< Въпрос за Библията от Новия Завет

В: Ако Исус е единственият път към небето, защо тогава беше разпънат толкова дълго време след началото на историята? Ако Той е единственият път, защо не беше изпратен на земята след първия грях, за да бъде разпънат за греховете на света?

Отговор: Задавате важен въпрос, но позволете ми да го разширя малко. Защо Исус беше изпратен точно в този момент, а не по-рано или по-късно? В Римляни 5:6 се казва: „Вижте, точно в подходящото време... Христос умря за нечестивите.“ Но макар Библията да не посочва защо това е било най-подходящото време, можем да спекулираме.

Не прекалено рано: Веднъж някой ме попита: „Защо Бог просто не слезе и не се яви на всички?“ Отговорих, че ако Бог слезе в цялата Си слава, ние щяхме да бъдем унищожени. Но Бог е Всемогъщ и би могъл да слезе, като прикрие достатъчно от Своята слава, така че Неговото пряко присъствие да не ни унищожи. Ако Той слезе по начин, който ни принуди да повярваме, тогава как бихме имали вяра или свободна воля да вземем решение, което не е под натиск? Но ако Бог слезе по начин, при който част от славата Му е скрита, и даде доказателство за това кой е Той, но не по такъв начин, че да е толкова очевидно, че всеки би трябвало да повярва, независимо дали иска или не, колко пъти Бог би трябвало да направи това? Ами ако Той го беше направил само веднъж, преди 2 000 години?

90% от населението след това: Предполагаме, че на Земята някога са живели около 32 милиарда (+/- 6 милиарда) души. Над 90% от тях са живели след времето на Христос.

Справедливост към живелите преди това: Бог съди хората въз основа на истината, с която разполагат; грехът не се отчита там, където няма закон (Римляни 4:15; 5:13). Така че хората, живели преди Христос, като Авраам, Давид и др., биха могли да бъдат спасени чрез Христос, въпреки че Той все още не беше дошъл.

По-мирно време: По времето на Христос е настъпил период на относителен мир в сравнение с времената преди това, белязани от римските завоевания, и времената след това, , с войните между Рим и Партия, както и с набезите на европейските варвари в Римската империя. Вижте www.BibleQuery.org/History/Calamities/Wars.html за повече информация относно войните от онези времена, ако ви интересува.

Най-доброто време за разпространение: Римляните построиха обширна пътна мрежа и ако Исус беше дошъл преди това време, би било много по-трудно да се разпространи Евангелието в различни земи.

Съхранение на материалите: Ако това беше станало много по-рано, може би щяхме да разполагаме с много по-малко ръкописи, доказващи достоверността на Новия Завет. Ако беше станало векове по-късно, може би щяхме да имаме повече, но дори и така разполагаме с над 10 000 гръцки ръкописи и фрагменти от Новия Завет. Най-ранният, между другото, е папирусът на Джон Райландс, датиран от 110–138 г. сл. Хр. Ето и други ръкописи, с които разполагаме.

Само въз основа на запазените до днес ръкописи, написани преди гоненията на Марк Аврелий през 177 г. сл. Хр., разполагаме с 97% от Евангелието на Йоан (855/878 стиха) и 70% от Посланията на Павел и Посланието към евреите.

„Църковна история“ на Евсевий (318 г. сл. Хр.), книга 1, глава 2, стр. 84, дава различен, но допълващ отговор. Той просто казва, че Евангелието не е било проповядвано по-рано, защото греховното човечество все още не е било готово за него. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 84

Свързан с това е въпросът, че дори за хората, живели след Исус, ако са починали, преди да чуят Евангелието, за тях това е същото, както ако бяха живели преди Исус. Какво става с тях? Вижте www.BibleQuery.org/Doctrine/NeverHeardTheGospel/WhatAboutThoseWhoDiedBeforeHearingTheGospel.html за повече информация по този въпрос.

В: Как е възможно Бог да умре?

Отговор: Исус беше напълно човек и напълно Бог. Исус прие човешката природа, за да изпълни Своята мисия – да умре за нашите грехове. Човешката природа на Исус беше умъртвена на кръста. Много неща могат да бъдат обяснени чрез аналогии с природата, но няма естествена аналогия с въплъщението, когато Бог дойде на земята, за да живее като човек.

Исторически този аргумент, повдигнат от езичниците, е бил отговорен в книгата на Арнобий „Против езичниците“ (297–303 г. сл. Хр.), книга 1, глава 60, стр. 430–431.

Въпрос: Прегледах набързо статията ви относно „Исус е Бог“. Трябва да призная, че не намерих нищо, което да противоречи на ясното, многократно и официално месианско и апостолско учение, че Исус онтологично е човек –

Йоан 8:40, но сега вие искате да ме убиете, мен, човек [ἄνθρωπος], който ви казах истината, която чух от Бога.

Деяния 2:22, 23  „Мъже [Άνδρες] от Израил, чуйте тези думи: Исус от Назарет, човек [ἄνδρα], за когото Бог ви даде свидетелство с велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него сред вас, както сами знаете — 23 този Исус, предаден според определения план и предвидението на Бога, вие разпънахте и убихте чрез ръцете на беззаконни хора“

1 Кор. 15:21 Защото, както чрез [δι’] един човек [ἄνθρωπος] дойде смъртта, така и чрез [δι’] един човек [ἄνθρωπος] дойде възкресението на мъртвите.

1 Тим. 2:5 Защото има един Бог и един посредник между Бога и човеците, човекът [ἄνθρωπος] Христос Исус,

Имам един въпрос, който според мен може да стигне до същността на проблема –

Може ли Исус напълно и самостоятелно да функционира БЕЗ въплътено божество (точно както правим ние с вас и всички хора)?

Отговор: Библията не го казва изрично, но има някои общи богословски концепции, които насочват мисленето ни.

Исус не беше наполовина човек и наполовина Бог. Напротив, Той беше 100% Бог и 100% човек. Колосяни 1:19 посочва, че Исус притежаваше „пълнотата“ на божествеността. Евреи 4:15 ни учи, че Исус беше човек, който можеше да бъде изкушаван по всеки начин, и Той имаше всичко, което имахме ние, с изключение на това, че беше без грях.

От друга страна, няма двама Исуса: един човешки и един божествен. Има само един Исус.

Що се отнася до всички подробности за това как точно се е случило това, Бог не ни е казал; това е част от тайната на Въплъщението.

В: Кой точно уби Исус?

О: Що се отнася до това кой е убил Исус, има два отговора.

1. Някои римски войници под командването на Понтий Пилат убиха Исус. Във всички етнически групи има добри и лоши хора, и само защото един италиански управител е наредил смъртта на Исус, това не е оправдание да се изпитва омраза към италианците. Освен това един зъл юдейски първосвещеник (поставен от римляните) е разпоредил Исус да бъде арестуван и изведен пред Синедриона. Те го предадоха на римляните. Между другото, Павел, Петър, Йоан, Матей, Юда и Яков всички бяха юдеи. Да се каже, че една конкретна малка група евреи е била зла, не е по-антисемитско, отколкото да се каже, че Хитлер и неговите поддръжници са били зли, което е антигерманско. (Аз първи ще кажа, че целият нацизъм беше изключително зъл инструмент на Сатаната, а аз съм наполовина германец. Ще отбележа обаче, че много германски американци станаха войници и се сражаваха срещу Хитлер.) По същия начин някои евреи бяха зли, но други, като Петър и Павел, бяха добри. Дори някои евреи, които не станаха християни, като Йосиф Флавий, все пак изпитваха уважение към Исус и към полубрата му Яков.

2. Другият отговор, също толкова важен, е, че ти, аз и всички останали заедно убихме Исус. Исус знаеше какво се случва и би могъл да избяга от Гетсиманската градина. Никой не би убил Исус, защото Той лесно би могъл да избяга и да изчезне. Но Исус съзнателно избра да остане и да умре ужасно на кръста като жертва за нашите грехове. Така че, ако искате да обвините някого за жестоката, несправедлива смърт, която ни даде чудесния дар на вечния живот, обвинете Исус!

„Нека насочим погледа си към Исус, началника и усъвършенстващия на нашата вяра, който заради радостта, която му беше предначертана, издържа кръста, пренебрегвайки неговия срам, и седна отдясно на престола на Бога.“ (Евреи 12:2 NIV)

В: Кога хората започнаха да датират събитията според годината, в която се предполага, че е роден Исус?

Отговор: Преди това хората обикновено датираха събитията според годината на царуването на даден цар. Други датираха събитията според предполагаемата година на сътворението на Адам – 1 септември 5509 г. пр. Хр.

Скептичното издание „Ръководство към Библията“ на Азимов, стр. 786, посочва, че по времето на Исус римляните отчитали годините по системата „A.U.C.“ или години от основаването на града [Рим]. Рим е основан през 753 г. пр.н.е. На стр. 787 Азимов посочва, че погрешно се е смятало, че Христос е роден през 1 г. сл.н.е., според скитския монах- астроном Дионисий Ексигус от Рим, починал около 544 г. сл.н.е. В книгата „Ръкописи на гръцката Библия“ на стр. 49 се казва, че отчитането на времето от момента на раждането на Христос е въведено от Хиполитус през III век. Това не е било всеобщо прието, тъй като някои византийски преписвачи не са го правили чак до XIV век. Освен това, в „Първата апология“ на Юстин Мъченик, глава 46, стр. 178, макар и да не представлява официална система за датиране, се споменава, че Исус е роден преди 150 години.

В: Откъде в Новия Завет произлизат термините „Старият и Новият Завет“?

Отговор: Тертулиан очевидно е първият, който е измислил тези думи на латински през 207 г. сл. Хр. в своето произведение „Против Маркион“, книга 4, глава 6.

В: Как да защитя следното твърдение: Евангелията съдържат известна истина, но преписвачите от II век са добавили вмъквания, за да създадат образ на Исус, когото християните от I век никога не са познавали. С други думи, физическото възкресение и Исус като „Син Божий“ са били добавени по-късно, далеч след събитията, които са се случили.

О: Нека първо преформулирам въпроса ви, а след това да му отговоря. Скептиците често твърдят, че авторите не са написали това, което са написали, дори когато няма никакво основание за подобно твърдение. И така, как един обективен човек би могъл да знае дали изразът „Син Божий“ е бил непознат на християните от I век или не?

а) Първо, трябва да осъзнаем, че тежестта на доказателството е върху онези, които поставят под съмнение достоверността на текста. Ако те не могат да представят никакви доказателства, тогава можем да спрем точно тук.

б) Второ, те би трябвало да добавят израза „Син Божий“ на много места, тъй като той е често срещан в Новия Завет. Освен в Марк 1:1, той се среща на следните места само в евангелията, в Откровението и в непопавските послания.

Мат. 3:17; 17:5; Марк 1:11; Лука 9:35; 2 Петър 1:17 (Отец казва: „Това е Моят възлюбен Син“)

Мат. 4:3, 6; 8:29; 14:33; 16:16; 26:63; 27:40, 43, 54

Марк 3:11; 5:7; 15:39

Лука 1:32, 35; 4:3, 9, 41; 8:28; 22:70

Йоан 1:18, 34, 49; 3:16, 17, 18, 35; 5:23 (подразумева се); 5:25; 6:69; 9:35; 10:36; 11:4, 27; 17:1 (подразумева се); 19:7; 20:31; 1 Йоан 1:3,7; 2:22,23 (подразумева се); 3:8,23; 4:9,10,14,15; 5:5,9,10 (2 пъти), 11,12,13 (2 пъти), 20; 2 Йоан 3,9; Откр. 2:18.

в) Въпреки това не е нужно да спираме дотук. Какви доказателства за вярата на християните, че Исус е Синът Божий, бихме могли да имаме, тъй като не разполагаме с копия на Библията до 117 г. сл. Хр.? Имаме писателите на ранната църква.

„Но относно Своя Син Господ каза така: Ти си Моят Син, днес Те родих.“ 1 Климент, гл. 36, стр. 15. Климент Римски е писал през 96–98 г. сл. Хр., като сме напълно сигурни в датата. Първият век е приключил в края на 100 г. сл. Хр., така че това опровергава твърдението.

Споменаване на „Своя Син, според връзката/икономията, съществуваща между тях“. „Матетес към Диогнетус“, гл. 8, стр. 28 (ок. 130–200 г. сл. Хр.)

„Даде Своя Син като откуп за нас…“ „Матетес до Диогнет“, гл. 8, стр. 28 (ок. 130–200 г. сл. Хр.)

„Този, който, макар и да е съществувал от вечността, днес се нарича/счита за Син“ – „Матетес към Диогнетус“, гл. 11, стр. 29

„чрез Своя единороден Син Исус Христос“ „Мъченичеството на Поликарп“, гл. 20, стр. 43

„Исус Христос… като е едновременно Син Човешки и Син Божий“ – „Писмо на Игнатий до ефесяните“, гл. 20, стр. 58 (Не знаем кога Игнатий, ученик на апостол Йоан, е написал това, но той е починал през 107 или 116 г. сл. Хр.)

Исус се обяви за Син Божий. Посланието на Варнава, гл. 7, стр. 141 (ок. 70–130 г. сл. Хр.) Вж. също гл. 5, стр. 139, 140, гл. 12, стр. 145

„Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, и самият Исус Христос, Който е Синът Божий, …“ Писмото на Поликарп до филипяните, глава 12, стр. 35. Не знаем кога Поликарп е написал това, но той е бил мъченик през 155 г. сл. Хр. Ириней, писал през 182–188 г. сл. Хр., споменава „Писмото на Поликарп до филипийците“ в своята книга „Против ересите“, том 3, глава 3.4, стр. 416.

