< Въпрос за Библията от Левит

В: Защо на английски тази книга се нарича „Левит“?

Отговор: Английското име идва от латинската дума, означаваща „свързано с левитите“. Еврейското име е взето от първото изречение: „И Той [Бог] призова.“

В: Каква е основната причина тази книга да присъства в Библията днес?

Отговор: Тъй като Исус и ранната църква са приели Левит като Божието слово, ние трябва да ценим тази книга от Тората като Свещено Писание, независимо дали разбираме смисъла ѝ или не.

Всъщност има толкова много уроци за святостта, които човек може да извлече от изучаването на „Левит“, че почти бихте могли да я преименувате на „илюстрирани уроци по святост“.

В: Какви са различните начини за разбиране на книгата Левит?

О: Има поне пет нива, на които човек може да разглежда Книгата Левит.

Тайна: Бог е изключително милостив и разбиращ, но някои се опитват да виждат в Бога само благодат, без да разбират защо Божията благодат е необходима. Бог е свят, и ако ние не притежаваме святост, никой няма да види Господа (Евреи 12:14). Без да разберем този ключов аспект от Божия характер и от нашия собствен характер, Левит ще остане „затворена книга“ с малко улики за това защо съществува.

Правила, за да угодим на Бога: На най-основно ниво някои виждат само набор от церемониални и лични правила, които израилтяните трябвало да спазват. Това е така, и Бог е вземал тези правила на сериозно, но книгата е и много повече от това.

Древна мъдрост за живота: Хората са разглеждали Левит и са виждали в него голяма мъдрост за поддържане на здравето, особено в нехигиенична среда без много вода за миене. Животните и хората често се заразяваха с паразити, които се съдържаха в суровото месо, което ядяха. Като цяло, животните, които се хранеха с мъртви същества, насекоми и други животни, бяха забранени. Докато египетските владетели понякога се жениха за сестрите си, браковете в непосредственото семейство бяха изрично забранени в Левит. Конкретните разпоредби относно кожните заболявания не само са били мъдри, но и изключително важни при голямо струпване на хора в климат с малко вода за измиване. При други правила обаче не виждаме никаква практическа, земна причина. Може би такава изобщо не е имало. Вероятно единствената причина е била да се напомни на хората, че и те трябва да бъдат отделени и да бъдат святи пред Бога. Левит е мъдра книга, но тя е по-малко книга за здравословни практики, отколкото книга, илюстрираща святостта.

Общи уроци за святостта: Святостта – било то Божията святост или нашият свят живот – не е лесна за разбиране; може би затова Бог е отделил цяла книга, за да я обясни. Израилтяните, излезли от Египет, идваха от култура, която проявяваше по-малко почитание към идолите си, отколкото повечето други. Когато египтяните се молеха на статуите си за помощ, ако помощта не идваше, понякога биеха статуята с камшик. Но Левит показва, че истинският Бог се „отличава“ от обикновеността на живота. Те не можеха просто да принасят жертви на Бога; можеха да ги принасят само по предписания начин. Що се отнася до раждането, храненето и религиозните церемонии, имаше само един начин – Божият начин. Левит 22 е цяла глава, която показва как човек може да се откаже от нещо, за да принесе принос или жертва, и въпреки това тя да бъде неприемлива. Днес, когато искаме да служим на Бога по нашия начин, при нашите условия, трябва да внимаваме, че макар и да правим жертви, усилията ни може да не бъдат приемливи, ако нямаме представа за святост. Всеки от нас е призован да бъде свят (1 Петрово 1:15-16) и сме призвани да бъдем свят народ (1 Петрово 2:9). Когато живеем свят живот, отразяващ Божията святост, ние самите можем да бъдем пример за святост (2 Коринтяни 1:12), писма от Христос, написани с Божия Свят Дух (2 Коринтяни 3:3).

Конкретни мотивации и модели в нашето служение на Бога: Библията съдържа толкова много мъдрост, че зрелите християни трябва да се грижат за баланса: фокусираме ли се върху един аспект на познаването, обичането и служенето на Бога, като пренебрегваме другите аспекти? Левит осветява редица различни начини за служене на Бога, и един растящ християнин може да ги оцени, да се подхранва от тях и да се научи да прославя Бога чрез всички тях.

В: Каква е структурата на книгата Левит?

Отговор: Левит е средната книга от Петокнижието и може да бъде разделена на пет части.

I. Пет вида приноси към Бога (Лев. 1–7)

А. Всеизгаряне („Олах“) – посвещение на пълно предаване (Лев. 1:1-17)

1. Млад бик (Лев. 1:1-9)

2. Мъжки овен или козел (Лев. 1:10-13)

3. Гълъб или горска гълъбица (Лев. 1:14-17)

Б. Зърнено приношение (Минха) – възпоменание и хвала на Бога (Лев. 2:1-16)

1. Непечено брашно, масло и тамян (Лев. 2:1-3)

2. Изпечено брашно с масло (Лев. 2:4-10)

Забележка: Без мая, но със сол (Лев. 2:11-13)

3. Първите плодове от смляно зърно, масло и тамян (Лев. 2:14-16)

В. Жертва за мир/общение (Зебах Шаламим) – благодарност, обети и доброволни дарове (Лев. 3:1-16)

1. Мъжка или женска крава (Лев. 3:1-5)

2. Мъжко или женско агне или коза (Лев. 3:6-16)

а. Агне (Лев. 3:6-11)

б. Коза (Лев. 3:12-16)

Забележка: Никога, при никакви обстоятелства, не яжте тлъстина или кръв (Лев. 3:17)

Г. Жертва за грях (Хаттат) – Изповед и умилостивение (Лев. 4:1-5:13)

1. Грех на помазан свещеник: млад бик (Лев. 4:1-12)

2. Грех на общността: млад бик (Лев. 4:13-21)

3. Грех на водач: козел (Лев. 4:22-26)

4. Неволни индивидуални грехове: коза или агне (Лев. 4:27-35)

5. Мълчание, докосване до нечистота, необмислени клетви: женско агне или коза (Лев. 5:1-6)

6. Съображения за бедните: две гълъбици, пилета или брашно (Лев. 5:7-13)

Е. Жертва за вина („Ашам“) – прощение за грехове срещу святостта: овен (Лев. 5:14-6:7)

1. Неумишлени грехове срещу Божиите свети неща (Лев. 5:14-16)

2. Неумишлен грях срещу Божиите заповеди (Лев. 5:17-19)

3. Измама на ближния и възстановяване на +1/5 (Лев. 6:1-7)

II. За това да бъдеш Свещеник (Лев. 8-10)

А. Посвещаване на свещениците (Лев. 8)

1. Подготовка за посвещаването (Лев. 8:1-13)

2. Приношението на юнеца (Лев. 8:14-17)

3. Първата жертва от овен (Лев. 8:18-21)

4. Второто приношение на овен (Лев. 8:22-30)

5. Храната и изчакването (Лев. 8:31-36)

Б. Служението на свещениците (Лев. 9)

1. Лични наставления (Лев. 9:1-4)

2. Публичното служение (Лев. 9:5-22)

3. Божието благоволение (Лев. 9:23-24)

В. Пропуските на свещениците (Лев. 10)

1. Умишлено служене по свой собствен начин (Лев. 10:1-3)

2. Продължаване напред, след като другите са се провалили (Лев. 10:4-15)

3. Отношение към непреднамереното простъпване (Лев. 10:16-20)

III. Свещени закони за отделните хора (Лев. 11–20)

А. Нашата храна (Лев. 11)

1. Сухоземни животни (Лев. 11:1-8)

2. Морски дарове (Лев. 11:9-12)

3. Летящи същества (Лев. 11:13-23)

4. Нечисти животни (Лев. 11:24–44)

Б. Раждане (Лев. 12)

В. Кожни болести и плесен (Лев. 13-14)

1. Кожни болести (Лев. 13:1-46)

2. Плесен (Лев. 13:47-59)

3. Очистване от кожни болести (Лев. 14:1-32)

4. Очистване от плесен (Лев. 14:34-54)

Г. Изтечения (Лев. 15)

Е. Йом Кипур (Денят на изкуплението) (Лев. 16)

Е. Забрана за ядене на кръв (Лев. 17)

Ж. Незаконни сексуални отношения (Лев. 18)

1. Незаконни сексуални отношения (Лев. 18:1-20)

2. Забрана за принасяне на деца в жертва на Молех (Лев. 18:21)

3. Забрана за хомосексуалност (Лев. 18:22)

4. Забрана за сексуални отношения с животни (Лев. 18:23)

5. Не бъдете като народите около вас (Лев. 18:24-30)

Х. Закони относно отношенията с другите (Лев. 19)

I. Молех, спиритизъм и неморалност (Лев. 20)

1. Забрана за принасяне на деца в жертва на Молех (Лев. 20:1-5)

2. Не бъдете медиуми, а бъдете святи (Лев. 20:6-8)

3. Не проклинайте родителите си (Лев. 20:9)

4. Прелюбодейство, включително със сватове (Лев. 20:10-12)

5. Забрана на хомосексуалността (Лев. 20:13)

6. Незаконни сексуални отношения (Лев. 20:14-21)

а. Забрана за сексуални отношения с животни (Лев. 20:15-16)

7. Благословения и проклятия (Лев. 20:22-26)

8. Екзекуция на медиумите (Лев. 20:27)

IV. Свещени закони за свещениците (Лев. 21-22)

1. Свещениците и техните семейства (Лев. 21)

2. Недопустимо за свещениците и народа (Лев. 22)

V. Светостта е и колективна (Лев. 23-27)

А. Празници и свети дни за Господа (Лев. 23)

1. Съботата (Лев. 23:3)

2. Пасха и безквасните хлябове (Лев. 23:4-8)

3. Празникът на първите плодове (Лев. 23:9-14)

4. Празникът на седмиците (Лев. 23:15-22)

5. Празникът на тръбите (Лев. 23:23-25)

6. Денят на изкуплението (Лев. 23:26-32)

7. Празникът на шатрите (Лев. 23:33-44)

Б. Нашата постоянна святост (Лев. 24:1-9)

В. Камъни за богохулство (Лев. 24:10-23)

Г. Специални съботни и юбилейни години (Лев. 25)

1. Годината на съботата (Лев. 25:1-7)

2. Юбилейната година на 50-тата година (Лев. 25:8-17)

3. Изобилие по време на съботните години (Лев. 25:18-23)

4. Изкупление през юбилейните години (Лев. 25:24-54)

Е. Последици от Закона (Лев. 26)

1. Награда за послушание (Лев. 26:1-13)

2. Наказание за неподчинение (Лев. 26:14-39)

3. Приемане на Покаянието им (Лев. 26:40-46)

Е. Посвещаване и Изкупление пред Господа (Лев. 27)

В: Какво можем да научим днес от всеизгарянето, описано в Лев. 1?

