< Библейски въпрос от книгата на Йона

В: В Йона 1 какво знаем за Йона?

Отговор: Йона се споменава и в 2 Царе 14:25. Йона беше от Гат-Хефер, което всъщност се намираше много близо до Назарет в Галилея. Имаше две години, през които асирийците не воюваха (около 758–757 г. пр. Хр.), и вероятно Йона е дошъл тогава. 2 Царе 14:25 поставя Йона по това време, около периода на царуването на асирийските царе Ашур-дан III (около 772–754 г. пр. Хр.) и Ашур-нирари V (около 754–746 г. пр. Хр.).

В: Какви уроци можем да извлечем от книгата на Йона?

Отговор: Йона ни учи едновременно поне три урока. Накратко, те са:

1. Бог иска пълно послушание, а не частично. Никой, дори и истински пророк, не е освободен от задължението да продължава да върви напред в послушание.

2. Можеш да бягаш от Бога, но не можеш да се скриеш. Божията воля никога не се осуетява.

3. Бог обича изгубените, дори и нечестивите хора. И ние трябва да ги обичаме.

В: Какви са различните начини, по които човек може да чете книгата за Йона?

О: Книгата Йона е увлекателна книга, която може да се чете на седем различни нива. Йона показва, че никога не си прекалено зрял, за да спреш да пазиш вярата си. Ето различните нива на четене на Йона.

1) История за Божията сила, която дори едно дете може да разбере

2) Либералните т.нар. „учени“ смятаха, че това е просто една „китова“ история, история, която е напълно измислена.

3) Но има исторически доказателства, че жестоките, войнствени асирийци наистина по тайнствен начин са се отказали от войната, поне за няколко години – от 758 до 757 г. пр. Хр.

4) В книгата за Йона има намеци за изкуплението на Христос, както и за смъртта и възкресението на Исус.

5) Може да се разгледа като послание, че човек може да бяга от Бога, но не може да се скрие.

6) Но можем да четем Книгата на Йона като нашата история – за това, което сме били в по-голяма или по-малка степен, и за това, което бихме могли да бъдем, ако не внимаваме.

7) Накрая, предлагам да разглеждаме Книгата на Йона като книга, от която можем да научим за „изходите“. Ако сме на път, който следва този на Йона – било то път на неподчинение, или път на частично подчинение – можем да видим и да се поучим от Йона как да излезем от този лош път и да поемем по пътя на искреното подчинение.

Джон Хана каза: „Животът на Йона беше поредица от несвързани изненади и разочарования. Той бяга от Бога и попада в капан. Приема неизбежността на гибелта си и бива спасен. Получава втори шанс и постига неудобно голям успех. В края на книгата му остава да размишлява върху собствената си липса на състрадание и дълбочината на Божието състрадание.“

В: Защо Йона е в Библията?

Отговор: Книгата за Йона е увлекателна и в нея се преплитат поне три основни теми.

Божието състрадание към всички: Бог не обичаше само евреите. Той обичаше и езичниците, и дори нечестивите.

Послушание: Йона беше непослушен само в една област, но Бог иска пълно послушание. Ако мислите, че си струва да не се подчинявате на Бог, уверете се, че можете да понесете последствията.

Нашата любов: Не трябва да търсим само познанието за Бога и Божията святост, но и Божието сърце. Животът ни трябва да се характеризира първо с любовта ни към Бога, а след това с любовта ни към другите, дори към хора, толкова нечестиви като ниневийците.

В: Какви са приликите между книгата Йона и Псалмите?

Отговор: Явно Йона е познавал добре Псалмите. Ето приликите.

Въпрос: В Йона 1, тази книга ли е измислена поради елементите на фантастиката в нея?

Отговор: Не. Критиците, които изказват това твърдение, обикновено не посочват конкретни елементи на фантастиката, така че е трудно да се отговори на едно толкова неясно възражение. Ето възможните аргументи, които те може би имат предвид, заедно с отговорите им.

Погълнат от голяма риба: Макар това да е могла да бъде чудотворно създадена риба, няма причина да се изисква това да е така. Има редица други случаи, в които хора са били погълнати от голяма риба (наричана „еврейска риба“), изхвърлени от нея и оцелели, за да разкажат за това. Вижте обсъждането на Йона 1:17 за повече информация по този въпрос.

Пътуване до Тарсис: Тарсис (Тартесус) в Испания е основан от финикийците около IX или X век пр. Хр., така че няма проблем да се опита човек да пътува до Тарсис, тъй като той вече е съществувал от един-два века преди Йона.

Голяма буря: В източната част на Средиземно море често има силни и внезапни бури. За друга такава буря можете да прочетете в Деяния 27:13-38.

Съществуването на Ниневия: Според археолозите Ниневия е съществувала още през 5000 г. пр. Хр. Ниневия е спомената в клинописни плочки на цар Гудеа (около 2200 г. пр. Хр.) и Хамурапи (около 1700 г. пр. Хр.). Следователно се очаква, че Ниневия е била достатъчно значима в древността, за да бъде спомената в Битие 10:11.

Размерът на Ниневия: Ниневия е била велик град още преди времето на Йона, така че тук няма проблем. Калах е бил град, по-малък от половината размер на Ниневия, и през 879 г. пр. Хр. е имал 69 574 жители.

Царят в Ниневия: Ниневия не е била столица на Асирия до царя Сеннахирим (705–681 г. пр. Хр.), което е било скоро след времето на Йона. Въпреки това Ашурнасирпал II (884/883–859 г. пр. Хр.) и Салманасар III (859–824 г. пр. Хр.) са били сред царете, които са живели в Ниневия през част от времето. Ниневия е била една от царските резиденции от 1100 г. пр. Хр. нататък.

Цар на Ниневия срещу Асирия: Империята се наричаше Асирия, а не Ниневия, но не беше необичайно царят на дадена нация да бъде наричан цар на мястото, където пребиваваше. Например, Ахав е наричан цар на Самария (а не на Израил) в 1 Царе 21:1, Ахазия също е наричан цар на Самария (а не на Израил) в 2 Царе 1:3, а Бен-Хадад е наричан цар на Дамаск (а не на Арам/Сирия) в 1 Царе 15:18 и 2 Летописи 16:2.

Бързорастящото тиквено растение: Вярно е, че това вероятно е било чудотворно растение. Най-бързорастящото растение в природата е бамбукът, който може да порасне до 91 см (36 инча) на ден.

Източният вятър: Няма нищо фантастично в това, че източен вятър се спуска от планините.

Както обобщава Уолтър Кайзер в книгата си „Трудни изречения от Библията“, стр. 332–333: „Така че възраженията срещу книгата се свеждат до следното: в нея има прекалено много чудеса!“

В: В Йона 1:1-3 никъде не се казва, че Йона е казал „не“ на Бога с думи. Как човек може да прояви неподчинение чрез действията си, без да използва думи?

Отговор: Човек не е длъжен да казва нищо; той може просто да извършва действия, противоречащи на Божията воля, и да продължава да ги извършва. Независимо дали неподчинението е шумно или тихо, то си остава неподчинение.

Въпрос: В Йона 1:2, защо точно Бог каза, че иска Йона да проповядва срещу това? Какви според вас са трите причини, стоящи зад тази причина?

О: Библията посочва, че това е било, защото нечестието им е стигнало до Бога. Има три начина да се тълкува това наблюдение.

1) Някои може да чуят проповедта на Йона, да се покаят и след това да продължат да следват Бога.

2) Други ниневийци биха чули ясно, че Бог е недоволен от нечестието им, и биха имали повече основания за осъждане, защото са били предупредени.

3) Други, които не са асирийци, щяха да чуят и да видят, че унищожението на практически непобедимите асирийци е дело на Бога.

Като цяло, когато Бог предупреждава човек или народ, това е нещо добро, ако те се покаят. Но за тях е бедствие, ако чуят предупреждението и не го послушат. Виж Еремия 42, особено 42:19-22, за повече информация по тази тема.

В: В Йона 1:3 към кой Таршиш бягаше Йона?

Отговор: Има три града с името Тарсис, което дава три възможности.

Малко вероятно: Таршиш (Тарс) в Мала Азия: Това беше средно голям пристанищен град, намиращ се на около десет мили (16 километра) от Средиземно море. Векове по-късно оттук произлезе апостол Павел. Нямаше да има смисъл Йона да пътува на юг, за да се качи на кораб до този град във вътрешността на сушата, когато просто можеше да стигне пеша дотам.