„Христос, Който беше наречен Син Божий преди вековете, … за да ни очисти чрез Своята кръв, … представяйки ни като чисти синове пред Своя Отец.“ Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) във „Фрагмент 39“, стр. 575

Вярвали ли са, че Исус е Бог?

Истинският въпрос тук е дали ранните християни са възприемали Исус като Бог. Ето доказателства, че са го правили:

Игнатий (починал през 107 или 116 г. сл. Хр.) често пише за Христос като за Бог. Например, в глава 1 от писмото си до ефесяните той пише за „кръвта на Бога“.

Матетес към Диогнетус (ок. 130–200 г. сл. Хр.), ученик на апостолите, в своето произведение „Матетес към Диогнетус“, глава 7, пише за Христос, изпратен като Цар, Бог, човек и Спасител.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.)

„Словото на Мъдростта, Което е Самият този Бог, роден от Отца на всички неща, …“ „Диалог с Трифон“, глава 61. Виж глави 55, 56, 59, 62–64, 66, 74–78.

Мелит от Сардис (починал през 180 г. сл. Хр.) казва за разпъването на кръста, че „Бог е убит“.

Теофил, епископ на Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.) „Защото самото божествено писание ни учи, че Адам е казал, че е чул гласа. Но какво друго е този глас, освен Словото Божие, Което е и Неговият Син?“ „Писмо до Автолик“, книга 2, гл. 22.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) пише в „Против ересите“ на Ириней, книга 3, глава 19.2, стр. 449: „Исус е Сам по Себе Си, ...Бог и Господ, ...“

Дори враговете на християнството свидетелстват, че християните почитаха Исус като Бог.

Плиний Млади (управител и гонител на християните през 112 г. сл. Хр., в писмо до император Траян): „Те [християните] имаха навика да се събират в определен ден, преди да се разсъмне, когато пееха на редуващи се стихове химн на Христос, като на бог, и се обвързваха с тържествена клетва да не вършат никакви зли дела…“

Лукиан (сатирик от II век): „Християните, както знаете, и до днес почитат един човек – тази изтъкната личност, която въведе техните нови обреди и беше разпъната на кръст поради това… Виждате ли, тези заблудени същества…“ („Смъртта на Перегрин“, 11)

Това е важно, защото официален римски доклад посочва, че християните са почитали Христос като Бог още през 112 г. сл. Хр.

Въпрос: „Накратко, с течение на времето апокалиптичната представа за възкресението на тялото се превръща в учението за безсмъртието на душата. Появява се вярата в рая и ада – вяра, която не се среща в ученията на Исус или Павел, а е измислена в по-късни времена от християни, които са осъзнали, че Божието царство никога няма да дойде на тази земя. Тази вяра се превърна в стандартно християнско учение, до края на вековете.“ „Исус, прекъснат“, стр. 266

А: Препрочетох частите около този цитат, за да се уверя, че съм разбрал правилно – че Ерман вярва, че ранните християни не са вярвали в рая или ада. Донякъде не е ясно дали Ерман твърди също, че по-късните християни са измислили и безсмъртието на душата, но независимо от това той казва, че те са били непознати за Исус, Павел или, вероятно, за първите християни.

Може би не би трябвало да се шокирам, но бях шокиран от привидната невежественост на това, което каза този предполагаем експерт по Новия Завет. Нека първо поговорим за безсмъртието на душата. Още много преди времето на Мойсей египтяните балсамираха труповете си като мумии, защото вярваха в безсмъртието на душата. Древните шумери, в мита си за Инанна и Думузи, са показали широко разпространена вяра в безсмъртието на душата. Също така шумерската поема „Дилмун“, датирана от 2400 г. пр.н.е., споменава място, където се намирали боговете, наречено Дилмун, където живеели боговете и Зиусудра – човек, постигнал безсмъртие. Много еврейски писания отпреди Исус, включително 2 Макавей 12:44 и 1 Енох, говорят за това, че мъртвите са в съзнание. В Стария Завет, в Исая 53:8-9, страдащият слуга е отделен от живите и „му е отреден гроб сред нечестивите“, но в 53:10 „той ще види потомството си и ще удължи дните си“. Дори 1 Коринтяни, книга, за която Ерман приема, че е написана от Павел, има цяла глава, посветена на възкресението на мъртвите (глава 15). Той също така разглежда нашето безсмъртие в 2 Кор. 5:1-8. Дори любимите на Ерман гностици вярвали в трансцендентен, нематериален живот след смъртта за духовните хора.

Що се отнася до рая и ада, гърците и римляните имаха Елисейските полета за блажените и Тартарус за прокълнатите. Еврейските писания отпреди Христос, като например „1 Енох“, разказват за две части на Шеол (гроба): затвор за нечестивите и рай за праведните. В Евангелията Исус всъщност говори повече за ада, отколкото за рая. Интересно е, че Исус използва познатия термин „рай“, когато разговаря с разбойника на кръста. 1 Петрово 3:19 споменава духовете в затвора.

В обобщение, много езичници вярваха в безсмъртието на душата и в някаква форма на Рая и Ада. Евреите преди Христа вярваха в затвор и рай. Ранните писма на Павел проповядваха безсмъртието, Рая и Ада. Дори гностиците вярваха в нематериален живот след смъртта за себе си. И все пак, невероятно, Ерман твърди, че безсмъртието на душата и безтелесният Рай и Ад са „по-късни измислици“ на християните.

В: Освен библейските ръкописи, какви доказателства има, че ранните християни са вярвали, че Исус е умрял като откуп за нашите грехове?

Отговор: Макар че тежестта на доказателството е върху онези, които твърдят, че има фалшификации, и те трябва да представят доказателства за твърдението си, ето доказателства от ранни християнски автори, че ранните християни са вярвали, че Исус е умрял като изкупление, за да изкупи нашите грехове.

„Колко скъпоценна е за Бога тази кръв [на Исус], която, пролята за нашето спасение, е показала благодатта на покаянието пред целия свят.“ 1 Климент, гл. 7, стр. 7 (96–98 г. сл. Хр.)

„Даде Своя Син като откуп за нас…“ „Матетес към Диогнетос“, гл. 8, стр. 28 (ок. 130–200 г. сл. Хр.)

„…Господ Исус Христос, Който за нашите грехове пострада дори до смърт, [но] „Който Бог възкреси от мъртвите, като развърза оковите на гроба.“ Писмо от Поликарп до филипяните, гл. 1, стр. 33 (Поликарп е бил мъченик около 155 г. сл. Хр.)

Вижте www.BibleQuery.org/History/ChurchHistory/WhatEarlyChristiansTaughtOnDoctrine.html (или .docx) за цитати от периода преди 325 г. сл. Хр. от Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.), Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.), Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.), Хиполитос (225–235/6 г. сл. Хр.), Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) и Атанасий (318 г. сл. Хр.). Има и други цитати за това, че Исус е страдал и е умрял за нас.

В: Освен библейските ръкописи, какви доказателства има, че ранните християни са вярвали, че Исус е възкръснал от мъртвите?

Отговор: Тежестта на доказателството е върху онези, които смятат, че това са допълнения към Библията, и те трябва да представят доказателства, че те са добавени по-късно. Ето обаче доказателства от ранни християнски автори, че ранните християни са вярвали, че Исус е възкръснал от мъртвите.

„Нека размислим, възлюбени, как Господ непрестанно ни доказва, че ще има бъдещо възкресение, за което Той е направил Господ Исус Христос първи плод, като Го възкреси от мъртвите.“ 1 Климент, гл. 24, стр. 11 (96–98 г. сл. Хр.)

Исус възкръсна от мъртвите. Послание на Варнава, гл. 15, стр. 147 (ок. 70–130 г. сл. Хр.)

„…Господ Исус Христос, Който за нашите грехове пострада дори до смърт, [но] «Който Бог възкреси от мъртвите, като развърза оковите на гроба».“ Писмо от Поликарп до филипяните, гл. 1, стр. 33 (Поликарп е бил мъченик около 155 г. сл. Хр.)

„Исус Христос, … в Неговите страдания и в Неговото възкресение.“ Писмо на Игнатий до ефесяните, гл. 20, стр. 57

Раждането, страданията и възкресението на Исус. Писмо на Игнатий до магнезийците, гл. 11, стр. 64

Ириней, „Против ересите“ 5:7:1. (182–188 г. сл. Хр.) „По същия начин, както Христос възкръсна в плът и показа на Своите ученици белезите от гвоздеите и раната в ребрата Си (а това са знаците на онова тяло, което възкръсна от мъртвите), така „и Той“, както се казва, „ще ни възкреси със Своята собствена сила“.

Въпрос: Някои либерални критици смятат, че докато седем от посланията на Павел са написани от един и същ автор (Римляни, 1 и 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, 1 Солунци, Филимон), те твърдят, че другите седем послания са от различни автори (Ефесяни, Колосяни, 2 Солунци, 1 и 2 Тимотей, Тит и Евреи). Разбира се, в Посланието към евреите не се твърди, че е написано от Павел.

Отговор: Те имат четири причини, на които основават тези твърдения. Никоя от тези причини обаче не издържа на критика.

Дължината на дългите изречения (Еф. и Кол.): В оригиналния гръцки текст на Новия Завет няма пунктуация, така че е проблематично да се прецени дължината. Но ако приемем, че учените нямат никакви съмнения, Ефесяни 1:3–6, 1:7–10, 1:11–12 и 13–14 не са едно, а четири изречения, според „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд и др., 4-то преработено издание (1998 г.). „Novum Testamentum Graece“ на Нестле-Аланд (1993) посочва същото. Ерман никога не е посочил източника, на който се е основавал, за да твърди с такава увереност, че става дума само за едно изречение. Въпреки това, 23 години по-рано, в третото издание от 1975 г. на „Гръцкият Нов Завет“ на Аланд и др., тези пасажи са представени като едно изречение, така че предполагам, че Ерман е използвал много по-старата и остаряла версия. Отново обаче, в оригиналния гръцки текст няма пунктуация, така че изграждането на аргумент въз основа на това къде хората от края на 20-ти век смятат, че трябва да се поставят точките – преди да променят мнението си – е в най-добрия случай несъстоятелен аргумент.

Средна дължина на изреченията (Ефесяни и Колосяни): Според начина, по който съвременните учени се опитват да разделят изреченията, средната дължина на изреченията в Посланието към ефесяните и Посланието към колосяните (съответно 37,3 и 35,2 думи) е по-голяма от средната дължина на изреченията в другите книги (25,8, 23,4, 26,0, 21,7, 26,7, 29, 31,7, 22,7, 23,2, 24,2 и 25,8) за останалите послания на Павел по ред. Въпреки това средната дължина на изреченията е 35,8, 35,6 и 32 думи съответно в Римляни 1–5, 1 Коринтяни 1 и 2 Коринтяни 6–10. Следователно има малка разлика между по-кратките, но дълбоки книги Ефесяни и Колосяни, и Римляни 1–5, 1 Коринтяни 1 и 2 Коринтяни 6–10.

Различни думи (2 Сол., 1, 2 Тим., Тит.): Човек би могъл да разгледа моите писания за новозаветните ръкописи, култовете и връзката с Бога и да използва същия метод, за да заключи, че съм бил три различни лица. Хората използват различни думи, когато обсъждат различни теми. Това би могло да има значение само когато има различни варианти на думи за едно и също нещо и се предпочитат различни думи. Например, в по-ранните писма до цели църкви се споменават повече имена. Следователно, трябва ли имената да бъдат изключени от преброяването? В пастирските писма Павел говори за майката и бабата на Тимотей, както и за назначаването на старейшини и дякони от Тимотей и Тит – трябва ли тези разсъждения да бъдат изключени? След като преследванията са продължили известно време, Павел говори повече за грижата за вдовиците в пастирските писма, отколкото в по-ранните писма. Следователно, трябва ли това да бъде изключено? – и така нататък.

Описание на вярата: Твърди се, че вярата означава доверително приемане на Христовата смърт в ранните писма на Павел, а в по-късните писма – набор от вярвания и догматични идеи. Всъщност тя означава и двете в двата набора писма. Тя означава набор от вярвания и идеи в Гал. 1:23; Еф. 4:5; Еф. 4:13

Означава приемане на Христовата смърт в 2 Тим. 1:5; 2 Тим. 3:15; Тит. 3:15

Вярата означава доктринални вярвания в ранните писма на Павел

Гал. 1:23 „Те само бяха чули, че: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“

Еф. 4:5 „един Господ, една вяра, едно кръщение“

Еф. 4:13 „докато всички достигнем единство във вярата и в познаването на Божия Син и станем зрели“,

Вяра, означаваща доверително приемане в по-късните писма на Павел

2 Тим. 1:5 „Спомням си твоята искрена вяра, която първо е живяла в баба ти Лоис и в майка ти Еуника, и съм убеден, че сега живее и в теб.“

2 Тим. 3:15 „които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“

Тит 3:15 „Поздрави онези, които ни обичат във вярата.“

Вярата може да се тълкува по един от двата начина или и по двата

1 Кор. 15:1-2, 14, 17 „А сега, братя, искам да ви напомня за Евангелието, което ви проповядвах, което приехте и на което сте се утвърдили. Чрез това Евангелие сте спасени, ако се държите твърдо за словото, което ви проповядвах. В противен случай сте повярвали напразно. (14) И ако Христос не е възкръснал, проповедта ни е безполезна, както и вашата вяра. Не само това, но тогава се оказваме лъжесвидетели за Бога, защото сме свидетелствали за Бога, че Той е възкресил Христос от мъртвите. … (17) И ако Христос не е възкръснал, вашата вяра е напразна...“ (Това подчертава ученията както за възкресението на Христос, така и за смъртта Му.)

Гал. 3:7 „хората на вярата“

Гал. 3:12 „Законът не е от вяра“

Гал. 3:23 „преди идването на вярата“

Еф. 1:15 „чувайки за вашата вяра в Господа Исуса“

Еф. 2:8 „По благодат сте спасени чрез вяра“

2 Тим. 2:18 „се отклониха от истината. … те разрушават вярата на някои“

Тит 1:4 „син в нашата обща вяра“

Така че авторът не се е опитал да покаже никаква основа за разделяне на павелските послания, освен да се позове на критичните учени, които не са успели да докажат никаква основа за разлика. Но не би било достатъчно да се покаже, че има разлики; по-скоро би трябвало да се покаже, че има разлики, които биха били повече от очакваните, като се има предвид различна аудитория, различни теми и по-късен период от живота на Павел.

В: Каква е библейската критика към Евангелията? Какво означава текстова критика? Каква е разликата между „висша“ и „нисша“ критика? Кои от тези видове са приети днес?

О: Има две форми на текстова критика: така наречените „ниска“ и „висока“. Първо ще разгледаме как те се отнасят към християнството и Библията, а след това ще приложим същите принципи към исляма и Корана.

Ниската текстова критика на Библията признава, че в Писанието има варианти на ръкописите, и се стреми да намери най-точния, тъй като не разполагаме с оригиналите. Ние сме доста сигурни в 97% от всяка дума в Новия Завет, а по-голямата част от останалото са незначителни разлики от една или две думи, които не променят смисъла. Можете да видите несигурностите сред ръкописите на Новия Завет на www.biblequery.org. Потърсете рубриката „Въпроси и отговори“ за всяка книга, а в края ѝ ще има линк към вариантите в ръкописите. Например, вариантите в Евангелието от Матей са на адрес www.biblequery.org/Matthew Manuscripts.html (или .doc).

Висшата текстова критика на Библията е предназначена за скептиците, които поставят под въпрос кои книги или части трябва да присъстват в Писанието. Християните подхождат към вариантите в Писанието по различен начин от мюсюлманите, защото за християните важно е значението, а не отделните думи. За мюсюлманите обаче важни са именно отделните думи и съгласните.

В мюсюлманския свят също съществуват ниска и висша текстова критика.

Нисшата текстова критика на Корана се занимава с въпроса дали версиите на Варш или Хафс са най-близки до арабския език, който се е говорил първоначално. Ето как изглежда „нисшата текстова критика “ за Корана. В Йемен бяха открити над 15 000 страници от стари текстове на Корана. Според статия в списанието „Atlantic Monthly“ от януари 1999 г. (стр. 43–56): „Някои от пергаментовите страници в йеменското съкровище изглеждаха да датират от VII и VIII век след Христа, или от първите два века на исляма – с други думи, те бяха фрагменти от може би най-старите съществуващи Корани. Нещо повече, някои от тези фрагменти разкриваха малки, но интригуващи отклонения от стандартния коранически текст. Такива отклонения, макар и да не са изненадващи за историците на текста, са тревожно в противоречие с ортодоксалното мюсюлманско вярване, че Коранът, такъв, какъвто е стигнал до нас днес, е просто съвършеното, вечното и неизменното Слово Божие.“ Можете да видите някои от тези разлики на www.QuranText.org

Висша текстова критика на Корана: Ето два типични примера, плюс един особено значим.

Убай бин Кааб, един от секретарите на Мохамед, има допълнителни сури и пропуска около 12 сури в днешния Коран („Фихрист“, стр. 61, бележки под линия 43–48). Абу Муса от Басра също е имал текст, който е бил същият като този на Убай. (Суюти, „Иткан“ I, стр. 65; Ибн Аби Дауд, „Масахиф“, стр. 180–181, както и Ноелдеке, „Geschichte des Korans“, стр. 33–38.)

Сура 114 липсва във версията на Ибн Масуд („Фихрист“, стр. 57). Ибн Масуд е бил личен секретар на Мохамед. Мохамед е казал на другите хора да изучават Корана от Ибн Масуд и още трима души. (Бухари, том 6, № 521). Пропускането на сурите 113 и 114 не е било случайно. Съобщава се, че Ибн Масуд е казал: „Двете сури-заклинания [113, 114] не са от Книгата на Бога!“ [www.answering-islam.org/Quran/Text/distortion.html]

Това, което мюсюлманите наричат „сатанинските стихове“, се намира в сура 53. Според следните източници Мохамед първоначално е рецитирал сура 53:19–20 така: „Виждали ли сте Лат, Уза и третата (богиня) Манат? Това са възвишените журави (посредници), на чието застъпничество може да се разчита.“ (оригинал) срещу „Виждали ли сте Лат, Уза и третата (богиня) Манат? Какво! За вас – мъжкият пол, а за него – женският? Ето, това би било наистина най-несправедливото разделение.“

Ето някои по-ранни мюсюлмански автори, които са документирали това.

Ал-Вахиди/Вакиди (починал през 207/823 г. сл. Хр.) е написал „Асбаб ал-Нозул“.

Ибн Са’ад/Са’д (починал през 230/845 г. сл. Хр.) е бил запознат с творбата на ал-Вахиди, но самият той е бил биограф, написал 15-томното „Китаб ал-Табакат ал-Кабир“.

Ибн Исак/Ишак (починал през 145/767 или 151/773 г. сл. Хр.) беше шафиитски сунит, който по-късно основа своя собствена, краткотрайна школа. Той написа „Сират Расуллалах“ („Животът на Пророка на Аллах“)

Ибн Джарир ал-Табари (починал през 923 г. сл. Хр.) беше сунит от шафиитската школа, който написа 38-томна „Ислямска история на света“ до 915 г. сл. Хр. Той е наричан „шейхът на коментаторите“. В том 6, стр. 108–110, той пише:

Абу Ма’шар от Хорасан (787–885 г. сл. Хр.)

Ибн Аби Хатим

Ибн ал-Мундхир

Ибн Хаджар от Аскалан (773–852 г. по хиджра)

Ибн Мардауя

Муса ибн Укба

Известният коментар на Замахшари към сура 22:52. (1070–1143 г. сл. Хр.)

Първите шест са според „Книгата на основните категории“, преведена от С. Мойнул Хак.

Въпрос: Защо библейската критика [предполагаемо] е липсвала в ранната църква? Или е имало критични въпроси и проблеми, като онези, които срещаме в съвременността, но тогава са били от второстепенно значение?

Отговор: Не е било така. Това ще отговори на въпроса и ще го сравни със ситуацията в исляма. Отговорът на въпроса се състои от три части. Загрижеността на ранните християни за съдържанието на Писанието, загрижеността им за точността на Писанието и какви са били някои важни критични въпроси, които са се различавали от днешните?

1. Съдържание на Писанието: Християните осъзнаха остро важността на съдържанието на Писанието, когато еретикът Маркион започна да създава своя собствена Библия. Маркион почина около 170 г. сл. Хр. Ето какво е смятал Тертулиан по този въпрос. Имайте предвид, че „гъбата“ се е използвала като нашата съвременна гума за изтриване на мастило.

Тертулиан (205 г. сл. Хр.) „Защото чрез образа на постоянството на човешкия завет той защитаваше божественото завещание. „На Авраам бяха дадени обещанията, и на потомството му. Той не каза „на потомствата“, като за мнозина; а като за един: „на твоето потомство“, което е Христос.“ Позор на гъбата на Маркион! Но всъщност е излишно да се спираме на това, което той е изтрил.“ „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 4, стр. 435

2. Предаване на Писанията. Християните също се тревожеха за точността на Писанията. Трябваше да го правят, защото невярващите можеха (и наистина го правеха) да фалшифицират някои неща. Ето няколко примера.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) твърди, че евреите са цитирали неправилно Псалом 96, защото са пропуснали израза „от гората“. Всъщност тук греши именно Юстин, а в еврейския масоретски текст изразът „от гората“ липсва. „Диалог с Трифон, един евреин“, гл. 73, стр. 235

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) „Приятели мои, сега се позовавам на Писанията така, както ги са тълкували Седемдесетте; защото когато преди ги цитирах така, както вие ги притежавате , аз ви изпитвах [за да установя], какви сте нагласите.“ „Диалог с Трифон, един юдеин“, гл. 87, стр. 268

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) „Това тълкуване [на Седемдесетте] на тези Писания е било направено преди слизането на нашия Господ [на земята] и е възникнало преди появата на християните – защото нашият Господ се е родил около четиридесет и първата година от царуването на Август; но Птолемей е живял много по-рано, при когото са били тълкувани Писанията; –[тъй като нещата стоят така, казвам аз,] наистина се доказва, че тези хора са нагли и самонадеяни, които сега проявяват желание да правят различни преводи, когато ние ги опровергаваме въз основа на тези Писания и ги принуждаваме да повярват в пришествието на Божия Син.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, гл. 21.3, стр. 452

Кай (190–217 г. сл. Хр.) казва, че еретиците дръзко са фалшифицирали Писанията. Гл. 3, стр. 602 „Но що се отнася до онези хора, които злоупотребяват с изкуствата на невярващите, за да утвърдят собствената си еретична доктрина, и чрез хитростта на нечестивите опорочават чистата вяра на божествените Писания, каква нужда има да се казва, че те не са близо до вярата? По тази причина те дръзко са посегнали към божествените Писания, твърдейки, че са ги поправили. И че не твърдя това невярно срещу тях, всеки, който пожелае, може да се увери. Защото ако някой реши да събере и сравни всичките им преписи, ще открие много несъответствия между тях. Преписите на Асклепиад, във всеки случай, ще се окажат в противоречие с тези на Теодот. И има много такива преписи, защото учениците им бяха много ревностни в вмъкването на „поправките“, както ги наричат, т.е. изкривяванията, направени от всеки един от тях. Освен това преписите на Хермофил не съвпадат с тези; а що се отнася до преписите на Аполоний, те не са последователни дори помежду си. Защото човек може да сравни онези, които са били подготвени от тях по-рано, с онези, които впоследствие са били изкривени с конкретна цел, и ще открие много несъответствия. А що се отнася до голямата дързост, която се съдържа в това престъпление, е малко вероятно дори самите те да не са наясно с това. Защото или те не вярват, че божествените Писания са били продиктувани от Светия Дух, и по този начин са неверници; или се смятат за по-мъдри от Светия Дух, и тогава какво са те, ако не обладани от демони? Те не могат да отрекат, че престъплението е тяхно, тъй като преписите са написани с ръката им; нито са получили такива преписи на Писанията от онези, които първоначално са ги наставлявали във вярата, и не могат да представят преписи, от които тези са били преписани. А някои от тях дори не сметнаха за необходимо да ги изкривят; а просто, като отрекоха закона и пророците в името на своето беззаконно и нечестиво учение, под претекст за благодат, те се сринаха в най-дълбоката бездна на погибелта.“

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) казва, че еретиците са опорочили Писанието. В „Предписание срещу еретиците“, гл. 17, стр. 251.

Ориген (235–245 г. сл. Хр.) обсъжда варианти в ръкописите в „Проповеди върху Еремия“, проповед 14, гл. 3.1, стр. 137, и проповед 16, гл. 10.1, стр. 177

Ориген (235–245 г. сл. Хр.) обсъжда една вариация в Септуагинтата на Еремия 16:17. „Проповеди върху Еремия“, проповед 16, гл. 5.2, стр. 172

Ориген (ок. 227–240 г. сл. Хр.) цитира Естир 4:22 (Септуагинта) като „в Естир от Септуагинта“ в „Коментар на Йоан“ на Ориген, книга 2, глава 7, стр. 330.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „„Тъй като, следователно, е ясно и всички свидетелстват, че онези, които са родени от прелюбодейство, достигат съвършенство, не трябва да си представяме, че Духът е поучавал относно зачеването и раждането, а по-скоро, може би, относно онези, които изкривяват истината, които, развращавайки Писанията с лъжливи учения, раждат несъвършена и незряла мъдрост, смесвайки заблудата си с благочестие.“ „Пирът на десетте девици“, беседа 2, гл. 3, стр. 314

3. Критични въпроси: Ранната църква е имала някои проблеми, които се различават от тези на съвременната църква. Ключови въпроси за нея са били как да защити паството от жестоко преследване, как да отговори на аргументите на различните видове гръцка философия, как да отговори на поне тридесет различни гностически групи и как да покаже, че гръко-римското и другите видове езичество са лъжливи.

Ситуацията в исляма

В мюсюлманския свят нека разгледаме критиката към Корана от най-ранните времена, по-късните учени и днес.

Още от най-ранните времена Айша, една от съпругите на Мохамед, е изразявала загриженост относно точността. Сура 2:238: Абу Юнус, освободеният роб на Айша, преписал копие от Корана за нея. В Сура 2:238 имало известно различие. „Абу Юнус, освободеният роб на Айша, каза: Аиша (Аллах да е доволен от нея) ми нареди да препиша копие от Корана за нея и каза: „Когато стигнеш до този аят: „Спазвайте молитвите и средната молитва“ (2:238), уведоми ме.“ Така че, когато стигнах до него, я уведомих и тя ми диктува (по следния начин): „Спазвайте молитвата, средната молитва и следобедната молитва и стойте в истинско подчинение на Аллах.“ Аиша (Аллах да е доволен от нея) каза: „Така съм чула от Пратеника на Аллах (мир и благословения от Аллах да бъдат върху него)“ Сунан Насаи, том 1, № 475, стр. 340

Бухари, том 6, книга 60, глава 9, № 8, стр. 10 „Умар каза: „Най-добрият ни рецитатор на Корана е Убай, а най-добрият ни съдия е Али; и въпреки това ние пренебрегваме някои от изказванията на Убай, защото Убай казва: „Аз не пренебрегвам нищо, което съм чул от Пратеника на Аллах“, докато Аллах е казал: „Който и аят (откровение) да отменим или да накараме да бъде забравен, Ние ще донесем по-добър от него или подобен на него“ … (2:106)“

В „Фихрист“ (стр. 62) – сборникът по ислямска литература от X век – се казва: „Според изявлението на Убай ибн Ка’б общият брой на аятите в Корана е 6 210. Общият брой на сурите в Корана според изявлението на ‘Ата ибн Ясар е 114; аятите му са 6 170, думите му – 77 439 ( ), а буквите му – 323 015. Според изявлението на ‘Асим ал-Джахдари сурите са 113. Общият брой на аятите в Корана, както посочва Яхя ибн ал-Харит ал-Дамари, е 6 226, а буквите му са 321 530.“ [В оригиналния цитат числата са изписани с думи.]

Днес Коранът съдържа приблизително 78 090 арабски думи; за повече подробности вижте www.isos.org. В сравнение с 77 439 думи това представлява разлика от поне 651 думи.

Убай бин Кааб, един от секретарите на Мохамед, има допълнителни сури и пропуска около 12 сури в днешния Коран („Фихрист“, стр. 61, бележки под линия 43–48). Абу Муса от Басра също е имал текст, който е бил същият като този на Убай. (Суюти, „Иткан“ I, стр. 65; Ибн Аби Дауд, „Масахиф“, стр. 180–181, както и Ноелдеке, „Geschichte des Korans“, стр. 33–38.)

Днес съществуват два стандартни арабски текста, наречени „Варш“ и „Хафс“, и изглежда, че днес малките разлики не будят особена загриженост. Но исторически мюсюлманите са изпитвали по-голяма загриженост относно по-значителните промени в текста.

Ето някои примери за разлики между „Варш“ и „Хафс“.

Сура 2:119 „и не питайте!“ (предание на Варш. Одобрено от Министерството на религиозните въпроси и даренията на Алжир) срещу „и от вас не се иска“ (предание на Хафс. Комплекс „Крал Фахд“ … Саудитска Арабия) (www.QuranText.org/qiraat.html)

Сура 3:83 „вие сте върнати“ (предание на Варш. Одобрено от Министерството на религиозните въпроси и вакуумите на Алжир) срещу „те са върнати“ (предание на Хафс. Комплекс „Крал Фахд“ … Саудитска Арабия) (www.QuranText.org/qiraat.html)

Но за християните важно е посланието, а не точните думи. Така например, ако една армия превземе град и вземе в плен много жени, те трябва да се питат: „Как Бог иска от мен да бъда свят и да Му угодя?“, а не: „Има ли някаква неяснота относно съгласните?“

В: Защо в Новия Завет трябва да вярваме в Троицата, след като тази дума не се среща в Библията?

Отговор: Думите „Старият Завет“, „Новият Завет“, „изкупление“ и „Господната вечеря“ също не се срещат в Библията, но ние вярваме и в тези понятия. Най-добре е да не се караме за думи, а да погледнем какво се учи. Ако понятието за Троицата се учи в Библията, трябва да вярваме в него. Ако понятието за Троицата противоречи на Библията, не трябва да вярваме в него. Съгласни ли сте?

За това, какво включва понятието за Светата Троица, вижте обсъждането на Матей 28:19.

Като странична бележка за мормоните: терминът „вечен прогрес“ не се среща в „Книгата на Мормон“.

Като странична бележка за мюсюлманите: макар Коранът да съдържа термини за „един“ (вахед, вихданеа, ахд, фард, вахдо), думата „Таухид“ (единство) – централен теологичен принцип в исляма – също не се среща в самия Коран. Въпреки това, точно както не можете да използвате този факт, за да докажете или опровергаете „Таухид“ пред мюсюлманите, така и не можете да използвате липсата на технически богословски термин в Библията като доказателство или опровержение на Троицата. Други мюсюлмански концепции, които не се срещат в Корана, са:

Коранът никога не казва, че Исмаил е бил на път да бъде принесен в жертва от Авраам. Вместо това се споменава един неназован син.

Съвременната мюсюлманска представа, че Мохамед е бил безгрешен, не се съдържа в Корана.

За сунитските мюсюлмани цялата концепция за Сунната и следването на приетите хадиси, някои от които се признават от мюсюлманите като противоречиви, не се съдържа в Корана.

Представата, че немюсюлманите трябва да бъдат убивани, ако дойдат в Мека, не се съдържа в Корана.

Представата, че евреите трябва да бъдат изгонени от Мека / Саудитска Арабия, не се съдържа в Корана.

За шиитските мюсюлмани цялата концепция за имамите и идеята, че за да се подчиняваш на Бога, трябва просто да се подчиняваш на имама, липсва в Корана. Разбира се, мъченическите смърти на Али и Хусейн не се съдържат в Корана.

Нито в Библията, нито в Корана се среща терминът „монотеизъм“, но липсата на тази дума със сигурност не доказва, че монотеизмът е погрешен.

В: Откъде идва терминът „Троица“ в Новия Завет?

Отговор: Първият човек, за когото знаем, че е използвал термина „Троица“ (Trias на гръцки), е епископ Теофил от Антиохия (168–181/188 г. сл. Хр.) в „Писмото до Автолик“, книга 2, глава 15, стр. 101.

Климент Александрийски също говори за „Светата Троица“ в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 5, глава 14, стр. 468

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.) е вторият, за когото имаме сведения, че е използвал термина „Троица“ (Trinitas на латински), в своето „Писмо срещу Праксеас“.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) в „Против ереста на Неот“ казва: „И с това Той показа, че всеки, който пропусне някоя от тях, не успява да прослави Бога съвършено. Защото именно чрез тази Троица се прославя Отецът.“

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) споменава Троицата в „Коментар върху Евангелието от Йоан“, книга 6, глава 17, стр. 366.

Новатиан (250/254–256/7 г. сл. Хр.) от Рим е написал книга от 32 глави, озаглавена „Трактат за Троицата“.

Киприан от Картаген (256 г. сл. Хр.), след като цитира думите на Исус от Матей 28:18–19, казва: „Той [Исус] подсказва за Троицата, в чието тайнство народите трябваше да бъдат кръстени.“ „Писма на Киприан“, писмо 72, глава 5, стр. 380.

Фирмилиан от Кесария в Кападокия до Киприан от Картаген (256 г. сл. Хр.) споменава Троицата. „Писма на Киприан“, писмо 74, гл. 11, стр. 393

Епископ Муннулус от Гирба споменава Троицата и цитира Матей 28:19: „…в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Седмият Картагенски събор (258 г. сл. Хр.), стр. 567

Еухратий, епископ на Тенае, цитира Матей 28:19: „…в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Седмият Картагенски събор (258 г. сл. Хр.), стр. 568

Григорий Чудотворец (240–265 г. сл. Хр.) в „Изповед на вярата“, стр. 7, споменава Отца и Сина, а „Троицата“ споменава три пъти.

„Частично изповедание на вярата“ (ок. 240–265 г. сл. Хр.) (вероятно от Григорий Чудотворец, но това не е посочено) споменава Троицата в гл. 5, стр. 41; гл. 7, стр. 42; гл. 18, стр. 45; гл. 20, стр. 45

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) споменава Троицата по име два пъти в „Писмо 4“, глава 8, стр. 93.

Дионисий, епископ на Рим (259–269 г. сл. Хр.): „Защото тези [истински ученици] наистина знаят, че Троицата е провъзгласена в Божественото Писание, но че учението, че има три бога, не се проповядва нито в Стария, нито в Новия Завет.“ Дионисий Римски, „Против сабелианите“ (ANF, том 7), глава 1, стр. 365

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) „Защото царството на Отца, на Сина и на Светия Дух е едно, както и тяхната същност е една, и тяхното владение е едно. Затова и с едно и също поклонение почитаме Единното Божество в три Лица, съществуващо без начало, несъздадено, без край и за което няма наследник. Защото нито Отецът някога ще престане да бъде Отец, нито Синът – Син и Цар, нито Светият Дух – това, което е по същност и личност. Защото нищо от Троицата няма да претърпи намаление, нито по отношение на вечността, нито на общението, нито на властта.“ Проповед върху Псалмите, гл. 5, стр. 397. (Вж. също „Пирът на десетте девици“, беседа 8, гл. 10, стр. 338 и гл. 11, стр. 339)

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) казва, че на третия ден след смъртта Си Исус възкръсна, като ни донесе познанието за Троицата. „Писма за арианската ерес“, Писмо 5, стр. 302

Почти точно съгласие при Юстин Мъченик (Първата му апология, 147–151 г. сл. Хр.): „…и ние разумно Го почитаме [Исус], като сме научили, че Той е Синът на самия истински Бог, и Го поставяме на второ място, а пророческия Дух – на трето, и ще докажем това.“ Първа апология на Юстин Мъченик, гл. 13, стр. 166–167

Почти пропуск при Атенагор (177 г. сл. Хр.) „Кой тогава не би се учудил да чуе, че хора, които говорят за Бога Отец, за Бога Син и за Светия Дух, и които провъзгласяват както тяхната сила в единство, така и тяхното разграничение по ред, се наричат атеисти? Нито пък нашето учение относно божествената природа се ограничава до тези точки; но ние признаваме също така множество ангели и служители,…“ „Защита на християните“, гл. 10, стр. 133

Почти съвпадение при Петър Александрийски (306,285–311 г. сл. Хр.) (частично) „Създателят и Господ на всяко видимо и невидимо създание, Единородният Син и Словото, съвечно с Отца и Светия Дух и от същата същност с тях, според Неговата божествена природа, нашият Господ и Бог, Исус Христос…“ фрагмент 5, стр. 282

Заключение: Тези препратки от Антиохия, Рим, Александрия и други места показват, че терминът „Троица“ е бил широко разпространен повече от сто години преди Никейския събор през 325 г. сл. Хр.

Като странична бележка, „почти съвпадение“ е фактът, че макар Игнатий (починал през 107 или 116 г. сл. Хр.), ученикът на апостол Йоан, да не използва термина „Троица“, той често нарича Исус Бог. Във Второто писмо на Игнатий до ефесяните, глава 9, той казва: „И вие сте подготвени за изграждането на Бога Отец, и сте издигнати на високо чрез инструмента на Исус Христос, който е кръстът; и сте изтеглени от въжето, което е Светият Дух; и вашата макара е вашата вяра, а вашата любов е пътят, който води нагоре към Бога“ (Ante-Nicene Fathers, стр. 101)

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) в своя „Диалог с евреина Трифон“, глави 57–65, също дава много добро обяснение за Троицата и защо трябва да се покланяме на Исус, без всъщност да използва думата „Троица“.

Въпрос: Скептикът Барт Ерман казва: „По времето на Исус е имало много свети мъже като Ханина бен Доса и Хони, рисувачът на кръгове. Имало е и езически свети мъже като Аполоний от Тиана – философ, който според преданията е могъл да лекува болните, да изгонва демони и да възкресява мъртвите. Твърди се, че той е бил роден по свръхестествен начин и в края на живота си се е възнесъл на небето. Звучи ли ви познато? Имало е и езически полубогове, като Херкулес, който също е можел да възкресява мъртвите.“ (Jesus, Interrupted, стр. 172)

О: Няма древен източник, за който да знам, който да твърди, че Херкулес е можел да възкресява мъртвите. Нямало е „много свети мъже“, а само Ханина, Хони и Аполоний от Тиана. Мохамед е живял 600 години по-късно и за повечето мюсюлмани не би било прилично, ако Исус е вършил чудеса, а Мохамед – не. Така че остават само Ханина, Хони и Аполоний.

Единственото, което Хони направи, беше да се моли за дъжд, да начертае кръг и да каже на Бога, че няма да излезе извън кръга, докато не завали. В крайна сметка заваля дъжд.

Ето списък с чудесата на Ханина. Макар че тези чудеса не могат да бъдат потвърдени, дори и да са верни, те по никакъв начин не могат да се сравнят с чудесата на Исус.

1) Ханина се помоли за двама болни, единият от които имаше треска, и двамата оздравяха.

2) Веднъж Ханина се помоли дъждът да спре и той спря веднага. Когато се върна у дома, той се помоли дъждът да се върне и отново заваля.

3) Ханина и съпругата му нямаха хляб, затова все пак включиха фурната, за да не разберат съседите им. Когато един съсед дойде на гости, по чудо във фурната имаше хляб.

4) Съпругата на Ханина го убеди да поиска част от вечното си възнаграждение още сега, затова Бог изпрати златен крак за маса. Тогава съпругата му сънува, че в рая хората ядат на трикраки маси, а тази на Ханина имаше само два крака, затова тя се помоли Бог да си вземе крака обратно и Бог го накара да изчезне.

5) Една маса се отдалечаваше от Ханина, докато той не даде десятък от подправките в храната.

6) Магарето на Ханина дори не искаше да яде храна, от която не беше даден десятък.

7) Ханина искал да занесе голям, полиран камък в Йерусалим. По мистериозен начин се появили пет работници, които се съгласили да го носят заедно с него срещу 5 монети. Те незабавно го занесли в Йерусалим и след това изчезнали.

Показателното за Ханина е, че тези чудеса според преданията са се случили през I век сл. Хр. Тези неща биха могли да бъдат измислени от евреите, за да противопоставят чудесата на Исус.

Не знаем почти нищо за Аполоний от Тиана, освен това, което е написал неговият биограф Флавий Филострат около 170–247 г. сл. Хр. Той е бил нает да напише тази биография от съпругата на един император, който се е опитвал да изкорени християнството. Ето кратко резюме на предполагаемите чудеса на Аполоний.

Аполоний вижда веригите на Прометей и прогонва един дух. По-късно в Ефес избухва чума. Аполоний разпознава един стар просяк като демона на чумата и казва на жителите на града да го убият с камъни. Той разговаря с духа на Ахил, изгонва демон, предсказва бъдещи събития и спасява един мъж от женски вампир. По времето на Нерон свитък, в който са изброени обвиненията срещу Аполоний, мистериозно е изтрит. По-късно той надделява над един етиопски сатир. Изцелява един мъж от любовта му към статуя на Афродита. По-късно, докато е в затвора при Домициан, Аполоний по чудо се освобождава от оковите си. След като е оправдан, Аполоний пътува до Мала Азия, където по чудо става свидетел на убийството на Домициан. Той напуска този свят, възнесяйки се от храм на Крит. След това се явява на един мъж в сън, показвайки, че душите са безсмъртни.

Християните са били преследвани по времето на император Септимий Север през 202 г. сл. Хр. Първите известни британски християнски мъченици са били убити през 209 г. сл. Хр. Филострат е бил член на римския императорски двор на Септимий Север след 202 г. сл. Хр. и е придружавал императора и съпругата му в Британия, където императорът се е сражавал с пиктите до смъртта си през 211 г. сл. Хр. Съпругата на Септимий Север, Юлия Домна, е била негова покровителка до смъртта си през 217 г. сл. Хр. Тя изрично е възложила на Филострат да напише биография на Аполоний от Тиана, живял 150 години преди това. Много вероятно е произведението да е било написано, за да се противодейства на разпространението на християнството. Историята е разказана изцяло чрез бележника на Дамис – ученик и постоянен спътник на Аполоний. Всички са съгласни, че този „Дамис“ е изцяло измислен. И така, биография, измислена, за да се противопостави на християнството, разказана чрез признат за измислен ученик; тези факти бяха безотговорно пренебрегнати от Ерман, когато се опита да породи съмнения относно чудесата на Исус.

Що се отнася до ръкописните доказателства за този измислен разказ, съществуват само 25 запазени ръкописа. Най-ранният е от 11-ти век, следващият – от 12-ти, а останалите – от 14-ти до 16-ти век, според книгата „Възкресението на Исус“, стр. 178.

В: Кои ранни църковни автори са цитирали от кои книги от Новия Завет?

Отговор: Ето списък с това, което съм открил.

Ранните християни разкриват кой е написал Новия завет

Cr 1 Климент (от Рим) (16 стр.) 96–98 г. сл. Хр.

Иг Игнатий (21 стр.) около 110–117 г. сл. Хр.

Б Послание на Варнава (13 стр.) около 70–130 г. сл. Хр.

Па Папий, ученик на Йоан (2 стр.) 95–110 г. сл. Хр.

-Написал е 6 тома, които са изгубени

Ди Дидахе (Учението на 12-те ученици) (6 стр.) 60–120 г. сл. Хр.

Дг „Матетес“ до Диогнетус (6 стр.) ок. 130–200 г. сл. Хр.

По Поликарп, ученик на Йоан (4 стр.) ок. 150 г. сл. Хр.

Jm Юстин Мъченик (119 стр.) ок. 138–165 г. сл. Хр.

Хе „Пастирът на Хермас“ (47 стр.) 115–155 г. сл. Хр.

Т Теофил [Антиохия] (33 стр.) 168–181/188 г. сл. Хр.

– неговата хармония/коментар върху Евангелията е изгубена

Е Атенагор (34 стр.) ок. 177 г. сл. Хр.

Му Мураториевият канон на Кай (3 стр.) 170–217 г. сл. Хр.

Ир Ириней Лионски (264 стр.) 182–188 г. сл. Хр.

Те Тертулиан [Рим] (830 стр.) 198–220 г. сл. Хр.

Те5 5 книги в отговор на Маркион (24 стр.) ок. 207 г. сл. Хр.

Ка Климент Александрийски (424 стр.) 193–217/220 г. сл. Хр.

Хи Хиполитус (233 стр.) 225–235/6 г. сл. Хр.

Или Ориген (повече от 622 стр.) 225–254 г. сл. Хр.

Нв Новатиан (39 стр.) 250–257 г. сл. Хр.

ан Трактат срещу Новатиан (7 стр.) ок. 255 г. сл. Хр.

и „Трактат за повторното кръщение“ (11 стр.)

Сравни Киприан и съратници (270 стр.) ок. 246–258 г. сл. Хр.

Не са включени Мелит от Сардис (починал през 177/180 г.) [Марк, Лука, 1 Кор., 1 Сол., Евреи] и Юлий Африкански (232–245 г. сл. Хр.).

W = Книги и цитати, споменати по име или по автор

J = Книги, споменати само като думи на Исус / Спасителя

S = Споменати като Свещеното Писание или от апостол(и).

Q = цитат от 1 или повече стиха. ½ = цитат от ½ стих

A = Алюзия. 4G = Споменаване на 4-те Евангелия, - = няма препратка

В: Има ли писания, за които се смята, че са от самия Исус? Мисля, че съм чувал за някои, които църквата е осъдила.

Отговор: Книгата „Откровение“ е „Откровението на Исус Христос“, така че някои смятат, че тя се приписва (вербално) на Исус, макар че, разбира се, тя е записана от апостол Йоан. Трябва да се съгласим с Ефесяни 2:20, където се казва: „Църквата е построена върху основата на апостолите и пророците, като Исус е главният крайъгълен камък.“ Християнството „се основава на учението на Исус“ чрез пророците и апостолите (включително Павел), които Исус е избрал.

Освен „Откровението“, в моите проучвания не съм запознат с никакви древни писания, за които да се твърди, че са написани от самия Исус. Има някои съвременни писания, за които се твърди, че са изгубени произведения на Исус, но, разбира се, ранната църква никога не ги е осъждала, тъй като те все още не са били написани.

Вероятно имате предвид редица произведения, които твърдят, че са написани от различни апостоли и други лица, но всъщност са фалшиви. Гностиците, в частност, използваха Евангелието на Тома, макар че разполагаха с различни версии на него. Освен това, ето частичен списък на други книги, които са фалшиви и са били отхвърлени от църквата:

Евангелието на Псевдо-Матей (съвременното му име)

„Историята на Йосиф Дърводелеца“

Арабското Евангелие за детството на Спасителя

Евангелието на Никодим

Евангелието на Тома (гностическо) (140–200 г. сл. Хр.)

Докладът на Понтий Пилат

Отказът на Понтий Пилат

Деяния на светите апостоли Петър и Павел

Деянията на Павел и Текла

Писмото на Понтий Пилат относно нашия Господ Исус Христос = Деянията на Понтий Пилат (днес несъществуващи, но споменати от Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) и Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.))

Деянията на Варнава (различаващи се от средновековната фалшификация „Евангелието на Варнава“)

Деянията на Филип

Деянията на Андрей и Матиас

Деянията на Петър и Андрей

Евангелието на Йоан за заспиването на Мария

Почиването на Мария

Едно от „любимите“ ми четива е „Деянията на Петър“. Ако си спомням правилно, Петър отишъл в един хан и в стаята му имало много дървеници, които му пречели да спи, а на следващия ден трябвало да проповядва. Затова той заповядал на дървениците да напуснат стаята и те се подчинили. На следващата сутрин той отворил вратата и видял редица от дървеници, които чакали да се върнат в стаята. Петър им заповядал да се върнат в леглото и те го направили.

Една от причините, поради които можем да бъдем сигурни в автентичността на писанията, както и в ученията и характера на Исус, освен Библията, са ранните християни.

Климент Римски написа писмо до коринтяните през 96–98 г. сл. Хр. Основното му послание беше: „Защо не правите нещата, които Павел ви каза да правите преди 50 години?“ Писмото на Климент е много проникновено и е толкова добро, че няколко християни погрешно смятаха, че трябва да бъде част от Писанието. Не съм открил нищо невярно в писмото, с изключение на един момент. Климент явно вярва, че легендата за арабския феникс, който живее хиляда години, след което се самоизгаря и възкръсва от пепелта, е вярна. Игнатий също е писал обширно и е бил ученик на апостол Йоан. Папий е бил друг ученик на апостол Йоан, който е написал много томове, но за съжаление всички те са изгубени. Разполагаме само с някои откъси, запазени от Евсевий Кесарийски (активен около 325 г. сл. Хр.). Мъченикът Поликарп, епископ на Смирна, беше друг ученик на апостол Йоан, а негов ученик беше Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.), който написа произведението „Против ересите“, в което документира над 30 различни гностически школи. Той е цитирал около 1 800 пасажа и препратки от всяка книга на Новия Завет (с изключение на „Филимон“ и „3 Йоан“) и неговите писания показват, че книгите в неговия Нов Завет са били същите като нашите днес.

Имаме и трета категория литература, а именно по-нови произведения, които са успели да бъдат приети за автентични в очите на някои. Една такава колекция от произведения се нарича „Фалшивите декретали“. Те са написани през IX век, вероятно с произход от Франкското кралство. В тях се твърди, че Петър е предал ключовете на Небесното царство на „папа“, който го е наследил. Друго произведение е „Евангелието на Варнава“, написано от човек, за когото се смята, че е бил недоволен монах, превърнал се в ислям. То не отчита факта, че културата от времето на Исус не е била културата на Италия през Средновековието, с рицари, връзки за обувки и други подобни. Освен това, макар да съдържа учения, които християните считат за ерес, то съдържа и учения от типа „ “, които ортодоксалният ислям също би счел за ерес. Въпреки това, тъй като в него Исус пророкува, че след него ще дойде Мохамед, чувал съм, че това е най-продаваната религиозна книга в някои мюсюлмански страни.

Макар ранната постапостолска църква да не е „написала“ Писанието, ние сме им задължени за това, че са ни помогнали да разпознаем кое е Писанието. Всяка една книга от Новия Завет е била цитирана от ранните църковни автори преди 150 г. сл. Хр., с възможно изключение на две много кратки книги – „Филимон“ и „3 Йоан“.

Ириней в „Против ересите“, стр. 428, глава 11, стих 8 (написана през 182–188 г. сл. Хр.) казва, че подобно на четирите части на света и четирите основни ветрове, евангелията са точно четири – нито повече, нито по-малко. На други места той ги споменава като Матей, Марко, Лука и Йоан.

Вижте „Общо въведение в Библията“ и „Произходът на Библията“ за повече информация.

Въпрос: Скептикът Барт Ерман отправя необосновано твърдение, че „ако Матей, който е писал около двадесет и пет или тридесет години след Павел, някога е чел някое от Павелските послания, той със сигурност не ги е сметнал за вдъхновяващи, да не говорим за вдъхновени“. „Исус, прекъснат“, стр. 89 „Павел смяташе, че последователите на Исус, които се опитваха да спазват закона, рискуваха да загубят спасението си. Матей смяташе, че последователите на Исус, които не спазваха закона и го правеха дори по-добре от най-религиозните евреи, никога нямаше да постигнат спасение.“ „Исус, прекъснат“, стр. 90

О: Матей, в своето Евангелие от Исус Христос, не е писал за Павел, защото темата му е била Исус Христос. Би могло да се изтъкне също толкова неубедителен аргумент, че и Лука в своето Евангелие не е знаел нищо за Павел – но само ако не знаехме нищо за книгата „Деяния на апостолите“.

В: Скептикът Барт Ерман пише: „За някои читатели е изненада да научат, че този вид антиюдаизъм не е съществувал в римския, гръцкия или който и да е друг свят преди появата на християнството и следователно е християнско измислица. Разбира се, някои римски и гръцки автори са клеветели евреите за това, което им се е струвало като странни обичаи… Но римските и гръцките автори са клеветели всеки, който не е бил грък или римлянин, и евреите не са били изтъквани по-специално. До появата на християнството.“ (Jesus, Interrupted, стр. 244)

О: Това твърдение, изказано от човек, признат за учен, наистина е доста изненадващо. Това със сигурност би било изненада за евреите, убити от селевкида Антиох IV Епифан, за евреите, които видяха как римлянинът Помпей оскверни Светая Светих през 63 г. пр. Хр. Единствено евреите бяха изгонени от Рим по времето на Клавдий.

Ерман греши тук по толкова много начини, че не мога да разбера защо допуска такава сериозна грешка и все пак се счита, че притежава научно познание за древната еврейска история.

а) Християните не са били антисемити, не повече, отколкото са били „антииталианци“ или „антигърци“. Да кажеш, че дадена религия не е правилна, не означава да си против хората. Например, имало е 17 християнски автори от периода преди Никея, които са писали, че юдаизмът е погрешен. (Това без да се брои Климент Александрийски, който е предупреждавал само срещу фарисеите.) Но имаше 19 християнски автори от периода преди Никея, които са писали, че гръко-римските богове са погрешни. Да кажеш, че някои хора вярват в нещо погрешно, не означава, че ги мразиш или имаш предразсъдъци спрямо тях. Ерман казва, че консервативните християни грешат. Но дали критиката към консервативните християни автоматично означава, че някой трябва да ни мрази? Ако той отрече това, тогава не може да се използва аргументът, че евреите са вярвали погрешно, за да се нарече това предразсъдък.

б) Няма случаи на преследване на евреи от християни от периода преди Никея. Първият случай на преследване на евреи от християни е свързан с император Константин, който по ненасилствен начин затвори еврейските синагоги, както и езическите храмове, за да насърчи поданиците си да ходят в църквите вместо това. Явно това е проработило до голяма степен и някои казват, че християнството оттогава не се е възстановило напълно.

в) Павел и останалите обичаха евреите. Павел казва в Римляни 10:1: „Братя, желанието на сърцето ми и молитвата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.“ Той е още по-категоричен обаче в Римляни 9:1-4а: „Казвам истината в Христос, не лъжа, а съвестта ми също ми свидетелства в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна болка в сърцето си. Защото бих желал аз самият да бъда прокълнат от Христос за братята ми, сънародниците ми по плът, които са израилтяни.“ С своя пример Павел ни показва любовта, която трябва да изпитваме към еврейския народ. Що се отнася до твърденията за „статут на втора класа“ на еврейския народ, Павел се изказва против това в Галатяни 3:28: „Няма вече нито юдеин, нито грък; няма нито роб, нито свободен; няма нито мъж, нито жена; защото всички сте едно в Христос Исус.“ (NKJV)

г) Антисемитизъм е съществувал още преди римляните.

Не знам дали Барт Ерман е запознат със селевкидския император Антиох Епифан. Антиох се опита да изкорени насилствено юдаизма, а Макавейското въстание беше еврейската реакция на това. Книгата Естир разказва за антисемита Хаман и за персийския народ, който се съгласи да убие евреите.

д) Антисемитизъм е съществувал още преди християнството. Понтий Пилат беше назначен на поста си благодарение на влиянието на своя наставник, антисемита Сеян. Сеян беше екзекутиран от Тиберий на 9 октомври 31 г. сл. Хр. Пилат, който управляваше от 26 до 36 г. сл. Хр., беше петият римски управител на Юдея от 6 г. сл. Хр. насам, според „Евангелския коментар на Библията“, стр. 874.

е) Съществувал е антисемитизъм и сред нехристияните. Грък на име Апион е написал книгата „Против евреите“, а „История“ на Йосиф Флавий отчасти е била отговор на книгата на Апион.

Въпрос: Ерман пише: „За Павел вярата означаваше да приемеш с доверие смъртта на Христос, за да бъдеш приведен в правилно отношение спрямо Бога. Това е термин, отнасящ се до взаимоотношенията, който означава нещо като „доверие“. В Пасторалните послания думата има друго значение – съвкупността от вярвания и идеи, които съставляват християнската религия (Тит 1:13). Това не е термин, свързан с взаимоотношенията, а термин, който определя набор от християнски учения, съдържанието на това, в което трябва да се вярва – и именно по този начин терминът започва да се използва в по-късни християнски контексти. Следователно това е пример за това как Пастирските послания изглеждат произтичащи от по-късна, непавлинова среда.“ (Jesus, Interrupted, стр. 130).

О: Галатяни 1:23; Ефесяни 4:13 и други стихове доказват, че Ерман не знае за какво говори в един смисъл, а 2 Тимотей 1:5; 2 Тимотей 3:15 и Тит 3:15 доказват, че Ерман греши и в друг смисъл. Павел показва и двата аспекта на вярата както в ранните си писма (послания), така и в по-късните си пастирски послания.

А. Вярата като доктринални убеждения:

А1. Ранните послания на Павел (противно на Ерман)

Гал. 1:23 „Те само бяха чули, че: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“

Еф. 4:5 „един Господ, една вяра, едно кръщение“

(Ерман е съгласен, че посочените по-долу книги учат, че вярата е набор от доктринални убеждения)

Еф. 4:13 „докато всички достигнем единство във вярата и в познаването на Божия Син и станем зрели“,

А2. Пастирските послания на Павел (Ерман би се съгласил)

1 Тим. 4:6 „…истините на вярата“

Тит 1:13 „Затова ги изобличавай строго, за да бъдат здрави във вярата и да не обръщат внимание на юдейските митове, нито на заповедите на онези, които отхвърлят истината.“

Тит 2:2 „здрави във вярата“

Заключение: Има стихове, в които „вяра“ означава „истина“ или „учение“ както в ранните послания на Павел, така и в пастирските послания.

Б. Вяра в смисъла на доверие като цяло

Б1. Ранните послания на Павел (Ерман би се съгласил)

Рим. 1:17 „ще живеят чрез вяра“

Рим. 3:25 „вяра в кръвта Му [на Исус]“

Рим. 4: Авраам е оправдан чрез вяра

Гал. 2:16 „оправдани чрез вяра в Христа“

Гал. 3:2б „проповедта на вярата“

Гал. 3:8 „оправдава народите чрез вяра“

Гал. 3:9 „хората на вярата“

Гал. 3:11 „праведният ще живее чрез вяра“

Гал. 3:22 „обещанието чрез вярата в Исус Христос“

Гал. 3:24 „оправдани чрез вяра“

Гал. 3:25 „но вярата, която идва“

Гал. 3:26 „чрез вяра в Исус Христос“

Гал. 5:5 „надеждата за праведност, която идва от вярата“

Еф. 1:1 „верни в Христос Исус“

Еф. 1:15 „вашата вяра в Господа Исус“

Еф. 3:17 „чрез вярата Христос да обитава във вашите сърца“

Б2. Пастирските послания на Павел (противно на Ерман)

2 Тим. 1:5 „Спомням си твоята искрена вяра, която първо е живяла в баба ти Лоис и в майка ти Еуника, и съм убеден, че сега живее и в теб.“

2 Тим. 3:15 „които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.“

Тит 3:15 „Поздрави онези, които ни обичат във вярата.“

В. Вярата може да се тълкува по един от двата начина или и по двата

C1. По-ранните послания на Павел

1 Кор. 15:1-2,14,17 „А сега, братя, искам да ви напомня за Евангелието, което ви проповядвах, което приехте и на което сте се утвърдили. Чрез това Евангелие сте спасени, ако се държите твърдо за словото, което ви проповядвах. В противен случай сте повярвали напразно. (14) И ако Христос не е възкръснал, нашето проповядване е безполезно, както и вашата вяра. Не само това, но тогава се оказваме лъжесвидетели за Бога, защото сме свидетелствали за Бога, че Той е възкресил Христос от мъртвите. … (17) И ако Христос не е възкръснал, вашата вяра е напразна…“ (Това подчертава ученията както за възкресението на Христос, така и за Неговата смърт.)

Гал. 3:7 „хората на вярата“

Гал. 3:12 „законът не е от вяра“

Гал. 3:23 „преди да дойде вярата“

Еф. 1:15 „като чухме за вашата вяра в Господа Исуса“

Еф. 2:8 „по благодат сте спасени чрез вяра“

C2. Пастирските послания на Павел (те могат да се тълкуват и по двата начина)

2 Тим. 2:18 „се отклониха от истината. … те разрушават вярата на някои“

Тит 1:4 „син в нашата обща вяра“

Въпрос: Тъй като Бог няма физическо тяло, как може Исус да бъде Синът Божий? Мюсюлманите твърдят, че това е основна грешка на християнството.

Отговор: Християните НЕ вярват, че Исус е бил Син на Бога в груб физически или сексуален смисъл. По-скоро този термин е израз на дълбокото значение на това, как Исус се различава от всяко сътворено същество. Шиитските мюсюлмани имат малко по-подобна концепция. Когато казват, че Али е пръстът на Бога, те не вярват, че Бог има десет пръста като хората. По-скоро това е израз с по-дълбоко значение за тях.

Въпрос: Притеснява ме един отговор, който сте дали в рубриката „Библейски въпроси“, в който твърдите, че Исус е Бог, а това просто не е вярно. Исус никога не е твърдял, че е Бог. Той е Синът Божий, Месията. Не е редно да заблуждавате хората, защото по този начин застрашавате тяхното спасение. Моля, прочетете тези библейски стихове и променете отговора си.

Йоан 14:1-4 показва разликата между Отца и Сина.

В Лука 18:19 Исус сам казва, че никой не е добър, освен единствено Бог, когато някой Го нарича добър. Той отново се разграничи.

В Марк 13:32 и Матей 24:36 самият Христос казва, че никой не знае кога ще дойде краят, само Бог, и дори не и Той.

В Мат. 23:8-10 самият Христос прави ясно разграничение между учител, водач и Отца.

В Мат. 5:16 се казва, че Отец е на небесата.

В Деяния 4:12 се казва, че спасението е чрез Христос, но Бог ни даде Христос.

Евр. 13:21, 1 Пет. 2:19-25, 1 Йоан 2:2-6 и 1 Йоан 2:23 всички разграничават Бога и Христос. Бог е Отецът, Дарителят, Създателят. Христос е Месията, Жертвата, Синът.

В Изход 20:3, Второзаконие 6:4-5, Второзаконие 32:39 Бог казва, че не трябва да имаш други богове освен Него. Грех е да превръщаш Христос в Бог или да наричаш Христос Бог. Бог е само Бог, а Христос е Месията. Той е Божият Агнец. Той е Божият Син, който беше сътворен, за да даде пример за това какъв трябва да бъде съвършеният човек. Човечеството се нуждаеше от плътски пример за съвършенство и любов. Исус е този пример. Той беше съвършен човек с божествено знание и Бог живееше в Него. Когато каза, че „Аз и Отец сме едно“, Той имаше предвид, че това е така, защото Той пребъдваше в Бога, а Бог пребъдваше в нас. Той беше в съвършено единство с Бога и беше изпратен при нас, за да ни покаже, че и ние можем да бъдем в съвършено единство с Бога. Той никога не е твърдял, че е небесният Отец, и е голям грях да заблуждаваме другите, като ги караме да мислят така. Има много места в Писанията, които правят ясно разграничение между Бога и Христос, но не мога да си спомня да съм чел някъде в Писанията, че Христос е казал, че е Бог.

О: Благодаря ви за откровеното съобщение. Разбира се, не искам да заблуждавам другите относно тяхното спасение. Надявам се да бъдем „разтревожени“ там, където сме в лъжа, и да намерим покой, когато се съгласим в истината. Вие повдигнахте толкова много въпроси в краткото си съобщение „ “. Бих искал да разгледам вашите 11 точки една по една, за да видим къде можем да се съгласим или да не се съгласим един с друг.

1. Не трябва да имаме други богове, както споменахте, както заповядват Изход 20:3; Второзаконие 6:4-5; 32:39. Римляни 1:23,25 казва, че един от греховете на безбожните хора е бил, че са се покланяли и служили на сътворените неща, а не на Създателя. Не трябва да се покланяме или да служим като на Бог на никакъв ангел или друго сътворено същество. Ако приемем, че Исус не е бил Бог, и някой нарече Исус „Бог“, съгласен ли сте, че това би било много сериозен грях?

2. Ученикът Тома нарича Исус „Бог“ в Йоан 20:28. Тома дори отиде по-далеч от това. В Йоан 20:28 всъщност се казва, че Тома каза на Исус: „Господи мой и Боже мой!“ Исус отговори на Тома: „Понеже Ме видя, повярва; блажени са онези, които не са видели, а са повярвали.“ Исус не проявява и най-малко упрек към Тома. Всъщност единственото нещо, което Исус казва и което може да се тълкува като отдалечено отрицателно, е, че онези, които не са видели Исус лично и вярват (в това за Исус), са по-блажени от онези, които са видели Исус и вярват в това. Сега или

а) Тома е сгрешил и е съгрешил, като е нарекъл Исус „Бог“, и може би Исус е съгрешил, като е приел това и не е изобличил Тома, или

б) Тома е бил прав, и Исус е бил прав да потвърди казаното от Тома.

Съгласни ли сте, че Тома сигурно е бил прав в този случай?

3. Различни, но не отделни: Някои неща могат да бъдат отделни, без да имат нищо общо. Други могат да бъдат различни, като някои неща се различават, а други са общи. Например, трите листа на детелината са различни, тъй като представляват три лоба. И все пак те не са отделни, защото са съединени в средата. (Тази илюстрация за първи път е дадена от Патрик от Ирландия, един наистина образцов вярващ, живял около 400 г. сл. Хр.) Във всеки случай, съгласен съм, че много от стиховете, които цитирате, наистина показват разлика между Отца и Сина. Доказването, че Отецът и Синът са две различни лица, не означава, че те са напълно отделени. Най-малкото те споделят едно име, тъй като ние сме кръстени в името (а не в имената) на Отца, Сина и Светия Дух, както се казва в Матей 28:19.

Християнският писател Амброзий Милански (378–381 г. сл. Хр.) в своето произведение „За Светия Дух“, книга 1, глава 13, пише повече за споделянето на божествените имена. Вижте „Никейските и постникейските отци“, 2-ра серия, стр. 110–111 за повече информация.

а) Те имат една и съща същност (Филипяни 2:6)

б) На тях се дължи една и съща чест (Йоан 5:23)

в) Отецът и Исус „притежават“ всичко съвместно. Йоан 16:15; 17:10.

г) На земята Отец живееше в Исус. Йоан 10:38; 14:10–11.

д) На земята Исус беше в Отца. Йоан 10:38; 14:11

е) Ако наистина познаваш Исус, тогава познаваш Отца и си видял Отца. Йоан 14:7-9

ж) Никой не идва при Отца, освен чрез Исус. Йоан 14:6; 6:45; ~8:24; Деяния 4:12

з) И двамата с право се почитат (Евреи 1:6)

и) И двамата с право се наричат Бог (Йоан 1:1; 20:28, Евреи 1:8,9)

j) И към двамата се отправят молитви (Деяния 7:59-60)

к) Всичко в света е сътворено чрез двамата (Йоан 1:3, 10; Колосяни 1:16)

л) Пълнотата на божеството е в Исус (Колосяни 1:19).

м) Те са едно в духа, любовта и целта. Да се подчиняваш истински на единия, означава да се подчиняваш и на другия.

Така че, съгласни ли сте, че те са различни, но имат някои общи неща, в които не са разделени?

4. Пентекостализмът на Единството е погрешен: Предходната точка е важна, защото съществува ерес, наречена модализъм, на която пентекостализмът на Единството е една съвременна форма, която учи, че Отецът, Синът (Христос) и Духът са едно и също във всяко отношение. Стиховете за кръщението на Исус, както и стиховете, които посочихте (Йоан 14:1-4, Мат. 5:16, 1 Йоан 2:23 и др.), доказват, че пентекостализмът на „Единството“ е погрешен. Мисля, че можем да се съгласим по този въпрос.

5. Христос, нашият Учител, не опровергава Троицата: Донякъде не съм съгласен с вашето заключение относно Матей 23:8-10, защото, тъй като Христос е нашият Учител, означава ли това, че трябва да отказваме да научаваме каквото и да било от Светия Дух или от това, което Бог Отец е разкрил в природата или в Божието слово? Разбира се, можем да се съгласим, че не е така. Въпреки това мисля, че се опитвахте да подкрепите тезата си, че има разлика между Отца и Сина, и аз вече съм съгласен с това.

6. Спасението е дело на Бога! Между другото, според Деяния 4:12 и 1 Йоан 2:2-6, нашето спасение е ли дело на човека или дело на Бога? Нашето спасение е дар от Бога. То би било дело на човека, тъй като Исус беше човек, ако Исус беше просто човек.

7. Исус и Бог: Мисля, че достатъчно ясно показах, че макар Отецът и Исус да са различни, това не е проблем. Това обаче все още не отговаря на разграничението между Исус и Бог, което се вижда в Евреи 13:20-21 и други стихове. (Не мисля, че 1 Петрово 2:19-25 показва това, но други стихове го правят, така че това е спорен въпрос.) Не забравяйте, че терминът „елохим“ (Бог/бог) има поне четири различни значения в Библията. Исус призна, че има повече от едно значение в Йоан 10:34-39, където Той цитира Псалом 82:6. Ето значенията в Библията:

Онези, които се наричат богове, дори идоли. 1 Коринтяни 8:5-6; Битие 31:30, 33

Отецът. Галатяни 1:1, Ефесяни 1:2-3,17, Евреи 1:9 (второ споменаване) и др.

Исус. Евреи 1:9 (първо споменаване); Йоан 1:1, 18; Осия 1:7; Исая 7:14; 1 Йоан 5:11, 12 срещу 21; Колосяни 2:9 и Матей 1:23

Светият Дух. Римляни 8:9-16; Лука 1:35; 1 Йоан 4:12, 13, 15-16; 1 Коринтяни 3:16 срещу 1 Коринтяни 6:19; Деяния 5:4

8. Стихове, показващи, че Исус е Бог: Казвате, че не можете да си спомните нито един пасаж, в който Исус да е казал, че е Бог. Освен че Тома го казва в Йоан 20:28, авторът на Посланието към евреите го казва в Евреи 1:8,9, а апостол Йоан нарича Исус Бог в края на Йоан 1:1. Самият Исус твърди, че е Бог в Йоан 8:58. Исус отговори: „Преди да се роди Авраам, Аз съм!“. Думите „Аз съм“ бяха божественото име на Бога. Сега, или евреите са разбрали правилно думите на Исус, когато вдигнаха камъни, за да Го убият с камъни, или пък са ги разбрали погрешно. Съгласни ли сте?

9. Само Бог е добър: В Лука 18:19, тъй като човекът употребяваше думата „добър“ толкова небрежно и не признаваше Исус за Бог, Исус го попита защо употребява думата „добър“ толкова свободно. Исус се нарече Добрият Пастир в Йоан 10:11. Вие сами споменахте, че Исус е бил пример за съвършенство и любов, както и съвършен човек. Тъй като Исус е бил добър, а Лука 18:19 не е било отричане, че Исус е добър, Лука 18:19 не е било и отричане, че Исус е Бог. Съгласни ли сте?

10. Исус, докато беше на земята, не знаеше кога ще се върне. В Марко 13:32 и Матей 24:36 вие отбелязвате, че дори Исус не знаеше кога ще се върне. Това важи за Исус – докато беше на земята. В Филипяни 2:7-8 се казва, че Исус доброволно се лиши от Своята слава, когато дойде на земята. На земята Исус не използваше собствената Си сила или знание, а разчиташе на Бог Отец. В Йоан 17:5 Исус дори се молеше славата Му да Му бъде възстановена.

11. Ранните християни учеха, че Исус също е Бог. Грешно е да се заблуждават другите относно истината (или лъжата) за божествеността на Исус. Човек би си помислил, че нещо толкова важно би било изяснено от апостолите. Това, че Исус е Бог, не е просто „някаква новост“, измислена от съвременните хора. Игнатий, ученикът на апостол Йоан, в писмото си до Поликарп (гл. 3) пише за Второто пришествие на Господа: „Търсете Този, Който е над времената, Този, Който няма време, Този, Който е невидим, Този, Който заради нас стана видим, Този, Който е неосезаем [отвъд допира], Този, Който е неподвластен на страстите [отвъд страстта], Този, Който заради нас пострада, Този, Който изтърпя всичко във всякаква форма заради нас.“ Така Игнатий е разбирал, че Бог Синът е видимото, временно проявление на невидимия, безвремевен Бог Отец. В „Ефесяни“ 7 Игнатий говори за Христос като за въплътения Бог. Той продължава, като казва, че Исус е „произлязъл от Мария, както и от Бога, първо подложен на страдание, а след това над него“

По същия начин и Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) също е писал за това. Ето какво казва той в „Против ереста на Неот“, глава 14, стр. 228. Там се казва: „Ако, тогава, Словото беше с Бога и също беше Бог, какво следва от това? Аз наистина няма да говоря за двама Богове, а за един; за две Лица обаче и за трета икономия (разпоредба), а именно благодатта на Светия Дух. Защото Отец наистина е Един, но има две Лица, защото има и Син; и тогава има третото – Светият Дух.“

Съгласен ли си, че освен в Библията, учението, че Исус е Бог, е било предадено още от времето на учениците на апостолите?

Накрая, ако не се лъжа, мисля, че отговорих на всеки един от въпросите, които повдигнахте. Моля, уведомете ме, ако съм пропуснал нещо или ако смятате, че логиката ми е погрешна по някой от въпросите. Съгласен съм с вас, че би било грях да наричаме Христос Бог, ако Христос всъщност не беше Бог. Съгласни ли сте обаче, че би било грях да се каже, че Христос не е Бог, ако всъщност Христос беше Бог?

В: Как е възможно Отецът, Синът и Светият Дух да са всички Бог, след като Старият Завет толкова силно подчертава, че има само един Бог?

Отговор: На първо място, пълното описание на взаимоотношенията между Отец, Сина и Светия Дух не само е нещо, което Бог все още не ни е разкрил, но ако Той го беше разкрил напълно, вероятно би било извън нашето разбиране. Представете си за миг, че има същества, живеещи в двуизмерен свят, и че можете да общувате с тях. Как бихте се описали? За начало бихте могли да кажете, че сте нещо, което те могат да разберат, но не напълно. Например, бихте промушили четири от пръстите си в техния свят и бихте казали, че тези четири кръга, които те виждат, всъщност са свързани. Скептиците в този двуизмерен свят биха могли да обиколят всеки от четирите кръга и, тъй като пръстите не се свързват според тяхното разбиране, биха заключили, че лъжете. В противоположната крайност други биха могли да кажат, че тъй като те са свързани, различието между четирите пръста е илюзия и всъщност вие нямате никакви отделни пръсти. Други може би биха искали да имат ваша картина, затова биха нарисували странни изображения на четири кръга или пък на четири свързани кръга. Вие бихте им казали да не се занимават с картините, тъй като те дори не биха се доближили до адекватно представяне на вас.

Може би не сме в състояние да разберем всичко за Триединния Бог, но за щастие не е нужно да се опитваме. Трябва само да научим това, което Господ е разкрил: има само Един Бог, ние трябва да се покланяме, да прославяме и да се молим само на Бога, а не на някое от създанията, които Бог е сътворил. И все пак Библията показва, че както ангелите, така и хората се покланят, прославят и се молят на Исус, и че Исус се почита по подходящ начин.

Ето една схема, която може да ви помогне. Начертайте кръг в центъра с надпис „Бог“. Начертайте три кръга около този кръг, като най-горния обозначите като „Отец“, а от двете страни – „Синът“ и „Духът“. Свържете всеки от външните кръгове с централния кръг с три линии. Обозначете всяка линия с „е“. Свържете всеки външен кръг с другите външни кръгове и обозначете трите линии с „не е“.

Както споменах в предишния си имейл, понякога, когато думата „Бог“ се използва в Библията, тя се отнася за Бог Отец. Както посочвате, когато Исус се молеше на Бог, и в Гетсиманската градина, Исус НЕ се молеше на Себе Си. Намирам за малко забавно, че чета писмото ви по този въпрос точно сега, защото само преди два дни пишех кратка статия, в която споменавах лъжливото учение за „Единството“ в Пятидесятничеството, където изтъкнах точно същото, което изтъквате и вие. Думата „Бог“ наистина означава „Бог Отец“ на много места в Библията, включително изразът „твоят Бог“ в Евреи 1:9, както и изразът „когато Бог“ в Евреи 1:6.

Въпреки това думата „Бог“ означава „Бог Син“ и на много други места. Нека погледнем отново Евреи 1:8-9. В Евреи 1:8 се казва: „А за Сина казва: Твоят престол, Боже…“.

Не мисля, че хората просто са започнали да се покланят на Христос поради някаква заблуда, защото самите безгрешни ангели се поклониха на Агнето (Исус) в Откровение 5:12, като казаха: „Достоен е Агнето, което бе заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и чест, и слава, и хвала!“ Освен това апостол Йоан имаше един ученик, Игнатий. Игнатий е оставил някои писания и очевидно е подчертавал това, на което е бил научен, а именно, че Исус е Бог.

В предишното си писмо Вие посочихте, че Изход 20:3; Второзаконие 6:4-5, 32:39 доказват, че не трябва да се покланяме на други богове. В последното си писмо Вие изпитвате затруднения да приемете идеята от Стария Завет, че има само Един Бог. Е, моля Ви, не пренебрегвайте това. Дръжте се за тази истина! И все пак дори Старият Завет намеква, че това не е краят на историята. Псалом 110:1 (стихът от Стария Завет, който най-често се цитира в Новия Завет) казва: „Господ казва на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато направя враговете Ти подножие за нозете Ти.“ (NIV) Кой е този „Син“, този „втори“, когото също трябва да наричаме Господ? Разбира се, това е Исус.

Подозирам, че моментът, в който се обърквате, е следният: когато думите „Бог“ и „Господ“ се използват в Библията за Истинския Бог и истинския Господ, дали Библията винаги ги използва по един и същ начин, или тези думи са като „съдия“ и „съвършен“, които имат няколко различни значения в зависимост от контекста. Докато смятате, че „Бог“ (когато не се отнася за идоли) винаги има едно и също значение, а „Господ“ винаги има едно и също значение, ще се обърквате, когато четете определени стихове. Предполагам, че „Бог“ и „Господ“ имат различни значения в зависимост от стиха.

Сега стигаме до един парадокс. Тъй като има само Един Бог, на когото трябва да се поклоняваме, а ангелите и хората поклониха се на Исус по надлежен начин, как е възможно това? Единственият отговор, който обяснява всички „стихове, прославящи Исус“, е, че Исус е Единственият Истински Бог, достоен за поклонение.

Свързан с това въпрос е твърдението в Библията, че за нас има само един Господ (Ефесяни 4:5). Но дали нашият Господ е Исус Христос (Римляни 10:9; 1 Коринтяни 8:6; 12:3; Йоан 20:25,28), или нашият Господ е Духът (2 Коринтяни 3:17), или нашият Господ е Отецът (Евреи 7:21, 1 Петрово 1:25 и др.)?

1 Коринтяни 7:35 казва, че трябва да имаме безразделна преданост към Господа. Означава ли това, че трябва да бъдем предани на Исус и да забравим за Бог Отец? – Разбира се, че не. Единственият отговор е, че Бог Отец е нашият „Един Господ“, но Исус Христос и Духът също са част от нашия „Един Господ“.

Ето още един парадокс в Библията. Тъй като Исус е Единственият Истински Бог, а все пак Исус се молеше на „Своя Бог“, кой е Богът, който е достоен за нашето поклонение? Има четири възможности:

Само Отецът. Това не може да е вярно, иначе ангелите са сгрешили, като са прославили Исус, Стефан е сгрешил, като се е молил на Исус, Тома е сгрешил, като е нарекъл Исус „Моят Господ и Моят Бог“, а Исус е сгрешил, като не го е поправил.

Само Исус. Това не може да е вярно, иначе Исус, който се моли на Бога [Отеца] и Го нарича Бог, би бил в грешка.

И двамата са Бог и има поне двама богове. Това не може да е вярно, защото Бог е искал чрез Стария Завет да ни подчертае, че има само Един Истински Бог.

И двамата са Бог, а има само Един Истински Бог. Този отговор е най-труден за приемане, защото на земята няма точна аналогия. Аналогията ти с теб и родителите ти е приемлива до известна степен, но не ми харесва, тъй като превръща „Бог“ в нещо като фамилно име, а аз вярвам, че Трите са Едно по много по-тясно начин от това. Но липсата на съвършена аналогия с Бога на земята не прави този отговор невалиден. Всъщност никой друг отговор, който съм виждал, не прави повече от това да „обясни всички библейски стихове“; този отговор, напротив, включва всички библейски стихове. Концепцията за Троицата подчертава отличителността на Трите Лица, подчертава също така неразделимостта на Трите Лица, а в същото време подчертава, че има само Един Бог.

Има едно нещо, което може да се каже за идолите. Тези „малки същества“, самозванци с дребни капризи и твърде човешки слабости, са много по-лесни за разбиране от естествения човек, отколкото Светият, Всемогъщият Бог, Който изпълва небесата и земята. Наистина смятам, че с течение на времето много хора са се отклонили от това, което Бог е разкрил за Себе Си в Библията. Ето още една диаграма за вас. Начертайте триъгълник и обозначете трите върха като „Един Бог“, „Три Лица“, „Равна природа“. Сега извън триъгълника, на линията срещу „Един Бог“, напишете противоположната ерес „политеизъм“. По същия начин, извън триъгълника, на линията срещу „Три Лица“, напишете „ереси на единството“. Накрая, на линията срещу „Равна природа“ напишете „Ебионити“. Ебионитите бяха рання ерес, която се опита да съчетае юдейските обичаи с християнството. Те признаваха Исус за Месията, но не го признаваха за Бог.

Сега един въпрос, който трябва да бъде повдигнат, е: като се има предвид, че те са неразделни в някои отношения и различни в други, в какво са неразделни и в какво са различни?

Те са едно в любовта, целта и послушанието. С други думи, не можете да се подчинявате на единия, докато не се подчинявате на другия.

Те са едно в името, както вече обсъдихме.

Те са едно в природата си. Нито Отецът, нито Синът, нито Светият Дух са сътворени същества. Подобно на факта, че аз мога да създавам предмети, но децата ми произлизат от мен и съпругата ми, Синът е роден от Отеца, а не е сътворен от Него.

По-велик ли е Отецът от Сина? Трябва да отговорим на този въпрос в три различни контекста.

Същност и почит: Отецът и Синът са равни. Филипяни 2:6 показва, че те имат една и съща същност. Йоан 5:23: „за да почитат всички Сина, както почитат Отеца. Който не почита Сина, не почита Отеца, Който Го е изпратил.“

На земята Исус беше по-малък от Отца. Исус доброволно се лиши от голяма част от Своята слава (Филипяни 2:7; Йоан 17:5). Исус се научи на послушание (Евреи 5:8), уморяваше се (Йоан 4:6), не знаеше всичко, като например часа на Своето завръщане (Матей 24:36; Марко 13:32) и т.н.

Дори в небето Отецът има по-голяма роля от Сина. Например, в брака съпругът и съпругата са равни и имат еднаква стойност, но имат различни роли, а съпругът има ролята на водач, на когото съпругата трябва да се подчинява. Също така в семейството родителят има различна роля от тази на детето. По този начин дори в небето, както бащата е глава на сина, така и Бог е глава на Христос. (Да, под „Бог“ тук се има предвид Бог Отец). (1 Коринтяни 11:3) Бог Отец се нарича също „Бог на нашия Господ Исус Христос“ в Ефесяни 1:17. Досега не сме говорили много за Духа, но Светият Дух има ролята да се застъпва пред Отеца за нас (Римляни 8:26-27), а не Отецът да се застъпва пред Духа.

Между другото, някой друг веднъж попита дали Троичността на Бога е само нещо временно. След като Сатана бъде хвърлен в Огненото езеро, ще изчезне ли разграничението между Отца, Сина и Духа? Отговорът е, че разграниченията в Троицата са постоянни, защото в Евреи 13:8 се казва: „Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки.“ (NIV)

Сега чувствам, че това, което Бог е разкрил за Троицата, ми е ясно, но важното е да бъде ясно и за вас. Едно нещо, което може да ви помогне, е да се уверите, че практикувате истината, която познавате. Тъй като ангелите пееха и прославяха Исус в Откровение 5:9,10; 5:12; 7:10; 11:15, отделяйте време да пеете на Исус, да Го прославяте. Тъй като ангелите се поклониха на Исус в Евреи 1:6, влъхвите се поклониха на Исус в Матей 2:11, учениците Му се поклониха в Матей 14:33, жените се поклониха на Исус в Матей 28:9, а слепият човек се поклони на Исус в Йоан 9:38, и вие трябва да Му се поклоните. Затова се поклонете на Исус, както правят ангелите и другите, възхвалявайте Го с песни, молете се на Исус (както направи Стефан в Деяния 7:59) и молете Бог да ви помогне да видите и разберете всичко, което Бог е разкрил в Своето чудно Слово.

В: Какви са някои разлики между гръцката и римската култура?

О: Гръцките атлети се състезаваха без дрехи, бяха много толерантни към хомосексуалното поведение и имаха дълга културна история в Атина и други градове. Те често воюваха помежду си и никога не успяваха наистина да се обединят, докато (технически) негръцките македонци не ги завладяха всички. От друга страна, римляните бяха по-склонни да използват изтезания, по-малко се интересуваха от справедливостта и се възхищаваха на гръцката култура, въпреки че бяха покорили гърците. И двете народи имаха смели войници, но римляните бяха по-склонни да асимилират околните и да създадат обединена империя.

В: Колко стиха и думи има в Новия Завет?

О: Според Уик Алисън в книгата „That’s In the Bible? – The Ultimate Learn-As-You-Play Bible Quiz Book“ (Dell Trade, 1994 г.), стр. 18, Новият Завет в превода на крал Джеймс съдържа 7 959 стиха и 198 000 думи на английски език. Имайте предвид, че преводът на крал Джеймс съдържа няколко стиха, които липсват в повечето гръцки ръкописи.

В: Какви са ръкописните доказателства за Новия Завет?

О: За подробности вижте страницата за ръкописите на Новия Завет http://www.BibleQuery.org/New Testament Manuscripts.html.

В: Кои ранни автори са наричали Новия Завет „Нов Завет“?

О: Ето списъкът. Ако даден автор споменава Стария завет, но не и Новия, тогава се подразбира, че става дума за Новия завет. Ако това е само подразбиращо се, името не е изписано с удебелен шрифт и е отбелязано с „Подразбира се“.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) споменава „как Новият Завет, който Бог е обявил по-рано“ в „Диалог с Трифон Юдеина“, гл. 51, стр. 221.

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) (подразумева се) споменава „Стария Завет“. Това подразбира наличието на Нов Завет. фрагмент 4 от „Книга на извлеченията“, том 8, стр. 759

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет и Стария Завет в „Против ересите“ на Ириней, книга 5, глава 34.1, стр. 563. Той го споменава и на стр. 564.

Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.), глава 3, стр. 603, споменава Стария Завет, което предполага наличието на Нов Завет.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) „Защото Бог е причината за всички добри неща; но за някои – преди всичко, като за Стария и Новия Завет;“ „Стромати“, книга 1, глава 5, стр. 305

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.): „Той ни е ясно определен във всички Писания – в Стария Завет като Христос Божий, в Новия Завет като Син Божий.“ „Против Праксеас“, глава 24, стр. 620

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в „Петте книги на Тертулиан срещу Маркион“, книга 4, глава 1, стр. 346.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) се позовава на Новия Завет във „Фрагменти от коментари: Коментар върху Битие“ 49:11, стр. 165

Астерий Урбанус (ок. 232 г. сл. Хр.) „страхувайки се да не изглежда на някого, че добавям някаква нова дума или правило към учението на Евангелието от Новия Завет“, „Ексордиум“, том 7, глава 1, стр. 335

Коммодиан (ок. 240 г. сл. Хр.) (по подразбиране): „Първият закон на Бога е основата на последващия закон. На теб, всъщност, той е възложил да вярваш във втория закон. Нито заплахите от Самия Него, а от него, имат власт над теб. Сега, изумен, се закълни, че ще вярваш в Христос; защото Старият Завет провъзгласява за Него. Защото е необходимо само да повярваш в Този, Който беше мъртъв, за да можеш да възкръснеш и да живееш завинаги.“ „Наставленията на Комодиан“, гл. 25, стр. 207

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) говори за Новия Завет и заяви, че има само четири евангелия. „Коментар на Йоан“ от Ориген (225–231 г. сл. Хр.), книга 1, глава 1, стр. 299.

Ориген (240 г. сл. Хр.) се позовава на Новия Завет. „Коментар върху Песен на песните“, пролог, стр. 56

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в „Трактат за Троицата“ на Новатиан, глава 7, стр. 617. Той също така споменава истината както на Стария, така и на Новия Завет в глава 17, стр. 627.

В „Трактат за повторното кръщение“ (250/4–256/7 г. сл. Хр.), глава 3, стр. 668, се споменава Новият Завет.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава Стария Завет, като се позовава на него така, както ние бихме го разбрали, на много места. Той казва: „Че е било обещано да дойде друг пророк като Мойсей, а именно такъв, който ще даде нов завет и на когото по-скоро трябва да се вслушваме.“ След това той цитира Второзаконие 18:18,19 като „Второзаконие“. Трактати на Киприан, Трактат 12, 18, стр. 512

Дионисий Римски (259–269 г. сл. Хр.) казва, че Троицата се споменава в Писанието, но учението за „трима богове не се проповядва нито в Стария, нито в Новия Завет“. „Против сабелианите“, гл. 1, т. 7, стр. 365

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“ и „Тимотей“ и цитира 1 Тимотей 3:15 в гл. 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) (по подразбиране) „Ще ви представя, о девици, от Стария Завет, записано пророчество от Книгата на Съдиите, за да покажа, че говоря истината“, „Пирът на десетте девици“, Беседа 10, глава 2, стр. 348

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) „И освен благочестивото учение относно Отца и Сина, ние изповядваме един Свят Дух, както ни учат божествените Писания; Който е осветил както светите мъже от Стария Завет, така и божествените учители на това, което се нарича Новия.“ „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, гл. 12, стр. 296

Лактанций (ок. 303–325 г. сл. Хр.) „и уреди всичко, свързано с институциите на Новия Завет; и след като това беше извършено, облак и вихрушка Го обгърнаха и Го възнесоха от погледа на хората на небето.“ „Начинът, по който умряха преследвателите“, гл. 2, стр. 311

Евсевий (318–339/340 г. сл. Хр.)

След Никея

Хегемоний (IV век) споменава, че няма нито два Стари завета, нито два Нови завета. (Говори християнинът Диодор) „Спорове с Манес“, гл. 45, стр. 220

Анатолий Александрийски (270–280 г. сл. Хр.) (по подразбиране) се позовава на „Стария Завет“, което предполага наличието на Нов. „Пасхалният канон“ на Анатолий Александрийски, гл. 8, стр. 148

Атанасий (367 г. сл. Хр.) споменава „Новия Завет“ в „Празничното писмо“ на Атанасий № 39, гл. 5, стр. 552

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсен) (ок. 360–370 г. сл. Хр.)

Ефрем (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) се позовава на Новия Завет в „Писмо“ № 42, гл. 3, стр. 144–145.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в лекция 2.4, стр. 8 и 3.6, стр. 15.

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 [или 363] г. сл. Хр.), канон 59, стр. 158, споменава Стария и Новия Завет.

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159, изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Григорий Нисийски (382–383 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава Стария Завет в „Против Еномий“, книга 11, глава 5, стр. 238.

Амброзий Милански (370–390 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в „За християнската вяра“, книга 1, глава 8.57, стр. 210.

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в „За покаяниците“, глава 4.1, стр. 74

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на Стария и Новия Завет. „Коментар върху Захария“ 8, стр. 201

Сирийската „Книга на стъпките“ (Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет. „Панарион“, раздел 3, схолион 1 и 5, стр. 334

Коментарът на Руфин върху Апостолското вероизповедание (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (пострадал мъченическа смърт през 407 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.)

Йероним (417–420 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в писмо 53.9 (394 г. сл. Хр.), стр. 101.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в „Градът на Бога“, книга 17, глава 4, стр. 341; книга 17, глава 6, стр. 344

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в „Коментар върху Псалмите“, стр. 405, 521, 531, 681

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) Новият Завет е споменат по име в „Ученията на Йоан Касиан“, книга 1.1, стр. 201, и в „Беседите на абат Пафнутий“, глава 15, стр. 327

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.)

Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.) „Църковна история“ на Сократ

Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.)

Халкидонският събор (451 г. сл. Хр.)

Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.)

Сред еретиците и фалшивите книги

Маринус (ок. 300 г. сл. Хр.) (по подразбиране) – бардесанит, в спора си с Адамантий се позовава на „Стария Завет“ и нарича Давид пророк. „Диалог за истинската вяра“, гл. 862а, 20, стр. 173

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) споменава по име „Новия Завет“, цитирайки Мат. 28:2–3. „Коментар върху Захария“, гл. 1, стр. 331