Отговор: Всеизгарянето беше пълна жертва: никой не можеше да яде или по друг начин да използва която и да е част от нея. Но може ли някой да се пазари с Бога?

Да приемем, че един млад бик тежи 1 000 паунда. Някой би могъл да се опита да разсъждава, че тъй като всяка част от животното е благоуханна жертва, приятна на Бога, той може просто да изяде бика и да даде на Бога 1 000 паунда опашки от други бикове. Но това не е това, което Бог изисква. Той изисква цялото животно, а не само остатъците. Днес някои с радост служат на Бога с „остатъците“ си: излишните си пари, неразвитите си таланти и свободното си време, когато нямат нищо по-добро за правене. Но това не е това, което Бог изисква. Бог изисква пълна отдаденост.

Да речем, че някой наистина е искал да впечатли Бога, затова е изял по-твърдите части от няколко бика и е дал на Бога 1 000 паунда от най-добрите части на пет бика. Но и това не е било това, което Бог е изисквал. Той не е изисквал да се измъчиш до смърт, за да купиш пет бика, а е изисквал целия един бик. Всъщност някои части от нашето служение, които може би смятаме за по-малко ценни, но от които най-неохотно се отказваме, може би са именно онези, които Бог цени най-много. Бог изискваше само едно животно, но Той изискваше цялото животно. Днес може да има други хора с повече дарби, таланти и пари, и Бог не изисква от нас да Му посветим това, което другите имат, а ние нямаме. Но нашият Господ наистина изисква от нас да Му отдадем целия си живот.

Като християни днес ние не принасяме в жертва бикове, овце, кози или птици. Вместо да принасяме мъртви жертви, Римляни 12:1 казва, че трябва да принасяме телата си като живи жертви на Бога. С Бога няма място за пазарене. Но защо бихме искали да го направим? Бог в Своята благодат ни е дал толкова много, както в този живот, така и за вечността, че да Му дадем всичко, което имаме, всъщност е нищожно в сравнение с това, което Той ни е обещал.

Въпрос: В Левит 1–7 всички тези подробни описания на приносите показват ли, че това е написано през 5-ти век пр. Хр., тъй като те биха имали време да развият храмовото поклонение и да измислят всичко това, както твърди Юлиус Велхаузен?

О: Ни най-малко. Твърдението на Велхаузен предполага, че преди това време хората не са били достатъчно умни, за да имат сложни системи за приноси. Но през 15-ти век пр.н.е. в угаритските плочки от Рас Шамра се срещат термини като „принос чрез огън“, „принос за мир“, „принос за грях“, „принос за прегрешение“ и вероятно дори „принос за възвисяване“. В тях се споменава и варенето на козле в млякото на майка му.

В: Защо в Левит 1:3, 5, 10; 5:15; 22:19 за всеизгарянето се изискват мъжки, а не женски животни?

Отговор: Писанието казва само, че това е било Божията воля. В Левит 3:1 мъжки или женски животни са били подходящи за приноси, а в Левит 4:32 е било подходящо само женско агне. Като странична бележка, думата „изкупление“ (кипер) се използва почти 50 пъти в Левит и още около 50 пъти в останалата част от Стария Завет, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 2, стр. 538.

В: Защо в Левит 2:11 никое приношение не може да съдържа квас (мая) или мед?

Отговор: Писанието не дава обяснение. Когато обаче бях 12-годишен начинаещ химик, научих колко неприятно мирише изгорялата захар, а медът се състои предимно от захар. В Библията маята често символизира неща, които растат, като преданията и учението на фарисеите.

Въпрос: Защо в Левит 1:14 не се посочват конкретно само мъжки птици?

Отговор: Писанието не казва. Една възможна причина е, че при много диви птици е трудно да се определи полът.

В: Защо в Левит 1:17 и Левит 5:8 Свещеникът не може да разрязва птицата на две?

О: Писанието казва само, че Бог иска да бъде така. В Битие 15:10 Авраам също не е трябвало да разрязва птиците на две при жертвоприношението си.

В: В Левит 2:13, защо се слага сол върху приносите?

О: Писанието казва само, че това е било Божията воля. Ето обаче някои възможни причини.

1. Солта е била ценна стока в древния свят.

2. Свещениците и левитите ядяха част от приносите и също се нуждаеха от сол. (Левит 6:16-18, 26; 7:6-9)

В: В Левит 3:2 кръвта от приноса се поръсваше ли върху олтара или се изливаше, както в Второзаконие 12:27?

Отговор: Има две гледни точки.

„Изливаше“ срещу „изливаше се“: Първото мнение, за което в книгите на Хейли „Предполагаеми несъответствия в Библията“ (стр. 219–220) и „Когато критиците питат“ (стр. 89) се посочва като принадлежащо на средновековния еврейски учен Маймонид, отбелязва, че глаголите са „изливаше/поръсваше“ срещу „изливаше се“. Следователно малко от кръвта е била поръсена върху олтара, а останалата част е била излята на земята.

По-късно: Три точки, които трябва да се имат предвид:

Левит 3:2 конкретно споменава жертви, заклани при шатъра за срещане, който се е използвал само преди да влязат в Обетованата земя.

Второзаконие 12:1, 18, 27 изрично споменава жертвоприношенията на избраното място, след като са влезли в Обетованата земя. Второзаконие 12:8 конкретно посочва, че някои от правилата за жертвоприношенията ще се променят, когато влязат в Ханаан.

Защо? Писанието не казва защо Бог е искал това да се промени, но можем да спекулираме. Всички трябваше да принасят в жертва животните си за храна в Шатъра за срещане, който се намираше на открито място. Изливането на цялата кръв там можеше да предизвика логистични проблеми. По-късно, Второзаконие 12:21-22 дава разрешение да се заколват животни далеч от центъра на поклонението, след като влязат в Ханаан. Тъй като се заколват по-малко животни и вероятно са взети мерки за кръвта в постоянното място, кръвта вече можеше да се излива там.

В: В Левит 4, тъй като Исус е трябвало да умре, за да изкупи греховете ни, какво става с жертвата за грях, която изкупуваше греховете в Стария Завет?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

1. Старозаветните жертви само покриваха греха, но не го отнемаха.

2. Старозаветните жертви за грях бяха само за непреднамерени и несъзнателни греховни деяния и за нечисто състояние. Нямаше жертва за умишлен грях. (Числа 15:22-30; 35:31)

В: В Левит 4:13 как един справедлив Бог може да обяви хората за виновни за непреднамерени грехове?

Отговор: Писанието ни дава три точки относно непреднамерения грях.

1. Когато някой извърши грях непреднамерено, това не означава, че той или тя е бил/а невинен/а. Възможно е, когато човекът е разбрал, че е съгрешил, да се е зарадвал, че го е направил. За да покаже, че не е така, той е принесъл жертва. (Второзаконие 21:1-9)

2. Както Библията, така и съвременното право признават, че някои непреднамерени деяния все пак са престъпни. Непредумишленото убийство и безразсъдното излагане на риск живота на другите заслужават наказание, дори ако убиецът не е желал смъртта на жертвата (Числа 35:22-28). Наказанието за непредумишлено убийство е било принудително пребиваване в град-убежище до смъртта на действащия Свещеник.

3. Независимо дали действието е било умишлено или не, ако човекът, извършил греха, не е имал възможност да знае, че то е зло, Римляни 4:15 и 5:13 казват, че непреднамереният грях все пак е грях, но гряхът не се отчита там, където няма закон.

Въпрос: В Левит 4:14 трябвало ли е общината да принесе само млад бик като жертва за грях, или както млад бик, така и млад козел, както е посочено в Числа 15:24?

Отговор: Контекстът и в двата случая е цялата общност, но

а) Левит 4:14 се отнася за времето на Изхода

б) Числа 15:24 се отнася за периода оттогава до всички бъдещи поколения.

Тук можем да видим урок за милостивото отношение на Бог към хората. По-малката жертва в Левит е от времето, когато Законът все още е бил сравнително нов за тях, а по-голямата жертва в Числа е от времето, когато те вече са трябвало да са се научили. Явно Бог не само прави разграничение дали някой е постъпил погрешно умишлено или неволно, но при неволните грехове Бог прави разграничение и според времето, с което човек е разполагал, за да научи какво е правилно.

Книгите „Когато критиците питат“ (стр. 105) и „Предполагаемите несъответствия в Библията“ на Хейли (стр. 242) дават малко по-различен отговор. Левит 4:14 се отнася конкретно до „извършване“ на зло, или грехове от „действие“. Числа 15:24 се отнася конкретно до неспазване на заповед, или грехове от „бездействие“.

В: Какво означава Левит 5:1?

Отговор: Когато има публично призоваване на свидетели и човек мълчи за това, което е видял, това е грях. Следващото изречение, в което се казва, че той ще бъде държан отговорен, може да има тежки последствия. Ако невинен човек бъде несправедливо екзекутиран, защото свидетел не е проговорил, тогава свидетелят вероятно е виновен за убийство.

В: В Левит 5:13, Левит 9:7, Левит 16:16, 24, 32-33 и Левит 17:11; 23:28 Свещеникът ли е извършвал умилостивение за народа, или Христос е направил това в Евреи 10:1-4?

Отговор: Старозаветните жертви изкупуваха греховете в смисъл, че ги прикриваха, но не ги отнемаха. В Евреи 9:9-10 се казва, че тези външни неща не очистваха вътрешно съвестта на поклонника. Те бяха в сила само до идването на Христос.

За онези, които не са съгласни, не забравяйте, че в Йоан 1:29-31 Йоан Кръстител каза в присъствието на Исус: „Ето Агнето Божие, Което отнема греха на света!“ Исус не поправи Йоан. Петър каза нещо подобно в 1 Петрово 1:19. Едно от следните четири твърдения трябва да е вярно:

1. Йоан е сгрешил, като е казал това

2. Йоан е бил прав

3. Йоан е бил прав, но смисълът е бил различен, или

4. Евангелието на Йоан е било изопачено по този ключов въпрос.

Ако е 1, тогава Исус е проявил небрежност, като не го е поправил, а Бог е проявил небрежност, като не е поправил Йоан, апостола на Исус.

Ако е 2, тогава трябва да вярваме на това, което се казва.

Ако е 3, тогава това звучи като умишлена лъжа, защото в продължение на 1400 години израилтяните са знаели точно какво се има предвид под „жертвено агне на Бога“.

Ако е 4, тогава това трябва да е било неизвестно на ранните християни, защото никой от тях не е казал, че е било така. Текстът не би могъл да бъде подправен след 150–200 г. сл. Хр., защото разполагаме с много ръкописи, съдържащи Йоан 1, като най-ранният, който все още съществува, е Папирусът на Бодмер II, датиран от 150–200 г. сл. Хр. Разполагаме също така с текста на този стих, записан от Ориген (225–254 г. сл. Хр.) и Златоуст (ок. 407 г. сл. Хр.). Ако е бил подправен, тогава Бог би трябвало да е пожелал или поне да е позволил всичките Си последователи да бъдат заблуждавани през цялото това време.

В: В Левит 5:15 жертвата беше ли принесена на Бога или на Свещениците, както се казва в Левит 5:18?

Отговор: Тъй като израилтяните не можеха сами да влязат в Небесното царство и тъй като свещениците представляваха Бога, принасянето на жертвата директно на свещениците беше начинът, който Бог беше установил за принасяне на жертви пред Него. В книгата на Хейли „Предполагаеми несъответствия в Библията“ (стр. 245) просто се казва, че свещеникът е действал като Божий представител. Вижте „Когато критиците питат“ (стр. 89) за същия отговор.

В: В Левит 5:16, когато някой съгреши неволно по отношение на жертвите, защо се добавя „пета част“ като наказание?

Отговор: Писанието всъщност не казва. Грешката на човека не е била умишлена, но той е трябвало да познава Закона по-добре. Пета част се добавяла и като възстановяване, ако някой е придобил имущество чрез лъжа или измама (Левит 6:5).

В: Защо в Левит 6:13 огънят никога не трябва да угасва?

О: Писанието не казва. Въпреки това това би могло да символизира както необходимостта от непрекъснато принасяне на жертви, така и възможността да се принасят жертви на Бога по всяко време.

В: Защо в Левит 7:1-2 и Левит 8:17 животните са били заколвани извън лагера, а в Левит 6:11 пепелта е била изнасяна извън лагера?

О: Писанието не казва. Въпреки това труповете и пепелта са били отнасяни далеч от мястото, където хората ядяха, спеха и живееха. В Евреи 13:11-13 се споменава, че Исус е бил разпънат извън градската порта (в позор), точно както труповете на животните са били изгаряни извън лагера.

В: В Левит 7:15 трябва ли цялото приношение за мир да се изяде в същия ден, или част от него може да се изяде и на следващия ден, както казват Левит 7:16-17 и Левит 19:6?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Левит 7:16 прави разграничение между два вида мирни приноси – приносите за благодарност и доброволните приноси, принасяни по собствена воля.

2. Жертвата от мирната жертва за благодарност трябва да се изяде изцяло в същия ден, както казва Левит 7:15.

3. Жертвата на мирната жертва, която е доброволна или по собствена воля, може да се изяде и на следващия ден, както се казва както в Левит 7:16-19, така и в Левит 19:6.

В: Защо в Левит 7:23-25 не е било позволено да се яде тлъстината в месото и какво става с незабележимите частици тлъстина в месото?

Отговор: Писанието не посочва защо Бог е заповядал това. Днес обаче знаем, че големите количества мазнини, особено наситените мазнини в червеното месо, не са полезни за здравето на хората. Макар че известно количество мазнини е неизбежно, консумирането на микроскопични количества е съвсем различно от консумирането на чиста свинска мас.

В: Защо в Левит 7:26-27 и Левит 17:10-14 израилтяните не са могли да ядат кръв?

О: Всъщност това за първи път е заповядано в Битие 9:4, не само за израилтяните, а за всички хора. Също така, в Деяния 15:20 ранната църква е заповядала на всички да не ядат кръв.

Отговорът се намира в Битие 9:4 и Левит 17:11,14. Животът е в кръвта и именно чрез кръвта се извършва умилостивението за нас. В старозаветните времена кръвта покриваше греховете на хората (Евреи 9:22), докато кръвта на Христос не беше пролята за нас.

В: Защо в Левит 7:30-31, Левит 8:16,20 и Левит 16:25 е било заповядано да изгарят тлъстината?

Отговор: Писанието казва, че това е било благоуханна миризма в Левит 8:28. Точно както мазнината, която капе в барбекюто, има приятна миризма и създава дим, изгарянето на мазнината при жертвоприношенията вероятно е имало подобен ефект.

В: В Левит 7:36 и Левит 16:31,34, тъй като наредбите за жертвоприношенията бяха вечни за израилтяните, защо юдейските християни престанаха да ги спазват в Деяния 15:1-29?

О: Всъщност жертвите се принасяха на Бога не от народа, а от Свещеника. Днес е същото. Имаме нужда от жертва, която се принася на Бога от нашия Свещеник. Ние я имаме в нашия Първосвещеник, Христос Исус, както подсказва Йоан 1:29 и както показват Евреи 8–10 и 1 Йоан 2:2.

В: В Левит 8:8, Второзаконие 33:8, Ездра 2:63 и Неемия 7:65 какво представляваха Урим и Тумим?

Отговор: Цел: По онова време Уримът и Тумимът бяха средство, чрез което свещеникът установяваше Божията воля по даден въпрос (Изход 28:30; Числа 27:21). Понякога Бог мълчеше чрез Уримът и Тумимът (1 Царе 28:6).

Описание: Те бяха част от нагръдника, в който имаше дванадесет камъка – по един за всяко от дванадесетте израилски племена.

Как функционираше: Те нямаха собствена вътрешна сила, а действаха само защото Бог избираше да ги използва за общуване. Как точно функционираха? Не знаем. Еврейският историк Йосиф Флавий, писал около 93–94 г. сл. Хр., смяташе, че Бог караше камъните да светват според нуждите.

Въпрос: В Левит 9:12-13 как са могли да заколят и да положат всеизгарянето на олтара, след като то вече е било изгоряло?

Отговор: Всеизгарянията са говеда, овце или кози, които ще бъдат заклани и изгорени, дори преди да бъдат изгорени.

Въпрос: В Левит 10:1-2 и Числа 3:4 защо Бог уби синовете на Аарон – Надав и Авиху, които принесоха непозволен огън на Бога?

О: Бог приема поклонението пред Него много сериозно. Тъй като те имаха дързостта да отхвърлят точния Божий начин на поклонение и съзнателно да правят това, за което не бяха упълномощени, те бяха наказани като пример за другите. Евреи 12:18-23 ни казва, че сега нещата са различни. Докато те се покланяха на планина, където имаше горящ огън, от възкресението на Исус насам днес ние идваме с увереност в радостно събрание.

В: Защо в Левит 10:6 Аарон не е могъл да оплаче собствените си деца?

Отговор: В Левит 21:1-4 се казва, че свещениците можеха да станат нечисти заради собствените си деца. Въпреки това, в Левит 21:10-12 се казва, че първосвещеникът изобщо не можеше да стане нечист, дори при смъртта на собствения си отец и майка.

В: Защо в Левит 10:16-20 Мойсей се разгневи на Аарон и защо после се успокои?

О: Тъй като Бог беше погубил двама от синовете на Аарон заради неправилни жертвоприношения, Мойсей вероятно беше едновременно ядосан на Аарон и се страхуваше, че може да сподели същата съдба. Когато обаче стана ясно на Мойсей, че грешката на Аарон е била случайна и че Аарон съжалява за това, Мойсей, който познаваше Божието сърце, не се притесни.

В: Какво е обобщението на хранителните закони в Левит 11 и Второзаконие 14?

О: Ето кратко обобщение.

Без мазнини – Левит 7:23-25

Без кръв – Битие 9:4; Левит 7:26-27; 17:10-14; 19:26

Някои тревоядни животни с раздвоени копита, които също преживяват, са допустими. Камилите, даманите, зайците и свинете не са. – Левит 11:3-8; Второзаконие 14:6-8. Като странична бележка, свинете са носители на тении, трихинелоза, еризипел и тиф.

Само риба, без морски дарове, освен ако не притежава едновременно перки и люспи. Без раци, омари, скариди, змиорки, акули или делфини (Левит 11:9-12; Второзаконие 14:9-10). Като странична бележка, забранените животни като цяло са били мършояди.

Без орли, ястреби, лешояди, кани, сови, корморани, лебеди, пеликани, щъркели или прилепи (Левит 11:13-19; Второзаконие 14:11-18). Като странична бележка, много от тези птици са били мършояди, а онези, които не са били, се хранели с плъхове, мишки и други мършояди.

Малко насекоми – само някои скакалци, коники и бръмбари. Няма мравки, покрити с шоколад, нито хлебарки (Левит 11:20-23; Второзаконие 14:19). Така че можеш да кажеш на жена си, че тази вечер ще пропуснеш хлебарките за вечеря. ;-)

Разнообразни: никакви плъхове, невестулки, костенурки, гущери, охлюви или къртици (Левит 11:26-31).

В: Възможно ли е в Левит 11 и Второзаконие 14 Мойсей да е научил своите принципи за здравето от египтяните?

Отговор: Няма никакъв шанс. Египетските здравни практики са добре документирани и запазени до днес. Има многобройни препратки към лечебните сили на кръвта на червеи, магическата вода, екскрементите на мухите и оборския тор, но те (за щастие) липсват в Стария Завет. В египетските текстове няма споменаване на санитарните практики от Стария Завет.

Египтяните обаче са имали някои усъвършенствани познания, като са извършвали 48 вида хирургични операции. Няма доказателства за това и в Библията.

В: В Левит 11 и Второзаконие 14, на евреите тогава и днес им е било позволено ли да ловуват животни?

Отговор: Някои евреи днес смятат, че не. Техният аргумент е, че ловът на животни, които не се ядат, е жесток, и че евреите не бива да ядат дори кошерно отстреляни животни, защото кръвта им не е била изцедена правилно.

Това обаче не е това, което казва Божието слово. Няма забрана за лов с цел храна или за спорт. В Мойсеевия закон, Левит 17:13, се казва, че можеш да ловуваш животни и птици, стига да се погрижиш да изтече кръвта. Сега, изтичането на кръвта на животното на място не е толкова цялостно, колкото кошерният процес на днешните евреи, но изтичането, както би го направил ловецът, е всичко, което Бог изисква.

В: В Левит 11 и Второзаконие 14 как така е било позволено да се ядат птици, които летят? Птиците, които летят, имат само тъмно месо, което се дължи на по-високия процент кръв в месото.

Отговор: Смисълът на заповедта срещу кръвта беше да се „изцеди кръвта“, т.е. кръвта, която изтича от тялото. Не ставаше въпрос за премахване на всички микроскопични следи от кръв.