Най-вероятно: Таршиш (Тартесус) в Испания: Това е по-вероятното местоположение. Таршиш, споменат в Херодот 4:152, вероятно е бил на запад от Гибралтар, в днешна Испания или Португалия. Това е бил най-западният цивилизован град по онова време, с изключение на цивилизацията на олмеките в Мексико. Таршиш е основан от финикийците през IX или X век пр.н.е. Това е Таршиш, към който Йона е бягал. Добиваните там злато, сребро и мед правят този район един от най-богатите минни райони в Средиземноморието днес. Това би било най-далечното място от Ниневия, до което Йона би могъл разумно да стигне.

Малко вероятно: Таршиш в Сардиния: Финикийската дума „Таршиш“ произлиза от акадската дума, означаваща „да се топи“ или „да се претопява“. През IX век пр.н.е. финикийците превзеха град-металлургичен център в Сардиния, който също нарекоха Таршиш. Знаем това благодарение на надписа върху камъка от Нора. Въпреки това, освен името, няма друга причина да свързваме този град с Йона. Той не е бил толкова известен, колкото Таршиш в Испания, макар че вероятно именно този Таршиш е доставял сребро на цар Соломон в по-ранни времена.

В: В Йона 1:3 Йона намери „отворена врата“ под формата на кораб, на който можеше да отплава. Но кой му даде тази отворена врата? Когато се сблъскаме с отворена врата, как да разберем дали тя е била предоставена от Бога или от Сатана?

Отговор: По същия начин, по който Сатана предостави на Исус „отворена врата“ за по-лесен път към властта над света, така и на нас Сатана може да ни поднася отворени врати, за да се опитаме да избегнем послушанието към Бога. Когато видите отворена врата, не преминавайте непременно през нея. Първо проверете Писанието и след това попитайте Бога дали това е, което Той иска от вас.

В: Защо в Йона 1:3 Йона се опита да избяга от Бога?

О: Писанието не казва, но можем да спекулираме. Йона вярваше в Бога, искаше да се поклони и да служи на Бога и без съмнение искаше да се подчинява на Бога като цяло. Въпреки това Йона не искаше да се подчини на Бога в тази конкретна област; Йона ни дава представа за причината си в Йона 4:2.

Йона не се съмняваше в Божията сила, мъдрост или любов. По-скоро Йона не обичаше жестоките асирийци, а Бог ги обичаше. На Йона не му харесваше тази черта на Бога – че Бог все пак обичаше жестоките и нечестивите. Любопитно е, че не можем да оправдаем Йона, като кажем, че не е разполагал с всички факти или че не е знаел достатъчно за Бога.

По-скоро Йона избра да мрази жестокостта на асирийците и съзнателно обърна гръб на факта, че Бог ги обичаше. Днес, ако има нещо в Бога, което не ви харесва, е нормално да бъдете честни относно своя недостатък. Обаче не забравяйте, че именно вие трябва да се промените, и всички, които живеят в Небесата, ще бъдат променени, и няма смисъл да бягате от своето окончателно освещение.

Въпрос: Защо в Йона 1:3, 10 Йона отиде в Йопа (днешната Яфа, част от Тел Авив)? Защо не му пукаше дали ще запази причината в тайна?

Отговор: Въпреки че имаше много финикийски пристанища в днешния Ливан и по крайбрежието на Сирия, по израелското крайбрежие почти нямаше друго място, освен Йопа, което да е подходящо за пристанище, докато векове по-късно римляните не построиха изкуствено пристанище в Кесария. Йона не би имал нужда да пътува до Йопа, ако пътуваше по суша, но това беше най-близкото пристанище за пътуване по море.

В: В Йона 1:3-10 Йона вероятно е смятал, че ако отиде достатъчно далеч в обратната посока, за Бога ще бъде по-ефективно да използва някой друг вместо него. Мислим ли ние някога по този начин?

Отговор: Твърде лесно е да мислим, че Бог има същите ограничения и начини на действие като нас. Но Исая 55:8-11 казва, че Божиите мисли и пътища не са като нашите. Неговото слово ще постигне това, което Той е предвидил за него.

В: В Йона 1:3-10 се споменава, че в старозаветните времена много малко хора са имали Божия Дух, който да им дава способност да пророкуват, но тъй като Йона го е имал, как е могъл дори той да бъде непокорен и да обърне гръб на Бога?

Отговор: Просто попитайте Валаам. Ако Бог ви даде специален дар, какъвто и да е той, изискването да се подчинявате на Божиите заповеди не е по-малко. Необходимостта ви да бъдете бдителни, да се самопроверявате дали все още ходите в Господа, не е отпаднала за вас повече, отколкото е отпаднала за Павел и първоначалните му читатели във 2 Коринтяни 13:5-6.

В: В Йона 1:3-10, днес понякога ли разглеждаме Божията воля за нас като шведска маса с много ястия и си избираме онези, които ни харесват?

Отговор: „Шведската маса“ е банкет с по-голям избор от храна, отколкото един човек би могъл да изяде. Така че човек взима малко от това, което предпочита, и нищо от това, което не харесва. Искате ли още десерт, още месо или още от любимия си плод? Изборът е изцяло ваш. Но ефективното служене на Бога прилича повече на службата в армията, където ядете всичко, което ви се дава.

Понякога хората искат да служат на Бога „по свой собствен специален начин“. Защо вместо това да не служим на Бога по Неговия начин? Начинът на служене на Бога не е еднакъв за всички, защото имаме различни духовни дарби. Но общото за всички, които служат по Божия начин, е послушанието към това, което Той желае, а не към това, което ние желаем. Понякога желаем да извършваме благочестиви служения, но приоритетите ни в живота не са Божиите приоритети. Молете се Бог да ви покаже Своите приоритети за вашия живот и се ангажирайте да следвате Божиите приоритети пред вашите собствени.

В: В Йона 1:4-7, тъй като Бог не иска да се подчиняваме на суеверия или на късмета, защо хвърлянето на жребий се оказа успешно за моряците? Като цяло, хвърлянето на жребий добро нещо ли е?

Отговор: Хвърлянето на жребий не е непременно добър начин за получаване на информация. Като цяло, когато невярващи правят нещо, описано в Библията, дори когато Бог благослови техните [вероятно] погрешни усилия, това не означава, че вярващите трябва да правят същото.

В Библията вярващите също понякога хвърлят жребий. Например, апостолите хвърлиха жребий и това е записано, без нито одобрение, нито критика, в Деяния 1:24-26.

В: В Йона 1:5 каква беше основната цел на пътуването? Защо биха хвърлили товара в морето?

Отговор: Големите кораби можеха да превозват няколко пътници, но основната цел на оживеното средиземноморско корабоплаване беше товарът. Когато хвърляха зад борда стоките, предназначени за продажба в крайната им дестинация, те всъщност се лишаваха от основната цел на пътуването. От финансова гледна точка това би било катастрофално за собственика. Изхвърлянето на товара щеше да облекчи кораба, което щеше да го накара да се издигне по-високо над водата, а това щеше да им даде по-голям резерв на безопасност, ако корабът започнеше да се пълни с вода. Това също така щеше леко да намали вероятността корабът да се удари в подводни скали.

В: В Йона 1:6 как този пророк е спал тук?

Отговор: Явно Йона не се е притеснявал особено, че е извън Божията воля. Йона е спал дълбоко поне в три смисъла.

Физически: Или Йона беше физически изтощен, за да спи през цялата тази силна буря, или Бог му даде дълбок сън, за да си почине, защото това щеше да бъде най-спокойният сън, който щеше да има за известно време.

Духовно: Йона беше вярващ, чиято воля беше в открито въстание срещу Бога. Ефесяни 5:14 също говори за важността вярващите да не спят духовно.

Интелектуално: Ако Бог ти заповяда директно да направиш нещо, всяко дете, което следва Бога, знае, че Бог е способен да те спре, ако не се подчиниш. Може би Йона си е мислил, че Бог просто ще го игнорира, ако „излезе от обсега“ на Ниневия.

Въпрос: В Йона 1:6 капитанът ли беше враждебен към Истинския Бог? Тъй като капитанът явно не вярваше в Единствения Истински Бог, защо би искал Йона да се моли на своя Бог? Има ли хора днес с такова отношение?

Отговор: Вярванията на много хора са „еклектични“. Капитанът е смятал, че това няма да навреди, а може би дори ще помогне. Някои хора не отхвърлят напълно Бога, а просто искат да добавят Единствения Истински Бог към останалите си божества. Много от ранните християни са били убити не защото са се покланяли на Бога, а защото са отказали да се покланят на когото и да било освен Бога.

В: В Йона 1:7, в какво това прилича на мъдреците в Матей 2:1-3?

О: Бог може да използва всякакви средства, за да даде информация на невярващите. Например, когато мъдреците последваха звездата, това не означава, че християните трябва да гледат към звездите, за да намерят Месията.

Бог никога не е казвал, че е ограничен да използва само добри средства, за да привлече хората към Себе Си. Понякога Бог използва наистина зли средства, като например вавилонската армия (Аввакум 1:6, 13). Бог може да използва болести, зли хора и дори неволен грях (както при влъхвите), за да привлече хората към Себе Си.

Най-странното от всичко е, че Бог е използвал умишлен, съзнателен грях на вярващи, за да спаси същите тези вярващи. Можете да прочетете всичко за това в разказа за Йосиф и братята му, в Битие 37 и 50, и особено в Битие 50:20. Всъщност Бог може да съдейства така, че всичко да се обърне към добро (Римляни 8:28) и за Неговите цели (Ефесяни 1:11).

В заключение, точно както това, че Бог използва отвличането на Йосиф за Своите цели, не оправдава отвличането, така и това, че Бог използва астрологията за Своите цели, не оправдава астрологията.

В: В Йона 1:8 какво означава „с какво се занимаваш / каква е професията ти“?

Отговор: Може да означава „с какво се занимаваш (като професия)“, или може да означава „какво правиш (на този кораб)“.

В: В Йона 1:8-10, защо биха се уплашили, когато Йона каза, че се покланя на Този, Който е сътворил морето и сушата? Те така или иначе не се покланяха на Единствения Истински Бог.

О: Те не вярваха в Единствения Истински Бог, но явно и не Го изключваха напълно. Езичниците обикновено бяха склонни да приемат нови божества, и ако се твърдеше, че Той е сътворил морето, тогава този Бог би бил такъв, с когото трябва да се съобразяват при тези обстоятелства. Някои хора и днес са такива. Те не приемат Единствения Истински Бог, но и не Го изключват напълно. Те обичат да стоят на оградата.

В: В Йона 1:11-15 правилно ли постъпиха мъжете, като хвърлиха Йона зад борда, към това, което изглеждаше като сигурна смърт?

Отговор: Обикновено – не. Но те бяха отчаяни и когато Йона им каза да го направят, те направиха това, което смятаха, че трябва да направят. Може да изглежда сурово, че Бог ги е принудил да хвърлят Йона зад борда към това, което изглеждаше като сигурна смърт, но Бог използва това, за да донесе живот на много езичници.

В: В Йона 1:16 моряците станаха ли вярващи в истинския Бог?

О: Писанието не казва изрично. Възможно е:

а) те наистина са се обърнали и са почитали само истинския Бог,

б) просто сега са проявявали голямо уважение към истинския Бог и са му принасяли жертви, като са продължавали да принасят жертви и на идолите си.

В: В Йона 1:16 как е възможно моряците да бъдат доведени до почитание на истинския Бог чрез неподчинението на Йона?

Отговор: Бог понякога върши чудеса по странни начини, нали? Бог не само може да използва добри неща, за да изведе добри резултати, но Римляни 8:28 казва, че Бог съдейства така, че всичко да се обръща към добро за онези, които Го любят. Ефесяни 1:11 стига дори дотам, че казва, че Бог съдейства за доброто на всичко според съвета на Своята воля. Дори нещата, които Бог не е желал, Той все пак е достатъчно могъщ да ги използва като част от Своя план.

В: В Йона 1:16-17 какво се случва, когато благочестив човек или благочестив народ вече не иска да прави това, което Бог желае?

Отговор: Това може да варира. Бог може да избере да предприеме действие, за да покаже на човека колко важно е неговото дело в Господа. Или Бог може да предприеме неприятно действие и да изобличи човека, за да се върне той при Него. Или Бог може да приключи с него и да не го използва повече, като безполезен инструмент. Или Бог може да направи всичко изброено по-горе, последователно, в зависимост от нашата реакция.

В: В Йона 1:17–2:1, защо според вас Бог не прави винаги това, което е най-ефективно?

Отговор: Бог няма нужда да бърза; Той разполага с цялото време на света. Бог няма нужда да събира сила; Той вече е всемогъщ. Бог няма нужда да търси повече информация; Той вече знае всичко. Бог се интересува от процеса, а не само от крайния резултат.

Въпрос: В Йона 1:17–2:1 голямата риба ли беше отговорът на молитвата на Йона?

Отговор: Не, защото според Йона 2:1 Йона вече е бил вътре в рибата, когато е започнал да се моли.

В: В Йона 1:17 и Матей 12:40 как е възможно това да е кит, след като само кашалотите имат гърла, достатъчно големи, за да погълнат човек цял, а кашалотите не живеят в Средиземно море?

О: Има четири възможности.

1. „Еврейската риба“ (Jewfish) са различни видове големи морски костури. Според „Енциклопедия Британика“, том 12, 1972 г., стр. 1040, много от тях достигат тегло от 500 до 700 паунда и дължина от 7 до 12 фута.

2. Китовите акули (Rhincodon typus) са поглъщали хора, които по-късно са били открити живи в стомасите им.

3. Кашалотите могат да поглъщат големи предмети цели. Един дори е погълнал 15-футова акула. Това е документирано от Франк Т. Булен в книгата „Пътешествието на кашалота около света в търсене на кашалоти“ (1898 г.).

През 1771 г. Маршал Дженкинс е бил погълнат от кашалот. Джеймс Бартли също е бил погълнат от кашалот през 1891 г. Броят от октомври 1928 г. на списанието „Princeton Theological Review“ показва, че някои подробности от историята на Бартли са неточни, но доказателствата за неточност по някои детайли не я опровергават. Вижте „Bible Difficulties and Seeming Contradictions“, стр. 95, за повече информация относно тези два случая.

Макар че кашалотите обикновено не се срещат в Средиземно море, те могат да изминават големи разстояния и Бог би могъл да накара един такъв да доплува до Средиземно море. Отхвърлянето от страна на Азимов на идеята за кашалот в Средиземно море предполага, че няма Бог, който да предизвиква събитията.

4. Това е била уникална риба, специално подготвена от Бог за тази цел. Въпреки това, може би това не е било необходимо, тъй като има три други вида риби, които не само теоретично са способни да погълнат човек жив, но и действително са го правили.

Има и други разкази за хора, погълнати живи от големи риби, които са оцелели, за да разкажат за това. Един от тях е за моряк край бреговете на Нова Англия през 1800-те години. По-скорошен случай е описан във вестник „The Dallas Morning News“ през 1970-те години в Мексиканския залив.

В: В Йона 2 как преживяването на Йона би могло да прилича на това, че Павел е предал един неморален брат на Сатана в 1 Коринтяни 5:4-5?

Отговор: Павел предаде един неморален брат на Сатана като средство за дисциплиниране. Тук Сатана може да се разглежда като неволен слуга на Всевишния Бог. Това би било неприятно за неморалния брат, но би могло да го разтърси така, че да пожелае да се покае.

Да бъдеш под Божията дисциплина може да е като да отидеш на риболов, с тази разлика, че ти си стръвта. Писанието не споменава дали Йона е искал да отиде отново на риболов след това.

В: Как бихте споделили с нечестив или неморален невярващ (или вярващ) значението на послушанието към Бога, като се позовете на Йона 2?

О: Великият библейски учител Чък Суиндол отбеляза, че сред хората, живеещи в безнравственост, на които е давал съвети, много от тях са били фокусирани изключително върху удоволствията на настоящето. Може би бихте искали те да видят настоящите последствия за околните, както за онези, които вече знаят, така и за онези, които вероятно ще разберат по-късно. Помолете ги да помислят за бъдещето и как ще отговарят за това пред Бога. Помолете ги да помислят за наградите си в небето или за загубата на тези награди. Дали вечността на наградата в небето струва по-малко от удоволствията на греха за кратък период, последвани от чувството за вина? Но ако те изобщо не се интересуват от тези неща, може би не трябва да се тревожат за наградите в небето. Вместо това те трябва да се тревожат за това как да избегнат вечните пламъци на Огненото езеро във втората смърт. Ако те не се интересуват от тези вечни неща, тогава може би изобщо никога не са имали вечно спасение.

В: В Йона 2, какво е едно от основните предимства, когато си повален и лежиш по гръб? Имало ли е момент в живота ти, когато си лежал по гръб, и Бог го е използвал?

Отговор: Едно от основните предимства е, че няма къде да погледнеш, освен нагоре. Понякога Бог трябва да свали хората на гръб, преди те да погледнат нагоре към Него.

В: В Йона 2:2 Йона наистина ли беше в ада?

Отговор: Еврейската дума тук е „шеол“, която по-общо означава „гроб“, а не „ад“.

В: В Йона 2:2 Йона наистина ли е умрял?

О: Не, той не е умрял. Някои християни, като например Дж. Върнън Макги, твърдят, че това показва, че Йона наистина е умрял в тази риба и Бог го е възкресил от мъртвите. Р.А. Тори в книгата си „Трудности в Библията“, стр. 115–116, също смята за вероятно, че на Йона е било позволено да умре.

Но Йона не е умрял, защото ако беше умрял, тогава къде би отишъл? Ако Йона беше отишъл в рая, където отиват праведните, той би бил щастлив там и не би искал да си тръгне. Ако по някаква причина беше отишъл в затвора, където отиват неправедните, тогава студената, мокра вода би била последната му грижа. Изразът „да слезе в Шеол“ е поетична метафора за буквалното погребване в морето. Йона осъзна, че тази риба щеше да бъде буквалният му ковчег, освен ако Бог не го спасеше. „NIV Study Bible“ (стр. 1367) изразява това виждане.

Въпреки това всички християни са съгласни, че ако Бог беше пожелал, Той би могъл да запази Йона жив в тази риба, или Бог би могъл да позволи на Йона да умре и след това да бъде възкресен в тази риба.

В: В Йона 2:2-9 как Йона е могъл да се моли толкова красноречиво след това травматично преживяване?

Отговор: Докато кожата му се избелваше и се разграждаше, Йона имаше много време, без външни разсейващи фактори, да размисли върху поведението си и да разговаря с Бога. По-лесно е да съставиш молитва, когато животът около теб се разлага. Йона би могъл да „изпипа молитвата си“. Въпреки това молитвата на Йона може да бъде както изпипан отговор, така и „искрена“ молба – тоест, от вътрешностите на рибата.

В: В Йона 2:4, 6, 7–8, какво трайно качество притежаваше Йона? Как можем да развием това качество?

Отговор: Въпреки лошото си отношение, липсата на любов и неподчинението си, Йона все пак имаше голяма вяра, че Бог ще го спаси и че той ще види отново Божия храм, поне в Небесното царство. Въпреки че животът на Йона се изтичаше, той имаше надежда да види отново Божия храм и да принесе жертва на Бога.

В: В Йона 2:6 как земята затвори Йона в себе си?

О: Представете си затрудненото положение на Йона, знаейки, че се намира дълбоко под земята и морето. Той изпитваше нещо, което бихте могли да определите като дълбоко чувство на клаустрофобия. Поетичният език на Йона в 2:5-6 споменава, че той е бил по-ниско от корените на най-високите планини в морето.

Днес, ако някой се чувства на дъното на дъното, не забравяйте, че има едно предимство в това да лежиш по гръб: по-лесно е да погледнеш нагоре. Пророкът, който знаеше по-добре, грубо се неподчиняваше на Бога и бягаше. Йона беше строго наказан, но времето мина и Йона беше възстановен и отново използван от Бога.

В: В Йона 2:8, как хората, които се придържат към идоли, се отказват от Неговата любяща преданост / губят това, което би могло да бъде тяхно? А какво да кажем за предопределението?

Отговор: „Предначертано“ е библейска дума (Римляни 8:29; Ефесяни 1:11), но това НЕ означава, че Бог носи вината за това, че някой няма да отиде в Рая. Хората в Ада не могат искрено да кажат: „Бог ме принуди“, „Бог е виновен“ или „Бог не ми даде възможност“. Те могат само да кажат, че вината е тяхна, и дори ако не са имали цялото знание, което биха могли да имат, те са отхвърлили истината, която им е била дадена.

В: В Йона 2:8 по какви различни начини идолите са безполезни?

Отговор: Те са безполезни физически, духовно и като източник на зараза.

Физически идолите са безполезни; дори ако едно парче дърво просто се изгори, то служи за по-добра цел, отколкото един идол.

Духовно те отклоняват хората от истинския Бог.

Идолите са безполезни и по заразен начин. Хората, които ги почитат и вярват в тях, също стават безполезни духовно.

В: В Йона 2:9-10, мислите ли, че тук Бог търпеливо е чакал нещо? Мислите ли, че Бог чака нещо във вашия живот?

Отговор: Бог не даде никакъв знак, че ще направи нещо, „ако“ Йона направи нещо. Когато Йона изрази съжаление, че се намира в корема на голямата риба, Бог го изслуша. Когато Йона „потвърди обета си“ и каза на Бог, че ще изпълни това, което трябва да направи, следващото нещо, което Писанието ни разказва, е, че Йона излезе от рибата на сушата.

Въпрос: В Йона 3:1-2 Йона не се подчини и разочарова Бога, очевидно по начин, който Бог счете за много сериозен. Как човек, който е проявил такова неподчинение към Бога, би могъл някога отново да Му служи, особено като казва на другите, че трябва да се покаят и да се обърнат към Бога?

Отговор: Силата на посланието не се състоеше в послушанието на Йона, нито в нещо, свързано с него самия. Силата на посланието беше в Бога. Йона вече не можеше да направи нищо по отношение на миналото си непослушание, за което се беше покаял. Сега беше времето да се съвземе и да продължи напред, само че този път в посоката, която Бог му посочваше, а не в своя собствена.

Йона знаеше какво е покаяние и можеше да каже и на другите как да го направят, макар и може би с по-малко трудности, отколкото беше преживял самият той.

В: В Йона 3:1 трябваше ли Йона да изчака Бог да му възложи отново задача?

Отговор: Като цяло, да, защото трябва да сме в постоянна връзка с Бога и винаги да Го молим да ни покаже, ако не вървим по най-добрия път. Може би не вървим по грешен път, но може би също така не вървим по пътя, по който Бог иска да вървим.

В случая с Йона обаче това е безпредметен въпрос, защото Бог явно е говорил веднага. Възможно е, след като се е отвърнал от Бога, един Божий слуга като Йона да се нуждае от потвърждение от Бога, преди да продължи служението, в което Бог го е поставил преди момента на отвързването му. Бог е осигурил това.

В: В Йона 3:2 изглежда ли Йона особено загрижен, че все още не е получил посланието, което трябва да провъзгласи? Трябва ли да се тревожим, ако Бог ни призове към служение и не всичко ни е ясно очертано?

Отговор: Ни най-малко. Очевидно Бог е искал Йона да говори на ниневийците повече, отколкото самият Йона е искал да говори на ниневийците. Богът, Който е пренесъл Йона чак дотук, Който се е грижил толкова много за ниневийците, че е изпратил голяма риба, вместо да позволи на Йона да избяга, нямаше да пропусне да даде на Йона думите, които да каже, когато дойде времето, в което те бяха необходими.

В: В Йона 3:3 и Йона 4:11 как Ниневия е била толкова голям град с 120 000 души?

Отговор: Според „Библейския речник на Уайклиф“ (стр. 1208), град Калах е бил по-малък от Ниневия с повече от половина, а през 879 г. пр. Хр. е имал 69 574 жители. (Това се основава на надпис на Ашурнасирпал II (883–859 г. пр. Хр.), в който той кани 69 574 души от Нимруд на пир.)

Но три дни не означават пряк път през открита местност, а времето, необходимо за преминаване през и около града. Град с диаметър 16 мили (26 километра) би имал обиколка около 50 мили (80 километра) и би могъл да побере около 600 000 души.

В: В Йона 3:3-4, мислите ли, че Йона се е чувствал в безопасност, отивайки в такъв окървавен град?

Отговор: Йона вероятно се е чувствал по-безопасно сред нечестивите ниневийци, които се наслаждаваха на изтезанията, тъй като това беше Божията воля, отколкото би се чувствал сам с Бога, когато Бог беше гневен към него. Така че, отивайки в Ниневия, Йона вероятно се е чувствал по-безопасно, а може би и по-сух. По същия начин и ние, както и нашите небесни награди, сме по-безопасни, когато влизаме в опасно място, следвайки Божията воля, отколкото когато играем на сигурно, опитвайки се да избягаме от Бога. Дано успеем да усвоим този урок по-бързо, отколкото го направи Йона.

В: В Йона 3:5 какво е интересното относно Божието име тук?

Отговор: До Йона 3:4 единственото име, използвано за Бога, беше ГОСПОД (Яхве), с изключение на моряците, които използваха „елохим“, когато говореха за богове като цяло. От Йона 3:5 нататък се използва „Елохим“, за да се обозначи Истинският Бог.

В: В Йона 3:5, 6, 8 какво е „възник“?

О: Вързопътната дреха беше груба тъкан, която беше неудобна за носене. Хората я носеха като знак за дълбока скръб и покаяние.

В: Защо в Йона 3:6 царят се нарича „царят на Ниневия“?

Отговор: Той беше цар на Асирия, а не само на Ниневия. Можем да предположим две причини.

Гледната точка на Йона: Йона дойде в Ниневия, резиденцията на асирийския цар. Независимо от завладените от Асирия земи, които оспорваха нейното управление, той беше цар на Ниневия.

Читателите на Йона: Тъй като той беше цар на Асирия, той беше цар на градовете на Асирия. Беше по-просто, и все пак правилно, просто да го наричат цар на мястото, където Йона отиде.

Не беше необичайно да се споменава един цар по името на столицата му. В 1 Царе 21:1 Ахав, цар на Израил, се нарича цар на Самария. По същия начин Ахазия, цар на Израил, също се нарича цар на Самария във 2 Царе 1:3, а Бен-Хадад, цар на Арам, се споменава само като цар на Дамаск във 2 Летописи 24:23.

В: В Йона 3:6 какво според вас е първата стъпка към покаянието?

Отговор: Като знак за смирението си пред Бога, царят стана от трона си. Първата стъпка към покаянието е да станем от трона си, да признаем, че не сме и не искаме да бъдем господари на собствения си живот, а вместо това ще правим това, което Бог иска, и ще спрем да правим това, което Бог не иска.

Въпрос: В Йона 3:7 защо указът е издаден от царя и неговите велможи и защо велможите биха искали пост?

О: Асирия беше военна държава, а велможите му бяха военни командири. Ако царят загубеше подкрепата на военните си командири, нямаше да остане дълго жив. Велможите биха искали да избегнат чумата, защото ако се разнесеше слух, че редиците на армията са опустошени от много умиращи и болни войници, това можеше да даде повод на множеството хора, които искаха отмъщение срещу Асирия, да потеглят срещу нея. Народът на Урарту, заедно с манаите и мадаите, се беше обединил, за да разшири границите си до по-малко от сто мили от Ниневия, между 782 и 745 г. пр. Хр.

В: В Йона 3:7 как се постига покаяние у другите хора?

Отговор: За асирийския цар това беше лесно – той можеше да издаде прокламация, последвана от наказание за всеки, който не се подчини. Това днес не работи за нас. Но освен това царът стана от трона си и даде пример, като сам пости и облече вретище. Днес можем да кажем на хората, че трябва да се покаят, да дадем пример и да насърчим другите да се покаят.

В: Как в Йона 3:7 бихме могли метафорично да облечем вретище днес?

Отговор: Можем да се облечем в траур, с черна лента на ръката, или да се откажем от нещо, което обикновено е допустимо, като знак на скръбта ни за даден човек или народ. И Бог, и другите хора чуват нашето послание, а ние общуваме не само с думи.

В: В Йона 3:7 защо асирийците биха накарали и животните да покажат покаяние?

Отговор: Макар че животните очевидно не биха разбрали какво се случва, това беше отчаян опит, който асирийците измислиха, за да покажат своята скръб и да умилостивят Бога. Исторически погледнато, те вече бяха претърпели две бедствия, а суеверните асирийци бяха видели слънчево затъмнение. Това не е единственият случай, в който хората в този регион са скърбили заедно с животните. Историкът Херодот в „Истории“, книга 9, глава 24, стр. 292–293, разказва за по-късен случай, когато персите са си обръснали главите и са отрязали гривите на конете и мулетата си, след като Масистиус, командир на кавалерията, е загинал в битка срещу гърците.

В: В Йона 3:8 Бог чу ли молитвата/призива на тези невярващи? Молеха ли се те за спасение?

Отговор: Макар да не знаем за какво точно са се молили, знаем, че са се молили Бог да отвърне предстоящото бедствие от тях.

Въпрос: В Йона 3:9 доколко са били сигурни, че покаянието им ще има някакъв ефект върху бъдещето им?

О: Ниневитяните нямаха сигурност, а само надежда. Те знаеха, че Бог е гневен към тях заради жестоката им нечестивост, и знаеха, че Бог иска от тях да спрат и да се покаят. Днес ние имаме много по-голяма сигурност. Бог ще ни спаси, когато се покаем и дойдем при Него. Въпреки това, понякога все пак може да понасяме последствия в този живот за греховете си.

В: В Йона 3:9, добре ли е да разказваме на невярващите за яростния гняв на Бога?

О: Да, в този случай това им помогна да се покаят.

В: В Йона 3:10, защо Бог накара Йона да пророкува, че ниневийците ще бъдат унищожени, а след това те бяха пощадени?

О: Божият характер не се променя и крайната Божия воля не се променя. Въпреки това, Божията разкрита воля спрямо даден човек или народ се променя, когато хората се променят и се покаят, както показва Еремия 18:1-11.

В Библията има много други примери за това, включително Битие 20:3-7, 2 Царе 20:1-6 и дори предсказание, че Божията разкрита воля спрямо тях ще се промени, както е записано във Второзаконие 28:68.

Историческа бележка е, че този въпрос очевидно е бил отговорен за пръв път около 207 г. сл. Хр. от Тертулиан в „Против Маркион“, книга 2, глава 23, стр. 315.

За повече информация вижте обсъждането на Битие 20:3-6; Изход 33:5-6; Второзаконие 20:17; Еремия 15:6; и Йона 4:1-2.

В: Защо ниневийците се покаяха в Йона 3:10?

Отговор: Според по-съвременни разкази за хора, които са били погълнати от акула и са оцелели, кожата им изглежда много избелена. Без съмнение Йона трябва да е имал странен външен вид, когато е пристигнал в Ниневия. Бог може би е използвал и няколко други фактора преди пристигането на Йона около 758–757 г. пр. Хр.

Чума в Ниневия през 765 г. пр. Хр. Най-могъщата армия в света беше безсилна пред чумата.

Затъмнение на 15 юни 763 г. пр. Хр. Древните хора се страхували от затъмненията, а асирийците, както и други народи, видели слънчево затъмнение през 763 г. пр. Хр. Дори скептичният „Наръчник на Азимов за Библията“ (стр. 636) признава факта, че тогава е имало затъмнение.

Още една чума в Асирия през 759 г. пр. Хр. Това се е случило само една-две години преди Йона.

Въпрос: В Йона 3:10 как Бог се разкая за злото, което каза, че ще стори?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

1. Думата „зло“ на иврит има две значения: морално зло и физическа вреда и болка.

2. Макар че Бог не променя решението Си (Числа 23:19 и 1 Царе 15:29), Божията разкрита воля спрямо даден народ се променя, когато се промени неговото отношение. Вижте обсъждането на Йона 3:10 за още примери за това.

Мюсюлманите не бива да се учудват, че терминът „зло“ може да означава вреда, а не само морално зло. Терминът се използва по този начин и в техните собствени писания, в „Бухари Хадис“, том 3, книга 29, глава 7, № 56, стр. 35.

В: В Йона 3:10б, защо Бог би проявил милост към такъв зъл народ, а Йона – не?

Отговор: Макар че Бог ги е сътворил и ги е поддържал, както прави с всички хора, това не са основните причини. Основната причина е, че Бог ги е обичал, грижил се е за тях и Бог проявява милосърдие към всичко, което е сътворил, според Псалом 145:9, 13б, 17.

В: В Йона 3:10б, когато сърцето ни не е в съгласие с Божието, как може то да се промени?

О: Светият Дух може да действа, за да промени сърцата ни; обаче като вярващи ние също имаме отговорността да бъдем податливи и отзивчиви към Бога.

Въпрос: В Йона 4:1-2, защо точно Йона беше толкова ядосан, че ниневийците бяха пощадени? Беше ли това предимно защото думите му не се сбъднаха, или защото искаше да види ниневийците унищожени?

О: Може би и двете. Идеята, че пророческите му думи ще се сбъднат, беше по-важна за него от живота на ниневийците. От друга страна, знаейки колко жестоки и войнствени бяха ниневийците и може би осъзнавайки, че е само въпрос на време, преди те да нападнат Израил, той не искаше те да бъдат пощадени именно поради тази причина.

В: В Йона 4:1-2, независимо от причината, поради която Йона се ядоса, цени ли той сбъдването на думите си повече от живота на ниневийците? Има ли примери в Библията или днес, в които се интересуваме повече от думите си, отколкото от хората?

Отговор: Йефтай сгреши, като се интересуваше повече от спазването на прибързания си обет, отколкото от собствената си дъщеря. Ирод се интересуваше повече от изпълнението на обещанието си към Саломе, отколкото от живота на Йоан Кръстител.

В: В Йона 4:1-2, истинските пророци понякога ли правят лъжливи пророчества?

О: Не. В Йона 3:4-10 Йона пророкува, че Ниневия ще бъде унищожена в рамките на четиридесет дни поради нечестието им. Когато те се покаяха масово, Бог не нанесе върху тях бедствието, с което ги беше заплашил. Когато волята на един народ се промени, Божията разкрита воля спрямо този народ също се променя.

Това пророкувано унищожение се дължеше на това, че те не се покаяха за нечестието си. То е имплицитно обусловено от липсата им на покаяние. Когато решиха да се покаят, Бог не видя нужда да унищожи Асирия в този момент. По същия начин, когато Бог пророкува унищожение, можем да научим, че съдът може да бъде отложен или отменен, ако народът се покае. Този принцип – да се даде възможност за покаяние пред лицето на съда – е изложен в Еремия 18:7-8.

В: В Йона 4:1-2 защо Йона е сгрешил, като е мразил асирийците, след като и Давид е казал, че мрази онези, които мразят Бога, в Псалом 139:21-22?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Асирийците не изпитваха голяма омраза към истинския Бог; те едва ли знаеха кой е Той. В Йона 4:11 Бог говори за ниневийците като за хора, които не различават дясната си ръка от лявата, или с други думи, едва ли различават доброто от злото.

2. Има една важна концепция, която трябва да се научим относно тълкуването на Библията. Псалмите са сборници от молитви и песни, запазени от Бога като примери за нас. Макар всичко, което Бог казва в Псалмите (както и в останалата част от Библията), да е истина, не всичко, което хората (да не говорим за Сатана) казват в Библията, е истина. По-скоро Библията достоверно записва това, което те са казали. Например, ако Ахав каже: „1 + 1 = 3“, и Библията запише, че „Ахав каза: 1 + 1 = 3“, Библията ще отразява достоверно и безгрешно едно невярно твърдение, изречено от Ахав.

3. Псалм 139 говори за омраза към Божиите врагове, а Новият Завет казва, че трябва да обичаме хората. (Не забравяйте, че Саул от Тарс някога беше враг на Бога.) Следователно Давид е отпратил молитва, която не е била съвършената Божия воля. Както се показва в Новия Завет, ние трябва да обичаме дори Божиите врагове.

4. Има урок, който можем да извлечем от тази молитва в Псалмите. Не се страхувайте да се молите на Бога за всичко, което чувствате. Бог ще промени сърцата ни. Дори в последния стих от Псалм 139 Давид помоли Бога: „Виж дали има в мен някакъв лош път; води ме по вечния път.“ (BSB)

В: В Йона 4:1-2, тъй като Йона имаше лошо отношение, защо не беше правилно да отиде другаде, вместо да служи с лошо отношение?

Отговор: В случая с Йона проблемът беше, че той се нуждаеше от промяна в нагласата си. Бог със сигурност искаше Йона да промени нагласата си, но въпреки това му заповяда да отиде, независимо от нагласата му. Понякога твърдите нагласи на хората могат да омекнат, когато те изберат да се подчинят на Бога, независимо от чувствата си.

В Филипяни 1:15-18 Павел говори за хора, които проповядваха [истинското] Евангелие от завист и съперничество, а не искрено. Въпреки че тези хора бяха против Павел, той все пак славеше Бога за тяхното проповядване, защото те все пак проповядваха истинското Евангелие, макар и от лоши мотиви.

В: Защо в Йона 4:1, 4, 9б Йона е изпитвал и е поддържал гнева си спрямо това, което Бог е направил?

Отговор: Йона не просто се разгневи за миг; Йона смяташе, че по някакъв начин има правото да задържи гнева си. Както показва Ефесяни 4:26, ние никога нямаме правото да задържаме гнева си.

В: В Йона 4:1, 4, 9 кога (ако изобщо) имаме право да се ядосваме на това, което Бог е направил? Какво означава, когато се ядосваме на това, което Бог е направил?

Отговор: Йона нямаше повече право да се ядосва, отколкото имаме ние да се ядосваме за това как друг човек избира да харчи парите си. В крайна сметка гневът ни се дължи на това, че Бог не се държи като член на отбора, не играе в нашия отбор така, както според нас би трябвало. Забравяме, че Бог не е в нашия отбор и не е на наша страна. Ние трябва да сме в Божия отбор и на Божията страна.

В: В Йона 4:1, 4, 9 какво се случва, когато се ядосваме на Бога? (Може да си припомните историята на Йов).

Отговор: Бог може да го понесе. Продължавайте да говорите с Бог и Го молете да промени сърцето ви, за да се съгласува с Неговото. Бог може да понесе и другите ни грехове.

В: В Йона 4:2 много хора се ядосват на Бога, защото имат погрешно разбиране за Него. Такъв ли беше случаят с Йона тук?

Отговор: Не. Йона имаше правилно разбиране за Божията сила и за това, че Бог иска да се смили и да пощади. Йона не изпитваше любов към ниневийците, които Бог беше създал.

В: В Йона 4:3 Йона казва ли, че е толкова ядосан, че би искал да умре, подобно на това, което Илия каза в 1 Царе 19:4?

О: Не. И в двата случая те смятаха, че служат на Бога вярно, и се чувстваха самотни. Елисей обаче страдаше от изтощение и беше в депресия (а не ядосан), защото Иезавел се опитваше да го убие и той беше в опасност. Йона беше ядосан, защото ниневийците бяха пощадени, а Бог показа своето недоволство към Йона.

В: В Йона 4:3, 8-9, Съдии 16:30 и 3 Царе 19:4 трябва ли вярващите някога да се молят на Бога да отнеме живота им?

Отговор: Библията не дава пряк отговор на този въпрос, но дава някои добри и лоши примери.

1. Нито един послушен вярващ в Библията не е извършил самоубийство. Саул не беше послушен в 1 Царе 31:4. Ахитофел не беше послушен вярващ, след като предаде Давид в 2 Царе 17:1-23.

2. Самсон помоли Бог да отнеме живота му в „Съдии“ 16:30; въпреки това, макар Самсон да се впусна в „самоубийствена мисия“, той не направи нищо друго, за да отнеме живота си.

3. Илия беше толкова изтощен, че се молеше на Бога да отнеме живота му в 1 Царе 19:4. Йона беше толкова огорчен срещу Бога, че помоли Бога да го убие. Въпреки това нито един от двамата не получи одобрение от Бога за молбата си.

Въпрос: Защо в Йона 4:5 този пророк отиде на изток от Ниневия, за да седне?

Отговор: Река Тигър се намираше от западната страна на Ниневия. Армия, нахлуваща в Ниневия, вероятно би дошла от източната страна, и Йона би я видял първи, ако седеше от източната страна. Може би Йона имаше „достатъчно вяра“, за да види разрушението на Ниневия. Въпреки това Божието действие не зависи от нашата вяра, а от Неговата воля.

В: В Йона 4:5-6, защо Йона се излага на слънцето, ако си е построил навес?

Отговор: Казва се, че е построил навеса на изток от града, така че вероятно е бил изложен на следобедното слънце.

В: В Йона 4:6 какъв вид тиква е била това?

О: Писанието не казва дали е било обикновено растение, което е пораснало по чудо, или вид растение, което иначе не е съществувало на земята. Скептичният „Наръчник на Азимов за Библията“ (стр. 648) предполага, че е било рициново дърво, което може да достигне размерите на дърво.

В: В Йона 4:6 защо Йона би се зарадвал на чудно израсналата лоза?

О: Разбира се, че би се радвал, че му осигурява сянка. Но освен това, това изглежда като знак, че Бог му обръща специално внимание, че е в Божията благосклонност и че Бог ще изпълни думите му. Когато някой ви даде хубав малък подарък, вие се радвате на полезността на подаръка, но обикновено се радвате още повече, че този човек специално е помислил за вас, за да ви даде подарък изобщо. Въпреки всичко, през което беше преминал, Йона можеше да се радва на този знак, че е бил оправдан и че сега е в Божията воля.

В: В Йона 4:7, след всичко, през което е преминал Йона, защо Бог би изпратил малък червей, за да унищожи лозата? Иска ли Бог някога да унищожава неща или да ги отнема само защото те ни правят щастливи?

Отговор: Това би било като някой да ви даде хубав подарък, а след като сте го имали около час, да дойде и умишлено да го унищожи пред очите ви. Нагласата на Йона и тлеещият му гняв станаха видими, и точно това беше целта. Йона вече не беше безразличен.

В: В Йона 4:8 какво знаем за източните ветрове в тази част на света?

О: Силният, горещ източен вятър днес в Палестина и Месопотамия се нарича сирокко. Той може да повиши температурата с 16 до 22 градуса по Фаренхайт. Сироккото е много сухо и изсушава както кожата, така и растителността. Когато задуха сирокко, хората тичат да се скрият. Сироккото задуха върху Йона, но не знаем дали изобщо е засегнало Ниневия или не.

В: Защо в Йона 4:8 Бог би изпратил източен вятър, за да раздразни Йона?

Отговор: Йона седеше на изток от града, за да види бедствието, което щеше да дойде и да унищожи Ниневия. Бог наистина изпрати „бедствие“, но то не беше, за да унищожи Ниневия, а за да дразни Йона. Това изглежда доста подходящо наказание за вярващ, чието отношение дразнеше Бога.

В: В Йона 4:8-9, защо Йона е смятал, че има право да се ядосва за лозата?

О: Йона може би е мислил, че е претърпял толкова много с Бога в корема на рибата и че е направил толкова много за Бога, че Бог е имал задължението да запази лозата, която вече му беше дал. Йона може би е пренебрегнал идеята, че Бог иска послушание повече отколкото жертва. Бог не ни е длъжен за нищо. Ние сме тук, за да служим и да угаждаме на Бога, а не обратното.

В: В Йона 4:8-11, дори ако Бог е безспорно най-важното в живота ти, има ли други неща, които са по-важни за теб от другите хора и тяхното спасение?

Отговор: Понякога можем да позволим хобитата, забавленията, семейството или дори църквата и Божието дело да станат по-важни за нас от самия Бог.

В: В Йона 4:10-11 основната идея на Бог не беше свързана с лозата или гнева на Йона по отношение на лозата. Каква беше цялата идея, която Бог се опитваше да предаде на Йона чрез лозата?

О: Йона е можел да си намери материали и сам да си направи сянка. Лозата служи само за да разкрие на Йона какво има в сърцето му.

Бог на практика наричаше Йона лицемер. Йона се интересуваше от това лозово дърво, въпреки че не се беше грижил за него и не го беше отглеждал. И все пак Йона се ядоса, когато разбра, че Бог се интересува от тези ниневийци, които Бог беше създал.

В: В Йона 4:11 лозата е нещо различно от идол. Този вид лоза е нещо добро, което Бог ни дава, а след като свикнем с нея, Бог ни я отнема, за да ни научи на нещо. Имало ли е примери за „лози“ във вашия живот или в живота на хора, които познавате?

Отговор: Може да е в училище, на работа или при бизнес възможности. За несемейния човек това може да е романтична връзка.

Въпрос: В Йона 4:11, ако Бог е на първо място, но обичате други неща повече от другите хора, може ли все пак любовта ви към Бог да е истинска? (Виж 1 Йоан 3:17; 4:12, 20-21)

О: Не. 1 Йоан 3:17; 4:12,20-21 ни показва, че всъщност не обичаме Бога, когато не обичаме другите. Йоан ни казва, че любовта е неразривно свързана с послушанието към Бога, а Бог ни заповядва да обичаме другите. Това важи независимо дали ни се иска или не.

В: В Йона 4:11 как се сравнява населението на Ниневия с това на другите градове от онова време?

Отговор: Ниневия беше много голям град за своето време. Самария имаше около 30 000 жители, а Самария беше по-голяма от Ерусалим. Този голям брой жители на Ниневия по онова време вероятно не би могъл да се изхранва само чрез земеделие. Това беше град, който живееше от завоевания и данъци.

В: В Йона 4:11 защо Бог споменава добитъка пред Йона?

О: Повечето хора, които имат дори и малко състрадание, биха проявили поне малко доброта към животните, въпреки че животните не различават доброто от злото. Хората (включително ниневийците) са по-важни от животните. Ниневийците бяха почти толкова невежи относно Божиите пътища, колкото и животните. Тъй като Бог се грижи за това, което е сътворил, не би ли трябвало Бог да се грижи и за ниневийците?

В: В Йона 4:11 промени ли Йона някога отношението си и заобича ли асирийците?

Отговор: Можеше да се случи и двете. Историята ни оставя в нерешителност, и вероятно това е направено умишлено. Въпреки това, човекът, който е записал книгата, със сигурност е споделял Божието сърце по този въпрос. Тъй като е вероятно или Йона да е записал това сам, или Йона да го е диктувал на писар, може би Йона все пак е научил урока си в крайна сметка.

В: Има ли в книгата Йона извънбиблейски доказателства, че асирийците са се покаяли?

О: Може би да. Макар скептичното произведение „Ръководство на Азимов към Библията“ (стр. 647) да казва, че няма, всъщност има доказателства. Асирийската армия воюваше всяка година, с изключение на две години – около 758–757 г. пр. Хр., когато, странно, изглежда, че изобщо не са воювали. Макар да не може да се докаже, че Йона е дошъл през някоя от тези две години, той е дошъл приблизително по това време, а проповедта на Йона дава добро обяснение защо цял народ от професионални войници е избрал да не воюва в продължение на две години. Това се е случило или по времето на Ашур-дан III (около 772–754 г. пр. Хр.), или по времето на неговия приемник Ашур-нирари V (около 754–746 г. пр. Хр.).

По-късно асирийците се върнаха към старите си навици и бяха унищожени през 612 г. пр. Хр., както бяха пророкували Наум 2:1–3:9 и Софония 2:13–15.

В: В книгата „Йона“ къде е бил погребан Йона?

Отговор: Не знаем. Но съществува предание, че Йона е бил погребан в северозападен Ирак, близо до град Ниневия. Мюсюлманите са построили джамия над гроба му, а сунитските мюсюлмани от ИДИЛ я разрушиха на 24 юли 2014 г.

В: В книгата „Йона“ това ли е обратната страна на примитивната представа, че Бог иска да изтреби неевреите, като например амаликитите, както твърди „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 648?

Отговор: Не. В отговора трябва да се имат предвид три неща.

Асирийците все още не са били врагове на Божия народ. За разлика от тях, амаликитите вече са били решени да воюват срещу Божия народ и да убиват изоставащите.

По-късните пророци, включително Йона, никога не са критикували по-ранното избиване на ханаанците и амаликитите.

Бог каза чрез Мойсей, че народите, които не са ханаанци, включително онези, които живеят далеч, могат да бъдат приятели и да сключат договор с израилтяните.

По този начин Азимов пише за предполагаемо „обръщане на концепцията“, докато в действителност тук има пълна хармония както между духа, така и между буквата на писанията на Мойсей и Йона.

Въпрос: В книгата на Йона, какви ключови въпроси можем да си зададем, както и на самия Йона, след като прочетем книгата на Йона?

О: Осъзнайте, че никога не сте прекалено зрели, за да спрете да пазите вярата си. Има четири ключови въпроса, които бихме могли да зададем относно Йона. Но когато питаме за Йона, можем да питаме и за самите себе си.

Може ли Йона да се отдалечи достатъчно от Божията воля, за да го забрави Бог?

Може ли Йона да падне толкова ниско, че Бог да го изостави?

Беше ли твърде късно за Йона да служи отново ефективно на Бога?

Може ли сърцето на Йона да изпитва Божието състрадание към изгубените?

В: Защо в Йона 4 краят все още ви оставя в неведение?

Отговор: В края на книгата за Йона не ни се дава отговор на въпроса дали Йона е омекнал в сърцето си към Бога или не. Макар това да изглежда незадоволително, мисля, че е направено умишлено. Ако сърцето ни се втвърди към Бога и станем малко като Йона, от нас зависи как ще се развие краят: дали сърцето ни ще омекне или не.

Много бих искал да прочета края на книгата за Йона, но такъв не е даден. Не претендирам, че притежавам дарбата на пророчеството, но, просто като спекулирам, ето два възможни края.

А) Сърцето на Йона остана такова, каквото беше. Може би той е разказвал на другите какво е направил Бог в миналото, но хората вече не се интересуваха особено да чуят за вярата му. Той стана сух и прашен, след като червеят изяде растението, и остана такъв – духовно – до края на живота си.

Б) Йона се разсмя, когато осъзна, че чудното растение, чудният червей и чудната голяма риба показаха колко много Бог се е грижил за него, като го е избрал три пъти. Той видя, че собствените му планове, собствената му гордост и собственото му усещане за това, което трябва да се направи, са били незначителни в сравнение с Бога и Неговата любов. Той каза на Бога: „Беше малко неудобно, когато непрекъснато се опитвах да поема контрола; отсега нататък нека правим нещата по Твоя начин.“

Но както каза един човек, днес разполагаме с книгата на Йона, така че, освен ако някой друг не е наблюдавал историята на Йона, той самият я е написал или разказал, което показва, че накрая е разбрал и сърцето му е видяло нещата по Божия начин.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи на книгата на Йона, които все още съществуват днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море: (около 1 г. пр. Хр.) Сред свитъците от Мъртво море има 3 екземпляра на книгата на Йона, наречени 4Q76 (=4QXIIa), 4Q81 (=4QXIIf) и 4Q82 (=4QXIIg).

4Q76 съдържа Йона 1:1–5, 7–10, 15–16; 2:1, 7; 3:2.

4Q81 съдържа Йона 1:6-8, 10-16.

4Q82 съдържа Йона 1:1-9; 2:3-10; 3:1-3; 4:5-11.

Нахал Хевер е пещера близо до Ен-геди, в която е открит фрагмент от Дванадесетте пророци на гръцки език (8 Hev XIIgr). Смята се, че е написан между 50 г. пр. Хр. и 50 г. сл. Хр. Той е бил скрит по време на въстанието на Бар Кохба срещу Рим. Това е преработка на Септуагинтата, направена в Юдея, и е почти идентична с масоретския текст. Съдържа Йона 1:14–16; 2:1–7; 3:2–5, 7–10; 4:1–2, 5.

Свитъкът от Вади Мурабаат (Mur XII) датира от около 132 г. сл. Хр. Той съдържа Йона 1:1-16; 2:1-11; 3:1-10; 4:1-11.

Като цяло, в свитъците от Мъртво море, Нахал Хевер и Вади Мурабаат са запазени следните стихове от книгата Йона: 1:1–16; 2:1–10; 3:1–10; 4:1–11. Запазен е всеки стих с изключение на Йона 1:17.

Християнските библейски ръкописи, датиращи от около 350 г. сл. Хр., съдържат Стария Завет, включително книгата Йона. Две от тях са „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.). „Синайтикус“ съдържа цялата книга Йона. Тя започва на същата страница, на която завършва книгата Обадия, и завършва на същата страница, на която започва книгата Наум.

„Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) поставя книгите на дванадесетте малки пророци преди Исая. Книгата Йона е пълна както във „Ватиканус“, така и в „Александринус“.

В: Кои ранни автори са се позовавали на Йона?

Отговор: Авторите от периода преди Никейския събор, които са цитирали или са правили алюзии към стихове от Йона, са:

Апокрифната книга „Еклесиастик“ 49:10 (преди 190 г. пр. Хр.) посочва, че Йона е бил част от „Книгата на Дванадесетте“.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.): „Йона провъзгласи погибел на ниневийците; но те, покаявайки се за греховете си, умилостивиха Бога с молитва и получиха спасение, въпреки че бяха чужденци [по отношение на завета] на Бога.“ 1 Климент (том 1), гл. 7, стр. 7

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.)

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Йона 1:9 и 2:2 като думи на Йона. Ириней, „Против ересите“, книга 3, гл. 20.2, стр. 450

Климент Александрийски казва: „И самият Йона, като пророк, намеква за същото в думите си: „И капитанът дойде при него и му каза:

Защо хъркаш? Стани, призови своя Бог, за да ни спаси и да не загинем.“ „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 5, глава 141, стр. 474–475

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) „В Йона откриваш знаковия акт на Неговата милост, която Той прояви към молещите се ниневийци.“ (Йона 3:9) „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 11, стр. 452

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Това ли беше тогава причината, поради която Йона сметна, че покаянието не е необходимо за езичниците ниневийци, когато се отклони от задължението си да проповядва? Или по-скоро, предвиждайки Божието милосърдие, изляно дори върху чужденците, се уплаши, че това милосърдие би унищожило, така да се каже, (достоверността на) неговото проповядване?“ „За скромността“, глава 10, стр. 84

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) споменава Йона в „Против Целз“, книга 7, глава 57, том 4, стр. 634

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) споменава Йона: „Водата прие Йона в дълбините си за три дни и три нощи, а след това го върна напълно невредим.“ „Диалог за истинската вяра“, пета част, стр. 172 (говори Адамантий)

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.)

След Никея (325 г. сл. Хр.):

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) (Подразумева се, тъй като споменава дванадесетте пророци) „И така, в Стария Завет има общо двадесет и две книги; … след това Пророците, като дванадесетте се считат за една книга…“ Атанасий, „Великденско писмо“ № 39, гл. 4, стр. 552.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Йона 2:2, 6, 8 като Йона в „Лекция 14.20“, стр. 99

Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) споменава пророк Йона в том 9 от „За идолите“, проповед 20.21, стр. 480

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци: Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия, „Писмо“ 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Сулпиций Север (363–420 г. сл. Хр.) споменава Йона като Йона в „История“, книга 1, гл. 48, стр. 94

Августин от Хипо (338–430 г. сл. Хр.) споменава пророк Йона в „Градът на Бога“, книга 18, глава 44, стр. 387

Сред еретиците и фалшивите книги

„Диатесарон“ на Татиан (починал през 170 г. сл. Хр.), раздел 16, стр. 68, цитира Матей 12:41 и Лука 11:29–32 относно Йона.

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) цитира Йона 3:4 в „Коментар върху Йона“, глава 1, стр. 193

След Никея има и други автори.

Въпрос: Кои са някои от разликите в превода на книгата „Йона“ между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Ето няколко разлики в превода, предимно от глава 3, като първата е от еврейския текст, а втората – от гръцкия превод на Септуагинтата.

Йона 1:9 „Аз съм евреин“ (Масоретски текст) срещу „Аз съм слуга на Господа“ (Септуагинта, Теодор от Мопсуестия в „Коментар върху Йона“, гл. 1, стр. 197)

Йона 2:4 „Наистина ще погледна“ (Масоретски текст) срещу „Дали наистина ще погледна?“ (Септуагинта) срещу „Как ще погледна?“ (Теодотион)

Йона 3:2 „проповедта, която ти възвестявам“ (Масоретски текст) срещу „според предишното проповядване, за което ти говорих“ (Септуагинта)

Йона 3:3 „голям град пред Бога“ (Масоретски текст) срещу „голям град“ (Септуагинта)

Йона 3:4 „40 дни“ (Масоретски) срещу „3 дни“ (Септуагинта, Теодор от Мопсуестия в „Коментар върху Йона“, гл. 1, стр. 193)

Йон 3:6 „достигна дори царете“ (Масоретски) срещу „стигна до царя“ (Септуагинта)

Йона 3:6 „станал от трона си“ (Масоретски текст) срещу „станал от трона си“ (Септуагинта)

Йона 3:6 „мантия“ (Масоретски текст) срещу „облекло“ (Септуагинта)

Йон 3:7 „И той извика и каза в Ниневия по указ на царя и на великите му“ (Масоретски) срещу „И бе обявено, и бе заповядано в Ниневия от царя и от великите му мъже“ (Септуагинта)

Йон 3:7 „хора или животни, стада или овце“ (Масоретски) срещу „хора, или добитък, или волове, или овце“ (Септуагинта)

Йон 3:8 „Но нека човекът и животните“ (Масоретски текст) срещу „Така че хората и добитъкът“ (Септуагинта)

Йон 3:8 „И нека всеки от тях се обърне“ (Масоретски) срещу „и всички се обърнаха“ (Септуагинта)

Йон 3:10 „зъл път“ (Масоретски) срещу „зли пътища“ (Септуагинта)

Йона 3:10 „се смили“ (Масоретски) срещу „се покая“ (Септуагинта)

Йона 4:1 „Но това беше голямо нещастие в очите на Йона и това разпали гнева му.“ (Масоретски) срещу „Но Йона беше много дълбоко наскърбен и беше смутен.“ (Септуагинта)

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Literal Translation“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата – от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „The Septuagint: Greek and English“. Използвани са също „The Expositor’s Bible Commentary“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible