като начин да се обогатят, не бива да бъдат църковни лидери и не бива да бъдат следвани като такива. От една страна вината е на нечестивите църковни водачи. От друга страна вината е на онези в църквата, които продължават да следват тези църковни водачи, след като са наясно с това, което се случва.

Въпрос: В Йоан 2:17 посочени са някои начини, по които християните губят благоговението си пред Бога, и как могат да го възвърнат?

Отговор: Една често срещана и лоша черта на човешката природа е, че „близостта ражда презрение“. С други думи, хората са склонни да бъдат неблагодарни и да приемат добрите неща за даденост, ако ги преживяват постоянно. Всъщност ни е дадена привилегията да отправяме молби към Всемогъщия Господ на Вселената. Въпреки че Бог е съвършен, Той всъщност се сниши да дойде на земята и да умре за нашите грехове. За да запазите благоговението си пред Бога, прекарвайте време в молитва с Него, четете Неговото слово и се събирайте в общение с други вярващи, които също изпитват благоговение пред Бога.

В: В Йоан 2:20 защо казват, че храмът е бил построен за 46 години, след като това не е вярно?

Отговор: Първо две неща, които не са отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Вторият храм, чието строителство започна, когато евреите се завърнаха у дома през 538 г. пр. Хр., не е отнел 46 години, въпреки че строителството не е било непрекъснато. Той е бил завършен на 12 март 516 г. пр. Хр., според Ездра 6:15. Вижте също Агей 1:14–2:3. Това би било 23 години, а не 46.

Не е отговорът: Библията не казва, че изграждането на храма е отнело 46 години, а само че евреите са казали, че е отнело 46 години. Евреите може да са сгрешили, а Библията просто да е записала това, което са казали. Макар това потенциално да е вярно, има много по-просто обяснение: евреите са били прави.

Отговорът: Цар Ирод Велики започна възстановяването на храма през 19 г. пр. Хр., а то приключи едва през 63 г. сл. Хр. 19 г. пр. Хр. плюс 46 години – като се има предвид, че периодът от 1 г. пр. Хр. до 1 г. сл. Хр. се счита за една година – би означавало около 27 г. сл. Хр., както се посочва в „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 449 977.

Въпрос: В Йоан 2:20 защо, според вас, Исус изобщо спомена храма тук?

Отговор: Евреите поискаха от Исус чудотворно знамение. Исус би могъл да им каже, че няма да им даде знамение, или би могъл да посочи чудото с превръщането на водата във вино, което току-що беше извършил. Исус би могъл също така да посочи бъдещо знамение.

Исус би могъл директно да посочи най-великото знамение от всички: че ще възкръсне от мъртвите. Вместо това обаче Исус косвено спомена възкресението Си, като каза: „Разрушете този храм…“. Накрая, Исус би могъл да се позове на възкресението Си косвено, както направи, но като използва друга метафора вместо храма.

Мнозина от юдеите се интересуваха единствено от храма, а не от Бога. Освен това, вероятно самите те не осъзнаваха това. Исус беше много по-важен от храма в Ерусалим, затова отговорът на Исус вероятно беше възприет от тях по-негативно, отколкото ако Той просто беше използвал друга метафора.

Исус се обърна към тях по темата, която те смятаха за най-важна. Исус казваше, че това не е нормално; това трябва да се промени. Понякога можем да бъдем толкова фокусирани върху нещо, което е важно, че напълно изпускаме от поглед нещата, които са най-важни. Както каза един пастир: „Не позволявайте да правите добри неща да ви попречи да правите най-добрите неща.“

В: Исус очисти ли храма през последната седмица в Марко 11 или в началото на Своето служение в Йоан 2?

Отговор: Имало е две очиствания; със сигурност Исус не би очистил храма веднъж, а след това, когато дошъл три години по-късно, да мине без да каже нищо. Първият път беше съпътстван от знамения и чудеса, така че би било трудно да арестуват Исус, без да разбунят народа. Дори и втория път властите не биха арестували Исус – освен ако не успееха да Го намерят отделен от тълпите, например през нощта.

Вижте Джон Уорвик Монтгомъри за същия отговор в „Хронологични противоречия в Евангелията?“ в www.Christian NewsMo.com, стр. 20–21.

В: В Йоан 3 как Йоан 2:1–12 контрастира с Йоан 2:13–3:21?

Отговор: В Галилея Исус срещна хора, които искаха да повярват и повярваха. В Ерусалим Исус срещна паричните обменници, които не искаха да повярват. След това Исус срещна Никодим – човек, който искаше да повярва, но все още не можеше да разбере. В Галилея, където хората вярваха, Исус запази сватбения им обред и преобрази тяхното дело. В Ерусалим Исус наруши както финансовите порядки в храма, така и равинското учение.

За повече информация вижте „Евангелски коментар на Библията“, стр. 850–851.

В: В Йоан 3:1-21 какво се случи с Никодим?

Отговор: По-късно, в Йоан 7:50–51 се казва, че Никодим изобличи Синедриона за това, че осъди Исус, без първо да го изслуша. Това показва както че Никодим беше част от този елитен съвет от 70 мъже, така и че той все още подкрепяше Исус. В Йоан 19:39 се казва, че след смъртта на Исус Никодим помогна на Йосиф от Ариматея да положи тялото на Исус в гроба. В църковната история от периода преди Никея „Диатесарон“ на Татиан, Тертулиан и Ориген споменават Никодим, но не добавят нищо освен това, което е записано в евангелията. След Никея Атанасий и Йоан Златоуст също разглеждат фигурата на Никодим, но не добавят нищо извън това, което се съдържа в евангелията. Никодим вероятно е бил по-възрастен мъж, когато се е срещнал с Исус.

В: В Йоан 3:1-18 Никодим дойде при Исус през нощта; или защото се страхуваше да не бъде видян през деня, или защото нямаше друго време. По какви начини ние сме прекалено заети или прекалено уплашени, за да дойдем при Исус, когато трябва?

Отговор: Повечето християни смятат, че Никодим е дошъл през нощта, защото като уважаван равин на своята длъжност не е искал да бъде видян, че отива при Исус. Някои казват, че може би причината е била друга – Никодим е бил прекалено зает през деня. Не забравяйте, че да си равин, макар и почетна длъжност, беше неплатена; затова равините имаха и обикновени професии. Но така или иначе, Никодим не дойде в обичайното време. Понякога и ние не искаме да дойдем при Исус или да изпълним Неговата воля в обичайното време, защото сме прекалено заети или прекалено уплашени. Но поне Никодим все пак дойде. И ако човек дойде да следва Христос късно или с страх, поне все пак идва.

В Матей 21:28-32 Исус разказа притча за един Отец, който казал на двамата си сина да работят на нивата. Първият каза „не“, но после го направи. Вторият каза „да“, но не отиде. Исус каза, че първият е изпълнил волята на Отеца си. Послушанието е най-добро, когато е незабавно, с радост и пълно, но дори и закъснялото послушание все пак е по-добро от липсата на послушание.

По същия начин може би сме казали на Бог „Твърде зает съм“, „Твърде ми е страх“ или просто „не“ в живота си. Това е тъжно и може би никога няма да разберете какво сте пропуснали. Но не е твърде късно. Както първият син в Матей 21:28-32, вие все още можете да кажете „да“ сега и да отидете. Бог все пак ще приеме вашето послушание, въпреки вашите минали колебания или непослушание.

В: В Йоан 3:3 гръцкият текст казва ли „роден отново“ или „роден отгоре“?

Отговор: Гръцката дума anothen може да означава и двете, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 281, и „Hard Sayings of the Bible“, стр. 495.

В: В Йоан 3:1-21 Барт Ерман споменава, че в разговора си с Никодим Исус използва гръцка игра на думи с двоен смисъл: „отгоре“ и „за втори път“ биха били различни на арамейски. Ерман не вярва, че Исус е могъл да говори гръцки.

Отговор: Ерман е американец, а сред американците има по-малко хора, владеещи два езика, в сравнение с европейците и представителите на други култури. Назарет, където е израснал Исус, се е намирал само на 15 до 20 мили от нееврейски, говорещи гръцки хора на запад, север или изток. На галилейските монети обикновено е имало надписи на гръцки. На изток от Галилея се намираше регион, който наричаха „Декаполис“, което на гръцки означава „десет града“.

В Деяния 9:36 Тавита (на иврит) е наричана също Дорка (на гръцки), като и двете имена означават „газела“.

Името Никодим произлиза от „нике“ и „демос“. Това НЕ означава избирател, който не е републиканец и носи спортни обувки! По-скоро това е гръцко име, което означава „победител на народа“. Сега да предположим, за целите на дискусията, че някой с традиционно гръцко име, разговарящ с човек от малък регион, заобиколен от три страни от гръкоезични хора, реши да води разговор на арамейски, или на иврит, или дори на някакъв друг език, различен от гръцкия. Сега да предположим, че въпреки че и двамата биха имали познания по гръцки, наистина ли мислите, че няма никаква вероятност те да кажат дори едно изречение или фраза на този език?

От друга страна, дори ако първоначалното значение на арамейски е било „роден отново“, а не двусмислие с „роден отгоре“, пасажът пак би имал напълно смисъл, дори и да нямаше двусмислие.

Въпрос: В Йоан 3:3 Исус ли проповядваше прераждането, когато спомена за новорождението?

О: Не. Той говореше за „второ“ раждане, а не за стотици или хиляди многократни раждания. Исус проповядваше раждане чрез Духа, а не физическо раждане. Реинкарнацията би противоречала на това, че човек умира само веднъж, както се казва в Евреи 9:25-28, и нямаше да има смисъл за хора, които след единствената си смърт биват изпратени в рая или в ада. За повече информация вижте подробното обсъждане на Евреи 9:25-28 в книгите „Когато критиците питат“ (стр. 405-406) и „Когато сектантите питат“ (стр. 163-164).

В: В Йоан 3:5 само една малка „помазана група“ от 144 000 ли се ражда отново и живее вечно в небето, както проповядват Свидетелите на Йехова (списание „Стражевата кула“, 15 февруари 1986 г., стр. 14)?

Отговор: Не. Първо ще разгледаме какво проповядват Свидетелите на Йехова, а след това ще обясним защо част от учението им е толкова опасно.

Свидетелите на Йехова проповядват, че онези от тях, които не са част от 144 000-те, ще живеят вечно, но това ще бъде в рая на земята, а не в небето.

В Римляни 8:9 обаче се казва: „Вие обаче не се управлявате от греховната природа, а от Духа, ако Духът на Бога живее във вас. И ако някой няма Духа на Христос, той не принадлежи на Христос. Но ако Христос е във вас, тялото ви е мъртво поради греха, а духът ви е жив поради Правдата на Христос.“ (NIV). Следователно, ако Христос не е във вас, вие не принадлежите на Христос. 1 Йоан 5:12 и 1 Петрово 1:23 съдържат подобно учение.

Вижте „Когато сектантите питат“, стр. 164–165, за повече информация.

В: В Йоан 3:3-21 бихте ли обяснили разликата между „създавам“ и „създавам наново“, „роден“ и „прероден“, „създаден“ и „създаден наново“?

Отговор: „Пре-“ просто означава „отново“. Въпросът ви има три аспекта.

Минало: Всички ние, както вярващите, така и невярващите, сме сътворени от Бога по Божия образ. Всичко, което съществува, е сътворено от Бог Отец чрез Исус Христос. Няма нищо и никой, който да не е бил сътворен, с изключение на това, че Отецът, Синът и Светият Дух никога не са били сътворени, а винаги са съществували като Бог в Света Троица.

Настояще: Но ние бяхме сътворени в паднало състояние, с греховна природа и извън Божието Изкупление. Трябва да бъдем „пресъздадени“ или „родени отново“ – не от утробата на майка ни, а чрез духовно прераждане от Светия Дух (Йоан 3:3-21). Това се случва, когато положим вярата си в Исус.

Бъдеще: Когато човечеството падна и загуби властта си над земята, самото творение беше подчинено на тление (Римляни 8:20-21). Бог ще очисти всичко с огън (2 Петрово 3:10) и ще сътвори нови небеса и нова земя (Откровение 21).

В: В Йоан 3:3-8 какво означава да бъдеш роден отново?

Отговор: Били Греъм е написал цяла книга по тази тема, озаглавена „Как да се родиш отново“. Накратко обаче, „да се родиш отново“ е това, което Бог прави с теб чрез Светия Дух, когато повярваш в Него. Това означава да

1. Да вярваш в Единствения, Истинския Бог, че Той е Създателят на всичко, и да признаеш Неговата власт над теб. Да вярваш, че Той ни е разкрил Своята истина в Своето слово – Библията.

2. Да признаеш, че си отделен от Бога поради греха и че си безсилен да се помириш с Него. Проблемът не е само във външните действия, които сме извършили или не сме извършили, но и в това, кои сме всъщност отвътре.

3. Поверете се на истинския Христос. Когато за грешници като нас беше невъзможно да дойдем при Бога, Бог направи това възможно, като изпрати Исус Христос да дойде на земята в плът, роден от Дева Мария, за да живее безгрешен живот. Той умря на кръста, като тялото и кръвта Му станаха изкупителна жертва за нашите грехове. Той възкръсна телесно на третия ден и се възнесе на небето.

4. Призовете Бога. Всички, които призоват Господа, ще бъдат спасени, и ако направите Покаяние за греховете си и помолите Исус да бъде Господ и Спасител на живота ви, ще бъдете спасени. Той ще ви даде нов живот и ще започне процеса на превръщането ви в хора, по-подобни на Христос. След като умрете, ще отидете в Небесата и ще бъдете с Бога завинаги.

В: В Йоан 3:5, невъзможно ли е да отидеш в Небесата, ако нямаш Светия Дух?

О: Не, Исус всъщност не е казал това. Исус каза, че ако човек не се роди от вода и Дух, той не може да влезе в Божието царство.

Божието царство и Раят не са едно и също нещо. Райът е мястото, където вярващите отиват, когато умрат. В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 991) се казва, че мнозина учат, че Божието царство се отнася до духовното управление на Христос в сърцата на спасените. В „Международния библейски речник“ (стр. 568) се казва, че като цяло думата „царство“ може да означава: а) владението, над което царува царят; б) хората, над които царува царят; или в) самото царуване. „Новият международен библейски речник“ (1962 г., IVP) посочва, че Божието царство има както настоящи, така и бъдещи аспекти. Ясно е, че Божието царство е по-широко от Рая, тъй като включва настоящи земни аспекти. Раят може да бъде по-широк от Божието царство, тъй като е възможно бебетата и други хора да не се присъединят към Божието царство, докато не стигнат в Рая.

Бебетата нямат Светия Дух, но всеобщо се приема, че никъде в Библията не се казва, че те не могат да отидат в Рая.

Повечето вярващи от Стария Завет не са имали Светия Дух, но въпреки това не са били завинаги изключени от Рая.

За нито една от двете групи не може да се каже, че живее на земята като част от Божието царство (с Христос като владетел), но въпреки това те могат да бъдат в Рая.

Накратко, Духът е необходим, за да бъде човек на земята част от Божието царство. Въпреки това „ръцете на Бога не са вързани“ по отношение на старозаветните светии, бебетата, хората с тежки умствени увреждания и онези, които нямат възможност да чуят Евангелието.

В: В Йоан 3:5, накратко, какво представлява водата тук?

Отговор: Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Гръцкият текст може да означава „вода и Дух“ или „вода, дори Духът“. Следователно това би могло да означава „вода, символизираща Духа“; в „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд и др. (3-то издание, 1975 г.) се посочва, че kai означава „и, също, но, дори; тоест, а именно;“ Разширеният превод на Кенет С. Уест също използва думата „дори“.

2. Водата, съпътстваща физическото раждане, е това, което някои, започвайки с Августин, са смятали. Изглежда обаче, че Исус говори само за едно раждане, а не за две; тази метафора липсва в останалата част от Библията и в еврейската култура до този момент. Не знаем за никакви ранни гръкоезични християни, които да са разбирали този стих по този начин.

3. Други твърдят, че „вода“ означава Божието слово (въз основа главно на Ефесяни 5:26). Единственото предимство на това тълкуване е, че то избягва проблемите, свързани с твърдението, че кръщението с вода е задължително. Означава ли това, че Никодим и фарисеите са били наполовина новородени, защото са познавали Божието слово в Стария Завет? – Разбира се, че не. Това тълкуване също така отваря вратата към заблудата, наречена ултрадиспенсационализъм, според която кръщението с вода не трябва да се практикува днес. Освен това не е известен нито един гръкоезичен християнин, който да е разбирал Йоан 3:5 по този начин, а това би означавало, че Исус трябва да упрекне Никодим за това, че не е разбрал Новия Завет, който все още не е бил написан.

4. Прилагането към кръщението е това, което авторите на ранната църква единодушно са проповядвали, макар че допълнителните значения не са били изключени. Многобройните умивалници в Храма са били там, за да могат хората да спазват старозаветните правила за умиване. Било ли е безсмислено мощното служение на Йоан Кръстител? – Само в затворените умове на някои фарисеи. Можеше да се очаква, че Исус ще изобличи Никодим, учителя, за това, че не е разбрал Покаянието, нуждата от очистване и необходимото вътрешно пречистване, символизирани от кръщението, преди човек да може да бъде приет като част от Божието царство.

5. Божието царство не е Раят, защото то включва това, от което вярващите могат да бъдат част, докато живеят на земята. Водното кръщение е важна част от присъединяването към Божията Църква на земята днес. Въпреки това, бебетата, старозаветните светии, хората с тежки умствени увреждания и вероятно други трябва да се радват, че именно Бог е този, който изпраща хората в Рая, а не кръщелната вода.

Въпрос: В Йоан 3:5 какво представлява водата тук?

Отговор: Всички са съгласни, че духът е Светият Дух, който участва в новото раждане, но истинските християни имат различни възгледи относно водата. По-долу са изброени някои факти, които са от значение за определянето на правилното тълкуване, а след това – различните възгледи за водата, аргументите „за“ и „против“ и кои хора поддържат тези възгледи.

Съществени факти:

Гръцкият текст посочва само едно раждане – от вода и Дух, а не две. Гръцката дума за „и“ – kai – може да означава „и“ или „дори/а именно“. В книгата на Уест „Новият Завет: Разширен превод“ се казва: „който не се роди от вода като източник, дори и от Духа като източник, той не може да влезе в Божието царство“.

Евреите не са използвали образи на водата за физическото раждане чак до векове след Исус.

В Йерусалим, където те говореха, Храмът имаше много места за ритуално измиване, наречени микви.

Йоан Кръстител предизвикваше голямо вълнение по това време с проповедите си за кръщение за Покаяние.

Кръщението е съществувало още преди Йоан Кръстител, тъй като новоповярвалите в юдаизма са били кръщавани. По този начин кръщението е символизирало Покаяние, очистване и обръщане към вярата. Според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 441) юдейската секта в Кумран също е практикувала кръщение чрез потапяне.

Никодим вече познаваше цялото Божие слово по онова време, тъй като Новият Завет все още не беше написан.

Всички фарисеи, когато виждаха миквите, би трябвало да си спомнят за многото заповеди за ритуално измиване в Стария Завет и за водата за очистване в Езекиил 36:25-27.

Всяко писание от ранната църква, което имаме и което споменава Йоан 3:5, чак до около 400 г. сл. Хр., единодушно тълкува Йоан 3:5 като отнасящо се до измиването чрез кръщение.

Тит 3:5 има много подобна формулировка на Йоан 3:5, като казва „измиване за новорождение и обновяване от Светия Дух“

Божието царство е това, за което Исус говори тук, а не Раят или Спасението. Вижте предишния въпрос за обсъждане на тази тема.

РАЗЛИЧНИ ОТГОВОРИ:

1. Физическо раждане.

Както околоплодната течност от утробата на майката е свързана с раждането, така и Светият Дух е свързан с второто раждане. Никодим попита дали може да се роди втори път в утробата на майка си, а Исус използва тази тавтология, за да насочи мислите на Никодим от водата на майката при първото раждане към духовната/кръщелната вода при второто раждане.

Въпреки това евреите никога не са използвали водата като образ за раждането поне до векове след Исус. Освен това това би било тавтология; а да се обяснява на човек, че трябва да се роди като човек, не е особено полезно.

Освен това гръцката граматика показва, че водата и духът не са две неща, а едно, според „New Geneva Study Bible“, стр. 1665, и „Hard Sayings of the Bible“, стр. 495.

Въпреки това не бива да се придава прекалено голямо значение на гръцката граматика, тъй като Исус вероятно е говорил с Никодим на арамейски или иврит, а не на гръцки.

Това тълкуване, съчетано с възгледа за кръщението, за първи път е отстоявано от Августин от Хипо в проповедта му върху Йоан 2:23–3:5 (около 400 г. сл. Хр.). (Августин говореше латински и в „Изповедите“ си споменава, че не харесва гръцкия език, което му е попречило да се задълбочи прекалено в него.) Позоваването на физическото раждане е и възгледът на Рон Роудс в „Пълната книга с библейски отговори“ (стр. 211) и на Уорън Уиърсби в „Бърз справочник на Нелсън“ (стр. 390).

2. Водата символизира Божието слово.

В Псалом 119:9 се споменава, че младият човек може да запази пътя си чист, като живее според Божието слово (макар че тук не се споменава вода).

Ефесяни 5:26 казва, че Христос е очистил църквата с измиване с вода чрез/с/в словото.

В Йоан 15:3 Исус казва, че те са очистени чрез словото, което Исус им е говорил. (макар че тук не се споменава вода)

В Яков 1:18 се казва, че ние сме родени чрез словото. (тук обаче не се споменава вода)

В 1 Петрово 1:23 се казва, че ние сме родени отново, не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово. (тук обаче не се споменава вода)

Но как точно Исус каза на Никодим, че трябва да бъде „роден от словото“? Не забравяйте, че Ефесяни, Йоан 15:3 и 1 Петрово 1:23 не са били актуални за Никодим, тъй като Новият Завет все още не беше написан. Никодим вече познаваше всички Божии писания, които съществуваха. Означава ли това, че Исус е казвал на Никодим, че той вече е на половината път, защото познаваше Стария Завет? Мисълта, че Исус е похвалявал Никодим за неговото разбиране, е далеч от смисъла на този стих.

Напротив, Исус изрази изненада, че Никодим, учител на Израил, не разбираше. За разлика от садукеите, Никодим и фарисеите никога не бяха обвинявани, че не познават Божието слово. Когато Исус спомена водата, Той говореше за нещо, което Никодим, като еврейски учител по Закона, вече би трябвало да знае. За какво Исус упрекваше Никодим? Около 200 години преди Христа евреите под влиянието на фарисеите бяха се отклонили от разбирането за святостта, любовта и духовната връзка с Бога към религиозен легализъм. Човек, който е изучавал Стария Завет, би трябвало да знае повече за Покаянието и очистването, свързани с ритуалното измиване, както и за важната роля, която Светият Дух щеше да има, както казваха Йоил и други пророци.

Ако човек може да тълкува думата „вода“ в противоречие с нейното буквално значение, тогава защо ултрадиспенсационалистите не могат да тълкуват думите „вода“ и „кръщение“ в други пасажи от Новия Завет също в противоречие с буквалното им значение? Вижте също следващия въпрос за по-подробно обсъждане на този параграф.

Това виждане се подкрепя в книгата „1001 Bible Questions Answered“, стр. 225–226, от Джеймс Бойс, както и в „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1478 (и стр. 1948 за Ефесяни 5:26).

3. Външно очистване чрез кръщение с вода, което показва вътрешно Покаяние и очистване

Никодим би бил запознат с метафората за кръщението с вода като очистване, въз основа на Езекиил 36:25–27, Тората и други пасажи. Вижте също становищата 3а. и 3б.

Въпреки това едва ли може да се очаква Никодим да е разбирал пълното християнско кръщение, тъй като дотогава бяха разкрити само старозаветните обмивания и кръщението на Йоан. Исус очакваше Никодим вече да е бил в състояние да разбере това. Затова твърдението, че това се отнася само до християнското кръщение, не може да е правилно.

Въпреки това, когато Исус говореше, предвещавайки смъртта си и причастието в Йоан 6:51-56, Той не само предвещаваше християнското кръщение, но те вече бяха много добре запознати с кръщението за Покаяние благодарение на Йоан.

Това становище се поддържа от:

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) „Проповеди върху Евангелието на Йоан“, проповед 25, стр. 87–90

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.) „Реч за Светото кръщение“, гл. 8, стр. 362

Ф. Ф. Брус в „Трудни изречения от Библията“, стр. 495–496

Джеймисън, Фосет, Браун

„Библейски коментар на Харпър“.

3а. Водата символизира кръщелното новорождение.

Ранните църковни автори са поддържали това виждане.

Въпреки това, в „Коментар за библейско познание: Новият Завет“, стр. 281, се споменава, че това тълкуване противоречи на спасението само чрез вяра, както показват Ефесяни 2:8–9 и Йоан 3:16.

Това виждане се подкрепя от

Юстин Мъченик (ок. 150 г. сл. Хр.) в „Първа апология“, глава 61, стр. 183

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) във фрагмент 34, стр. 574

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „За кръщението“, глава 12

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) в „Послание“ 71, глава 1, стр. 378

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.) „Реч за Светото кръщение“, глава 8, стр. 362

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) „За Духа“, 15:35, стр. 22

Амброзий от Милано (378–381 г. сл. Хр.) „За Светия Дух“, книга 3, глава 10, 63–64, стр. 144

„Апостолски конституции“ (375–380 г. сл. Хр.), книга 6, раздел 3, глава 15, стр. 456 (Това е фалшиво произведение, на което е приписана ранна дата. Наред с други неща, то подкрепя и Педобаптизъм.)

3б. Кръщението с вода е външен знак за вътрешното очистване чрез Духа.

Повечето тълкуватели, които отричат точка 3, правят това единствено на основание, че точка 3а не е правилна, без да разгледат алтернативата, предложена в точка 3б. Йоан 3:5 по никакъв начин не разкрива „механизма“ на връзката между кръщението с вода и Божието царство, а само потвърждава, че такава връзка съществува. Нашето кръщение с вода не ни спасява повече, отколкото ни спасяват нашето Покаяние, нашата любов, нашата вяра или нашето послушание към Бога. Въпреки това би било погрешно да се отрича, че и четирите са свързани с Божието царство.

Гръцката съюзна дума „kai“ обикновено означава „и“, но може да означава и „дори/а именно“. Така че, макар вероятно да означава „вода и дух“, тя би могла да означава и „вода, а именно духът“.

Когато Йоан Кръстител подтикна хората към Покаяние, никой не попита: „Какво е това ново нещо, наречено кръщение, което правиш?“. Причината е, че Храмът в Йерусалим беше пълен с микви, които бяха подобни на кръщелни купели за очистването на поклонниците. Непосредствената аудитория тук беше Никодим, а Лука критикува фарисеите в Лука 7:29-30 за това, че са отхвърлили Божиите намерения за себе си, като не са се кръстили от Йоан.

Въпреки това, тълкуването на Йоан 3:5 по този начин звучи почти като превръщане на кръщението (независимо дали е кръщението на Йоан или християнското кръщение) в изискване за Спасение.

Въпреки това кръщението на Йоан беше търсене на Спасение, а не нещо, което носеше Спасение. В Деяния 2:38 Петър каза, че хората трябва да се покаят и да се кръстят, и тогава ще получат Светия Дух. Евреи 4:2 казва, че някои не са били спасени, защото не са споделяли вярата (или не са я съчетали с вяра). Неща като Покаяние, вяра и послушание, включително послушанието при кръщението с вода, са доказателство, че сме получили Спасението, а не това, което ни спасява.

Това виждане се подкрепя от:

„The Applied New Testament Commentary“, стр. 368

„Коментарът на Матю Хенри“ казва, че „вероятно Христос е имал предвид тайнството на кръщението“.

4. Водата символизира обръщането.

Обратените към юдаизма преминаваха през церемония по кръщение. Исус намекваше, че човек трябва да се обърне, за да преживее новото раждане. По този начин Исус казваше „чрез обръщане и чрез Духа“. Това виждане не изключва вярването и в други възгледи.

Въпреки това, макар че обърналите се към юдаизма се измиваха, по-често срещана гледка беше юдеите да се измиват за ритуално очистване. Тази гледна точка може би не е толкова погрешна, колкото прекалено тесен поглед върху точка 3.

Това виждане се подкрепя от:

„Библейският коментар на IVP: Новият Завет“ (1993 г.), стр. 270.

5. Водата символизира кръщателското служение на Йоан Кръстител, а Духът – служението на Исус.

Никой по онова време не би могъл да мисли за „кръщение“ и „нови неща“ в едно и също изречение, без да си спомни за служението на Йоан Кръстител.

Това тълкуване се подкрепя от Ф.Б. Майер в „Евангелието на Йоан“, стр. 64. „Библейският коментар на знанието: Новият Завет“, стр. 281, представя пет тълкувания, но препоръчва само това като имащо „предимството на историческа точност, както и на богословска приемливост“. „Библията за приложение в живота“ представя различни тълкувания, едно от които е Покаянието, което е символизирало служението на Йоан Кръстител.

6. Водата е образ за изливането на Духа в старозаветните времена.

Исус каза в Йоан 7:38: „Който вярва в Мен, както казва Писанието, от сърцето му ще потекат реки от жива вода. Но това Той каза за Духа, когото щяха да приемат онези, които вярват в Него; защото Светият Дух още не беше даден, тъй като Исус още не беше прославен.“ (NKJV). В „New Geneva Study Bible“ на стр. 1676 се казва, че макар това да не е точен цитат от някой пасаж от Стария Завет, то може да бъде общо позоваване както на Исая 44:3, така и на Езекиил 36:25-27. Тит 3:5 има много подобна формулировка на Йоан 3:5, като казва „измиване за новорождение и обновяване от Светия Дух“. Макар в Деяния да се посочват някои специални случаи, нормата беше християните да се кръщават с буквална вода и със Светия Дух.

Въпреки това, в Тората водата се използва за ритуално измиване, а не за изливането на Духа. Освен това, в „Коментар към Библията за вярващите“ (стр. 1478) се посочва, че ако водата символизираше само служението на Духа, тогава стихът би звучал така: „освен ако човек не се роди от Духа и Духа“, което би било излишно.

1 Йоан 5:8 говори за водата, Духа и кръвта. Тъй като Духът и кръвта са различни, водата също е различна.

Това виждане се подкрепя от „New Geneva Study Bible“ (стр. 1665).

„The Companion Bible“ казва, че става дума за „духовна вода“, а не за буквална вода. „IVP Bible Commentary: New Testament“ посочва, че гръцкият текст може да се преведе или като „вода и Духа“, или като „вода, тоест Духа“.

МОЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

1. не е особено убедително. То има смисъл само ако се подцени точността на гръцкия текст и се приеме, че Исус е казвал на Никодим, че човек трябва да се роди физически.

2. се основава на това, че Исус упреква Никодим за разбирането на Писанието, което все още не е било написано. За някои това виждане се налага от мнението, че ако „кръщение“ трябва да означава погрешната доктрина за кръщелното Новорождение, то тогава то не може да бъде кръщение.

3а. е небиблейско, тъй като Деяния 10 показва, че хората могат да бъдат спасени и да получат Светия Дух преди водното кръщение.

3б, 4 и 5 могат да бъдат свързани помежду си. Това виждане има предимството на буквалното значение, както и на всеобщото разбиране на гръкоезичната ранна църква.

6. няма никакво основание, освен като вторично следствие от 3б, 4 и 5.

Може би трябва да се фокусираме по-малко върху „какво би означавало това за мен“ и да разгледаме „какво би означавало това за Никодим и ранните християни“. Най-вероятният отговор е комбинация от 3б, 4 и 5. Макар че възгледите 2 и 6 предполагат символизъм, те не биха били признати от Никодим като основно значение и не са били признати от нито един известен гръкоезичен християнин.

В книгата „When Critics Ask“ (стр. 406) също се обсъждат някои от тези възгледи, без да се заема определена позиция.

Въпрос: В Йоан 3:5 вярно ли е „Новорождението чрез кръщение“ – вярата, че кръщението с вода е необходимо за Спасението?

Отговор: Не. Езичниците, които бяха изпълнени със Светия Дух и говореха на езици в Деяния 10:44-48, преди да бъдат кръстени с вода, вероятно не са мислили така. Явно и Исус не е мислил така, когато е говорил на разбойника отдясно Му. Някой би могъл да се опита да твърди, че разбойникът на кръста е бил преди възкресението на Исус, но тогава думите на Исус към Никодим също са били изречени и са били верни преди възкресението на Исус. Разбира се, всичко това е било преди слизането на Светия Дух на Петдесетница и преди да съществува християнското кръщение; кръщението на Йоан и обмиванията от Стария Завет са били всичко, което са знаели.

Обаче, ако едно тълкуване на стих лиши част от стиха от какъвто и да е смисъл, тогава това тълкуване без съмнение е неправилно. И така, какъв е смисълът на думите на Исус тук?

Отговорът е подразбиращ се в Лука 7:29-30, където се казва, че фарисеите и законниците са отхвърлили Божия замисъл за себе си. Причината, която се посочва, е, че те не са били кръстени от Йоан. Водното кръщение не е нито безсмислен ритуал, нито просто нещо по избор, като репетиция на хора, с което да се покаже специална любов към Бога. Ако човек с пълно познание отхвърли водното кръщение и истината, която то представлява, той е отхвърлил Бога. Ако не се обърне, той няма да отиде в Рая.

Вижте също „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 118–119, „Когато критиците питат“, стр. 406, „Когато сектистите питат“, стр. 165–166, и „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 210–211 за повече информация.

В: В Йоан 3:5, ако някой вярваше в заблудата за новорождението чрез кръщение, би ли това било ерес, водеща до погиване на душата?

Отговор: Не. Този въпрос е важен не за да ни научи на истината, а за да ни даде перспектива за видовете заблуди, поради които трябва и не трябва да се разделяме. Тъй като трябва да вземем на сериозно заповедта в Римляни 15:7, че трябва да се приемаме един друг, точно както Христос ни е приел, трябва да знаем какви видове заблуди могат да имат хората и все пак да останат истински християни.

Ранните камбелистки групи проповядваха новорождението чрез кръщение, а повечето групи от „Църквата на Христос“ вярват в опрощаването на греховете чрез кръщение. Други протестантски деноминации не вярват в това. Католиците, православните и англиканите са проповядвали вид новорождение чрез кръщение, макар и много различен от този на деноминацията „Църквата на Христос“. Ако обаче смятате, че само неспасени еретици могат да вярват в Новорождението чрез кръщение, тогава вече не бива да наричате християни Юстин Мъченик, Ириней, Тертулиан, Василий, Григорий Назиански, Амброзий Милански, Августин, Проспер Аквитански, Киприан и вероятно Атанасий. Ето какво казват те относно Йоан 3:5 и кръщението.

Юстин Мъченик, който е писал около 138–165 г. сл. Хр., в своята „Първа апология“, глава 61, стр. 183: „След това ние ги отвеждаме там, където има вода, и те се възрождават по същия начин, по който и ние самите сме се възродили. Защото в името на Бога, „ “ – Отец и Господа на вселената, и на нашия Спасител Исус Христос, и на Светия Дух – те получават окъпването с вода. Защото и Христос каза: „Ако не се родите отново, няма да влезете в Царството небесно… И за този [обред] сме научили от апостолите тази причина.“

Ириней във фрагмент 34, стр. 574, казва: „Не случайно Нааман в древността, когато страдаше от проказа, беше очистен при кръщението си, но [това послужи] като знак за нас. Защото, тъй като сме прокажени в греха, ние се очистваме чрез свещената вода и призоваването на Господа от старите си прегрешения; като се възрождаме духовно като новородени бебета, точно както Господ е заявил: „Ако човек не се роди отново чрез вода и Дух, няма да влезе в Царството небесно.“

Тертулиан в „За кръщението“, гл. 12, стр. 674–675, „Когато обаче се поставя правилото [вярно според Тертулиан], че „без кръщение никой не може да постигне Спасение“ (главно въз основа на това изявление на Господа, Който казва: „Ако някой не се роди от вода, няма живот“), веднага възникват скрупульозни, а по-скоро дързъки съмнения от страна на някои, „как, в съответствие с това правило, Спасението е постижимо за апостолите, които – с изключение на Павел – не намираме кръстени в Господа? … И сега, доколкото ми е по силите, ще отговоря на онези, които твърдят, че „апостолите не са били кръстени“.“

Киприан в Послание 71, гл. 1, стр. 378: „…освен ако не приемат и кръщението на Църквата. Защото едва тогава те могат напълно да бъдат осветени и да станат синове Божии, ако са родени от всяко Тайнство; тъй като е писано: „Освен ако човек не се роди отново от вода и от Духа, не може да влезе в Царството Божие“. (Вж. също Послание 72, гл. 22, стр. 385)

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.) в „Реч за Светото кръщение“, гл. 8, стр. 362, „И тъй като сме сътворени от две части, имам предвид тяло и душа, и едната част е видима, а другата – невидима, така и очистването е двойно – чрез вода и чрез Духа; едното се приема видимо в тялото, а другото съдейства невидимо и извън тялото;… Защото, ако трябва да го кажем с една дума, силата на Кръщението трябва да се разбира като Завет с Бога за втори живот и по-чист начин на живот.“

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) „За Духа“, глава 15:35, стр. 22: „Оттук следва, че отговорът на въпроса ни защо водата е свързана с Духа е ясен: причината е, че при кръщението са поставени две цели; от една страна, унищожаването на тялото на греха, за да не дава повече плод на смъртта; от друга страна, да живеем според Духа и да даваме плод в святост…“

Атанасий, един от създателите на Никео-цариградския символ на вярата, е имал високо мнение за кръщението, макар че не е коментирал Йоан 3:5 като такъв. Все още не съм успял да установя дали е вярвал в кръщелното Новорождение или не.

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) не споменава кръщелното Новорождение, но за справка, ето какво казва той в проповедта си върху Йоан 3:5. Проповеди на Йоан Златоуст върху Евангелието на Йоан, Проповед 25, гл. 2, т. 14, стр. 89. „Тогава каква е ползата от водата? И това ще ви кажа по-нататък, когато ви разкрия скритата тайна. ... В кръщението се изпълняват обетите на нашия завет с Бога: погребение и смърт, възкресение и живот; и всичко това се случва наведнъж.“

Амброзий Милански (378–381 г. сл. Хр.) в „За Светия Дух“, книга 3, глава 10.64, стр. 144, казва по Йоан 3:5: „Кой е този, който е роден от Духа и е станал Дух, ако не онзи, който е обновен в Духа на ума си? Това със сигурност е онзи, който е прероден чрез вода и Светия Дух, тъй като ние получаваме надеждата за вечен живот чрез купела на Новорождението… Защото кой е този, който е кръстен със Светия Дух, ако не онзи, който е роден отново чрез вода и Светия Дух?“

Амброзий също вярваше, че кръщението притежава сила, тъй като за бебетата кръщението им отваря вратите на небесното царство (За Авраам 2:79)

Августин от Хипо също вярваше в ефективността на кръщението. Той вярваше в заблудата, че кръстените бебета отиват в Рая, а некръстените – в Ада.

Проспер от Аквитания също вярваше в същата заблуда, че водното кръщение отнема Първороден грях и предишните лични грехове както на избраните, така и на отхвърлените. („Отговор на галите“, членове 2 и 3).

Като заключителна бележка, противоположната заблуда, че християните не трябва да практикуват водното кръщение, е част от заблудата, наречена „ултра-диспенсационализъм“. За по-подробно обсъждане на този въпрос вижте трите въпроса, свързани с 1 Коринтяни 1:17.

В: Тъй като Йоан 3:13 изглежда казва, че никой никога не се е възнесъл на небето, какво да кажем за Илия и Енох и т.н.? Или какво да кажем за всички светии от Стария Завет? Къде са били те, ако не на небето? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Макар Илия да беше възнесен на небето, никой сам по себе си не се е възнесъл от земята в самото небе, докато Исус не го направи. Първо нека разгледаме какво показва Библията за Илия и Енох, а след това за вярващите от Стария Завет като цяло.

Илия и Енох: В Битие 5:24 се казва, че Енох ходеше с Бога, а след това Бог го отведе. Не се посочва точно къде Бог е отнесъл Енох, макар че съм сигурен, че Енох е бил много щастлив да бъде там. В 2 Царе 2:1,11 се казва, че Илия е бил възнесен на небето. Еврейската дума за небе тук, „шаме“ (Strong’s 8064), означава както небе, така и небесно пространство. Например, тя се използва с значението на небе в Битие 15:5; Битие 26:4 (където са звездите); Изход 16:4; 1 Царе 18:45 (откъдето идва дъждът). Но ние знаем, че Илия напусна този свят, за да бъде с Бога.

В „Библейския коментар за вярващите“ (стр. 1479) се споменава, че Библията не казва, че Илия и Енох са се възнесли [с собствени сили] на небето; по-скоро те са били възнесени на небето.

Вярващите преди Христос: Всички хора отиваха в Шеол, което се превежда като „гроба“. Евреите обаче правеха разграничение между две части: затвора и рая. Когато Исус умираше на кръста, Той не каза на разбойника отдясно: „Днес ще бъдеш с Мен в небето“. Вместо това Той каза: „Днес ще бъдеш с Мен в рая.“ Това е същото място, където се намираше Авраам в Лука 16:22-26. Когато Исус възкръсна от мъртвите, Раят се опразни и Исус поведе всички тях с Него в Небесата.

Заключение: Макар Мойсей и вярващите от Стария Завет да са били в Рая преди идването на Исус, а Илия дори да е бил възнесен на небето в огнен колесница, никой по своя собствена воля не се е възнесъл от земята и никой не се е възнесъл в истинското небе, докато Исус не го направи. Вижте „When Critics Ask“, стр. 407 за повече информация.

Въпрос: Сравнете Йоан 3:13 („И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, а именно Човешкият Син...“) с 2 Царе 2:11 („... и Илия се възнесе с вихрушка на небето“). Греши ли Исус, тъй като 2 Царе 2:11 показва, че Илия се е възнесъл по-рано?

Отговор: Възнесението на Исус на небето се различаваше коренно от вихрушката и колесниците на Илия по два начина.

1) Един второстепенен момент е, че гръцката дума в Йоан 3:13 (anabebeken, форма на anabaino) означава да се издигне, да се качи, да се възнесе и т.н. Исус се възнесе сам, докато Илия беше отнесен от вихрушка.

2) По-важното е, че вярващите преди възкресението на Христос не отидоха на същото място, за което говореше Исус. Когато Исус беше на кръста, Той не каза, че разбойникът отдясно Му ще види Исус днес в небето; а че разбойникът днес ще бъде с Исус в рая. В Лука 16 Исус говори за „лоното на Авраам“ – място на почивка. В Ефесяни 4:8, когато Исус възкръсна от мъртвите, Той отвори вратите на Небето, така че старозаветните светии от Рая отидоха с Него. Никой не е влязъл в Небето освен Исус или преди Исус.

Вижте „Библейския коментар за вярващите“, стр. 1479, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 3:13 и Йоан 6:38, 42 слизането на Христос от небето е ли само духовен символичен факт, а не материален факт, както учат бахаите в „Някои отговори на въпроси“, стр. 103–105?

Отговор: Не. ‘Абдул-Баха твърди това, защото в Йоан 3:13 и следващите стихове се казва: „…но Този, Който слезе от небето, а именно Човешкият Син, Който е в небето“, по времето, когато Исус беше на земята. (стр. 103).

На първо място, тази последна фраза е вариация в ръкописите, която не се среща в най-ранните ръкописи, макар че е налице в по-късния византийски лекционар. Странно е да се основава доктрина само на една вариация.

Второ, божествената природа на Исус може да се разглежда както на небето, така и на земята, според „New Geneva Study Bible“, стр. 1665.

Накрая, и най-важното, дори ако приемете тази вариация в ръкописите, в същия стих се казва, че Исус е слязъл от небето. Лесно е да се покаже от Библията, че Исус е съществувал в небето преди Въплъщението, а фактът, че същият този Исус „е слязъл“, е обективен факт.

В: В Йоан 3:14 как бронзовата змия в пустинята се отнася към Исус?

Отговор: В Числа 21:4-9 Бог наказа израилтяните за греховете им, като ги остави да бъдат ухапани от отровни змии. Въпреки това Бог им предостави начин за изцеление. Бог им заповяда да изработят бронзов образ, наподобяващ змиите, от които бяха ухапани. Когато погледнеха към бронзовата змия, те щеше да останат живи.

Това, че Бог е използвал тази аналогия, изглежда особено подходящо в този контекст. Ние понасяме вината и последствията от нашите грехове. Исус, Който беше безгрешен, пое върху Себе Си наказанието за нашите грехове. Когато погледнем към Исус, ще останем живи.

Въпрос: В Йоан 3:15; 10:28; 17:3 гръцката дума за „вечен“ – aionion – означава ли просто „до края на века“?

Отговор: Макар че буквалното значение на тази дума е „до края на века“, тя означава „вечен“, тъй като се отнася и до славата и същността на Бога. Това е единствената дума, с която гърците са разполагали, за да изразят „вечен“. За повече информация вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 162.

В: В Йоан 3:16 Бог обича ли хората, които не са спасени, или ги мрази?

О: Бог ги обича. Въпреки това, като груба аналогия, когато едно бебе има температура, е заразно и е на път да повърне върху вас, ще се радвате да държите своето сладко, очарователно бебе в бъдеще, но може би просто не точно сега.

Бог може едновременно да мрази греха и все пак да бъде милостив към всички. Бог обаче знае, че избраните могат да очакват вечността с Него, докато неизбраните – не.

В: В Йоан 3:16 противоречи ли си, че смъртта на Христос е едновременно жертва и космическо събитие? (Рудолф Бултман е проповядвал това)

О: Не. Представете си за момент, че на една малка мравка изведнъж биха дали тялото, част от интелекта, но само малко от знанието на човешко същество. Или мравката би разбрала, че има ситуации и неща, които надхвърлят предишното ѝ разбиране, или пък би виждала противоречия навсякъде. Например, как би могъл един бръмбар да изяде човек, без да му навреди? И какво значение има, че „бръмбарът“ е произведен от „Фолксваген“? Как биха могли насекоми да живеят вътре в компютърен софтуер? – и така нататък. Ако кажете, че нещо е противоречие, разбира се, трябва да имате основание защо то е противоречие. Това, което е трудно за Бултман (или за всеки друг невярващ) да покаже, е, че предпоставките и изискванията, които прилагаме в нашето време към ежедневието на земята, важат за един безвремевен, безкраен Бог, който изпълва Небесата.

Много хора имат идоли, които са просто груби статуи. Някои съвременни „теолози“ имат по-усъвършенстван идол, който живее изцяло в собствения им ум. Когато хората измислят ограничения за Бога, вместо да вярват в това, което Бог е разкрил за Себе Си в Библията, идолопоклонството е подходящо описание на бога, за когото говорят.

В: В Йоан 3:16 Бог обича ли всеки един човек на света или само онези, които ще отидат в небесата?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос. Според мен отговорът се състои от три части.

Към всички: Бог проявява любов и милост към всеки, както показва Псалом 145:9,13. Независимо колко зъл и подъл може да бъде човекът, Бог все пак го призовава и кани да повярва в Сина Му, да поиска прощение и очистване от греховете си и да живее в святост заедно с Бога в Рая. Като Божии слуги ние сме посланици, изпратени да предадем това послание на всички.

Избраните: Бог проявява специална любов към някои, която не е проявявал към други. Това става преди те да бъдат спасени. Някои примери са Яков и Исав в Римляни 9:10-12, избраните и отхвърлените като цяло в Римляни 9:22-25, както и двамата сина на Давид и Витсавее в 2 Царе 12:15-25.

Вярващите?: Обича ли Бог християнина повече, след като той или тя е спасен/а, отколкото преди да бъде спасен/а? Нито един пасаж от Писанието не посочва това, нито как това би се отнасяло към един безвремевен Бог.

Въпрос: В Йоан 3:16, тъй като Исус не е сътворено същество, как може Той да е роден от Бога? Мюсюлманите отричат, че Исус е роден от Бога.

Отговор: „Роден“ не означава „създаден“, тъй като ние можем да създаваме много неща, но раждаме деца. Много мюсюлмани имат леко сходство в своето вярване, че Коранът произхожда от Аллах, без да е създаден от Аллах. Преди началото на времето Исус, който се нарича още Словото Божие, произлезе от Бога Отец. Така че по различни начини както християните, така и много [немутазилистки] мюсюлмани казват, че Словото Божие е дошло от Бога, но е несъздадено. Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 26–27, „Пълната книга с отговори на библейски въпроси“, стр. 109, и „Когато сектистите питат“, стр. 166 за повече информация.

В: Защо в Йоан 3:16 хората могат да отхвърлят Исус и да отидат в ада?

Отговор: Исус каза, че всички, които Го отхвърлят, ще отидат в ада, както е записано в Йоан 3:36. Защо Бог ни е дал тази отговорност – едновременно величествена и ужасна – да изберем дали да приемем или да отхвърлим Исус, като вечната ни съдба се определя според този избор? Отговорът може би е свързан с ценността, която Бог ни придава. Бог ни е сътворил по Своя образ, а не като роботи. Той цени свободата ни на избор до такава степен, че ни позволява сами да изберем съдбата си и да живеем според избора си. Той позволи на Адам и Ева да направят същото, с ужасните последствия за тях и за техните потомци. Може би Бог би могъл да се върне назад във времето и да „отмени сътворението“ на Адам и Ева, но по някакви причини Бог избра да не го направи и остави изборите на човека да останат в сила.

В: В Йоан 3:18, наистина ли всички хора се раждат в състояние на осъждане или отчуждение?

Отговор: В състояние на отчуждение – да. В състояние на осъждане – не непременно. Макар Августин от Хипо и Проспер от Аквитания да са учили, че всички бебета, които умират преди кръщението , автоматично отиват в ада, Библията не казва това и малцина християни днес вярват в това. Хората се раждат без Светия Дух в себе си и, да, всички се раждат отделени от Бога. Въпреки това, в старозаветните времена Бог можеше да избере да спаси хора, които не притежаваха Светия Дух, и нищо не възпрепятства Бога да спасява бебета и днес.

В: В Йоан 3:17; 8:15; 12:47 Исус не е дошъл да съди света, или ще съди света според Йоан 5:22,27; 9:39?

Отговор: И двете твърдения са верни.

Първия път Исус не дойде да съди света, а дойде като агне, за да го спаси, като умре за нашите грехове. Въпреки това, едно от последствията от идването на Исус е, че онези, които Го отхвърлиха, ще бъдат подложени на бъдещ съд.

При Второто пришествие Исус ще дойде като лъв, за да съди онези, които Го отхвърлят. Вярващите са защитени благодарение на кръвта на Христос и нямат от какво да се страхуват от Съда на Великия бял престол. Невярващите обаче трябва да се страхуват много от Христовия съд над делата им, когато Той дойде отново.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 407, за повече информация.

В: В Йоан 3:18, справедливо ли е, че сме родени в състояние на отчуждение?

Отговор: Бог е справедлив, но това не изисква да сме родени в някакво конкретно състояние. Вижте обсъждането на Римляни 9:19-22 и Римляни 11:8,10 за отговора.

В: В Йоан 3:25-26, защо според вас спорещият човек попита Йоан за Исус?

О: Не виждаме никакви доказателства, че този юдеин е следвал Йоан или Исус, нито че е имал намерение да следва някого от двамата. Може би той е смятал учението на Йоан за погрешно и се е опитвал да посочи това, което е възприемал като противоречие между учението на Йоан и това на Исус.

Но освен това, може би този юдеин е искал да посее раздор между Йоан и Исус. Ако успееше да използва ученика на Йоан, за да накара Йоан и Исус да се разминат в мненията си, и двамата щяха да бъдат дискредитирани, тъй като Йоан потвърждаваше Исус, а Исус потвърждаваше Йоан. Днес, ако някой успее да накара християните публично да се обърнат един срещу друг, това може да доведе до дискредитирането и на двамата в очите на света. Затова никога не омаловажавайте други християни, нито публично, нито насаме. Бъдете много внимателни, когато критикувате други християни, освен ако те не са християни, които са изпаднали в сериозна грешка или грях, или всъщност не са християни.

В: В Йоан 3:27-30 защо Йоан отговори по този начин?

Отговор: Когато сте приятел на булката или младоженеца на сватба, искате двойката да бъде почетена, а не вие сами да получите почит. Мисията на Йоан беше да донесе слава на Бога. Понякога това означаваше да говори смело, което би увеличило славата му. Понякога това означаваше да се оттегли настрана, за да може Исус да бъде последван. Йоан се чувстваше комфортно и в двата случая.

В: Как можем днес да приложим думите от Йоан 3:27: „Човек може да получи само това, което му е дадено от небето“?

Отговор: Радвайте се на благословенията, даровете и уменията, които Бог е избрал да ви даде. Не бъдете недоволни от всичко онова, което Бог не ви е дал. Дори когато невярващите имат по-голяма способност да печелят пари, по-добро здраве, могат да бъдат по-известни и т.н., бъдете доволни, че Бог ви е дал всичко, от което се нуждаете.

В: В Йоан 3:32, тъй като никой не е приел свидетелството за Христос, как се е получило, че Йоан Кръстител и други са приели Христос?

О: Стих 32 се уточнява от стих 33. В съвременните текстове хората често пишат: „Никой… Освен…“. Древните текстове са подобни, с тази разлика, че „освен“ понякога е подразбиращо се.

Изявлението на Йоан тук се отнася до изявлението на Исус в Йоан 6:44, че никой не може да дойде при Бога, освен ако Отец не го привлече. Без Божията помощ хората, оставени на себе си, не искат да търсят Бога, както казва Римляни 3:11.

Въпрос: В Йоан 3:34, тъй като Бог е Дух, как може Исус да бъде Божият Син?

О: Християните НЕ вярват, че Исус е бил Син на Бога в груб физически или сексуален смисъл. Този термин по-скоро е израз на дълбокото значение на това, по какъв начин Исус се различава от всяко сътворено същество.

В: В Йоан 3:36, всички ли, които не отхвърлят Христос, ще отидат в Рая, или трябва действително да вярваш в Христос?

О: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Всички, които отхвърлят Исус, „наистина ще умрат в греховете си“, според думите на Исус в Йоан 8:24. Йоан 3:36 също е много ясен – онези, които отхвърлят Исус, ще отидат в ада. Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) е бил ранен християнин, който също е проповядвал подобно учение – че всички евреи, които отхвърлят Христос, отиват в ада, както се посочва в „Диалог с Трифон Евреина“, глава 26.

Никога не се казва, че всички бебета, които умират, отиват в ада. Разбира се, бебетата нямат разбирането да приемат Исус, така че, освен ако всички бебета не отиват в ада, това показва, че Бог не е ограничен да действа в рамките на това ограничение. Вижте също следващия въпрос.

В: В Йоан 3:36, какво става с онези, които не са чували за Христос? Осъжда ли ги справедливият Бог на ада, без да им даде никакъв шанс?

Отговор: Не. Бог е справедлив и честен, както и милостив. Бог казва, че не смята за грях там, където няма закон (Римляни 4:15; 5:12). Знаем, че Бог ще осигури начин да ги съди справедливо. Изключвайки Чистилището, Лимбо и някои крайни калвинистки позиции, ето различни предположения за начините, по които Бог би могъл да избере да направи това.

Бог гарантира, че всички, които биха приели Евангелието, ще го чуят: Хората, които отхвърлят Бога, понасят по-тежко осъждане, тъй като разполагат с по-голямо познание (вж. 2 Петрово 2:21). Единствената надежда за човек е да чуе Евангелието и да го приеме преди смъртта си, но Бог се грижи всички, които трябва да го чуят, да го чуят.

Някои чуват Евангелието и го приемат след смъртта:

Това виждане се основава на тълкуването на три библейски пасажа: 1 Петрово 3:19-20; 1 Петрово 4:5-6 и Ефесяни 4:8-10. 1 Петрово 3:19-20 казва, че след като Христос умря, Той проповядва на духовете в затвора. „Затвор“ не е термин, който описва къде са отишли праведните мъртви (като Авраам) преди Христос. По-скоро той описва или мястото, където са отишли изгубените човешки души преди Христос, или пък други души (някои демони и/или нефилими), които са били там преди Христос. Вместо просто да ги информира за това, което се е случило на земята, според това виждане Исус е проповядвал, за да могат те да направят същия избор, който биха направили на земята. Това не означава, че има втори шанс след смъртта; вместо това има първи шанс за онези, които никога не са имали такъв.

Някои чуват Евангелието и го приемат през хилядолетието:

Този отговор е много подобен на възгледа за Спасението след смъртта. Ако поставите въпроса „Какво се случва с онези, които никога не са чули“ до „Защо Бог ще възкреси хора, които не са взели решение за Него“, двата въпроса изглеждат като че ли си отговарят един на друг.

Търсещите могат да бъдат спасени чрез Христос:

Може ли днес някой да бъде спасен като Авраам и Йов? Те търсеха Създателя, а не създание, осъзнаха нуждата си от прощение, търсеха Божията милост и Спасение и се подчиняваха на това, което знаеха. Това виждане не казва, че всички отиват в Рая или че има много пътища към Бога. То казва, че дори ако сте на погрешен път, който не води към Бога, Бог все пак може да почете вашата искреност, ако наистина търсите Истинския Бог и не сте отхвърлили достъпната истина. Това не важи за онези, които са могли да проучат Христос, но никога не са избрали да го направят или не са сметнали това за достатъчно важно.

Вижте също обсъждането на Йоан 6:45 за повече информация.

В: Защо в Йоан 4:1-2 Исус не кръсти никого?

Отговор: Писанието не казва, но можем да спекулираме. В контекста на Ефесяни 2:20 основата не е Исус, а апостолите и пророците, а Исус е главният крайъгълен камък, върху който се крепи основата. Ако Исус беше кръстил много хора, някои биха могли да си помислят, че могат да заобиколят основата. В духовен смисъл всички истински християни са кръстени с Христос. Въпреки това нашата вяра почива върху основата на апостолите и пророците. (Разбира се, става дума за апостолите от Новия Завет, а не за неподкрепени с доказателства съвременни имитатори.)

В: В Йоан 4:1-2 Исус кръстил ли е някога някого?

Отговор: Писанието всъщност не казва. Имаме само две места в Новия Завет, където се споменава дали Исус е кръщавал или не. Йоан 3:22 казва, че Исус и учениците Му са били на полето и са кръщавали, без да се уточнява кой е извършвал кръщението. Йоан 4:1-2 изяснява, че макар фарисеите да бяха чули, че Исус кръщава, всъщност кръщението е било извършвано от учениците, които следваха Исус.

Може би Исус не е кръщавал лично никого, защото не е искал някой да бъде изкушен да мисли, че е „по-добър“ във вярата, защото е бил кръстен директно от Него, а не от някой друг. Това може да е и същата причина, поради която Павел е карал други да кръщават, вместо да го прави сам (с изключение на това, че той кръсти Крисп, Гай и домакинството на Стефан). Другите можеха да се занимават с кръщението, но Павел трябваше да се занимава с проповядването (1 Коринтяни 1:17).

В: В Йоан 4:4 наистина ли Исус трябваше да мине през Самария?

Отговор: Самария се намираше по най-прекия път от Юдея към Галилея, но повечето уважаващи себе си фарисеи биха направили всичко възможно да заобиколят тази земя. Исус не беше длъжен да избере най-прекия път, но Той избра да го направи. Разбира се, след като тръгна по най-прекия път, Той трябваше да мине през Самария.

Въпрос: Защо в Йоан 4:4 самарянката се изненада, че Христос й проговори?

Отговор: Евреите не общуваха със самаряните, защото самаряните

1. вярваха, че центърът на поклонението трябва да бъде на планината Геризим в Самария, а не в Ерусалим.

2. Бяха само смесени и не бяха от чисто израилско потекло. Тъй като не бяха истински евреи, евреите не ядяха с тях.

3. Не приемаха нищо от Стария Завет, освен първите пет книги.

4. Изпитваха неприязън към евреите.

Самаряните изпитваха неприязън към евреите, защото

1. Неемия, Ездра и други ги изключваха от участието в изграждането на стената на Ерусалим и от богослужението в Ерусалим.

2. Евреите изпитваха неприязън към самаряните.

За повече информация вижте „Днешното ръководство за разрешаване на библейски трудности“, стр. 57–59.

Въпрос: В Йоан 4:6, тъй като Исус се умори, а Бог не се уморява според Псалом 121:4, означава ли това, че Исус не е бил Бог?

Отговор: Не, това означава, че Исус доброволно се отказа от част от Своята сила, когато дойде на земята, както показват Филипяни 2:6-7 и Йоан 17:5. Исус трябваше да бъде човек като нас във всяко отношение, според Евреи 2:14-17. Псалом 121:4 е написан, когато Исус беше на небето. На земята Исус изпитваше умора, страдание, научи се на послушание и не знаеше всичко, като например времето на Своето второ пришествие.

Ето какво казва християнският писател Хиларий (355–367/368 г. сл. Хр.): „Поради това делата на Бога са извън разбирането на нашата човешка природа и не се вписват в нашия рационален мисловен процес, защото действието на безграничната вечност изисква безкрайно разбиране за измерването на нещата. Така че това не е заключение на разума, а ограничение на силата, когато Бог стана човек, когато Безсмъртният умира, когато Вечният е погребан. Отново, от друга страна, това не зависи от нашия начин на мислене, а от всемогъществото, че Той се явява като Бог от човек, като безсмъртен от мъртвец и като вечен от погребан. Затова ние сме съживени от Бога в Христос чрез Неговата смърт.“ (За Троицата, книга 1, глава 13, стр. 44)

Въпрос: В Йоан 4:9 как жената при кладенеца е разбрала, че Исус е юдеин?

Отговор: Писанието не казва, но има три възможни причини?

1. Пътешественик, минаващ през Самария, вероятно би бил евреин.

2. Явно хората от Галилея са имали отличителен акцент (Матей 26:73), какъвто вероятно е имал и Исус.

3. Може би по облеклото му, макар че библейският пасаж не дава доказателства за това.

Въпрос: В Йоан 4:14 се казва, че всеки, който е пил от водата на вечния живот, която Исус дава, никога няма да ожаднее. Как тогава се получава, че някои християни не живеят доволно, както би трябвало?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид три неща.

1. Християните винаги могат да бъдат доволни и никога да не „ожадняват“ в този живот. Въпреки това, християните, които не пребъдват в Христос, може да са недоволни. Както казва една известна християнска химна: „О, какъв мир често губим, о, каква ненужна болка понасяме, всичко това, защото не носим всичко пред Бога в молитва.“

2. Може да се спори дали този стих съдържа подразбиращо се условие, че християнинът трябва да избере дали да пребъдва в Христос или не.

3. Точка 2 е спорен въпрос по отношение на истинността на този стих. Независимо от това как християнинът пребъдва в Христос на земята, този стих е безусловно верен за вярващите в Небесата.

Въпрос: В Йоан 4:23 какво означава да се поклоняваме на Бога „в дух и истина“?

Отговор: Тук Исус противопоставя това както на самарянското поклонение, така и на старозаветното поклонение.

Самарянско поклонение: Самаряните произлизаха от смесена група от израилтяни и други народи, които живееха в земята след изгнанието. Самарянското поклонение се основаваше на Преданието, включително на вярването, че планината Геризим е най-свещената планина. Те имаха много заблуждения, включително това, че не приемаха нищо от Стария Завет, освен Тората. Анонимното произведение „Против всички ереси“, глава 1, стр. 649, казва, че Доситей е бил първият, който е отхвърлил пророците.

Еврейското поклонение: Евреите следваха ритуалите, които Бог беше установил в Стария Завет, но и те не разполагаха със Светия Дух, който все още не беше излят. Макар евреите да притежаваха истината от Стария Завет, дори и те не разполагаха с пълната истина, която Христос дойде да разкрие.

Вижте „Ето това е добър въпрос“, стр. 353–354 за повече информация.

Въпрос: В Йоан 4:23, тъй като трябва да се покланяме на Бога Отец, означава ли това, че не трябва да се покланяме на Исус, както твърдят Свидетелите на Йехова (списание „Стражевата кула“, 15 февруари 1983 г., стр. 18)?

Отговор: Не. Какво би казал Исус? Исус прие, че Тома Го нарича „Господ“ и „Бог“ в Йоан 20:28. Исус беше почитан от влъхвите в Матей 2:11, но тогава Той беше бебе и нямаше избор по този въпрос. Като възрастен обаче Исус беше почитан от учениците (Матей 14:33), от бившия слепец (Йоан 9:38), от жените при гроба (Матей 28:9), от ангелите (Евреи 1:6) и от небесните войнства (Откровение 5:12)

Вижте „Когато култистите питат“, стр. 166–167, за повече информация.

В: В Йоан 4:24, тъй като Бог е Дух, а Исус е Бог, как е възможно Исус наистина да е имал физическо тяло? Дали Исус просто е изглеждал като човек, както учеше ранната ерес на докетизма?

Отговор: Не. Исус проля истински човешки сълзи в Гетсиманската градина. Страданията на Исус на кръста бяха реални. Фактът, че Бог е Дух, не пречи на Христос да се въплъти като човек, точно както това, че ние сме от плът и кръв, не ни пречи да носим дрехи. Макар да няма земна аналогия, която напълно да съответства на Въплъщението, може би аналогията с изкуствен орган е толкова близка (и толкова далечна) до точната аналогия, колкото и носенето на дрехи.

В: В Йоан 4:25 (KJV) какво означава думата „Месия“?

Отговор: Тази дума означава Месия.

В: В Йоан 4:26 не е ли невъзможно Исус да е проповядвал, че е Месията в продължение на почти три години, без да бъде арестуван (това се твърди в скептичния „Наръчник на Азимов за Библията“, стр. 968)?

О: Дори без да се позоваваме на Божията закрила, това съвсем не е невъзможно. Исус често беше заобиколен от съчувстващи тълпи. Римляните не се интересуваха от Месията, стига Той да не предизвикваше политическата структура. Той вършеше чудеса, а предпазливите водачи, макар отдавна да искаха да се отърват от Него, не искаха да рискуват да си навлекат недоволството на народа. Накрая, за юдейските водачи в Ерусалим беше трудно да разширят влиянието си до космополитна Галилея.

В: В Йоан 4:34 Исус казва ли, че тук е бил нахранен по свръхестествен начин?

Отговор: Вероятно не. По-скоро Неговата мисия и цел бяха свързани с изпълнението на Божията воля. В този случай разговорът с падналата самарянка беше по-важен от глада Му за обичайното хранене. Бихте ли били готови да пропуснете едно хранене, за да изпълните Божията воля?

В: В Йоан 4:44 се казва, че пророкът няма почит в собствената си родина; а какво да кажем за Мойсей, Езекиил и Даниил?

О: Никой от тези трима пророци не е живял в собствената си страна, докато е бил пророк, но всъщност не това е същността на въпроса. Този стих казва, че пророците не се ползват с всеобщо уважение в мястото, от което произхождат, и Исус не е бил по-различен в това отношение.

В случая с Исус Той не казва, че нито един човек в района на Галилея не го е уважавал. (В крайна сметка, учениците го уважаваха.) По-скоро мнозинството от хората имаше затруднения да повярва, че един обикновено изглеждащ мъж от техния собствен район може да бъде велик Божий пророк, а още по-малко – Месията.

Дори и днес не трябва да забравяме, че Бог често използва обикновени християни, за да извърши велики дела.

Въпрос: В Йоан 4:54 как изцеляването на сина на чиновника е второто чудотворно знамение, след като Йоан 2:11 беше първото чудотворно знамение – превръщането на водата във вино, а в Йоан 2:23 в Ерусалим по време на Пасхата много хора видяха чудотворните знамения (в множествено число)?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това обосновката за отговора.

Това не е отговорът: Йоан не е показал изрично, че Йоан 2:23 е хронологично свързано с това, което е преди и след него. Така че Йоан 2:23 би могло да е след Йоан 4:54. Въпреки това най-вероятно те са хронологично свързани.

Отговорът: Йоан 4:54 не казва просто, че това е било второто знамение; по-скоро то е било „второто чудно знамение, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея“. Йоан не би могъл да има предвид това като второто чудо като цяло, поради Йоан 4:45: „Галилеяните го приеха добре. Те бяха видели всичко, което беше извършил в Ерусалим по време на празника Пасха, защото и те бяха били там.“ (NIV)

Фактът, че Йоан изброява първите две чудеса в Галилея, показва, че това е още по-обидно, защото много галилеяни отхвърлиха Исус. За разлика от тях, дори самаряните повярваха в Исус без никакво чудо. Вяра, основана единствено на чудеса, не е пълна вяра, но много галилеяни дори това нямаха. Въпреки това галилеяните по-късно се опитаха да убият Исус с камъни, дори след като тези чудеса бяха извършени там. В „The Expositor’s Greek Testament“, том 1, стр. 735, и в „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1488, 1489, също се посочва, че това е второто знамение в Галилея.

В Йоан 21:25 се казва, че Исус е извършил и много други знамения. Но от всички чудесни знамения на Исус Йоан е избрал да спомене изрично само седем преди възкресението на Исус:

Йоан 2:1-11 – превръщането на водата във вино, което показва, че Исус утолява жаждата ни и има власт над природните процеси

Йоан 4:46-54 – възкресяването на сина на чиновника, което показва, че Исус е нашият изцелител с власт над болестите

Йоан 5:1-9 – Исус изцелява 38-годишния паралитик в събота, показвайки, че Исус е Господ на съботата

Йоан 6:5-13 – Нахранването на 5 000 души, което показва, че Исус е хлябът на живота

Йоан 6:19-21 – Исус върви по водата, показвайки, че Той е по-велик от всичките ни страхове

Йоан 9:1-7 – Исус изцелява родения сляп, за да покаже, че Той е дошъл, за да видят слепите, а виждащите да ослепеят (Йоан 9:39)

Йоан 11:1-44 – Исус възкреси Лазар, показвайки, че Исус е възкресението и животът

След възкресението се случи чудотворният улов на риба в Йоан 21:1-11, показващ, че Исус е същият, и че те трябва да Го следват по същия начин.

Въпрос: В Йоан 5:1 за какъв празник става дума?

О: В Изход 23:14-17 се казва, че три пъти в годината всички еврейски мъже трябвало да отиват на празник в Ерусалим: празниците Пасха, Петдесетница и Шатроразпъването. Йоан не е посочил за кой празник става дума, може би защото самият той не си е спомнял. Макар че можем да спекулираме за кой празник е ставало дума, няма голям смисъл да го правим. Библията е Божието слово, записано от хора. Бог не е бил длъжен да ги накара да запомнят всяка подробност, а само онези, които Той е искал да запомнят и предадат. Много от делата на Исус и ключовите събития в живота Му са съвпадали с еврейските празници, както посочва „Евангелският коментар на Библията“ на стр. 853.

В: В Йоан 5:2 има ли археологически доказателства за басейна Бетесда в Йерусалим?

Отговор: Да. Всъщност това са били две басейни в североизточната част на Стария град. Тази част се е наричала „Безета“ или „новият град“ по времето на Христос. Свитъците от Мъртво море споменават басейните, един християнски поклонник ги е описал през 333 г. сл. Хр., а съвременните археолози са ги открили през 1888 г. За повече информация вижте „Документите от Новия Завет: Надеждни ли са?“ стр. 94 от Ф. Ф. Брус (IVP 1943).

В: В Йоан 5:3,7 (KJV) кои са тези хора?

Отговор: Този израз от версията на крал Джеймс означава „хора с увреждания“.

В: В Йоан 5:4; Деяния 14:16; 2 Солунци 2:10; Откровение 16:9,11, тъй като Бог е Всемогъщ и Неговите указления са непреодолими, как е възможно хората да откажат да дойдат при Него? Или предложението не е било искрено (не е била дадена достатъчно благодат за всички), или пък Бог не е бил в състояние или не е желал да гарантира, че хората ще приемат това предложение.

Отговор: Бог позволява: в тези две думи се крие огромно значение. Да, Всемогъщият Бог със сигурност може да накара всичките Си „марионетки“ да изпълнят сценария си перфектно и по сигнал. Но Той не ни е създал като марионетки. Бог може да прави всичко, което пожелае, както сметне за добре. Бог може да контролира всичко, дори и Себе Си. Ако Бог може да прави всичко, тогава Бог може и да позволява. Но дори когато Бог позволява, нищо не се случва извън това, което Бог допуска в рамките на поставените от Него граници.

В: В Йоан 5:6 защо Исус зададе на човека този очевиден въпрос?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Някои хора с увреждания не искат да оздравеят. Имало е случаи в лепрозории, където родители умишлено са заразявали децата си с проказа, за да могат те да живеят с безплатна храна и грижи до края на живота си. Въпреки това, този човек наистина искаше да бъде изцелен, а Исус вече знаеше това.

Отговорът: Въпреки че Исус вече знаеше, Той искаше човекът да го изрази с думи и да помоли. Понякога Исус не ни дава някои неща, ако не помолим. Когато човекът публично помоли Исус да го изцели, Исус отговори на молбата му. Не виждаме Исус да изцелява някого, който не е искал да бъде изцелен.

Понякога трябва да задаваме на невярващите основни въпроси като: „Искаш ли да отидеш в небето?“, или да питаме отклонилите се християни: „Искаш ли да обичаш и да се подчиняваш на Бога?“ Трябва да получим потвърждение от тях, че това е именно това, което искат.

Вижте „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1490, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 5:10 изцеленият човек нарушаваше ли съботата, тъй като се подчиняваше на Исус, носейки постелката си?

Отговор: Не. Човекът просто не се подчиняваше на допълнителните ограничения, наложени от фарисеите по отношение на съботата. Това ограничение се съдържа в „Мишна Шабат“ 7:2, според „Евангелския коментар на Библията“, стр. 854. Всъщност това е доста забавно. То изрично забранява преместването на легла или мебели в събота. Въпреки това се казва, че преместването на пациент, лежащ на легло, е допустимо. Въпреки това то не разглежда случая, в който пациентът се движи сам, защото е бил чудотворно изцелен. Това е нещо като компания за линейки, която има правило, че парализираните пациенти в линейката не могат да носят сами носилката си. Освен това човекът носеше постелката си, а не легло. Така че всъщност Бог му каза да вдигне постелката си, а фарисеите заявиха, че Бог [Исус] е сгрешил, като е нарушил техните правила. Вижте „New International Bible Commentary“, стр. 1242, и „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1490, за повече информация.

В Стария Завет се казва, че хората не трябва да работят в събота. Никога не се казва, че някой не може да носи постелката си, и именно фарисеите тълкуваха това като работа. Второто чудо е, че ако някой е бил прикован на легло в продължение на 38 години, дори и да бъде изцелен, физически би бил твърде слаб, за да ходи, камо ли да носи постелка. Мускулите му също е трябвало да се укрепят. В известен смисъл Исус не е извършил тук само едно, а две чудеса.

„Но, Исус, не можеше ли да изчакаш до неделя, за да направиш това?“ Нямаше да има почти никаква съпротива, ако просто беше угодил на фарисеите и техните предания. Но моментът на изцелението беше важен, за да се даде на фарисеите и на хората ясен избор: да следват Месията или да следват техните предания. Фарисеите ясно видяха този избор: ето защо първо замислиха да убият Исус в Йоан 5:18.

Познавах един нееврейски християнин, на когото строги ортодоксални евреи плащаха, за да живее при тях. Те вярваха, че в събота не могат да правят нищо, което създава нещо. Включването на ключа за осветлението затваря електрическата верига и създава поток на ток . Затова, сред другите си задължения, той трябваше да включва ключовете за осветлението за тях в събота.

В: Защо в Йоан 5:14-15 Исус му каза да престане да греши?

Отговор: Макар че Писанието не посочва кои конкретни грехове, има много грехове, които един инвалид не може да извърши, поне докато не оздравее. Неговата инвалидност обаче не се дължеше на някакъв конкретен грях. Въпреки това Йоан 5:14-15 не ни дава никакви указания за някаква благодарност от страна на този човек към Исус. Когато днес Бог направи нещо за някои хора, те не проявяват никаква благодарност. Ако очаквате да ви благодарят всеки път, когато се жертвате за някой друг, ще останете разочаровани в този живот. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 290, за повече информация.

В: В Йоан 5:14-15 каква е разликата между фалшивата вяра, вярата, която истински вярва в Бога, и спасителната вяра?

Отговор: Човекът наистина вярваше, че Бог го е изцелил; в крайна сметка, той вече ходеше. Но да знаеш, че това е истина, не означава, че си се отказал от греховния си живот и че искаш да повериш живота си на Бог. Ако един агностик, който е алкохолик, употребява наркотици, води аморален живот и обира банки, започне искрено да вярва, че Исус е истински и е умрял на кръста за нашите грехове, но продължава да бъде алкохолик, да употребява наркотици, да води аморален живот и да обира банки, ще му донесе ли вярата му някаква полза или ще го отведе в рая? Яков 2:17-20 казва, че не.

Вижте „Новия международен библейски коментар“, стр. 1241, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 5:18, когато Исус нарече Бога Свой Отец, как това означаваше, че Той се приравняваше на Бога?

Отговор: В рамките на едно семейство Отецът и синът имат различни роли и синът се подчинява на Отеца си, но двамата са равни по същност. Добрият Отец не смята живота си за по-ценен от този на сина си и обратното. В Троицата важи същото. Бог Синът е подчинен по роля, но не е по-нисш по същност, титли или чест.

„The Nelson Study Bible“, стр. 1991, също дава примера, че съпругата не е по-нисша от съпруга, а има различна роля.

Макар че Исус наистина заяви Своето равенство с Отеца, Той също така заяви, че зависи от Отеца в Йоан 5:18-19. Вижте „Библейския коментар на Експозитора“, том 9, стр. 64 за повече информация.

В: В Йоан 5:18, допустимо ли е да наричаме Бога наш Отец, тъй като не сме равни на Бога?

Отговор: Не, освен ако Бог не ни е дал разрешение. Бог наистина ни дава разрешение да Го наричаме наш Отец, с благоговение. Това беше голяма привилегия, която Исус ни даде, когато започна първите две думи от молитвата Си с „Наш Отец“.

Въпрос: В Йоан 5:19-20, тъй като Исус имаше свободна воля, защо Той не можеше да прави нищо друго, освен това, което виждаше, че прави Отецът?

О: Исус избра да се подчинява на всичко, което Отецът Му повеляваше да прави. На земята Исус се научи на послушание, според Евреи 5:8. В Йоан 5:30 Исус каза, че е дошъл не за да угажда на Себе Си, а на Своя Отец. Между другото, думата за „любов“ в Йоан 5:20 показва, че Отецът изпитва братска любов/приятелска любов (phileo) към Сина.

Това, че Исус каза, че е бил изпратен от Отеца, е ключов момент: Исус споменава това 25 пъти в Евангелието от Йоан. Исус не дойде по своя собствена инициатива и не направи нищо на земята по своя собствена инициатива. За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 66.

Въпрос: В Йоан 5:19-22 как точно Отец първо е извършил всичко, което е направил Исус?

Отговор: Макар Исус да е казал, че Отец пребивава в Него, това не е основната идея, която Исус изразява тук.

Очевидно всички са разбирали, че Отец не е роден на земята и че Отец не е бил кръстен от Йоан Кръстител. По-скоро Исус казва, че ще върши само онези дела, които Отецът Му е планирал да извърши.

В: В Йоан 5:22 Исус ли ни съди, или Отецът?

О: Исус каза, че Отец е поверил цялото съдене на Него. Това се вписва добре в Деяния 4:12, където се казва, че няма друго име под небето, чрез което хората да могат да бъдат спасени.

В: В Йоан 5:23 как трябва да почитаме Сина, както почитаме Отеца, Който Го е изпратил?

О: Последователите на Исус Го почитат по следните начини.

1. Поклоняваме се на Исус, както правят ангелите в Откровение и Евреи 1:6.

2. Молим се на Исус, както направи Стефан в Деяния 7:59.

3. Наричаме Исус „Бог“, както е казано в Евреи 1:8,9.

4. Наричаме Исус „моят Бог“, както направи Тома в Йоан 20:28.

5. Вярваме и се подчиняваме на това, което Той е учил, както и на това, което апостолите Му са учили за Бога и за Самия Него.

Следвайки тези библейски стихове е едно от ключовите неща, които разграничават сектите на Свидетелите на Йехова, „Пътя“ и други секти, от една страна, от съвременните и ранните християни, от друга. Ето какво са казали ранните християни.

Хиларий (355–367/368 г. сл. Хр.) коментира Йоан 5:23 така: „Тъй като, ако нещата не са от една и съща природа, те никога не получават равна чест, а равенството в честта не води до разделение между онези, които се почитат. Но тайната на раждането изисква равенство в честта.“ В книгата „Троицата“, том 9, глава 23, стр. 162

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) каза: „Затова тези думи свидетелстват изрично, че Той [Исус] е свидетелстван от Него [Отец], Който е установил тези неща, като заслужаващ да бъде почитан като Бог и като Христос.“ „Диалог с Трифон“, гл. 63, стр. 229

Игнатий, Ириней, Тертулиан, Новациан, Хиполитус и други също са говорили за честта на Исус като Бог.

Въпрос: В Йоан 5:26 какво означава „да има живот в Себе Си“?

Отговор: Макар че ние имаме вечен живот в небето, той е производен вечен живот, който е бил както направен възможен, така и поддържан от Бога. Исус обаче няма производен вечен живот, а присъщ вечен живот.

Въпрос: В Йоан 5:27 как фактът, че е „Човешкият Син“, дава основание на Отеца да даде на Исус властта да ни съди?

О: Писанието не го казва изрично, но подсказва отговора. В Евреи 2:14-17 се казва, че тъй като ние сме от плът и кръв, Исус е трябвало да сподели нашата човешка природа, за да може смъртта Му да ни изкупи. Исус е трябвало да бъде един от нас, за да стане наш Свещеник.

В: В Йоан 5:28-29, тъй като онези, които са вършили добро, ще възкръснат, за да живеят, означава ли това, че Спасението чрез дела е вярно?

О: Не. Там не се казва, че добрите дела са ги направили живи. Добрите дела на вярващите, колкото и ограничени да са те, са доказателство, че те са деца на Бога, които ще живеят вечно в Него. Вижте „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 369–371, „Трудни изречения от Библията“, стр. 496–498, „Когато се питат сектантите“, стр. 167–168 и „Когато питат критиците“, стр. 408–409 за повече информация.

В: В Йоан 5:30 как може Исус да е Бог, ако сам по себе си не може да направи нищо? Дори изгонването на бесовете е било чрез пръста на Бога, както се казва в Лука 11:20. (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

а) По отношение на изгонването на бесовете чрез пръста на Бога, Исус е Бог и НЕ действа независимо или против Бога Отец или Светия Дух.

б) Когато Исус се въплъти на земята, Той доброволно и временно се отказа от голяма част от Своята сила и слава и в Своето земно състояние разчиташе особено на Отеца и Светия Дух.

В: В Йоан 5:30, каква е основната разлика в нашия собствен живот между това да служим на Бога, защото и когато това ни доставя удоволствие, и това да служим на Бога, когато това не ни доставя удоволствие?

Отговор: Послушанието може да бъде непостоянно, случайно и непълно, когато зависи от това как се чувстваме, когато го правим. Някои подчертават, че Бог винаги ще направи това, което е най-добро за тях; други, като молитвата на Ябец в 1 Летописи 4:9-10, искат да служат на Бога без болка. Бог може да уважи тази молба, но къде би била новозаветната църква , ако Павел искаше да служи само без болка? Мислите ли, че Павел е понасял тези побои и затваряне, за да угажда на себе си? Затова е много по-добре, когато се подчиняваме, без да искаме да угаждаме на себе си.

От друга страна, ние наистина изпитваме удоволствие и радост от Бога, когато се подчиняваме. За Павел и Сила не беше забавно да бъдат бити и хвърлени във филиппийския затвор, но от друга страна, Павел виждаше своите възлюбени филипийци като своята радост и венец във Филипяни 4:1. Така че Павел не страдаше, за да проповядва Евангелието за удоволствие, но, парадоксално, в крайна сметка Павел изпита радост от това.

Въпрос: В Йоан 5:31, ако Исус свидетелстваше за Себе Си, това би ли направило свидетелството Му невярно?

Отговор: Не, това не е, което Исус казва тук. Исус отговаря на обвинението на фарисеите, че ако Той е единственият, който свидетелства за Себе Си, в съда това не би доказало Неговата автентичност. Фактът, че един свидетел не е достатъчен, се посочва във Второзаконие 17:6 и в равинската „Мишна Кетубот“ 2:9, според „Евангелския коментар на Библията“, стр. 854.

Исус представи четирима свидетели: Йоан Кръстител, чудесата Си, Писанието и Бог Отец. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 410) се посочва, че свидетелството на Исус всъщност е било лично и истинско само по себе си. Въпреки това свидетелството на Исус не е било официално и юридически достатъчно за юдеите.

В: В Йоан 5:33-34 какво е толкова важно в свидетелството?

Отговор: В отрицателен смисъл юдеите, прилагайки двойни стандарти, твърдяха, че отхвърлят Исус поради липса на свидетелство, въпреки Йоан Кръстител, чудесата и месианските пророчества в Писанието. В положителен смисъл една от основните цели на Исус и на нас е да бъдем свидетелство. Според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 291–293, „свидетелство“ или „свидетелствам“ се среща като съществително на 60 места в Новия Завет и като глагол на 76 места в Новия Завет. 30 пъти като съществително и 47 пъти като глагол се срещат в Евангелието от Йоан, 1, 2 и 3 Йоан и Откровението.

Ние трябва да поучаваме и да даваме основания за надеждата, която имаме (1 Петрово 3:15б), и трябва да се молим и да помагаме на другите. Но нека не забравяме, че друга ключова причина, поради която все още сме на тази земя, е да даваме свидетелство. Правим това с думите си и с живота си. Една арабска поговорка гласи: „Най-голямото престъпление в пустинята е да намериш вода и да мълчиш“. (Цитатът е от беседа на КейЛин Хопър от 29.04.2018 г.)

Въпрос: В Йоан 5:34 Исус използва ли аргумент „ad hominem“, който Самият Той не е приемал?

Отговор: Не. Първо ще обсъдим какво представлява аргументът „ad hominem“, а след това – какво е казал Исус.

„ad hominem“ на латински означава „към човека“. Това е аргумент, в който самият оратор не вярва, но го споменава, за да убеди слушателите. Например, ако един политик се откаже от дадено обещание, тогава някой, на когото изобщо не му пука за неспазените обещания, може да спомене това, за да убеди хората, на които им пука за спазването на обещанията, с цел да ги накара да гласуват за него. (Вероятно този друг човек би спазвал обещанията си по-добре, но това е само неизказано предположение)

Интересно е, че Исус, който изцеляваше в събота, предизвиквайки съпротива, когато би могъл да изчака до неделя, тук полага големи усилия да обясни своето оправдание по начин, който те могат да разберат.

Исус напълно прие това, което каза Йоан Кръстител. Въпреки това Исус по същество каза, че използва аргумент „ad hominem“ – в смисъл, че докато фарисеите искаха множество свидетели, преди да повярват, че нещо е вярно, Исус не беше съгласен с този подход. Но ако те щяха да използват този подход, Йоан Кръстител наистина потвърди свидетелството на Исус за Себе Си. Думите на Йоан не „направиха“ свидетелството на Исус вярно; думите му само показаха, че то е вярно.

Днес хората често губят това разграничение в съда. Съдия или жури могат да обявят подсъдимия за „невинен“. Всъщност присъдата не прави обвиняемия виновен или невиновен. Той е виновен, ако е извършил престъплението, независимо от правилността на присъдата. В Съединените щати, при наказателен процес, ако журито смята, че обвиняемият вероятно е извършил престъплението, но има основателно съмнение, то получава указания да обяви обвиняемия за „невиновен“. Това прави ли обвиняемия невиновен? – Не.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 410–411, за повече информация.

В: Защо в Йоан 5:37 Исус каза на юдеите, че никога не са чували Божия глас, нито са виждали Неговия образ?

Отговор: Разбира се, тълпите, към които Исус говореше, не бяха чували Божия глас, нито бяха виждали Неговия образ. Но, за разлика от старозаветните пророци, обикновените старозаветни евреи също не бяха чували Божия глас, нито бяха виждали Неговия образ. Но Исус тук не просто излага някои фактически верни твърдения. Това е казано като упрек към тях. Макар че те дори не бяха преживели това, което пророците бяха преживели в Стария Завет, сега Самият Бог стоеше пред тях, а те все още не разпознаваха Божия глас, нито виждаха Неговия образ. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 411, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 5:39 получаваме ли вечен живот чрез вяра в Библията или не?

Отговор: Всъщност, не. Вечният живот се дава от Бога. Въпреки това юдеите бяха отчасти прави, тъй като Писанията ни показват пътя към Бога, за да имаме вечен живот. Възможно е човек да се интересува повече от Писанията, отколкото от Бога, както фарисеите по времето на Исус.

В: В Йоан 5:42-43 какъв беше основният проблем на фарисеите?

О: Основният проблем беше, че фарисеите нямаха Божията любов в сърцата си. Признак, че проблемът беше в сърцата им, а не в логиката им, е, че те прилагаха двойни стандарти по отношение на това дали да приемат Исус или не, в сравнение с приемането на другите в Йоан 5:43.

По същия начин църквата в Ефес беше предупредена, че е изоставила първата си любов в Откровение 2:4. Ако човек няма любов към Бога, той все пак може да се държи религиозно и да върши много неща, които изглеждат добре, поне в очите на света, но е пропуснал това, което е жизненоважно.

В Йоан 5:38 Исус също каза на фарисеите, че словото не пребивава в тях. Това би изглеждало доста шокиращо, тъй като тези фарисеи прекарваха толкова много време в изучаване на Писанията. Но изучаването на Писанията и вярата в тях, както и прилагането им, могат да бъдат две различни неща.

Вижте „Евангелския коментар на Библията“, стр. 854, и „Новия международен библейски коментар“, стр. 1243, за повече информация.

В: В Йоан 5:43, тъй като Исус дойде в Името на Своя Отец, означава ли това, че Исус има същото име като Отеца и следователно Исус е Отецът?

Отговор: Те наистина споделят редица титли. Въпреки това, аз случайно имам същата фамилия като родителите си, но това не доказва, че всички ние сме едно и също човешко същество. В книгата „Когато сектантите питат“ (стр. 168–169) се казва, че някои пятидесятници, вярващи в Единството, като например Кембъл (1975), действително твърдят това. Ако бяха последователни в това, тогава пятидесятниците, вярващи в Единството, никога не биха проповядвали в името на Исус, защото биха смятали, че всяко действие, извършено „в името на Исус“, би ги превърнало и тях в Исус.

Въпрос: В Йоан 5:44 как получаването на почит от другите се отнася към неверието?

Отговор: Исус не казва, че те не угаждат на Бога, а казва нещо дори по-лошо. Те дори не се опитват да угаждат на Бога. И колкото и лошо да е това, изглежда още по-лошо, като се има предвид усилието, което полагат, за да угаждат на хората.

Въпрос: В Йоан 5:45-46 как всички, които вярват в Мойсей, вярват и в Исус? Много евреи днес биха се противопоставили на това.

О: Исус вероятно е насочвал слушателите си към Второзаконие 18:18-19. Ако някой не послуша словото на идващия пророк (Исус), Самият Бог ще го призове да даде сметка. Йоан 5:46 казва нещо подобно.

Мойсей беше благочестив пророк. Но тяхното познание за Мойсеевия закон и учение, както и това, че не следваха Този, към когото то сочеше, ще бъде още по-тежко за тях в съда. Прочетете 2 Петрово 2:20-22 за повече информация относно по-тежък съд при по-голямо познание.

В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 60, се съдържа интересна забележка по този въпрос. Послушанието към Мойсей беше добро, но тяхното послушание към Мойсей се превърна в източник на гордост за тях. Четенето на Библията, ходенето на църква, споделянето на Евангелието, избягването на злото и като цяло послушанието към Бога са все добри неща, които трябва да правим. Но внимавайте, ако това се превърне в източник на гордост за вас.

Въпрос: Защо в Йоан 6:5-6 Исус зададе въпрос, след като вече знаеше отговора?

Отговор: В Йоан 6:6 се казва, че Исус зададе въпроса, за да изпита Филип. Използването на това, което днес наричаме „сократов метод“ – задаването на въпрос на ученик, на който учителят вече знае отговора – е напълно приемливо. Явно учениците не бяха непознати с това, тъй като когато Петър отговори на въпроса на Исус в Йоан 21:17, той каза: „Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам.“ (NIV)

По-конкретно Филип би могъл да отговори, че ще се опита да нахрани хората, че не вижда начин да задоволи тази нужда по естествен път, или че вярва, че Христос може да ги нахрани.

В: В Йоан 6:5-6 защо Исус попита Филип, а не някой от останалите?

Отговор: Макар че Писанието не казва със сигурност, то може би дава намек. Йоан 6:44 казва, че Филип, както и Андрей и Петър, бяха от Витсаида, която се намираше в този район.

В: В Йоан 6:13, тъй като Исус можеше да умножи храната толкова лесно, защо събра остатъците?

Отговор: Божията щедрост, която Той ни е дал, не бива да се пропилява. Исус нямаше да бъде винаги с тях, а хлябът щеше да е от полза за други хора.

Освен това дванадесетте кошници с риба и петте ечемични хляба имаха символично значение. Бог показва обединението на езичниците и евреите в Христос. Дванадесет символизира израилските племена, както и дванадесетте ученици, а пет символизира Божията Благодат към всички хора, като например 5 000 мъже, плюс жените и децата.

В: В Йоан 6:19 как Исус е могъл да върви по водата?

Отговор: Три неща трябва да се имат предвид в отговора.

Галилейското езеро беше много дълбоко, така че Исус не е правил някакъв трик, като е вървял по камъни.

Исус беше истински човек от плът и кръв, така че не беше някакъв призрак без тегло.

Бог, Който е създал природните закони, може да ги отмени, когато пожелае. Ние наричаме това чудо, но може би за Бога това е просто алтернативен начин на действие.

Научно наблюдение

За да разберете това свръхестествено чудо от научна гледна точка, първо трябва да разберете защо водата изобщо може да издържи тежест, като например плаваща лодка. В статистическата механика ансамбълът е вероятностно разпределение на състоянията на дадена система. На повърхността на течността водните молекули, които се движат нагоре с по-висока скорост, непрекъснато „изскачат“ от течността и се изпаряват в атмосферата. Наричаме това изпаряване. Повечето обаче не правят това поради три причини:

1) Повърхностното напрежение прави водните молекули „лепкави“ и им пречи да се отделят,

2) Само определен процент от водните молекули имат достатъчно висока скорост

3) Само определен процент от водните молекули с висока скорост се движат нагоре.

Можем да променим точка 1), като покрием повърхността с нещо.

Можем да променим 2), като увеличим скоростта на водните молекули: това наричаме загряване на водата.

Нямаме способността да променим точка 3 (освен ако не разполагаме с магнитна течност и не приложим магнити), а само това би могло да задържи каквото и да е.

Ако някой супергерой от комикси нямаше никакви суперсили, освен способността да променя статистическата вероятност, той би могъл да направи почти всичко – включително да лети във въздуха, да минава през стени и да съживява мъртви клетки.

В: В Йоан 6:23 какво знаем за град Тивериада?

Отговор: По времето на Исус това беше нов град, тъй като Ирод Антипа го е построил между 16 и 22 г. сл. Хр. като своя административна столица. Беше град на езичници; в „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 822–823, се казва, че евреите го избягвали, защото е бил построен върху гробище.

Въпреки това „Енциклопедия Британика“ и „Библейският речник на Уайклиф“, стр. 1704, посочват, че през II век редакторът на „Мишна“ (ок. 198–220 г. сл. Хр.), Юда ха-Кадош, е бил родом оттам. Освен това Тамбулът е бил редактиран там около 400 г. сл. Хр. Сред известните равини, погребани там, са Маймонид, Акиба (Акива), Йоханан бен Закай и Елиезер Велики.

За повече информация вижте „Новият международен речник на Библията“, стр. 1014.

В: В Йоан 6:27 Исус каза да не работим за храна, която се разваля. Как днес работим за храна, която се разваля?

Отговор: На първо място, има неща, които трябва да правим по необходимост, като например да си набавим храна. Но Исус казва, че това не бива да бъде целта и фокусът на нашия живот. Трябва да вложим жизнената си енергия във вечни неща; а това, което е вечно и в същото време е навсякъде около нас, са душите на хората.

Може би една аналогия ще помогне. Ако пътувате до работа сутрин, шефът ви плаща ли за времето, прекарано в пътуване? Ако не пътувате за удоволствие и шефът ви не ви плаща, защо тогава не спрете да ходите на работа? Отговорът обикновено е: „Защото трябва, ако искам да получа заплата.“ Идеята да правим нещо, което не е продуктивно, но е необходимо, за да направим нещо продуктивно, се нарича „рутинна дейност“. Има много неща, които трябва да правим в този живот и които са „необходимост“ – всъщност толкова много, че неволно можем да изпаднем в нагласата, че животът се състои само от „необходимост“ и забавление. Но тези неща са необходими само за да ни позволят да правим нещата, които са наистина важни: да прославяме Бога, да обичаме другите, да довеждаме хората при Христос, да помагаме на хората да растат в Христос.

В: В Йоан 6:27б какво е имал предвид Исус под „Отец е поставил печата Си на одобрение“?

Отговор: Исус беше угоден на Отеца, Исус беше изпратен от Отеца на земята и в този момент Исус вършеше волята на Отеца. Печатът на одобрението на Отеца беше очевиден, демонстриран чрез чудесата на Исус. Ако някой искаше да се поклони на Отеца, той нямаше да отхвърли този, върху когото Отецът е поставил Своя печат на одобрение. Исус многократно споменава, че е слязъл от небето в Йоан 6:33, 38, 41, 50 и 58.

Дори ако вече сте вярващ, трябва да си зададете въпроса: носи ли вашият живот Божия печат на одобрение? Угаждате ли на Бога с начина, по който живеете?

В: В Йоан 6:31-36, 48-51 по какъв начин Исус е хлябът (или манната) на живота?

Отговор: Думата за „истински“, както в „истинският хляб“, е „алетинос“, което означава „истински“ или „оригинален“. Исус е хлябът на живота поне по два начина.

За всички: Исус поддържа всичко във вселената, според Колосяни 1:17

За вярващите: Сладко е да имаме живот в Исус, Който ни подхранва, пази и съхранява, и ни подготвя да живеем вечно с Него.

Тъй като Исус дава жива вода в Йоан 4:15, тук Исус е хлябът на живота.

Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 75 за повече информация.

Въпрос: В Йоан 6:37, тъй като всички, които Отец дава на Исус, идват при Него, а тъй като някои не идват при Исус, означава ли това, че Отец не ги е дал на Исус?

Отговор: Да. Евангелието на Спасението се предлага искрено на всички. Въпреки това, в Евреи 4:2 се казва, че Евангелието е безполезно за онези, които не го съчетават с вяра. Лука 7:30 е втори пример; за повече информация вижте обсъждането на Лука 7:30.

В: В Йоан 6:39 Исус имаше ли воля, различна от тази на Бог Отец, или не?

О: Да преформулираме въпроса така, както го зададе един четвъртокласник: колко мозъка има Троицата? Освен факта, че Бог не се ограничава до клетки, би могло да се каже, че те имат свои собствени мозъци. Исус имаше собствена воля, както показва молитвата Му в Гетсиманската градина. Въпреки това Исус винаги избираше волята Му да бъде в съгласие с волята на Отеца, както също така показва молитвата Му в Гетсиманската градина.

В: В Йоан 6:42, вярно ли е непорочното зачатие, тъй като юдеите казаха, че познават Йосиф, Отецът на Исус?

Отговор: Това не опровергава непорочното зачатие.

Първо, тъй като Йосиф беше съпруг на Мария, той беше законният Отец на Исус в очите на закона.

Второ, много евреи приемаха, че Йосиф е и биологичният Отец на Исус. Не всяко предположение, което хората правят, е непременно вярно.

В: В Йоан 6:43-70 защо хората роптаят срещу Бога и какво можете да им кажете, за да им помогнете?

Отговор: Обикновено всичко се свежда до една основна причина: Бог не е оправдал очакванията им. Йов роптаеше срещу Бога, защото не виждаше какво се случва зад кулисите, нито крайния резултат. По същия начин хората роптаят, защото не знаят какво се случва зад кулисите и не виждат крайния резултат.

В: В Йоан 6:43-70, ако някой смята, че нещо в Бога е неприемливо, как бихте му отговорили?

О: Всъщност Бог не е искал вашето одобрение. Той е Бог, така че може да прави каквото пожелае. Бог ви предлага начин да се насладите на вечен живот, и ако не искате това, тогава остава само алтернативата. Някои хора трябва да бъдат освободени от своите предразсъдъци относно Бога. Може би затова Исус каза, че трябва да дойдем при Бога като малко дете в Лука 18:16-17 и Матей 19:14.

В: В Йоан 6:44, 65 и Йоан 6:37, 39 какво означава, че никой не може да дойде при Исус, освен ако Отец не го привлече?

О: Гръцката дума може да означава „принуждавам“, „привличам“ (като при извличане на вода) или „ухажвам/убеждавам“. Вижте „Now That’s a Good Question“, стр. 27–29, за повече информация относно гръцкия текст. Тъй като гръцката дума има широк спектър от значения, различни християни включват този стих в своето богословие по различни начини.

Умерените некалвинисти твърдят, че Исус привлича всички външно, а предложението за Спасение е достъпно за всеки човек. Вътрешно Светият Дух (наричан още Духът на Христос) осъжда света (както избраните, така и отхвърлените) за греха. Въпреки това всички, които Отец е предопределил, биват привлечени към Небето, а онези, които не са избрани, не идват при Бога. Някои некалвинисти биха казали, че Предопределението и предзнанието действат ръка за ръка, а други некалвинисти биха казали, че предзнанието предшества Предопределението, тъй като в двата случая, в които те се споменават заедно в Писанието, предзнанието винаги се споменава първо.

Калвинистите не отричат, че Евангелието трябва да се предлага на всички, но Отецът привлича само избраните, и нито Отецът, нито Светият Дух действат по спасителен начин за отхвърлените, тъй като Исус не е умрял за тях.

Хиперкалвинистите споделят същото мнение като калвинистите по този въпрос, с изключение на това, че те учат, че Евангелието може да се проповядва на всички, но е погрешно да се предлага на всички.

Вижте също следващия въпрос за повече информация.

Въпрос: В Йоан 6:44, 65 и Йоан 6:37, 39 Отец привлича ли някои хора, или Исус привлича всички към Себе Си, както казва Йоан 12:32?

О: В гръцкия текст просто се казва, че Исус привлича „всички“. Всъщност не се казва, че Исус привлича „всички мъже“ или „всички хора“. Има три гледни точки.

Отец привлича всеки отделен човек: Ние сме толкова грешни, че никой не може да дойде при Отеца, освен ако Отец не го привлече (не му даде възможност). Въпреки това, Отец привлича всички. Когато в Йоан 6:37,39 се казва, че всички, които Отец дава на Исус, ще дойдат при Него, Отец привлича всички, но дава на Исус само онези, които е предвидил (и по този начин предопределил) да дойдат при Исус. Това тълкуване обаче противоречи на буквалния смисъл на Йоан 6:64-65, където се посочва, че Отец трябва да привлича хората и че това е причината някои да не повярват.

Исус привлича външно, а Отец избира вътрешно: Исус привлича към Себе Си както избраните, така и отхвърлените. И избраните, и отхвърлените вземат решение дали да се доверят на Исус или не. Обаче Отец е извършил Предопределението и по този начин само избраните са привлечени от Отеца.

Сред всички видове хора и Отецът, и Исус привличат само избраните. Това, че не се привлича всеки индивид, е калвинистката гледна точка, застъпена в „New Geneva Study Bible“, стр. 1688.

Вижте също предишния въпрос за повече информация.

В: В Йоан 6:45, тъй като всеки, който е научен от Бога, идва при Исус, означава ли това, че всички, които никога не са чували за Исус, не са имали възможност да избегнат ада?

Отговор: Библията никога не казва това. Напротив, Евреи 11 показва, че Авел, Енох, Ной и много други очевидно никога не са чували за Исус (докато са били на земята), но все пак вероятно са отишли в Рая. Има още две неща, които трябва да се имат предвид в отговора:

2. Бебетата, които умират, никога не чуват за Исус. Библията никога не казва, че онези, които са под възрастта на отговорност, отиват в ада.

3. В Йоан 8:24 Исус наистина каза, че всички, които Го отхвърлят, ще умрат в греховете си.

Вижте също обсъждането на Йоан 3:36 за повече информация.

Въпрос: В Йоан 6:50-51 се казва, че който яде небесния хляб (Исус), ще живее вечно и няма да умре; защо тогава християните все пак умират?

Отговор: Това може да се разбере по два начина.

1. Християните ще живеят вечно в небето и така ще достигнем състояние, в което нашите прославени тела никога няма да умрат. Вижте „Библейския коментар за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1505, за повече информация по този въпрос.

2. Освен това, макар телата ни да умрат веднъж, от момента, в който за първи път повярваме, нашите духове никога не умират. В „Откровение“ езерото от огън се нарича „втората смърт“.

Физическата смърт е „само една малка подробност“ в сравнение с вечния живот или с втората смърт. Този стих е важен, защото ни казва, че след като вярващият отиде в Рая, няма страх, че той или тя ще съгреши и ще падне.

Въпрос: В Йоан 6:51-56 какво всъщност е имал предвид Исус?

Отговор: Има поне три гледни точки.

1. Исус дава на вярващите духовна храна

„Библейският коментар: Новият Завет“, стр. 297, посочва, че тъй като Господната вечеря е била въведена едва година по-късно, тук се има предвид духовната храна и питие, които Исус щеше да даде на вярващите.

2. Илюстрация на духовното единение

Исус говореше пред множеството, което по това време не знаеше нищо за Господната вечеря, както посочва „New Geneva Study Bible“, стр. 1673. „Трудни изречения от Библията“, стр. 498–500, ясно посочва, че това е точно това тълкуване, като същевременно предлага и комбинация с третото тълкуване.

3. В допълнение към двете предишни тълкувания – предзнаменование за Господната вечеря

Когато Исус каза: „…моята плът, която ще дам за живота на света“, Той предсказваше Своята смърт на кръста. По същия начин Исус предсказваше, че те ще си спомнят това в Господната вечеря.

Вижте „Коментар на Библията за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1505, за повече информация относно това тълкуване. „Трудните изречения на Библията“ (Hard Sayings of the Bible), стр. 498–500, предлага това тълкуване в съчетание с предходното, тъй като Йоан не описва Последната вечеря, а това би било неговото съответно учение за важността на причастието.

Проблемите тук са донякъде сходни с проблемите при тълкуването на „вода и дух“ в Йоан 3:5.

В: Защо в Йоан 6:52–56 Исус не изясни объркването на тълпата?

Отговор: Явно Исус е искал да каже тези думи по този начин и не е изразил изненада, че някои са си тръгнали в този момент. Да се говори на евреин за пиене на кръв би звучало обидно за тях. Всеки човек имаше избор тук. Можеха да се доверят на Бога, но само до границите на това, което напълно разбираха, или пък можеха да се доверят на Бога изцяло, знаейки, че Бог ще бъде и ще върши неща, които надхвърлят тяхното разбиране. Както каза един християнин, не трябва да се обиждаме от необяснимото. Тъй като фарисеите слушаха думите Му само за да им се противопоставят, Исус им даде нещо, за което да се хванат.

Писанието не дава всички причини, поради които Исус е говорил по този начин, но ето едно предположение. Хората, които са видели чудесата, можеха да повярват в Исус, независимо дали искаха да следват Бога или не, защото имаха живо доказателство точно пред себе си. Исус също така разби надеждите на онези, които гледаха на Него като на политически Месия. Исус говореше по този начин, за да могат онези, които искаха да Го следват според Неговите условия, по-късно да разберат, а онези, които не искаха да Го следват, да имат извинение да си тръгнат.

В: В Йоан 6:53а Исус ли учеше, че хлябът действително се превърна в Неговото тяло, както учи Римокатолическата църква, наричайки това „Преложение“?

Отговор: Не, защото Исус (както и Павел) често използваше метафори. Например, ние сме тялото на Христос, но все пак не се превръщаме физически в тялото на Христос. Веднъж Исус се обърна към Петър като към Сатана, но това не означава, че Петър се превърна в Сатана; по-скоро Сатана използваше думите на Петър, за да изкуши Исус. Когато Исус каза, че е лозата в Йоан 15:1, превърна ли се Исус физически в лоза? Държаше ли Исус „второто Си тяло“ в ръцете Си? – само в метафоричен смисъл. Това е повече от тривиален въпрос, защото приложението на това определя дали някой смята, че трябва да се поклонява на хляба и виното, или не.

Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 168–173, и „Когато критиците питат“, стр. 412–413, за по-изчерпателни отговори.

В: Защо в Йоан 6:60–66 Исус изглежда почти фаталист? – Ако дойдат, ще дойдат. Ако не дойдат, няма да дойдат.

Отговор: Исус не беше фаталист, но добре познаваше ограниченията на словото. Ако някой никога не иска да повери живота си на Христос, той или тя никога няма да приеме нещата, за които не може да докаже, че са верни или неверни. Ако хората не искат да следват истината, почти винаги ще могат да намерят някакво извинение да не го правят.

В: Защо в Йоан 6:67 Исус изпита дванадесетте ученици, като ги попита дали и те ще си тръгнат?

О: Исус знаеше, че те няма да си тръгнат, но зададе въпроса поне по две причини. Искаше да им даде възможност да си тръгнат; така щеше да им стане ясно, че оставането им е техен собствен избор. Второ, Той искаше те да погледнат нещата отстрани и да вземат, или по-скоро да преосмислят, това решение отново. Те трябваше да „начертаят граница в пясъка“ и да решат дали ще преминат през всичко заедно с Исус, в добро и в лошо. По подобен начин Наоми накара Рут да вземе решение в Рут 1:15-18. Разбира се, както показва Йоан 6:70, Исус вече знаеше решението им; но те все пак трябваше да го вземат.

Когато някой като Петър взе грешно решение, като се отрече от Христос, Христос можа да възстанови Петър в Йоан 21:15-19. Ако имате решение, което трябва да вземете, и сте се провалили, не се отдалечавайте от Бога поради чувство за вина, а се върнете при Бога за прощение.

Въпрос: В Йоан 6:70, тъй като Исус избра дванадесетте ученици, а Юда беше един от тях, беше ли Юда един от избраните от Исус?

О: Не. Както и другите хора, Исус имаше свободата да прави много избори. Изборът на Исус да изяде едно конкретно смокиново дърво не превръща това дърво в едно от избраните. По същия начин изборът на Исус на дванадесетте ученици се различаваше от избора на избраните, които отиват в Рая. За повече информация вижте книгата „Now That’s a Good Question“, стр. 133–134.

В: В Йоан 7:1 (KJV) какво означава „Юдейството“?

О: Този израз от версията на крал Джеймс се отнася до евреите.

В: В Йоан 7:3, 5, 10 (KJV) кои са „братята“ на Исус?

О: Това са биологичните полубратя на Исус. Матей 13:55–56; Марко 6:4; Галатяни 1:19 и Юда 1 също споменават, че Исус е имал братя. В „ “ („Църковна история“) на Евсевий (318 г. сл. Хр.) 2:23 и 3:20 също се казва, че четиримата братя на Исус са били Яков (наричан Праведния), Йосес (или Йосиф), Юда (същият като Юда) и Симон. Вижте 1 Коринтяни 9:5 за по-подробно обсъждане.

В: В Йоан 7:5 кои са „братята“ на Исус, които не са повярвали в Него?

Отговор: Мария беше девица, а Йосиф не познаваше Мария, когато се роди Исус, и Йосиф не беше в съжителство с Мария „докато тя не роди син“, според Матей 1:25. Матей 12:46; 13:55-56; Марко 6:3-4; Йоан 2:12; Деяния 1:14; 1 Коринтяни 9:5 също споменават братята на Исус, а Павел споменава „Яков, братът на Господа“ в Галатяни 1:18,19. В книгата „Отговори на 1001 библейски въпроса“, стр. 39-40, също се посочва, че в месианския Псалом 69:7-9 се казва: „братя… деца на майка ми“.

Ако те имаха вяра в Исус, за тях би било напълно логично Исус да разкрие нещо точно сега. Този стих обаче казва, че по това време те НЕ вярваха на Исус, така че коментарът им е без съмнение: „Ако наистина смяташ, че си Месията, би го показал на всички сега.“ Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 299 за повече информация.

В: В Йоан 7:7 светът не мразеше ли учениците, или ги мразеше в Йоан 15:20-21?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

В Йоан 7:7 учениците все още се учеха, а светът все още не ги мразеше, защото те все още не проповядваха последователно да се обърнат към Исус. Евреите и римляните все още не бяха стигнали до точката, в която да искат да преследват християните.

В Йоан 15:20-21 Исус пророкува, че скоро ще дойде времето, когато светът ще ги мрази, защото принадлежат на Христос.

В: В Йоан 7:8 защо Исус каза, че не отива или все още не отива на празника?

Отговор: Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Някои ръкописи казват „няма да отида“. Тези ръкописи включват Синайския, Кеймбриджския, бохайрския коптски, арменския и Диатесарон.

2. Други ръкописи, като „Бодмер II“ (125–175 г. сл. Хр.), „Бодмер 14, 15“ (III век) и „Ватиканус“, казват „още не“.

3. Дори и да се знаеше точният гръцки текст, не бива да се придава прекалено голямо значение на конкретните думи, тъй като не е известно дали Исус е говорил тук на гръцки или на арамейски.

4. Въпреки това Исус не е давал обещание, а е изразявал намеренията си, така че и двете версии в ръкописите са приемливи.

5. Може би различията в ръкописите служат на Божията цел. Те може би ни показват, че не трябва да приемаме думите на Писанието с прекалено голяма прецизност.

В: Защо в Йоан 7:8 Исус казва, че времето Му още не е дошло?

Отговор: Все още не беше дошло времето Исус да започне Своето публично служение, което щеше да достигне своята кулминация в Неговата смърт на кръста за нашите грехове.

В: Защо в Йоан 7:10 Исус очевидно промени решението Си и отиде в Ерусалим, след като беше казал на братята Си, че няма да отиде?

О: Исус не е нарушил обещание, а по-скоро е променил решението си относно това, което е възнамерявал да направи. Въпреки това зад този прост отговор се крие важен урок. Има разлика между изразяване на намерение и обещание.

Книгата „Когато критиците питат“ (стр. 414) дава различен отговор. Братята на Исус искаха Той да отиде в Ерусалим и „открито да се яви като Месията“. Исус наистина отиде по-късно, но не по начина, по който братята Му предложиха.

В: В Йоан 7:13 защо хората се страхуваха от юдеите? Всички те бяха юдеи!

Отговор: Хората тук се страхуваха от юдейските власти. Често има смисъл да се прави разграничение между вярванията и обичаите на обикновените хора и официалното религиозно учение. Освен това Матей и Марко, чиито евангелия са написани за по-еврейска аудитория, правят разграничение между евреите фарисеи и садукеите. Йоан, който очевидно пише предимно за езическа [нееврейска] аудитория, обикновено не прави такова разграничение, а просто ги нарича „евреи“. Йоан споменава фарисеите само в Йоан 3:1.

В: В Йоан 7:17 всички ли, които изберат да вършат Божията воля, отиват в Рая? – дори индуисти, мюсюлмани, будисти и т.н.

Отговор: Както научи Каин, синът на Адам, Бог не приема всички жертви, принасяни на Него. Както показва 1 Коринтяни 10:20, трябва поне да принасяте жертвите си на Истинския Бог. Много хора се фокусират върху това как другите религии проповядват погрешни учения и „объркват ума на човека“. Също толкова важно е, че те обезчувстват хората към желанието за най-доброто и „объркват сърцето им“.

1. В някои религии, включително някои форми на индуизма, правенето на добро не е цел. По-скоро целта е да се изпитат както доброто, така и злото. Вижте следващия въпрос за доказателство за това.

2. В някои религии, включително будизма и индуизма, хората не искат да живеят вечно в Рая. Целта им е да избягат от нежелания цикъл на прераждането и да отидат в Нирвана в будизма, или да се слеят с вечния огън във ведантическия индуизъм.

3. В някои религии истината няма значение. Хиндуизмът е известен като религия, в която „законът за непротиворечието“ не е от голямо значение.

В: В Йоан 7:17 какво учи една лъжлива религия, като индуизмът, относно вършенето на добро?

Отговор: Тя учи поне две много различни неща.

Блажен е този, който върши добро. „Доброто е едно нещо; приятното е друго. Тези две неща, различаващи се по целта си, и двете подтикват към действие. Блажени са онези, които избират доброто; онези, които избират приятното, пропускат целта.“ „Катха Упанишад“, стр. 16

От друга страна…

1. „Знай, че всички състояния на битието – било то доброта, страст или невежество – се проявяват чрез Моята енергия. В един смисъл Аз съм всичко, но съм независим. Аз не съм подчинен на качествата на материалната природа, защото те, напротив, са вътре в Мен. Заблуден от трите качества [доброта, страст и невежество], целият свят не Ме познава, Мен, Който съм над качествата и съм неизчерпаем.“ Бхагавад-гита 7.12–13, стр. 379–380.

2. „Дори ако някой извърши най-отвратителното деяние, ако той е ангажиран в предано служене, той трябва да се счита за свят, защото е правилно насочен в своята решителност.“ „Бхагавад-гита“ 9.30, стр. 494

3. „Написано е: ‚Този, който познава радостта на Брахман, която думите не могат да изразят, а умът не може да достигне, е свободен от страх. Той не се измъчва от мисълта: „Защо не направих това, което е правилно? Защо направих това, което е погрешно?“ Този, който познава радостта на Брахман, познавайки както доброто, така и злото, надхвърля и двете.‘ Тайтирия Упанишад, стр. 58.

4. „Синовете ми убиват враговете си, а дъщеря ми е императрица, и аз съм напълно победоносна. Гласът ми е върховен в ушите на съпруга ми. Жертвоприношението, което Индра принесе и така стана славен и върховен, това е, което аз принесох за вас, о, богове. Аз наистина станах без съпернички. Без съпернички, убиваща съперничките, победоносна и превъзходна, аз си присвоих привлекателността на другите жени, сякаш това беше богатството на лекомислените жени.“ Тази комбинация от поклонение и ранни индуистки „семейни ценности“ е от „Риг Веда“ 10.159.3-5.

Въпрос: В Йоан 7:18 Исус казва ли, че няма неправедност във всички хора, които търсят славата на Отеца?

Отговор: Не, по-скоро Исус косвено се отнася към Себе Си, като казва, че в Него няма неправедност.

В: В Йоан 7:28 защо Исус проповядваше в Храма, след като в Йоан 7:10 отиде тайно в Ерусалим, за да не бъде забелязан?

О: Ако Исус беше отишъл открито като частно лице, властите лесно биха могли да Го арестуват. Но веднъж пристигнал там, докато Исус беше сред голяма и съчувстваща тълпа, те не биха могли да Го арестуват. Те биха искали да изчакат, докато останат възможно най-малко други хора. Исус и учениците прекараха нощта извън Ерусалим на място, където никога не биха били открити – освен ако не бъдат предадени.

В: В Йоан 7:38-39 се казва: „Къде в Писанието се казва, че „от Него ще потекат потоци от жива вода“?

Отговор: Древната литература не правеше разграничение между точен цитат, перифраза на едно изречение и перифраза на общата идея, изразена в няколко изречения. В „New Geneva Study Bible“, стр. 1676, се казва, че макар това да не е точен цитат от нито един пасаж от Стария Завет, то може да бъде общо позоваване както на Исая 44:3, така и на Езекиил 36:25-27.

Според „Евангелския коментар на Библията“ (стр. 857) и „Библейския коментар на вярващия“ (стр. 1512) евреите имали обичай да носят вода от извора Гихон/басейна Силоам и да я изливат в сребърна купа до олтара за всеизгаряне, докато се пеели Псалми 113–118. На осмия ден те не правели това.

В: В Йоан 7:38-39 как потоци от жива вода извират от Исус?

Отговор: Точно както водата дава живот, растеж, очиства и утолява жаждата, така и Исус ни дава това в духовен смисъл. Според Йоан 7:39 това е Светият Дух.

В: В Йоан 7:39 Светият Дух ли беше в света преди Исус да дойде на земята?

Отговор: Да, но по-ограничен начин. В старозаветните времена Светият Дух беше с пророците, но обикновеният вярващ тогава не притежаваше Светия Дух.

В: В Йоан 7:46 какво точно означава гръцкият текст тук?

О: В Йоан 7:46 гръцкият текст тук е много категоричен. Макар че „Никой никога не е говорил по този начин…“ (NIV) е точен превод, по-прецизен превод е „никога човек не е говорил по такъв начин…“ (Wuest), „Никога човек не е говорил така“ (The Bible Knowledge Commentary: New Testament, стр. 302) или „Никога човек не е говорил по този начин“ (The Expositor’s Bible Commentary, том 9, стр. 88).

В: В Йоан 7:51-52 не съм сигурен дали, ако бях живял по времето на Христос, щях да съм в състояние да разбера всичко, което се очакваше от мен да направя. Необходимо ли е това?

Отговор: Макар че тогава може би не бихте разбрали всичко сами, кой казва, че и днес можем да разберем всичко сами? Ето защо трябва да молим за Божията помощ и се нуждаем от помощта един на друг. Всеки, оставен на себе си, може да стигне до някакви глупави и безсмислени възгледи. Нуждаем се от Божията помощ и един от друг, за да си оказваме помощ и да се поправяме.

В: В Йоан 7:52 Исус беше ли от Витлеем в Юдея или от Назарет в Галилея?

Отговор: И от двете места; Исус е роден във Витлеем в Юдея и е израснал в Назарет в Галилея.

В: В Йоан 7:52 защо казват, че от Галилея никога не е излязъл пророк, след като Йона е бил от този край – Гат-Хефер, на около три мили от Назарет? (Това се споменава в скептичния „Пътеводител на Азимов за Библията“, стр. 971.)

Отговор: Забележете, че говорещите са невярващи евреи. Макар Йона вероятно да е бил от Гат-Хефер близо до Назарет, това не е сигурно. Библията не казва: „никога не е имало пророк от Галилея“. По-скоро те казаха: „никога не е имало пророк от Галилея“. Говорещите, които отхвърлиха Исус, вероятно са сгрешили в това отношение.

Защо Исус е говорил по този начин? Той не се е опитвал просто да предизвика размирици заради самите размирици и със сигурност не го е правил само за да повиши популярността си. Някои може би смятат, че Исус е трябвало да отговори по-любезно. Но явно Исус подтикваше хората да вземат решение, каквото и да е то. Те твърдяха, че Го отхвърлят поради най-незначителни причини. Ако Исус беше извършил още едно чудо пред очите им, след всички останали чудеса, щеше ли това да промени нещо? Не. Проблемът не беше в липсата на информация или в липсата на доказателства; проблемът беше да ги накара да вземат решение.

Въпрос: Какво казват днешните английски преводи на Библията в Йоан 7:53–8:11?

Отговор: В КJV това е посочено без коментар.

В превода NKJV то е включено в текста с бележка под линия: „NU поставя в скоби 7:53 до 8:11 като част, която не фигурира в оригиналния текст. Те се срещат в над 900 ръкописа на Евангелието от Йоан.“

Ранната версия на NASB ги поставя в скоби с бележка под линия, която гласи: „Повечето древни източници пропускат Йоан 7:53–8:11. Тези, които ги съдържат, се различават значително един от друг.“

В NASB 1995 и NASB 2020 те са поставени в скоби. Бележка под линия гласи: „По-късни ръкописи добавят историята за прелюбодейката, като я номерират като Йоан 7:53–8:11“.

В превода на Уест това е преведено без коментар.

В BSB се казва: „Някои ранни ръкописи не включват Йоан 7:53 до Йоан 8:11.“

В NIV текстът е отделен с празни редове и има коментар: „[Най-ранните ръкописи и много други древни свидетелства не съдържат Йоан 7:53–8:11]“

В RSV текстът е включен в основния текст с бележка под линия: „Някои древни източници вмъкват 7.53–8.11 или в края на това Евангелие, или след Лука 21:38, с вариации в текста. Други го пропускат изцяло.“

В NRSV те са поставени в скоби с бележка под линия, която гласи: „В най-древните източници липсват 7:53–8:11; други източници добавят пасажа тук или след 7:36, или след 21:25, или след Лука 21:38, с вариации в текста; някои отбелязват пасажа като съмнителен.“

Уилямс го превежда с две бележки под линия, като и двете посочват, че най-добрите ръкописи го пропускат.

Вижте „When Critics Ask“, стр. 414–415 за повече информация.

В: В Йоан 8:3-4 защо фарисеите донесоха пред Исус жената, хваната в самия акт на прелюбодеяние, а не мъжа?

Отговор: Това е добър въпрос, особено като се има предвид, че Второзаконие 22:22–24 казва, че и двамата трябвало да бъдат доведени. Изглежда, че те са се интересували по-малко от това мъжът да бъде подведен под отговорност, отколкото жената. Или може би изобщо не са се интересували от справедливостта, а само от това да хванат Исус в капан. „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 372, „Когато критиците питат“, стр. 415, и Джош Макдауъл (в една лекция) също са забелязали тази незаконност.

В: Показва ли Йоан 8:3-4, че Исус не е приемал смъртното наказание?

О: Не, но процедурата не е била правилна, тъй като мъжът не е бил приведен на мястото. За повече информация вижте предишния въпрос.

В: В Йоан 8:3-4, къде в Стария Завет се заповядва жената да бъде убита с камъни за прелюбодеяние (един мюсюлманин повдигна този въпрос)?

О: Екзекуцията за прелюбодейство е предписана в Левит 20:10 и Второзаконие 22:22-24. Начинът на екзекуция – убиване с камъни – е посочен във Второзаконие 22:24 в примера с мъж, който спи с девица, сгодена за мъж в града.

В: В Йоан 8:6, в историята за прелюбодейката, какво написа Исус в пясъка?

О: Шест точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Повечето библейски ръкописи казват „написа на земята“. Сред тях са „Кантабриджиенсис“, Византийският лекционар, бохайрският коптски и други.

2. Арменските ръкописи обаче (от V и IX век) гласят: „написа на земята греховете на всеки един от тях“.

3. Други ръкописи и автори обаче не съдържат тази част от Евангелието на Йоан. Сред тях са: „Бодмер 2“, „Бодмер 14, 15“, „Синайският“, „Ватиканският“, „Александрийският“, „Сахидският коптски“, „Готическият“ и „Диатесарон“.

4. Ако приемем, че повечето ръкописи са верни, Писанието не споменава какво е направил Исус с пръчката на земята. В „Енциклопедия на библейските трудности“ (стр. 371–373) се казва, че каквото и да е било, то ги е осъдило за собствените им грехове. Някои предполагат, че Исус е писал греховете им или имената на приятелките на някои от тях.

5. Те донесоха само жената, хваната в престъпление; мъжа никога не го донесоха. Може би някои от мъжете, с които жената е извършила прелюбодеяние, са били сред тълпата.

6. От друга страна, в книгата „Ето това е добър въпрос“ (стр. 586–587) се казва, че не само не знаем, но и не сме сигурни дали Исус изобщо е писал нещо. Възможно е просто да е драскал, докато размишляваше. Въпреки това е имало нещо, което е накарало всички мъже да си тръгнат внезапно.

Въпрос: В Йоан 8:11, тъй като Исус е спазвал Мойсеевия закон, защо не е осъдил жената?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Исус не беше длъжен да наложи наказание на жената, за която знаеше, че е виновна, защото 1) Исус не беше държавен представител в този случай, 2) Исус беше този, който даде закона, и 3) процедурата не беше правилна, тъй като мъжът не беше доведен също.

Въпреки това Исус всъщност спазваше Мойсеевия закон. Трябваше да има обвинител, а такива нямаше. Освен това цялата ситуация беше странна, тъй като тя беше заловена в момент на престъплението, а мъжът не беше доведен.

В: В Йоан 8:12 как Исус е светлината на света?

Отговор: Светлината е незаменима за нашия живот. Тя не само привлича хората, но и ги предпазва да не се препънат в тъмнината, позволява ни да се вгледаме в себе си, да се разпознаваме един друг и да се наслаждаваме на красотата. Още тогава хората са могли да разберат, че без светлина стайните растения не растат. Исус е по-важен за нас дори от физическата светлина.

В: В Йоан 8:13-14 защо фарисеите твърдяха, че фактът, че Исус свидетелства за Себе Си, означава, че свидетелството Му не е валидно?

О: Ако някой направи твърдение без доказателства, то ще бъде подозрително. Исус смяташе, че би било странно да се опитат да приложат това към Него. В крайна сметка, Отец в известен смисъл свидетелстваше пред всички за Исус чрез пророчествата, написани стотици до хиляди години по-рано, и чрез това, че Исус извършваше много чудеса по онова време.

В: В Йоан 8:14-18 защо Исус отговори на фарисеите по този начин?

О: Вероятно има редица причини.

1. Като част от тази култура, Исус разбираше предразсъдъците на фарисеите като цяло.

2. Исус разбираше всеки от тези фарисеи поотделно.

3. Исус често говореше образно по свой избор (Йоан 16:25, 29).

4. Може би е било милостиво да не казва твърде много на онези, които Го отхвърляха, както показват 2 Петрово 2:21-22 и Йоан 15:22-25.

Също така в Йоан 8:17 Исус каза „вашият закон“, защото отношението на Исус към закона беше различно от тяхното, точно както Исус казваше „Моят Отец“ и „вашият Отец“, но не и „Нашият Отец“, освен когато ги учеше на Господната молитва. Вижте Ленски, Р.С. „Тълкуването на Евангелието на Свети Йоан“, стр. 605 за повече информация.

В: В Йоан 8:17 и Йоан 10:34 Исус каза ли „вашият“ закон?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

В Йоан 8:17 гръцкият Нов Завет на Аланд (1975) не споменава никакви гръцки ръкописи, в които да се казва „вашият закон“. В тях се казва „законът“.

Относно Йоан 10:34, повечето ръкописи на Йоан 10:34 казват „законът“. Сред тях са: Бодмер II (125–175 г. сл. Хр.), Бодмер 14, 15 (началото на III век), Синайският, Ватиканският, Александрийският, Византийският лекционар, сахидският коптски, бохайрският коптски, готският, арменският и Атанасийският

Въпреки това, някои ръкописи на Йоан 10:34 казват „вашият закон“. Те включват папирусите „Честър Бийти I“ (100–150 г. сл. Хр.), „Синайски“ (коригиран), „Кантербърийски“, както и писателите Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) и Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.).

В: В Йоан 8:18-19 Исус говореше за Своя Отец, така че какво лошо има в това да попиташ Исус къде е Неговият Отец?

Отговор: Докато Исус говореше за Бога Отец в небесата, питащият не говореше за това. Питащият обвиняваше Исус, че е роден извънбрачно. Питащият от „ “ не търсеше отговор от Исус; той просто искаше да напомни на тълпата за „неяснотите“ около раждането на Исус, за да го дискредитира в очите на тълпата. Но той го зададе като въпрос, за да не изглежда толкова очевидно какво се опитва да направи.

В: В Йоан 8:20 (KJV) Исус беше ли в съкровищницата?

Отговор: Исус говореше в частта на храма, близо до мястото, където се приемаха приносите. Той не беше в самото място, където се съхраняваха парите.

В: В Йоан 8:24, 58, Йоан 13:19 и Йоан 18:5, 6, освен „Аз съм“, какви други титли споделят Отецът и Исус?

О: Ето частичен списък с титлите на Бога от Стария Завет и титлите на Исус от Новия Завет.

Въпрос: Как е възможно в Йоан 8:29 Отец [предполагаемо] никога да не е напускал Исус, след като Исус е казал: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“ в Матей 27:46 и Марк 15:34?

Отговор: Йоан 8:29 НЕ казва, че Отец никога няма да остави Исус. Там се казва: „не ме е оставил сам“ (NIV) или „не ме остави сам“ (разширеният превод на Уест), а в КJV се казва: „не ме е оставил сам“. Отец наистина е изоставил Исус на кръста, но от друга страна, когато Исус умираше, Той каза: „В Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46).

В: В Йоан 8:31 това да продължаваме в словото на Исус условие ли е да бъдем Негови ученици?

Отговор: Това е доказателство, а не предварително условие. Една аналогия може да помогне за отговора на този въпрос. Дишането условие ли е за това да си жив? Дишането е доказателство, че човек е жив. Въпреки това, макар че човек може да извършва изкуствено дишане безкрайно дълго върху труп, това няма да съживи трупа. Освен това, жив човек може да задържи дъха си за няколко минути, но след това ще почувства силна нужда да диша отново и ще го направи.

По подобен начин постоянното подчинение на словото на Исус е доказателство за нов живот в Христос. Некристиянин може да следва същите заповеди за известно време, но това не означава, че е помолил Исус да бъде Господ и Спасител на живота му. Християнин може да избере да не се подчинява на Исус за известно време, но ако е истински спасен, ще изпита силна нужда да се върне при Христос и ще го направи.

В: В Йоан 8:32 какво е имал предвид Исус под „ще ви освободи“?

Отговор: Исус ни освобождава по най-малко четири чудесни начина.

В правен смисъл: Бог обявява всичките ни грехове за „изплатени напълно“ благодарение на дара на Исус, който умря на кръста

В този живот ние се освобождаваме от робството на греха и от принудата да грешим.

Вечно сме освободени от Втората смърт и ще живеем вечно с Бога, без страх да паднем.

В ежедневието си можем да живеем живот, изпълнен с надежда, любов и радост в свободата на Христос.

Вижте „Now That’s a Good Question“, стр. 578–579, за повече информация.

Въпрос: Как е възможно в Йоан 8:37 да няма място в сърцата им за словото на Исус?

Отговор: Исус даде много подходящо описание. В тяхната странна логика нямаше място за Месията, който щеше да дойде сред тях. В сърцата им нямаше желание да видят Месията. Те нямаха намерение да чакат Месията, нито да Го следват, ако Той дойдеше и не отговаряше на техните желания. Те бяха неучими, не защото не можеха да разберат, а защото не искаха да разберат; те не бяха неспособни, а нежелаещи.

Исус не просто критикуваше заключенията им. По-скоро Той критикуваше тяхната апатия да разберат какво е истината.

Днес християните, които търсят истината, могат наивно да мислят, че всички останали, независимо дали по правилен или погрешен начин, също търсят истината. Мнозина трябва първо да пожелаят да намерят истината, преди тя да им донесе полза.

Въпрос: Защо в Йоан 8:44 Исус каза на хората, които цениха своя произход, че Отец им е дяволът?

Отговор: Предполагам, че е било, защото Исус никога не е посещавал курс по „Как да спечелим приятели и да повлияем на хората“. Политическата коректност на Исус е силно съмнителна тук, както и на други места.

Сериозно, Исус се тревожеше повече за тях и за тяхната вечна съдба, отколкото за това дали думите Му им харесват или не.

Днес една от причините, поради които някои християни (включително и аз) сме виновни, че не споделяме Евангелието толкова, колкото би трябвало, е, че обичаме приятелството повече, отколкото ни е грижа за приятеля.

В: В Йоан 8:47 как онези, които са от Бога, чуват Божието слово?

Отговор: Тези, които са от Бога, чуват Божието слово в два различни смисъла.

Вярващите вече са чули Божието слово, приели са го с радост и са поверили живота си на Бога.

Избраните може би все още не са спасени. Терминът „избрани“ обаче означава, че рано или късно те ще бъдат спасени.

В: В Йоан 8:48 защо се опитаха да „обидят“ Исус, като Го обвиниха, че е самарянин?

О: За тях това би било голяма обида, а Исус ясно би разбрал какво искат да кажат за степента, в която Го презират. Въпреки това Исус не счете тези думи за обида и явно дори не си направи труда да им отговори.

В: В Йоан 8:50 как Отецът е съдията, след като в Йоан 5:22 се казва, че „Отецът не съди никого, а е поверил цялото съдене на Сина“?

О: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор. Има два вида съд: съдът пред Великия бял престол и съдът пред Христовия бема-престол за наградите на вярващите. В гръцкия език има различни думи за „съд“, които означават „разграничаване“ и „осъждане“. Въпреки това, като се имат предвид разликите във времената, гръцката дума и в двата стиха е една и съща: krinei.

Отговорът е, че за съда над всички хора Отецът е върховният съдия и власт, но Отецът не съди нищо, освен чрез Исус. Библията говори само за Отеца като за този, който ни е предопределил, но ние сме предопределени и спасени чрез Христос. Йоан 5:22 не казва просто, че Отецът позволява на Исус да съди някои хора; по-скоро Отецът не съди нищо, освен това, което е поверил на Христос.

Ето как се развива това в Откровение 20:11-15. Този, който седи на големия бял престол, най-вероятно е Отецът. Има две книги: книгата на делата и Книгата на живота. Книгата на живота е „Книгата на живота на Агнето“ според Откровение 21:27. Отецът изпраща в Огненото езеро всички, които не са записани в Книгата на живота на Агнето.

Въпрос: Как в Йоан 8:51 онези, които пазят думите на Исус, никога няма да видят смърт?

Отговор: Вижте обсъждането на Йоан 6:50-51 за отговора.

В: В Йоан 8:57, може ли това да означава, че Исус всъщност е бил на около 50 години, както е учил Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.)?

О: Не. Ириней беше велик ранен християнски учител, но дори и добрите християнски учители могат да правят грешки, а в този случай Ириней е бил напълно погрешен (Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 22.6, стр. 392). Именно фарисеите твърдяха, че Исус е бил на по-малко от 50 години. Вероятно са искали да преувеличат младостта Му. Когато разглеждате един стих от Библията, е от решаващо значение да установите кой е говорителят.

В: Защо в Йоан 8:58 Исус използва Божието Име?

Отговор: Исус ясно казваше на юдеите, че Той не е просто пророк, не е просто Месията, а че Исус е Самият Бог. Авраам знаеше това име, но именно на Мойсей при горящия храст (Изход 3) Самият Бог за първи път разкри пълното значение на Своето име

В: Означава ли Йоан 8:58, че Исус е съществувал преди това, но не е бил вечно съществуващ, както учат Свидетелите на Йехова („Разумни разсъждения от Писанията“, 1989 г., стр. 418)?

О: Не. В Йоан 8:58 се казва, че Исус е съществувал преди раждането на Авраам, но не се уточнява колко дълго е съществувал Исус преди това. В Йоан 1:1 обаче се казва: „В началото беше Словото…“, и нищо не е било сътворено, освен чрез Христос. В книгата „Когато сектантите питат“ (стр. 173–174) се казва, че това е същият термин, използван за Бог Отец, и че това употреба изобщо не означава, че Бог Отец е имал момент, в който е съществувал за първи път.

Въпрос: Означава ли Йоан 8:58, че всички човешки същества носят в себе си Божието присъствие „Аз съм“, както проповядват представителите на движението „Ню Ейдж“ Марк и Елизабет Клеър Профет („Изгубените учения на Исус“, стр. 87) и Мери Бейкър Еди, основателката на „Християнската наука“ („Наука и здраве с ключ към Писанията“, стр. 333–334)?

О: Не. Обърнете внимание на темата на речта на Исус и на реакцията на юдеите. Исус говореше за Себе Си, а не за нас. Юдеите реагираха отрицателно, защото видяха, че Исус твърдеше, че Той Самият е Бог. Никой в Евангелията, нито някой от ранните автори на „ Church“ някога не е измислил идеята, че Исус е казвал, че „Аз съм“ се отнася за всички човешки същества. Вижте „When Cultists Ask“, стр. 174 за повече информация.

В: В Йоан 8:59 защо Исус, който е Бог, се скри тук?

Отговор: Исус се скри, защото се опитваха да Го убият с камъни. Исус беше Бог, дори на земята, но както показва Филипяни 2:7, Исус доброволно се лиши от Своята слава и се смири, когато дойде на земята. Човек може да върши Божията воля и да се крие от злодеите.

В: В Йоан 9:1 този човек ли се е родил сляп заради грехове, които е извършил преди да се прероди, както учи християнската школа „Единство“?

О: Ако Исус беше казал: „Този човек се е родил сляп заради греховете, които е извършил, преди да се роди в този живот“, тогава школата „Единство“ на така нареченото християнство би имала право.

Въпреки това Исус не само не е казал това, но е казал точно обратното. Всъщност този стих може да се използва, за да се покаже, че прераждането НЕ е било фактор за слепотата на този човек. По-конкретно, когато Исус беше попитан дали този човек или родителите му са съгрешили, Исус отговори: нито един от двамата.

Вижте „When Cultists Ask“ (Когато сектарите питат), стр. 174–175, и книгата на Тод Еренборг „Mind Sciences: Christian Science, Religious Science, Unity School of Christianity“ (Науки за ума: Християнска наука, Религиозна наука, Училището за единство на християнството) (под редакцията на Алън У. Гомес), стр. 7, за повече информация.

В: В Йоан 9:1-3 защо точно този човек се е родил сляп?

Отговор: Исус каза, че това не е било поради неговия грях или греха на родителите му. Хората като цяло страдат в този живот, включително от вродени дефекти, защото сме родени като паднали създания, живеещи в паднал свят. В конкретния случай обаче слепотата на този човек щеше да послужи за прослава на Бога, тъй като Исус го изцели и очите му щяха да бъдат свидетелство, за да могат другите да видят истината за Исус.

В контраст с това, по-късното равинско учение на евреите беше измислило всички причини, поради които хората страдат от болести. Воднянката означава, че човекът е извършил сексуален грях; жълтеницата е неутолима омраза, бедността и унижението означават, че те са извършили греха на гордостта, а заболяването на черния дроб(?) означава злословене. В „Шабат“ 55а се казва: „Няма смърт без грях, няма наказание без злодеяние.“ Вижте „The Expositor’s Greek Testament“, том 4, стр. 475 за повече информация по този въпрос.

Въпрос: В Йоан 9:4 какво е имал предвид Исус, когато е казал, че наближава нощта, в която никой не може да работи?

Отговор: Отговорът има два аспекта.

Скоро този етап от Божието дело, когато Исус ходеше по земята, щеше да приключи.

За кратко време, между разпъването на кръста и Възкресението, всички те щяха да се разпръснат. Те нямаше да работят отново в служението, в значителен мащаб, до Петдесетница, 50 дни след Пасхата.

Най-важното е, че юдеите бяха отворени да чуят новото учение на Исус, а тази отвореност скоро щеше да изчезне след първите дни на ранната църква.

Днес чувството за подходящ момент все още е необходимо в служението. Страните се отварят и затварят за Евангелието в зависимост от управляващия политически режим. Цели култури стават по-отворени или по-затворени в зависимост от благоденствието си, медиите си и други земни (и не само земни) влияния.

В: В Йоан 9:6 защо Исус направи глина от слюнката Си, след като просто можеше да произнесе думите?

Отговор: Има много начини, по които Исус би могъл да изцели този човек. Може би Исус е искал да използва този начин, за да подчертае, че като Божието Слово Той е Този, Който е сътворил човека, включително и очите му, от пръстта на земята. Технически погледнато, Исус не възстанови зрението му, защото той изначално никога не е имал зрение. Една теория гласи, че човекът нямал очни ябълки, така че Исус като Създател е създавал очни ябълки. Освен това равинските предания забранявали месенето на глина в събота, а Исус е нарушавал равинското предание. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 307, и „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1520–1521, за повече информация.

В: Защо в Йоан 9:7 Исус го изпрати до басейна Силоам?

Отговор: Исус би могъл да го изцели на място, без да ходи до басейна, а Силоам се намираше в най-югоизточния ъгъл на града, на известно разстояние. Слепият човек, за когото вероятно другите са правили всичко в живота му, е трябвало да поеме инициативата и да помоли някого да го заведе до басейна. Много хора в Ерусалим щяха да видят този слепец, с кал в очите, да върви през града, за да отиде до басейна, където да бъде изцелен. Това би било необичайна гледка. За повече информация вижте „Библейски коментар на тълкувателя“, том 9, стр. 101–102.

В: Защо в Йоан 9:7 е важно, че думата за басейна, „Силоам“, означава „изпратен“?

Отговор: Йоан е счел това за важно, защото специално ни го посочва. От една страна, човекът отишъл там да се измие, защото бил изпратен от Исус. Самият Исус бил „изпратен“, изпратен от Отеца. Като вярващи ние сме „изпратени“ от Бога на различни места и в различни обстоятелства. Бог не винаги ни изпраща на най-приятните места, а на онези, където Той иска да отидем.

От друга страна, единственият голям басейн наоколо се наричаше Силоам, и „със сигурност изглежда като необичайно съвпадение“, че има такава игра на думи – човекът, изпратен към басейна на „Изпратения“? – освен че при Бога няма съвпадения. Бог може да проникне в историята и да я промени, за да създаде игра на думи, само че тази игра на думи не беше за хумор, а за да даде още един намек, че Исус беше този, за когото се представяше. Макар Исус да беше част от историята, Той всъщност не беше създаден за историята; историята беше създадена за Исус.

В: В Йоан 9:14-16 защо фарисеите казаха, че Исус не спазва съботата?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Нито един закон от Стария Завет не забраняваше изцеляването, спасяването на живота на животно или спасяването на живота на човек в събота. Нито един закон не казваше, че не можеш да проявяваш любов към другите и да се грижиш за тях в този ден. Ставаше въпрос само за това, че не можеше да работиш.

Фарисеите добавиха към Божието слово, като казаха, че не можеш да правиш много неща (например, можеш да изминеш една миля, но не и две), и че не можеш да създаваш неща. Явно те смятаха изцеляването за „създаване“ и следователно за забранено според тяхното тълкуване.

Днес, както и тогава, е много важно да се прави разграничение между това, което Бог е казал, и вашето тълкуване на Божието слово, както показват 1 Коринтяни 4:6 и Притчи 30:5-6.

Въпрос: Защо във Йоан 9:24 фарисеите казаха: „Дайте слава на Бога“?

Отговор: Това беше тържествено призоваване да се каже истината. В Исус Навин 7:19 се използва подобна фраза.

В: Защо във Йоан 9:26-27 фарисеите питаха отново? Как разбирате кога въпросите на някого са искрени?

О: На пръв поглед изглеждаше, че те наистина искаха да знаят или че не са чули първия път. Въпреки това дори роденият сляп не се остави да бъде заблуден; той знаеше, че това е само замаскиране. Те не питаха, защото искаха да научат истината; питаха, за да намерят някаква пролука или недостатък или в свидетелството на човека, или в действията на Исус.

Не всеки въпрос е искрен; дори някои, които са зададени искрено, всъщност не са такива, а зад тях се крие скрита цел.

Веднъж разговарях с един човек, който се представяше за атеист и ме попита за Предопределението и свободната воля. След като си говорихме около час, най-накрая го попитах: „Ако ти покажа, че Исус е този, за когото се представя, би ли Го последвал?“ Без никакво колебание той отговори: „Няма начин! Искам да живея живота си както аз искам.“ Една мисъл ми мина през ума; може би беше Светият Дух, а може би просто аз. Но мисълта беше: „Един час, просто пропилян.“ Ами ако бях му задал този въпрос в началото на разговора и ако този разговор нямаше да има никакъв ефект върху това той да дойде при Христос, не бихме ли могли вместо това да говорим за нещо, което би имало?

Когато обсъждаш даден въпрос с невярващ, трябва да попиташ в началото дали разрешаването на този въпрос би го приближило към това да повярва в Христос, или не. Ако отговори с „да“, продължи. А в края на разговора, ако види, че въпросът е решен, попитай го какво би го спряло да продължи напред и да се посвети на Христос.

Те се държаха така, сякаш искаха да знаят истината, но дори не искаха да признаят, че човек, който върши чудеса, които могат да бъдат извършени само чрез Бога, би могъл да бъде от Бога. Отговорът на бившия слепец може да се обобщи така: „Срам за вас!“ Понякога, когато някой има закоравено сърце, това е точно това, което трябва да кажем и ние. Вижте „Библейския коментар за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1522–1523, за повече информация.

В: В Йоан 9:34, ако едно дете или някой, когото не уважаваме, ни каже да направим нещо, а ние знаем, че това е правилното нещо, трябва ли да го направим?

Отговор: Да, въпреки че фарисеите в Йоан 9:34 не са мислили така. Но ако искаме да следваме Бога и да вършим това, което е свято, трябва да правим това, което е правилно, независимо от това кой ни го казва. В Яков 4:17 се казва: „Затова на онзи, който знае да върши добро и не го върши, за него това е грях.“ (NKJV) Няма никакво споменаване, че това може да бъде пренебрегнато, ако човекът, който ви го казва, е дете или някой друг.

В: Защо във Йоан 9:34 фарисеите казаха, че слепият човек е роден в грях?

Отговор: Вероятно те не са коментирали своето виждане за човешката природа като цяло. По-скоро са смятали, че фактът, че човекът е роден сляп, доказва, че за разлика от другите хора, той е роден в грях. Исус опроверга това лъжливо учение в Йоан 9:1-3.

Еврейският Мидраш върху Второзаконие 31:14 казва, че бременна жена, която съгрешава, кара нероденото си дете да съгреши, според „New International Bible Commentary“, стр. 1248, цитирано от (вж. Н.П. Уилямс, „Ideas of the Fall and Първороден грях“, 1927 г., стр. 98).

Човекът вече не можеше да се покланя в синагогата, защото беше изгонен от фарисеите. Но липсата на това място нямаше значение, защото вместо това той се покланяше на Исус.

Въпрос: В Йоан 9:27-32 фарисеите на практика забраняваха на Бога да направи това. Как хората днес се опитват да забранят на Бога да прави неща?

Отговор: Те правят това по много начини, макар че не винаги осъзнават, че именно това правят.

Мюсюлманите вярват, че Бог няма Син, но много от тях вярват, че Всемогъщият Бог не би могъл да има Син.

Светиите от Последните дни (мормоните) вярват, че техният бог, богът на този свят, е станал бог, като е спазвал законите и обредите. Законите и обредите в известен смисъл са по-велики от техните богове.

Много адвентисти от Седмия ден вярват, че Бог не би могъл да промени съботата като ден за почивка.

Някои калвинисти вярват, че ако Бог даде на някое същество свободна воля, тогава Бог няма да бъде Бог. Можете да прочетете учението на Р. С. Спроул за „една нестандартна молекула“, за да научите повече по този въпрос. Те не виждат или не искат да приемат за възможно, че всезнаещият Бог би могъл да даде известна степен на свобода, знаейки със сигурност какво ще бъде избрано, и дори тази свобода да е под Неговия суверенитет. Всемогъщият Бог има силата да „позволи“. За щастие много калвинисти, като Франсис Шефер, разбират това.

Някои арминиани вярват, че Бог не би могъл да извърши предопределение, защото това не би било „справедливо“. Те трябва да имат предвид, че макар Библията да казва, че Бог е праведен, тя никога не казва, че Бог е „справедлив“ или „равноправен“ според някакви човешки стандарти.

Има и други примери.

В: В Йоан 9:40 защо фарисеите попитаха дали Исус мисли, че са слепи?

Отговор: Физическата им способност да виждат нямаше нищо общо с въпроса им, нито с отговора на Исус. Те бяха свикнали с метафорите и питаха Исус какво е мнението Му за тях. Смяташе ли Исус, че най-висшите духовни водачи на народа всъщност са духовно слепи?

Всъщност Исус не каза „можете да виждате или не можете да виждате“. Той каза, че ако те наистина бяха нечувствителни към духовните неща (слепи), нямаше да са виновни за грях. Но тъй като твърдяха, че могат да виждат духовните неща – независимо дали наистина можеха или не – те не само бяха слепи, но и виновни пред Бога. Фарисеите не бяха просто слепи, а виновни за умишлена слепота. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 309, и Р.С.Х. Ленски, „The Interpretation of St. John’s Gospel“, стр. 711, за повече информация.

В: В Йоан 10:1-2 какво казва Исус в преносен смисъл за крадците и разбойниците?

Отговор: Всеки човек, тогава или сега, който казва на хората, че е пътят или че може да им покаже пътя, а не произхожда от истинския Бог, е крадец и разбойник. Крадците на овце обикновено не идваха и не грабваха насила всяка овца една по една. Те отваряха портата и се опитваха да отведат цялото стадо. Крадците се опитват да отнемат тайно, а разбойниците – с насилие. Въпреки това, всеки, който влезеше в овчарската кошара, като прескачаше стената, имаше недобри намерения. Начинът, по който влизаш, е също толкова важен, колкото и самото влизане.

Често смесваха овце от различни стада в една и съща кошара и не маркираха овцете, за да се разбере на кого принадлежи всяка една. Вместо това пастирът викаше овцете и само онези, които бяха под грижите на този пастир, отиваха с него.

От овцете не може да се очаква да правят много, защото не са особено умни, но все пак знаят да следват своя пастир и никой друг. Но това, което е удивително, е броят на хората, които мислят, че могат да следват Христос, а в същото време се занимават с това да следват крадци и разбойници.

В: В Йоан 10:2,7, в тази притча, Исус е ли пастирът или вратата?

Отговор: И двете. Макар древните автори да не са имали нищо против смесването на метафори, в този случай и двете са част от една и съща метафора. Овчарската кошара, построена от глинени или каменни стени, често нямаше дървена врата. Самият пастир лягаше пред отвора, като служеше за врата.

В: В Йоан 10:8 кои бяха крадците и разбойниците, които дойдоха преди Исус?

О: Това бяха лъжемесии и лъжепророци. Лъжемесиите, като цяло, убеждават хората да положат доверието си в тях, вместо в истинския Месия. Лъжепророците пък казват да се вярва на лъжемесия или на лъжебог.

Освен това това е било казано по време на Ханука, която отбелязва повторното освещаване на храма при Юда Макавей. По онова време е имало корумпирани лидери на Израил, които са се продали на Селевкидите, а по това време е имало корумпирани лидери – садукеите, които са се продали на римляните.

В: В Йоан 10:11 Исус ли е Пастирът, или Исус е Агнето в 1 Коринтяни 5:7 и Йоан 1:29-34?

Отговор: Това са фигури на речта, наречени метафори, и двете са подходящи и верни за Исус. Той е нашият Пастир, тъй като ни води, а ние трябва да Го следваме и да Му се подчиняваме. Но Исус дойде, за да умре като Пасхалното Агне за нашите грехове. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 416, за повече информация.

В: В Йоан 10:11 Исус ли даде живота Си за овцете Си, или и за враговете Си, както посочват Римляни 5:6,10 и 2 Петрово 2:1?

Отговор: Исус даде живота Си не само за онези, които бяха Негови приятели преди разпъването Му, но и за враговете Си, като Саул от Тарс, който мразеше името „християнин“. Но по-късно Саул се покая и смени името си на Павел. Римляни 5:10 ни казва, че Христос не умря за хората, които искаха спасение, а умря дори за онези, които първоначално не искаха да имат нищо общо с Христовото спасение, но по-късно се промениха и се покаяха.

Умря ли Христос дори за онези, които никога няма да се покаят? Да, предложението на Христос за спасение е за всички, както се казва в 1 Йоан 2:2. Въпреки това, спасението на Христос „няма никаква стойност за тях, защото онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра“. (Евр. 4:2). То не помага на онези, „които отричат Господа, Който ги е изкупил“ (2 Пет. 2:1), „отричат Божия замисъл за себе си“ (Лука 7:30) и „губят Благодатта, която би могла да бъде тяхна“ (Йона 2:8) (NIV)

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 416, за различен, но допълващ отговор.

Въпрос: В Йоан 10:14-33, в кой момент думите на Исус биха били богохулство, ако бяха изречени от обикновен човек?

Отговор: Макар че Писанието не го казва, всеки друг човек, който би изрекъл думите от Йоан 10:1 нататък, би бил лъжепророк, ако той или тя каже тези думи за себе си. Когато Исус говори за „Своите овце“ и „Своята власт“, Той утвърждава претенциите Си, че е Бог, дори преди Йоан 10:33-42.

В: В Йоан 10:16 кои са другите овце, за които говори Исус?

О: Исус има предвид езичниците (неевреите). Това не се отнася само до хората от Новия свят, както учат мормоните. Не се отнася и до всички, които вярват и не са част от 144 000-те на Свидетелите на Йехова, както учат Свидетелите на Йехова. Вижте „The Complete Book of Bible Answers“, стр. 57–58, „When Cultists Ask“, стр. 175–176 и „Jehovah’s Witnesses Answered Verse by Verse“, стр. 78–79 за по-изчерпателни отговори.

В: В Йоан 10:18 как на Исус е била дадена властта да отдаде живота Си и да го възкреси отново?

Отговор: Исус се лиши от Себе Си, когато дойде на земята, така че нямаше никаква власт, освен тази, която Отецът и Духът Му дадоха. На земята те Му дадоха властта да отдаде живота Си (да умре физически) и да възкръсне отново.

Въпрос: В Йоан 10:23 какво представляваше Празникът на посвещението, който се празнуваше през зимата?

О: Това е същият празник като Празника на светлините, или Ханука, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 310) и „Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1527). Ханука отбелязваше повторното освещаване на Храма, след като той беше осквернен по времето, когато Макавеите освободиха Израил. Важно е да се отбележи, че Ханука не се споменава като празник в Стария Завет, но Исус го празнуваше заедно с другите евреи. Няма нищо лошо в това да празнуваме празник, който не е споменат в Библията.

Въпрос: В Йоан 10:26 някои от евреите не бяха ли овце на Исус, защото не вярваха, или не вярваха, защото не бяха овце на Исус?

Отговор: Първо, едно просто изучаване на думите, а след това три гледни точки.

Анализ на думите: Гръцката дума, преведена тук като „защото“, е gar. Конкорданцията на Стронг дава като основно значение „причина“. Стронг също посочва, че тя може да означава „и, като, защото (това), но, дори, за, наистина, без съмнение, като се има предвид, тогава, следователно, наистина, какво, защо, все пак“. В „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд се посочва, че тя означава: защото, тъй като, тогава; наистина, със сигурност; Какво! Защо!. Следователно гръцката дума „gar“ има широк спектър от значения. Освен това Исус може да е изрекъл това на арамейски, а не на гръцки, така че не може да се определи точно едно единствено значение. Във всеки случай, ето три възможности, като третата е най-вероятна.

Следователно: Те не бяха овцете на Исус, защото не вярваха. Въпреки това гръцкият език разполага с много по-силни думи за „следователно“, като например „oukoun“, които често се използват в Новия Завет, а тези думи не са използвани тук.

Поради: Те не вярваха, защото не бяха овце на Исус. Макар гръцката дума да е подобна на английската за „защото“ в смисъл, че може да се тълкува по този начин или по предишния, структурата на изречението подкрепя тази гледна точка пред предишната. Хората естествено наблягат на аспекта, че те не бяха овце на Исус, защото не вярваха. Този пасаж обаче казва точно обратното. „New Geneva Study Bible“ (стр. 1683) споменава това тълкуване, макар и да не изключва непременно другото.

И двете: Да се казва „или едното, или другото“ е изкуствено опростяване. Това е подобно на въпроса дали хората са живи, защото дишат, или дишат, защото са живи? „Библейският коментар: Новият Завет“ (The Bible Knowledge Commentary: New Testament), стр. 311, споменава, че това „е просто изявление на тяхното поведение, което е „ “. То също така напомня за крайната тайна на Божието избрание.“

В: Какво се казва в Йоан 10:28-29 относно възможността някоя от овцете на Исус да загуби Спасението си и да отиде в ада?

Отговор: Този стих ясно учи, че Бог ще гарантира, че никой – нито демони, нито хора – не може насилствено да ни отнеме Спасението. Римляни 8:35-36 също казва, че нищо не може да ни отдели от Божията любов. В „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 311) се посочва, че гръцкият текст гласи: „те наистина никога няма да загинат“. Там също се посочва, че думата за „отнемане“ – harpasei – е свързана с думата за „гладен вълк“: harpax. Вижте „Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1527) за повече информация относно това, че вечният живот не зависи от поведението на човека.

Въпреки това, човек, който не е избран, може да убеди света, а дори и себе си, че е християнин, а по-късно да избере да се отклони от изповядването на вярата в Христос.

Въпреки това някои християни твърдят, че макар никой да не може да ни отнеме спасението, истинските християни могат сами да изберат да изскочат от Божията ръка и да отидат в ада. Този стих нито потвърждава, нито опровергава това виждане.

Дейвид О’Брайън в „Съвременен наръчник за разрешаване на библейски трудности“, стр. 307–310, казва, че вярващият никога не може да „изгуби“ спасението си, което означава, че никой вярващ не може да съгреши толкова тежко, че без да знае, да загуби спасението си. Нашето спасение не се поддържа чрез дела, точно както и получаването на спасението не се дължи на дела. Въпреки това един истински вярващ би могъл съзнателно да избере да „върне“ своето спасение на Бога. Тогава той би бил като онези, които познаваха истината и разпънаха Исус.

От друга страна, вижте книгата на Рон Роудс „Пълната книга с библейски отговори“ (стр. 190–193) за възгледа, че веднъж след като човек бъде спасен, нищо и никой (дори самият той) не може да го отдели от това, което Бог е обещал.

Въпрос: Какво е вашето мнение относно вечната сигурност („веднъж спасен – винаги спасен“) в Йоан 10:28-29?

Отговор: Вярвам в принципа „веднъж спасен – винаги спасен“ по две причини:

а) От извънвременна гледна точка е вътрешно противоречие Бог да „знае“, че даден човек е спасен, а след това да разбере, че се е заблудил и че този човек всъщност не е спасен. Всъщност това може да се обобщи като „веднъж избран – винаги избран“. (Между другото, аз не съм калвинист).

б) От гледна точка във времето Бог обещава да ни постави печата на Светия Дух, гарантирайки ни наследството ни. Никой не може да ни отнеме от Божията ръка (Йоан 10:28). Всички, които са били „... оправдани, ще бъдат прославени“ (Римляни 8).

Ето няколко стиха по този въпрос.

- - - - - - -

Спасението е дар на Благодатта, който не се заслужава с дела. Никакви наши заслуги не могат да ни спасят. Еф. 2:8-9; 2 Тим. 1:9; Тит. 3:5; Деян. 26:20; Рим. 3:23-24; 4:5; 6:14-15; 9:32; 11:5-6; Гал. 3:2, 3, 10-14

Истинската вяра дава плод, защото вярата без дела е мъртва. Як. 2:14-26; ~1 Йоан 3:17-19

Всички истински вярващи се стремят да се подчиняват на Бога и да изразяват любов към Бога и към хората. 1 Йоан 3:14-15

Вярващите могат да бъдат уверени в своя вечен живот. 1 Йоан 4:17; 5:11-19; 3:24; 4:13; Ефесяни 3:12

Бог не само ни спасява, но и ни запечатва и ни пази. Еф. 1:13-14; Юда 24; 1 Тим. 1:14

От друга страна, съм виждал как учението „веднъж спасен – винаги спасен“ се използва по погрешен, небалансиран начин. Една жена ми разказа веднъж за сина си, студент, който напусна дома и замина да живее в Калифорния с приятелката си. Тя обаче знаеше, че той така или иначе ще отиде в Рая, защото беше преминал по пътеката в църквата.

„Веднъж спасен – винаги спасен“ е вярно, но човек трябва да познава и „уравновесяващото учение“ за фалшивото обръщане. Някои хора, които не са спасени, ще могат да заблудят другите, а дори и самите себе си, като мислят, че са спасени. Ето някои стихове по този въпрос.

- - - - - - -

Трябва да се изпитваме, защото фалшивите християни могат да бъдат заблудени. 2 Кор. 13:5

Вярващите трябва да бъдат усърдни до самия край, за да укрепят надеждата си. Евр. 6:11

Някои могат да имат фалшива увереност в Спасението (Ер. 17:10), дори ако:

• Имат вид на благочестие; познават Писанията. 2 Тим. 3:5; Йоан 5:39-47

• Вярват (в интелектуален, а не в спасителен смисъл), кръстени са. Деяния 8:13,20; Яков 2:19

• Поне самите те са вярвали, че пророкуват в името на Исус, изгонват демони и вършат много велики чудеса. Мат. 7:21-23; 2 Сол. 2:9-10

• Веднъж са избягали от покварата на света, като са познали нашия Господ и Спасител. 2 Пет. 2:17-22

Можем да имаме увереност в нашето Спасение, можем да ЗНАЕМ, че имаме вечен живот (1 Йоан 5). Но имаме и отговорността да се самоизпитваме и да бъдем нащрек.

- - - - - - -

Ние сме длъжни да следим внимателно живота си и учението си. 2 Тим. 1:14; Кол. 1:23; Прит. 22:5

Да не следваме мъдростта на този свят. Колосяни 2:8-9; Яков 3:15; 1 Коринтяни 1:17-27; 2:6,8,14; 2 Коринтяни 1:12

Да упорстваме. Евр. 10:23,36; 12:1,12-13; 1 Йоан 2:24; 1 Кор. 13:7; Рим. 5:3-4; Яков 1:3-4,12; 5:11; 2 Пет. 1

Въпреки че не съм калвинист (подкрепям универсалните аспекти на изкуплението), аз се придържам към учението за Устояването на светиите, което считам за съчетание на тези две доктрини.

а) „Веднъж спасен – винаги спасен“: Бог няма да допусне никой да се отклони от спасението

б) Фалшиво обръщане: Всички истински спасени, дори и да се отклонят, ще се върнат при Бога. В противен случай те не са били истински спасени.

Въпрос: Доказва ли Йоан 10:30, че модализмът е верен, тъй като Исус и Отец са Едно?

Отговор: Не. Според „Трактат за Троицата“ на Новациан, гл. 27, стр. 637, както и според гръцката граматика, гръцката дума е „Едно“ (среден род), а не „Едно“ (мъжки род), така че те са едно по характер и същност, но не са едно в личност. Вижте „Когато сектистите питат“, стр. 176–177, „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 149, и „Новият международен библейски коментар“, стр. 1249, за повече информация.

В: Показва ли Йоан 10:30, че Исус е Бог?

Отговор: То показва, че Исус е Бог в по-висш смисъл, отколкото хората, които са били така наречените „богове“. Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 120–121, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 10:30 по какъв начин Отецът и Исус са едно?

О: Писанието разкрива много начини, по които те са едно.

Едно: Ето няколко от тях.

1. Те споделят общи титли

Исус се нарича „Вечен Отец“, което може да се отнася до това, че Той е източникът на вечния живот (Исая 9:6).

Амброзий от Милано (378–381 г. сл. Хр.) в своето произведение „За Светия Дух“, книга 1, глава 13, стихове 132–139, пише повече за споделянето на божествените имена. Вижте „Никейските и постникейските отци“, 2-ра серия, том 10, стр. 110–111 за повече информация относно това, което е написал Амброзий.

2. Те имат една и съща природа. Филипяни 2:5

3. Те се ползват с една и съща чест. Йоан 5:23

4. Отецът и Исус „притежават“ всичко съвместно. Йоан 16:15; 17:10.

5. На земята Отец живееше в Исус. Йоан 10:38; 14:10–11.

6. На земята Исус беше в Отеца. Йоан 10:38; 14:11

7. Ако наистина познаваш Исус, тогава познаваш Отеца и си видял Отеца. Йоан 14:7-9

8. Никой не идва при Отец, освен чрез Исус. Йоан 14:6; 6:45; ~8:24; Деяния 3:12

9. И двамата с право се почитат. Евреи 1:6

10. И двамата с право се наричат Бог. Йоан 1:1; 20:28, Евреи 1:8,9

11. И към двамата се отправят молитви. Деяния 7:59-60

12. Всичко в света е сътворено чрез двамата. Йоан 1:3, 10; Колосяни 1:16

13. Пълнотата на божеството е в Исус. Колосяни 1:19

14. Те са едно в духа, любовта и целта. Да се подчиняваш истински на единия, означава да се подчиняваш и на другия. ~Йоан 14:23-24

Въпреки това те не са еднакви във всяко отношение.

1. Те са различни. Исус не беше вентиролог. Матей 3:16; Йоан 8:18.

2. Отецът, Исус и всички ние споделяме някои неща, като вечния живот. Йоан 16:13-15

Отецът не притежава някои неща, които ние споделяме с Исус след Неговото човешко раждане. Евреи 1:6-10; 2:14; 7:3

3. Отецът не е станал, не се е развил и не се е превърнал в Исус. Евреи 13:8; 1:9; Йоан 14:10, 24, 26; 15:1; 16:27-28, 32; 17:5

4. Исус не се е превърнал, не е претърпял развитие и не се е превърнал в Отец. Евреи 13:8; ~Откровение 5:13; Йоан 20:17; 14:10, 24, 26; 15:1

5. Исус беше изоставен на Голгота. Марко 15:34; Матей 27:46

6. Колкото и близки да са били на земята, Исус все пак щеше да отиде при Отеца. Йоан 14:12; Марко 16:19; Йоан 20:11

Това е обобщено така: „Единни без смесване, … разграничени без разделяне, неделими и без степени.“ Части от това са взети от Проповедта на Атанасий върху Лука 10:22, гл. 2, стр. 90

„Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1528) дава малко по-различен отговор. Макар да се казва, че те са едно във всичките си качества, там се посочва, че в този пасаж Исус се отнася към Отеца и към това, че те са едно в силата.

Въпрос: В Йоан 10:31 как са могли да вземат камъни, за да замерят Исус, в колонадата на Соломон?

Отговор: Вероятно в колонадата на Соломон не е имало разхвърляни камъни; обаче тя се намираше в непосредствена близост до източната страна на храма, който по това време се възстановяваше от Ирод, така че там е имало изобилие от камъни за строителството. Това обаче означава, че тези камъни не са били камъчета, а поне толкова големи, колкото човешка ръка. Гръцката дума тук означава „да носят“, а не само „да вдигат“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 112–113.

В: В Йоан 10:34 хората също ли са богове?

Отговор: Не. В отговора трябва да се вземат предвид пет точки.

Безброй хора са твърдели лъжливо, че са богове.

Никой човек не е истински Бог, освен Исус.

В Библията някои хора са били назначавани като „елохим“. Мойсей беше като Бог (елохим) за фараона (Изход 7:1), тъй като от фараона се очакваше да се подчини на Божието послание, предадено чрез Мойсей.

„Библейският речник на Уиклиф“ (стр. 309) и NKJV също посочват, че „Елохим“ се отнася за съдиите в Изход 21:6. В 1 Царе 2:25 „Библейският речник на Уиклиф“ (стр. 309) и KJV посочват, че това се отнася за съдиите, а NKJV посочва, че се отнася за Бога. NIV използва „съдии“, но в бележката под линия посочва „Бог“. „Библейският коментар на Експозитора“, том 3, стр. 586, казва за 1 Царе 2:25: „Както посочва бележката в полето на NIV, не винаги можем да бъдем сигурни дали (елохим) означава „Бог“ или „съдиите“ в определени контексти. … Тук, в стих 25, както и в пасажите от Изход, може би е най-добре да оставим въпроса отворен, тъй като във всеки случай „съдиите“ (ако такива са) се разглеждат като Божии представители, които отразяват Неговата воля и изпълняват Неговите желания.“

В Псалом 82:6 „елохим“ се отнася до обикновени хора и се превежда като „съдия“ в KJV и NKJV. Също така се споменава като „съдия“ в „The Bible Knowledge Commentary: Old Testament“ (стр. 142) и в „Believer’s Bible Commentary“ (стр. 111). Християните не са единодушни дали Псалом 82:6 говори иронично, наричайки злите хора [така наречените] „богове“, или дали казва, че назначените съдии (елохим) са били корумпирани.

Въпреки това „елохим“ в Псалом 82:6 съдят несправедливо, ходят в тъмнина и умират като хора.

За повече информация вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 58, „Когато сектистите питат“, стр. 177–178, и „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 373–374.

В: Защо в Йоан 10:34–36 Исус се позовава на Пс. 82:6?

Отговор: Има и други начини, по които Исус би могъл да изложи своята теза, но в „Евангелски коментар на Библията“, стр. 862, се казва, че тук Исус е излагал аргументите си по начина, по който би го направил един равин. Това е аргумент „а фортиори“, т.е. разсъждение от по-малкото към по-голямото. Исус е използвал три понятия от Писанието като „лост“, за да се опита да отвори умовете на юдеите.

За опора (осе) на лоста Исус се е позовал на тяхното правилно разбиране, че има само Един Бог.

От положителната страна на въпроса Исус се позова на идеята, че в Писанието дори нечестивите хора са наричани „елохим“ в Псалом 82. Някои разглеждат Псалом 82 като написан с ирония (саркастично) за тези хора, които са се представяли като „богове“, но въпреки това ще умрат в праха. Други обаче смятат, че хората, които са заемали длъжността на съдии, са били наричани с титлата „елохим“, защото са заемали мястото на Бога, раздавайки Божията справедливост. Псалм 82 се отнасяше до корумпирани съдии. Що се отнася до това какво точно се е имало предвид, когато хората са били наричани „Елохим“ в Стария Завет, вижте предишния въпрос. Независимо от това обаче, смъртните хора в Псалм 82 са били наричани „елохим“ в някакъв смисъл на думата.

От друга страна, тъй като е било допустимо хората да четат на глас този псалм и да наричат тези мъже „елохим“, макар и да не са го заслужавали, колко по-уместно е да наричаме Исус „Елохим“, тъй като Исус е Единородният Син на Бога. Тук Исус не обясняваше всички подробности за връзката между Него и Отеца, нито влизаше в подробности за това как Троицата е Един Бог (опорната точка), но Три Лица. По-скоро Исус просто казва тук, че ако тези нечестиви хора са били наричани „елохим“, помислете, че Исус може би е „елохим“ в по-широк смисъл.

Както се споменава в „When Cultists Ask“, стр. 177–178, аргументът от типа „колко повече“ се нарича аргумент „a fortiori“.

Вижте също „Трудни изречения от Библията“, стр. 279–280, и „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1528, за повече информация.

В: Защо в Йоан 10:37-38 Исус казва да вярват поне в делата Му, ако няма да повярват в Него?

Отговор: Исус никога не е казвал, че вярата в Неговите дела е достатъчна за Спасението. В Деяния 8:13, 18–19 Симон Магьосникът повярва в истинността на чудесата, но въпреки това не беше спасен.

По-скоро Исус беше учуден, че виждайки това, което Той е направил, те дори не са направили първата крачка и не са повярвали в реалността на чудесата. Това не би било достатъчно, но би било мост, така че може би по-късно те да повярват в Този, Който е извършил чудесата.

В: Показва ли Йоан 10:37-38, че вярата в делата на Исус, а не в самия Исус, е достатъчна за Спасението?

Отговор: Не. Това означава, че ако те могат поне да повярват в делата на Исус и да повярват, че те са от Бога, това е първата стъпка към вярата в Исус. Понякога трябва да вървим стъпка по стъпка.

В: Защо в Йоан 10:40 Исус отиде там, където Йоан кръщаваше?

Отговор: Исус се оттегли поради силната съпротива на фарисеите и другите юдеи. Исус отиде там, защото именно там започна Неговото служение. Разбира се, сега нещата бяха различни; Йоан Кръстител беше обезглавен, а хората искаха да убият и Него. Въпреки това последователите, които дойдоха при Него, можеха да си спомнят предишния си обет при кръщението от Йоан Кръстител. Понякога е добре да изпитваме носталгия и да се върнем на добре запомнено място, за да напомним на другите (и на самите себе си) за предишния ни обет и любов.

Въпрос: Защо в Йоан 11 Лазар не се споменава в другите евангелия, след като това е такъв кулминационен момент в Евангелието на Йоан, както пита скептичният „Азимов – Пътеводител по Библията“ (стр. 984)?

Отговор: Преди да отговорим на това възражение, нека го направим още „по-трудно“. Защо възкресяването на дъщерята на Яир е описано и в трите евангелия (Мат. 9:18-26; Марк 5:21-43; Лк. 8:40-56), но липсва в Евангелието на Йоан? Защо учениците и жените се поклониха на Исус в Матей 14:33 и Матей 28:9, но не и в другите евангелия? Защо пастирите се поклониха в Лука 2:15-20, но не и в другите евангелия? Защо слепият човек се поклони на Исус в Йоан 9:38, но не и в другите евангелия? И изобщо, защо в някое от евангелията се е случило събитие, което не е записано и в останалите три?

Йоан ни дава отговора в Йоан 21:25: „Има още много други неща, които Исус е извършил. Ако всички те бяха записани, предполагам, че целият свят не би имал място за книгите, които биха били написани.“ Има три точки:

1) Йоан и авторите на евангелията са били избирателни в това, което са ни показали, като са се фокусирали върху ключовите аспекти, които според тях най-добре демонстрират кой е бил Исус.

2) Един автор може да е разполагал с информация, която другите не са знаели. Например, Лука изглежда разполага с много повече информация за детството на Исус. Може би той е разговарял подробно с Мария.

3) Авторите са писали за различна аудитория. Например, ако Исус е умрял в 3:00 следобед, това би било деветият час (Матей 27:45), тъй като юдеите започваха деня около 6 сутринта. Но за гръцките и римските читатели, за които денят започваше в 9 сутринта, това би бил шестият час (Лука 23:44). В Йоан 20:19 нощта се нарича „предишният ден“, както биха направили римляните и гърците, докато евреите биха сметнали нощта след залез слънце за следващия ден.

3) Накрая, счита се, че Йоан е написал своето Евангелие по-късно от останалите, и може би той специално е искал да включи информация, която все още не е била дадена в другите три.

Вижте също „When Critics Ask“, стр. 411–412, за същия отговор на свързан въпрос относно Йоан 6:35.

В: Показва ли Йоан 11:1-33, че Исус е имал сексуални отношения с Мария и Марта, както учи сектата „Децата на Бога“ (= „Семейството на любовта“)?

Отговор: Ни най-малко! Нищо не сочи, че Исус е бил нещо по-малко от чист. Лидерът на „Семейството на любовта“, Мозес Дейвид Берг, в книгата „Ffer’s Handbook!“ на стр. 4 дори проповядваше, че тъй като Исус е трябвало да претърпи всичко за нас, Той доброволно се е заразил с полово предавана болест от Мария Магдалина. Исус обичаше Лазар, както и Мария и Марта, и Неговата любов беше приятелска, а не сексуална. Вижте „When Cultists Ask“, стр. 178–179 за повече информация.

В: В Йоан 11:3 на какво се основаваше молбата към Исус?

Отговор: Мария и Марта не казаха да дойде, защото Лазар Те обича, нито защото ние Те обичаме. По-скоро те казаха да дойде, защото този, когото обичаш, е болен. 1 Йоан 4:19 казва, че ние обичаме Бога, защото Той пръв ни възлюби, а не обратното. Когато се молим на Бога, не Го молим да удовлетвори молбата ни заради нашата праведност, любов или дела. По-скоро Го молим заради Неговите обещания и Неговата любов към нас. Разбира се, Бог все пак може да откаже това, което не е най-доброто за нас или не е по Неговата воля.

В: Защо в Йоан 11:4 Исус каза, че Лазар не е болен до смърт, след като по-късно Лазар умря в Йоан 11:11-14,17?

Отговор: Тук Исус очевидно е имал различна гледна точка от тази на учениците. Бог като цяло има различна гледна точка както по отношение на смъртта, така и по отношение на това, което е възможно. В този случай Исус е знаел, че Лазар ще възкръсне, и е говорил по този начин, за да подчертае този факт. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 417–418, за допълнителен отговор.

В: Защо в Йоан 11:6 Исус се забави, преди да посети болния си приятел Лазар?

О: Окончателният отговор се намира в Йоан 11:15. Поради забавянето на Исус Лазар умря, а възкресяването на Лазар от мъртвите щеше да бъде по-голямо доказателство за Неговата сила.

Дали Исус, знаейки всичко това, умишлено е избрал да забави заради тази причина? Или пък Исус не е избрал това умишлено, а е забавил отиването си, докато Отец не Го е насочил да отиде, и това е бил резултатът. Писанието не казва, и може да е и по двата начина.

В: В Йоан 11:9 как е възможно да има дванадесет часа дневна светлина, след като денят е по-къс през зимата и по-дълъг през лятото?

Отговор: Макар че тук Исус предимно поучаваше за служението, а не за астрономията, Той беше много точен. Независимо от географската ширина, през цялата година има точно 12 часа дневна светлина на ден. Понякога днес сме толкова погълнати от графика „час по час“ или от текущия сезон, че не успяваме да видим как нещата се изравняват във времето.

В: Показва ли Йоан 11:11-14, че след смъртта сме в безсъзнание, тъй като Лазар „заспа“, както учат Свидетелите на Йехова в книгата „Търсенето на Бога от човечеството“, стр. 128?

Отговор: Не, този често срещан евфемизъм за смъртта, който се използва и в Стария завет, не трябва да се тълкува така, сякаш Исус противоречи на собствените Си думи за съзнанието след смъртта в Марк 9:43-48; Лука 16:22-23; и Откровение 19:20, както и на думите на Павел в 2 Коринтяни 5:8 и Филипяни 1:23. Вижте „Когато сектистите питат“, стр. 179, за повече информация.

В: Защо в Йоан 11:16 Тома каза: „Нека отидем, за да умрем с Него“?

Отговор: Тома беше отдаден, но объркан. Освен смелостта на Тома, Писанието не посочва какви други причини са подтикнали Тома да направи тази странна забележка. Ето две хипотези.

Отчаяние: Може би Тома е мислил, че властите вероятно ще намерят Исус и ще арестуват учениците. Днес, дори в отчаяние, все пак се очаква от нас да следваме Исус, дори до смърт. Павел също е изпитвал отчаяние в 2 Коринтяни 1:8-10.

Липса на вяра: Може би Тома е мислил, че макар Исус да може да върши чудеса, дори Той не може да възкресява мъртвите. Когато Тома каза: „Нека умрем с Него“, той очевидно не е очаквал, че Исус ще възкреси Лазар от мъртвите. Днес, дори когато имаме съмнения, трябва да бъдем като бащата на момчето с припадъците, който каза на Исус: „Господи, вярвам; помогни на неверието ми“ (Марко 9:24).

Въпрос: В Йоан 11:23-25 какво казва Исус за възкресението?

Отговор: Да се каже, че възкресението е просто едно събитие, означава да се говори вярно за второстепенното му значение, но да се пренебрегне основната причина, стояща зад това значение. „Исус е възкресението“ означава, че тъй като Исус имаше силата да възкреси Себе Си от мъртвите, в Исус се крие и силата за нашето възкресение от смъртта.

В: В Йоан 11:26 защо Исус каза, че онези, които вярват в Него, никога няма да умрат?

Отговор: Те ще имат вечен живот, първо на земята, а след това в небето. Исус не каза, че те никога няма да умрат, а че „той ще живее, дори и да умре“ (NIV). Вижте „Когато критиците питат“, стр. 419, за повече информация.

В: Защо в Йоан 11:33, 38 Исус беше разтревожен?

О: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Исус беше видимо разтревожен, защото Йоан 11:36 показва, че тълпата е забелязала това.

2. Йоан 11:36 също така подсказва, че тълпата е предположила, че Исус е бил разтревожен поради любовта Си към Лазар и скръбта Си от „окончателната“ смърт на Лазар.

3. Макар Исус наистина да е обичал Лазар много, Писанието всъщност не посочва истинската причина, поради която Исус беше видимо разтревожен.

4. Исус може би е бил разтревожен не заради физическото състояние на Лазар, а заради крехкото духовно състояние на сестрите му и на другите.

В: В Йоан 11:35 как е възможно да имаме Бог, който е толкова безсилен, че плаче, както и че изпитва жажда в Йоан 19:28? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Нека първо поговорим за плача, а след това за жаждата. Исус плака: Дидат наистина посочва интересен контраст. Когато някой напусне исляма или не се подчини на Аллах, никъде не се казва, че Аллах плаче или проявява каквато и да е загриженост по този въпрос, освен гняв. Но Исус плака за Ерусалим, Той плака за Лазар. В Псалом 116:15 се казва: „Скъпоценна е в очите на Господа смъртта на светиите Му“ (NKJV). Дидат никъде не споменава, че това би важало за Аллах.

Исус изпита жажда: Бог в небесата никога не би изпитвал липса, глад или жажда, така че как би могъл Бог някога да съчувства на нас или да разбере нашето човешко положение? Но какво, ако Всемогъщият Бог, Който може да направи всичко, реши да стане човек? Исус не само ни казва да бъдем верни и да упорстваме, но Той знае колко трудно е това понякога и разбира нашите страдания. Сега мюсюлманите биха казали, че Аллах би бил наясно с болката на всеки, но именно Исус, а не Аллах, би разбрал от първа ръка какво е нашето страдание, защото и Той е страдал и е изпитал болка за нас.

В: Защо в Йоан 11:42 Исус казваше в молитвите Си неща, които бяха в полза на хората?

Отговор: Вместо да бъде неискрен, Исус беше много откровен и честен. Исус не казваше „моля Те, чуй ме по-добре, отколкото обикновено“, нито дори „моля Те, чуй ме“, а по-скоро благодареше на Отеца, Който вече беше обещал да Го чуе. Ако Исус не беше казал „Знам, че ме чуваш“, хората можеха да го разберат погрешно и да си помислят, че Той моли Бог да Го чуе.

Днес има разлика между това просто да се молим и да се молим с вяра. Както някой някога е казал, ако някога почувствате, че една малка молитва няма да навреди много, вероятно тя няма да донесе и голяма полза. Не е проява на неуважение да „се опираме на Божиите обещания“ и да се молим с увереността, че Бог спазва Своите обещания.

В: Защо в Йоан 11:43 Исус каза: „Лазаре, излез“?

Отговор: Бог е сътворил всичко чрез Своето слово. Ако Исус просто беше казал: „Излез“, това би могло да предизвика сериозен проблем, тъй като всеки, който е умрял, би възкръснал в този момент. Исус ще каже това едва по-късно. Предполагам, че Исус, като този, който беше, е трябвало да бъде много внимателен в думите Си.

В: В Йоан 11:44 как е могъл Лазар да излезе, след като е бил вързан за ръцете и краката?

Отговор: Както се споменава в книгата „Когато критиците питат“ на стр. 418, труповете са били увивани в лен; те не са били здраво вързани като египетските трупове. Нищо тук не е пречело на Лазар да излезе.

В: В Йоан 11:46 защо някои отидоха и разказаха на фарисеите какво е направил Исус?

Отговор: Вероятно това не се дължеше на някаква любов към Исус. Може би те са действали като „очите и ушите“ на фарисеите.

В: Защо във Йоан 11:46-51 фарисеите са постъпили по този начин?

Отговор: Фарисеите явно не знаеха какво да правят. Целта им беше да запазят положението си, а не да следват Бога. Искаха да отнемат обществената подкрепа за Исус, но не можеха да го направят, докато Той вършеше тези чудеса.

В: В Йоан 11:49-52 защо Каиафа даде истинско пророчество, след като отхвърли Исус?

О: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Каяфа беше човек, който отхвърли Исус и искаше смъртта Му; Каяфа беше неугоден на Бога.

2. Думите, които Каиафа изрече, бяха истинско пророчество, макар че смисълът им (изкуплението на Христос за света) не беше този, който Каиафа имаше предвид.

3. Бог може да използва когото пожелае, за да разкрие пророчество и истина; дори зли хора, които Му са неприятни.

4. Следователно, ако някой даде пророчество, това не доказва автоматично, че той или тя е благочестив човек. Два други пасажа, които подкрепят този извод, са Числа 22:32-33 (Валаам) и 1 Царе 19:18-24 (Саул и неговите мъже).

В: Подкрепя ли Йоан 11:49-52 твърдението на римокатолиците за папската непогрешимост, както се твърди в книгата „When Cultists Ask“ (стр. 179-180), че според някои католически учени?

Отговор: Не, това е доста пресилено – как едно-единствено неволно вярно изявление на един еврейски водач може да подкрепи тезата, че всичките около седем до четиринадесет изявления ex cathedra, направени от Папите, са по някакъв начин непогрешими. Каиафа също е казвал погрешни неща, така че това доказва ли, че Папите казват погрешни неща?

Но за да бъдем справедливи, трябва да се отбележи, че много католици НЕ се опитват насила да приспособят този стих, за да докажат папската непогрешимост.

В: Йоан 12:1-11 разказва за подготовката за страданията на Исус. Какво можем да направим в нашия живот, за да се подготвим да бъдем по-страстни по отношение на Исус днес?

О: От положителната страна, можем да прекарваме повече време с Бога, да размишляваме върху Неговото Слово, да се молим на Него и да посвещаваме всеки ден на Него. Можем да разберем колко е важно да споделяме Евангелието с другите и да го правим.

От друга страна, можем да изкореним от живота си всичко, което има тенденция да заглушава нашата страст към Бога. Всякакви упорити грехове или неща, които отнемат много време и ни правят „твърде заети“ с тривиални неща, за да вършим най-важните неща, които Бог иска от нас.

В: Защо в Йоан 12:3 Исус позволи скъпоценното миро да бъде излято върху Него?

Отговор: Тъй като Исус е Бог, Той е достоен за поклонение и обожание. Исус прие любовта и почитанието ѝ към Него и позволи на другите да видят и да се поучат от нейния пример. Това миро от нард беше скъпо; то беше внесено от северна Индия според „Евангелския коментар на Библията“, стр. 864, и „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“, стр. 316. Юда каза, че то би могло да се продаде за триста динара, а един работник печелеше един динар на ден.

В „Евангелския коментар на Библията“, стр. 865, се казва, че не е било необичайно домакинът да накара слуга да измие краката на гостите на вечерята, но самият домакин не би го направил.

Обикновено помазването би било радостно събитие, но тук то беше нежно и тъжно събитие, според „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“, стр. 316.

Въпрос: Защо в Йоан 12:6 Исус е позволил на Юда да бъде ученик, след като Юда е бил крадец и бъдещ предател?

Отговор: След като стана ученик, Юда беше крадец, според Йоан 12:4-6. Бог може да използва каквито и да е средства, които избере, за да осъществи Своя план. Предателството на Исус беше част от Божия план, както показват Псалом 41:9, Деяния 2:23, Матей 26:24, 54, Марко 14:21, Лука 22:22 и Йоан 13:18.

Предателството на Исус от Юда беше зло дело, но Бог използва това лошо нещо като част от Своя план, за да постигне добро – в този случай смъртта на Исус на кръста за нашите грехове. Това е пример за това, което се нарича „съвпадение“.

В: В Йоан 12:7 по какъв начин Мария и Юда са противоположности тук?

Отговор: Това е доста голям контраст. Мария даде този скъп дар в знак на поклонение, а Юда искаше да вземе този скъп дар, за да го открадне. Мария даде от жертвена любов; Юда беше практичен и „утилитарен“.

Днес някои се ангажират с църквата само заради това, което могат да получат – било то материално или духовно. Други пък се ангажират заради това, което могат да дадат. Всички ние получаваме от църквата добро учение, общение, приятели и т.н., и желанието да получим тези неща е добро. Но какво давате вие? Не е необходимо да заемате някаква длъжност в църквата, а по-скоро – какво давате на Бога? Пълна чаша не може да поеме повече течност. Но когато изливате това, което сте получили, за другите, Бог може да напълни отново чашата ви с нови, добри неща.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 316, и „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 125, за повече информация.

В: В Йоан 12:9-11 какво е направил Лазар погрешно (в очите на свещениците), че те са искали да го убият?

Отговор: Възкресението беше нещо, върху което Лазар нямаше никакъв контрол; дори първосвещениците биха признали, че Лазар не е направил нищо лошо, когато Исус го възкреси. Но първосвещениците изобщо не се интересуваха от справедливост и правота спрямо Лазар; те бяха в отбранителна позиция, в режим „затворена редица“, и биха направили всичко необходимо, за да постигнат целта си. Те бяха разтревожени, че „целият свят го следва“ (Йоан 12:19 и сл.). Понякога, когато хората днес се чувстват в несигурна ситуация , те правят същото. Всъщност много от тълпата по-късно щяха да се отвърнат от Исус, но първосвещениците не знаеха това.

На работното място видях табелка на бюрото на един мениджър. На нея пишеше: „Не казвам, че е твоя вина; казвам, че те обвинявам.“ Табелката беше забавна, но смисълът зад нея не беше такъв – понякога човек оцелява на дадена длъжност само като отклонява вината. Но за да го направи ефективно, той трябва да бъде безсърдечен и да не му пука кои незаслужаващи хора ще бъдат наранени, докато той се защитава.

В: В Йоан 12:21-22, от множеството подробности, които Йоан не е споменал, защо Светият Дух е накарал Йоан да спомене точно тази малка подробност?

Отговор: На първо място, тази подробност за гърците по никакъв начин не допринася за развитието на повествованието, нито обяснява по-късни събития в Евангелието. Но тази малка подробност осветява огромен контраст. Докато първосвещениците, които познаваха закона, се държаха настрана от Исус и крояха планове как да Го убият, тези гърци (или неевреи, или по-вероятно евреи, говорещи гръцки, и евреи, приели гръцката вяра) положиха усилия да отправят специална молба да се срещнат с Исус. Еврейското ръководство отхвърли Исус, но гърците Го приеха, както се казва в „Евангелския коментар на Библията“, стр. 865.

Накрая посланието на Исус в тяхно присъствие подчертава необходимостта от смъртта на Исус. Може би те са предложили на Исус да избяга, като замине в чужбина заедно с тях. „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1538) предполага, че това може да е било така.

Въпрос: В Йоан 12:23-24 какво мислите за твърдението, че за Него „смъртта е необходима за жътвата“?

Отговор: Физическата смърт на Исус беше необходима, за да има възкресение, което да победи смъртта. Но за нас понякога нашите стремежи, надежди и мечти трябва да умрат, преди да има плодоносна жътва. Понякога те умират и ни се отнемат, защото Бог иска да се съсредоточим върху други неща. Понякога те може да умрат, но след това Бог ги възкресява, може би в различна и по-велика форма. Макар че може да не искаме да видим как нещо, което ценим, умира, трябва да помним, че Исус ни каза в Йоан 15:2 и следващите стихове, че Бог подрязва нещата в нашия живот. Не трябва да се правим на изненадани. Трябва да славим Бога за това, че ни подрязва, подготвяйки ни за по-велики неща. Трябва да славим Господа за Неговото подрязване – дори когато не ни се иска.

Тренирате ли редовно за здравето си? Ако да, знаете ли, че тренировката всъщност разгражда мускулите ви. Когато току-що сте приключили с тренировката, сте по-слаби, отколкото преди. Но това е нещо добро, за което не трябва да скърбим, защото мускулите ви се възстановяват толкова силни, колкото преди, или дори по-силни. Ние не скърбим заради загубата на мускулна маса от тренировката и не трябва да скърбим и за Божието подрязване.

Накрая, знаете ли, че не само Бог ни подрязва? Ние сами трябва да се подрязваме! Трябва да умрем за нашата греховна природа, както е описано в Колосяни 3:3-10, Римляни 6:12-14 и Галатяни 6:14.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 317, „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 129, и „The Believer’s Bible Commentary“, стр. 1538 за повече информация.

В: Защо в Йоан 12:28-29 Отец говори, а хората не разбраха?

Отговор: Отец искаше само Исус да разбере. Всемогъщият Бог е и всемогъщ комуникатор. Той може да направи посланието Си ясно за всеки, когото желае да чуе, и да го направи неразбираемо или безсмислено, като неразгадаем таен код, за онези, които не трябва да го разберат. Както се казва в Откровение 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 13, 22: „Който има уши, нека чуе какво казва Духът…“

Някои хора са склонни да обясняват всяко Божие дело като обикновено природно явление, както се казва в „Библейския коментар за вярващите“ на стр. 1538.

В: В Йоан 12:31 и Йоан 16:11 кой е князът на този свят?

Отговор: Това е Сатана, когото Исус изгони. Други стихове, които споменават, че Сатана има влияние над този свят, са 1 Йоан 5:19, Ефесяни 2:2 и 2 Коринтяни 4:4.

В: В Йоан 12:32 как всички се привличат към Исус?

О: Гръцкият текст просто казва „всички“. Той не уточнява дали става дума за „всички хора“ или за „всички избрани“, и може би са имали предвид и двете.

Всички хора: След разпъването и възкресението на Исус Светият Дух дойде в света, за да свидетелства за Христос (Йоан 15:26) и да изобличи света за греха, правдата и съда (Йоан 16:8-11). Евангелието се предлага искрено и безвъзмездно на всеки, защото всички носят отговорност да се подчинят на него (2 Солунци 1:8).

Всички, които са предназначени за небето (избраните): Всеки, който отива в небето – дори преди Христос да е живял – отива там чрез Исус (Йоан 14:6). Няма друго име (Деяния 4:12), чрез което можем да бъдем спасени.

За по-подробен отговор вижте книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 36–37.

Въпрос: Защо в Йоан 12:34 хората казват, че според закона Месията ще пребъде вечно?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид четири точки.

1. Както се казва в „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 318, Даниил 7:13–14 учи, че Човешкият Син ще царува вечно. Книгата Даниил обаче не е част от Закона (Тората).

2. Йоан 12:34 не казва, че това е част от Закона. Казва само, че тълпата заяви, че това е част от Закона. В Йоан 7:49 фарисеите обвиниха тълпата, че не знае нищо за Закона.

3. Ако обаче тълпата е имала предвид Стария Завет, когато е използвала думата „Закон“, тогава това би било вярно, макар и неточно.

4. Независимо от това дали това, което е казала тълпата, е вярно, Йоан просто предава думите им.

В: В Йоан 12:35 и следващите стихове какво означава „да ходиш в тъмнината“ и как хората правят това?

Отговор: Макар да бъдеш в грях означава да си в тъмнина, ходенето (peripateite) в тъмнина всъщност е нещо по-конкретно от това. Не можеш да видиш какво трябва да направиш, не можеш да си помогнеш, не можеш да различиш кое е добро и кое е опасно, или кое е правилно и кое е погрешно, и въпреки това се препъваш наоколо. Няма да искате да вървите през гъста гора през нощта без светлина. Няма да искате да карате по селски път с изключени фарове. По същия начин, поне ако сте в тъмнина, бихте могли да седите неподвижно, вместо да вървите и вероятно да влошите нещата. Но още по-добре е да осъзнаете спешността и да стигнете там, където трябва да отидете, докато има дневна светлина. Слава на Бога за Светлината! Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 318 за повече информация.

В: В Йоан 12:37-40 защо някои не повярваха дори след всички тези чудеса?

Отговор: Понякога нещата имат пряка причина, а също и причина, която предизвиква пряката причина, и накрая – крайна причина. Такъв е случаят тук.

Пряка причина: Те не се обърнаха към Христос, защото избраха да не Го следват.

Лука 7:30, Евреи 4:2, Еремия 17:4 и други стихове ясно показват това. Това обаче не е същността на Йоан 12:37-40.

Непряка причина: Те не можаха да повярват, защото Бог заслепи очите им и закорави сърцата им. Ако се бяха обърнали към Христос, Бог щеше да ги изцели, но Бог ги заслепи, за да не стигнат до истината в своето заслепяване. Това е основната идея на Йоан 12:37-40 и Исая 6:10.

Крайната причина (супралапсарианска гледна точка): Защо Бог би избрал да направи това? Много малко християни, наричани супралапсариански калвинисти, твърдят, че Бог е искал да постанови, че тези хора (наричани „отхвърлените“) ще отидат в ада, още преди Бог да реши да предостави път (чрез Христос) за всеки, който иска да отиде в рая. С други думи, чрез Божията тайна воля, за която супралапсарианските калвинисти твърдят, че никой не може да разбере, Бог е пожелал това. Според дисертация на един калвинист (Кърт Даниел, стр. 69), той оценява, че не повече от 5% от калвинистите са били супралапсарианци. Според Даниел сред супралапсарианците е Теодор Беза. Той казва, че хиперкалвинистите са онези, които отхвърлят свободното предложение на Евангелието към всички. Сред тях са А. У. Пинк (стр. 88) и Джон Гил (стр. 86, 126). Лорейн Бьотнер, известен калвинист, в книгата си „Реформираната доктрина за Предопределението“ (стр. 129) оценява, че едва 1% от калвинистите са супралапсарианци. На стр. 127 Бьотнер изразява категорично мнение относно тази форма на калвинизма: „Супралапсарианството стига до толкова голяма крайност от едната страна, колкото и универсализмът – от другата.“

Крайната причина (взглядът на повечето други калвинисти): Бог е решил кои ще бъдат отхвърлените едва след като е избрал Христос като пътя към Спасението. Освен това те изглежда избягват да отговорят на този въпрос, като казват само, че това е част от Божията тайна, неразкрита воля.

Крайната причина (преобладаващо мнение): Предзнанието е предшествало Божието избрание в двата случая, в които те се споменават заедно в Библията. Макар и двете да могат да вървят ръка за ръка, нищо не пречи на Бог да избере кои ще отидат в Рая и кои в Ада въз основа на Своето предзнание за това какви ще бъдат те, какви избори ще направят и как Бог ще избере да действа в живота им.

Въпрос: Защо в Йоан 12:38-41 изглежда, че Бог не е искал мнозина да повярват в Исус?

Отговор: В повечето епохи и култури вярата в Христос е била „трудна“ борба.

В Йоан 12:40 се казва, че Бог не е искал някои да се обърнат и да бъдат изцелени.

Йоан 12:41 дава пример, че макар и много фарисеи да вярваха в Исус, те обичаха похвалата от хората повече от похвалата от Бога.

В Йоан 12:47-48 се казва, че Бог не одобрява онези, които чуват думите на Христос (и дори вярват в тях), ако не спазват думите на Христос.

Очевидно Бог не придава голяма стойност на вярата на онези, които предпочитат одобрението на хората повече от Божието одобрение.

Въпреки това Йоан 12:40 и 12:46 също показват, че Бог ще се погрижи абсолютно никой, който истински вярва в Христос, да не остане в тъмнина. Това се отнася не само за вечната тъмнина, но и за тъмнината в този живот, както показват 1 Йоан 3:6,9 и 1 Йоан 4:20.

Въпрос: В Йоан 12:42-43, тъй като мнозина от владетелите вярваха в Исус, защо не Го последваха?

Отговор: Има разлика между това просто да вярваш с ума си, че Той може да върши чудеса, и това да повериш живота си, като Го следваш.

Въпрос: Според Йоан 13:1-17, трябва ли измиването на краката да бъде церемония, която извършваме днес?

Отговор: Добре е да си мием краката един на друг. Това може да бъде начин смирено да покажем, че ценим другите повече от себе си. Въпреки това, никъде в Писанието не се казва, че това трябва да бъде церемония или институция, както я практикуват менонитите. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „De Corona“, глава 8, стр. 98, споменава момента, в който Христос изми краката на учениците Си, но не споменава никаква стандартна церемония.

В: В Йоан 13:3 как се подготви Исус да отиде при Бога, след като Исус беше Бог?

Отговор: Думата „Бог“, отнасяща се до Истинския Бог, има поне четири значения: Отец, Син, Свети Дух и Бог в Троицата. Ролята на Отеца като Бог на Исус всъщност е доста често срещана концепция в Писанието. Десет примера за това са

Йоан 20:17 „Аз [Исус] се връщам при Отца Си и вашия Отец, при моя Бог и вашия Бог.“

Евреи 1:9 „…затова Бог, вашият Бог, …“

Вероятно 1 Петрово 1:3 „Слава на Бога и Отеца на нашия Господ Исус Христос!…“

Вероятно Ефесяни 1:3 „Слава на Бога и Отеца на нашия Господ Исус Христос,…“

Ефесяни 1:17 „Богът на нашия Господ Исус Христос“

Римляни 15:6 „…за да прославите Бога и Отеца на нашия Господ Исус Христос.“

Матей 27:46, Марко 15:34 „…Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“

Вероятно 2 Коринтяни 1:3 „Слава на Бога и Отеца на нашия Господ Исус Христос“

Откровение 1:6 „…ни е направил царство и свещеници, за да служим на неговия Бог и Отец…“

Вероятно 1 Коринтяни 11:3 „а главата на Христос е Бог“ (Въпреки това Амброзий смяташе, че под „Бог“ тук се има предвид Троицата, а не Отецът).

(цитатите са от NIV)

Някои считат, че Отец все още има ролята на Бог на Христос дори след възнесението на Христос. Други, като например „The Complete Book of Bible Answers“ (стр. 110–111), смятат, че Отец е бил Бог на Исус само докато Исус е бил на земята. Ефесяни 1:17 обаче изглежда опровергава това.

Въпрос: В Йоан 13:4-17 защо точно Исус изми краката на Своите ученици?

Отговор: Интересно е, че Исус извърши това служение, преди да обясни значението му в Йоан 13:12-17.

Исус каза, че е направил това като пример за нас. Макар че повечето християни не виждат необходимостта да си мием краката буквално, всички трябва да се съгласим, че трябва да си служим един на друг с искреността, смирението и саможертвата, които Исус ни показа в Своя пример.

В: В Йоан 13:19 Исус нарича ли Себе Си тук с Божественото име?

О: Да. Гръцкият текст тук е „ego eimi“, а Аланд и Грийн не посочват никакви вариации в ръкописите на това място. В „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн се казва: „преди да се случи, за да повярвате, когато се случи, че АЗ СЪМ“. NASB 2020, KJV и NKJV казват: „…да повярвате, че Аз съм Той.“ (курсивът е в оригинала). В BSB и NRSV се казва: „…да повярвате, че Аз съм Той“. В „Believers Bible Commentary“, стр. 1543, също се посочва, че тук Исус се нарича с Божественото име. Преводът на Уилямс гласи: „Аз съм Христос“, с бележка под линия: „Гръцки: че Аз съм Той“.

В: Защо в Йоан 13:21 Исус беше разтревожен, след като вече знаеше, че Юда ще Го предаде?

Отговор: Исус знаеше с ума си какво ще се случи и как ще се развият нещата. Когато обаче моментът наближи, Той беше емоционално разстроен от това, което знаеше, че ще се случи, и от това, което щеше да трябва да претърпи.

В: В Йоан 13:26 (KJV) какво означава „sop“?

Отговор: Изразът в версията на крал Джеймс се отнася до парче хляб, след като е било потопено в бульон или сос.

В: В Йоан 13:34 и 1 Йоан 2:7-8 как взаимната любов е нова заповед?

Отговор: Не трябва просто да се харесваме един друг. Исус ни заповядва да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил. Чрез предстоящото Си разпъване на кръста Исус най-накрая показа колко много ги е възлюбил. В 1 Йоан 2:7-8 Йоан признава, че взаимната любов е стара заповед, но Йоан иска също така да признаем, че взаимната любов, както Христос ни възлюби, е нова заповед. Йоан също така подчертава, че любовта е едновременно стара и нова заповед във 2 Йоан 5.

В: В Йоан 13:35, как светът ще разбере, че сме Христови ученици, чрез това, че се обичаме един друг?

Отговор: Ако някой търси причина да НЕ обича друг човек, обикновено не му се налага да търси далеч. Като извинение той може да каже, че няма много общо с този човек, или че има различен културен произход, различна раса, възраст, пол, религия, политически възгледи, богословие или вероизповедание. Те са сгрешили поради погрешна преценка или друго лошо решение. Той не е съвършен човек и е съгрешил. В един или друг момент те е разочаровал. В един или друг момент те е ядосал. Разбира се, всички тези оправдания, които можеш да измислиш, за да не обичаш някого, биха могли да бъдат използвани от другите като причини да не те обичат.

Но като оставим цялата тази „мръсотия“ зад гърба си, Исус, Който, въпреки че беше съвършен, ни обичаше въпреки всичко, достатъчно, за да пролее кръвта Си за нашите грехове, ни заповядва да обичаме другите. Той не просто ни моли да обичаме другите, а ни заповядва. С горчивина, непрощаващ дух или просто недоверие това може да се окаже трудно за някои хора. Но като християни светът ще види контраста, когато като вярващи се обичаме един друг. Не трябва да бъдем избирателни в това отношение и да обичаме само онези вярващи, които ни е най-лесно да обичаме. Трябва да бъдем пълни в послушанието си и да обичаме дори онези вярващи, които ни е по-трудно да обичаме. Може да ни е по-трудно да ги обичаме заради нашите собствени предразсъдъци, а може и да ни е по-трудно, защото те самите правят себе си по-трудни за обичане. Във всеки случай обаче трябва да показваме любовта си към хората, особено към всички вярващи. Светът ще погледне назад и ще каже: „Уау, как са могли да бъдат такива?“ А някои от тях може дори да кажат: „Как мога да бъда такъв!“

В: В Йоан 12:40 Бог ли е заслепил невярващите, или богът на този век (Сатана), както се казва във 2 Коринтяни 4:4?

Отговор: Макар че и Бог, и Сатана биха могли да вършат едни и същи или сходни неща поотделно, вероятно това не е правилният смисъл в този случай. Бог често използва Сатана като Свой инструмент. Когато някой човек откаже да следва истината, която познава, Бог може да „затвърди съдебно“ този човек, тъй като той е загубил възможностите си да види повече истина. Бог може да използва Сатана като Свой инструмент, за да направи това.

В: В Йоан 14:1 защо сърцето ти понякога се смущава и какво можеш да направиш по този повод?

Отговор: Думата за „вие“ в Йоан 14:1 е в множествено число, така че Исус говореше на всички тях, а те може да са били разтревожени по различни причини. Ние можем да бъдем разтревожени, защото ни е било казано, че не можем да бъдем надеждни и верни като Петър (Йоан 13:38), защото наистина чувстваме, че не знаем какво се случва, както Тома (Йоан 14:5), не виждаме Бог [Отец] в това, което правим, както Филип (Йоан 14:8), или Божиите пътища не ни се струват най-добрите за разпространяване на Неговото послание, както Юда (не Искариотски) (Йоан 14:22).

През този период на изпитания, когато обстоятелствата биха могли да ни отдалечат от Бога, ние можем вместо това да изберем да се приближим към Бога въпреки всичко, дори и да имаме недостатъци, объркване или липса на визия. Както каза Отецът на обладаното от демони дете в Марко 9:24: „Господи, вярвам; помогни на неверието ми!“ (NKJV)

В: В Йоан 14:2 как е възможно да има много обители в небето?

Отговор: Вероятно има много видове обители в Небесното царство, както и много обители в Небесното царство.

1. В небето има различни нива на награди; човек може да си представи това като различни видове обители. Василий (357–379 г. сл. Хр.) е проповядвал това учение, като е казвал, че има „разлики в достойнствата“. „За Духа“ 16.40, стр. 25

2. Освен това в Рая има място за всеки един човек, който ще бъде спасен, без никакво пренаселяване. Макар че предложението за Спасение се отправя към всички хора без изключение, в Рая няма да има празни обители.

Въпрос: В Йоан 14:6 само Исус ли е пътят, истината и животът, а не Неговите думи, както учеше рев. Мун?

Отговор: Не. Първо, ето какво е казал т.нар. Месия, пастор Мун, а след това – какво казва Библията в противовес на това.

„Божественото принцип“ на пастор Мун, стр. 131: „Исус не каза, че Неговото слово е истината, а че Той самият е истината, пътят и животът (Йоан 14:6). Това е така, защото Неговите думи бяха само средство да изрази Себе Си като истината... Можем да разберем, че Новият Завет е бил даден като учебник за преподаване на истината на хората отпреди 2000 години... Следователно днес истината трябва да се яви с по-висок стандарт и с научен метод на изразяване, за да може интелигентният съвременен човек да я разбере.“

Опровержение: Исус каза: „Небето и земята ще преминат, но думите Ми никога няма да преминат.“ Лука 21:33

„Исус отговори: „Ако някой Ме обича, ще спазва Моето учение. … Който не Ме обича, няма да спазва Моето учение.“ Йоан 14:23-24

Не можеш да твърдиш, че следваш и се подчиняваш на Исус, а в същото време да отхвърляш Неговите думи.

Въпрос: В Йоан 14:6 как Исус е пътят, истината и животът?

Отговор: Изборът на думи от страна на Исус тук е увлекателен.

Пътят е маршрутът, по който трябва да вървим, за да стигнем до дадена дестинация. Той не е „точка“, а по-скоро поредица от точки. Предполага се, че ние се намираме на една от точките в тази поредица и се придвижваме в правилната посока.

Истината включва верни факти и логика, но означава и много повече от това. Истината е това, което живее вътре в нас, това, което трябва да характеризира нашия живот, това, което трябва да обичаме, и това, което трябва да практикуваме. Живот, изграден върху лъжа, изобщо не е истина. Западните представи за „правилност“ и „реалност“ са обединени в библейското понятие за истината.

Животът е едновременно нашето преживяване в живота, реалността на нашето съществуване и това, което поддържа нашия живот. На други места Библията използва метафори за водата на живота, а животът на всяко същество е в кръвта му.

В: В Йоан 14:6, може ли някой да отиде в Рая без Исус?

Отговор: Не. Мнозина в Стария Завет са отишли в Рая, без да са чували името на Исус. Днес нищо не пречи на Бог да позволи на бебета, които умират, без никога да са имали Светия Дух в себе си, да отидат в Рая.

Въпреки това, никой не може да дойде при Отеца, освен чрез Исус, според думите на Исус в Йоан 14:6. Очевидно човек би си помислил, че Исус е в най-добрата позиция да знае това.

Освен това в Деяния 4:12 се казва, че няма друго име под небето, дадено на човеците, чрез което да бъдем спасени. В Филипяни 2:10-11 се казва, че накрая всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ, за слава на Бога Отец. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 500-502 за повече информация.

Въпрос: Според Йоан 14:6, може ли някой, който никога не е чувал името на Исус, да отиде в небето?

Отговор: Бебетата, които умират, хората с тежки умствени увреждания и вярващите от Стария Завет никога не са чували за Исус. Въпреки това Бог не е ограничен да им позволи да отидат в Небесата чрез Исус.

В: Доказва ли Йоан 14:6-11, че Исус е Бог Отец, както твърдят пятидесятниците-единисти, като например Дейвид К. Бърнард („Единството на Бога: Серия по пятидесятническо Богословие“, том 1, стр. 68)?

О: Не. Изразът „Никой не идва при Отеца, освен чрез Исус“ би бил безсмислен, ако гласеше: „Никой не идва при Отеца, освен ако не дойде при Отеца“ или „чрез Отеца“. Исус каза, че Той и Отецът са Едно, но това твърдение не уточнява как са едно; за това трябва да потърсите в останалата част от Писанието. Те са неразделни, едно по природа, слава и чест. Въпреки това кръщението на Исус, Исус , който се учи на послушание в Посланието към Евреите и т.н., показват, че те са различни и се различават по роля и ранг.

Вижте „Когато култистите питат“, стр. 180–181, за допълнителен отговор.

В: Подкрепя ли Йоан 14:8-9 пантеизма, тъй като Исус каза, че Той е в Отеца, а Отец е в Него, както твърдят някои хора от религиите на „Ню Ейдж“?

О: Не, защото Троицата не е пантеизъм. Фактът, че Отецът е в Исус, не означава, че Отецът е във всичко, дори в купчина боклук. Второ, Бог Отец е същество с ум, воля и емоции, а не безличностната вселена. Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 181–182, за по-изчерпателен отговор.

В: В Йоан 14:9, тъй като Исус каза, че всеки, който е видял Него, е видял Отеца, това означава ли, че и Отецът има физическо тяло?

Отговор: Не. Напротив, този стих по-скоро показва, че Отецът няма физическо тяло. Тъй като всеки, който е видял Исус, е видял Отеца (който живее в Исус), този стих подсказва (макар и да не доказва), че Отецът няма физическо тяло. Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 84–85, за повече информация.

В: В Йоан 14:10-11 как Отец е пребивавал в Исус?

О: Може би по начин, донякъде подобен на този, по който Исус обитава в нас. Отецът, Синът и Светият Дух все пак са различими, но нищо в Писанието не казва, че между тях има разделение. Както посочва Патрик от Ирландия (ок. 389–461 г. сл. Хр.), ако листата на трилистната детелина могат да бъдат различими, но не и разделени, тогава Троицата може да има три различими, но не и разделени лица.

В: В Йоан 14:12 как християните вършат по-велики дела от тези, които е вършил Исус?

Отговор: По-великите дела, които трябва да вършим, не трябва да се разбират като „показване“, а по-скоро като по-велики и по-многобройни дела за Божието царство. Християните вършиха по-велики дела от тези, които Исус беше вършил до този момент, по най-малко четири взаимно допълващи се начина.

Значение: Докато Исус нахрани 4 000 и 5 000 души, в Деяния 2:41 се отбелязва, че благодарение на проповедта на апостолите се спасиха над 3 000 души. Несъмнено спасяването на хората е по-важно от това просто да ги нахраним за един ден. Разбира се, оттогава насам християните са нахранили много повече от 5 000 души.

Числа: В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 145, се споменава, че в Деяния 2:41 се посочват повече спасени хора, отколкото през цялото служение на Исус на земята.

Метод: Светият Дух не беше излят върху всички народи до Петдесетница. Обещанието, че те ще вършат по-велики дела, е съдържано в обещанието на Исус за идването на Утешителя при тях в Йоан 14:15-18, 25

Област: Макар че Исус никога не напускаше сравнително малка географска област, докато беше на земята, Той изпрати Своите последователи не само в Юдея и Самария, но и до краищата на земята (Деяния 1:8).

Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 58–59, „Трудни изречения от Библията“, стр. 502–503, „Ето това е добър въпрос“, стр. 48–49, и „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1546 за повече информация.

В: Защо в Йоан 14:13–14 това изявление за моленето в името на Исус [предполагаемо] не е ограничено?

Отговор: То е уточнено по два начина.

Изрично: Исус използва думата „вие“ тук, а Исус говореше директно на учениците, а не на всеки, който твърдеше, че следва Бога.

Косвено: Ние се молим на нашия Небесен Отец, а нашият Небесен Отец знае какво е най-добро за нас дори повече от нашите земни бащи.

В: В Йоан 14:16 какво означава терминът „Утешител“?

О: Наред с други неща, гръцката дума „помощник“ тук означава защитник в съда, според „New Geneva Study Bible“, стр. 1692, и „New International Bible Commentary“, стр. 1255. Освен това гръцкият език може да прави разграничение между „друг от същия вид“ и „друг от различен вид“. Гръцката дума тук, allon, означава „друг от същия вид като Исус“, според „Библейския коментар на експозитора“, том 9, стр. 146. Там също се посочва, че на гръцки parakletos означава човек, който помага като съветник, адвокат, застъпник или посредник.

Според „Библейския коментар на вярващия“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1547, думата за „моля“ тук не означава подчинен човек, който моли по-висш човек за услуга. Това е дума за човек, който отправя молба към свой равен.

Въпрос: В Йоан 14:16 защо точно светът не може да приеме Светия Дух, Духа на Истината?

Отговор: Исус посочи редица свързани с това причини.

Светът е невеж, както Исус каза в Йоан 16:3. Но както показва Римляни 1:18-19, невежеството не винаги е невинно невежество; когато те потискат истината.

Някои в света буквално „мразят“ Исус, както Той предсказа в Йоан 15:18, 24.

Някои са лъжци, както Исус каза в Йоан 8:55. Някои могат да лъжат другите, но могат и да лъжат себе си.

Някои са „заети с други неща“, защото се покланят на други идоли – било то други религии, пари, алкохол и т.н. „Онези, които се покланят на безполезни идоли, губят Благодатта, която би могла да бъде тяхна“ Йона 2:8 (NIV)

Някои хора не са Божии овце, както каза Исус в Йоан 10:26.

Няма място за Моето слово, както каза Исус в Йоан 8:37

Във връзка с гореказаното, ако някой не вярва, че Исус е Този, за когото се представя, той ще умре в греховете си, както каза Исус в Йоан 8:24.

Светът е враждебен към осъждането на своя материализъм и грях. Хората не искат Светия Дух, Който ще ги изобличи в грях и липса на праведност, както каза Исус в Йоан 12:8-10.

Накрая, никой не може да дойде при Исус, освен ако Отец не го привлече, както Исус каза в Йоан 6:44.

В: В Йоан 14:16-17 твърди ли християнин от Мала Азия около 160 г. сл. Хр. на име Монтанус, че е Въплъщението на Утешителя, както твърди скептичното издание „Ръководство към Библията“ на Азимов, стр. 988?

Отговор: Азимов е трябвало да се придържа към писането на научна фантастика, тъй като тук е сбъркал фактите. Монтанус наистина е твърдял, че е пророк, чрез когото говори Утешителят (параклетос), но никой (освен Азимов) не е казвал, че Монтанус е Въплъщение на каквото и да било или на когото и да било. Тертулиан е бил най-изтъкнатият член на „деноминацията“ на монтанистите, а обширните му писания са се считали за православни и са били широко използвани от православните християни след него. Всъщност Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) обичал да казва: „Донесете ми господаря ми“, когато искал някой да му донесе книгите на Тертулиан, за да ги изучава.

Въпрос: В Йоан 14:16 Помощникът тук ли е „Божествената наука“, както твърди Мери Бейкър Еди, основателка на Християнската наука, в книгата „Наука и здраве с ключ към Писанията“, стр. 55,271?

Отговор: Не, Помощникът в стих 26 е Светият Дух и се нарича „Той“, а не „то“, както би било в случая с Божествената наука. Вижте „Когато сектарите питат“, стр. 183, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 14:16–26; 15:26; 16:5–15 пророкува ли се в Новия Завет, че Мохамед е Параклетът, или Светият Дух, както твърдят някои мюсюлмани?

Отговор: Не. Ако това беше вярно, тогава мюсюлманите биха вярвали в тези пет неща (в които те по принцип не вярват).

1. Мохамед е прославил Исус. (Йоан 16:14)

2. Аллах е изпратил Мохамед в името на Исус. (Йоан 14:26)

3. Мохамед също е бил изпратен от Исус. (Йоан 16:7)

4. Мохамед е приел мъдростта на Исус и ни я е разкрил. (Йоан 16:15)

5. Мохамед е бил „в“ апостолите. (Йоан 14:17)

Следователно никой осведомен мюсюлманин не би повярвал, че тези стихове се отнасят за Мохамед. Тези стихове трябва да се отнасят за друг, който е бил изпратен от Бога.

От друга страна, може би мюсюлманите би трябвало да прославят Исус, ако смятат, че Мохамед го е правил, въз основа на тези стихове. Въпреки това един имам ми каза, че мюсюлманите трябва да хвалят и прославят Исус, макар и да не Му се покланят.

Между другото, думата „параклетос“ се среща в Йоан 14:6 в p75 (Bodmer 14/15), датиран от края на II или вероятно III век, в p66, датиран от средата на II век, и в Синайския манускрипт.

Освен това Тертулиан е учил, че Параклитът, Утешителят, е действал в сърцата на хората по негово време (193 г. сл. Хр.) в „За моногамията“, гл. 3, стр. 61

В произведението на Хегемоний (IV век) християнинът Архелай също обсъжда как Параклитът в Йоан 14–16 е Бог Светият Дух в „Спорове с Манес“, гл. 34–35, стр. 208–209

Вижте „Когато се питат сектантите“, стр. 182–183, и „Когато се питат критиците“, стр. 419–420, за повече информация.

В: Показва ли Йоан 14:18, че Христос е Бог Отец, както твърдят пентекосталистите-унитаристи?

Отговор: В „Когато се питат сектантите“, стр. 183–184, се посочва, че пентекосталистите, вярващи в Единството, смесват действията на Исус с Неговата същност. Фактът, че Исус няма да ни остави сираци, не означава, че Той е едно и също същество с Отеца. Когато Исус беше кръстен, Той не мамеше нито объркваше хората, нито се преструваше на вентрилоквист, когато Отецът проговори от небето. Отецът не каза: „Това съм Аз, в когото имам благоволение.“ Напротив, Отецът каза: „Това е Моят Син, в когото имам благоволение.“

В: В Йоан 14:22-24 как Исус се разкрива на християните, а не на света?

Отговор: Разбира се, всеки може да знае нещо за Исус. Но само християните познават Исус лично, защото Исус живее в сърцата ни.

В: В Йоан 14:27 по какъв начин мирът на Исус, Принцът на мира, се различава от мира на света?

Отговор: Мирът на света е външен и временен, защото зависи от външни обстоятелства. Мирът на Исус е както вътрешен, така и външен, и е дълготраен, защото е независим от външните обстоятелства.

В известен смисъл, точно както човек, който е на прага на смъртта, оставя завещанието си, за да осигури и да благослови децата си, така и Исус дава Своето благословение и обещание за Провидение на Своите деца. За повече информация вижте „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1548.

В: В Йоан 14:27-28 по какъв начин Отец е по-велик от Исус?

Отговор: На земята Исус се беше изпразнил от Себе Си и, разбира се, тогава Отец беше по-велик от Исус. В небето Исус заема подчинена роля спрямо Отца. Богът на Исус е Отецът. Вижте 1 Коринтяни 11:3; 15:25-28; Матей 12:18; Ефесяни 1:3, 17; Йоан 1:33; 14:16, 26, 28; Римляни 8:26-27.

Отецът не е по-велик от Исус в две отношения:

Природа (Филипяни 2:6). (За повече информация вижте труда на Хилари „За Троицата“ 9:2 и 7:27.)

Чест. Виж Йоан 5:18; 5:23; Колосяни 2:9-10; (Исая 44:6; Откровение 1:8 в сравнение с Откровение 1:17-18; 22:13)

Както показва Йоан 5:18, Отец е равен по природа на сина, когото е родил. В противен случай Отец ти трябва да е по-велик от теб, дядо ти – по-велик от него, а стотият ти предшественик трябва да е бил супермен. Хората създават неща, но „раждат“ само хора. Бог е сътворил творенията, но „ражда“ само Бога, Своя Единороден Син. И двамата получават почит и хвала в Откровение 5:9, 12–14.

Книгата „Now That’s a Good Question“, стр. 43–44, прави разграничение между лъжливото твърдение за „по-нисшата природа“ на Сина и истинското понятие за „подчинението“ на Сина. Р. С. Спроул добавя: „Това е една от причините, поради които църквата винаги е изповядвала учението, наречено подчинение на Христос.“ За повече информация вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 27, „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 375, „Когато критиците питат“, стр. 420, „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 110, „Библейски затруднения и привидни противоречия“, стр. 240–241, „Трудни изречения от Библията“, стр. 503–505, и „Когато питат сектантите“, стр. 184.

В: В Йоан 15:1 как „истинската лоза“ се различава от обикновената лоза?

Отговор: Гръцката дума за „истинска“ тук не означава толкова „истинска“ в противопоставяне на „фалшива“, колкото „истинска“ или „оригинална“ в противопоставяне на „имитация“ или „копие“. За повече информация вижте „Библейски коментар на тълкувателя“, том 9, стр. 152.

Въпрос: В Йоан 15:1, каква друга метафора за лозата е имало преди това?

Отговор: Исус може да е изрекъл тези думи или докато е бил в горната стая, или докато е вървял от горната стая към Елеонската планина, или пък на самата Елеонска планина, на запад от Ерусалим. Ако са минали покрай храма, пред него е имало голяма златна лоза с клони, символизираща народа на Израил. Псалом 80:8-16, Езекиил 17:1-6, Еремия 12:10-11 и Исая 5:1-7 сравняват Божия народ с лоза. Бог каза: „Защото лозето на Господа на Силите е домът на Израил, а мъжете от Юда са Неговото любимо растение. Той очакваше правосъдие, но ето – потисничество; очакваше праведност, но ето – вик за помощ.“ (Исая 5:7 (NKJV))

Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 150, и „Evangelical Commentary on the Bible“, стр. 869, за повече информация.

В: В Йоан 15:1 (KJV) какво означава „лозар“?

Отговор: Това е земеделец или човек, който се грижи за лозята и реколтата.

В: В Йоан 15:1 каква е разликата между това да разглеждаме Исус като лозата, която държи клоните заедно, и това да разглеждаме хората като тези, които държат клоните заедно?

О: Израил беше лозата в Еремия 2:21. Но Исус използва различна метафора тук: Той, а не Израил, е лозата в Йоан 15:1. Ако вашата църковна организация поставя по-голям акцент върху хората, които я държат заедно, отколкото върху Исус, който я държи заедно, трябва да се запитате дали сте в правилната организация.

Какво мислите за този цитат? „Бог е в тихия, нежен глас. Всички тези клетвени декларации, обвинителни актове – всичко това е дело на дявола – всичко е корупция. Хайде! Вие, прокурори! Вие, лъжесвидетели! Цял ад, кипи! Вие, пламтящи планини, излейте лавата си! Защото накрая аз ще изляза на върха. Имам повече причини да се хваля, отколкото някога е имал който и да е човек. Аз съм единственият човек, който някога е успял да задържи цяла църква обединена от времето на Адам насам. Голямо мнозинство от всички са застанали на моя страна. Нито Павел, нито Йоан, нито Петър, нито Исус някога са го направили. Гордея се, че никой човек никога не е извършил такова дело като мен. Последователите на Исус избягаха от Него; но Светиите от Последните дни досега никога не са избягали от мен. Вие познавате ежедневния ми живот и поведение. Аз съм в обкръжението на добродетелен и добър народ. Колко обичам да чувам как вият вълците! Когато успеят да се отърват от мен, дяволът също ще си отиде. През последните три години имам записи за всичките си действия и постъпки, защото съм държал на постоянна служба няколко добри, верни и ефикасни писари: те ме придружаваха навсякъде и внимателно записваха историята ми, и са записали какво съм правил, къде съм бил и какво съм казал; затова враговете ми не могат да ме обвинят за нито един ден, час или място, без да имам писмено свидетелство, което да докаже действията ми; и враговете ми не могат да докажат нищо срещу мен.“ Джоузеф Смит, основател на мормонизма. „История на Църквата“, том 6, стр. 408–409

А какво ще кажете за този цитат, който е по-умерен? В „Dictatus Papae“ (вероятно от 1075 г. сл. Хр.) Папа Григорий VII казва: „Римската църква е основана само от Бога; само римският Папа може с право да бъде наричан вселенски; само той може да използва императорските инсигнии; само краката му трябва да бъдат целувани от всички князе; само той може да сваля императорите; самият той не може да бъде съден от никого; Римската църква никога не е грешала, нито ще греши във вечността.“ „Тематична история на християнството“ на Остин, стр. 165.

Въпрос: В Йоан 15:3 как е могъл Исус да каже, че всички са чисти, след като Юда е предал Исус?

Отговор: Не забравяйте, че към този момент Юда вече беше си тръгнал и не беше присъствал, когато Исус говореше.

В: В Йоан 15:4 какво означава думата „останете“?

Отговор: Думата „останете“ (meno на гръцки) е много значима във всички писания на Йоан. Тя се среща 11 пъти в Йоан 15, 40 пъти в Евангелието на Йоан и 27 пъти в Йоановите послания.

Подобно на клон на лозата, тя означава само едно: да живееш, свързан с лозата. Клонът може да бъде напълно отделен, като бъде отрязан. Или животът на клона може да не бъде свързан с лозата, и клонът умира. Интересно е как дърветата губят листата си през есента. Дървото произвежда корк, който спира притока на вода и хранителни вещества към листата или клоните. Без хранителни вещества те умират, губят опората си и падат. Дърветата понякога губят клони и през лятото. Когато клонът не получава слънчева светлина, той не произвежда захари или плодове и дървото го отрязва.

Вижте „Библейски коментар: Новият Завет“, стр. 325, за повече информация.

В: В Йоан 15:4 как християните пребъдват в Исус?

Отговор: По различни начини.

Доверяваме Му се да ни води стъпка по стъпка.

Подчиняваме се на Исус не само от чувство за дълг, а с незабавно, пълно и радостно подчинение, защото знаем, че Божият път е най-добрият път.

Молитвата трябва да бъде ключова отличителна черта на нашия живот.

Да копнеем за Исус, да бъдем с Него и да се молим за Неговото завръщане.

В: В Йоан 15:6, означава ли изхвърлянето на клончето, че истинският вярващ може да загуби Спасението си?

Отговор: Този стих казва, че този, който не пребъдва в Исус, може да бъде отхвърлен и изгорен. Освен това има два начина за тълкуване на този стих.

1. Всички трябва да се съгласят, че тъй като Бог знае всичко и е знаел още преди раждането на всеки човек кои ще отидат в Рая (избраните), някои ще отидат в Ада, въпреки че са били членове на църквата и са изглеждали като християни. Въпреки това никой от избраните няма да се изгуби, а всички отхвърлени ще се изгубят, защото Всезнаещият Бог е знаел това предварително.

2. Истинските християни не са единодушни по въпроса дали човек може наистина да се роди отново и по-късно или да загуби Спасението си, или да избере да се отвърне от Спасението си и да отиде в ада. Вижте обсъждането на Евреи 6:4-14 и Ефесяни 1:14 за повече информация по този въпрос.

В: В Йоан 15:8 как вярващите дават плод в Христос?

Отговор: Имайте предвид, че важното тук не е да научаваме неща, нито да учим другите, нито да извършваме служение; важното е да даваме плод. Вярващите дават плод в Христос по най-малко три начина:

Подобие на Христос: Вътрешно трябва да даваме плода на Духа и това трябва да показва, че сме в процес на ставане все по-благочестиви.

Милосърдие и дарения: Трябва да помагаме както на вярващите, така и на невярващите с времето и парите си, както и да подкрепяме угнетените.

Обърнати и ученици: Можем да помогнем, като подготвим почвата, посеем семето на Евангелието и съберем реколтата, за да доведем хората до вяра в Исус Христос. Можем също да обучаваме други християни и да помагаме за връщането на отклонилите се.

Резултатите не се измерват с това, което правите, а с това, което пониква в живота на другите хора.

Въпрос: В Йоан 15:8 хората ли са безплодни, ако не доведат други към Христос, както учи една необичайна група?

Отговор: Не. Не знаем дали Еремия е довел почти никого при Бога през живота си, но въпреки това той е служил на Бога като ефективен пророк и проповедник. Това е един от начините да се види, че човек дава плод, но то дори не е посочено като един от плодовете на Духа в Галатяни 5:22-23. Вижте „Когато сектанти питат“ за допълнителен отговор.

В: В Йоан 15:14-15 трябва ли все още да се наричаме слуги на Христос?

О: Да. Петър, който е чул тези думи от първа ръка, би бил в най-добрата позиция да разбере какво е имал предвид Исус. В 2 Петрово 1:1 Петър нарича себе си слуга (всъщност роб) на Исус. В Римляни 1:1, Филипяни 1:1; Тит 1:1 и Яков 1:1 Павел и Яков също се наричат роби на Христос Исус.

Независимо дали човек тълкува това като че Исус не нарича учениците „просто слуги“ или „слуги“, Исус казва, че Той не ги нарича просто слуги. Исус не говори за това как трябва да се наричат Божиите деца.

В: В Йоан 15:15, по какъв начин трябва да се държим като слуги на Христос и по какъв начин трябва да се държим като приятели на Христос?

Отговор: Да бъдеш слуга на Христос е добро, а да не искаш да бъдеш слуга на Христос е погрешно. Но тук Исус казва, че има много повече от това просто да бъдеш слуга на Христос. Нека разгледаме нещата от нашата гледна точка, а след това и от Божията.

От наша гледна точка

Ако бяхме само слуги, слугата прави това, което му се каже; поне когато го наблюдават. Слугата често не се интересува от резултата или успеха. Слугата може да бъде слуга само за определен период от време и да се интересува само от това, което се случва в краткосрочен план, преди да продължи напред. Да мислиш извън рамките, да търсиш по-добър начин да правиш нещата, да проявяваш инициатива или да въвеждаш иновации – това обикновено не е нещо, което слугите биха правили.

За разлика от слугата, приятелят е като партньор или член на семейството. Той доброволно прави това, което е необходимо, дори когато не му е казано. Той се интересува много от резултата и успеха на плана на господаря си. Ние не се интересуваме само от поникването на цветята, а от плода, който остава, в сравнение с този, който не остава.

Въпреки това, подобно на слугата, ние все пак имаме господар. Дори синът трябва да се подчинява на майка си и Отеца си. Можем да въвеждаме иновации и да измисляме по-добри начини за действие, но само в границите на това, което ни е заповядал нашият господар. Има всевъзможни средства за осъществяване на един план – насилие, заплахи, принуда, измама, мамене, кражба – и ние никога не трябва да ги използваме, независимо от мнението ни колко ефективни смятаме, че биха били в дадена ситуация.

От Божията гледна точка

Един слуга не би трябвало да знае какво се случва, а само какво му се казва да направи в момента. Колкото до това как трябва да направи нещо, как трябва да работи с другите – всичко това е уредено от възложената му задача.

За разлика от слугата, Бог често иска от нас да измислим как да свършим нещо, а не просто да изпълняваме механично задачите като слуга. Трябва да проявяваме инициатива. Бог може да ни възложи задачи, които не можем да изпълним сами, и въпреки това очаква от нас да ги изпълним. Но вместо да се опитваме да се справим с безплодна задача, да се провалим и да кажем на Бог: „Направих всичко, което можах“, Бог иска от нас да работим с други вярващи и заедно да изпълним задачата. Това, което можете или не можете да направите сами, без да използвате инструментите и сътрудниците, които Бог ви е дал, всъщност няма значение; важно е какво можете или не можете да направите с инструментите и сътрудниците, които Бог ви е дал, в силата на Светия Дух. Често разкриваме нашите поверителни планове за бъдещето на приятели. Същото прави и Бог. Искаме да познаваме Божията воля за нас, но трябва да искаме и да познаваме Неговото сърце.

Въпреки това, подобно на слуга, все още има много неща, които ще се появят на пътя ни в живота и които Бог избира да не ни разкрива, или поне да не ни разкрива все още. Може да има и други неща, които вече са ни се случили, за които все още нямаме представа защо Бог е позволил да се случат. Както каза един християнски автор: „Не трябва да се обиждаме от необяснимото.“ Бог не е просто наш приятел, а най-добрият ни приятел; но Той все пак е нашият Господ.

В: В Йоан 15:16 в какъв смисъл не те са избрали Христос, а Христос ги е избрал?

Отговор: Има два начина да разгледаме този пасаж.

Непосредственият контекст е ръкополагането им за апостоли. Христос е могъл да избере всеки да бъде Негов апостол, а Той избра тях. Той ги благослови, като ги избра; те не правеха никаква услуга на Исус.

Някои виждат в това по-общ контекст на Божието избрание за Спасение.

Независимо дали вярвате, че този конкретен пасаж има точно това значение, Библията ни учи, че Бог ни е избрал още преди началото на времето. Следователно е очевидно, че Бог ни е избрал, преди ние да изберем Него. Освен това Римляни 3:11-12 и други пасажи показват, че ние дори не бихме могли да изберем Бога, ако не беше Божието действие в нашия живот.

В: В Йоан 15:16 какво е плодът, който остава, и какво е плодът, който не остава?

Отговор: 1 Коринтяни 3:12-15 ни просветлява по този въпрос. Делата, които уж са извършени за Бога, но всъщност са извършени от гордост, завист или други зли мотиви, Бог няма да почете, нито да възнагради. По същия начин и нещата, извършени не от нечестиви мотиви, а от небожествени мотиви, като например стремеж към финансово богатство, също ще бъдат съдени по съответния начин.

Има поне пет вида плод.

Вътрешни: Характерът се определя като това, какъв си, когато мислиш, че никой не те гледа.

Външни: Нашите действия дават плод – добър или лош.

Финансови: Нашите дарения за Божието дело и за бедните и нуждаещите се се отбелязват, както тези на Корнилий в Деяния 10.

Евангелизация и ученичество: В Посланието до филипяните Павел каза, че самите филипяни са били неговата радост и венец.

Нашите деца и онези, за които се грижим в църквата: В предходното се включва и начинът, по който възпитаваме децата си, както и начинът, по който пресвитерите се грижат за поверените им хора. Те носят отговорност за собствените си решения, но ние имаме отговорност, докато се грижим за тях.

В: В Йоан 15:17 каква е разликата между това да изпитваш специална любов към други вярващи и това да образуваш клика?

Отговор: Няма нищо лошо в това да имаш приятели, с които си по-близък, отколкото с други. И, разбира се, не само трябва да изпитваме романтични чувства, но и да поддържаме приятелство със съпруга или съпругата си, което е по-близко от другите приятелства. Но когато приятелството ти с малка група приятели е изключително и не желаеш да включваш външни хора, тогава това може да бъде „приятелство, което е тръгнало по грешен път“. Затова си задайте въпроса: „Вашето приятелство е ли отворено или затворено?“ Има обаче някои невярващи (и дори плътски християни), от които трябва да се държите настрана, ако те продължават да ви изкушават да съгрешите.

В: В Йоан 15:18 как светът мразеше Исус?

Отговор: По два начина:

По име: Хората обикновено не употребяват напразно имената на Буда, Конфуций или Мохамед. Изглежда, че употребяват напразно само думите „Бог“ и „Исус“.

По характер: Някои отхвърлят всичко, свързано с Христос. Докато едни знаят много за Христос и след това Го отхвърлят, други умишлено не искат да знаят нищо за Христос.

Въпрос: В Йоан 15:22, 24 как идването на Исус направи някои хора по-отговорни за греховете си?

Отговор: Добрата новина е, че Бог не държи хората отговорни за това, което не знаят (Римляни 4:15; 5:12). От друга страна, 2 Петрово 2:22 и други стихове показват, че хората получават повече или по-малко строго осъждане, когато отхвърлят истината, въз основа на истината, която са знаели.

В: Защо в Йоан 15:23 никой не може да мрази Исус, без да мрази и Отеца?

О: Като част от Света Троица, Отецът, Синът и Светият Дух са еднакви по природа, цел и чест, а нашето послушание, служение и любов към Един от тях са същите, както и към останалите.

Въпрос: В Йоан 16:2, мислите ли, че „изгонването ви от синагогата“ включва и изгонването на християните от църквата?

Отговор: Да, това включва изгонване от религиозното събрание. Мартин Лутер, анабаптистите и Джон Уесли бяха изгонени от църквите си. Много истински християни не са добре дошли в някои либерални църкви.

Въпрос: Как в Йоан 16:2-3 някой би могъл да мисли, че служи на Бога, като убива учениците на Исус?

Някои преследвания срещу християни

Отговор: Много хора са имали силно изкривени представи за Бога. По-долу е даден частичен списък на преследванията на християни от страна на религиозни хора, както и на хилядите убити, доколкото това е известно.

Въпрос: В Йоан 16:5 защо Исус казва, че никой не пита къде отива Исус, след като Тома [предполагаемо] е попитал в Йоан 14:5?

Отговор: Всъщност Тома НЕ е попитал къде отива Исус. В Йоан 14:5 Тома само пита как могат да познаят пътя, тъй като той заявява (а не пита), че те не го знаят. Исус току-що беше казал, че те познават пътя, а Тома казва, че те все още не го познават.

Остава впечатлението, че Исус просто е чакал някой да попита как да се познае пътят, за да може Той да разкрие тази истина за Себе Си в Йоан 14:6-7. Нито един друг еврейски учител не е твърдял, че именно той самият е пътят. Исус не беше просто учител на истината, който показва пътя – Той Самият беше пътят.

Но след като Исус разкри това и хората вече познаваха пътя, защото познаваха Исус, нито Тома, нито някой друг изглеждаше особено заинтересован да попита Исус къде ще отиде Той или през какво ще трябва да премине.

В: Защо в Йоан 16:5 Исус каза, че никой не Го пита къде отива, след като Петър всъщност Го попита това в Йоан 13:36?

Отговор: Първо две неща, които не са част от отговора, а след това самият отговор.

X Обърнал се е към всички освен Петър: Исус би могъл да посочи останалите 10 ученици, без да включва Петър, и да каже: „Защо никой от вас не пита къде отивам?“ Макар това да е технически възможно, Йоан е бил очевидец, а пасажите не дават никаква индикация, че Исус е правел разграничение между въпроса на Петър и липсата на въпрос от страна на останалите.

X Исус е забравил, че Петър е попитал: Докато беше на земята, Исус беше безгрешен, но като смъртен човек Писанието не казва, че Исус винаги е бил в състояние да си спомни всяка подробност, особено под голям натиск. Макар това обяснение да има предимството на простотата, мисля, че има по-добро обяснение.

Гръцкото глаголно време и последователността на учението на Исус: Когато Петър и Тома за първи път зададоха въпросите си, Исус не можеше да им даде пълен отговор, без първо те да разберат ролята на Исус като пътя, истината и живота и без да им представи Светия Дух. След това Исус пита: „И все пак никой от вас не ме пита (настоящо време) къде отиваш?“ Разширеният превод на Уест гласи: „ме пита“.

В „The Expositor’s Greek Testament“, том 1, стр. 835 се казва, че учениците били толкова погълнати от собствената си скръб поради заминаването на Исус, че не се сетили да попитат къде ще отиде Той. В „New International Bible Commentary“, стр. 1257 се казва, че този въпрос е бил зададен поради тяхното сътресение, а не поради истинско желание да знаят къде отива Исус.

В: В Йоан 16:8-11 по какъв начин Утешителят убеждава света в греха, правдата и съда?

Отговор: По най-малко два начина.

Пряко и вътрешно Светият Дух убеждава хората, че трябва да съжаляват за греховете си и да дойдат при Бога.

Непряко и външно Светият Дух действа чрез хората, за да доведе другите към Христос.

Въпрос: В Йоан 16:12 защо Исус не им каза всичко, което трябваше да знаят?

О: Отговорът се намира в Йоан 16:13. В крайна сметка Бог им каза всичко, което някога щеше да им е необходимо да знаят, просто те не го научиха точно тогава. Ето защо те, както и ние, се нуждаем от Светия Дух, който да ни води и да ни дава напътствията, от които се нуждаем за всеки ден.

Една красива история илюстрира това. Имало някога един богат цар, който имал син, когото обичал много. Веднъж в годината синът отивал при баща си и искал джобните си пари за годината. Царят му ги давал и не виждал сина си отново цяла година. Освен че обичал сина си, царят бил и мъдър. На следващата година, когато синът дойде, Отец му даде дневната издръжка. Ако синът искаше издръжката за следващия ден, трябваше да дойде и да поговори с Отеца си. По същия начин, ако сте вярващ и наистина не получавате това, от което се нуждаете от Бога, може би трябва да прекарвате повече време, като се обръщате към Него ежедневно в молитва.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 421, за повече информация.

В: В Йоан 16:12-13 Духът на истината тук ли е Бахаулла?

О: Не, Духът на истината тук е дух, а не личност. Това е същият Свят Дух, за когото Исус току-що говореше в Йоан 14–16. Не може да се каже, че в Йоан 16:12–13 „дух“ се отнася до една личност, а „Дух“ се отнася до Светия Дух или нещо друго в Йоан 14:16–18, 25–26; 15:26; 16:5–11; 16:14–15. Светият Дух слезе на Петдесетница, а не през XIX век, когато е възникнала бахайската религия. За повече информация вижте „Когато сектантите питат“, стр. 186.

В: В Йоан 16:13 как Светият Дух води към цялата истина?

Отговор: Западните хора често възприемат истината предимно като верни или неверни твърдения. Въпреки това, човек може да е прав по много незначителни въпроси и все пак да греши сериозно по важните въпроси. Човек може да бъде честен, когато купува и продава, и все пак да служи на религия, която е лъжа.

Истината е Исус, а не само верни доктринални твърдения. Именно пребиваването в истинския Исус ще ни води към верните доктринални твърдения, а не доктрината, която заема мястото на Духа, който ни води към Христос. Разбира се, в небето ще познаваме и всички верни доктринални твърдения.

Истинските християни са единодушни по следните въпроси:

1. Бог е Свят, любящ, добър, справедлив, всемогъщ, всезнаещ и е навсякъде.

2. Ние сме съгрешили и всички се нуждаем от Спасител.

3. Исус, чрез Своята смърт и физическо възкресение, е единственият път към Спасението.

4. Трябва да направим Покаяние и да повярваме в Исус.

5. Всички ние трябва да водим свят живот.

Има и много други важни въпроси.

Истинските християни не са единодушни по следните въпроси:

Точният смисъл на кръщението и дали то трябва да се прилага само към вярващите, или и към бебетата.

Дали е по-добре да се поклоняваме в събота или в неделя.

Дали е допустимо да се работи в събота или неделя.

Точният смисъл на Господната вечеря.

Дали християните трябва някога да воюват във война или да лъжат, за да спасят живот от зли хора.

Балансът между Божието предопределение и свободната воля на човека.

Милениумът и времето на Възнесението.

Правилният брой книги в Стария Завет.

Дали истинските християни могат да загубят Спасението си.

Други второстепенни и тривиални въпроси.

Въпрос: В Йоан 16:13 се казва, че Светият Дух ни води към цялата истина, тогава защо има толкова много разногласия сред истинските християни?

Отговор: Вижте обсъждането на Ефесяни 4:4 за отговора.

Въпрос: В Йоан 16:20-22 как скръбта на учениците ще се превърне в радост?

Отговор: Това се случи по драматичен начин след възкресението, когато те видяха отново възлюбения Исус. Това ще се случи с всички ученици на Христос, когато умрем и отидем да бъдем с Исус в небето.

В: В Йоан 16:23 трябва ли да се молим на Исус за нещо, или само да молим Отеца?

О: Молитвата „Отче наш“ е отправена към Отеца и изглежда, че повече молитви са били отправяни към Отеца, отколкото към Исус. Въпреки това е добре да отправяме молби към Исус, както Стефан, изпълнен със Светия Дух, отправи две молби към Исус в Деяния 7:59-60.

В: Означава ли Йоан 16:24, че можем да получим всичко, което пожелаем, чрез молитва, както твърдят някои учители от движението „Слово и вяра“?

О: Павел определено не е мислил така, тъй като е помолил трънът в плътта му да му бъде отнет, но това не се е случило. Павел също така за първи път се е обърнал към галатяните поради болест и вероятно не е искал да бъде болен, макар че Бог е използвал болестта на Павел за добро. Йоан 16:24 ни насърчава да молим, но това е в контекста на пребъдването в Него. Затова молете се за всичко, за което смятате, че Бог иска да Го помолите, но с търпение осъзнайте, че Бог, като мъдър родител, ще каже „не“ както на нещата, за които знаете, че Бог не иска да имате сега, така и на нещата, за които мислите, че Бог иска да имате, но Бог знае по-добре. Вижте „Когато сектантите питат“, стр. 186–187, за допълнителен отговор.

В: Защо в Йоан 16:25 Исус говореше с притчи дори на Своите собствени ученици?

О: Може би тази проста аналогия ще помогне да се обясни. Представете си учител, който преподава математика само чрез лекции: без домашни задачи и без тестове. Без необходимост да дава обратна връзка, учениците скоро биха станали самодоволни в ученето си. Освен това, при предмети като диференциално смятане, частични диференциални уравнения и анализ на крайни елементи, предизвикателството не е в уравненията, които трябва да се запомнят, а в концепциите, които трябва да се разберат и приложат. Макар че Исус никога не е давал писмени тестове, вместо това Той е задавал въпроси, гатанки и притчи. Човек трябваше да познава Божието слово, за да може дори да се надява да разбере нещо от тях. Освен това, самото заучаване на думи също не е достатъчно. Трябва да размишляваме върху истините, за да усвоим концепциите, които Бог ни е съобщил в Библията.

Не трябва да се обезсърчаваме, когато някои части от Библията ни се струват трудни за разбиране. Харесва ли ни или не, Исус признава, че понякога дори умишлено е говорил с неясни думи. Изглежда, че процесът на изучаване на дълбоките истини на Библията, съпътстван от размисъл и разсъждения, е почти толкова важен, колкото и самото постигане на целта – усвояването на самите дълбоки истини.

В: Защо в Йоан 17 съдържанието на тази молитва е напълно различно от молитвата за преминаването на тази чаша в Гетсиманската градина в Мат. 26:36-46; Марк 14:32-43 и Лука 22:39-47?

Отговор: Защото това са различни молитви. Йоан 17 най-вероятно е била в Гетсиманската градина, макар че може да е била малко по-рано. Въпреки това, молитвата в синоптичните евангелия определено е била след великосвещеническата молитва в Йоан 17, защото стражарите Го арестуваха, докато се молеше. Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 161 за повече информация.

В: В Йоан 17:1 какво точно означава изразът „настъпи часът“?

Отговор: Тя означава три различни, но свързани помежду си неща.

1) Настъпил е часът Той да приключи Своето земно служение и да извърши нещо по-важно – да пролее кръвта Си на кръста за нашите грехове. Вижте Йоан 12:23, 27. Това беше „часът“, в който Исус щеше да напусне този свят, както е посочено в Йоан 13:1.

2) За да се случи това, Божията физическа защита щеше да Му бъде отнета. Преди това никой не можеше да докосне или да навреди на Исус. Защо? „Защото часът Му още не беше дошъл“ (Йоан 7:30; 8:20). Това беше невъзможно, защото Отец нямаше да го позволи.

3) Накрая, това щеше да бъде „часът“, в който царува тъмнината, както се споменава в Лука 22:53. Исус не се страхуваше от този тъмен час; Той знаеше, че това е необходимо преди най-великия Му триумф. Това е като пехотинците, които бавно и преднамерено отстъпват пред врага, преди кавалерията да задейства капана и да обкръжи врага, за да го унищожи (както се случи с римската армия при Кана).

Вижте „Библейския коментар за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1556, за повече информация.

В: В Йоан 17:2 Исус дава ли вечен живот само на онези, които Отец е дал на Исус?

Отговор: Да. Християните са единодушни, че Исус дава вечен живот на всички, които Отец е дал на Исус, и само на онези, които Отец е дал на Исус. Калвинистите и некалвинистите не са съгласни дали нашите решения и вярата, която Бог е развил в нас, имат някаква роля в избора на Отец кого да даде на Исус, или не.

Въпрос: В Йоан 17:3, тъй като Исус каза: „А това е вечният живот: да познаят Теб, единствения истински Бог, и Исус Христос, когото си изпратил“, как можем да наричаме Исус Бог?

Отговор: Терминът „Бог“ има различни значения в Библията. „Бог“ се отнася за Отеца тук, в Йоан 1:1 (първото споменаване) и в Евреи 1:9 (второто споменаване). Въпреки това не може да се използва това като доказателство, че Исус не може да бъде наричан Бог, защото терминът „Бог“ се отнася за Исус в Йоан 1:1 (второто споменаване) и в Евреи 1:9 (първото споменаване).

Струва ми се, че има не един, а два проблема с твърдението на Свидетелите на Йехова, че Йоан 17:3 казва, че не трябва да наричаме Исус Бог.

1) Свидетелите на Йехова не изглеждат последователни в своите твърдения. Ако използването на думата „Бог“ за Отеца тук означаваше, че Исус не е Бог, тогава използването на „Бог“ и „Господ“ – при положение че Исус е Господ – би означавало, че Отецът не е Господ.

В 1 Солунци 4:16а се споменава: „Самият Господ ще слезе от небето с вик, с глас на архангел и с тръбата на Бога.“ (KJV). Тъй като тук Исус е Господ, означава ли това, че Отецът не е Господ?

По същия начин в книгата на Дейвид Рийд „Отговори на Свидетелите на Йехова стих по стих“, стр. 82, се споменава, че ако наричането на Отеца „Бог“ по някакъв начин изключва Исус от това да бъде Бог, тогава наричането на Исус наш „единствен Господ“ в Юда 4 би изключило Отца от това да бъде Господ. Още по-лошо за тяхната теза е, че Светият Дух също се нарича Господ в 2 Коринтяни 3:17.

„Бог [Отец] и Господ Исус“ се споменава също в Яков 1:1; 1 Солунци 1:3; 3:11,13 и на други места.

2) Свидетелите на Йехова не изглеждат честни към себе си в този случай. Ако казват, че „Бог и Исус“ означава, че не е правилно да наричаме Исус Бог, то те самите наричат Исус Бог в своя превод на Йоан 1:1 и Евреи 1:9. Това, което Свидетелите на Йехова би трябвало да кажат, е, че Исус не е Бог тук според употребата на думата „Бог“ в този стих; и ние можем да се съгласим с това твърдение.

Свидетелите на Йехова трябва да се съгласят с християните, че в Писанията има различни определения/употреби на думата „Бог“. Освен когато се отнася за фалшиви богове (1 Коринтяни 8:5-6; Битие 31:30, 33), има три употреби на думата „Бог“, които са верни.

Отецът. Галатяни 1:1, Ефесяни 1:2-3, 17, Евреи 1:9 (второто употребяване), Йоан 17:3 и др.

Исус. Евреи 1:9 (първото споменаване); Йоан 1:1, 19; Осия 1:7; Исая 7:14; 1 Йоан 5:11, 12 срещу 21; Колосяни 2:9 и Матей 1:23

Светият Дух. Римляни 8:9-16; Лука 1:35; 1 Йоан 4:12, 13, 15-16; 1 Коринтяни 3:16 срещу 1 Коринтяни 6:19; Деяния 5:4.

Въпрос: В Йоан 17:3а гръцкият текст гласи ли: „Това означава вечен живот – те да придобият познание за Теб…“, или „Ето това е вечен живот: да Те познават…“ (NIV), както в повечето преводи?

Отговор: Вторият вариант е този, който е подобен на повечето преводи; изразът „да приемат“ е малко насилствен. На гръцки първият глагол, estin (Стронг 2076), означава „е“ и произлиза от думата „да бъде“. В списъка на Стронг с 14 значения е включено и „означава“. Вторият глагол, ginuskusi (Стронг 1097), означава „да Те познават“. Конкорданцията на Стронг посочва, че тази дума се използва в голямо разнообразие от контексти и с много значения.

Ето различни преводи на Йоан 17:3а.

„И това е вечен живот, да Те познаят…“ (KJV)

„И това е вечен живот, да Те познаят…“ (Буквалният превод на Грийн)

„И това е вечният живот, да Те познаят…“ (RSV, NRSV, ранната NASB, NKJV)

„Ето това е вечният живот: да Те познават…“ (BSB, NIV)

„Това е вечен живот, да Те познаят…“ (NASB 1995, NASB 2020)

„А вечният живот означава да Те познават…“ Превод на Уилямс

„И това е вечният живот, а именно, да имат опитно познание за Теб…“ (Разширен превод на Уест)

Въпрос: Защо в Йоан 17:4 Исус каза, че е завършил Своето дело, преди разпъването?

Отговор: В навечерието на арестуването Си Исус видя, че на практика нямаше какво повече да направи в този живот. От този момент нататък всичко щеше да му бъде наложено. Може би Исус е мислил същото, когато каза на Петър, че той ще се окаже в подобна ситуация в Йоан 21:18-19.

Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 39, и „Библейски коментар на Експозитора“, том 9, стр. 162–163, за различен, но допълващ отговор.

Въпрос: В Йоан 17:5, тъй като самият Исус е трябвало да моли Отеца за нещо, означава ли това, че Той е бил по-малък от Отеца?

Отговор: Не. В отговора трябва да се имат предвид три неща.

На земята Исус доброволно се лиши от Своята слава, както показва Филипяни 2:7. Той се уморяваше (Йоан 4:6). Исус се подчини на Отеца и се научи на послушание, както показва Евреи 5:7–8.

По природа и чест двамата са еднакви, както показва Филипяни 2:7. Както земният син е от същата и равна природа като родителите си, така и Исус е от същата и равна природа като Отеца. Исус притежава пълнотата на Божеството, според Колосяни 2:9. Всички трябва да почитат Сина, точно както почитат Отеца, според думите на Исус в Йоан 5:23.

По отношение на ролята и ранга Отецът заема първостепенно място в Троицата. Дори след възкресението Отецът има ролята на Бог спрямо Бога Син, както показват Евреи 1:8-9 и 1 Коринтяни 15:24, 27, 28.

В: Защо в Йоан 17:9 Исус изрично отказа да се моли за целия свят?

Отговор: Исус не се молеше за нещо, за което Отец изрично е казал, че няма да се случи. Ние също не бива да го правим. Тук Исус не се молеше за универсализъм – че всеки човек ще бъде в Рая, а Адът ще бъде празен. На Еремия също беше казано да не се моли за хората в Еремия 7:16, Еремия 11:14 и Еремия 14:11.

Както Исус намеква в Йоан 17:16, светът е своя собствена система, а Божието царство е друга. Хората от света често не искат да бъдат част от Божието царство и да живеят вечно, почитайки Бога.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 421, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 17:11, 21–22 как християните са едно, както Отецът и Синът са едно?

Отговор: Има няколко начина, по които трябва да бъдем едно помежду си, както Исус и Отец са едно.

Хармония: В Троицата няма спорове или кавги. Макар истинските християни да не са съгласни по много въпроси, ние сме единодушни по основните въпроси на вярата и не бива да спорим или да се разделяме с други истински християни.

Единство на целта: Отецът и Синът никога не работят в противоречие един с друг. Ако изпълняваме целта, която Единственият има за нас, това е същата цел, която Отецът, Синът и Духът имат за нас.

Любов един към друг: Отецът, Синът и Духът изпитват пълна и съвършена любов един към друг. Това е целта на любовта, която трябва да изпитваме един към друг.

Да не се пренебрегваме един друг: Не трябва да твърдим или да мислим, че сме по-добри или по-ценни от другите, както показват Филипяни 2:3 и 1 Коринтяни 10:12.

Въпреки това Отецът, Синът и Светият Дух са Едно по начини, по които ние не сме едно. Вижте обсъждането на Йоан 10:30 за повече информация относно това как Отецът и Синът са един Бог, а също и как те са отделни същества.

В: В Йоан 17:11, 14, 21 как трябва християните да бъдат в света, но не от света?

Отговор: Ето списък с това как трябва да бъдем в света, последван от частичен списък с това как не трябва да бъдем от света.

Доброволно в света:

Да общуваме с хората от света: Да бъдем всичко за всички хора заради Евангелието, както казва Павел в 1 Коринтяни 9:19-23.

Да се подчиняваме на светските власти: Трябва да се подчиняваме на царете и владетелите (1 Петрово 2:13-15, 17; Римляни 13:1-5), стига те да не противоречат на Бога, най-висшата власт. Трябва да плащаме данъците си (Римляни 13:6-7; Матей 17:24-27).

Да обичаме хората по света, тъй като Бог ги обича (Йоан 3:16).

Да се надяваме за хората в света и да желаем мнозина да бъдат спасени.

Молете се за хората по света, за тяхното спасение.

Да се грижим за хората по света, за да задоволим техните физически и духовни нужди.

Неволно в света: нямаме избор по отношение на следното.

Произход: Ние сме създадени от Бога и родени от плът в този свят.

Физически ние сме от този свят. Това включва изпитването на болка, глад, смърт и несправедливост в този живот.

Последици от греховете на другите: Точно както бебетата понякога страдат от последиците от употребата на наркотици и алкохол от страна на майките им, всички ние сме подложени на страдания заради греховните действия на другите. Всъщност, тъй като сме родени в греховен свят, всички ние страдаме от последиците от греха на Адам, както показва Римляни 5:12-17.

Изкушението е общо за всички в този свят, както казва 1 Коринтяни 10:12.

Доброволно не сме от света:

Ние сме поели ангажимент към Бога: Бог събира онези, които са сключили завет с Него (Псалом 50:5), кръщение с вода (1 Петрово 3:20; Евреи 10:22), изповядване на вярата (Евреи 10:23) и чиста съвест пред Бога (1 Петрово 3:21).

Да не обичаме света: Нито похотта на плътта, нито похотта на очите, нито гордостта на живота, както казва 1 Йоан 2:15-17.

Да не обичаме както обича светът: Ние не обичаме само онези, които ни обичат, а обичаме дори враговете си, както Исус заповядва (а не просто предлага) в Лука 6:27-36.

Да нямаме същата мотивация: Ние нямаме същите стандарти, стремежи, мотивация и източник на сила като света. Ние не живеем просто според обстоятелствата. Както Джин Гетц посочва в книгата си за Посланието към филипяните, повечето неща се правят поради една от три причини: надежда за награда, страх от наказание и желание да бъдеш смятан за по-добър човек в очите на себе си и на другите. Макар Библията никога да не критикува тези мотиви (и ние също не бива да го правим), ние имаме по-висша мотивация – любовта „агапе“ –, която светът не може да разбере.

Различни ценности: Ние имаме различен критерий за значимост, стойност и смисъл на живота. Ние сме създадени за Божията слава (Исая 43:7; Ефесяни 1:6).

Да не се свързваме с невярващи в брака, в личните отношения, в бизнеса и по други начини, както показва 2 Коринтяни 6:14-18. (Ако сте женени за невярващ, обаче, не търсете развод, както заповядва 1 Коринтяни 7:12-15).

Неволно не сме от света: (Неволно не означава нежелано, а по-скоро, че това не е избор или възможност за вярващите)

Предназначение: Избраните са предназначени за небето. Трябва да се погрижим да не си създадем „прекалено голям комфорт“ тук, тъй като това е само временно място за нас. Ние сме пришълци и чужденци на тази земя (1 Петрово 2:9,11).

Светият Дух, който обитава в нас: Всички истински вярващи имат Светия Дух, който обитава в тях (Римляни 8:9-16).

Деца на Бога: Макар че Бог е сътворил всички хора, ние сме деца на Бога. Свещеното Писание счита, че невярващите не са деца на Бога (Йоан 1:12-13; Римляни 8:14-16; Ефесяни 2:3-5; 1 Йоан 3:1-2).

Вижте „Ето това е добър въпрос“, стр. 249-250, за различен, но допълващ отговор.

Въпрос: В Йоан 17:19 как е могъл Исус да се освети, след като вече беше безгрешен?

Отговор: „Освещавам“ НЕ означава просто да спреш да съгрешаваш. Всъщност това означава да бъдеш отделен за Бога или да бъдеш посветен на конкретна цел. Многото (добри) дела, които Исус извърши – като разговаряше с хората, изцеляваше болните, поучаваше и т.н. – сега щяха да останат на заден план, тъй като Той беше посветен на едно нещо: да се подготви да умре на кръста. Точно както свещеникът от Стария Завет имаше церемония, за да бъде отделен като свещеник, така и Исус беше на път да премине през церемония (макар и болезнена), за да стане наш свещеник.

Християните са призвани не само да не съгрешават, но и да бъдат осветени за Христос. Трябва да живеем живота си „осветени“ и посветени на Бога. Разбира се, това включва да се пазим от греховните неща, но в положителния смисъл означава, че трябва да бъдем посветени, като войник, спортист или земеделец. Павел говори повече за това, макар и без да използва думата „осветен“, във 2 Тимотей 2:3-6. Ние сме осветени, отделени от Бога, за да живеем и да вършим добри дела за Него. Но имаме отговорността да следваме Светия Дух и да изживяваме нашето Освещение. Петър набляга повече на важността всеки от нас индивидуално да бъде осветен (свят) в 1 Петрово 1:13-22. В 1 Петрово 1:18 (NKJV) Петър противопоставя това на „безцелното поведение“. Той продължава, като говори за църквата като осветен народ в 1 Петрово 2:9-12.

Понякога ли се чудите колко е съотносим вашият живот към Божиите цели? Разбира се, не можете да оценявате молитвите си, разговорите си и насърченията, които давате на другите, според светските стандарти. Но все пак се чудите ли? Може би Бог чака вие да се замислите за това. Той търпеливо чака да пожелаете да живеете осветен живот, за да изразите по-добре любовта си към Него и да осъществите Неговите цели.

Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 165, и „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1558, за повече информация.

В: В Йоан 17:20-21, когато Исус се молеше всички да бъдат едно, това ли се отнася до една организация, както са проповядвали Римокатолическата църква, Православната църква, Коптската църква, местната църква и много от Църквите на Христос?

Отговор: Исус говореше за вярващите, които са едно в духа и едно в общението. Ние не трябва просто да бъдем „едно“, а да бъдем „едно в Христос“ Още от времето на Тертулиан през 200 г. сл. Хр. е имало християни в различни организации. Когато нещо, наричащо себе си „Единствената истинска Църква на Христос“, изгаря вярващи на клада, като Ян Хус, извършва отлъчване на вярващи, като Мартин Лутер, и започва кръстоносни походи срещу вярващи, като валденсите, или избива цял италиански град, истинските християни по онова време трябва да бягат, а не да бъдат едно с тази организация. Вижте „Когато сектантите питат“, стр. 187–188, за различен, но допълващ отговор.

В: В Йоан 18:2 как Исус е ходил често там, след като е бил в Ерусалим само през тази седмица?

Отговор: Това не беше единственият път, когато Исус и учениците бяха в Ерусалим. Освен това те минаваха покрай Гецмания два пъти на ден, когато отиваха към Храма и се връщаха от него. Нямаше достатъчно ханове и къщи, за да се настанят всички хора, дошли в Ерусалим през седмицата на Пасхата. Времето обаче беше хубаво, така че повечето хора просто спеха на открито.

В: В Йоан 18:3 защо войниците носеха фенери?

О: Вероятно са взели фенери както за да виждат в тъмното като цяло, така и защото са мислили, че може да се наложи да претърсват градината цяла нощ в търсене на Исус. Взели са мечове, за да арестуват Принца на мира. Забележете, че Исус ги посрещна при портата.

В: В Йоан 18:9 как Исус не загуби нито един от учениците Си, след като в Йоан 17:12 Той загуби един (Юда)? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

О: След като Юда си тръгна, за да предаде Исус, Исус в Йоан 17:12 каза: „Докато бях с тях, аз ги пазех и ги съхранявах в безопасност чрез името, което Ти ми даде. Никой не се изгуби, освен този, който беше обречен на погибел, за да се изпълни Писанието.“ (NIV).

От външна гледна точка един от начините да се разгледа това е, че никой от дванадесетте ученици (включително Юда) не е бил физически заловен, арестуван, наранен или по друг начин изгубен в Гетсиманската градина.

Въпреки това по-добрият начин за разбиране е в духовен план. Когато учениците избягаха, в Йоан 18:9 се казва: „Това [бягството] стана, за да се изпълнят думите, които Той беше казал: „Никого от онези, които Ти ми даде, не съм изгубил.“ (NIV) В духовен смисъл Юда наистина беше изгубен, но Йоан 18:9 е уточнен с „от онези, които Ми даде“. Юда не „се обърна към злото“ в края, а по-скоро крадеше пари от кесията през цялото служение на Исус, според Йоан 12:6.

Въпрос: В Йоан 18:12 кой беше първосвещеникът?

Отговор: Анас беше свещеник от 6 до 15 г. сл. Хр. Той можеше да бъде наричан свещеник, по същия начин, по който бивш президент на Съединените щати все още се нарича президент. В Стария Завет длъжността на свещеник се заемаше до живот. Въпреки това Анас беше свален от поста си от римския прокуратор на Юдея Валерий Гратус през 15 г. сл. Хр. Тогавашният свещеник беше Каяфа, един от четиримата му зетя. За повече информация вижте „Евангелски коментар на Библията“, стр. 873, и „Библейски коментар на Експозитора“, том 9, стр. 170.

Въпрос: В Йоан 18:12–19:16 скептикът Барт Ерман пита защо Исус е бил бичуван по време на съдебния процес, а не след като той е приключил. („Исус, прекъснат“, стр. 44)

Отговор: На първо място, не е имало един, а два съдебни процеса – юдейски и римски. На второ място, бичуването се е състояло в момента, в който Пилат е смятал, че римският процес приключва. След като Пилат взе решение, Йоан 19:6 обяснява какво направи Пилат, а Йоан 19:12 обяснява защо. Пилат знаеше, че юдеите искат смъртта на Исус, но се опитваше да го освободи. Той заповяда Исус да бъде бичуван, след което Пилат показа окървавения Исус пред тълпата, надявайки се, че това ще ги задоволи. Но тълпите настояваха за смърт и изтъкнаха аргумент, който Пилат не беше предвидил: Исус се наричаше цар, и ако Пилат пуснеше самопровъзгласен цар, това щеше да изглежда много, много зле за Пилат. По този начин Пилат нямаше избор; да обяви, че Исус не заслужава смърт, щеше да се отрази зле на Пилат, ако до подозрителния император Тиберий стигнеше слух, че Пилат е мек към предателите на Рим.

Но Ерман изхожда от погрешното предположение, че древните съдебни процеси са били задължително справедливи или са трябвало да следват съвременните стандарти. Като пример, през 738/739 г. сл. Хр. по време на съдебен процес в Ирак група мъже бяха обвинени, че не са върнали пари, принадлежащи на друг. Те бяха принудени да се закълнат, че не са сторили това, след което бяха бичувани, а след това халифът беше информиран за положението им. Решението беше, че те трябва да положат клетва и след това да бъдат освободени [като невинни]. Вижте „История на ал-Табари“, том 26, стр. 7 за повече информация.

Втори пример е от 743/744 г. сл. Хр., когато халиф ал-Уалид заповяда на охраната си да бие Халид, като каза: „Нека чуя гласа му“ (т.е. в агония). След това Халид беше хвърлен в затвора, докато Юсуф бин Умар не донесе пари от Ирак, за да откупи Халид. Халид не искаше да бъде продаден, но не разполагаше с парите, които имаше Юсуф, така че ал-Уалид взе парите и продаде Халид. Юсуф първо измъчва Халид, след това го бие с камшик, а накрая го убива с шипове, забити в гърдите му. И това става, без халифът или някой друг да обяви Халид за виновен в каквото и да било. Това е описано в „Историята на ал-Табари“, том 26, стр. 176–177.

Трети пример: същата година Сулейман дръпна толкова силно дългата брада на Юсуф, че изтръгна част от нея. След това Юсуф беше хвърлен в затвора в Зеления дворец. Халиф Язид заяви, че е хвърлил Юсуф в затвора само за да може да бъде изпратен в Ирак и представен пред хората, срещу които е извършил несправедливости. Това е описано в „Историята на ал-Табари“, том 26, стр. 203–204.

В: В Йоан 18:13–27 има ли някакви съмнения относно реда на тези стихове?

Отговор: Не съвсем. Стиховете са в настоящия ред в 55 текста и групи от текстове. Само три източника имат различен ред.

Редът е 13, 24, 14–15, 19–23, 16–18, 25б–27 в Синайския сирийски препис (IV–VII век). Редът е 13, 24, 14–23, 24, 25–27 в писанията на Кирил (444 г. сл. Хр.). В ръкопис 225 (написан през 1192 г. сл. Хр.) редът е 13а, 24, 13б–23, 24–27.

В: Защо в Йоан 18:28 свещениците смятаха, че ще се осквернят, ако влязат в съдебната зала на Пилат?

Отговор: Според фарисейското предание те щяха да се осквернят не само ако ядяха с езичник, но и ако влязат в дома на езичник, тъй като езичниците ядяха нечиста храна, а фарисеите смятаха езичниците за нечисти. Фарисеите смятаха, че ако направят това, ще останат осквернени в продължение на седем дни.

Това мнение не се ограничаваше само до фарисеите. Дори Петър беше склонен да вярва в това, както показват Деяния 10 и Галатяни 2:12–15.

Въпреки това в Стария Завет нямаше закон, забраняващ храненето с езичници. Царица Естир се хранеше с езичници. Обърнете внимание как фарисеите бяха много загрижени за ритуалната нечистота, като например храненето с езичници, докато замисляха убийство.

Въпрос: В Йоан 18:30 (KJV) какво означава „злодеец“?

Отговор: Това е съвременна дума, както и дума от версията на крал Джеймс, която означава „злодеец“. Произноси се като „МАЛ-е-ФАК-тор“, с къси гласни, с изключение на „о“.

Въпрос: В Йоан 18:31, тъй като на юдеите не им беше позволено да екзекутират Исус, защо казаха: „според нашия закон той трябва да бъде умъртвен“?

О: И двете твърдения са верни. Юдеите разсъждаваха, че според юдейския закон от Стария Завет Исус трябва да бъде умъртвен. Но римляните им бяха отнели правото да извършват екзекуции. Затова те измислиха начин да накарат римляните да екзекутират Исус вместо тях. Вижте „When Critics Ask“, стр. 421–422 за повече информация.

В: Защо в Йоан 18:31 юдейският съвет не е могъл да екзекутира Исус?

О: Правомощието за екзекуция им беше отнето от римляните. Ето историческата документация.

1. Йосиф Флавий в книгата си „Войните на юдеите“, книга 2, глава 8, казва: „И сега частта от Юдея, принадлежаща на Архелай, беше превърната в провинция, а Капоний/Копоний, член на римския еквастриански орден, беше изпратен като прокуратор, като Цезар му беше поверил властта над живота и смъртта.“ Йосиф Флавий също споменава, че Синедрионът е загубил властта си над делата за смъртно наказание в „Древности на юдеите“, 20.9. (Написано около 93–94 г. сл. Хр.)

2. В „Вавилонския Талмуд“, „Санхедрин“, глава 4 след 37, лицева страница. Рави Рахман каза: „Когато членовете на Синедриона установиха, че са лишени от правото си над живота и смъртта, ги обзе обща тревога; те покриха главите си с пепел, а телата си – с вретище, възкликвайки: „Горко ни, защото скиптърът се е оттеглил от Юда, а Месията не е дошъл!““ Това се случило около 7 г. сл. Хр. (Взето от книгата на Джош Макдауъл „Доказателства, които изискват присъда“, том 1, стр. 169, и от „Исус пред Синедриона“ от Августин Леман, 1886 г., преведена от Юлиус Магат, NL#0239683, Библиотека на Конгреса № 15-24973. Виж също „Pugio Fidei“ от Мартини, Раймундус, публикувано от Де Восин през 1651 г. (стр. 148)

3. Талмуд: „Малко повече от четиридесет години преди разрушаването на Храма правомощието да се произнасят смъртни присъди беше отнето от евреите.“ Йерусалимски Талмуд, „Синедрион“, фолио 24. (стр. 147)

Въпрос: В Йоан 18:36 се казва, че Царството на Исус не е от този свят, защото евреите са отхвърлили Исус?

Отговор: Пилат беше римският управител на Юдея (26–36 г. сл. Хр.), но дори и на него не му беше позволено да се нарича цар. Никой в Юдея не трябваше да се нарича цар, освен цар Ирод. Деяния 2:23 напомня на хората, че Бог е знаел предварително, че Исус ще бъде предаден на смърт. Въпреки това Исус дойде, предлагайки на целия народ възможността да бъде в Неговото царство. Предложението беше искрено и вината, че те го отхвърлиха, беше тяхна, а не на Христос.

Може би една аналогия ще помогне. Ако 100% от всички хора приемат Истинския Бог, тогава 100% от всички хора биха отишли в Рая; Адът би бил празен. Бог обаче знае, че те няма да го направят. Вината е на самия човек, а не на Бога, че той пропуска искреното предложение на Бога.

В: В Йоан 18:37, може ли някой да бъде от истината и да не чуе гласа на Исус?

О: В крайна сметка – не. Можете ли да си представите някой, който живее вечно в Рая и никога не чува гласа на Исус? – Разбира се, че не. По същия начин, противно на католическата легенда, не Петър е пазителят на вратата на Рая. Напротив, Исус е вратата, както показва Йоан 10:7,9. Както Исус подчертава в Йоан 10:1,3,8-9, всеки, който отива в Рая, минава през Единствената Врата. Дори онези, които отиват в Рая, умирайки като малки деца, минават през Исус.

В: В Йоан 18:38 какво е имал предвид Пилат, когато е казал: „Какво е истина?“

Отговор: Първо една поучителна шега, а след това отговора. Веднъж на един учен, един инженер и един нечестен адвокат им беше зададен въпросът колко прави 1 + 1. Ученият отговори 2,0, инженерът каза около 2, а адвокатът отвърна: „Колко искате да бъде?“ Някои хора смятат, че истината е предмет на преговори или се определя чрез демократично гласуване, от лидер или съдия.

Отговорът: Макар Пилат да е могъл наивно да зададе този въпрос, защото никога не се е замислял по въпроса, това е крайно малко вероятно. Или се е чудел какъв е погледът на Исус върху истината, или пък Пилат е отправял цинична забележка, подобно на нечестния адвокат от предишната шега.

Днес много хора проявяват малък или никакъв интерес към истината. Мнозина смятат, че тя не е от значение за тях. Някои са толкова погълнати от относителното мислене, че смятат, че обективната истина не съществува. Не е изненада тогава, че Пилат не разпозна истината, когато тя беше точно пред очите му.

Въпрос: В Йоан 18:38; 19:4,6 Барт Ерман счита за значимо, че именно в Евангелието на Йоан Пилат обявява Исус за невинен на три пъти. Той казва, че ако римляните са обявили Исус за невинен, това означава, че именно юдеите са убили Христос. („Исус, прекъснат“, стр. 45)

Отговор: Скептикът Ерман споменава само Йоан, така че изглежда, че се опитва да настрои евангелистите един срещу друг, показвайки, че именно Йоан е този, който е подчертал, че не Пилат е обявил Исус за виновен. В Лука обаче Пилат също обявява Исус за невинен на три пъти – в Лука 23:4, 14, 22. Матей също го споменава в Матей 27:24, а Марко не съдържа тези изявления, а само намеци. Така че, ако Ерман се е опитвал да представи балансирана и точна картина, не знам защо не е споменал Лука толкова често, колкото е споменал Йоан.

Въпреки това обаче би било невярно да се твърди, че Йоан „е оневинил римляните“ за смъртта на Исус. Йоан 19:1 казва, че Пилат и римските войници бичуваха Исус и му сложиха трънния венец. В Йоан 19:23 се казва, че именно войниците (т.е. римските войници) са разпънали Исус. Войниците на Пилат, за които се говори в , са били на път да счупят краката на Исус, но вместо това са проболи ребрата му с копие в Йоан 19:33-34.

Накрая, макар и юдейските водачи, както и римляните, да са участвали в смъртта на Исус, не забравяйте това, което е дори по-значимо. Въпреки че Исус е могъл да избяга преди арестуването си в Гетсиманската градина, Той доброволно избра да остане, за да умре на кръста за нашите грехове. Така че, в по-широк смисъл, именно нашите грехове и любовта на Исус към нас, достатъчна, за да умре за нашите грехове, поставиха Исус на този кръст.

Въпрос: В Йоан 19:1–20:31 Ерман пише: „Евангелието на Йоан обвинява „евреите“ в доста графични изрази за това, че са отхвърлили и убили Исус (глави 19–20); а в един ужасяващ пасаж той всъщност посочва, че евреите не са деца на Бога, а деца на дявола (Йоан 8:42–44). Трудно е да бъдеш спасен, ако Сатана е твоят Отец.“ (Jesus, Interrupted, стр. 243)

Отговор: Първо вижте предишния въпрос за случай, в който Ерман несправедливо обвинява Йоан. Като цитира погрешно Писанието, за да се опита да изтъкне расовия аспект, полемиката на Ерман губи всякаква претенция за безпристрастност. Три точки в отговора.

1) Йоан 8:42-44 не казва нищо за способността им да се поддадат на Покаяние и да бъдат спасени.

2) Йоан 8:42-44а говори за тяхното духовно състояние, а не за биологичния им произход. Всъщност вероятно почти 100% от последователите на Исус по това време са били евреи. Човешкият произход на Исус е бил същият като техния. Не вярвам, че Ерман би помислил сериозно, че Исус е казвал, че генетиката на майка Му е от Сатана.

3) Исус не говореше на всички евреи; Той отговаряше на евреите, които поставяха под съмнение Неговия произход. Ако днес някой ви нарече (еуфемистично) „незаконородено дете“ и вие отговорите, би ли било справедливо да се каже, че говорите за всички от расата на обвинителя? Ерман не е по-справедлив.

Накрая, интересно е да се сравни твърдението на Ерман тук, в „Исус, прекъснат“ (стр. 243), с това в същата книга (стр. 72), където той казва, че за разлика от другите евангелия, Исус „не е преминавал през никакъв официален процес пред юдейския съвет“. Макар че според мен Йоан 18:12–26 сочи (макар и да не доказва) наличието на официален процес, въпросът е, че Ерман не обяснява защо, от една страна, смята Йоан за антисемитски, а от друга – защо смята, че в Йоан само римляните, а не евреите, са съдили Исус.

Въпрос: Как е изглеждало римското бичуване в Йоан 19:1?

О: Това не беше нещо, което бихте искали да преживеете на собствения си гръб. Бичът, който използваха, не приличаше на западния бич за бикове. По-скоро го наричаха „котка с девет опашки“, защото имаше девет края. Към всеки край беше привързано парче метал или камък. Обученият човек, който извършваше бичуването, не се стремеше толкова да причини болка, колкото да откъсне колкото се може повече кожа. Често затворникът, който трябваше да бъде разпънат, не беше разпъван, защото не оцеляваше след бичуването. Обикновено се предписваха 40 удара с камшика, но се нанасяше с един по-малко – 39, за да покажат колко добри хора са били. Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 176 за повече информация.

В: В Йоан 19:2 какви са били тръните?

Отговор: Тръните бяха от пустинни растения и често бяха дълги повече от един инч.

В: В Йоан 19:2 защо облякоха Исус с пурпурна мантия?

О: Пурпурната боя беше скъпа, тъй като се получаваше от мидите „мурекс“, които живееха по финикийското крайбрежие. Пурпурът беше цветът на царската власт и това беше саркастичен израз на твърденията на Исус, че е цар.

В: Защо в Йоан 19:8,12 Понтий Пилат се страхува?

О: На първо място, Пилат беше езичник, а гърците и римляните имаха митове за богове, които слизаха сред хората и ги съдеха според това как се отнасяха към тях. Въпреки това не знаем дали Пилат е смятал претенциите на Исус за достоверни или не.

Понтий Пилат имаше противоречиви цели. Той не смяташе Исус за виновен и може би би го освободил. Ако обаче юдеите го обвинят, че не е приятел на Цезар, защото е освободил бунтовнически цар, Пилат не би могъл да допусне това. Римският император Тиберий често беше подозрителен, жесток и в момента беше болен. Ако се разнесеше слух, че Пилат е освободил съперничещ цар, това би изглеждало много зле за него. Въпреки това, в Матей 27:19 се казва, че съпругата на Пилат му изпратила съобщение, в което споделяла, че е страдала в сън заради Исус. По този начин Пилат имаше достатъчно основания за предпазливост. Кой беше този човек, арестуван едва снощи, който можеше да влезе в съня на съпругата му?

В Йоан 19:8-11 Пилат каза, че има власт, но всъщност беше пешка в ръцете на юдеите и Сатана. Юдеите искаха Исус да умре и искаха Пилат, а не самите те, да бъде обвинен за това. Пилат разбра това.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 338–339, и „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 177, за повече информация.

В: В Йоан 19:9-10, кога още хората са виждали, че няма нищо лошо, но не са имали моралния кураж да застанат зад това, което е правилно?

Отговор: За съжаление, Петър постъпи така и заблуди Варнава в Галатяни 2:11-13. В Римляни 14:16 ни е заповядано да не правим това. За съжаление, християните от южните щати на Америка постъпиха така по времето на робството в Америка, като повечето южняци не притежаваха роби. Но дори и онези, които не притежаваха, не се изправиха и не казаха: „Експлоатацията на тези хора като роби е погрешна.“

Светът постъпи така и при арменския геноцид, при който загинаха до 1,5 милиона души в Турция през 1915 г. Американският президент Удроу Уилсън се опита да насърчи света да предприеме действия, но нито Конгресът на САЩ, нито останалият свят не направиха нищо. По-късно Хитлер заяви, че никой няма да забележи еврейския холокост, защото никой не е забелязал арменския геноцид. Дори когато се случваше Холокостът, преди Пърл Харбър мнозина в САЩ не се интересуваха от него; те искаха само да не се налага да воюват сами (въпреки че изпращаха провизии на съюзниците). Едва след като САЩ бяха атакувани в Пърл Харбър, се разпространи поговорка за американците: „Янките са страхотни, когато най-накрая се появят.“

Между другото, знаете ли, че днес по света може да има до един милион роби. Те се намират в Либия и Судан. Има ли някой, който да се застъпи за тях?

За съжаление, твърде лесно е да не се застъпиш за това, което е правилно.

Въпрос: В Йоан 19:11 някои грехове ли са по-големи от други?

Отговор: На някои християни се преподава, че всички грехове са еднакви, но това не е това, което учи Писанието.

В Йоан 19:11 Исус каза на Пилат, че онези, които са Го предали на Пилат, са „виновни за по-голям грях“.

Богохулството срещу Светия Дух се различава от другите грехове, тъй като е непростимо (Матей 12:31,32; Марко 3:28-30; Лука 12:10-11).

1 Йоан 5:16-17 говори за грях, който води до смърт (хула срещу Светия Дух), и за други грехове, които не водят до смърт.

Римляни 1:24-28 говори за нечестивите хора, които биват предадени на все по-голяма поквареност.

Езекиил 8:6,13 показва, че някои грехове са по-отвратителни за Бога от други.

В Матей 23:14 Исус казва, че фарисеите ще понесат по-тежко осъждане.

В Матей 23:15 се казва, че някои от учениците на фарисеите ще бъдат два пъти по-големи синове на ада, отколкото самите фарисеи.

В Лука 10:12 Исус казва, че при съда ще бъде по-поносимо за Содом и Гомора, отколкото за онези, които са отхвърлили Исус.

Дори при разпъването, след като Исус беше разпънат по подстрекателство на юдеите, те не искаха да съгрешат, като оставят тяло на кръста по време на съботата. Каква лицемерност!

Въпреки това, всеки грях е еднакъв в един смисъл: дори един грях е достатъчен, за да ви попречи да бъдете съвършени и да отидете в Рая, и дори нарушаването на един закон е достатъчно, за да бъдете осъдени като нарушители на закона (Яков 2:8-11)

Вижте „Ето това е добър въпрос“, стр. 150–152 за повече информация.

В: В Йоан 19:14-15 Пилат прояви презрение към юдеите. Защо хората понякога проявяват презрение към другите? Има ли случаи, в които трябва или не трябва да го правим?

Отговор: Явно Пилат е искал да напомни на юдеите, че той е над тях, и не е искал те да си мислят, че са уважавани. От друга страна, Исус в Йоан 18:19-23, макар и да не проявява презрение, не се подчинява на разпита на Свещеника. Исус не си направи труда да отговаря на обвиненията в Марко 14:60-61. Това нямаше да промени нищо.

Макар че не трябва да проявяваме презрение към хората, в Римляни 14:16 ни е заповядано да не позволяваме доброто да се говори като зло. Исус би могъл да избегне конфронтацията, ако беше избрал да изцели точно пред фарисеите в Марко 3:1-3, вместо да му каже: „Стани пред всички.“ Има моменти, в които трябва да отстояваме позицията си.

В: В Йоан 19:15 какво знаем за разпъването на кръст?

Отговор: В пещера на североизток от Йерусалим, наречена Гиват ха-Мивтар, са открити останките на мъж, разпънат на кръст от маслиново дърво. Те показват, че мъжът е бил разпънат с лице напред, а един пирон е бил забит през двете му пети, което означава, че краката му са били обърнати настрани. На кръста е имало допълнителен кол, който е осигурявал опора за лявото бедро. Два пирона са били забити в китките му (а не в дланите), където биха се задържали. Гръцката дума за „ръка“ включва и китката. Краката са били счупени с един удар, който е счупил дясното краче и е напукал лявото.

Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 182–183, и „IEJ“, том 20, бр. 1, 2 (1970), стр. 49–59 за повече информация.

Оцетът вероятно е бил кисело вино, от това, което са имали римските войници. Киселото вино би било стягащо средство, което би довело до свиване на мускулите на гърлото, така че той да не може да вика от болка толкова силно. Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 184 за повече информация.

В: В Йоан 19:15 какво често се случва, когато някой смени лоялността си?

Отговор: Те гръмко се отказваха от подчинението си на Божия цар, за да прехвърлят лоялността си към Рим. И все пак в рамките на 40 години те щяха да се разбунтуват срещу Рим, а евреите щяха да понесат големи човешки жертви.

Лозата, която расте по два различни начина, е слаба, както показва алегорията в Езекиил 17.

Знаете ли, че в миналото във Франция е имало много протестанти? Във Франция е имало много протестанти, наричани хугеноти. Крал Карл IX е бил католически монарх, който се е отнасял толерантно към протестантите. С цел да запази мира между католиците и протестантите, той уредил брака на сестра си Маргарита с протестантски благородник – Анри III от Навара. Почти всички хугенотски лидери пристигнали в (антипротестантския) Париж, за да отпразнуват сватбата. Но няколко дни по-късно, на 23–24 август 1572 г., католиците избиха 30 000 хугеноти с мълчаливото съгласие на краля ( ) по подтикване на майка му, Катерина де Медичи. Това се случи първо в Париж, а след това се разпространи из цялата страна. Фактът, че кралят на Испания се готвеше да изпрати голяма армия във Франция, също може да е бил фактор. Във всеки случай, Карл IX умира през 1574 г. от туберкулоза.

По време на Втората световна война съюзниците обещаха на лидерите на Филипините и Виетнам, че ще получат независимост за своите страни, ако окажат съпротива на японците. След войната САЩ решиха да задържат Филипините. Последва партизанска война, след което САЩ решиха да им предоставят независимост. На Франция, която беше напълно завладяна от Германия, беше позволено да задържи Виетнам. Во Нгуен Зиап и Хо Ши Мин, който в даден момент е симпатизирал на САЩ и Запада, се обърнаха към Русия за помощ в изгонването на французите в периода от 1946 до 1954 г. Ако съюзниците бяха спазили думата си, войната във Виетнам може би никога не би избухнала.

Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 339, за повече информация.

Въпрос: В Йоан 19:17-18 какво е символичното в това, че Исус е носил собствения си кръст извън града?

Отговор: Вероятно Исус е носил тежкия напречен греда, а не целия кръст. По същия начин Исаак е носил дървата за собственото си жертвоприношение в Битие 22:1-6. Освен това, според Мойсеевия закон жертвата за грях трябваше да се изнесе извън лагера (Изход 29:14 и Евреи 13:11 и сл.). В този случай това, което е най-ценно за нас – жертвата на Исус – беше най-презирано от римляните и юдеите. За повече информация вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 339.

В: Защо в Йоан 19:22 Пилат не се съгласи с искането на свещениците да не се напише „Цар на юдеите“?

Отговор: Пилат явно не е видял нужда да угажда на Синедриона. Може би Пилат е искал надписът не само да обезкуражи бунтовниците, но и като част от „игра“, с която да обиди юдейските власти.

Пилат и свещениците не бяха в добри отношения. Интересно е, че единственият път, когато са работили в хармония, е бил само за миг – когато Сатана ги е използвал заедно, за да разпънат Христос.

В: В Йоан 19:23, този плащ ли беше рядкост, тъй като беше без шевове?

Отговор: Не, не беше рядка, но беше по-ценна. Според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 477) вътрешната мантия обикновено се изработваше от две парчета плат, зашити заедно отстрани. На стр. 480 се споменава, че тъй като дрехата на Исус беше безшевна, вероятно е била по-ценна от обикновената дреха с шевове. Предполага се, че тя може да е била подарена на Исус от някоя от жените, които подпомагаха финансово Исус и Неговите ученици.

В: Подсказва ли Йоан 19:26, че можем да считаме Мария за наша майка също?

Отговор: Не. Всичко, което Библията заповядва на един конкретен човек, не означава непременно, че всеки трябва да го прави. Като абсурден пример: когато Бог заповяда на Еремия да не се жени, това не означава, че всички християни не трябва да се женят.

Исус повери на Йоан да се грижи за Мария, както добър син се грижи за майка си. Ние не трябва да се грижим за Мария.

В: Дава ли Йоан 19:26 на Мария ролята на „Посредница“ (съпосредница) и „Изкупителка“ (съизкупителка), както я счита Римокатолическата църква?

Отговор: Ни най-малко. Самият факт, че Исус спомена майка Си и дори помоли Йоан да се грижи за нея, не ѝ придава повече от това, което Исус е казал. Библията не казва абсолютно нищо за това, че Мария е съизкупителка или съпосредница. Всъщност църковното предание до 325 г. сл. Хр. не знае абсолютно нищо за тези наскоро измислени доктринални заблуди.

Ето най-ранните споменавания на Мария като Посредница.

Св. Бернар (1090 – 1153): „[Мария се нарича] вратата на небето, защото никой не може да влезе в това благословено царство, без да мине през нея.“

Св. Бонавентура (1221 – 1274): „Както луната, която стои между слънцето и земята, предава на последната всичко, което получава от първото, така и Мария излива върху нас, които сме в този свят, небесните благодати, които получава от божественото слънце на правдата.“

Алберт Велики (починал през 1280 г.): „Тя е Всеобщата раздавачка на всички небесни дарове.“

Св. Антонин (починал през 1459 г.): „Всички благодати, които някога са били дадени на хората, са дошли чрез Мария.“ Св. Антоний (ок. 250–350 г. сл. Хр.) е бил друг човек и няма писмени свидетелства, че е казал нещо подобно.

Алфонсо Мария де Лигуори, канонизиран като Свети Алфонсо през 1839 г. (1750 г. сл. Хр.), написа книгата „Славата на Мария“. Тя продължава да се издава и днес с различни църковни имприматури. Различните глави в книгата носят заглавия: „Мария, нашата Помощ“, „Мария, нашата Посредница“, „Мария, нашата Застъпница“ и др.

1935 г.: Папа Пий XI присвои титлата „съизбавителка“ на Мария по време на радиопредаване. ₁

21 ноември 1964 г.: Глава 8 от Догматичната конституция на Църквата, приета от Втория Ватикански събор и „тържествено обявена от Негово Светейшество Папа Павел VI“, гласи, между другото: 

„Следователно с право Отците виждат Мария не само като пасивно ангажирана от Бога, но и като свободно сътрудничеща в делото на Спасението на човека чрез вяра и послушание. Защото, както казва св. Ириней Лионски, тя, като беше послушна, стана причина за Спасението както за себе си, така и за целия човешки род. Затова не малко от ранните Отци с радост потвърждават заедно с него в проповедите си... „смърт чрез Ева, живот чрез Мария“. Това единство на майката със Сина в делото на Спасението се проявява от момента на девственото зачатие на Христос до Неговата смърт“

„Възнесена на небето, тя не се отказа от тази спасителна служба, а чрез многостранното си застъпничество продължава да ни носи даровете на вечното Спасение. С майчината си любов тя се грижи за братята на Своя Син, които все още пътуват по земята, заобиколени от опасности и трудности, докато не бъдат отведени в своето блажено пристанище. Затова Пресветата Дева се почита в Църквата под титлите Застъпница, Помощница, Благодетелка и Посредница.“

Вижте „When Critics Ask“, стр. 188–189, за допълнителен отговор.

В: В Йоан 19:28 как е възможно да имаме жаден Бог? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Ние почитаме Бог, Който лично разбира нашата жажда и нашите нужди. Ако Исус никога не беше дошъл на земята, Бог никога не би изпитал тези неща. Как тогава Бог би могъл да съчувства на нас или да разбере нашето човешко положение? Но какво щеше да стане, ако Всемогъщият Бог, Който може да направи всичко, беше решил да стане човек? Исус не само ни казва да бъдем верни и да упорстваме, но Той знае колко трудно е това понякога и разбира нашите страдания. Сега мюсюлманите биха казали, че Аллах би бил наясно с болката на всеки, но именно Исус, а не Аллах, би разбрал от първа ръка какво е нашето страдание, защото и Той е страдал и е изпитал болка за нас.

В: Защо в Йоан 19:29 би бил наблизо исоп?

Отговор: Исопът беше мъхесто растение, което всички трябваше да използват, за да поръсят с кръвта на пасхалното агне вратите си, както е описано в Изход 12:22. Свещениците също използваха исоп, за да обявят прокажените за чисти в Левит 14.

В: Какви са били гъбите по онова време, както се споменава в Йоан 19:29?

О: Днес гъбите често са синтетични. Тогава гъбите се вземаха от морски гъби – примитивни животни, които растат на морското дъно.

В: Защо в Йоан 19:30 Исус каза тук: „Свърши се“?

О: Гръцката дума тук, „тетелестай“, е била счетоводен термин, означаващ „изплатено изцяло“. Според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 340) са открити папирусни разписки, на които е написано „тетелестай“. Изпитанието беше преминало, а чрез смъртта и последващото възкресение на Исус нашето изкупление спрямо изискванията на правосъдието беше осигурено. Възгласът на Исус беше възглас на триумф, а не на провал.

Освен това пасхалната вечеря включваше четири чаши. Втората чаша символизираше изкуплението от ангела на смъртта. След като я изпиеше, главата на семейството казваше „свърши“.

В: В Йоан 19:33 често ли са счупвали краката на екзекутираните престъпници?

Отговор: Разбира се, костите се счупваха, когато някой беше екзекутиран чрез камъни. По време на разпъването на кръст, както е описано, явно в това нямаше нищо неочаквано или необичайно. През 1968 г. археолозите са открили скелет на мъж, загинал чрез разпъване на кръст, и долните му крака са били счупени с един-единствен удар. Римляните наричаха този удар „crurifragium“. Вижте „Коментар на библейското знание: Новият Завет“, стр. 340, за повече информация.

В: В Йоан 19:38 трябва ли да приемаме, че е имало „тайни вярващи“ като Йосиф от Ариматея?

Отговор: Има голяма разлика между човек, който просто знае, че Евангелието е истина, и човек, който поверява живота си на Христос. Очевидно е имало две групи тайни вярващи.

Тези, които просто вярват: Фарисеите в Йоан 12:42-43 знаеха, че учението на Исус е истина, но не следваха Исус, защото „обичаха похвалата на хората повече от похвалата на Бога“. Други, които просто вярваха, макар и не тайно, включват Симон Маг в Деяния 8:13, 18-20, както и вършителите на неправда в Матей 7:21-23.

Тези, които Го следваха: Йосиф от Ариматея не само вярваше, но и Го следваше (Йоан 19:38). Той не се противопостави на Исус и Йосиф действаше според вярата си. Една мисъл, върху която да се замислим, е: кога Бог желае вярващият да бъде открит и при какви обстоятелства Бог желае вярващият да вярва тайно? Разбира се, един и същи човек може да бъде скрит в една ситуация и открит в друга.

Въпрос: В Йоан 20:10-15 ангелите обикновено не се появяват ли с крила и ореоли?

Отговор: Само в изкуството, но не и в Библията, с изключение на серафимите и херувимите.

В: В Йоан 20:14-16 защо Мария Магдалина не разпозна Исус?

Отговор: Има три възможни причини и всички те могат да са верни.

1. Мария не очакваше да види Исус отново в този живот. Тя не се оглеждаше да го разпознае.

2. Мария „знаеше“ как изглеждаше Исус сега. Тя беше видяла разкъсаното му тяло, побеляло от смъртта. Когато видя Исус жив, това изобщо не отговаряше на очакванията ѝ. Например, понякога, когато очаквам обаждане всеки момент от определен приятел, а ми се обади друг приятел, ми отнема секунда-две, за да разпозная гласа му.

3. В Лука 24:16 на Клеопас и на друг ученик беше попречено да разпознаят Исус. Може би и тук на Мария временно беше попречено да разпознае Исус.

Днес някои не разпознават, че Исус е от Бога, защото не искат да търсят или да намерят никого от Бога. Други не разпознават Исус, защото Той не отговаря на предварителните им очаквания. Накрая, други биха видели и биха последвали истинския Исус, но са възпрепятствани да го направят от неща като сатанинското заблуждение на лъжливата религия, грижите на този свят, греха и преследването.

Въпрос: Защо в Йоан 20:17 Исус каза на Мария да не се докосва до Него?

Отговор: Непосредствената причина, която Исус посочи, беше, че Той все още не се беше възнесъл при Своя Отец. По-късно, в Йоан 20:27, Исус помоли Тома да докосне ребрата и ръцете Му. Може би беше просто уместно следващият, който да „прегърне“ Исус, да бъде Небесният Отец.

В книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 44, се посочва, че за да бъде Исус изпълнението на старозаветните жертви, беше уместно Той, като
„първи плод“ от 1 Коринтяни 15:20-24 Исус да бъде представен пред Бог Отец преди всеки друг. Можете да прочетете повече за първите плодове в Левит 23:9-14.

В: В Йоан 20:17, тъй като Исус нарича Отеца „моят Бог“, това доказва ли, че Исус не е Бог?

Отговор: Не. В Евреи 1:9 се казва: „…Затова Бог, Твоят Бог, Те е помазал…“, където Исус е Бог, а „Твоят Бог“ се отнася за Отеца.

Думата „Бог“, когато не се отнася до фалшив бог, има поне четири значения в Библията: Бог Отец, Бог Син, Бог Дух и Бог в Троицата. Освен че трите лица са един Бог, Отецът също е имал ролята на Бог спрямо Исус.

Вижте обсъждането на Матей 28:19, Ефесяни 1:3, 17 и особено Йоан 13:3 за повече информация. Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 110, и „Когато сектистите питат“, стр. 190, за допълнителен отговор.

В: В Йоан 20:19, тъй като Исус е имал физическо тяло след възкресението, как е влизал в затворени стаи?

Отговор: Още преди смъртта Си Исус можеше чудотворно да преминава през тълпата (Лука 4:28-30). Дори Филип беше чудотворно пренесен в Деяния 8:39-40. Но сега Исус имаше прославено физическо тяло. От една страна, Исус имаше силата да преминава през заключени врати. От друга страна, Той можеше да седне и да яде риба. Неговото прославено тяло по никакъв начин не беше „по-малко“ от нашето физическо тяло, а беше „повече“ от него, тъй като Неговото прославено физическо тяло не изпитваше болка, разлагане или смърт.

Вижте „Пълната книга с отговори от Библията“, стр. 136, и „Когато критиците питат“, стр. 422–423, за повече информация.

В: В Йоан 20:22, когато Исус каза „мир на вас“ и ги изпрати, получиха ли те Светия Дух преди Петдесетница?

Отговор: Не. Независимо дали Светият Дух е бил с тях по някакъв начин към този момент, те не бяха изпълнени със Светия Дух до Деня на Петдесетница в Деяния 2. Вижте „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 89–90, „Трудни изречения от Библията“, стр. 508–510, „Когато критиците питат“, стр. 423–424, и „Когато сектистите питат“, стр. 155–157 за повече информация.

В: Показва ли Йоан 20:22–23, че свещениците имат властта да прощават грехове?

Отговор: Не, освен ако свещеникът не твърди, че е един от дванадесетте апостоли. Преди да бъде написан Новият Завет, преди да бъде създадена църквата и преди църквата да придобие мъдростта да разпознава различните секти, Исус даде на тези мъже властта да прощават или да не прощават грехове.

1. Не се казва, че тази привилегия е била предадена на Папите или на други наследници, и

2. Не се казва, че свещениците са получили тази привилегия.

3. Въпреки това всички християни, независимо дали са духовенство или не, могат да съобщават, че Бог прощава греховете ни.

За повече информация вижте „Когато критиците питат“, стр. 424–425, и „Когато членовете на сектите питат“, стр. 190–191.

Въпрос: Как в Йоан 20:23 учениците са имали властта да прощават или да не прощават грехове?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид три неща.

Всички християни са съгласни, че Ефесяни 2:20 казва, че църквата е построена върху основата на апостолите и пророците. По този начин на апостолите е било дадено правото да обявяват, че даден грях е простен или непростен. Освен това, някои християни споделят едно от двете допълнителни виждания.

Всички християни могат да обявят: В „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 343) се казва, че не само апостолите, но и църквата има „привилегията да обявява небесните условия за това как човек може да получи прощение. Ако някой вярва в Исус, тогава християнинът има правото да обяви, че той е простен. Ако човек отхвърли жертвата на Исус, тогава християнинът може да обяви, че на този човек не е простено.“ По същия начин в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1569) се казва, че апостолите са имали властта да обявяват греховете за простени.

Само на учениците е била дадена специална власт да обявяват греховете за простени. Те са упражнили тази власт в Деяния 5:1-11 (Анания и Сапфира), 1 Коринтяни 5:3-5, 12-13 и 2 Коринтяни 2:4-8 (неморалният човек). „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1569) споменава и другите възгледи, но препоръчва именно този.

В: В Йоан 20:23 Папите през историята ли са имали властта да прощават грехове?

Отговор: Не, поне по три причини.

1. Както признават някои католически богослови (като отец Фастиги), много от корумпираните Папи са били нечестиви и ще се окажат в ада. При тези обстоятелства човек, който е далеч от Бога и не е Негов последовател, няма властта да прощава или да не прощава грехове.

2. Няма доказателства за папска приемственост.

3. Дори и да е имало папска приемственост, или апостолска приемственост, както вярваха някои в ранната църква, веригата на приемствеността е била прекъсната. Когато един Папа е съучастник в убийството на предишния Папа, това би прекъснало веригата. Когато един Папа бъде свален от трона против волята си и като последен акт отлъчи от църквата следващия Папа, тогава как би могъл отлъчен човек да има властта да прощава или да не прощава грехове, а след това да я предаде на своите приемници?

Въпрос: В Йоан 20:24, когато Йоан нарича ученика „Тома Дидим“, където „Дидим“ означава близнак, може ли това да означава, че той казва, че Тома е имал две мнения, т.е. че е бил „съмняващият се Тома“, както предполага „Пътеводителът към Библията“ на Азимов на стр. 994?

Отговор: Не. Всички признават, че „Дидим“ означава „близнак“, и никой от ранните християнски автори никога не е имал представа, че „Дидим“ би означавало „съмняващ се“.

В: В Йоан 20:24-25, наистина ли това беше същото тяло, което Исус имаше на земята?

О: Да. Един прост пример: човек може да претърпи операция и да се прибере у дома със същото тяло, но вече подобрено. По същия начин Исус имаше същото тяло, с белезите от пироните и всичко останало, но то беше прославено тяло. Исус не използваше измама, когато се яви на Тома, а беше искрен и говореше истината, когато помоли Тома да се убеди сам, като докосне раните.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) в „Писмо до една кралица (или принцеса)“, стр. 240, казва: „Защото Той [Исус], след като възкръсна и желаейки да покаже, че е възкръснало същото (тяло), което беше умряло, когато учениците Му се съмняваха, повика Тома при Себе Си и каза: „Протегни ръка: докосни Ме и виж; защото духът няма кости и плът, както виждаш, че Аз имам.“

Въпрос: Какво се казва в Йоан 20:25 за това, че Исус е бил прикован на кръст?

Отговор: Свидетелите на Йехова твърдят, че Исус е бил прикован към „стълб за изтезания“, който според тях е бил дървен стълб без напречна греда. Те показват изображения, на които се вижда само един голям пирон, който държи ръцете на Исус. В гръцкия текст, а дори и в собствения превод на Свидетелите на Йехова „Превод на Новия свят“, се използва думата „пирони“ (в множествено число), което означава, че са били повече от един пирон. Вижте също „Отговори на Свидетелите на Йехова стих по стих“, стр. 82–83, за повече информация.

Сигурен съм, че ранните християни са знаели как е умрял Исус, и ето какво казват те.

В „Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 12, стр. 144, се казва, че Мойсей е изобразил кръста, когато е протегнал ръцете си.

В „Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 9, стр. 143, се казва: „Защото [Писанието] казва: „И Авраам обряза десет, осем и триста мъже от дома си.“ Какво тогава му е било разкрито в това? Научи първо осемнадесетте, а след това тристата. Десетте и осемте се обозначават по следния начин – десетте с I, а осемте с H. Получавате [инициалите на името] Исус. И тъй като кръстът трябваше да изрази Благодатта [на нашето Изкупление] чрез буквата Т, той казва също: „Триста“. Следователно той обозначава Исус с две букви, а кръста – с една.“

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) „И не би ли трябвало по-скоро да отнесем знамето към подобието на разпънатия Исус, тъй като и Мойсей с протегнатите си ръце, заедно с онзи, който се наричаше Исус (Йошуа), постигна победа за вашия народ?“ „Диалог с Трифон“, гл. 112, стр. 255. Виж също гл. 111, стр. 254

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) „…и онова агне, което беше заповядано да се изпече цяло, беше символ на страданията на кръста, които Христос щеше да претърпи. Защото агнето, което се пече, се пече и се подрежда във формата на кръст. Защото едно шишче го пронизва напълно от долните части чак до главата [вертикално], а друго – през гърба, към което са прикрепени краката на агнето [хоризонтално].“ „Диалог с Трифон, евреин“, гл. 40, стр. 214

Минуций Феликс (210 г. сл. Хр.) Човек, почитащ Бога с разперени ръце, е знак на кръста. „Октавий“ на Минуций Феликс, гл. 29, стр. 191

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) казва, че по времето на Мойсей хората трябвало да напишат „Тау“ (гръцката буква т) по време на първата Пасха, за да ги подмине ангелът на смъртта. Те не го знаели, но това било знакът на Христовия кръст. „Отговор на евреите“, гл. 11, стр. 167–168

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „При всяка крачка напред и всяко движение, при всяко влизане и излизане, когато си обличаме дрехите и обувките, когато се къпем, когато сядаме на трапезата, когато запалваме лампите, на дивана, на стола, при всички обичайни действия от ежедневието, ние очертаваме знака върху челото.“ („Венецът“/De Corona 3.4).

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) (откъс) „Мойсей, наистина, повдига ръцете си; той не ги простира. Исус обаче, когато беше възвишен на кръста и беше на път да обгърне цялата земя с ръцете си, казва: „Прострях ръцете си към народ, който не вярва и който говори против мен.“ Проповеди върху Изход. Проповед 11, стр. 358

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) споменава, че Мойсей е протегнал ръцете си, а Христос е направил същото. Протегнатата Му ръка е спасила всички. „Диалог за истинската вяра“, първа част, гл. 11, стр. 53

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „защото птиците, които летят високо в небето, образуват фигурата на кръста с разперените си крила; и самият човек, с изпънати ръце, също изобразява същото.“ „Три фрагмента за Страданията на Христос“, фрагмент 1, стр. 399–400

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) „Мойсей, предвиждайки упоритостта на този народ, затова в съботния ден издигна ръцете си и по този начин символично се прикова към кръста.“ „За сътворението на света“, стр. 342

Атанасий, „Въплъщение“, 25:3: „Защото само на кръста човек умира с разперени ръце. Затова беше уместно Господ да понесе и това и да разпери ръцете Си, за да привлече с едната древния народ, а с другата – онези от езичниците, и да обедини и двете в Себе Си.“

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) „Така кръстът Го възвиси както фактически, така и символично, така че Неговото величие и сила станаха известни на всички, заедно с Неговите страдания. Защото като разпери ръцете Си на кръста, Той явно разпери крилете Си към изток и запад…“ „Епитома към „Божествените институти“, гл. 51, стр. 243.

След 325 г. сл. Хр.

Хегемоний (IV век) „Там Мойсей, когато беше нападнат, протегна ръцете си и се сражава срещу Амалик; а тук Господ Исус… протегна ръцете Си на кръста и ни даде Спасение.“ „Дискусия с Манес“, гл. 44, стр. 220

Има езически графит от II век, изобразяващ мъж, който се покланя на разпънат магаре с разперени ръце на кръст. Надписът гласи: „Алексаменос почита Бога“, като се предполага, че това е подигравка с християнски войник. (От http://www.jesuswalk.com/christian-symbols/cross)

Въпрос: В Йоан 20:28 Тома нарича ли Исус „Бог“?

Отговор: За разлика от това, което биха казали Свидетелите на Йехова, Тома със сигурност го е направил. Забележете, че стихът не гласи: „Тома каза: Моят Господ и моят Бог!“, а „Тома му каза: Моят Господ и моят Бог!“ Забележете, че стихът не казва „О, Господи“, сякаш Тома е погледнал към небето и е казал това. Напротив, Тома му каза: „Моят Господ и моят Бог!“ Освен това Исус нито е смъмрил, нито е поправил Тома за това, че е казал това.

В книгата „Отговори на Свидетелите на Йехова стих по стих“, стр. 84, също се посочва, че в тяхната собствена Библия „Kingdom Interlinear“ (1985 г.) под гръцкия текст правилно е написано: „Моят Господ и моят Бог“.

Вижте също „Когато сектантите питат“, стр. 191–192, за повече информация.

В: Беше ли Йоан 21:1–25 добавен по-късно, както твърди един мюсюлманин, позовавайки се на либерални скептици?

О: Първо какво се твърди, а след това отговорът. Уикипедия казва: „Учените, изучаващи Новия завет, са в голяма степен единодушни, че той не е бил част от оригиналния текст на Евангелието на Йоан“ (16.12.2018 г.), цитирано от Ерман, Барт (13 февруари 2012 г.). „Дебат „Загубен ли е оригиналният Нов завет?“ (от около 23:40)“. Проектът „Ерман“. Посетен на 15 януари 2013 г.

Отговорът: Не, няма никакви доказателства за това. В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 197, се казва: „Няма текстови доказателства, които да позволяват Йоан 21 да се разглежда като късно добавяне към основната част на Евангелието. Всяка пълна ръкописна версия на Йоан го съдържа.“

Едно солидно доказателство и липсата на противоположни доказателства би трябвало да са достатъчни, за да се определи дали то е съществувало в ранните времена или не. Но тъй като разполагаме с девет доказателства, показващи, че то е било там, и няма противоположни доказателства, тогава въпросът би трябвало да е решен за всеки, който би го оспорил. (Броя многократните споменавания от един и същ автор като едно доказателство.)

стр. 66 (Папирусите „Бодмер II“) съдържа по-голямата част от Евангелието на Йоан, включително Йоан 21:12,17. Смяташе се, че е от около 175 г. сл. Хр., но сега се счита, че е от около 125–150 г. сл. Хр.

стр. 109 (=Папирус Оксиринх 4448) Йоан 21:18–20; 21:23–25 (III век)

„Ватиканус“ [B] (325–350 г. сл. Хр.) и „Синайски“ [Si] (340–350 г. сл. Хр.) съдържат Йоан 21, както и останалите глави. В „Синайски“ първоначално не е имало Йоан 21:25, но то е било добавено по-късно, според „Новия международен библейски коментар“, стр. 1263.

Следват по-късни ръкописи: p122, Кодекс Безае, Кодекс Александринус, p59.

Писателят Татиан (починал през 172 г. сл. Хр.) в своя „Диатесарон“ – хармонизация на евангелията – цитира всеки стих от Йоан 21.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира части от Йоан 21:4,5 като „Писанието ни възхвалява“ и „в Евангелието“ в „Наставник“, книга 1, глава 5, стр. 212.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира Йоан 21:20 (не 13, а 4, не 12 думи) в „Предписание срещу еретиците“, глава 22, стр. 253.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира Йоан 21:17, когато Господ говори на Петър. „Трактати на Киприан“, Трактат 1, гл. 4, стр. 422. Той също така преразказва Йоан 21:17, където Исус пита Петър дали Го обича, в „Послания на Киприан“, Послание 2, гл. 1, стр. 280.

Ориген (246–248 г. сл. Хр.) цитира последните 14 от 23 думи от Йоан 21:25 в „Коментар на Матей“ на Ориген, книга 14, глава 11, стр. 502.

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира средните 7 думи от Йоан 21:18 (не 13, не 7, нито 9 думи) като „чуйте думите на Исус“. Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 45, стр. 448

Въпрос: В Йоан 21:5–6 как Исус пое ръководството на риболова им и как според вас Исус поема ръководството на нашия?

Отговор: Те се нуждаеха от риболов: Петър имаше съпруга и вероятно всички те трябваше да издържат семействата си. Техните собствени усилия, като опитни рибари, днес не даваха никакъв улов. Но когато послушаха Исус, резултатът надмина очакванията им.

Понякога, когато се стремим да разпространяваме Евангелието, разчитаме повече на собствените си умения, отколкото на Исус. Трябва да спрем и да послушаме Исус.

Въпрос: В Йоан 21:7 в кои три неща Йоан се е отличил и как трябва да постъпим по същия начин?

Отговор: Първо, Йоан беше първият тук, който разпозна Исус. Йоан познаваше Исус добре и лесно можеше да разпознае гласа Му. Думата на Исус тук, paidia, може да се преведе както като „момчета“ или „деца“, така и като „приятели“, според „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 344.

Второ, Йоан беше нетърпелив да се приближи към Исус. Човек може да изучава и да знае колкото си иска за Исус, но дали е нетърпелив да дойде при Исус и да остане близо до Него?

Трето, Йоан скочи пръв: макар да е добре, че останалите ученици останаха и докараха лодката, импулсът на Йоан беше незабавно да отиде при Исус.

Въпрос: В Йоан 21:11 какво е значението на 153-те риби?

Отговор: На първо място, това може да тежи над 300 паунда, така че Петър е бил силен човек, според „Библейския коментар на Експозитора“, том 9, стр. 200. Трябва да се имат предвид две неща.

Като цяло те уловиха голям брой риби и ги преброиха, за да проверят колко точно са уловили. Някои виждат в това конкретно, точно число показател, че Бог брои всеки човек, който идва при Него

По-конкретно, хората, които търсят числови модели в Библията, посочват Йоан 21:11 като ключово доказателство. В този пасаж има много модели, които дават числото 153. Вижте следващите два въпроса за повече информация. 1 + 2 + 3 + … 17 = 153.

В: В Йоан 21:11 какъв е „кодът“ за нумерологията в Новия Завет?

Отговор: Една от формите на нумерологията е теоматиката, а Дел Уошбърн е написал книга, озаглавена „Теоматика II“. Подобно на римляните, гърците са използвали букви, за да обозначават числа. Ето кода, който Уошбърн е използвал. Разбира се, ако „кодът“ му е бил грешен, тогава всичките му заключения биха се оказали необосновани.

„Кодът“: В „Теоматика II“, стр. 23, на последователните гръцки букви от алфа до епсилон са присвоени числата от 1 до 5. На числото 6 е присвоена буквата „вау“, която е присъствала в ранните гръцки азбуки, но не и в по-късните. На числата от 7 до 10 са присвоени буквите от зета до йота. Числата от 20 до 80, брояни по десетки, са присвоени на последователните гръцки букви от капа до пи. На числото 90 е присвоена гръцката буква копа (изписва се като „О“ с вертикална линия, допираща се до долната част на „О“). Копа е присъствала в ранните гръцки азбуки, но не и в по-късните. На числото 100 е присвоена буквата „ро“. На числото 200 са присвоени и двете форми на буквата сигма. Числата от 300 до 800, брояни по 100, са присвоени последователно на буквите от тау до омега. Разбира се, за иврит има различно присвояване, тъй като ивритът има различна азбука.

(Имайте предвид, че според „Енциклопедия Британика“ от 1956 и 1972 г. (под буквата „U“), семитската азбука е използвала „вау“ като шеста буква. Гърците са я използвали като гласна и тя е била последната буква в тяхната азбука, веднага след „тау“. Тези гърци са направили дигама (F) своя шеста буква. Дигама е представлявала звука „w“. Следните гръцки азбуки са съдържали „вау“: теарска (700–600 г. пр. Хр.), атическа (600 г. пр. Хр.), коринтска (600 г. пр. Хр.), халкидска (600 г. пр. Хр.) и йонийска (403 г. пр. Хр.). В атическия гръцки „вау“ се е произнасяло като немското „у“ с умлаут. Буквата „вау“ се среща в Новия Завет като числото 6 в Откровението13:18 („666“).)

Независимо от теоматиката, в книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, стр. 25 (Филип У. Комфорт и Дейвид П. Барет) се посочва, че това не е бил никакъв таен код, а стандартен начин, по който преписвачите са използвали букви за числа, включително номера на страници, както и числа в Библията, като например 12-те апостоли, 7-те ангела и т.н. В нея се представя същото съответствие като при Уошбърн, с изключение на незначителния случай, при който шестата буква се нарича „стигма“ вместо „вау“, а „сампи“ се присвоява като 900 и „,алфа“ като 1000. Тези две последни добавки са без значение, тъй като в Библията няма думи, в които се използват „сампи“ или „,алфа“.

„Anchor Bible Dictionary“, том 4, стр. 1141, също описва начина, по който гърците са използвали букви за обозначаване на числа. В него се посочва, че не знаем кога за първи път е била използвана тази система, но използването на букви за числа е било срещано в брачен договор в Елефантина, Египет, през 310 г. пр.н.е., върху монети в Египет по времето на Птолемеите (286–246 г. пр.н.е.) и върху папирус с таблици за умножение от III век пр.н.е. Самият код на гръцките букви на стр. 1141 е същият като този, даден както в „Theomatics II“, така и в „The Complete Text of the Earliest New Testament Manuscripts“, със следните изключения. В него остарялата буква, използвана за 6, се нарича „дигама“, а тази за 900 – „сан“. Хилядите до десетте хиляди се обозначават с буквите от алфа до тета със специални знаци.

Книгата „Ръкописите на гръцката Библия“ (Брус М. Мецгер), стр. 6–10, съдържа обширна част, посветена на гръцките букви, използвани като цифри. Тя използва същия „код“ като Уошбърн, с следните незначителни изключения. В нея се посочва, че числото 6 е било остаряла гръцка буква, наричана „вау“ или „дигама“, „сампи“ е било 900, а „,а“ и т.н. са представлявали 1 000 и т.н.

В папирусите на Честър Бийти (ръкопис стр. 47) в Откровението понякога се използват гръцки букви за обозначаване на числата, вместо да се изписват с думи. (Въпреки това числото 72 е изписано с думи в Йоан 10:1.) Може да се види много четлива транскрипция в „The Complete Text of the Early New Testament Manuscripts“, стр. 336. Тя напълно съвпада с това, което Уошбърн казва и показва във фотографията си от „ “. Използването на този модел с гръцки букви за номера на страниците е срещано в следните ръкописи: p1, p13, p23, p30, p38, p39, p45, p46, p66, p72, унциал 0189, унциал 0232.

Нямаме доказателства, че ранните християни са се опитвали или са виждали някаква полза от използването на нумерология, за да прегледат всяка дума в даден пасаж. Разбира се, с лека ирония, нямаме доказателства, че са разполагали с необходимите за това компютри и калкулатори. Въпреки това, не само че Уошбърн никога не е твърдял, че са правили това в ранните времена, но това всъщност е и една от основните точки на неговата теория. Ако ранните християни бяха осъзнали, че сумите от цифрите на фразите могат да се вписват в някакъв модел, те биха могли да бъдат обвинени, че променят буквите, за да създадат такива модели. Обаче, тъй като нямаме доказателства, че някой е разпознал каквито и да било модели, тези модели, ако наистина са нещо повече от съвпадение, биха били доказателство за божествен произход и съхранение.

Въпреки това Брус Мецгер в книгата си „Ръкописите на гръцката Библия“, стр. 9, посочва, че някои ранни християни са използвали вид нумерология, наречен гематрия, за да откриват специални значения в числата. В „Писмото/Посланието на Варнава“ (100 г. сл. Хр.) те са използвали броя на мъжете на Авраам (318), за да покажат, че Христос е бил в „Битие“. 300 = t, което напомняло на автора кръста, а 18 са първите две букви от гръцкото име на Исус. Августин от Хипо дори е бил запознат с това използване на гематрията. Мецгер отбелязва, че те са пропуснали да вземат предвид, че гръцкият език дори не е бил изобретен по времето на Авраам.

Заключение: Ако човек използва гръцки букви, за да изрази числа, това доказва, че Уошбърн използва същата числова съкратена система, която гръцките преписвачи често са използвали при записването на номера на страници, а понякога и на други числа.

Въпрос: В Йоан 21:11 какво е „теоматика“?

Отговор: „Теоматиката“, застъпвана от Дел Уошбърн, е една от формите на библейската нумерология. Докато „гематрията“ е форма на нумерология, която се опитва да открие значение в числата, теоматиката е различна. Тя използва компютри, за да превърне думите в числа, и след това се опитва да открие значение в числата. Като лична бележка, не съм проучил теоматиката достатъчно, за да повярвам в нея. Целта ми тук не е да ви убедя в нищо, а просто да се опитам обективно да ви дам представа, като използвам един пасаж, който представя един от най-силните му аргументи. Преди да разгледаме сумите от числата, трябва да присвоим числа на всяка от гръцките букви. За кода, който използва теоматиката, вижте предишния въпрос.

Твърденията на Уошбърн за теоматиката

1. Теоматиката, като наука за числата в Библията, не е в състояние да открие никакви нови доктрини.

2. Това е полезно, защото сложността на числата показва, че това не може да е дело на хора, тъй като тези модели не биха могли лесно да бъдат открити без съвременни компютри.

3. Това е полезно, за да се покаже степента на запазване на Божието Слово и в много случаи да се разбере кои вариации в ръкописите са правилни.

По този начин човек може да бъде консервативен християнин и да приеме теоматиката, или да я отхвърли.

Въпрос: Защо в Йоан 21:15-17 Исус използва този начин да се помири с Петър?

Отговор: Възстановяването на връзката им беше неудобен момент за Петър. Исус би могъл да каже: „Знам, че Ме обичаш, така че всичко е наред“ и след това веднага да си тръгне. Но по този начин Исус накара Петър да се замисли и да укрепи своята решимост да обича Исус над всичко друго.

В: Защо в Йоан 21:15-17 Исус попита Петър три пъти дали Го обича?

О: Първите два пъти Исус попита Петър дали Го обича, като използва думата „агапе“ за любов. И двата пъти Петър отговори, че обича Исус с „филео“. Явно след като се отрече от Исус, Петър не смяташе, че може да твърди, че обича Исус с „агапе“ любов.

На третия път Исус попита Петър дали Го обича, като използва думата „филео“. Петър се почувства наранен, чудейки се дали Исус изобщо вярва, че Петър Го обича.

Вместо да се оправдава, Петър престана да се опитва да измери искреността на любовта си и да я съпостави с неискрените си действия от миналото, когато се беше отрекъл. Вместо това Петър просто призна: „Господи, Ти знаеш всичко, Ти знаеш, че Те обичам.“

Исус знаеше всичко, поне след Своето възкресение, и Го питаше, защото искаше Петър да отговори, а не защото не знаеше. Бог задава въпроси на хората, на които вече знае отговора, още от Едемската градина. Вижте „Трудности в Библията и привидни противоречия“, стр. 240, за повече информация по този въпрос.

Бог знае колко много Го обичаме, дори по-добре, отколкото ние самите знаем. Вместо да се опитваме да кажем на Бог точната степен на дълбочината на нашата любов, нека просто признаем, че Бог знае, и нека желаем да се приближим към Него и да Го обичаме още повече.

В: Показва ли Йоан 21:15-19, че Петър е бил първият Папа, както твърдят някои римокатолици?

Отговор: Не, по-скоро това показва, че Петър е сгрешил, като е отрекъл Исус три пъти, че Исус е възстановил Петър в длъжността му и че Петър е имал отговорности като апостол. Петър отрече Исус три пъти, затова Исус попита Петър три пъти дали Го обича. За повече информация вижте „Когато критиците питат“, стр. 192–193.

В: Как Йоан 21:18 предсказва смъртта на Петър?

О: Исус каза, че Петър ще умре, като акцентът беше както върху ситуацията преди смъртта му, така и върху отношението на Петър. Според църковното предание Петър е бил разпънат на кръст в Рим. Петър е бил разпънат с главата надолу по негово желание, защото не се е чувствал достоен да умре по същия начин, по който е умрял Исус.

В произведението „За дванадесетте апостоли“ (ANF, том 5, стр. 254–255) се казва: „Петър проповядваше Евангелието в Понт, Галатия и Кападокия [всички в Мала Азия], както и в Бетания, Италия и Азия, а след това беше разпънат от Нерон в Рим с главата надолу, тъй като сам беше пожелал да пострада по този начин.“

В: В Йоан 21:18 как са умрели всички апостоли?

Отговор: В произведението „За дванадесетте апостоли“ (ANF, том 5, стр. 254–255) се казва: „Петър проповядваше Евангелието в Понт, Галатия и Кападокия [всички в Мала Азия], както и в Бетания, Италия и Азия, а след това беше разпънат от Нерон в Рим с главата надолу, тъй като самият той беше пожелал да пострада по този начин.

Андрей проповядваше на скитите [в Русия] и на траките и беше разпънат, окачен на маслиново дърво в Патра, град в Ахая [в Гърция]; и там също беше погребан.

Йоан, отново в Азия, беше заточен от царя Домициан на остров Патмос, където написа и своето Евангелие и видя апокалиптичното видение; а по времето на Траян той заспа в Ефес, където търсиха останките му, но не можаха да ги намерят.

Брат му Яков, докато проповядваше в Юдея, беше убит с меч от тетрарха Ирод и беше погребан там. Евсевий 2:9 казва, че е бил обезглавен.

Филип проповядваше във Фригия [в Мала Азия] и беше разпънат на кръст в Хиераполис с главата надолу по времето на Домициан, след което беше погребан там.

Бартоломей отново проповядва на индийците, на които също дава Евангелието според Матей, и е разпънат с главата надолу и е погребан в Албанум, град във Велика Армения.

А Матей написа Евангелието на еврейски език и го публикува в Йерусалим, след което заспа в Хиерес, град в Партия [Иран]. Папий (95–110 г. сл. Хр.) също отбелязва, че Евангелието на Матей е било написано на еврейски.

А Тома проповядваше на партяните, мидяните, персите, хирканите, бактрийците и маргианците (магите?) [всички в Иран и Афганистан, както и в бившите съветски републики], и беше прободен в четирите крайника на тялото си с борово копие в Каламене, град в Индия, и беше погребан там.

А Яков, синът на Алфей, когато проповядвал в Йерусалим, бил убит с камъни от юдеите и бил погребан там до храма. Джош Макдауъл казва, че е бил разпънат на кръст.

Юда, наричан още Лебей, проповядваше на народа в Едеса и в цяла Месопотамия, заспа в Беритус и беше погребан там. Джош Макдауъл казва, че е бил убит със стрели.

Симон Зелот, син на Клеопас, наричан още Юда, стана епископ на Йерусалим след Яков Праведния (брат на Господа), заспа и беше погребан там на възраст 120 години. Джош Макдауъл казва, че е бил разпънат на кръст.

А Матия, който беше един от седемдесетте, беше причислен към единадесетте апостоли, проповядваше в Йерусалим, заспа и беше погребан там.

А Павел стана апостол една година след Успението на Христос; и, започвайки от Йерусалим, той стигна чак до Илирик, Италия и Испания, проповядвайки Евангелието в продължение на тридесет и пет години. А по времето на Нерон той беше обезглавен в Рим и беше погребан там.“

Освен това, според легендата, апостол Тома посетил северна Индия по времето на Гондофарес и проповядвал там. Гондофарес управлявал от около 19 г. сл. Хр. до 45 г. сл. Хр.

В: В Йоан 21:20-23, как някои хора днес се разсейват с ненужни въпроси?

Отговор: Няма нищо лошо в това да задавате въпроси, но ако не можете да зададете всичките си въпроси, уверете се, че първо ще получите най-важната информация. Когато невярващ зададе въпрос за Библията, можете първо да го попитате в отговор: „Ако отговоря на този въпрос, ще ви приближи ли това към решението да приемете Христос?“ Ако отговорът му е „не“, тогава го попитайте: „Какво би ви приближило към това да приемете Исус като вашия Господ и Спасител?“

Въпрос: В Йоан 21:22-23 какво казва Исус за Йоан?

Отговор: Всъщност тук Исус говори повече за Петър, отколкото за Йоан. Исус казва, че Петър е прекалено любопитен, като се тревожи за това как ще умре Йоан. (Вероятно Петър е предположил, че тъй като Исус е говорил за смъртта на Петър, той иска да чуе и за смъртта на Йоан.) Исус казва, че дори и Йоан да остане жив до Второто пришествие на Исус, това не е грижа на Петър.

Тертулиан, писал между 198 и 220 г. сл. Хр. в „Трактат за душата“, гл. 50, стр. 227–228, казва, че е имало погрешно очакване, че Йоан ще остане жив до пришествието на Господа.

В действителност Йоан е починал от естествена смърт. Той е живял по-дълго от всеки друг апостол и всъщност е видял Исус отново преди да умре: в видение в „Откровение“.

Трябва да се примирим с факта, че има някои неща, които Бог не желае да знаем точно сега. Например, в целия Нов Завет се съдържа мисълта, че Христос може да се завърне по всяко време, затова трябва да бъдем бдителни за Него и внимателни в начина, по който живеем. Тази доктрина, наречена „неотложното завръщане на Христос“, е изложена в 1 Солунци 4:15, където самият Павел не знаеше дали Христос ще се завърне преди смъртта на Павел или не.

В: Какво е интересното в гръцкия текст в Йоан 21:24?

Отговор: Ръкописите често са били написани изцяло с главни букви, а в много от тях не е имало интервали между думите. Това обаче рядко води до двусмислие в смисъла. Тук обаче има изключение. Гръцките букви могат да означават както „Ние знаем“, така и „Аз със сигурност знам“. Гръцките ръкописи обаче, в които има интервали между думите, всички го превеждат като „Ние знаем“. Няма обаче съществена разлика между „Ние знаем“ и „Аз със сигурност знам“. За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 203.

В: Защо в Йоан 21:25 няма записи за всички останали неща, които Исус е направил?

Отговор: Мнозина изглежда имат достатъчно затруднения дори при четенето на това, което е записано за Исус. Дори в живота на Исус имаше много факти, които не бяха важни, като например в каква поза е спал, височината и теглото му, как се е хранил и т.н. С вяра ние вярваме, че Бог е запазил за нас всичко, което трябва да знаем, и трябва да бъдем усърдни да прочетем всичко това.

В: В Евангелието на Йоан какви доказателства има, че Йоан е написал Евангелието на Йоан?

О: Ранната църква единодушно е приемала Евангелието от Йоан като написано от апостол Йоан.

p66 (папирусът „Бодмер II“) (датиращ от около 175 г. или около 125–150 г. сл. Хр.) съдържа по-голямата част от Евангелието на Йоан. Заглавието, дадено в „Бодмер p66“, е „Евангелието според Йоан“. Можете да видите снимка на него в книгата „Текстът на най-ранните гръцки ръкописи на Новия Завет“, стр. 378.

Почти попадения: Въпреки че Игнатий, „Посланието на Варнава“ и „Към Диогнета“ правят алюзии към Йоан, а Юстин Мъченик цитира Йоан, като казва, че думите са на Исус, те не споменават Йоан по име.

Теофил Антиохийски (168–181/188 г. сл. Хр.) е първият, който споменава, че Евангелието е написано от Йоан, както според моето собствено проучване, така и според „Библейския коментар на вярващия“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1463. Той пише „Йоан казва“ и след това цитира Йоан 1:1а в „Теофил към Автолик“, книга 2, глава 22, стр. 103.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) в „Против ересите“, книга 3, глава 16.2, стр. 440, споменава апостол Йоан заедно с останалите евангелисти. В книга 3, глава 11.1–2, стр. 426, той цитира Йоан 1:1, 10, 11, 14 като написани от Йоан.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) в „Стромати“, книга 2, глава 15, стр. 361 споменава, че Евангелието на Йоан е написано от апостол Йоан.

Хиполит (225–235/6 г. сл. Хр.) споменава „Йоан в своето Евангелие“ и след това цитира Йоан 1:1. „Против ереста на Неот“, глава 14, стр. 228

Киприан, епископ на Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.), цитира Евангелието на Йоан като написано от Йоан в „Трактат 12“, трета книга, 24, 25, стр. 542.

Новатиан в „За Троицата“, гл. 13, стр. 622 (257 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:14, като казва, че е написано от Йоан. Той има и много други цитати от Йоан.

В „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1463, се казва, че до XIX век никой не е отхвърлял Йоан като автор на Евангелието от Йоан, с изключение на една малоизвестна секта, наречена „Алоги“.

За надеждността на Евангелието от Йоан като цяло вижте следващите три въпроса.

В: Кога е написано Евангелието от Йоан?

Отговор: Разполагаме с фрагмент от Евангелието на Йоан, наречен „Ръкописът на Джон Райландс“, датиран чрез радиокарбонно датиране към 117–138 г. сл. Хр., така че то трябва да е било написано преди това. Евангелието на Йоан вероятно е било написано между 70 г. сл. Хр. и 125 г. сл. Хр.

Мнения на различни автори

В „New Geneva Study Bible“, стр. 1656, се казва, че църковното предание предполага, че това е било около 90 г. сл. Хр.

В „Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 267) се посочва, че вероятно е между 85 и 95 г. сл. Хр. Някои критици са се опитали да го датират чак към 150 г. сл. Хр., въз основа на прилики с гностическите писания. Други го датират още през 45–66 г. сл. Хр.

В „Коментар за библейско познание: Новият Завет“, стр. 268, се посочва, че археологическите находки подкрепят Йоан 4:11; 5:2–3, а лексикалните изследвания, като например думата „synchrontai“ в Йоан 4:9, и свитъците от Мъртво море подкрепят ранната дата на написване на Евангелието от Йоан.

В „Новият международен речник на Библията“ (стр. 534) се посочва, че Евангелието от Йоан е написано „някъде към края на I век сл. Хр.“

Скептично настроеният „Наръчник на Азимов за Библията“, стр. 954, посочва, че четвъртото Евангелие е по-късно от останалите, но към 150 г. сл. Хр. изглежда вече е било известно и цитирано от писатели. Вероятно 100 г. сл. Хр. е вероятна дата, макар че може да е и малко по-късно.

Доказателства:

Според „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 937) Йоан е бил запознат с подробности за Ерусалим преди неговото разрушение, като например басейна Бетесда (Йоан 5:2) и настилката (Йоан 19:13). Използвал е терминология, която се е използвала и в Кумран. Една хармония на Евангелията, наречена „Папирус Егъртън 2“, съдържа Йоан 5 и е датирана не по-късно от 150 г. сл. Хр. (Вижте „Библейския коментар на вярващия“, стр. 1464, за повече информация по този въпрос.)

Валентин цитира Евангелието от Йоан в своето „Евангелие на истината“, написано около 140 г. сл. Хр.

В римските катакомби има стенописи, изобразяващи Христос като Добрия пастир и възкресяването на Лазар, които датират от около 150 г. сл. Хр.

Въпрос: Как можем да сме сигурни, че това, което имаме днес в Евангелието на Йоан, е достоверно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35. Безспорно е, че в крайна сметка това изисква известна степен на доверие в Бога. Ако Бог наистина е искал да ни съобщи нещо, Той би искал то да бъде съхранено.

2. Свидетелствата на ранната църква. Ето няколко християнски и нехристиянски автори, които се позовават на стихове от Евангелието на Йоан.

Любопитно е, че в „1 Климент“ няма място, което да може да се счита за позоваване на Евангелието от Йоан. Евангелието от Йоан е последното написано евангелие, а „1 Климент“ е написано толкова рано (96–98 г. сл. Хр.), че Евангелието от Йоан може би все още не е достигнало до Климент в Рим.

Игнатий (110–117 г. сл. Хр.) прави алюзия към Йоан 3:8: „Защото то знае както откъде идва, така и накъде отива“ – „Писмо на Игнатий до филаделфийците“, гл. 7, стр. 83. В „Библейски коментар за вярващите“ (стр. 1463) също се посочва, че Игнатий прави алюзия към Йоан.

Старейшините (95–117 г. сл. Хр.) [Папий?] цитират половината от Йоан 14:2 като „Господ каза“: „затова Господ каза: ‚В дома на Отеца Ми има много обители:‘“ фрагмент 5, стр. 154

„Матетес към Диогнетус“ (ок. 130 г. сл. Хр.), глава 6, стр. 27, прави алюзия към Йоан 17:11, 14, 16

„Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.), гл. 6, стр. 141, прави алюзия към Йоан 1:14: „Той трябваше да се яви в плът и да пребивава сред нас.“

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) Юстин цитира Йоан 3:5 като думи на Исус и перифразира Йоан 3:14.

„Диатесарон“ на Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) цитира 828,0 от 879-те стиха на Евангелието от Йоан, или 94,2%. Това е всичко с изключение на 51,0 стиха. „Диатесарон“ съдържа Йоан 1:1–5, 1:7–28; 1:29 и сл. (19/21 думи); 1:30–40; 1:41а (14/18 думи); 1:42а (19/22 думи); 1:43–51; 2:1–11,14; 2:16–22,23 и след. (11 от 24 думи); 2:24–25; 3:1–36; 4:1–2,3а (3 от 8 думи); 4:4–44; 4:45а (10 от 26 думи); 4:46–54; 5:1; 5:2м (5, а не 7 7 думи); 5:3–47; 6:1м (4, а не 6 2 думи); 6:2 и сл. (6/14 думи); 6:3–4; 6:5а (17/23 думи); 6:6–9; 6:10м (не 7, 7, а 8 думи); 6:12–18; 6:19м (6, а не 14, 2 думи); 6:21а (7/18 думи); 6:22а (4/37 думи); 6:23–71; 7:1–52; 8:12–18; 8:19f (25/26 думи); 8:20–24; 8:25a (10/17 думи); 8:26–59; 9:1–41; 10:1–42; 11:1–57; 12:1–11; 12:12 и сл. (15/17 думи); 12:13; 12:16–50; 13:1–30; 13:31 и сл. (12/17 думи); 13:32–36; 13:37 и сл. (6/18 думи); 13:38а (8/21 думи); 14:1-31; 15:1-27; 16:1-33; 17:1-26; 18:1-2; 18:4-10; 18:11м (4, а не 8 от 11 думи); 18:12-24; 18:25а (7/24 думи); 18:26; 18:28е (13/26 думи); 18:29–37; 18:38а (13/24 думи); 18:39–40; 19:2а (11/16 думи); 19:4-17; 19:19-37; 19:38m (не 2 6 не 4 думи); 20:2-19; 20:20m (не 10 4 не 3 думи); 20:21-31; 21:1-25. Дробите означават цитираните гръцки думи спрямо общия брой гръцки думи.

Християните от Виен и Лугдунум (177 г. сл. Хр.) цитират Йоан 16:2. ANF, том 8, стр. 779

Теофил от Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.) пише: „Йоан казва“ и след това цитира Йоан 1:1а. „Теофил към Автолик“, книга 2, глава 22, стр. 103

Ириней от Лион (182–188 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:14 като написано от Йоан. Ириней, „Против ересите“, книга 1, глава 8.5, стр. 328–329. Ириней цитира Йоан 1:6 в „Против ересите“, книга 3, глава 11.4, стр. 427.

Мураториев канон 1. (ок. 190–217 г. сл. Хр.) „Четвъртото Евангелие е това на Йоан.“

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) „Йоан е написал своето Евангелие.“ „Стромати“, книга 5, глава 12, стр. 463

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:14 и казва, че то е написано от Йоан и се намира „в Евангелието на Йоан“ в „Против Праксеас“, глава 26, стр. 622.

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) подчертава авторството на Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан, на „Откровение“ и на много от Посланията на Павел в „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 350.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) при обсъждането на Йоан 1:1–3 казва, че това Евангелие е написано от блажения Йоан в „Против ереста на Ноет“ 14, стр. 228.

Хиполитус споменава „Йоан в своето Евангелие“ и след това цитира Йоан 1:1 в „Против ереста на Ноет“, глава 14, стр. 228

Ориген (ок. 225–253/254 г. сл. Хр.) е написал цял коментар върху Евангелието на Йоан.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) споменава Матей, Марко, Лука и Йоан. Ориген, „Против Целз“, книга 5, глава 56, стр. 568. Също така цитира Матей 18:1 в „Коментар на Ориген върху Евангелието от Матей“, книга 13, глава 14, стр. 482.

Ориген цитира Йоан 9:39 в „Ориген срещу Целз“, книга 7, глава 39, стр. 626

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) твърди, че Йоан 1:14 е написан от Йоан в „Трактат за Троицата“, глава 13, стр. 622

В „Трактат срещу Новатиан“, глава 2, стр. 657 (254–256 г. сл. Хр.) се казва, че Йоан 10:1 е от Йоан, Евангелието.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава „Евангелието според Йоан“ и след това цитира Йоан 3:18, 19 в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, глава 31, стр. 543. Също така в „Трактат 2“, втора книга, глава 1, стр. 516. Вижте също цитата му от Йоан 15:18–20 като написано от Йоан в „Трактати на Киприан“, Трактат 3, гл. 29, стр. 542

„Писмото на римските пресвитери до Киприан“ (250–251 г. сл. Хр.) цитира Йоан 10:11,12. В него се цитира и Йоан 16:17. И двете са посочени като „от Самия Господ“ в „Писмата на Киприан“, писмо 2, стр. 280.

Фирмилиан от Кесария до Киприан (256 г. сл. Хр.) цитира Йоан 20:22,23 като „в Евангелието“. Писмо 74, глава 16, стр. 384

Фирмилиан от Кесария до Киприан (256 г. сл. Хр.) цитира Йоан 17:21. Писмо 74, гл. 3, стр. 391

Немесиан от Тубунае на Седмия събор в Картаген, стр. 566 (ок. 256 г. сл. Хр.) цитира Йоан 3:5 и по-късно Йоан 3:6.

Либосий от Вага на Седмия събор в Картаген, стр. 569 (ок. 256 г. сл. Хр.) цитира една четвърт от Йоан 14:6: „Господ казва: «Аз съм истината»“.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.): „Беше „в края на съботата“, както казва Матей; беше „рано, когато още беше тъмно“, както пише Йоан; беше „много рано сутринта“, както го изразява Лука; и беше „много рано сутринта, при изгрева на слънцето“, както ни разказва Марко. Така никой не ни е показал ясно точното време, когато Той възкръсна.“ Писмо 5 до епископ Василид, стр. 94. Дионисий Александрийски приемаше, че Евангелието на Йоан е написано от „Йоан“, но се съмняваше дали е от апостола или от друг Йоан.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) цитира целия Йоан 20:1 в „Писмо до епископ Василид“, канон 1, стр. 95

Писмото на Хименей (268 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 1:3–4, 18

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.): „Ще се съгласите ли, ако покажа от Евангелията, че те не са измислици?“ … „Учениците на Христос ги написаха: Йоан и Матей; Марко и Лука.“ „Диалог за истинската вяра“, първа част, „б 5“, стр. 41

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира целия Йоан 1:17 като написан от Йоан Богослов. „Диалог за истинската вяра“, пета част, гл. 11, стр. 160.

Арнобий (297–303 г. сл. Хр.) прави алюзия към Йоан 8:46: „Какво тогава ви принуждава, какво ви подтиква да хулите, да ругаете, да мразите безмилостно Този, когото никой човек не може да обвини в никакво престъпление?“ (Арнобий, „Против езичниците“, книга 1, глава 64, стр. 432)

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Исус като Словото Божие и цитира Йоан 1:1 като дело на Йоан Евангелист в „Коментар върху сътворението на света“. Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Матей, Марко и Лука в „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, от четвърта глава, 7–10, стр. 348

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) се позовава на Евангелието от Йоан. От „Фрагмент“ 5.7, стр. 282

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:1–2 в „Извлечение от Трактата за сътворените неща“, гл. 6, стр. 381

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира Йоан 3:3,5. „Той [Исус] сам казва в Евангелията: ‚Дойдох да намеря и да спася изгубените.‘“ „Въплъщението на Словото“, гл. 14, стр. 43. Преди Никея Атанасий се позовава на Йоан 1:1 (цитат в „Против езичниците“, гл. 42, стр. 26) 1:3 (цитирано като „думите на Йоан“ в „Въплъщението на Словото“, гл. 2.6, стр. 37); 3:3, 5; 9:32, 33 (цитирано в „Въплъщението на Словото“, гл. 39.6, стр. 57); 10:17,18 (алюзия в „Въплъщението на Словото“, гл. 22.3, стр. 48); 10:37 (цитирано в „Въплъщението на Словото“, гл. 18.2, стр. 46); 12:32 (цитирано в „Въплъщението на Словото“, гл. 25.4, стр. 50); цитат от средната трета част на 14:9 („Против езичниците“, гл. 45, стр. 28); цитат от една четвърт от 14:10 („Против езичниците“, гл. 47:2, стр. 29). Атанасий не се позовава на никакви други стихове от Евангелието на Йоан преди Никея, но се позовава на много други стихове от Евангелието на Йоан след Никея.

Лактанций (ок. 303–320/325 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:1–3 с думите: „И Йоан също така учеше.“ „Божествени институти“, книга 4, глава 9, стр. 107

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:1–3 и Йоан 1:18 като думи на Йоан. „Писма за арианската ерес“, глава 4, стр. 292

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира Йоан 5:1 като „Самият Господ свидетелства“. „Писма за арианската ерес“, глава 11, стр. 295

Вижте следващия въпрос, за да разберете кои стихове и части от стихове са цитирани, а кои не.

След Никея

В „Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.), книга 3, гл. 24, стр. 152, се разглеждат четирите евангелия – Матей, Марко, Лука и Йоан. „Никейски и постникейски отеци“, втора серия, т. 1, стр. 152

Ювенкус (329 г. сл. Хр.) е написал епична поема, съчетаваща четирите евангелия.

Евстатий (преди 337 г. сл. Хр.)

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) споменава, че Лазар излиза от гроба, а Господ казва: „Излез“. Той цитира част от Йоан 11:43, като посочва, че Исус е казал това. „Избрани доказателства“, Доказателство 8, глава 14, стр. 379

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) цитира част от Йоан 15:15, като посочва, че Исус е казал това. Избрани доказателства, Доказателство 1, гл. 8, стр. 348

Серапион (след 362 г. сл. Хр.)

Фаустинус (IV век)

Йосип (IV век)

Зенон (IV век) се позовава на Йоан 3:13

Хегемоний (средата на IV век сл. Хр.), превеждайки Архелай (262–278 г. сл. Хр.), цитира Йоан 8:44, като казва, че думите са изречени от Исус. (Говори Архелай) „Спорове с Манес“, гл. 31, стр. 205

Теодор от Хераклея (355 г. сл. Хр.)

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 1:3-4

Атанасий (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) авторитетно се позовава на Йоан, Лука, Матей и Марко. В „За Троицата“, книга 10, глава 43, стр. 193

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Евангелието от Йоан като част от Новия Завет. В нея е цитиран целият текст на Йоан 1:1–3.

Расколникът Луцифер от Каляри (370/371 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 3:13; 10:8; 14:15, 17, 22

Ефрем Сириецът (350–378 г. сл. Хр.) цитира Йоан 11:6 в „Три проповеди“, проповед 1, гл. 11, стр. 309

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:1а като от Йоан в „За Духа“, гл. 6.14, стр. 8

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Йоан 1:1 като написано от Йоан Богослов в „Лекция“ 12.1, стр. 72

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (ок. 360–370/390 г. сл. Хр.) споменава всяко от четирите Евангелия.

Амброзий от Милано (340–390 г. сл. Хр.)

Аполинарий от Лаодикия (ок. 390 г. сл. Хр.)

Фебадий (след 392 г. сл. Хр.)

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) споменава двама евангелисти: Матей и Йоан. Писмо 3, гл. 11.1, стр. 51

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Амфилохий (-397 г. сл. Хр.) цитира Йоан в „Iambi ad Seleucum“

Григорий Нисийски (335–397 г. сл. Хр.) твърди, че Йоан 1:3 е написано от Йоан в „Против Еномий“, книга 2, глава 7, стр. 112

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 3:13 и други пасажи.

Сирийската „Книга на стъпките“ (=Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.)

Астерий от Емеса (ок. 400 г. сл. Хр.)

Сирийският каталог на Света Катерина (около 400 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава Евангелието от Йоан в „Панарион“, раздел 3, глава 44, стр. 342. Той също така се позовава на Йоан 1:42; 2:12; 3:13; 5:1; 8:39, 57; 10:11; 12:32; 13:18; 16:13

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Гаудентий (след 406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) е записал 88 проповеди върху Евангелието от Йоан. Той казва, че то е написано от сина на Зеведей, „сина на гръмотевицата“, който държи ключовете на небето.

Хромаций (407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Никета от Ремезиан (366–ок. 415 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 6:64; 10:38; 11:25; 16:27; 20:23

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) прави алюзия към Матей 26:47–50; Марк 14:43–46; Лука 22:47–48; и Йоан 18:3–9. „Защита срещу пелагианите“, гл. 8, стр. 124

Сулпиций/Сулпиций Север (ученик на Мартин) (363–420 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Йероним (317–420 г. сл. Хр.) споменава всяко от четирите Евангелия по име в писмо 53.9, стр. 101.

Созомон (370/380–425 г. сл. Хр.) „Църковна история“ на Созомон

Августин от Хипо (354–430 г. сл. Хр.) се позовава на всичките четири евангелия в своето произведение, озаглавено „Хармония на евангелията“.

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) твърди, че Йоан 1:11 е написано от евангелиста Йоан, съгласно „Седемте книги“ на Йоан Касиан, книга 3.7, стр. 577

Марк Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Нонн (431 г. сл. Хр.)

Паулинус от Нола (431 г. сл. Хр.)

Павел от Емеса (след 432 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

„Speculum“ (V век) се позовава на Йоан 13:10 и други пасажи.

Сократ от Константинопол (ок. 400–439 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.) се позовава на всичките четири евангелия, включително Йоан 1:3-4,13; 3:13; 6:47; 10:8; 11:25; 12:32; 16:23; 17:11,24

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Кводвултдеус (ок. 453 г. сл. Хр.)

Проспер Тиро от Аквитания (426–465 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 8:16 и други пасажи.

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Еретикът-енкратит Татиан (ок. 172 г. сл. Хр.) е написал хармония на четирите евангелия, наречена „Диатесарон“, което означава „чрез четирите“. В нея той се позовава на 828,0 стиха от Евангелието на Йоан. Това представлява 94,2% от цялото Евангелие на Йоан.

Апостолски конституции (375–380 г. сл. Хр.)

Гностическите еретици Василид и Валентин според Хиполитус

Гностическият еретик Хераклеон се позовава на Йоан 1:26; 4:51 според Ориген.

Прискилиан (ок. 385 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 8:25 и други стихове.

Арианският еретик Еномий от Кизик (ок. 360–ок. 394 г. сл. Хр.) цитира части от Йоан 1:3 като думи на „благословения Йоан“ – „Апологетично писмо“, гл. 26, стр. 71

Еретикът Пелагий се позовава на Йоан 7:37 и други пасажи.

Манихейският еретик Фаустус-Милевис (383–400 г. сл. Хр.) цитира Йоан 3:3 като част от Евангелието – „Отговорът на Августин към Фаустус Манихеянина“, книга 24, глава 1, „Никейски и постникейски отци“, Първа серия, том 4, стр. 317

Донатисткият еретик Тиконий (след 390 г. сл. Хр.) се позовава на Йоан 7:39 и други пасажи.

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (428 г. сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

3. Най-ранните ръкописи на Евангелието от Йоан, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но няма теологически значими грешки.

стр. 2 Йоан 12:12-15 (VI век)

VI век – 1968 г. – Текстът на Новия Завет.

стр. 5 (=Папирус Оксиринх 208 1781) Йоан 1:23-31,33-40; 16:14-30; 20:11-17, 19-20, 22-25 (47 стиха) началото на 3-ти век. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има негова фотография на стр. 62. Там се посочва, че ръкописът е с нормално качество, с изключение на това, че преписвачът е имал склонност да пропуска ненужни местоимения и съюзи. Това е западен текст.

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“ също включва Йоан 1:41.

Началото на III век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Показва, че Йоан 1:41 е налице, но нито една от буквите не е много ясна.

стр. 6 Йоан 10:1-2,4-7,9-10; 11:1-8,45-52 (IV век) Съвпада с Ватиканус.

IV век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 22 (=Папирус Оксиринх 1228) (ок. 250 г. сл. Хр.) Йоан 15:25-27; 16:1-2, 21-32

3-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 28 (=Папирус Оксиринх 1596) (3-ти век) Йоан 6:6-12, 17-22

3-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 36 Йоан 3:14-18, 31-32, 34-35 (смесен текст от 6-ти век).

6-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“ не съдържа 3:34-35.

стр. 39 (=Папирус Оксиринх 1780) Йоан 8:14-22 първата половина на III век. В „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има негова фотография на стр. 138. Там също се посочва, че стр. 39 е дословно същата като Ватиканус, което я прави александрийска.

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Първата половина на III век – Филип Комфорт, С.Х. Робъртс и Т.С. Скит.

III век – Аланд (3-то издание) и Аланд (4-то преработено издание).

стр. 44а Йоан 10:8-14 (VI–VII век)

VI–VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 44б Йоан 9:3-4; 12:16-18, както и Мат. 17:1-3, 6-7; 18:15-17, 19; 25:8-10 (VI–VII век)

VI–VII век – 1968 г. – Текстът на Новия Завет.

стр. 45 Честър Бийти I. Голяма част от четирите евангелия и Деянията на апостолите. Включва Йоан 4:51,54; 5:21,24; 10:7-25; 2 пълни от общо 16 букви от 10:30; 10:31-11:10; 11:18-36,42-57. Преписан е през 100-150 г. сл. Хр. (по-рано се е смятало, че е от края на II или началото на III век ). В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на една страница от него на стр. 146. В „Общо въведение в Библията“ на стр. 389 се посочва, че оригиналният свитък е бил от около 220 листа, от които разполагаме с 30 листа: 2 листа от Матей, 2 от Йоан, 6 от Марко, 7 от Лука и 13 от Деяния.

3-ти век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“

3-ти век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

III век – 1998 г. – Аланд и др. Четвърто преработено издание

Края на II или началото на III век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

p52 Папирусът на Джон Райландс (фрагмент с размери 2 1/2 на 3 1/2, съдържащ части от Йоан 18:31-33) 117-138 г. сл. Хр. Друг фрагмент, Йоан 18:37-38, по общо мнение се счита, че е от същия свитък и също се нарича „Папирусът на Джон Райландс“. Това е част от съдебния процес пред Пилат, където Исус признава, че е цар.) Можете да видите снимка на папируса на Джон Райландс в „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 937), „Новия международен речник на Библията“ (стр. 534), „Гръцките ръкописи на Библията“ (стр. 62–63) и „Общо въведение в Библията“ (стр. 388).

Началото на II век – 1968 г. – Текстът на Новия Завет.

стр. 55 Йоан 1:31–33, 35–38 (VI–VII век)

VI–VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 59 Йоан 1:26, 28, 48, 51; 2:15–16; 11:40–52; 12:25, 29, 31, 35; 17:24-26; 18:1-2, 16-17, 22; 21:7, 12-13, 15, 17-20, 23 (VII век)

7-ми век – 1968 г. – Текстът на Новия Завет.

стр. 60 Йоан 16:29-30,32-17:6; 17:8-9,11-15,18-25; 18:1-2,4-5,7-16,18-20,23-29,31-37,39-40; 19:1-3,5-8,10-18,20,23-26 (7-ми век) Александрийски текст.

VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 63 Йоан 3:14-18; 4:9-10 (около 500 г. сл. Хр.)

VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

около 500 г. сл. Хр. – 1968 г. – Текстът на Новия Завет.