В: Защо в Левит 11:3-8 и Второзаконие 14 не са могли да ядат животни, които преживяват, но нямат раздвоени копита?

О: Писанието казва само, че това е заповедта на Бога. Бог не само конкретно е описал животни, които те са познавали, но е дал и общи правила за животни, с които те може би все още не са били запознати.

В: Защо в Левит 11:6 и Второзаконие 14:7 се казва, че даманите (хираксите) и зайците (зайците) преживяват, след като зоолозите знаят със сигурност, че не го правят?

О: Еврейската дума съответства на древните класификации на животните, а не на съвременните. Английският термин „преживяване“ се отнася до животни, наречени преживни, които имат няколко стомаха за смилане на растения. Един стомах започва храносмилането, след което храната се изхвърля частично и се изпраща в друг стомах. Животното не може да преживява, ако храносмилателната му система не го позволява. Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Не са преживни животни: Зайците и дивите зайци нямат храносмилателна система, която да поддържа това, което днес наричаме „преживяване на храната“.

Приличат на преживни животни: Тъй като дивите зайци и домашните зайци движат челюстите си настрани като преживните животни и се хранят със същата храна, те създават впечатлението, че преживяват. Дори естествоизпитателят Линей първоначално е смятал, че те са преживни животни.

Бог общува по разбираем начин: Божията цел беше да предаде на израилтяните практически правила, които да следват, с думи и понятия, които те биха могли да разберат, и израилтяните класифицираха зайците и дивите зайци като онези, които „изхвърлят това, което са погълнали“.

Използвайки техните собствени термини: Бог използваше техния собствен език, термини и описания, за да общува с тях. Всеки евреин, живял преди съвременността, би разбрал, че животните, които „преживяват храната“, включват зайците и дивите зайци. Да се приложи различна и съвременна класификационна система към писанията на Мойсей по анахроничен начин означава да се налага съвременно значение върху древни думи.

Виж „When Critics Ask“, стр. 89–90; „Hard Sayings of the Bible“, стр. 158–160; „Bible Difficulties and Seeming Contradictions“, стр. 89–90; „Encyclopedia of Bible Difficulties“, стр. 126; „Wycliffe Bible Dictionary“, стр. 78; и Стивън Цезар, „Zoology in the Pentateuch: Три предполагаеми грешки“, „Наука, научни изследвания и Писанието“ в „The Christian News“, 2 юли 2001 г., стр. 26, за практически същия отговор.

В: Защо в Лев. 11:9–10, 31 им е било позволено да ядат риба с перки и люспи, а не други видове риба, калмари и скариди?

Отговор: Писанието не го казва, но една от причините може да е, че Бог не е искал те да се заразят с болести поради неправилно приготвяне на риби, които се хранят на дъното. Фактът, че Мойсеевият закон забраняваше рибите, които се хранят на дъното, е отбелязан още през 100 г. сл. Хр. в „Посланието на Варнава“, гл. 10, стр. 143–144.

В: В Левит 11:11 и Изход 35:7, тъй като труповете на делфините са били мерзост, защо тогава Бог е заповядал Скинията да бъде покрита с тях?

Отговор: Библията никога не казва, че делфините са мерзостни животни сами по себе си. Тя казва само, че яденето на делфини е мерзост, а използването на кожите им за обикновени цели е мерзост.

Това не е била често използвана еврейска дума, така че тук има известна неяснота. Обикновеният делфин е обитавал Средиземно море. Въпреки това, в „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 97) се посочва, че животното тук е било дугонгът (или морската крава). Дугонгите понякога плували покрай бреговете на Червено море. В превода на BSB това е предадено като „фина кожа“, с бележка под линия, че вероятно става дума за кожи на големи водни бозайници, а в книгата „Може ли археологията да докаже Стария Завет?“ (стр. 31) се добавя, че дугоните са многобройни в този район и че днес арабите изработват сандали от кожите им. В Езекиил 16:10 се използва същата еврейска дума при споменаването на „кожа“ за сандали.

Въпрос: В Левит 11:13-19 защо се споменават двадесет птици, след като в Второзаконие 14:11-18 се споменават двадесет и една птици?

Отговор: Двата списъка съдържат едни и същи птици, с изключение на следното:

Левит 11:13-19 Второзаконие 14:11-18

Всякакъв вид черен ястреб Черен ястреб

Всякакъв вид сокол

И в двата списъка се споменава всякакъв вид ястреб. Макар че съвременните зоолози класифицират соколите като вид ястреб, от техническа гледна точка това е без значение, тъй като не може да се налагат съвременни класификации върху древни списъци, написани на друг език и в друга култура. Ключовият момент е, че древните евреи очевидно също са разглеждали соколите като вид ястреб.

Вторият отговор, даден в книгата на Хейли „Предполагаеми несъответствия в Библията“ (стр. 391), е, че „соколът“ е чужда грешка на преписвача. Той твърди това, защото на иврит „лешояд/сокол“ (daah) се различава само с една буква от „гледе“ (raah), а „лешояд“ липсва в Самарийския Петокнижие, Септуагинтата и много ивритски ръкописи.

Въпрос: В Левит 11:20-21, грешно ли е да се каже, че има четириноги насекоми (и атеист, и мюсюлманин зададоха този въпрос)?

О: Идиоматичният израз на иврит „на четири крака“ означава, че животното не ходи изправено. Следователно куче с отрязан крак все пак ходи „на четири крака“. Явно ивритците не са имали думата „успоредно“. Ако се замислим, дори на английски или китайски, как бихте обяснили накратко на някого как четирикраките, шесткраките и многокраките животни ходят по един и същ начин, без да използвате думата „успоредно“?

В: Защо в Левит 12:1-8 жените [предполагаемо] са грешни след раждането? (Този въпрос беше зададен от мюсюлманин.)

Отговор: Писанието не казва „грешни“, а само „нечисти“. Когато някой от семейството на левит умреше, Бог им заповядваше да погребат тялото, и те оставаха нечисти до вечерта. Да станеш нечист е различно от това да си грешен, както се доказва от факта, че Бог им заповядваше да станат нечисти в определени ситуации.

В: Защо в Левит 12:1-5 майката е нечиста след раждането на дете?

О: Писанието не казва. Въпреки това, нечистотата би я освободила от задълженията на ежедневието, а времето за почивка би било полезно за нея.

В: Защо в Левит 12:1-5 новородената майка е нечиста 7 дни, ако роди син, и 14 дни, ако роди дъщеря?

О: Писанието не казва. Въпреки това „нечист“ не означава „грешен“. Една вероятна причина е, че момченцата се обрязваха на осмия ден и като се съкращаваше периодът за момчетата, майката можеше да присъства на церемонията по обрязването.

В: В Левит 12:5-7 защо новородените майки принасяха всеизгаряне и жертва за грях за раждането на децата си, след като Псалом 128:3 казва, че майчинството е благословение?

О: Майчинството е благословение. Въпреки това, както почти всичко друго, което правим, то също е омърсено от греха. Дори новородените деца имат греховна природа.

В: Защо в Левит 13 симптомите на проказата тогава не са имали същите характеристики, които ние познаваме като проказа?

О: Еврейската дума е означавала голямо разнообразие от кожни заболявания, а не само това, което наричаме проказа или болестта на Хансен.

Като странична бележка, представете си колко важна е била хигиената на кожата в древния свят, когато хората не са имали възможност да се къпят често.

В: В Левит 13 кои заболявания по онова време биха могли да се считат за проказа?

О: „Библейският речник на Уиклиф“ (стр. 462) дава следния списък:

Истинска проказа (болестта на Хансен), сифилис, едра шарка, краста, фавус, трихофития на скалпа, системни гъбични инфекции, циреи и фурункули, пемфигус, херпетиформен дерматит и рак на кожата. Този списък е взет от статията „Проказата в древноеврейските времена“ от д-р Харолд М. Спинка. Тя е публикувана в списанието „Journal of the American Scientific Affiliation“ през март 1959 г.

В: В Левит 13:51-52 какво се има предвид под „разяждаща проказа“?

Отговор: Много кожни заболявания от онова време са изкоренени в днешно време. Еврейският термин очевидно означава вид плесен или проказа, с които днес не сме запознати.

В: Как в Левит 13:47-59 и Левит 14:33-53 дрехите и къщите могат да „заболеят“ и да имат проказа?

Отговор: Дрехите могат да разпространяват кожни заболявания. Гъбички и плесен могат да се развиват както върху дрехите, така и върху хората, а дрехите също могат да бъдат носители на болести.

В: Защо в Левит 14:12 човек трябвало да принесе жертва за престъпление и жертва за грях, когато се излекува от болест?

О: Писанието не го казва изрично, но

1. Жертвоприношението винаги е било свързано с церемониалното очистване.

2. Няма споменаване, че човекът е бил „виновен“ или „по-грешен“ от другите, защото е имал това заболяване.

Тук можем да извлечем едно духовно приложение. Освен факта, че Бог прощава на вярващите всичките им грехове, ние все пак се нуждаем и от очистване от нашата греховна природа.

В: Защо в Левит 14:14, 17 се слагат кръв и масло върху дясното ухо, десния палец и десния палец на крака?

Отговор: Писанието не го посочва конкретно, но вероятно това е, за да се идентифицира този, който принася жертвата, с самата жертва. Други примери за използване на дясното ухо, десния палец и десния палец на крака са Левит 8:23-24 и Изход 29:20.

В: В Левит 15:16, тъй като хората са били нечисти след сексуален акт до вечерта, означава ли това, че сексуалният акт в брака е по някакъв начин грешен?

О: Не. Нечистотата не означава неподчинение на Бога, а по-голяма предпазливост поради санитарен риск. Например, когато близък роднина умре, се очаква да го погребеш и (без да проявяваш неподчинение) си нечист до вечерта. Законите за чистотата са били много важни в пустинна култура с оскъдна вода.

Пример за свещеник, който става нечист, защото се подчинява на Божията воля, се намира в Числа 19:8.

В: В Левит 15:19-30,33 защо жените [предполагаемо] са грешни по време на менструацията си? (Един мюсюлманин твърдеше това.)

Отговор: Те не са грешни, а само нечисти. Когато някой от семейството на левит умреше, Бог им заповядваше да погребат тялото и те оставаха нечисти до вечерта. Да станеш нечист е различно от това да си грешен, както се доказва от факта, че Бог им заповядваше да станат нечисти в определени ситуации.

Тъй като това беше повод за загриженост за този мюсюлманин, може би той би искал да коментира това от гледна точка на шариата: издухването на носа и менструацията са дела на Сатаната (Ибн-и-Маджа, том 2, № 969, стр. 87).

Той би трябвало да попита мюсюлманските учени защо на мюсюлманските жени е забранено да се молят по време на месечния си цикъл. Ето някои източници от шариата, които той може да използва, за да ги попита.

Черно куче или жена, или куче и жена в период на менструация прекъсват молитвата. Абу Дауд, том 1, № 702, 703, стр. 181; Ибн-и-Маджа, том 2, № 949–953, стр. 78–80

На жената в менструация не е позволено да рецитира Корана. Абу Дауд, том 1, бележка под линия 111, стр. 56

Въпрос: В Левит 16:1-2 защо Бог прояви малко снизходителност към Аарон, след като не прояви никаква милост към двамата му сина, Надав и Авиху?

Отговор: Контекстът показва, че Аарон е допуснал грешката си поради невежество, а Римляни 4:15 и Римляни 5:13 показват, че Бог не счита греховете, които извършваме поради невинно невежество, за престъпление.

Въпрос: В Левит 16:8 кой е Азазел и каква връзка има той с козела за изкупление?

О: Скептичното издание „Ръководство на Азимов към Библията“, стр. 158–159, твърди, че това е доказателство за по-ранна, по-примитивна еврейска митология. Три аргумента в отговор от християнска гледна точка.

1. Не, няма абсолютно никакви доказателства за тази предполагаема примитивна еврейска митология. Доказателствата, с които разполагаме за идолопоклонническите практики на израилтяните, сочат, че всички те са заимствани от околните народи.

2. Християните свободно признават, че от най-ранни времена много израилтяни са имали идолопоклоннически и митологични практики. Достатъчно е да се прочете за златния телец на планината Синай или за постоянните увещания срещу идолопоклонството, за да се види, че Старият Завет откровено признава тази нечестивост, макар Библията да не влиза в прекалено много подробности.

3. Твърдението на Азимов се основава на предпоставката, че ритуалите от Стария завет не биха могли да бъдат дадени от трансцендентен Бог. Напротив, Азимов предполага, че източникът трябва да са били идолопоклонническите практики, и чрез кръгова аргументация използва примера с Азазел, за да докаже тезата си. Грешката на Азимов е, че макар да използва сравнението на Азазел с хипотетична идолопоклонническа израилска практика, за да покаже, че този ритуал не е бил даден от трансцендентен Бог, няма доказателства, че идолопоклонническите израилтяни са имали практика, подобна на Азазел.

В: Защо в Левит 16:10, 22, 26 Бог въвежда понятието „козел за изкупление“?

Отговор: Библейската концепция за „козел за изкупление“ е различна от съвременния термин. Съвременният термин означава човек, който е обвиняван за нещо, за което не носи отговорност.

В Библията козелът за изкупление се освобождаваше, за да отиде да живее в пустинята, и символично цялата вина се възлагаше върху него. В библейския смисъл Исус е нашият козел за изкупление.

Идеята, че „козелът за изкупление“ е символ на Сатана, е еврейско предание, възникнало много по-късно.

Въпрос: Защо в Левит 16 всичко е трябвало да се извърши точно по този начин?

Отговор: Може да се напише цяла книга за причините, и Бог го е направил – по-конкретно в Посланието към евреите. Вижте особено глави 7–10 и 13 от Посланието към евреите.

Въпрос: В Левит 17:3-4,9 можеха ли хората да убиват някое животно, без това да е жертва?

О: По времето на Изхода – не. Причината за това беше, че Бог не само иска да Го почитаме, но и иска да почитаме само Него, а не да се покланяме или да принасяме жертви на други богове, както показва Левит 17:7.

Въпреки това, Второзаконие 12:20-23 изрично посочва, че това ще се промени, когато влязат в Ханаан.

В: В Левит 17:7 демоните (се‘ирим) тук ли са били богове на дивите кози, както твърди „Ръководството на Азимов към Библията“ на стр. 159?

Отговор: Според „Буквалния превод“ на Грийн, еврейският текст тук означава „жертвоприношения на кози“. Следователно те са били изкушени да принасят жертви на кози-богове, както го формулира Азимов.

В: В Левит 17:13 кръвта ли е била изцедена и покрита с пръст, или е била излята като вода, както се казва в Второзаконие 12:24?

О: И двете твърдения са верни. В отговора трябва да се имат предвид три неща.

1. Изливането и източването на кръвта по същество са едно и също нещо.

2. Контекстът на Второзаконие е яденето на месо като цяло, особено в дома им, където хората поддържат дома си чист. По този начин не е дадена подробност как да се изхвърли кръвта по начин, който да запази дома им чист.

3. Левит конкретно споменава ловът на полето. Макар ловецът да бъде изкушен просто да остави кръвта на земята, Левит 17:13 изрично добавя, че ловецът трябва да „почисти след себе си“ и да покрие кръвта с пръст.

В: Какво е обобщението на левитските закони за брака в Левит 18:1-17 и 20:12,14?

Отговор: Ето ограниченията относно брака, извлечени от Кодекса за святост в Левит 17–25.

Гледната точка на мъжа Гледната точка на жената

Дъщеря (близък роднина) Син (близък роднина)

Майка (близък роднина) Отец (близък роднина)

Майка/мащеха Син/приемник

Пълна/полу-/мачеха Пълен/полу-/мачеха-брат

Внучка Дядо

Сестра на родител Син на брат или сестра

Съпругата на брат на оца ми Синът на брат на съпруга

Снаха Свекър

Съпругата на брат Братът на съпруга

Свекърва Зет

Сестра на съпругата, която е жива Съпругът на живата сестра

Без ограничения:

Дъщеря на брат или сестра Брат на родител

Дъщеря на брат на съпругата Съпругът на сестрата на Отец

Съпругата на брат на майката Синът на сестрата

Дъщеря на брат на родител Синът на братът на родителите

Дъщерята на брат Братът на оца

Съпругата на брат на майката Синът на сестрата на съпруга

Асиметрия: Ограниченията са „асиметрични“ по отношение на следното. Жена може да се омъжи за сина на сестра си, но не и за сина на брат си. Мъж може да се омъжи за [бившата] съпруга на брат на майка си, но не и за [бившата] съпруга на брат на оца си.

Въпрос: В Левит 18:5 може ли човек да бъде спасен чрез спазването на закона, тъй като Новият Завет учи, че само Христос може да ни спаси?

Отговор: Истината в Левит 18:5 е само една част от мозайката на Божия закон, милост и Благодат. Ето някои от другите части, които се вписват в Левит 18:5.

1. Хипотетично, човек не би имал нужда от Божията милост, ако спазваше Закона съвършено.

2. Той (и ние) трябва да се стремим да живеем безгрешен живот и да се подчиняваме на Бога съвършено.

3. Въпреки това, ние не сме способни да го направим. Никой не е без грях (Притчи 20:9; Псалом 14:2-3; 19:12).

4. Щом осъзнаем това, трябва да се обърнем към Бога и да оценим Неговата милост и Благодат.

5. В Стария Завет Бог обеща на хората, които Го следваха, че (по някакъв начин), ако се посветят на Бога и на Неговия закон, ще бъдат спасени. Това се вижда и в много други стихове, освен Левит 18:5.

6. Бог разкри единственото средство, което е избрал, за да прости както техните, така и нашите грехове – в Исус Христос.

7. Въпреки че живеем след възкресението на Христос, Левит 18:5 е приложим за нас днес в преносен смисъл. Бог заповядва на всички хора да вярват и да се подчиняват на Исус (2 Солунци 1:8). Ако някой вярва и се подчинява на Бога, той ще има вечен живот.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 160–161, и „Отговори на 735 загадъчни библейски въпроса“, стр. 67, за различен отговор.

Въпрос: Защо в Левит 18:16 и Левит 20:21 на мъжа е забранено да се ожени за жената на брат си, след като Второзаконие 25:5–10 му заповядва да се ожени за нея?

О: В Левит 18:16-18 се казва, че не трябва да се омъжваш за жената на брат си, докато той е жив. Заповедта да се омъжиш за жената на брат си, съдържаща се в Второзаконие 25:5-10, има за цел да се продължи рода му след смъртта на брат ти.

В: Защо в Левит 18:8-18; 20:11-14,17-21 се говори за кръвосмешението в Библията? (Един мюсюлманин повдигна този въпрос.)

Отговор: Тази неприятна тема е трябвало да бъде обсъдена; египетските кралски семейства, а по-късно и персите, редовно са практикували кръвосмешение.

В: В Левит 18:19 и Левит 20:18, трябва ли съпрузите да имат сексуални отношения, докато съпругата е в менструация?

Отговор: Този стих показва, че според Мойсеевия закон не трябва.

В: В Левит 18:22,24 и Левит 20:13, хомосексуалността все още ли е погрешна, или е нещо, което се е променило – като яденето на свинско месо – или нещо, което не се е променило – като забраната за жертвоприношение на бебета?

О: Тя все още е грешна. Не само че в Новия Завет няма нищо, което да сочи промяна в това отношение, но имаме и конфирмация от Римляни 1:26-27 и 1 Коринтяни 6:9, че това все още е грях.

Левит 18:22 се намира непосредствено след стих, забраняващ жертвоприношенията на бебета, и преди стиха, забраняващ зоофилията, така че Бог вероятно разглежда и трите по подобен начин. Левит 20:13 се намира два стиха преди двата стиха, забраняващи зоофилията. Вижте също обсъждането на Римляни 1:26-27 и 1 Коринтяни 6:9.

В: В Левит 18:22-24 и Левит 20:13 хомосексуалността и зоофилията осъдени ли са единствено защото не могат да се родят деца?

О: Не, това не беше причината, която Бог посочи. Причината е ясно изложена в Левит 18:22-23. Точно както сексуалният акт с животно е извращение, така и сексуалният акт между двама мъже е отвратителен за Бога и в онези времена се наказваше със смърт.

Въпрос: В Левит 19:18 кой е ближният, когото евреите трябваше да обичат?

О: Левит 19:18 казва, че това включва всеки от техния народ. Предполага се, че това включва и пришълците (пътуващите и временно пребиваващите) в земята, но не и ханаанците.

Въпрос: Защо в Левит 19:20 се налага наказание на робиня, която е имала сексуални отношения?

О: Мойсеевият закон не налагаше наказание на жена, нито робиня, нито свободна, която е била изнасилена. Но ако една жена не е била изнасилена или ако е била в град и не е извикала за помощ, свободната жена би била убита. Робинята, предвид обстоятелствата, не е била убивана. Вижте следващия въпрос за нейното наказание.

Това е в рязък контраст с по-късното римско право, където робинята можеше да бъде наказана с отрязване на носа за „престъплението“ да се покрива скромно пред господаря си. Мойсеевият закон също е в рязък контраст с ислямското право, където сексуалните отношения с робини и пленнички бяха позволени и никъде дори не се възпираха. Те се наричаха „жени, които притежават десните ни ръце“. За документация по този въпрос в сунитското ислямско право прочетете „Бухари Хадис“, том 3, книга 34, глава 113, след № 436, стр. 239–240.

В: В Левит 19:20 жената била ли е бичувана?

Отговор: Има неяснота относно еврейската дума. Ето някои от преводите.

Версията на крал Джеймс: „тя ще бъде бичувана; те няма да бъдат умъртвени…“

Новата версия на крал Джеймс: „за това ще има бичуване; но те няма да бъдат умъртвени…“

NIV: „трябва да има съответно наказание. Но те няма да бъдат умъртвени…“

NASB: „ще има наказание; те обаче няма да бъдат умъртвени…“

„Berean Standard Bible“: „Трябва да има съответно наказание. Но те няма да бъдат умъртвени…“

„Интерлинейната Библия“ на Джей П. Грийн: „ще има разследване; те няма да бъдат умъртвени…“

Преводите се разделят на две групи: или еврейската дума означава „бичуване“, или означава „разследване“/„наказание“. Очевидно жената е получила някакъв вид наказание. Въпреки това само 400-годишната версия на крал Джеймс твърди, че само жената е била бичувана.

Въпрос: Защо в Левит 19:26, 31; 20:6, 27 са забранени магията, магьосничеството и медиумите?

Отговор: Тези стихове споменават, че

А. Ако се обърнеш към медиум, ще бъдеш осквернен от него (Левит 19:31)

Б. Ако се обърнете към тях, вие (духовно) се проституирате пред тях. (Левит 20:6)

Други причини, поради които те са погрешни, са:

1. Хората търсят тяхната мъдрост вместо Божията

2. Хората се уповават на тяхната сила, вместо на Бога

3. Хората са посветени на магията и медиумите, вместо на Бога.

4. Хората понякога почитат и се покланят на тези неща вместо на Бога.

Дори и да не правите и четирите неща, дори и да правите само едно от тях, това означава, че точки А и Б важат за вас. Християните не трябва да ходят при гадатели от какъвто и да е вид, дори и за забавление на панаира.

Въпрос: Защо в Левит 19:27 Бог се е интересувал от прическите?

Отговор: Писанието не казва. Косата се забелязва лесно и това, че тук не се подстригва косата по краищата, би било един от начините за разпознаване на еврейските мъже. Имайте предвид, че в тази култура дори не-назиреите можеха да имат дълга коса. Вижте също обсъждането на 1 Коринтяни 11:14.

В: В Левит 19:28 това означава ли, че човек не трябва да си прави татуировка?

О: Това е част от Мойсеевия закон. Но Новият Завет казва, че ние сме Божият храм и не искаме да рисуваме графити по стените на Божия храм. Откровение 13:16-18 казва, че повечето хора, с изключение на вярващите, ще имат белег на дясната си ръка или на челото, представляващ 666 – числото на звяра. Единственият аргумент в полза на татуировките е, че днес в Египет някои копти татуират кръст на видно място върху новородените си деца. Причината е, че в противен случай мюсюлманските фундаменталисти са склонни да отвличат децата им и да ги отглеждат като мюсюлмани.

В: Защо в Левит 20 толкова много престъпления се наказват със смъртно наказание?

Отговор: Явно тези деяния са били достатъчно сериозни, за да заслужават екзекуция в очите на Бога. Вместо да се опитваме да приспособим Бога към нашите собствени предразсъдъци, нека научим какво е учил Бог и след това да потърсим причините за това. Престъпленията, заслужаващи смъртно наказание, се разделят на три категории:

Отнемане на човешки живот: умишлено убийство и непреднамерено убийство, ако извършителят не избяга в град-убежище. Важна разлика между старозаветния закон и другите закони е, че нямаше значение дали жертвата е роб или свободен човек. Екзекуцията на човек за отнемане на човешки живот е подходящо наказание за това деяние.

Сексуални грехове: Повечето сексуални грехове – прелюбодеяние, хомосексуалност, кръвосмешение, зоофилия – се наказват със смърт. Много сексуални грехове са пристрастяващи и те се опитват да въвлекат другите в своя грях. За доброто на общността по онова време те бяха екзекутирани.

Открито неподчинение: Поклонението на други богове, гадаенето и т.н. представляват неподчинение срещу Бога за Божия избран народ – евреите. Разбира се, един евреин можеше да напусне народа, да се асимилира в друга страна и да прави каквото пожелае. Но за евреите, живеещи като избран народ, Бог не толерираше неподчинение срещу Себе Си. Той също така не толерираше неподчинение срещу родителите, като например откритото им проклинане (Левит 20:9).

В Стария Завет имаше по-малко престъпления, наказуеми със смъртно наказание, отколкото в другите закони. Много други закони предвиждаха смърт за крадците.

За разлика от старозаветния закон, ислямският шариат е различен. Ако свободен човек и роб убият заедно роб, робът бива екзекутиран, а свободният човек трябва да плати само половината от кръвната откупна сума. Ето цитатът: „Малик каза за възрастен и дете, когато заедно убият човек. „Възрастният се екзекутира, а детето плаща половината от пълната кръвна откупна сума.“ Малик каза: „Същото важи и за свободен човек и роб, когато убият роб. Робът се екзекутира, а свободният човек плаща половината от стойността му.“ Мувата на Малик 43.3.3

Въпрос: В Левит 20:2 думата „Молех“ наистина ли се отнася до „мелех“ (цар) и дали това е забрана срещу бога на народа, както твърди „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 162?

О: Не. Името „Молех“ вероятно произлиза от думата за „цар“. Става дума обаче за конкретен идол, на който се покланяха амонитите. Има данни, че в град-държавата Мари около 1700 г. пр.н.е. е бил известен бог с името „Мулук“.

В: Защо в Левит 21:1-4 Свещеникът може да скърби само за родители, братя и сестри, които живеят вкъщи, а не за други?

О: Явно се е смятало, че за свещеника е по-важно да бъде ритуално чист за изпълнението на задълженията си, отколкото да стане ритуално нечист за когото и да било, освен за най-близките си роднини.

В: Защо в Левит 21:11 свещеникът не можеше да стане ритуално нечист дори за погребението на собствените си родители?

Отговор: Явно важността на длъжността на първосвещеника е изключвала това.

В: В Левит 21:18-23, защо изглежда, че Бог не харесва хората с увреждания и забранява на тези с физически увреждания да станат Свещеници?

О: Ако Бог беше пожелал, Той е бил свободен да избере само ниски хора, високи хора, чернокоси хора, левичари или каквито и да било хора, които е искал. Ако Бог е избрал хора, които не са имали физически дефекти, и не е счел за необходимо да ни разкрие причините Си, това е Божията прерогатива.

Можем да предположим, че причината може да е свързана с това, че Свещеникът служи като „пример“ за народа при принасянето на жертвите. Разбира се, животинската жертва също трябваше да бъде без недостатъци, както показва Левит 22:20-25.

В: Защо в Левит 22:28 не е било позволено да се заколят майката и малкото в един и същи ден за жертва?

Отговор: Писанието не казва. Може би това е свързано с Изход 23:19: „Не трябва да вариш козле в млякото на майка му.“

В: В Левит 23:6 вярно ли е, че „Без съмнение употребата на безквасен хляб в ритуала е изключително древна и датира от много преди Изхода“?

О: Нямаме сведения това да е било практикувано преди Изхода. Ако Азимов смята за значимо, че нямаме сведения за Деня на изкуплението (Йом Кипур) преди Изгнанието (виж обсъждането на Левит 23:26-32), защо тогава смята, че употребата на безквасен хляб е била много древна?

Някой друг би могъл да твърди (със същото малко основание) обратното – че Денят на изкуплението е бил преди Изхода, а употребата на безквасен хляб – след Изгнанието. Разбира се, всички места в Писанията, където се споменава безквасен хляб, биха могли да бъдат отхвърлени като „допълнения, очевидно написани след Изгнанието, тъй като безквасният хляб сочи към по-късна дата“.

Предполагам, че Азимов е почерпил това от „Anchor Bible Dictionary“, том 6, стр. 756 и особено стр. 759–760, в раздела „Теории за произхода“. Тази либерална книга обаче не предоставя никакви доказателства, че този празник е бил отбелязван извън Библията. Явно тази теория е започнала с Юлиус Велхаузен през XIX век.

Що се отнася до мен, тъй като единствените доказателства сочат, че израилтяните са практикували и двете тук, аз избирам да се придържам към доказателствата.

В: В Лев. 23:26–32, Лев. 16:1–34 и Чис. 29:7–11 вярно ли е, че няма сведения за спазването на Деня на изкуплението до периода след изгнанието, както твърди „Ръководството на Азимов за Библията“ на стр. 158?

Отговор: Азимов не предоставя данни, че той е бил спазван и в старозаветните времена след изгнанието, но това не е от значение. Не бихме очаквали да има много записи за храмовите ритуали, в които се казва: „извършихме го така, както трябваше“. По същия начин нямаме исторически записи за събирането на дърва за Храма, но знаем, че гибеонците, които бяха дървосекачи, са изпълнявали своята функция както преди, така и след изгнанието. По същия начин нямаме записи от периода преди изгнанието за никакъв храмов ритуал, освен това, което вече е записано в Библията.

По време на Юбилейната година, според Левит 25:8-9, на Деня на изкуплението се звучеше тръба. По този начин празнуването на Юбилейната година включва и празнуването на Деня на изкуплението.

Би било странно Мойсей да е записал ритуалите за Деня на изкуплението в Левит 16:1-34; 23:26-32 и Числа 29:7-11, а след това веднага да не ги спазва.

Въпрос: В Левит 23:32 празникът на Деня на изкуплението беше ли на деветия ден или на десетия ден, както [предполагаемо] се казва в Левит 16:29?

Отговор: Той започваше вечерта на деветия ден и продължаваше през целия десети ден. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Левит 23:32 казва точно, че времето е било от вечерта на деветия ден до вечерта на десетия ден.

2. Хората обикновено не вършеха никаква работа след залез слънце.

3. Левит 16:29 казва само да не се върши никаква работа на десетия ден.

В: В Левит 23:42-43 израилтяните, излезли от Египет, живееха ли в колиби или в палатки, както се казва в Изход 16:16; 33:8 и Числа 11:10?

Отговор: Един от отговорите е, че еврейската дума за „шатра“ – „цука“ – е обща дума, която може да означава както колиба, така и палатка. Вероятно обаче това не е правилният отговор, тъй като има по-разумно обяснение.

Ето основните точки на отговора.

1. В пустинята израилтяните са живели над 40 години в устойчиви палатки, а не просто в набързо построени колиби, както доказват Изход 16:16; 33:8 и Числа 11:10, а също така показва и Исус Навин 7:22.

2. Още в Египет Изход 12:7, 22–23 доказва, че те са живели в къщи (хижи), защото по време на Пасхата всички са трябвало да намажат с кръв горните прагове на къщите си.

3. Израилтяните са имали само един ден, за да си съберат багажа и да се подготвят, както се посочва в Изход 11:4–12:14. Изход 12:11 ни напомня, че тяхното заминаване е станало в голяма бързане.

4. Следователно, макар че са си построили шатри в пустинята, те не са разполагали с тях, когато за първи път са напуснали Египет.

5. Обърнете внимание, че Левит 23:42-43 не отбелязва, че израилтяните са живели в шатри в продължение на над 40 години, а че са живели в шатри в момента, когато са били изведени от Египет.

6. Лесно е човек да пропусне тази разлика между това да живееш в шатри в продължение на над 40 години и това да живееш в шатри в началото, освен ако не пише за това, което е преживял лично.

В: Защо в Левит 24:3 Бог би искал лампата с маслиново масло да гори непрекъснато ден и нощ, дори когато никой не я вижда?

Отговор: Хората все пак щяха да знаят, че тя никога не угасва. Може би това е било, за да символизира, че Бог никога не спи, Той никога не престава да наблюдава света и никога не престава да бди над нас.

В: В Левит 24:10-22, било ли е прекалено да се убие с камъни богохулстващия син?

О: Не. Това не беше просто груб език, а богохулство срещу святото име на Бога с проклятие. Това беше нещо повече дори от употребата на Божието име напразно, а именно неподчинение на Божия закон при теократичното управление. Разбира се, днес ние не живеем под такова управление и ако някой направи нещо подобно, не бива да се опитваме да му навредим.

В: Защо в Левит 25:35 и Изход 22:25 не е било позволено да се начислява лихва на собствения народ, след като в Второзаконие 23:20 се позволява начисляването на лихва на чужденците?

Отговор: Второзаконие 23:20 показва, че начисляването на лихва на чужденци е допустимо по търговски причини. Въпреки това, благочестивият човек пак не би начислявал прекомерна лихва според Притчи 28:8 и Езекиил 18:8. Независимо от това, помагането на приятел или сънародник не бива да се прави по търговски причини. На тях им беше заповядано да дават на бедните израилтяни, а не да се отклоняват от отговорностите си, като вместо това печелят пари от заеми на бедните.

В: В Левит 25:35 и Изход 22:25, тъй като те можеха да начисляват лихва на чужденците, но не и на собствения си народ, това нарушава ли много стихове, които казват, че определени закони трябва да бъдат еднакви за израилтяните и за чужденците?

Отговор: Стиховете по-долу показват, че голяма част от религиозните и гражданските закони са били еднакви както за родените в страната, така и за не-израилтяните. Въпреки това нито един стих не казва, че законите трябва да са еднакви по отношение на отпускането на пари на заем. Ето всички съответни стихове.

Изход 12:49 и Числа 9:14 говорят за законите за Пасхата за не-израилтяни, които доброволно желаят да празнуват Пасхата.

В Левит 24:16 и Числа 15:29-30 се казва, че законите са еднакви както за церемониалните грехове, така и за богохулството.

Левит 16:29 се отнася до законите за съботата. Ако чужденците можеха да продават в събота, а благочестивите израилтяни – не, това би поставило израилтяните в неравностойно положение на пазара.

Левит 19:33 казва, че те не трябва да малтретират чужденците, които не са израилтяни, в земята им.

Левит 24:22 казва, че законите за убийство и нанасяне на телесни повреди трябва да са еднакви както за родените в страната, така и за чужденците.

В: Защо Левит 25:46 и Изход 21:2-21 оправдават робството?

О: Робството в Библията е било подобно на договорното служене. Всички еврейски роби трябвало да бъдат освобождавани на всеки седма година, както е посочено в Изход 21:2-5. Когато робът бъдеше освободен, бившият господар трябвало да го снабди щедро от това, което притежаваше, според Второзаконие 15:13-15. Единственото изключение от освобождаването на еврейски роб беше, ако робът обичаше господаря си достатъчно, за да избере да остане роб до края на живота си, както е посочено в Изход 21:5-6. Въпреки това евреите не винаги освобождаваха робите си, както показва Еремия 34:8-22; Бог ги изобличи за това. Роби ставаха:

Крадци, които не можеха да възстановят загубите на хората (Изход 22:3)

Жени, продадени от родителите си като наложници (Изход 21:7-11)

Хора, които се продаваха като роби, ако гладуваха

Въпрос: В Левит 26:30 Бог ли се отврати от Израил, или те бяха зеницата на окото Му в Захария 2:8, и Той не се отврати ли от тях в Левит 26:44?

Отговор: Бог гледаше на избраните израилтяни като на скъпоценни в Неговите очи, като зеницата на окото Му. Бог гледаше на непокорните израилтяни, които отхвърляха Божия закон, като на отвратителни и безполезни (Еремия 2:5; 12:8). По подобен начин Христос умря като изкупителна жертва за целия свят (1 Йоан 2:2), но към онези, които отхвърлят Христос, Бог не се притеснява да ни разкрие степента на Своя гняв. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 94, за по-подробно обяснение на същия отговор.

В: Показва ли Левит 27:1-8, че мъжете са по-ценни от жените?

О: Не. Битие 1:27 показва, че и мъжете, и жените са създадени по Божия образ, а Галатяни 3:26-28 показва, че мъжете и жените, евреите и неевреите, са еднакво ценни като Божии синове. Но Левит 27:1-8 показва, че по онова време мъжете са имали по-висока икономическа стойност от жените или децата.

Левит 27:1-8 се отнася до обещаването на парична равностойност на нещо пред Господа. Така например, стойността на мъж над шестдесет години е била по-малка от тази на жена, по-млада от шестдесет години.

Въпрос: В Левит 27:28-29, посвещаването на хора на Господа за унищожение оправдава ли човешките жертвоприношения?

О: Не, защото екзекуцията не е човешко жертвоприношение. Убийството на убийци и други престъпници се извършваше, защото Бог го заповяда за поддържане на реда. Контекстът на Левит 23–27 се отнася до закони и няма нищо общо с каквито и да било животински жертвоприношения, а още по-малко с човешки жертвоприношения. Библията никога не одобрява нищо, наподобяващо човешко жертвоприношение, с две изключения. Бог изпита Авраам, за да види дали той би принесъл в жертва Исаак, макар че не се състоя човешко жертвоприношение, а Исус доброволно умря за нас.

В: Според Левит 27:30–33, Числа 18:21–32; Второзаконие 12:5–14; 14:22–29; 26:12–15 и Малахия 3:10, трябва ли християните днес да дават десятък?

О: Не. И днес трябва да даваме материални дарения за Божието дело (2 Коринтяни 8–9). Това обаче не е точно десятък, защото в Римляни 7:6 се казва: „Но сега, като умряхме за онова, което ни връзваше, ние сме освободени от закона, за да служим по новия начин на Духа, а не по стария начин на писания закон.“ (BSB)

Целият ни живот трябва да бъде посветен на Бога, за да можем да даваме повече от десятък. Но тъй като Старият Завет предвиждаше десятък, а ние имаме по-висок стандарт от Стария Завет, може да се каже, че даването на десятък определя долната граница на щедростта. Но 2 Коринтяни 9:7 казва, че трябва да даваме с радост, а не под принуда.

В: В Левит, как знаем от Филон Юдеина, че това, което имаме, е това, което е било написано първоначално?

Отговор: Като християни вярваме, че Старият Завет, който Христос е потвърдил, е именно този, който трябва да притежаваме. Всъщност, за мюсюлманите Коранът казва, че на Исус е била дадена Тората (Сура 5:46). Разполагаме с ранни ръкописи от времето на Христос, на които е посветен следващият въпрос. Съществува обаче и допълнителна линия на доказателства. Филон Александрийски е бил еврейски учен, живял от 15/20 г. пр. Хр. до 50 г. сл. Хр. Той е писал на гръцки, но е любопитно, че неговите гръцки цитати от Стария Завет съвпадат по-точно с еврейския масоретски текст, отколкото с гръцката Септуагинта. Той е влязъл в големи подробности относно значението на различните стихове. Ето стиховете, към които той се е позовавал в Левит.

1:3, 9, 13; 2:1, 11, 13; 3:12, 16, 17; 4:22, 31; 5:2, 4, 5, 20, 21; 6:9, 13, 20; 7:5, 34; 8:29–36; 9:1–14, 24; 10:1–3, 6, 8, 9, 16; 11:3, 4, 9, 10, 20–22, 42, 43; 13:3, 11, 12, 14; 14:35, 36; 15:31; 16:7,10,17,20; 17:11; 18:1,6,7; 19:13,4,9,11,13,14,16,23-25,32,35,36; 20:18; 21:11,17; 22:4, 6, 10, 12; 23:1, 2, 10, 27; 24:2, 15; 25:4, 8, 9, 10, 23, 31; 26:3, 8, 10, 12, 36; 27:3, 32, 33

За повече информация вижте „Творбите на Филон: Пълна и несъкратена нова актуализирана версия“.

В: Кои ранни автори са се позовавали на Левит?

Отговор: Авторите от периода преди Никея, които са цитирали или са се позовавали на стихове от Левит, са:

Посланието на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.)

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.)

Мелето/Мелито от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) в писмото си до Онесим е включил книгата „Левит“ сред книгите на Стария Завет. Необичайно е, че той е променил реда на книгите „Числа“ и „Левит“. В „Pascha“, стр. 72. Това е запазено в „Църковна история“ на Евсевий, 4.26.

Ириней от Лион (182–188 г. сл. Хр.) цитира половин стих

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.)

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „…когато чрез Мойсей в Левит се изготвяше свещеническият закон, ние откриваме, че това е предписано…“ „Отговор на евреите“, гл. 5, стр. 156

Ориген (225–254 г. сл. Хр.)

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.)

Анатолий Александрийски (270–280 г. сл. Хр.)

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.)

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.)

След Никея и други автори се позовават на Левит.

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите на Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Тората, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци – Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи от Левит, които са се запазили до днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море: (от 250 г. пр. Хр. нататък) 13 екземпляра според „Свитъците от Мъртво море днес“, стр. 30, и „Енциклопедия на свитъците от Мъртво море“, том 1, стр. 488. В „Преведените свитъци от Мъртво море: Кумранските текстове на английски“, 2-ро издание, са отбелязани поне 12 оригинала. В „Библейският речник на Уиклиф“, стр. 436–438, се посочва, че има 8 екземпляра. Според „Преведените свитъци от Мъртво море: Кумранските текстове на английски език“, 2-ро издание, стр. 474, фрагмент 4Q17, съдържащ Изход 38 до Левит 2, е датиран от 250 г. пр. Хр. Съдържанието му е почти идентично с масоретския текст. Екземплярите са обозначени като:

1Q3 съдържа 21 фрагмента, които произхождат от 3 или 4 оригинални ръкописа.

2Q5 (Левит 11:22–29 на палео-иврит)

4Q23 Левит 26:2-16 на гръцки. (150–1 г. пр. Хр., съгласно ранния хасмонейски официален почерк) (15 текстови разлики спрямо Септуагинтата)

4Q24 съдържа 30 фрагмента, но всички те вероятно произхождат от един и същ оригинал. 1-ви век пр.н.е.

4Q25 – запазени са само 6 или 9 фрагмента от глави 1, 3–5, 8.

4Q26 има четири фрагмента (30 г. пр. Хр. до 20 г. сл. Хр., ранен херودянски шрифт)

4Q26a – девет фрагмента от глави 3, 19–22

4Q26b – един фрагмент от Левит 7:19–26

4Q119 (Септуагинта)

4Q120 (Септуагинта)

6Q2 (Левит 8)

11Q1

11Q2 съдържа два фрагмента, които вероятно произхождат от един и същ оригинал. (фрагменти от глави 7–10, 14–15, 25) (около 50 г. сл. Хр. поради „късен херодеевски почерк“)

Септуагинта от свитъците от Мъртво море: В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 436–438) се посочва, че най-старият известен запазен екземпляр на Септуагинтата е текст от Левит, открит в пещера 4 сред свитъците от Мъртво море; той е датиран към 100 г. пр.н.е.

Като цяло в свитъците от Мъртво море са запазени следните 487 от общо 859 стиха от Левит (56,7 %).

Лев. 1:1-17; 2:1-16; 3:1-14,16-17; 4:1-8,12-14,18-19,23-28,30; 5:6,8-10,12-13,16-24; 6:няма; 7:19-26; 8:12-13, 26-28, 31, 33-34; 9:1-10, 12-13, 15, 22-24; 10:1-2, 9-20; 11:1-40; 12:няма; 13:3–9, 32–33, 39–43, 58–59; 14:16–34, 40–57; 15:1–5, 10–11, 19–24; 16:1–15, 15–29, 34; 17:1–11; 18:16–21, 27–30; 19:1–8, 30–37; 20:1–6, 20–24, 27; 21:1–4, 6–12, 17–24; 22:1–33; 23:1-8,10-29,40; 24:2-23; 25:28-36,45-49,51-52; 26:2-33; 27:5-22,30-31? За повече подробности вижте „Значението на свитъците от Мъртво море“, стр. 423.

В Масада са били запазени две копия на Левит:

Mas1a (Левит 4:3-9) (50-1 г. пр. Хр.)

Mas1b – 45 фрагмента от Левит 8:31–11:40 (25–75 г. сл. Хр.) (идентични с масоретския текст).

Сред свитъците от Мъртво море са открити арамейски преводи, наречени таргуми, на „Левит“, като например 4Q156. Два малки арамейски фрагмента са от II век пр.н.е.

Гръцките ръкописи включват „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) (цялата книга Левит) и „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) (цялата книга Левит). Виж „Общо въведение в Библията“, стр. 391–394.

Синайският манускрипт (340–350 г. сл. Хр.) съдържа Левит 20:27–22:30.

Самаряните са направили свой собствен препис на Тората през II век пр. Хр., въпреки че най-ранните запазени самарянски преписи са от Средновековието. „Свитъците от Мъртво море днес“, стр. 125–126.

Сирийски превод на Септуагинтата е направен от епископ Павел от Тела (616–617 г. сл. Хр.), който все още притежаваме днес, според „Ръкописи на гръцката Библия“, стр. 35 (бележка под линия).

Ранните църковни автори са признавали Левит за част от Библията.

Въпрос: Кои са някои от разликите в превода на Левит между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Ето няколко от тях, но първо ще разгледаме някои общи езикови проблеми при превода.

Еврейски масоретски текст Гръцката Септуагинта

и т.н.

Книгата Левит има общо 859 стиха. По-долу са представени няколко фрагмента от стихове с различия в ръкописите. Те не обхващат цялата книга Левит, а се фокусират предимно върху глави 16–18. Освен където е отбелязано, първата фраза е от Масоретския текст (MT), а втората – от Септуагинтата (LXX).

Лев. 1:16 „реколта“ и нейното „*“. Не е ясно дали „*“ означава „съдържание“, „пера“ или друга дума.

Лев. 3:1–11 изглежда липсват в 4Q24

Лев. 4:7 „ще излее“ срещу „ще излее“ – правописна грешка в текста от Масада Mas1a

Лев. 4:19 „широката опашка, това, което я покрива, и бъбреците“ срещу „широката опашка, тлъстината, която покрива вътрешностите, двата бъбрека и тлъстината върху тях“ (бележка под линия в NRSV)

Лев. 7:21 „отвратително нещо“ срещу „роящо се нещо“

Лев. 7:29-38 не се съдържа в Септуагинтата.

Лев. 9:19 „широката опашка, това, което я покрива, и бъбреците“ срещу „тях“ (Септуагинта)

Лев. 11:13-19 „лешояд“ (21 птици) срещу липсва (20 птици) в Септуагинтата и Самарийския Петокнижие

Лев. 11:26 „има копита и не преживява“ срещу „има копита и преживява“ (Септуагинта, 2Q5)

Лев. 14:24 първоначалният преписвач е пропуснал този стих и той е бил добавен над линията в 4Q23.

Лев. 14:45 Първоначалният преписвач е пропуснал този стих, а той е бил добавен над реда в 4Q23.

Лев. 14:31 „колкото човек може“ срещу „което човек може да си позволи, едно“ в преводите на Септуагинтата и на сирийски. (Бележка под линия в NRSV)

Лев. 15:31 „да отделят синовете / децата на Израил от нечистотата им“ срещу „да накарат децата / синовете на Израил да се пазят от нечистотите си“

Лев. 16:1 Септуагинтата добавя след „умря“, „при принасянето на чужд огън“

Лев. 16:10 2 пъти „козел за изкупление“ срещу „пълно премахване“

Лев. 16:12 „тамян“ срещу „ароматен тамян“

Лев. 16:13 „свидетелството“ срещу „плочите на свидетелството“

Лев. 16:20 „когато той свърши“ срещу „той ще свърши“

Лев. 16:25 „той ще изгори като тамян тлъстината на жертвата за грях“ срещу „той ще принесе тлъстината като жертва за грях“

Лев. 16:34 „И той стори, както Йехова беше заповядал на Мойсей“ срещу „както Господ заповяда на Мойсей“

Лев. 17:2 „На Аарон и на синовете му и на…“ (MT, Самарийски Петокнижие) срещу „На Аарон и на…“ (11Q2)

Лев. 17:3 „от Израил“ срещу „от Израил или от чужденците/пришълците, които пребивават сред вас“

Лев. 17:3 липсва (MT) срещу „пребиваващи в Израил“ (4Q26) срещу „пребиваващи сред вас“ (Септуагинта)

Лев. 17:4 „като принос към Йехова, пред шатъра на Йехова“ срещу „за да го принесе като дар на Господа (kuriou) пред шатъра на Господа“

Лев. 17:6 „Изгорете тлъстината като тамян за благоуханна миризма“ срещу „принесете тлъстината за благоуханна миризма“

Лев. 17:7 „да принасят жертвите си на козли“ срещу „жертви на суетни [богове]“

Лев. 17:8 „чужденците, които пребивават сред вас“ срещу „синовете на прозелитите, които живеят сред вас“

Лев. 18:5 „Аз съм Йехова“ срещу „Аз съм Господ (Куриу) вашият Бог“

Лев. 18:11 „дъщерята на жената на Отеца ти, зачената от Отеца ти, тя [е] твоя сестра“ срещу „дъщерята на жената на Отеца ти; тя е твоя сестра по същия Отец“

Лев. 18:14 „тя е твоята леля“ срещу „тя е твоя роднина“

Лев. 18:17 „са плът“ срещу „са твоята плът“ (Септуагинта)

Лев. 18:21 „да ги посвещаваш на Молех“ срещу „да служиш на владетел“ [вероятно преводачите на Септуагинтата не са знаели как да преведат името на идола „Молех“ на гръцки]

Лев. 18:21 „оскверняваш името на твоя Бог“ срещу „оскверняваш святото Ми име“

Лев. 18:23 2 пъти „животно“ срещу „четирикрако“

Лев. 18:23 „позорно смесване“ срещу „мерзост“

Лев. 18:25 „Ще накажа беззаконието му върху него, и земята ще избълва жителите си“ срещу „Отмъстих им за беззаконието им поради това, и земята е огорчена от онези, които живеят върху нея.“

Лев. 18:27 „Народът на земята извърши“ (Масоретски текст, Самарийски Петокнижие) срещу „Вие, народът на земята, извършихте [и Той се отврати от тях и ви каза:] ще наследите тяхното ла’н’.“ (11Q2)

Лев. 18:28 „избълва“ срещу „се натъжи“

Лев. 19:2 „Вие сте святи“ срещу „Бъдете святи“

Лев. 19:36 „от ушите на праведните камъни на правдата“ (MT, Септуагинта, Самарянски Петокнижие) срещу „камъни на правдата“ 4Q26a

Лев. 22:9 „вина за това и ще умре в него“ срещу „вина и ще умре в светилището“ (Вулгата)

Лев. 22:22 „Или брадавица, или екзема, или влажна кожна обривка“ (MT, Самарийски Петокнижие) срещу „Или влажна кожна обривка, или екзема, или брадавица“ (11Q2)

Лев. 26:31 „светилището ви“ срещу „светилищата ви“ (Самарийският Петокнижие) (The Anchor Bible Dictionary, том 5)

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата е взет от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „Септуагинтата: гръцки и английски“. Използвани са също „Библейският коментар на Експозитора“, „Речникът на Библията на Anchor“, том 5, както и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV.