< Библейски въпрос от 1 Коринтяни

В: Какъв е бил град Коринт в 1 Коринтяни 1:1?

Отговор: Древният град Коринт е по-стар от Авраам (2000 г. пр. Хр.); гърците са започнали да живеят там едва около 1350 г. пр. Хр. Римляните изгориха Коринт и избиха или поробиха цялото му население през 146 г. пр. Хр., след като провинцията се разбунтува срещу Рим. Век по-късно, през 46 г. пр. Хр., Юлий Цезар възстанови града с бивши римски войници и освободени роби. Но само малко повече от век по-късно, по времето на Павел (50 г. сл. Хр.), Коринт беше огромен град, представляващ търговския център на целия източен Средиземноморски регион между Сицилия и Антиохия. Населението му наброяваше около 650 000 души, две трети от които бяха роби. Там се провеждаха Истмийските игри, които по значение отстъпваха само на Олимпийските игри.

Коринт имаше лоша репутация; гърците имаха жаргонен израз за преминаване към напълно аморален живот; той буквално означаваше „да коринтизираш“ (изразът е въведен за пръв път от Аристофан във фрагмент 354). Платон използва термина „коринтска девойка“ за проститутка в „Държавата“ 404d. Част от богатството на Коринт се дължеше на храма на Афродита Пандемос, който всяка нощ изпращаше 1 000 проститутки.

И все пак, сред цялото това мрачно зло, Евангелието просия, за да извърши спасение в коринтската църква. Но не всичко, което започва добре, винаги завършва добре. Църквата там толерираше някои сериозни морални и доктринални проблеми. Ако някой каже, че искаме да бъдем точно като ранните християни, истината е, че не искаме да бъдем точно като коринтяните. Но ако нещо няма да завърши добре, Бог може да използва човек като Павел, за да го поправи и оправи.

През 96–98 г. сл. Хр. Климент Римски написа писмо до коринтската църква, в което по същество ги изобличаваше, че не са изпълнили някои от нещата, които Павел им беше казал да правят преди почти петдесет години.

В: Показва ли 1 Кор. 1:3, че Исус е Бог Отец, както твърдят някои пятидесятници-унитаристи?

Отговор: Вярно е, че гръцката дума тук (kai) може да означава както „и“, така и „дори“. Въпреки че стих 3 може да се тълкува и по двата начина, 1 Коринтяни 1:4 показва разграничение между Бог [Отец] и Исус. Вижте обсъждането на Римляни 1:7 за повече информация.

В: Как в 1 Кор. 1:8 можем да бъдем „без упрек“?

О: Гръцката дума тук, anenkletous, буквално означава „свободен от обвинение“. Това не означава, че сме съвършени без грях или че никога нямаме за какво да ни бъде простено, а по-скоро, че в момента трябва да живеем „свободни от обвинение“.

В: В 1 Коринтяни 1:9 защо Бог не е призовал всички към общение с Исус Христос?

О: Бог наистина предлага спасение на всички хора (Тит 2:11), тъй като на всички е заповядано да се подчинят на него в 2 Солунци 1:8, 1 Петрово 4:17 и Деяния 2:38. Ние трябва да разпространяваме словото на живота (Филипяни 2:16) на всички. Въпреки това Бог е избрал да създаде хората със свободна воля, за да могат сами да отхвърлят Божия замисъл за себе си (Лука 7:30) и да понасят последствията, за които са виновни сами (Еремия 17:4).

В: Показва ли 1 Коринтяни 1:10, че послушните християни не трябва да се разделят поради независимо мислене, както учат Свидетелите на Йехова?

Отговор: Не. Два примера за това, че Павел толерира независимото мислене, са Филипяни 3:15 и Римляни 14:1-10. В книгата „Отговори на Свидетелите на Йехова стих по стих“, стр. 92–94, се посочва, че на Свидетелите на Йехова е заповядано да „избягват независимото мислене… да не поставят под съмнение съветите, давани от Божията видима организация“ и да „се борят срещу независимото мислене“ (списание „Стражевата кула“, 15.01.1983 г., стр. 22, 27).

Що се отнася до мормоните, мормонският пророк Езра Тафт Бенсън, когато беше мормонски апостол, каза: „Когато пророкът говори, мисленето приключва.“

Но ние, християните, трябва да поставяме въпроси. Дори когато християнски лидер греши, трябва да го посочим, както направи Павел в Галатяни 2:11–21.

Въпрос: В 1 Коринтяни 1:10–13 и 1 Коринтяни 3:3–7, тъй като двама истински християни имат връзка с Бога, как е възможно да има разкол помежду им?

Отговор: Дори истинските християни, които имат връзка с Бога и в които обитава Светият Дух, все пак съгрешават и все пак имат греховна природа. За ярък пример за това прочетете Деяния 15:36-41.

Една от причините за разделението е фино намекната в 1 Коринтяни 1:1-10. Павел споменава Христос десет пъти в десет стиха. Фокусираме ли се върху църквата (която не е съвършена) или върху Христос (Който е)?

Втора причина за разделението е пренебрегването на 1 Коринтяни 1:2. Пастор, старейшини, дякони или обикновени членове могат да се разстроят, когато нещата не вървят както искат в ТЕХНИЯ църква – само че това не е тяхната църква. Това е Божията църква. Не можем да забравяме това.

Разделение често възниква, когато има две групи, които искат да правят нещата по различен начин. Едната може в крайна сметка да се отдели от другата. Тук случаят не беше такъв. Имаше множество групи и те все още бяха заедно, макар и да бяха различни групи. Една църква може да има различни групи и ние, като християни, трябва да разпознаваме в коя група се намираме и да изграждаме мостове, за да достигнем и да се „обединим“ с всички останали групи.

Въпреки нашите недостатъци обаче Бог все пак използва християните. Но когато един вярващ греши и прави неща, които разделят църквата, бихте ли го уважавали отново? Ами ако се казваше Петър или Яков? Всички сме грешници, спасени по благодат, и тъй като и вие не сте били без грях, а Христос ви е простил, трябва да прощавате и на другите.

За да разберете как християни с различни възгледи все пак могат да се разбират, може да проучите град Росток в Германия и менонитите и пуританите, които са се заселили там.

В: В 1 Кор. 1:14-16 Павел не си спомняше със сигурност колко души е кръстил, така че това доказва ли, че думите на Павел тук не са част от Писанието?

Отговор: Не. Католиците понякога посочват този стих като опровержение на консервативното протестантско виждане за Библията, но всъщност този стих го подкрепя.

Теорията за механичното диктовка на вдъхновението би твърдяла, че Библията е изцяло Божие дело и че в нея няма човешки елемент. Така че можем да се съгласим, че този стих изрично опровергава теорията за механичното диктовка.

Консервативният възглед за Библията е изложен в 2 Петрово 1:21: „Защото никое пророчество никога не е било произведено по волята на човека, но хора са говорили от Бога, като са били водени от Светия Дух.“ Така Писанието е Божието Слово чрез авторите, които Той е избрал. Писанието съдържа и човешкия елемент, тъй като Бог е ръководил това, което те са писали. Така че, макар Писанието да е безгрешно в оригиналните ръкописи, все пак можете да видите стила на Петър, стила на Павел, стила на Лука и т.н.

Важен момент е, че не трябва да казваме: „Ще тълкувам Писанието по „…“ начин, защото съм „…“.“. По-скоро всички трябва да се стремим да тълкуваме Писанието така, както то самото се представя и както трябва да бъде тълкувано. Ето какво пише Петър за Павел във 2 Петрово 3:15б-16: „…както и нашият възлюбен брат Павел ви е писал с мъдростта, която Бог му е дал. Той пише по този начин във всичките си писма, като в тях говори за такива въпроси. Някои части от писмата му са трудни за разбиране, които невежите и нестабилните хора изкривяват, както правят и с останалата част от Писанията, за своя собствена погибел.“

В: Подкрепят ли 1 Коринтяни 1:16 и Деяния 16:15 кръщението на бебета чрез кръщението на домакинството на Стефанас?

Отговор: Не. Всички членове на домакинството на Стефанас са се обърнали към вярата в 1 Коринтяни 16:15, а бебетата не могат да се обърнат към вярата. Домакинството не винаги включва бебета. Въпреки това, деца на възраст от 6 години нагоре могат да вземат решение да дойдат при Христос, а аз съм чувал за един случай, в който четиригодишно дете е разбирало какво се случва и е било кръстено като вярващ. Чух това от бившето четиригодишно дете, което сега е възрастен учител във ваканционното библейско училище.

Въпреки че истинските християни не са единодушни по въпроса за кръщението на вярващите срещу кръщението на бебетата, всички би трябвало да се съгласят, че „домовете“ в 1 Коринтяни 1:16 и Деяния 16:15 не доказват, нито опровергават, че е било практикувано кръщението на бебетата. Вижте също обсъждането на Колосяни 2:11-12.

В: В 1 Коринтяни 1:17 Павел ли беше против кръщението с вода?

Отговор: Не, Павел подкрепяше кръщението, тъй като кръсти Крисп, Гай и домакинството на Стефанас. Павел имаше предвид, че тъй като някои коринтяни грешаха, като казваха, че „са от Павел“, той се радваше, че не е бил този, който лично е кръстил много от тях. В ранната църква Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „De Corona“, глава 3, стр. 94, изрично споменава водата във водното кръщение.

В: В 1 Кор. 1:17 не трябва ли да се откажем от кръщението с вода, защото то е отминало, както учи заблудата на ултрадиспенсационализма?

Отговор: Не. Вижте отговора на предишния въпрос. Освен това както 1) концепцията, че е имало различна диспенсация между възкресението на Христос през 33 г. сл. Хр. и 52 г. сл. Хр., така и 2) концепцията, че кръщението е отминало, напълно липсваха във всички църковни писания най-рано до средата на XV век. Вместо това Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „De Corona“, глава 3, стр. 94, споменава кръщението, изрично чрез потапяне във вода.

Представете си за момент, че срещате християнин, който обича Исус като Господ, но извършва всички старозаветни жертвоприношения и спазва всеки старозаветен хранителен закон. Ами ако някой ви каже, че това не е нищо особено. Това е често срещано, тъй като той просто още не е чул за новата епоха. Какво бихте отговорили на това?

Сега си представете, че отиваме в Рая и един ангел ни казва: „Вие, хора, не сте разбрали за новата епоха, която започна около 100 г. сл. Хр. В продължение на почти 1 900 години християните мислеха, че живеят в епоха, която всъщност е продължила само 100 години. Това не е нищо особено и е често срещано, тъй като Бог е забравил да го разкрие на нито един вярващ по начин, който те да могат да разберат, в продължение на 1 900 години.“ Какво бихте отговорили на това?

Вижте следващия въпрос за повече информация относно ултрадиспенсационализма.

В: В 1 Кор. 1:17 какво е „ултра-диспенсационализъм“ и защо е погрешен?

О: На практика има ясно разграничение между ултрадиспенсационалистите, диспенсационалистите и останалите християни: ултрадиспенсационалистите вярват, че кръщението с вода не трябва да се практикува днес, и като цяло считат, че живеем в различна диспенсация от тази, в която е било написано Новият Завет. Въз основа на тяхната брошура „Трябва ли кръщението с вода да се практикува днес?“, ето (надявам се) това, което те биха сметнали за справедливо обобщение.

1. [Правилно] посочват, че гръцката дума „baptisein“ е общ термин за очистване

2. [Правилно] да се каже, че водното кръщение в църквата не може да бъде доказано въз основа на Стария Завет или на делото на Йоан Кръстител.

3. [Правилно] да вярвате, че Евангелието е било проповядвано първо на евреите и че по-голямата част от тях го е отхвърлила.

4. [Неправилно] да се твърди, че кръщението с вода е било валидно само в Деяния, докато Исус все още е бил представян на Израил като техен Месия, както е посочено в Деяния 3:19-21. Вижте също Деяния 2:16-40, особено 22, 36; Деяния 3:12-36, особено 12, 25, 26; Деяния 5:29-32, особено 31; Деяния 2:37, 38; Деяния 3:19.

5. [Неправилно] твърдят, че кръщението не трябва да се практикува днес, защото:

5а. Омиването (baptisein на гръцки) е било част от Мойсеевия закон. (Като странична бележка, новоповярвалите в юдаизма са били кръщавани още преди Исус.)

5б. Кръщението се извършваше, преди Божиите отношения с Израил да се променят.

5в. Кръщението [предполагаемо] се е извършвало, преди Бог да разкрие учението за църквата, около 52 г. сл. Хр. Павел казва: „Христос не ме изпрати да кръщавам, а да проповядвам Евангелието“ (1 Кор. 1:17).

5г. Днес има „едно кръщение“ (Еф. 4:5) и това е кръщението със Светия Дух.

Има три различни начина да се опровергае това, като всеки един от тях е достатъчен сам по себе си.

1. Наблюдение на Писанието: Всички трябва да се съгласят, че 1 Коринтяни 1:13–16 е написано по същото време като стих 17. Тези стихове показват, че коринтяните са били кръстени точно толкова сигурно, колкото Христос е умрял за тях и Павел им е проповядвал Евангелието. Тъй като Павел е кръстил Крисп и Гай, или Павел е сгрешил, като е направил това, или между тяхното кръщение и момента, в който Павел не е кръстил никой друг от коринтяните, е настъпило „преходно събитие“, което е неправдоподобно.

1 Йоан 5:7-8, както в оригиналния гръцки текст, така и в съвременните преводи, споменава свидетелството на Духа, водата и кръвта. Ако „Духът“ е Светият Дух вътре във вярващите, а кръвта е кръвта на Исус, тогава какво друго е „водата“, освен нашето кръщение с вода?

1 Петрово 3:21, написано след 60 г. сл. Хр., учи за кръщелната вода за „вас“.

В Ефесяни 5:26, тъй като Христос е очистил Църквата с вода, как това се различава от кръщението с вода?

Също толкова важно е, че мълчанието на Писанието е оглушително по отношение на нова диспенсация, настъпила точно по времето, когато се е писал Новият Завет.

В обобщение, това, което Исус заповяда, което учениците на Исус и Павел направиха с водата, за която споменава Йоан, трябва да се практикува и днес, тъй като Бог не сметна за добре да говори в Словото Си за някаква нова диспенсация, която е била тайна, пазена от християнството до съвременността.

2. Тълкуване на Писанието: Удивително е колко много спорове от ХХ век относно древногръцките думи пропускат да зададат най-основния въпрос: „Как биха разбирали своя собствен език гръцкоговорящите, водени от Светия Дух?“ Ранната църква не е тълкувала нито един стих по начин, при който водното кръщение да не се практикува. Юстин Мъченик (погинал мъченически през 165 г. сл. Хр.) в своята „Първа апология“ посвещава цяла глава (61) на християнското кръщение. Той обсъжда кръщението и в диалога си с евреина Трифон.

В „Дидахе“ (ок. 60–120 г. сл. Хр.), глава 7, стр. 379, се казва: „Кръщавай в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух, в жива вода. Но ако нямаш жива вода, кръщавай в друга вода; и ако не можеш в студена, то в топла. Но ако нямаш нито едното, нито другото, излей три пъти вода върху главата в името на Отца, Сина и Светия Дух.“

Други ранни християни, които са обсъждали значението на водното кръщение, са:

„Писмо на Игнатий до смирняните“, глава 8, стр. 90 (–107/116 г. сл. Хр.)

Посланието на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.)

2 Климент (120–140 г. сл. Хр.), том 7, глава 6, стр. 519

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.), книга 3, притча 9, стр. 49 (подразумева се).

Ириней, „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.), книга 1, глава 21.1, стр. 345.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.)

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) има цяло произведение, озаглавено „За кръщението“.

Хиполитус, епископ на Портус (222–235/6 г. сл. Хр.) „Против ереста на Неот“, глава 14, стр. 228. Виж също „Разсъждение за Светото Богоявление“, глава 10, стр. 237

Ориген (ок. 227–240 г. сл. Хр.) „Коментар върху Евангелието от Йоан“, книга 1, гл. 25, стр. 312. Също така на много други места.

Новатиан (250/4–256/7 г. сл. Хр.) „Трактат за Светата Троица“, гл. 10, стр. 620

Анонимен „Трактат за повторното кръщение“ (254–257 г. сл. Хр.), гл. 7, стр. 671. Също и гл. 5, стр. 669–670

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) учеше, че човек трябва да бъде кръстен в църквата; кръщението, извършено от еретици, не се счита за „легитимно“. Послания на Киприан, Послание 70, стр. 377. Също

Писмо 71, стр. 378

Фирмилиан (ок. 246–258 г. сл. Хр.) в писмото си до Киприан, писмо 74, стр. 390

Новат от Тамагуда на Седмия Картагенски събор (258 г. сл. Хр.), стр. 566

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.) Писмо 6.1 (до Сикст, епископ), стр. 102

Съборът в Елвира (306/307 г. сл. Хр.) в 21-те безспорни канона се позовава седем пъти на кръстени мъже и жени в канони 1, 2, 4, 9 и 10.

Съборът в Анкира (314 г. сл. Хр.)

Соборът в Неокесария (около 315 г. сл. Хр.)

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.)

Мелит от Сардис

Памфил (309 г. сл. Хр.) „Тълкуване на главите от Деянията на апостолите“ O,X. том 6, стр. 167

Страданията на Перпетуа и Фелицитас (ок. 201/205 г. сл. Хр.),

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) Коментар върху Откровението от първата глава (16), стр. 346

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.)

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) „Божествените институти“, книга 4, глава 15, стр. 115

Според „Библейския речник на Уиклиф“, стр. 441, еврейската секта в Кумран също е практикувала кръщение чрез потапяне.

За много подробен поглед върху това как един благочестив гръкоезичен християнин е разглеждал 1 Коринтяни 1:10–17, вижте проповедта II на Йоан Златоуст върху 1 Коринтяни, която е с обем 5 ½ страници.

Накратко, не се твърди, че някой от тези постбиблейски християнски учители е бил непогрешим. Ако обаче ранната църква всеобщо е практикувала кръщението с вода, тогава, с лека ирония, може би ултрадиспенсационалистите трябва да постулират още една диспенсация, в която Бог е възстановил кръщението с вода.

3. Прилагане на Писанието: Тъй като Исус ни заповяда да правим ученици, да ги кръщаваме и да ги учим на „третото нещо“ в Матей 28:19-20, а нито един стих не казва изрично, че кръщението е отминало, последователността би означавала, че и правенето на всички ученици, и учението също биха отминали.

„Третото нещо“, споменато в Матей 28:20, е да се подчиняваме на всичко, което Исус е заповядал. Тъй като Исус им е заповядал да кръщават, трябва да бъдем много внимателни, когато пренебрегваме заповед на Исус, при положение че нито един стих от Писанието не казва това. Накрая, макар че някой може да се опита да твърди, че Матей 28:19-20 не се отнася за никого, освен за единадесетте ученици, това е невярно, защото в Матей 28:20 Исус казва: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на века.“

Накратко, ако вашата теология ви пречи да се подчинявате на Христос, трябва да се подчините на Христос и да промените теологията си.

В: В 1 Коринтяни 1:20-21 какво точно е „мъдростта на света“, за която Павел предупреждава?

Отговор: Тя може да се разглежда като всяка философия, психология или мироглед, който глупаво взема предвид само този свят или се издига като стандарт. Павел също говори за това, което погрешно се нарича „знание“, в 1 Тимотей 6:20.

Въпреки това, макар Павел да критикува доверието в мъдростта на този свят, той не е виждал проблем да се съгласява с истините, изказани и от гръцките философи. Както Климент Александрийски изразява в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 14, при обсъждането на Тит 1:12–13: „Виждате как дори на гръцките пророци той [Павел] приписва нещо от истината и не се срамува, когато , разсъждавайки за назидание на едни и за посрамване на други, да използва гръцки стихове.“

В: В 1 Кор. 1:20–21, като се има предвид широкият спектър на областта на християнското консултиране, как се прави разлика между християни, които използват хуманистично консултиране, и това, което християнските консултанти би трябвало да правят?

Отговор: Фактът, че консултантът е християнин, или дори че се опитва да доведе човека към Христос, не е достатъчен, за да покаже, че той извършва правилно християнско консултиране. По-скоро, според книгата на Робърт Макги „The Search for Significance“ и личен разговор с него на 13.06.2000 г., истинското християнско консултиране означава да се попита какво иска Бог да постигне в тази ситуация и след това да бъдеш използван, за да се осъществи това. Бог е най-добрият съветник. Макги, основателят на християнските центрове за консултиране „Рафа“, казва, че ключовият фактор е, че ако човекът започне да взаимодейства с Живия Бог, той е видял, че могат да настъпят драматични промени в много кратък период от време. Наред с консултирането, в книгата му се признава също, че лекарствата имат роля в лечението на медицински състояния и химически дисбаланси.

В: В 1 Коринтяни 1:27-28, защо Бог избра неразумните неща на този свят?

Отговор: 1 Коринтяни 1:29-31 дава отговор на този въпрос. Никой няма да може да се похвали пред другите, че е станал християнин, защото е бил по-умен. Никой няма да може да се похвали пред Бога, че е разбрал благодарение на по-голямата си интелигентност.

Да бъдеш „педантичен“ означава да придобиваш знания с единствената цел да придобиваш знания. Трябва да се приближим към Христос и да Му служим и да Го прославяме по-добре; а не просто да придобиваме знания заради самите знания. Както каза един човек: „Той не беше евреин, който обичаше знаците, нито грък, който обичаше мъдростта, а християнин, който обичаше Спасителя.“ Макар че не всеки грък беше такъв, гръцката култура имаше склонност да набляга на търсенето на мъдрост. Въпреки че в това има и добри страни, парадоксално е, че когато това се превърне в цел сама по себе си, то всъщност може да попречи на човек да изпита истината в тайната на Бога. Някои хора може да имат по-голяма склонност към педантизъм от други.

По-голямата интелигентност не дава на човека по-голяма възможност да отиде в Рая. В някои случаи интелектуалната гордост на човек може да го възпрепятства да признае, че неговата мъдрост е много малка в сравнение с Божията. Християнството е очарователно с това, че е достатъчно просто, за да може едно дете да разбере всички важни неща, и все пак толкова дълбоко, че дори най-интелигентният човек не може да се надява да знае всичко за един безкраен Бог. Да приемеш Исус означава да посветиш всичко, което имаш, независимо колко мъдър твърдиш, че си.

По същия начин Исус каза, че е трудно за един богат човек да дойде при Бога в Матей 19:24; Марко 10:25 и Лука 18:25. Но 1 Коринтяни 1:26 не казва, че „никой“ от мъдрите, силните или благородните; а по-скоро казва: „не много“. Както остроумно отбеляза една богата английска благородничка, тя беше спасена от буквата „м“.

В: В 1 Коринтяни 2:1-7, когато споделяме Евангелието, каква би била разликата между „да водим с реч“, „да водим с мъдрост“ и „да водим само с Исус“, и как „тайната“ би се вписала в това в стих 7?

Отговор: Може би това може да се обобщи, като си зададете въпроса защо човекът трябва да повярва. Трябва ли да повярва преди всичко заради моята великолепна реч и защото съм го надвил в дебат и реторика, или трябва да повярва, защото знам толкова много и съм му предоставил твърде много факти, за да не повярва, или защото Бог действа в сърцето и ума му? И в двата първи случая, по същество, трябва ли да повярва главно заради „мен“? Тази нагласа е небиблейска: „ако ще стане, зависи от мен“. Единствено в последния случай „зависи от Бога“, а аз съм просто инструмент, с всичките си грешки. Последният подход е по-освобождаващ, защото не мислиш, че тяхното спасение зависи от теб; то зависи от Бога. Но изчезва оправданието, че не можем да споделяме, защото не говорим добре или защото нямаме всички отговори.

В стих 6 Павел все пак вижда ценност в използването на мъдростта, но дори и най-добрата мъдрост не може да замести Бога. Но никой от нас не знае всичко; Бог дори не е разкрил всички неща, които ще знаем, когато сме в небето. Така че, независимо колко много знае човек, нашата вяра все пак съдържа тайна.

Въпрос: Показва ли 1 Коринтяни 2:3, че Павел е имал епилептични пристъпи, както предполага „Пътеводителът на Азимов към Библията“ на стр. 1047–1048?

Отговор: Не. Азимов основава това твърдение единствено на думите на Павел, че е имал „слагач от Сатана, за да ме измъчва“ (2 Коринтяни 12:7), и че преживяването по пътя за Дамаск може да е било пристъп. Фактът, че Павел признава, че е бил нервен в 1 Коринтяни 2:3, не означава, че е имал епилептични пристъпи. На пътя за Дамаск и другите хора също видяха светлината и чуха звука, макар че не разбраха гласа. Това също не означава, че всички те са имали епилептични пристъпи. Предположението на Азимов всъщност е „поучително“ в смисъл, че ни показва докъде са способни да стигнат скептиците, въз основа на най-незначителни доказателства, за да дискредитират авторите на Библията и самата Библия като Божието Слово.

В: В 1 Коринтяни 2:3 не би ли трябвало човек винаги да излъчва увереност и сигурност, когато споделя Евангелието?

Отговор: Не непременно, както ясно показва 1 Коринтяни 2:3,7. Тук Павел проповядваше със страх и трепет и споменаваше тайната на нашата вяра. На други места Павел беше уверен. Но трайният ефект на Евангелието не зависи от нашата увереност, красноречие или интелигентност, а от Божието действие в живота на другия човек.

Въпрос: В 1 Коринтяни 2:5 каква е разликата между вярата, основана на човешката мъдрост, и вярата, основана на Божията сила?

Отговор: Вярата в друг човек, когото можеш да видиш, често изглежда по-лесна от вярата в Бога, Който не може да се види. Вярата може да бъде толкова дълбока, колкото е дълбочината на обекта на вярата. Тя няма да надмине вярата в един човек, ако се основава само на този човек. Вярата може да се провали, когато се основава на друг човек.

Но вашата вяра в безкрайния Бог може да расте и расте. Вашата вяра не е на крачка от провала само заради едно предполагаемо противоречие или един въпрос без отговор. Вярата в Бога не отслабва и не изчезва, когато един обикновен смъртен човек се провали.

В: В 1 Кор. 2:6, доктрината за Божието творение несъвместима ли е с концепцията за владетелите на този век, както смяташе Рудолф Бултман?

Отговор: Не. Това е несъвместимо само с опростено виждане за Божието творение. Бог е напълно суверенен над всичко и може да прави каквото пожелае. Нищо не пречи на Бог да избере, за известно време, да делегира част от Своята суверенност.

Въпрос: В 1 Кор. 2:8 как е възможно всички владетели на този век да не са разбрали Христос, след като Исус се е явил пред Ирод и Пилат?

О: Още по времето на Павел редица римски владетели бяха чували за Христос и християните. Въпреки това Павел подчертава, че никой от тях не е разпознал Исус като този, който Той наистина е бил. Вижте „When Critics Ask“ (стр. 449) и „Alleged Discrepancies of the Bible“ на Хейли (стр. 358) за допълнителни отговори.

В: В 1 Кор. 2:9-10 вярващите знаят ли бъдещите велики неща на небето, или не?

О: На нас са ни разказани някои от великите неща на небето, но не ни е казано всичко, и все още не сме ги преживели. Както се казва в 1 Коринтяни 13:12: „Сега виждаме само като в огледало, неясно; тогава ще видим лице в лице. Сега познавам частично; тогава ще познавам напълно, както и аз съм напълно познат.“

Между другото, този стих беше особено скъп за християните от доникейския период; това е един от стиховете, които те цитираха най-често. Той е цитиран 21 пъти от 9 автори преди 325 г. сл. Хр.

Въпрос: Защо в 1 Коринтяни 2:12-14 Павел казва, че естественият човек не може да приеме нещата на Божия Дух, след като в Римляни 1:19-20 той казва, че Бог е направил Своята истина явна във всички хора?

Отговор: Римляни 1:19-20 се отнася до общото откровение, а 1 Коринтяни 2:14 – до познанието за спасението.

Общо откровение: Римляни 1:19-20 се отнася до истината за съществуването на Създателя, Неговите невидими качества, вечната Му сила и божествената Му природа. Това знание не е достатъчно, за да бъде човек спасен, но човек би могъл да си помисли, че то би било достатъчно, за да може всеки да потърси да познае този Създател. Обаче това не е така. Римляни 1:18 и 3:23 показват, че хората потискат истината чрез своята нечестивост, а Римляни 3:9-20 разкрива подробно как никой сам по себе си не търси Бога. Общото откровение е първата стъпка: човек трябва да отиде отвъд това, за да познае Бога лично. Въпреки това, човек е осъден, ако отхвърли истината на общото откровение, с което разполага. Хората могат да постъпват така поради гордост, защото не са склонни да признаят, че са сгрешили, или защото се уповават повече на други неща.

Римляни 1:19-20 е част от по-широката теза, която Павел излага, а именно, че всеки човек е виновен за грях и че всички ние се нуждаем от Спасител – Исус.

Познание за спасението: 1 Коринтяни 2:14 продължава оттук и казва, че естественият човек не може да приеме Божиите неща; ние се нуждаем от Божия Дух. 1 Коринтяни 2:14 е част от по-широка аргументация в 1 Коринтяни 2 относно съществената роля на Духа в нашето спасение и християнско израстване.

В: В 1 Кор. 2:12-16 по какъв начин притежаването на Духа променя това, което сме способни да научим?

Отговор: То може да промени нещата по най-малко пет различни начина.

Самодисциплина: да се вникваме в Писанието и да „извличаме“ златото и диамантите, които се съдържат в него.

Разпознаване: От цялата информация, която получаваме, Бог ни помага да разпознаем кое е истина и кое не е.

Видение: да виждаме неща, които не се виждат с физическите ни очи, и да разбираме концепции, които не можем да видим на земята. Представете си риба, която може да разбере донякъде какво е да живееш на сушата.

Просветление: Подобно на сляп критик на картини или глух критик на музика, човек без Духа може да стигне само до определена граница.

Духът дава на вярващите знание и мъдрост (те не са едно и също нещо), както и проницателност, наред с другите дарове.

Понякога хората не са в състояние да научат нещо не поради липса на интелигентност, а поради липса на основна информация или пък поради прекалено много погрешна информация.

В: В 1 Кор. 3:1-2 каква е разликата между християнското учение за „мляко“ и християнското учение за „твърда храна“?

Отговор: Млякото не само поддържа бебетата живи, но им позволява да растат и да станат по-големи и по-пълни бебета. Но те се нуждаят от по-концентрирана храна и повече протеини, за да растат отвъд това. Говеждо, пилешко, свинско или други протеини не трябва да се дават на кърмачета; те са твърде трудни за смилане. Но на по-големите бебета трябва да се въведе малко месо или протеини, за да започнат да смилат по-концентрирана храна.

По същия начин новоповярвалите християни трябва да бъдат укрепени в своето спасение, в това кои са те в Христос и как да прекарват време с Бога и Неговото Слово. Но не спирайте дотук. Те също се нуждаят от твърдата храна – как животът им трябва да се промени, за да станат по-подобни на Христос, и да разберат по-трудни теми, като Троицата, въплъщението и края на времената.

Когато изучавате даден пасаж, има четири въпроса, които можете да зададете, за да получите повече от тази твърда храна.

1) Какво ни учи това за Бога?

2) Какво ни учи това за Божия народ?

3) Какво ми казва това за мен самия?

4) По какъв начин Бог би искал да постъпвам по-различно сега?

(Тези въпроси са от проповед на Ричард Кери от 17 март 2019 г.)

Въпрос: В 1 Коринтяни 3:1-2 защо някои новоповярвали християни растат, а други – не?

Отговор: Може би те не осъзнават, че трябва да растат, или може би не виждат нуждата от това. Исус разказа притчата за четирите вида почва в Матей 13:1-23; Марк 4:1-20; Лука 8:4-15. В нея целта на семената е да растат и да дадат реколта. Реколтата може да бъде 100, 60 или 30 пъти повече от това, което е било посеяно. Една от основните причини, поради които все още сме на земята, е да дадем плод. В Еремия 29:11 Бог говори за плановете, които има за нас. Вместо да правим свои собствени планове, нека се опитаме да изпълним Божия план за нас.

Въпрос: В 1 Коринтяни 3:3 какво очаква Павел тук?

Отговор: Павел не просто им заповядва да нямат завист и раздори сред християните. По-скоро Павел очакваше, че те са достатъчно зрели християни, така че изобщо да няма раздори и завист помежду им.

Завистта е една от основните причини за кавгите, но все пак двете са различни неща. Завистта е неприятно чувство, когато виждаш, че някой друг успява или се справя добре. Завистта е свързана с греха на алчността, при който ти се иска да имаш успеха вместо тях. Кавгите могат да възникнат, когато предприемеш стъпки, за да се опиташ да постигнеш успеха за себе си, вместо за тях.

Противоотровата срещу завистта е осъзнаването, че всички сме в един и същ отбор; като братя и сестри в Христос, трябва да бъдем „поддръжници на нашето семейство“, като ги насърчаваме по пътя им. Трудно е да завиждаш на успеха на някого, когато се молиш за неговия успех. Противоотровата срещу кавгите е осъзнаването, че любовната връзка с този човек е по-важна от дребните проблеми. Пазете разногласията си само за това, което е важно, и отстъпвайте по дребните неща.

Но не можем да очакваме християните да бъдат съвършени, нито в древността, нито в наши дни. Павел и Варнава имаха остър спор относно това дали да вземат Марко със себе си в мисионерското пътуване (Деяния 15:37-39).

В: В 1 Коринтяни 3:5 Павел подчертава, че слугите на Христос, включително самият той и Аполос, не трябва да бъдат идолизирани. По какви начини християните могат да грешат, като идолизират другите днес?

Отговор: Ако другият човек греши в нещо, тогава, ако вашата вяра почива върху него, вие ще допуснете същата грешка, вместо сами да търсите в Писанието. Ако възлагате вярата си на друг човек, било то съзнателно или несъзнателно, когато той падне, вашата вяра също може да се провали. Когато споделяте с другите, споделяте ли колко велик е Бог, или колко велики са те? Дори най-добрият християнин, когото познавате, е далеч от подобието на Христос, към което сме призвани да се стремим в този живот. Не поставяйте никого, който съгрешава или не е съвършен, на пиедестал, защото всички ние съгрешаваме и сме несъвършени.

Въпрос: Според 1 Коринтяни 3:5, какви са начините да не допуснете другите – било то християни или нехристияни – да ви поставят на пиедестал?

О: Бъдете отворени и искрени, че не сте съвършени. Уверете се, че им посочвате пътя към Христос, за да Го слушат, а не случайно да насочвате вниманието към себе си. Когато хората казват неща, които ви поставят на пиедестал, насочете ги да погледнат по-високо от вас и отвъд вас – към Бога.

В: В 1 Коринтяни 3:11 Исус ли е основата, или основата са апостолите и пророците в Ефесяни 2:20?

О: Макар че гръцката дума за „основа“ – themelion – е една и съща и в двата стиха, Ефесяни 2:20 изяснява двете значения на думата „основа“. Апостолите и пророците са крайъгълният камък, който от своя страна почива върху единствения крайъгълен камък – Исус.

Точно както къща, построена върху стълбове и греди, почива върху цялата си основа от стълбове и греди, но къщата и гредите почиват върху стълбовете, така и църквата почива върху основата от апостолите и пророците, която почива върху крайъгълния камък на основата – Исус

В: В 1 Коринтяни 3:12-15 ще бъдат ли съдени християните?

Отговор: При „Съда пред Великия бял престол“: истинските християни не се съдят; те се обявяват за праведни, защото са покрити с кръвта на Христос. Можете да прочетете за това в Откровение 20:11-15 и в притчата за овцете и козите в Матей 25:31-46.

Някои християни казват, че тези два стиха се отнасят до едно и също съдене, а други християни казват, че става дума за отделни съдения. Отделните съдения биха означавали, че вярващите не присъстват на Съда пред Великия бял престол, както е посочено в „The Complete Book of Bible Answers“, стр. 276–277. Р. С. Спроул в „Now That’s a Good Question“, стр. 501–502, казва, че както вярващите, така и невярващите ще застанат пред Последния съд. Въпреки това вярващите нямат от какво да се страхуват от Съда пред Великия бял престол.

При последващия „Съд пред бема“: християните получават небесни награди за делата си, извършени с правилна мотивация. Можете да прочетете за това в 1 Коринтяни 3:11–15 и 2 Коринтяни 5:10. Християните обикновено наричат това „съд пред бема“, защото в гръцкото право „бема“ (или по-точно пейка) е мястото, на което седеше съдията.

В: Подкрепя ли 1 Коринтяни 3:13-15 католическата теория за чистилището?

Отговор: Не. Изглежда, че я подкрепя само ако някой обърка

1) изпитателните дела срещу болезненото очистване на вярващите

2) Делото срещу преминаването на вярващия през огън

Един католик би могъл (правилно) да възрази, че споменаването в този стих на преминаването на делата на вярващия през огън за изпитание не изключва и огнен изпитателен процес за вярващия с цел очистване. Обаче, тъй като това е единственият стих в цялата Библия, който католиците използват в подкрепа на чистилището (с изключение на 2 Макавей 12:46 в католическите апокрифи), няма друга основа за това извънбиблейско измислице.

Освен това, 2 Петрово 1:11 казва, че ще получим „щедро посрещане“ във вечното царство, а не „топло“ посрещане. Евреи 10:2, 16-19; 9:14 показва, че Исус е този, който ни очиства.

Може би, ако вярвате в чистилището, този аргумент „ad hominem“ срещу католиците би могъл да ви помогне да се убедите в обратното.

1. Католиците проповядват, че времето, прекарано от починалия в Чистилището, може да бъде съкратено, ако някой жив се моли за него или прави финансови дарения на църквата. Следователно, има начини да се съкрати времето, през което човек се очиства чрез огъня на Чистилището.

2. Католиците учат, че онези, които носят специална дреха, наречена скапулар, ще бъдат освободени от Чистилището в рамките на една седмица, защото Мария посещава Чистилището веднъж седмично и извежда всички, които са носили това. Ако всичките им грехове бяха изчистени чрез огън, те нямаше да имат нужда от специалната помощ на Мария. Специалната помощ на Мария притежава очистваща сила. Следователно огънът на Чистилището не е необходим за изчистването на всички грехове, ако някой в Рая притежава очистваща сила вместо огъня.

3. Мария не е единствената, която притежава очистваща сила. Исус „очиства“ всички нас, според 1 Йоан 1:7,9; Евреи 9:14,22; 10:2,16-19. Тъй като Исус вече е обещал това, всичко, което трябва да направим, е да се доверим на Неговата очистваща сила. Следователно, разчитането на Мария и огъня на Чистилището е ненужно, ако Исус вече е обещал да направи всичко това.

В: В 1 Коринтяни 3:16-17 как истинските християни са храм на Бога?

Отговор: При повърхностно четене изглежда, че тялото на вярващия е храм на Бога. Макар това да е вярно, не е точно това, което казва този стих. Всички местоимения са „вие“ в множествено число (ye или ya’ll), а „храм“ е в единствено число. Следователно, както подчертава „Коментарът на Библията за вярващите“ на стр. 1756, истинското значение на този стих е, че всички ние заедно сме единственият храм на Бога. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 579–581, за по-подробно обсъждане.

В: В 1 Кор. 3:18 и Як. 1:26 кои са поне десет вида самозаблуда, дори сред християните?

Отговор: Християните и другите хора могат да имат погрешни представи за някои неща, или пък не толкова погрешни, колкото погрешни приоритети.

Погрешни представи

Погрешни относно истината: Християните няма да отрекат съществени неща, като непорочното зачатие, смъртта на Исус за нашите грехове, физическото възкресение на Исус от мъртвите и т.н., защото ако го направят, тогава те не са истински християни. Но християните могат да грешат относно важни второстепенни въпроси, като кръщението, Господната вечеря, края на времената, футуризъм/претеризъм, апокрифите, „веднъж спасен – винаги спасен“, евангелизационни подходи, диспенсационализъм/теология на завета, евреите в Божия план, духовните дарби, възрастта на Земята, креационизъм/теистична еволюция, калвинизъм/арминианизъм, Божието средно знание, непогрешимост/безгрешност, призиви към олтара/възроди, съботата/неделята, да бъдеш воин, диаконисите и т.н.

Християните могат да търсят истината по тривиални или педантични причини, вместо да искат да преживяват Бога по-дълбоко и да Му служат по-добре. Трябва да искате да знаете всичко, което Бог иска да знаете, и трябва да желаете да не знаете онова, което Бог не иска да знаете.

Погрешно разбиране за Божието осигуряване: Някои християни са смятали, че щом дойдат при Христос, Бог ще ги предпази от всяко страдание. Или че Бог ще ги направи богати, или че винаги ще се радват на добро здраве.

Но не е нужно да се тревожим за Божието осигуряване. Както Бог се грижи дори за полските лилии, така ще се погрижи и за нас според Матей 6:28-29 и Лука 12:22-23.

Понякога вярващите забравят, че са били очистени от греховете си според 2 Петрово 1:9. Ние сме очистени и вместо да се борим със греха сами, ние трябва да помним да се възползваме от Божията очистваща сила, която Той ни е дал чрез Светия Дух.

Заблудени от разочарованието: Ако обичаме Бога както трябва, като Му се подчиняваме и Му служим, мислим, че можем да предполагаме, че ще имаме успех и няма да имаме разочарования или проблеми. Но защо да предполагаме това, когато това не беше вярно дори за Павел? Павел имаше отворена врата за проповядване в Троада в 2 Коринтяни 2:12-13, но имаше неспокойствие в ума си поради тревогата за Тит.

Заблудени относно света: Те могат да гледат на света като на свой приятел. Или пък могат да гледат на света като на нещо, от което трябва да излязат и да избягат. Не трябва да изоставяме първата си любов, както Откровение 2:4 предупреждава ефеската църква.

Заблудени относно себе си: Те могат да имат прекалено високо мнение за себе си и за своята работа, отколкото би трябвало. Могат да вярват, че Бог ги смята за по-специални от другите, защото правят повече. От друга страна, могат да мислят, че това, което правят на земята, изобщо няма голямо значение. Могат да вярват, че Бог не се интересува от тях. Или могат да вярват, че Бог не ги харесва много, защото не правят много неща, които се виждат. Никога не си прекалено велик, за да бъдеш слуга. И докато си по-велик от лилия, никога не си прекалено малък, за да бъдеш обект на специална грижа от страна на Бога.

Понякога християнин, който преди е правил много за Бога, може да „се почива на миналите си дела“ и да мисли, че вече не е нужно да следва Бога толкова отблизо или да Му служи толкова добре, заради това, което е направил в миналото. Но не би ли трябвало да искаш да изразиш любовта си към Бога точно сега?

Заблуда относно другите: По същия начин, по който човек може да бъде заблуден относно себе си, той може да бъде заблуден и относно другите. Той може да има прекалено високо мнение за някого, като го поставя на пиедестал. От друга страна, може да има лошо мнение за друг вярващ, защото смята, че той не прави много. Не трябва да ни е грижа да сме над другите или по-добри от тях; трябва да ни е грижа да угаждаме на нашия Господ.

Заблуда относно греха: Хората могат да имат погрешната представа, че „грехът ще направи нещата по-добри“. В краткосрочен план това може да изглежда вярно, но в дългосрочен план грехът никога не прави нещата по-добри. Всичко, което правите, се вижда от Бога; много от нещата, които правите, се виждат и от ангелите, и от демоните. Уверете се, че не правите неща, които не искате да ви видят да правите. Хората могат да си мислят: „Грехът засяга само мен“. Всъщност обаче грехът може да засегне всички, които знаят за вашия грях, а също и други хора.

Погрешни приоритети

Божието дело: Какво имаш да правиш, което е по-важно от служенето на Бога? Ако пренебрегваш служенето на Бога или му отделяш само малко останало време, не очаквай Божието благословение повече, отколкото са имали в Агей 1. Бог би могъл да те прибере у дома в небето още сега. Защо тогава все още си тук? Бог има някои неща, които иска да направиш.

Вашето семейство: Божието дело не се състои само в споделянето на Евангелието, в помагането на другите и в извършването на дела. Също толкова важно е да бъдете такива хора. Нужна е целенасочена, съзнателна и „ “ работа, за да бъдете добър съпруг, съпруга, майка, баща, син или дъщеря, сестра или брат, баба или дядо, или роднина по сватовство. Много християни, активни в служението, са съсипали семейния си живот поради небрежността си да отделят време за близките си. Искате ли да служите добре на Бога? Не го правите, ако не се справяте добре и в това.

Приятелите ви: Не трябва цялото ви време да бъде погълнато от приятели, но трябва да се отличавате като приятел по два начина. Можете да помогнете на приятелите си да бъдат спасени или да останат силни в Господа. Второ, можете да слушате и да се учите от благочестиви приятели. Можете да бъдете по-силни срещу изкушенията, включително обезсърчаването, ако имате благочестиви приятели, с които да споделяте живота си. Но избирайте приятелите си мъдро. Приятелите могат да те повлекат надолу, да те изкушават и да те разсейват. Още по-добре е, ако ти и приятелите ти участвате заедно в Божието дело и ако те са приятели и с твоя съпруг/съпруга, и с други членове на семейството.

Отвличащи фактори от света: Можете да бъдете отвличани не само от зли неща, но и от всички суетни неща на света. Един автор каза, че нашето общество „се забавлява до смърт“. Спортът, природата, филмите, пазаруването, храненето навън и културните събития не са лоши сами по себе си, но ако отнемат прекалено много от времето ви, пречейки ви да имате правилни приоритети, тогава те са станали погрешни за вас.

Изкушенията на греха: Огромна част от времето на хората се изразходва за телевизия и забавления, преследване на романтични връзки, опияняване (както и махмурлукът след това) и алчност. Ако можехте да се отдалечите от семейството си, да напуснете всичките си приятели, да се окажете в положение, в което бихте могли да служите на Бога само в ограничена степен, за да удвоите заплатата си за година-две, бихте ли го направили? И по-важното, би ли искал Бог да го направите?

Вероятно има и други начини да се самозаблуждаваме освен този. Всъщност е страшно колко много начини има. Още по-страшно е, че хората могат да оправдаят всеки от тях като нещо добро или поне като нещо, за което „Бог разбира“. Единствената надежда, която имаме да избегнем всичко това, е да останем близо до Бога в молитва, да се придържаме към Неговото слово и да слушаме съветите на нашите благочестиви приятели.

В: В 1 Кор. 3:19 защо Павел цитира като истинско писание думите на Елифаз от Йов 5:13, след като в Йов 42:7 Бог казва, че Елифаз не е говорил правилно за Бога?

Отговор: В Йов 42:7 не се казва, че всяка дума, изречена от Елифаз, е била погрешна. По-конкретно, Елифаз е сгрешил там, където е предположил, че Бог няма да допусне беда да сполети незаслужаващите. Въпреки това, общоприето е, че Елифаз е говорил правилно, когато е казал, че Бог „улавя мъдрите в тяхната лукавство“.

Дали това учение е било предадено за пръв път чрез Елифаз, или дали Елифаз го е научил от благочестив човек, който го е научил, не е известно, но това е без значение. Ключовите моменти са

1. Това е истина за Бога.

2. Това е записано в Старозаветното Писание, което Исус, евреите и ранната църква са признавали.

3. Павел просто казваше, че това е истина, записана в Писанието. Павел беше прав.

Въпрос: В 1 Кор. 3:21-22 как това представлява „списък на притежанията на едно Божие дете“?

Отговор: То включва учителите, от които се нуждаем, всичко необходимо за нашия живот и дори всичко, от което се нуждаем, за да „умрем добре“ за Бога. То включва това, от което се нуждаем в момента, и това, от което ще се нуждаем в бъдеще. Въпреки това, то не включва непременно всичко, което искаме.

В: В 1 Кор. 4:1 какво е необичайното в гръцката дума за „слуга“ тук?

О: В гръцкия език има четири думи за „слуга“:

doulos (1401) – обща дума за роб или слуга. Това е най-често използваната дума за слуга.

diakonos (1249) – от която произлиза думата „дякон“

huperetes / (мн.ч.) hyperetas (5257) – произлиза от думата „да греба“ и буквално означава галерен роб, който гребе на кораб. Може също да означава иконом, подчинен, служител, офицер или слуга. Сродната дума hypereteo означава „да бъдеш подчинен“.

pais (3816) – дете, което е роб или слуга.

Друга дума, oikonomous (3623), всъщност не означава роб, а иконом. В 1 Коринтяни 4:1 Павел използва huperetas за себе си и за другите си съработници. Това е единственото място, където Павел използва тази дума.

Въпрос: В 1 Кор. 4:1-3, за разлика от обикновения слуга, на икономът се възлага да пази и да върши определени неща. Каква е разликата в нашия християнски живот между това да бъдем слуги на Христос и това да бъдем иконом на Христос?

Отговор: Като цяло слугите просто трябва да правят това, което им се заповядва. Обикновено те се наблюдават – понякога защото не работят усърдно, освен ако не бъдат наблюдавани, а друг път просто защото винаги се налага да бъдат наблюдавани. Управителите са като Йосиф или като тримата слуги в притчата за талантите. Те не се контролират много; всъщност от тях се очаква да проявяват инициатива. Но макар да не се следи какво правят, резултатите им се разглеждат внимателно. Запазиха ли доверието, което им беше оказано? Взеха ли неща, които не им се полагаха? Постигнаха ли или се опитаха ли да постигнат това, което се изискваше от тях?

Ние не сме само слуги на Христос, но и настойници на Христос. Не става въпрос само за това дали сме направили това или не сме направили онова. Не става въпрос само за това дали сме обичали Бога много или малко. Става въпрос и за това дали сме изразили Божията любов в живота си чрез начина, по който сме се грижили за децата, възрастните членове на семейството и подчинените си. Какво влияние сме оказали върху съпруга/съпругата си и колегите си?

Ако вашият вярващ съпруг трябва да получи голяма награда на небето, защото е трябвало да ви търпи и да следва Христос въпреки вас, тогава има истински проблем!

Въпрос: В 1 Коринтяни 4:3-5, какви са някои погрешни начини, по които християните биха могли да съдят другите или да съдят преди определеното време?

Отговор: В 1 Коринтяни 12:10 разпознаването на духовете е духовен дар; съденето на другите не е. Можем да видим кое е правилно и кое е погрешно; кое е библейско, кое е против Библията, както и кое е извънбиблейско (като дъвченето на дъвка или решаването на алгебра). Християните могат да изключват непокаялите се грешници от църквата. Но да не съдим другите и да не съдим нещата преди определеното време всъщност вървят ръка за ръка. Ще дойде ли този човек в крайна сметка при Христос? Ще се покае ли по-късно? Бог знае, а не ние.

Една от причините, поради които не можем да съдим за тези неща, е, че не сме добри в това. Ние не сме по-добри, отколкото ако в Деяния 7 се опитахме да съдим какво ще се случи със Саул от Тарс, или веднага след Давид и Голиат – какво ще направи Давид по-късно.

Втората причина е, че това означава да унижаваме другия човек. Другият вярващ не е ваш слуга; той е Божий. Бог знае как да съди хората, а ние – не, но Бог също има правото да съди другите, а ние – не. Дали невярващият е един от избраните, който в крайна сметка ще бъде спасен, или сърцето му никога няма да се отвори и той е един от отхвърлените? Нямаме представа. Така че, ако наричаме невярващите „отхвърлени“, с гордост твърдим, че знаем със сигурност тяхната вечна съдба и дали някога ще се покаят, или не.

Въпрос: В 1 Кор. 4:3 как Павел не съди себе си?

О: Павел не се съизмерваше с другите и не се опитваше да гадае какъв вид награда ще получи в Рая. Павел обаче внимателно разглеждаше собствения си живот, за да не се отклони – нито неволно, нито умишлено – от целта си да бъде подобен на Христос.

В: 1 Кор. 4:3, защо Павел не се съдеше, след като в 2 Кор. 13:5 казва, че трябва да се самопроверяваме?

О: Това са различни гръцки думи. В 1 Коринтяни 4:3-4 се използва anakritho / anakrinun (съдя), а във 2 Коринтяни 13:5 се използва гръцката дума peirazete (Конкорданс на Стронг 3985), която се превежда по-добре като „разглеждам“.

В: В 1 Кор. 4:5 тук се използва необичайна фраза: „това, което е скрито (krypta) в тъмнината“. Какви са различните видове неща, скрити в тъмнината, за които трябва да се покаем? Какъв трябва да бъде обхватът на публичното изповядване?

Отговор: Всичко, което не бихте искали Бог, ангелите или други вярващи да видят, не бива да правите. Преди да съгрешите, помислете как ще обясните това, когато сте в небето. Обхватът на публичното изповядване трябва да съвпада с обхвата на знанието за греха. Изповядването на греха не е необходимо да се разгласява пред онези, които не са знаели за него; но онези, които са били наясно с него, трябва да знаят за изповядването и покаянието.

Ако искате да бъдете „супер християнин“, не бива да се влияете от „крипта-нощта“.

В: В 1 Кор. 4:6; Прит. 30:6 и Втор. 4:2 какво означава „да не излизаме извън написаното“?

Отговор: Това е повторение на отговора за Притчи 30:6.

Не само е глупаво, но и греховно опасно да се казва: „Бог е казал така“, когато Бог не го е казал. Няма нищо лошо да изразявате собственото си мнение или тълкуване, стига да е ясно, че това не е Божието слово. Евреите имаха обичай да стават на крака, когато четяха Божието слово, и да сядат, когато го тълкуваха. По този начин хората можеха да видят къде свършва Божието слово и къде започва човешкото тълкуване.

Когато хората безсрамно добавят към Божието слово или коварно твърдят, че тяхното човешко тълкуване е Божията истина, хората могат да си помислят, че Божието слово е провалило, ако човешките думи се окажат погрешни. Това не означава просто „не добавяйте лъжи към това, което Бог е написал“, а просто „не добавяйте нищо към това, което Бог е написал“. Макар християните да не са съгласни по много теории (и това е нормално), много нехристиянски разделения се дължат на това, че хората твърдят, че нещо е Божието слово, когато тяхното логическо заключение всъщност не е изложено в Писанието. Например,

1. Кога трябва да се кръщават хората?

2. Христос ще дойде ли преди, по време на или след скръбта?

3. Как хлябът и виното стават тялото и кръвта на Христос?

4. Каква точно степен на свобода имат хората?

5. Бог е ли извън времето, във времето или и двете?

Тъй като някои християни вярват във всяка една от възможните гледни точки, тогава някои християни трябва да имат правилни възгледи по тези въпроси. Ако обаче даден християнин смята, че Библията подкрепя неговата или нейната гледна точка по този въпрос, тогава той или тя приравнява човешкото мнение към Божието слово. Това не е добре, дори ако човешкото мнение всъщност е правилно.

В: В 1 Кор. 4:8-21 Павел изглежда раздразнен от коринтяните, от тяхното поведение, дребните им спорове и гордостта им. Какво трябва да правим, когато ни дразнят други християни?

Отговор: Има пет неща.

1. Помнете, че понякога Бог може да бъде много недоволен и от нашето поведение.

2. Не трябва да съдим чуждия слуга (Римляни 14:4).

3. Молете се за тях и молете се за търпение и повече любов за себе си.

4. Бог може да ви насочи да им говорите с изобличение, поправка или насърчение, но винаги с любов.

5. Любовта може да звучи нежно, но истинската любов може да бъде и безкомпромисно строга и сурова.

В: В 1 Коринтяни 4:9 какво е значението на това, че Павел говори тук за шествие?

О: Шествията бяха рядка, но заслужаваща внимание част от древноримския живот. Когато римски генерал спечелеше важна война, в негова чест се организираше победно шествие, което той водеше в Рим. В шествието участваха много от неговите пленници, оковани с вериги. Казано по-деликатно, преживяванията на Павел като апостол го подготвиха да се идентифицира лесно с такива пленници. Павел противопоставяше своя опит на самодоволството на коринтяните.

В: В 1 Кор. 4:10 християните признават ли, че вярват на Павел, който сам се нарича „глупак“?

Отговор: Ние не вярваме в Павел, а вярваме в Исус, Който знаеше какво прави, когато назначи Павел за Свой апостол. Павел не само имаше предвид, че неговата мъдрост е глупост в сравнение с Божията мъдрост, но осъзнаваше, че мъдростта на всеки човек е глупост в сравнение с Божията мъдрост. Въпреки това, в 1 Коринтяни 2:6-7 Павел също твърдеше, че неговото слово е Божията мъдрост, която не е от този свят.

В: Защо в 1 Коринтяни 4:15 коринтяните трябва да считат Павел за свой баща, след като Исус каза в Матей 23:9 да не наричате никого „баща“?

Отговор: Те не трябваше и не наричаха Павел „баща“. Павел просто дава пример за това как е станал като баща за тях, като ги е запознал с Евангелието. По същия начин Павел нарича филипяните част от своя венец във Филипяни 4:1.

Въпрос: Защо в 1 Коринтяни 5:1 Павел изключва мъжа, а не жената? Беше ли това двойствен стандарт?

О: Ако и двамата бяха членове на църквата, и двамата трябваше да бъдат изключени. Макар Писанието да мълчи за жената, Павел може би не е казал нищо за нея, защото тя никога не е твърдяла, че е християнка.

В „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 514) има интересна бележка встрани. Мъж, който има интимни отношения със съпругата на майка си или на баща си, не само е нарушавал старозаветния закон (Левит 18:8 и Второзаконие 22:30), но е нарушавал и римското право (Цицерон, „Pro Cluentio“ 6:15 и „Институции“ на Гай 1:63).

Гръцкият текст показва, че това не е било продължително действие. Не сме сигурни каква е била реакцията на коринтската църква спрямо този грях. Може би това е било гордост от това, че са толерирали онова, което погрешно са възприемали като „своята свобода в Христос“, както предполага „Коментарът на Библията за вярващите“, стр. 1759. Или може би са искали да пренебрегнат подобни възникнали проблеми. Или може би не са го толерирали при едни, но при други – хора, които даваха или служеха много – са им позволили да бъдат изключение. Не знаем, но всяко от изброените е било грях от страна на църквата. Църквата трябва да бъде в траур и да предприеме действия за изключване на члена, който не се е покаял за този грях. 1 Коринтяни 5:9-12 казва, че не трябва да съдим онези извън църквата, а да изключваме онези вътре, които правят това.

В: В 1 Коринтяни 5:5 какво означава „да предадем този човек на Сатана за унищожение на плътта“?

Отговор: Когато християнин или нехристиянин знае какво е правилно и отказва да го следва, тази молитва е „последно средство“, чрез което Бог би предал този човек на физически страдания от Сатана с цел дисциплиниране.

Може да се отбележи, че въпреки откритото въстание на Сатана срещу Бога, Бог все пак избира да използва Сатана като инструмент за Своето дисциплиниране и наказание. Както един християнин го е изразил, Сатана е неволен слуга на Всевишния Бог.

В: В 1 Кор. 5:7 какъв беше смисълът да се третира грехът като квас?

Отговор: В старозаветните времена веднъж годишно им беше заповядано да премахнат цялата квас от домовете си. Трябваше да почистят инструментите за приготвяне на хляб. Използваха лампа, за да търсят всякаква друга квас. Накрая се молеха: „О, Боже, изхвърлих цялата квас от дома си, и ако има някаква квас, за която не знам, с цялото си сърце я изхвърлям също.“ Това илюстрира задълбочеността и сериозността, с които трябва да се опитваме да избавим живота си от греха. Вижте „Библейския коментар на вярващия“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1760, за повече информация.

Въпрос: В 1 Кор. 5:9 има ли доказателство за съществуването на предишно писмо до коринтяните?

Отговор: Консервативните християнски учени имат три мнения.

1. Изгубено писмо: Това се отнася до по-ранно писмо, което Бог не е счел за необходимо да запази като Свещено Писание. Не всичко, което Павел някога е написал, е трябвало да бъде Свещено Писание.

2. Съхранено във 2 Коринтяни: Това се отнася до по-ранно писмо, което е съхранено като фрагмент във 2 Коринтяни и което би могло да бъде съхранено в рамките на 2 Коринтяни 1–9.

3. Не е било написано предишно писмо. Павел е използвал аористното време в гръцкия език, което може да се отнася до това, което Павел пише в момента. Пример за използването на аориста „ “ от Павел точно по този начин се намира в 1 Коринтяни 9:15. В подкрепа на това становище е пълното мълчание в ранната църква относно каквото и да е предишно писмо.

Въпрос: Как трябва да се прилага църковната дисциплина в 1 Коринтяни 5:9-13?

О: Църковната дисциплина понякога е необходима като форма на „строга любов“, прилагана в интерес на църквата, света и грешния човек. Както посочва „Коментарът на Библията за вярващите“ (стр. 1760–1761), отлъчването не е самоцел, а средство. То има тройна цел. Тя има за цел да събуди съзнанието на съгрешилия вярващ, че това не се толерира. Тя има за цел да предпази другите членове на църквата от евентуално подражаване на неговия или нейния лош пример. Тя има за цел да покаже на света, че ние не сме такива. Но онези, които са подложени на дисциплина, след като покажат покаяние, могат да бъдат възстановени в църквата.

Ако за определени грехове не се покае, тогава членът трябва да бъде отлъчен от църквата. Някои примери са убийство, сексуална неморалност, кражба, идолопоклонство и други неща. Но това е още по-сериозно за старейшина или дякон. От тях се очаква да познават истината и да могат да поучават, но също така се очаква да бъдат пример. Ако не са добър пример, тогава трябва да бъдат отстранени от ръководството и заместени с някой, който е бил добър пример.

В: Според 1 Коринтяни 6:1-8, трябва ли християните да се съдят помежду си в светските съдилища?

Отговор: Не. Християните могат и трябва да се подчинят на задължителен арбитраж от други християни, но послушните християни не се съдят един друг в светски съдилища. Ако някой се чуди как другата страна може все пак да е истински християнин и да се държи по този начин, това не е оправдание да я съди. Ако другата страна твърди, че е християнин, но не е съгласна по второстепенни доктрини, като например вида на кръщението, загубата на спасението и т.н., това също не е оправдание да я съди. Въпреки това, ако другата страна твърди, че е християнин, но отказва да признае основни доктрини като изкупителното дело на Христос, божествеността на Христос, разпъването на кръста, физическото възкресение (съгласно 1 Коринтяни 15), тогава тя не е истински християнин и е допустимо да бъде съдена, макар че все пак е по-добре да се постигне извънсъдебно споразумение, ако е възможно.

Целият Псалом 133 разказва колко е добро и приятно за християните да живеят заедно в единство. Когато истински християни имат разногласие, и двете страни трябва да се стремят да го разрешат, за да възстановят радостта от общението помежду си.

В: В 1 Коринтяни 6:2-3 как светиите (всички вярващи) ще съдят всичко, след като Бог е Съдията?

Отговор: Бог ще съди всички хора. Въпреки това, Бог ще делегира част от Своето съдене на нещата и ангелите на християните в Небесата.

Въпрос: В 1 Коринтяни 6:9-10, тъй като тези хора няма да отидат в Небесата, как изобщо може някой да отиде там?

О: Първо нека направим въпроса по-труден, а след това ще му отговорим. Павел никога не е казвал, че този списък е изчерпателен; с други думи, макар че тези неща могат да попречат на някого да отиде в небето, човек би могъл да спазва всички тези неща, но да не спазва други, и пак да не отиде в небето.

Отговорът на този въпрос се крие в 1 Коринтяни 6:11. Това е откровено признание, че някои от тях са вършили тези неща, преди да дойдат при Христос, но че Исус ги е очистил, осветил и оправдал. Делото на Исус е да направи невъзможното възможно – да вземе хора, които никога не биха могли да стигнат до небето сами (а това са всички), и да ги отведе в небето заедно с Него.

В: В 1 Коринтяни 6:9 възгледите на Павел за хомосексуалността бяха ли само негово лично мнение?

Отговор: Не. Това беше учението на апостол Павел, а думите на Павел имаха авторитет от Бога, както показват 1 Коринтяни 14:37 и Галатяни 1:12.

В: 1 Коринтяни 6:9 учи ли срещу всякаква хомосексуалност или само срещу „хомосексуалните престъпници“?

Отговор: Няма никаква неяснота нито в определението, нито в гръцката дума, която той е използвал. Това, което някои хора поставят под въпрос, е обхватът на стиха.

Определение: За гърците, особено за спартанците, хомосексуалността беше обичайна практика. Някои дори отглеждаха деца с единствената цел да ги превърнат в мъжки и женски проститутки. Гърците правеха разграничение между 1) мъжете, които имаха сексуални отношения с момчета, и 2) момчетата, които бяха използвани от мъжете. Гръцката дума „арсенокоитай“ означава мъжете.

Обхват: Някои твърдят, че тъй като Павел е използвал точно тази гръцка дума, той по някакъв начин е отменил това, което Левит 18:22; 20:13 и Римляни 1:26-27 казват за хомосексуалността като цяло. Истината обаче е, че Павел използва конкретна дума, за да напомни на читателите си за осъждането на цялата тази практика.

В ранната църква нямаше и намек, че забраната не се отнася за цялата хомосексуалност. Виж Климент Александрийски, „Наставникът“ 3:12, както и обсъждането на Римляни 1:26-27 и Левит 18:22; 20:13.

В: В 1 Коринтяни 6:13 как може Бог да възкреси телата ни, след като ще ги унищожи?

Отговор: „Унищожени“ не означава, че те са трайно неспособни да бъдат възкресени. Бог ще ни възкреси и ще ни даде физически тела, дори на християните, които са били убити и изядени от зверове.

Въпрос: Според 2 Коринтяни 6:14 трябва ли християнският пастор да извърши сватбена церемония между християнин и нехристиянин?

О: Християнинът, който сключва такъв брак, не се подчинява на Божията воля, затова пасторът не бива да го прави. Предполагам обаче, че сключването на брак между двама нехристияни е допустимо.

Р. С. Спроул казва относно сключването на брак между християнин и нехристиянин: „Като общо правило, аз не го правя. Не го правя, защото съм убеден, че Бог не ми позволява да го правя.“ Като цяло пасторите, както и всички останали от нас, трябва да внимават да не дават своето одобрение на греха.

Въпрос: Как трябва да се променим, като осъзнаваме, че сме „купени с цена“, както се казва в 1 Коринтяни 6:20?

Отговор: Животът ни вече не ни принадлежи. Уилям Борден от Йейл беше милионерът, син на семейство Борден, което продаваше мляко „Борден“. Той написа, че като вярващи „ако вземем живота си и правим с него каквото си искаме, ние вземаме нещо, което не ни принадлежи, и следователно сме крадци!“, цитирано от „Библейски коментар за вярващите“, стр. 1993.

В: В 1 Коринтяни 7:2, трябва ли всеки да бъде женен?

Отговор: Бракът е нормалното състояние за човечеството като цяло. Въпреки това Павел, когато е писал този стих, както и други, не е трябвало да се женят, както показва 1 Коринтяни 7:7-8, 25-29.

В: В 1 Кор. 7:3-5, допустимо ли е да се въздържаш сексуално от съпруга си за определен период от време?

Отговор: Тук става дума за човек, който се е оженил с очакването, че ще има сексуална близост, а съпругът или съпругата едностранно е решил/а да промени това, за което и двамата са се съгласили. Смисълът на гръцкия текст е, че човек не трябва да се въздържа сексуално от съпруга или съпругата си, освен с взаимно съгласие, за да се моли за кратко време. Това важи независимо дали съпругът или съпругата е вярващ или невярващ. Следователно използването на секса или липсата му като награда (или наказание) е против Библията.

В „Църковна история“ на Созомен (370/380–425 г. сл. Хр.), книга 3, глава 14, стр. 293, се разказва за отстъпнически монаси, които осъждаха брака, и за хора, които не ядяха животинска храна. Много жени бяха заблудени от тях и напуснаха съпрузите си, но, неспособни да останат в целомъдрие, изпаднаха в прелюбодеяние. Някои жени се обличаха в мъжки дрехи.

В: Противоречи ли 1 Кор. 7:10–16 на Мат. 5:32 и 19:8–9 относно развода?

Отговор: Не. Матей 5:32 и 19:8-9 разглеждат инициирането на развод, независимо дали човек е християнин или не. 1 Коринтяни 7:10-16 казва, че можем да позволим на невярващия съпруг да инициира развод, ако това е, което той наистина иска.

В: Позволява ли 1 Кор. 7:10-16 развод поради изоставяне на съпруга?

О: Разбира се, разводът е доста трайно раздяла, но гръцките думи всъщност не означават „развод“, а „раздяла“ или „напускане“, така че тук се включва както разводът, така и изоставянето. Въпреки това, краткосрочната или пробната раздяла не представлява трайно напускане и не е включена тук. Вижте „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 398–401, за по-подробно обсъждане на по-широките въпроси.

В: В 1 Кор. 7:10–16 и 1 Кор. 7:25–29 би ли било възможно Павел да е написал лични мнения, които не са част от Писанието? Как ранната църква (и ние) бихме могли да знаем, че не трябва да ги приемаме?

Отговор: Разбира се. Те са водили много разговори, които не са записани в Писанието. Освен това Павел вероятно е написал предишно лично писмо до коринтяните преди 1 Коринтяни, както показва 1 Коринтяни 5:9.

Тертулиан, писал между 198 и 220 г. сл. Хр., също споменава, че учението на Павел тук е Свещеното Писание, но той прави разграничение между това, което Павел казва от свое име, и това, което повтаря думите на Исус. В „Насърчение към целомъдрие“, гл. 3, стр. 52

Някои се опитват да твърдят, че това е просто личното мнение на Павел, а консервативните християни казват, че това все пак е авторитетно учение. Всички би трябвало да могат да се съгласят по пет неща:

1. В съседните стихове на 1 Коринтяни 7:8–13 и 7:17 няма учение, което да не можем да извлечем от другаде в Библията.

2. 1 Коринтяни 7:14-16 е ново учение, което не се среща никъде другаде в Новия Завет, а 1 Коринтяни 7:12-13 е прелюдия към него.

3. Павел казва, че Господ не е казал това директно.

4. Павел казва, че това, което е написал, са Божиите думи в 1 Коринтяни 2:13; 14:37. Петър казва, че думите на Павел са Писание в 2 Петрово 3:15-16.

5. Павел никога не е казвал, че това не притежава апостолската власт на останалите му учения.

Въпрос: Според 1 Коринтяни 7:12-13, могат ли християните да се развеждат с невярващите си съпрузи?

Отговор: Християните не трябва да инициират развод, освен в случай на изневяра (Матей 5:32) или в крайни случаи, свързани с живота или смъртта на съпруга или децата.

Въпреки това, ако невярващият съпруг или съпруга инициира развод, християните могат да го или я оставят да си тръгне, както се казва в 1 Коринтяни 7:15: „Бог ви е призовал да живеете в мир“ в тази ситуация. Мнозина считат изоставянето за равносилно на иницииране на развод. В книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 247, също се обясняват 1 Коринтяни 7:14, 15, 39.

В: В 1 Коринтяни 7:12–16, ако невярващ съпруг се разведе с християнин, може ли християнинът да сключи нов брак?

Отговор: 1 Коринтяни 7:15 казва, че християнинът „не е обвързан“ в такива случаи. Това би означавало, че християнинът може да сключи нов брак, ако не е бил този, който е инициирал развода.

„Новият международен библейски коментар“ (стр. 1362) и „Коментарът за познаване на Библията: Новият Завет“ (стр. 518) посочват, че гръцкият текст подкрепя същото тълкуване.

В: Доказва ли 1 Коринтяни 7:14, или поне подкрепя ли, кръщението на бебета?

Отговор: Не. Ако фактът, че децата са „свети“, подкрепяше кръщението им, тогава осветението на съпруга би подкрепило кръщението и на невярващите съпрузи.

Този стих означава, че Бог все пак ще благослови децата на вярващите, дори когато единият съпруг не е вярващ. Ако дете с един християнски родител не е било кръстено като бебе поради желанието на нехристиянския родител, този стих все пак би бил верен и би се отнасял за това дете.

В Швеция, която беше официално лютеранска държава до 2000 г., не се провеждат публични церемонии по кръщение на бебета. Кръщението на бебета напълно пропуска същността на това човекът сам да избере да бъде кръстен.

Но децата, отгледани от вярващ родител, ще чуят (или поне би трябвало да чуят) Евангелието, ще бъдат обучавани в Библията и ще се научат да се молят на Бога и да помагат на другите.

Вижте също обсъждането на Колосяни 2:11-12 и 1 Коринтяни 1:16 за повече информация.

В: В 1 Коринтяни 7:14, тъй като децата на вярващ родител са осветени, все пак ли са грешни?

Отговор: Да, защото „осветени“ не означава „безгрешни“. Всички, с изключение на Адам, Ева и Исус, са родени с греховна природа. 1 Коринтяни 7:14 просто казва, че децата на вярващ са под специалната Божия закрила. Вижте „Трудности и привидни противоречия в Библията“, стр. 244–255, за допълнителен отговор.

В: В 1 Коринтяни 7:18-19, тъй като обрязването не е нищо, а в Галатяни 5:2-3 се казва, че не трябва да се обрязваме, защо Павел е обрязал Тимотей в Деяния 16:3?

Отговор: Павел е обрязал Тимотей, защото евреите в този район са знаели, че бащата на Тимотей е грък. Вижте обсъждането на Деяния 16:3 за повече информация.

Въпрос: В 1 Кор. 7:21-23 Павел противоречи ли на това, което е казал в Еф. 6:5-8 относно робството?

О: Не. Ето кратко обобщение на учението на Павел.

а) Избягвайте да ставате роби.

б) Ако си роб и можеш да си спечелиш (изкупиш) свободата, направи го. (1 Коринтяни 7:21, 23)

в) Дотогава се научете да се задоволявате с настоящото си положение.

Като се има предвид, че за един беден свободен човек е било трудно да си изкарва честно прехраната в големите градове и че две трети от коринтяните са били роби, 1 Коринтяни 7:21-23 е мъдро и прагматично.

В Стария Завет хората не трябваше да бъдат отвличани и продавани като роби (Изход 21:16); робите не трябваше да бъдат малтретирани (Изход 21:26-27), а избягалите роби не трябваше да бъдат връщани на господарите си (Второзаконие 23:15-16).

Като странична бележка, по-късният еврейски писател Маймонид е казал, че никой роб не може да бъде пророк. Но в църквата, тъй като няма разграничение между роб и свободен, всеки може да бъде пророк. Вижте „The Expositor's Greek Testament“, том 2, стр. 80 за повече информация по този въпрос.

Вижте също обсъждането на Тит 2:9, Филемон 10-15, „Библейският коментар на Тони Еванс“, стр. 1232, и „Трудните изречения на Библията“, стр. 591-593 и стр. 642-644 за повече информация.

В: В 1 Кор. 7:25-26 това се отнася ли за девици или за мъже?

Отговор: Отнася се както за мъжете, така и за жените. Същият термин „девици“ се използва за мъже в Откровение 14:4. Много пъти в Библията се дават примери с мъже за неща, които важат и за двата пола.

В: В 1 Кор. 7:29 трябвало ли е християните да избягват брака преди 2000 години, защото времето е кратко?

О: В ретроспектива даденият съвет е бил мъдър, тъй като в рамките на десет години започнаха жестоки гонения. Павел не ни даде всички подробности защо времето е било кратко, а просто спомена „настоящата криза“ и големите промени в 1 Коринтяни 7:26,31.

Подобно на един земен родител, понякога Бог ни казва неща, без да ни дава всички причини или контекст. Ако сме мъдри, ще се подчиним на Бог независимо от това.

Тертулиан, писал през 198–220 г. сл. Хр. в „De Corona“, гл. 13, стр. 101, споменава, че „апостолът [Павел] заповядва на хората да се женят в Господа“.

Въпрос: В 1 Коринтяни 7:29-31 изразът „този свят в сегашния си вид преминава“ отнася ли се до преследванията по онова време или до второто пришествие на Христос?

О: Преди да отговорим на въпроса, нека направим няколко забележки относно съдържанието на този пасаж. Павел дава както съвети, така и заповеди, и казва, че го прави поради едно предсказание и едно наблюдение. Той съветва (а не заповядва) хората да не сключват брак. Казва на вярващите да не плачат, да не се радват и да не се тревожат за притежанията си (т.е. да приемат стоически това, което предстои да се случи). Той дава две причини (7:28б) – предсказание за кратък период от време и че ще има неприятности в плътта, както и наблюдението: (7:31б) „Защото този свят в сегашния си вид [в момента] преминава.“ Що се отнася до това, че светът в сегашния си вид (schema на гръцки) отминава, в „Коментар на Библията за вярващите“ (стр. 1770) се казва, че последната фраза всъщност е заимствана от гръцкия театър и означава смяна на сцената.

Що се отнася до отговора, християнските учени не са единодушни, тъй като той се вписва и в двете.

(вероятен отговор) Преследване: Освен местните интензивни преследвания, в рамките на десет години след написването на това писмо от Павел е имало интензивно общо преследване. По този начин християните щяха да преживеят много тежки времена, а за омъжените и омъжените щеше да бъде още по-трудно. Не се оставяйте да бъдете обзети от плач, защото ще има много преследвания. Не се оставяйте да бъдете завладени от радост или от привързаност към притежанията си, защото нещата ще бъдат много преходни. Павел не казва нищо тук за това кога светът в сегашния си вид ще е напълно отминал. По-скоро Павел казва, че светът в сегашния си вид е в процес на отминаване. Християнството стана законна и привилегирована религия в Римската империя едва през 325 г. сл. Хр., но процесът беше труден и болезнен за последователите на Христос. „Новият международен библейски коментар“ (стр. 1363) и „Библейският коментар на Експозитора“, том 10, стр. 235, поддържат мнението, че Павел говори за гоненията по времето си.

(малко вероятно) Второто пришествие на Господа: Според това виждане Павел има предвид второто пришествие на Христос. Отново, Павел не е направил никакво предсказание кога светът в сегашния му вид ще е преминал, а само че той вече е в процес на преминаване. С други думи, Павел не казва кога ще зазвъни будилникът, а по-скоро, че часовникът тиктака напред. Тъй като обаче часовникът тиктака, Павел ги съветва да се посветят с цялото си сърце на Господа и Неговото дело и да не се заплитат в светски неща, независимо дали те причиняват тъга, радост или придобиване на имущество. Той съветва да се въздържат от брак, за да могат хората да се посветят повече на делото на Господа, защото никога не знаем кога Христос ще се завърне. „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“ (стр. 519) и „Believer’s Bible Commentary“ (стр. 1770) подкрепят мнението, че става дума за завръщането на Господа. „NIV Study Bible“ (стр. 1743) посочва, че някои споделят това мнение, но не го подкрепя.

Най-вероятно е първото тълкуване, защото този съвет, който Павел дава в този стих, включително да бъдем като онези, които не плачат и не се радват, би важал както за онова време, така и за други периоди на преследване. Второто тълкуване би направило съвета на Павел валиден за онова време и за всички времена оттогава нататък, докато Христос се завърне.

В: Какво означава 1 Кор. 7:30-31?

Отговор: Тези стихове са много добър съвет както за времето на Павел, така и за всеки път, когато християните са на прага на тежки преследвания. Дори когато християните не са преследвани, е мъдро да се „държим само леко“ за всички земни неща, било то радостта от брака или друго щастие, притежанията или дори скръбта. Никога не се знае кога те могат да ни бъдат отнети или колко време ни остава. Знаете обаче, че през краткото време, през което сме тук, Бог иска да блестим за Него и да вършим Неговата воля.

Не можем да живеем както каза малкият Калвин в комикса „Калвин и Хобс“: „Бог ме е сложил тук, на земята, за да постигна определени неща, а при това темпо, с което вървят нещата, ще живея вечно!“

В: В 1 Кор. 7:31 как „този свят в сегашния си вид… преминава“?

Отговор: Пришествието на Исус и разпространението на християнството бяха най-значимото историческо събитие на това време. Въпреки това, преди християнството да стане както законна, така и предпочитана религия в Римската империя при император Константин през 324 г. сл. Хр., християните щяха да преживеят голямото изпитание на десет преследвания.

В: В 1 Кор. 7:36 кой е мъжът тук – бащата или годеникът и бъдещият съпруг?

О: Това е годеникът. Не бащата я омъжва, а годеникът, който се тревожи за неподходящото поведение.

Друго тълкуване е, че думата „девица“ се отнася не към лицето, а към девствеността на лицето. По този начин мъжът се тревожи за собствената си девственост и за това, че преминава разцвета на младостта си. „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 1771) поддържа това тълкуване.

В: В 1 Кор. 7:23; 6:20, каква е общата тема между 1 Кор. 6 и 7?

Отговор: И двата стиха подчертават, че трябва да живеем така, сякаш сме „купени с цена“: кръвта на Исус. 1 Коринтяни 6:20 казва, че тъй като сме купени с цена, трябва да прославяме Бога с тялото си. 1 Коринтяни 7:23 казва, че тъй като сме купени с цена, не трябва да ставаме роби на хората.

В: В 1 Кор. 8:4, тъй като „идолът не е нищо“, защо идолопоклонството се осъжда толкова строго в 1 Кор. 10:20, Изх. 20:4, Лев. 19:4, 26:1,30?

Отговор: Тук е полезна една аналогия. Въображаем парашут е нищо, но да разчиташ на несъществуващ парашут е нещо смъртоносно. По същия начин идолът е нищо, но да възлагаш доверието си на идол е нещо смъртоносно. Бог подчертава в много пасажи, че не можеш да възлагаш доверието си едновременно на Него и на идол.

В: В 1 Кор. 8:4, 7–13 допустимо ли е да ядем месо, принесено в жертва на идоли, или трябва да се въздържаме, както казва Деяния 15:28–29?

Отговор: Римляни 14 показва, че това може да е погрешно или допустимо в зависимост от обстоятелствата.

а) Не е правилно да присъстваш на празник в чест на идола. Не е правилно да ядеш месо оттам, ако го възприемаш като някаква форма на поклонение пред идола. Римляни 14:23 казва, че всичко, което не произтича от вяра, е грях.

б) Допустимо е да ядете месото (с едно изключение), ако осъзнавате, че цялата храна идва от Бога, а не от идолите, и че не се покланяте на никакви идоли.

б2) Изключение е, ако по-слаб християнин или нехристиянин би сметнал, че яденето ви е компромис с вашата вяра. Не трябва да предизвикваме другите да се препъват (Римляни 14:10, 13) и трябва да избягваме да даваме вид на зло (1 Солунци 5:22 и 2 Коринтяни 8:21).

В: 1 Коринтяни 8:5 и Йоан 10:35 учат ли за много богове?

Отговор: Не. 1 Коринтяни 8:5 се отнася до всички идоли, в които вярваха нехристияните. Има много богове, но има само Един, който с право се нарича Бог. Трябва да се покланяме на „единствения Бог“ (1 Тимотей 1:17). Вижте също обсъждането на Йоан 10:35. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) в „Против Хермоген“, глава 4, „Предникейски отци“, том 3, стр. 479, е един от първите, които обсъждат 1 Коринтяни 8:5. Той казва, че множеството богове са богове само по име, докато има само един истински Бог. Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) също отговаря на това възражение в своето произведение „Против Целз“, книга 8, глава 4, стр. 641.

Бихте ли яли в храм на идол, в противоречие с 10-ти стих от същата глава? Наистина има много идоли, но бихте ли проповядвали, че тези богове са истински, в противоречие с 4-ти стих? Ако не, тогава не можете да използвате 5-ти стих, за да говорите за множество истински богове. 6-ти стих казва, че ние се различаваме по това, че вярваме само в един Бог.

Като странична бележка, първият човек, който е засегнал този въпрос и е дал по същество същия отговор, е Ириней, епископ на Лион, в „Против ересите“ на Ириней, книга 3, глава 6.5, стр. 420.

Веднъж един мормон каза на моя съквартирант християнин, Грег, че има много богове, но има само един бог на този свят, и че той се покланя на бога на този свят. Въпреки това, според 2 Коринтяни 4:4 и 1 Йоан 5:19 богът на този свят е Сатана. Ириней от Лион (живял 120–202 г. сл. Хр., писал 182–188 г. сл. Хр.) във „Фрагмент 46“, стр. 575, също казва, че богът на този свят е Сатана.

В: Учи ли 1 Коринтяни 8:6, че Исус не е Всемогъщият Бог, както твърдят Свидетелите на Йехова?

Отговор: Не. В този стих думата „Бог“ се отнася за Бог Отец, но Свидетелите на Йехова биха трябвало да пренебрегнат всички останали стихове, които казват, че Исус е Бог, като Йоан 20:28–29 и Йоан 8:58. Те биха трябвало да отрекат, че има поне две значения на думата „Бог“, което противоречи на Евреи 1:8 и Евреи 1:9. Те биха трябвало да откажат да почитат Сина, както почитат Отца, което противоречи на Йоан 5:23.

Свидетелите на Йехова се опитват да направят разграничение между „Всемогъщия Бог“ (Отецът) и „Могъщия Бог“, за когото твърдят, че е Синът. Макар че в Троицата съществува разграничение между трите лица, тъй като Бог е Всемогъщ, или има отделни богове, както подсказват Свидетелите на Йехова, или има само Един Бог, и Той е Всемогъщ.

Въпрос: Според 1 Коринтяни 8:6-13 какво трябва да правят християните по отношение на празненствата по случай края на Рамадана за мюсюлманите, Дивали в Индия и други празници?

Отговор: Като цяло не участвайте в никакви религиозни обреди. Но ако сте поканени на трапеза, това може да е приемливо, а може и да не е. Ако това би подкопало вярата на новоповярвал, тогава не яжте. Ако някой би помислил, че правите компромис с християнските си принципи, тогава не яжте. В противен случай е напълно приемливо да приемете гостоприемството им и да ядете. Разбира се, можете да ги поканите и на нашите празници.

Според един източник индийският празник Дивали, празникът на светлините, е толкова стар, че никой не знае причината за него и всъщност не е религиозен. Според друг източник причината, която дават за Дивали на едно място, е напълно различна от тази на друго място. Според трети източник той е религиозен и се празнува в чест на момента, когато на бога Рама, въплътил се на земята, е било позволено да се върне у дома след изгнанието си. Така че нещата стават доста сложни, освен ако просто не сте наоколо на този ден. Затова, ако има някаква церемония, пропуснете я. Можете да ядете храната, ако сте поканени. Разбира се, не яжте нищо, ако просто се натрапите на трапезата и не сте поканени.

В: В 1 Кор. 8:6-13, трябва ли християните да ядат месо, което е халал – месо, което мюсюлманите са заклали, след като са призовали благословията на Аллах върху него?

Отговор: В езическите храмове също се молеха над жертвата. Молитвата към друг бог няма никакво въздействие върху месото, така че за християнина е допустимо да го яде, освен ако това не нарани съвестта на друг.

В: В 1 Кор. 8:11 как нашите действия по отношение на месото, принесено в жертва на идоли, могат да доведат до „погиването“ на нашия християнски брат, след като Йоан 10:28 казва, че те никога няма да загинат?

О: Въпреки че гръцките думи са едни и същи (само с различно окончание) – apoleitai/apoluntai – значението им е различно. Истинските християни не са единодушни по въпроса дали вярващите могат да загубят спасението си. Независимо от това, вярващите, за съжаление, могат да загубят свидетелството си и чистата си съвест, като ядат храна, когато смятат, че това е погрешно.

В: В 1 Коринтяни 9:1-2 Павел беше ли апостол само за коринтяните или за всички?

О: Самият Павел казва, че е апостол не само на коринтяните, но и на всички в 1 Тимотей 1:1; 2:7; Римляни 1:1; Галатяни 1:1; Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 2 Тимотей 1:1 и Тит 1:1.

В: В 1 Кор. 9:1-7 някои поставят под съмнение авторитета на Павел като апостол. Когато днес християни погрешно оспорват авторитета на пастор, старейшина или друг християнски лидер, какво бихте им казали?

Отговор: Библията съдържа много примери за хора, които неправомерно са оспорвали своите водачи. Мириам се противопостави на брака на Мойсей с кушитка, и Бог я порази с проказа в Числа 12. Израилтяните роптаеха срещу Мойсей и Бог заплаши да ги лиши от наследството им в Числа 14:11-12. Корей и неговите последователи се въстаха срещу Мойсей и бяха погълнати от земята в Числа 16:1-36. Народът оспори Мойсей и Аарон относно Корей и избухна чума в Числа 16:41-50.

Ако един лидер направи нещо, което трябва да бъде доведено до знанието на другите старейшини, тогава го споменете пред тях. Но освен това не бива да клюкарстваме за нашите лидери.

Ако един лидер вземе лошо решение или направи нещо погрешно, трябва да поговорите с него, за да се поправи това, като не забравяте, че всички ние сме вземали лоши решения или сме правили погрешни неща. Ако един лидер е замесен в ерес, която погубва душите, в кражба или в непокаяни тежки грехове, той трябва да бъде отстранен от лидерската си длъжност. Но в противен случай не бихте искали да бъдете като онези примери от Библията и накрая да се изправите пред Христовия съд.

В: Според 1 Кор. 9:5 и Мат. 12:46-47; 13:55-56; Деян. 1:14; Гал. 1:19, имал ли е Исус братя?

Отговор: Да, Исус е имал полубратя.

Повечето некатолици обикновено приемат буквалното значение на тези стихове, а именно, че Исус наистина е имал братя. Ранните християни са го тълкували по същия начин. Братята на Исус са били Яков (авторът на Посланието на Яков), Йосиф, Симон и Юда [Юда] (авторът на Посланието на Юда), според Матей 13:55-56.

Повечето католици приемат, че под „братя“ се има предвид братовчеди, тъй като Католическата църква учи, че Мария е останала девица завинаги.

Въпреки това гръцката дума за братовчед, suggenes, която е използвана в Лука 1:36 и 1:58, е била на разположение на Павел и Матей, но те не са я използвали. Тъй като някои католици обичат да напомнят на хората за важността на християнската традиция, Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) в „Опровержение на всички ереси“, глава 2, споменава Яков като брат на нашия Господ.

Други стихове, в които се споменават братята на Исус, са Матей 13:55; Марко 3:31-32, Лука 8:19-20 и Йоан 2:12; 7:3,5,10.

В: В 1 Кор. 9:5 Петър (Кефа) имал ли е съпруга?

Отговор: Освен че 1 Коринтяни 9:5 го посочва, в Матей 8:14 и Лука 4:38-39 Исус изцелил свекървата на Петър от треска. Климент Александрийски („Стромати“, 193–202 г. сл. Хр.) и Евсевий в „Църковна история“ (3:30) също учат, че Петър е бил женен и е имал деца.

Според „Църковна история“ на Евсевий 3:30: „Казват, че когато блаженият Петър видял собствената си съпруга да я водят на смърт, той се зарадвал поради нейното призоваване и завръщането ѝ у дома и ѝ извикал много окуражително и утешително, обръщайки се към нея по име и казвайки: „О, ти, спомни си Господа.“ Такъв беше бракът на блажените и тяхното съвършено отношение към най-скъпите им хора“ (Stromata, книга 7, глава 2)

Исус изцели свекървата на Петър в началото на Своето служение (Матей 8:14–17; Марко 1:29–34; Лука 4:38–39). Следователно Петър вероятно е бил женен, преди да срещне Исус.

Въпрос: В 1 Коринтяни 9:12 как може Евангелието на Христос да бъде възпрепятствано?

Отговор: „Евангелието“ е просто „благата вест“ за Исус Христос. Разпространяването и предаването на Евангелието могат да бъдат възпрепятствани от невярващите. То може да бъде ограничено и от вярващи, които поради страх от преследване или по други причини не желаят да проповядват цялото Евангелие.

Евангелието може да се съобщи чрез четири прости точки.

1. Да разберем донякъде кой е Бог, че има само един Триединен Бог и че не трябва да се покланяме на никакви други т.нар. богове.

2. Да осъзнаем кои сме ние – че сме родени с греховна природа и се нуждаем от очистване и прощение на греховете си. Не можем да стигнем до Рая със собствените си заслуги.

3. Да разберем, че Исус Христос, чрез Своята смърт на кръста и възкресението от мъртвите, е осигурил единствения път за всеки да отиде в Рая.

4. Да осъзнаем, че трябва да призоваваме Бога, да се уповаваме на Господа и да разберем, че кръвта на Исус е платила цената за нашите грехове.

След като се родим отново като деца на Бога, знаем, че Светият Дух обитава в нас и действа в нас, за да живеем по начин, угоден на Бога. Макар че все още ще съгрешаваме, Бог ни освещава, за да ни направи по-подобни на Христос. Ние трябва да живеем в послушание към Божиите заповеди, да се кръстим с вода и да водим живот, в който на първо място обичаме Бога и обичаме другите.

В: В 1 Кор. 9:12, 18–19, 22, кога не трябва да упражняваме правата, които ни принадлежат?

Отговор: Никой не би постъпил разумно, ако упражни незначително право по някакъв тривиален въпрос, ако това означава да се откаже от важно право по нещо съществено. Едно от най-важните ни „права“, или всъщност привилегии, е да участваме заедно със Светия Дух в разпространяването на животворното послание на Евангелието към другите. Трябва незабавно да сме готови да се откажем от повечето от останалите си права, вместо да се откажем от привилегията си да вършим Божията работа.

В: Според 1 Коринтяни 9:14, трябва ли всеки, който проповядва Евангелието, да се издържа от Евангелието?

Отговор: Както показва 1 Коринтяни 9:15, това е привилегия, а не заповед. Напълно нормално е един благочестив християнин да се издържа от Евангелието, но той не е длъжен да го прави.

Въпрос: Защо в 1 Коринтяни 9:16-17 Павел е трябвало да проповядва Евангелието, независимо дали проповядването му е било „доброволно“ или „недоброволно“?

Отговор: Не трябва да мислите, че трябва да служите на Бога толкова, колкото искате, или толкова малко, колкото искате. Павел беше призован да проповядва Евангелието. Той с ентусиазъм и доброволно искаше да го проповядва. Въпреки това той посочваше, че дори и да не беше желал да го проповядва, пак щеше да се чувства длъжен да го направи поради доверието, което Бог беше възложил на Павел. В книгата „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 125–126, се посочва, че подобно на Павел всички истински християни имат свещено задължение да проповядват Евангелието и ще трябва да застанат пред Бога и да дадат отчет пред Него за това, което ни е било поверено. Нашите вечни награди в небето се основават на това, което правим или не правим. В Езекиил 3:17-21 Господ каза на Езекиил, че той ще бъде отговорен за нечия кръв, ако не изпълни дълга си като страж.

Въпрос: В 1 Коринтяни 9:19-23, какви са някои начини, по които можем да се откажем от миналите си скрупули заради Христос?

Отговор: В случая с Павел един благочестив юдей не би ял свинско, скариди или други храни, забранени в Стария Завет. Фарисеите смятаха, че не трябва да общуват с неюдеи. Те имаха и много други правила.

Днес хората имат „скрупули“ като това да се къпят всеки ден. Ами ако трябваше да отидете на мисионерско поле в отдалечено място, където не бихте могли да правите това? Бихте ли отказали да отидете? Не бива да виждате човек от противоположния пол без дрехи, освен вашия съпруг или съпруга. Но какво ще стане, ако става дума за някакъв инцидент или спешен медицински случай и това е неизбежно? Бихте ли просто си тръгнали, когато се нуждаят от вашата помощ? Има добри правила, които трябва да следваме в християнския живот, но в крайна сметка не става въпрос за правила; по-скоро става въпрос да правим това, което Бог би искал от нас, и да не Му се противопоставяме.

В: В 1 Кор. 9:20-23 как Павел е всичко за всички хора?

Отговор: Павел не е правил компромиси в проповядването или практикуването на истината. Въпреки това, в Деяния 17 и на други места той е използвал различни подходи при проповядването на единственото истинско Евангелие и е учил, че трябва да променяме практиките си по несъществени въпроси заради по-слабите вярващи (Римляни 14) и, доколкото е възможно, да живеем в мир с всички (Римляни 12:18).

В: В 1 Кор. 9:20; 1 Кор. 10:33 Павел ли се опитва да угажда на хората, както в Гал. 1:10 се казва, че Павел не прави?

Отговор: Павел се опитва да бъде всичко за всички хора, за да ги спечели за Христос, но това не включва компромис с истината.

Въпрос: В 1 Кор. 9:24 трябва ли да тичаме, за да постигнем цел, или да не тичаме, както казва Рим. 9:16 („това не зависи от желанието или усилието на човека“)?

О: Трябва да се стремим, сякаш постигаме цел, и Римляни 9:16 не противоречи на това. Римляни 9:16 ни напомня, че всичките ни усилия не ни спасяват; Бог е този, който ни спасява.

Ние се стремим не за да бъдем спасени, а за да покажем любовта и благодарността си към Бога, Който ни е спасил.

В: В 1 Коринтяни 9:24 само един християнин ли ще получи наградата?

О: Не, според 2 Тимотей 4:8. Въпреки това, както бегачът дава всичко от себе си, за да спечели първото място, така и ние трябва да се стремим не по-малко усърдно, за да бъде животът ни „победа на първо място“ за Христос.

В: Защо в 1 Коринтяни 9:24 Павел говори на коринтяните за състезания?

О: Може би защото е знаел, че това е илюстрация, с която те биха могли да се идентифицират. Истмийските игри, провеждани близо до Коринт, са били втори по важност след Олимпийските игри. Те са се провеждали на всеки две години. Спортистите са преминавали през строг десетмесечен тренировъчен процес, а целта е била да спечелят лавров венец, а лавровите венци бързо увяхват.

В: В 1 Кор. 9:26-27, по какви начини тялото ни може да ни владее, ако не сме внимателни?

Отговор: Винаги когато чувствате, че просто „трябва“ да направите нещо, а то не е нещо, което Бог е заповядал, или е против Божията заповед, трябва да се запитате дали не страдате от някаква зависимост. Просто „трябва“ ли да ядете много и да ядете на всяко хранене, ако сте с наднормено тегло? Просто „трябва“ ли да гледате предаване или филм? Понякога е добре да „постите“, като не правите това, което тялото ви чувства, че „трябва“ да направи.

Думата за „проповядвам“ тук, keryxas, е интересна. Тя буквално се отнася до глашатай, който призовава хората да дойдат на състезание.

В: В 1 Кор. 9:27 какво означава гръцката дума за „дисциплина“?

Отговор: Гръцката дума „hupopiazo“ означава да бъдеш пребит до синини. Коринтяните бяха сериозни спортисти, а боксът и борбата бяха сред основните им спортове.

В: В 1 Кор. 9:27 имало ли е вероятност Павел да бъде „дисквалифициран“? Ако не, какво означава това?

О: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. От вечната Божия перспектива Бог знаеше със сигурност кой ще устои и ще има вечен живот.

2. Избраните, които отиват в небето, могат да загубят наградите си.

3. От нашата земна гледна точка някои могат да изглеждат спасени, но в крайна сметка да отидат в ада.

4. Християните не са единодушни по въпроса дали истинските християни могат да загубят спасението си.

Вижте обсъждането на Ефесяни 1:14 и Евреи 6:4-10 за повече информация.

В: Какво ни учи 1 Коринтяни 10:1-5 за Божиите дарове?

Отговор: Сравнявайки този пасаж с края на 1 Коринтяни 9, виждаме, че това, което спортистите (духовни и други) печелят чрез дисциплина, израилтяните загубиха, като се поддадоха на своите страсти. 1 Коринтяни 10:1-4 подчертава, че всички, т.е. всеки един от израилтяните, получи тези благословения. Въпреки това, 1 Коринтяни 10:5 казва, че повечето от тях все пак загинаха в пустинята. Днес хората получават благословенията от основите, положени от благочестиви жени и мъже, майки и бащи. Въпреки това, мнозина пропиляват това, което им е било дадено и с което са израснали.

В: В 1 Коринтяни 10:8 кои бяха тези 23 000 души, които загинаха в един ден?

Отговор: Истинските християни дават четири тълкувания.

1. В Изход 32:28 се споменава момент в началото на Изхода, когато Аарон изработи златния телец и 3 000 души бяха убити с меч в един ден. В същото време други са били убити от чума в Изход 32:35. Вижте „Енциклопедия на библейските трудности“, стр. 141, 401, „Когато критиците питат“, стр. 458–459, и „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“, стр. 526 за повече информация по този отговор.

2. Павел е допуснал числова грешка, когато е записал това. „Трудни изречения от Библията“, стр. 597–598, предлага това тълкуване. Това би означавало, че Библията не е безгрешна (без никакви грешки), но би била непогрешима (без значителни богословски грешки).

3. Числа 25:9 споменава събитието в края на Изхода при Шитим, когато мидианските жени изкушиха израилтянските мъже и 24 000 мъже бяха убити. Два възможни начина за тълкуване на числата са:

3а) 23 000 са само за един ден, а 24 000 е общата бройка

3б) 23 000 са само хората, а 24 000 са хората и водачите.

Тертулиан казва, че 24 000 са загинали при мидианската чума, но не уточнява за колко дни в „За скромността“, гл. 6, стр. 79

4. Павел се отнася към онези, които са загинали, а 24 000 е закръглено число, вероятно произхождащо от равинска традиция.

Въпрос: В 1 Кор. 10:9, тъй като Бог не може да бъде изкушен, как израилтяните са изкушили Бога тук?

Отговор: Гръцката дума, използвана тук, може да означава и „да изпитат“ Господа. Вижте обсъждането на Изход 17:2.

Въпрос: В 1 Кор. 10:10 какво ни казва Библията за лошите дела, които са извършили хората?

Отговор: Мъдрият човек може да се поучи от грешките на другите, преди и той да ги допусне. Библията иска от нас да бъдем мъдри.

В: В 1 Кор. 10:13, имаме ли някога непоносимо изкушение?

О: Не. Независимо от това, което може да изпитваме в дадения момент, 1 Коринтяни 10:13 е вярно. С нашите собствени сили може би бихме се сблъскали с непоносимо изкушение. Но когато разчитаме на Бога, никога няма да имаме непоносимо изкушение. В моменти на изкушение можем да се молим на Бога, да четем Библията и да се обаждаме по телефона на други вярващи, за да се молим заедно с тях. Ако възкликнем към Бога, Той винаги ще ни предостави изход от изкушението.

В: Тъй като в 1 Коринтяни 10:14 се казва да „бягаме от идолопоклонството“, не би ли трябвало християните да не носят кръстове, както твърдят Свидетелите на Йехова?

Отговор: Не. Вижте обсъждането на Изход 20:4-5 за отговора.

В: В 1 Кор. 10:20 и Втор. 32:16-17 не се ли казва, че религията винаги е нещо добро?

Отговор: Не. Първо ще разгледаме какво казва лъжливата религия на пастор Мун, наречена „Църквата на обединението“, а след това – какво казва Библията.

„Божественото принцип“, стр. 9: „Религията е възникнала като средство за постигане на целта на доброто в следването на Божия път... . Необходимостта от различни видове разбиране е наложила появата на различни религии.“

Библията има много да каже за благочестивото идолопоклонство.

1 Коринтяни 10:20 „...жертвите на езичниците се принасят на демоните, а не на Бога...“ (Вероятно препратка към Псалом 106:37)

Йона 2:8 „Онези, които се придържат към безполезни идоли, се отказват от Неговата любяща преданост.“

Еремия 2:5 „...и последваха безполезни идоли, и сами станаха безполезни?“

Има много други стихове срещу идолопоклонството. Същността е, че ако искате да следвате истинския Бог, трябва да унищожите всичките си идоли.

В ранната църква Ориген е изразил своето разбиране, като е използвал скитската религия за пример: „И макар скитите да наричат Папаеус ( ) върховен Бог, ние няма да се съгласим с това; признаваме, разбира се, че съществува Върховно Божество, макар че не му даваме името Папаеус като Негово собствено име, а го считаме за име, което е угодно на демона, на когото е била отредена пустинята на Скития, заедно с нейния народ и език. Този обаче, който нарича Бога с името Му на скитски език, или на египетски, или на какъвто и да е език, на който е възпитан, няма да бъде виновен в грях.“ Ориген, „Против Целз“, книга 5, глава 46, стр. 564.

Въпрос: В 1 Кор. 10:21, 27 не трябва ли да ядем това, което е принесено в жертва на идолите, както показват 1 Кор. 10:21 и Деяния 15:29, или е допустимо, както показват 1 Кор. 10:27 и 1 Кор. 8:4, 8?

Отговор: Самият 1 Коринтяни дава отговор на този въпрос.

1. Не е допустимо, ако участвате в религиозен обред. (1 Коринтяни 10:20–21)

2. Тъй като цялата храна идва от Бога, яденето е допустимо, стига това да не нарушава съвестта ви. (1 Коринтяни 8:4,8; 10:23-27)

3. Не е правилно, ако това нарушава съвестта ви или в ситуации, в които това би довело до препъване на някой друг. (1 Коринтяни 8:9-13; 10:28-30)

В: Показва ли 1 Коринтяни 11:2-16 забрана на хомосексуалността?

О: Не го заявява изрично, но подразбира, че мъжете и жените не трябва да заемат противоположни роли. Докато Римляни 1:26-27; Левит 18:22,24; 20:13 и 1 Коринтяни 6:9-10 са по-прями, 1 Коринтяни 11:2-16 показва, че мъжкото облекло при жените и женското облекло при мъжете не са това, което Бог желае. Кърк Р. Макгрегър е написал статия по този въпрос, озаглавена „Дали 1 Коринтяни 11:2-16 е забрана на хомосексуалността?“ в списанието „Bibliotheca Sacra“, том 166 (април–юни 2009 г.), стр. 201–216.

Въпрос: В 1 Кор. 11:3, тъй като думата „Бог“ има две значения в Библията, вярно ли е, че можем да наричаме Исус „бог“ в смисъла на велик и могъщ човек (1 Кор. 8:5; Йоан 10:35-36), но не и „Бог“ в смисъла на Единствения Истински Бог (Втор. 6:4; 1 Кор. 8:6; 1 Кор. 11:3), както твърдят Свидетелите на Йехова?

О: В Библията има поне четири значения на думата „Бог“. Най-широкият смисъл е възприемано могъщо същество, т.нар. бог, както в 1 Коринтяни 8:5 и Йоан 10:35. Друго значение е Бог Отец (Колосяни 1:3 и Ефесяни 1:3). Третото значение е Исус (и Светият Дух), както в Йоан 1:1; 20:28-29 и други стихове. Друго значение е и тримата заедно. Самият Исус показва, че е Бог в по-широк смисъл от най-широкото значение в Йоан 10:36 и Йоан 5:22-23. Ако Исус е имал предвид, че е Бог само в смисъла на Йоан 10:35, защо тогава е казал Йоан 10:36?

Книгата „Отговори на Свидетелите на Йехова стих по стих“, стр. 96–97, убедително посочва, че ако Свидетелите на Йехова искат „един Бог“ в 1 Коринтяни 8:6 да докаже, че само Отецът, а не Исус, е Бог, тогава те би трябвало да вярват, че „един Господ“ в същия стих означава, че Исус е нашият Господ, а Бог Отец – не.

Въпрос: В 1 Коринтяни 11:3 как мъжът е глава на жената?

Отговор: В семейството съпругата се подчинява на съпруга според 1 Петрово 3:1 и Ефесяни 5:22, 24. Когато не може да се постигне съгласие, съпругата трябва да се подчинява на съпруга, стига това да не противоречи на това, което казва Библията.

В: В 1 Коринтяни 11:3 как Бог е „главата“ на Христос?

О: Човешкият син и баща са еднакво човеци и равни по стойност в Божиите очи, но бащата и синът имат различни роли. Бащата може да изпрати сина някъде, а синът трябва да се подчинява на бащата. По същия начин Исус и Отец са равни по природа и чест, но и те имат различни роли. Исус беше Този, Който дойде на земята и се подчини на Отеца (Евреи 5:8; Филипяни 2:7-8).

Като странична бележка, при обсъждането на 1 Коринтяни 11:1-3 Амброзий от Милано (340-397 г. сл. Хр.) в „За християнската вяра“ 4:3:31 тълкува „Бог“ като Бога в Троицата, а не като Бог Отец. Въпреки това тълкуването на почти всички останали не съвпада с това на Амброзий по този въпрос. Тълкуването на Амброзий би било трудно да се съгласува с Ефесяни 1:3, 17 и Евреи 1:9.

В: В 1 Кор. 11:3, Мат. 24:36 и Филип. 2:7-8 Исус ли е по-малък от Отца?

Отговор: Разбира се, Исус беше по-малък от Отца по слава, когато беше на земята. В небето Той е равен на Бог Отец по природа, слава, чест и други неща. Той е (днес в небето) по-малък от Отца по отношение на произхода (Исус беше роден от Отца), ролята и ранга. Грубо казано, Исус е равен на Отца по същия начин, по който синът е равен на баща си. Исус е по-малък от Отца, точно както синът е по-малък от баща си. Библията показва и двете страни, и честните вярващи не могат да постъпят по-различно. Ние трябва да почитаме Сина, както почитаме Отца, както заповядва Йоан 5:22-23.

В: В 1 Коринтяни 11:3, ако се каже, че Исус е по-малък от Отца, противоречи ли това по някакъв начин на учението за Троицата?

Отговор: Не. Ако не разбирате правилно учението за Троицата или срещате други, които са невежи по този въпрос, това по никакъв начин не омаловажава Божията истина. От епископ Теофил Антиохийски (168–181/188 г. сл. Хр.) до днес християните непрекъснато са проповядвали учението за Троицата. Християните са проповядвали, че Исус е равен по природа, но Отецът е Неговата глава.

В: В 1 Коринтяни 11:3-9, това ли е пасаж, изразяващ мъжки шовинизъм?

О: Може би според радикалните феминистки стандарти, но според Божиите стандарти – не. Мъжете и жените са равни по стойност (Галатяни 3:28), но мъжете и жените имат различни роли, както показват 1 Коринтяни 11:3-9; 14:34-35 и 1 Тимотей 2:11-15. Вижте обсъждането на тези стихове за повече информация.

Между другото, според юдейската традиция жените трябва да си покриват главата по време на богослужение, както се посочва в 3 Макавей 4:6; Мишна Кетубот 7:6; Вавилонският Талмуд, Кетубот 72а-б. В гръко-римската култура жените трябва да си покриват главата, както се посочва в „Моралия“ на Плутарх 3.232в; 4:267б; Апулей в „Златният магаре“ 11:10. Също и в Овидий, „Изкуството на любовта“ 3:135-165. В гръцката култура жената с обръсната глава е била срам, според „Тесмофориазусае“ 837 на Аристофан. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 529 за повече информация.

Въпрос: Според 1 Коринтяни 11:5 трябва ли жените днес да носят воали, когато се молят?

О: В тази култура те трябвало да го правят като знак на уважение и подчинение към съпрузите си. Тогава жените са носели воали, когато се молели. Днес истинските християни имат различни мнения по този въпрос.

1. Някои казват, че това е било така поради тяхната култура.

2. Други християнки наистина носят покривала за главата, когато са в църквата

В: В 1 Кор. 11:10 защо жените трябва да се покриват „заради ангелите“?

О: Макар че някои посочват, че гръцката дума angelos може да означава човешки пратеник, контекстът сочи към ангелските същества, а не само към човешки пратеници. Три други тълкувания са:

1. Паднали ангели: като съществата в Битие 6:2-5. (Тертулиан (200 г. сл. Хр.) „За покриването на девиците“ 9 и „За молитвата“ 22). Тези същества може да са били само паднали ангели, а може и да са били хора, обладани от демони. Обличането по начин, който културата би сметнала за нескромен, дава на падналите ангели възможност да изкушават хората.

2. Всички ангели: „Ангелите бяха зрители на църквата“. Точно в разгара на поклонението пред Бога, което ангелите – добри и зли – наблюдаваха, неуважението към тяхната роля е крайно неподходящо. Павел изразява подобна мисъл за присъствието на ангелите при поклонението в 1 Тимотей 5:21.

3. И двете: Тъй като и двете предишни твърдения са верни, Павел може би е имал предвид и двете.

Въпрос: В 1 Коринтяни 11:11-12 как фактът, че жената произхожда от мъжа, а мъжът – от жената, се отнася към това, че всичко произхожда от Бога?

Отговор: Няма смисъл мъжките екземпляри от даден вид да съществуват отделно от женските и обратното. В крайна сметка, нищо няма смисъл отделно от Бога. Както метафорично попита един руски християнин: „Ако пътят не води към църквата, тогава за какво служи?“

В: В 1 Кор. 11:13, какви видове духовни истини трябва да „преценим сами“ дали да приемем или не?

О: Трябва да приемаме безкритично всички истини, които Писанието излага. Трябва да проверяваме и преценяваме всички други твърдени истини, включително всички тълкувания на Писанието. Важно е да не бъркаме нашето тълкуване на Писанието с това, което Писанието учи. Притчи 30:5-6 и 1 Коринтяни 4:6 подчертават, че не трябва да добавяме нищо към Божието слово. Дори при грехопадението на Ева както Сатана, така и Ева представиха своите тълкувания като Божието слово.

В 1 Коринтяни 11:13 Павел приканва читателите да забележат, че това, което Павел пише тук, съвпада с техните възприятия. Той не казва да съдите Божието слово, нито че ако тези истини не съвпадат с техните възприятия, тогава трябва да ги отхвърлите.

Въпрос: Учи ли 1 Коринтяни 11:14, че мъжете не трябва да имат дълга коса, а жените трябва да имат дълга коса?

Отговор: Някои християни казват, че това е толкова вярно днес, колкото е било и тогава. Други християни казват, че това е било културно обусловено. Всички християни могат да се съгласят по три точки.

1) Тогава, тъй като жената с обръсната глава си изкарваше прехраната по неморален начин, християнските жени не трябваше да имат много къса коса. Това би създало впечатление за зло (2 Коринтяни 8:21; 1 Солунци 5:22).

2) 1 Коринтяни 11:14 и Второзаконие 22:5 са против мъжете да приличат на жени, а жените – на мъже.

3) Ако един християнин греши по този въпрос, това е малка грешка в сравнение с поклонението пред идоли или следването на фалшив Исус.

Вижте „Когато критиците питат“, стр. 460–461, за различен отговор.

Въпрос: В 1 Коринтяни 11:14, ако една църква има погрешно убеждение относно дължината на косата на мъжете и жените, това доказва ли, че тази църква не е Божия църква?

Отговор: Преди да отговорим на този въпрос, нека направим няколко забележки. Една църква все пак може да бъде истинско местно събрание на единната Божия църква, ако, поне временно:

а) толерира наличието на неморален член (1 Коринтяни 5:1)

б) има разделение сред членовете си (1 Коринтяни 3:3)

в) има някои, които са законници (Галатяни 2:13)

За да отговорим на въпроса: ако една църква все пак може да бъде истинска Божия църква с тези проблеми, вероятно църквата би могла да бъде Божия църква, дори и да има погрешно мнение по второстепенен въпрос като прическата.

Обаче, ако някой проповядва различно Евангелие (Галатяни 1:6-9) или отрича изкуплението или възкресението (1 Коринтяни 15:1-7), вярата му е безполезна. Що се отнася до онези, които имат вид на благочестие, но отричат неговата сила, трябва да се държим настрана от тях, както заповядва 2 Тимотей 3:5.

В: Защо в 1 Коринтяни 11:19 Павел казва, че трябва да има „различия“ сред коринтяните?

Отговор: Тази дума може да означава ереси, но тук означава фракции или разделения. Те не бяха желателни, но бяха неизбежни сред хора, които не се вслушваха в Божията власт.

В: В 1 Коринтяни 11:20-22 какви са другите примери за това как формата продължава да съществува, след като първоначалната цел е изгубена или отклонена?

О: Има много примери, които може да са верни за едни хора, но не и за други. Всички тези неща могат да бъдат добри, но в същото време трябва да внимавате никое от тях да не се превърне в цел сама по себе си.

Богословската история и знания могат да ни помогнат да се приближим към Господа, да ни дадат чувство за перспектива и да научим другите. Но те могат да се превърнат в самоцел и да изискват от другите да научат много неща, които нямат нищо общо с Божия характер, нашия живот или благочестието.

Музиката за поклонение по време на богослужението има за цел да възхвалява Бога. Но ако не внимаваме, музиката може да се превърне в самоцел – да звучи добре за другите.

Евангелизацията е заповядана от нашия Господ – донякъде. Матей 28:19 ни заповядва да отидем и да направим ученици от всички народи. Там не се казва да докладваме повече цифри или да привличаме повече „обърнали се“, които нямат намерение да направят Исус Господ на живота си.

Общението е важно в християнския живот. Ако обаче общуването се свежда само до създаване на случайни приятелства и разговори, тогава пропускате възможността да изградите дълбоки взаимоотношения с други вярващи. Освен това общуването не бива да бъде основната причина за срещите с други вярващи, за сметка на поклонението и изучаването на Божието слово. Общуването трябва да бъде причина, но второстепенна.

Литургията и организацията на богослужението могат да имат смисъл. Но съществува опасност смисълът да се изгуби и то просто да се превърне в ритуал.

Дори молитвата може да се превърне в празно повторение, просто механично изпълнение на действията. Молитвата е жизненоважна за християнския живот, но хората могат да се молят единствено защото знаят, че трябва, а не от любов към Господа.

В: В 1 Кор. 11:23-26 това ли са точните думи от Тайната вечеря, или точните думи са тези в Евангелията – Мат. 26:21-29; Марк 14:18-24 и Лука 22:14-20?

Отговор: Вероятно нито едното, нито другото е пълен препис на Тайната вечеря; един парафраз все пак може да бъде верен. Целта на Павел и на евангелистите, когато преразказват част от разговора по време на Тайната вечеря, е да погледнем отвъд механичното заучаване на формули, за да видим общото съдържание.

Един ключов момент, който не трябва да се пренебрегва, е, че Господната вечеря е била „вечеря“ или хранене. В различни периоди в Римокатолическата църква на миряните (не-свещениците) се даваше само облатката, а не чашата. От друга страна, 1 Коринтяни 11:34 показва, че това не е било обикновено хранене, а специално хранене. Ако просто искате обикновено хранене, без да чакате другите, тогава не яжте на Господната вечеря, а просто си стойте у дома.

В: В 1 Коринтяни 11:24 трябва ли да се чете „разчупено за вас“ или „за вас“?

Отговор: Има гръцки ръкописи и в двата варианта.

Думата „разчупено“ липсва:

стр. 46 (Честър Бийти II) 100–150 г. сл. Хр.

Ватиканус 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр. (оригинал)

Ефраеми Рескриптус [C] V век (оригинал)

Александринус, ок. 450 г. сл. Хр.

Атанасий Александрийски 326–373 г. сл. Хр.

Налице е „разкъсване“

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр. (поправен)

Ефраеми Рескриптус [C] V век (трети коректор)

Готически, 493–555 г. сл. Хр.

Йоан Златоуст 370–407 г. сл. Хр.

Византийски лекционар

Въпрос: В 1 Кор. 11:28-29 как недостойното ядене и пиене на Тайната вечеря представлява грях срещу тялото и кръвта на нашия Господ?

Отговор: Начинът, по който подхождаме към възпоменанието на жертвата на Исус, показва колко я ценим. Да подценяваме това, което Исус направи за нас, е изключително сериозен грях.

Въпрос: Според 1 Кор. 11:28, 31 трябва ли да се съдим сами, или не?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Трябва да се съдим в смисъл да се оценяваме и да търсим начини да живеем по-подобен на Христовия живот. Павел говори сериозно, когато казва да се изпитваме в 2 Коринтяни 13:5-6. Давид моли Бог да му покаже всичко в него, което е нередно, в Псалом 139:24.

Не трябва да се съдим в смисъла да се сравняваме с другите или да се опитваме да определим как ще застанем пред Бога.

В: В 1 Коринтяни 11:29-31, ако днес хората приемат Господната вечеря недостойно, ще се разболеят ли и ще умрат ли?

Отговор: Бог може да дисциплинира вярващите както тогава, така и днес, както Той пожелае. Не е автоматично, че те ще се разболеят, но нищо не ограничава Бог да дисциплинира всеки вярващ по начина, по който счете за подходящ.

В: В 1 Кор. 12:3, ако някой сериозно каже три пъти, че Исус е Господ, спасен ли е тогава, както учеха някои в местната църква на Уитнес Лий?

О: Необходимо е само веднъж да се изрекат тези или подобни думи, за да приемем Исус. Тези думи обаче не са магическа формула. Никаква магическа формула не е достатъчна, дори и да бъде изречена искрено. В крайна сметка не думите или действията ни спасяват, нито дори Евангелието ни спасява – Бог е този, който спасява.

В: В 1 Кор. 12:3 всеки, който казва „Исус е Господ“, казва ли това чрез Светия Дух?

О: Не. Важно е не само произнасянето на сричките на даден език, а значението на тези думи. Човек може да каже „Исус е Господ“ на всеки език и наистина да приеме Исус като своя единствен Господ само чрез Святия Дух.

Този стих също казва нещо за нашите способности без Бога. Без действието на Светия Дух падналият човек не е способен искрено да признае Исус за Господ.

В: В 1 Кор. 12:7 и вероятно в Рим. 8:9-11, всеки християнин ли има проявление на Духа? С други думи, ако нямате проявление, означава ли това, че не сте истински християнин?

Отговор: Всеки истински християнин притежава или един от даровете, изброени в 1 Коринтяни 12:8-31, или други дарове, които не са изброени тук. Нищо в 1 Коринтяни 12 не казва, че този списък е изчерпателен. Не всички от тези дарове са „впечатляващи“, като чудеса, изцеление и говорене на езици. Някои са дарове на мъдрост, знание и помощ. Римляни 12:6-8 споменава и други дарове.

В: В 1 Коринтяни 12:7-11 за кого точно са предназначени духовните дарби и защо?

Отговор: 1 Коринтяни 12:7 казва, че духовният дар НЕ е предназначен преди всичко за човека, на когото е даден; а по-скоро е за общото благо. Имаме нужда от него, за да помагаме на другите, особено на другите вярващи. Ако имате духовен дар и не го използвате за ползата на тялото на Христос, тогава пропилявате духовния си дар.

Трябва да разберем духовните дарби, а 1 Коринтяни 12 ни учи за три аспекта. То говори за източника на дарбите (12:1-11), за разнообразието на дарбите (12:12-31а) и за важността на любовта при използването на дарбите (12:31б-13:13).

В: В 1 Коринтяни 12:7-11 кои са всеки от тези духовни дарби?

Отговор: Ето кратко описание.

Мъдрост – Прилагане на Божието слово в нашия живот и в текущите ситуации

Познание – Не само знание на факти, но преди всичко познаване на Божието слово и по този начин на Неговата обща воля и желания.

Вяра – пълна увереност и доверие в Бога, че това, за което се молим, ще се сбъдне.

Изцеления – Физическо, а понякога и психологическо изцеление

Чудеса – Други чудеса, които прославят Бога

Пророчество – Разкриване на конкретната Божия воля за текущите ситуации

Разпознаване на духовете – Познаване на източника на духовете, които обикновено стоят зад хората, за да ги мотивират и повлияят. Веднъж бях навън и чаках някого, когато един непознат се приближи и започна да говори с мен. Но преди да е казал нещо, един тих глас в главата ми прошепна: „Църквата на обединението“ (на лъжехриста Реверенд Мун).

Говорене на езици – Свръхестествената способност да се говори на език, непознат за говорещия.

Тълкуване на езиците – Способността да се превежда на език, който хората разбират, това, което е казал някой, говорещ на езици.

В: В 1 Коринтяни 12:7-11 изброени ли са всички духовни дарби?

Отговор: Не, това не са всички дарби, тъй като Ефесяни 4:11-12 дава списък с дарби, които имат някои сходства и някои разлики. Не е така, че можем да имаме списък с дарби и категорично да кажем: „Бог не може да даде никакви други.“

В: В 1 Коринтяни 12:12-26, как християните с различни духовни дарби могат да работят по-добре заедно като екип?

О: Има поне три неща, за които трябва да се помисли: синергии, пречки и развитие.

Синергии: Не мислете, че вие или други вярващи, подобни на вас, трябва да правите нещата съвсем сами. Търсете възможности да използвате дарбите, които имат другите вярващи.

Пречки: Престанете да се тревожите за това кой смъртен човек ще получи признанието; признанието трябва да бъде отдадено на Бога. Не гледайте на другите вярващи като на конкуренция или заплаха, а по-скоро като на съотборници. Не се гордейте с духовния си дар и не се чувствайте по-малко важни, защото нямате определен дар. Разликите ни не трябва да ни разделят на фракции, а по-скоро да ни обединят като съработници.

Развитие: Много хора искат да познават собствените си духовни дарби и как да ги развиват и използват. Това е добре, но защо да не попитате също какви са духовните дарби или потенциалните духовни дарби у другите и как можете да бъдете катализатор за тяхното развитие и използване за доброто на църквата?

В: Показва ли 1 Кор. 12:28, че днес трябва да има апостоли?

Отговор: Що се отнася до дванадесетте апостоли – не. Но думата „апостол“ има три значения.

1. Гръцката дума за апостол може да означава „изпратен“. Варнава беше пратеник и апостол в този смисъл в Деяния 4:36 и 14:14. В по-ранните векове в гръцкия текст на „ “ тя можеше да се отнася за адмирал във флота. Макар днес да има апостоли, тъй като има пощальони и военноморски офицери, това значение на думата „апостол“ не е това, за което говорим тук.

2. В Откровение 21:14 се казва, че градът Новият Ерусалим ще има точно дванадесет основи, върху които ще бъдат изписани имената на дванадесетте „апостоли на Агнето“. Тъй като дванадесетте апостоли вече са живели, вече няма „апостоли на Агнето“.

3. Има и трето значение на думата „апостол“ в Новия Завет. Точно както може да има лъжепророци и лъжеучители, 2 Коринтяни 11:13 и Откровение 2:2 показват, че може да има хора, които се представят за апостоли. Те са лъжеапостоли, които не са изпратени от Бога.

В: В 1 Коринтяни 12:28-31 кои са някои от ролите, при които се използват тези духовни дарби?

Отговор: Ето кратко описание на изброените тук дарби.

Апостоли – В по-широк смисъл това бяха онези, които бяха основата на църквата според Ефесяни 2:20, като много от тях участваха в написването на Новия Завет. Тъй като Писанието е завършено, пълно и достатъчно, и ние вече разполагаме с цялата необходима истина, днес нямаме и не се нуждаем от такива апостоли. В по-тесен смисъл обаче има хора, които ръководят групи от църкви.

Пророци – В по-широк смисъл те също бяха основата на църквата според Ефесяни 2:20, като много от тях са участвали в написването на Стария Завет. Тъй като Писанието е завършено, от времето на Йоан Кръстител нататък не се нуждаем от пророци, които да пишат Писанието. Въпреки това, в по-малка степен, дори след Йоан Кръстител църквата е имала нужда от пророци, като Агав в Деяния 21:10-11, за да може Божият народ по-добре да разбере Божието действие в своето време.

Учители – Макар църквата да се нуждае от учители, Яков 3:1-2а предупреждава, че не трябва мнозина от нас да стават учители, тъй като Бог ще съди учителите с по-голяма строгост. Едно е да вярваш в лъжливо учение, но друго е да учиш и да убеждаваш другите в лъжливо учение.

Чудеса – Тези, които вършат чудеса, притежават един от най-„впечатляващите“ дарове. В Остин имаше църква, която вярваше, че всички духовни дарове са отминали. Тогава пасторът, който беше много добре запознат с Писанията, се разболя от рак в терминален стадий. Хората се молиха за него и той беше чудотворно изцелен. Тогава църквата промени мнението си: казаха, че всички дарби са отминали, с изключение на изцелението. Не биха ли могли да обмислят възможността, че може би все още съществуват и други духовни дарби?

Изцеления – Някои притежават свръхестествен дар да бъдат посредници, чрез които Бог изцелява хората от физически болести. Други, като лекарите и медицинските сестри, са учили усърдно и притежават природни дарби. Независимо дали имате свръхестествен или природен дар да помагате на другите, трябва да помагате на другите.

Помощ – Някои разполагат с финансови средства, време, къща или имот, или други ресурси, които могат да се използват за разширяване на Божието царство. Но с ресурсите, с които разполагаме, трябва да внимаваме да не забравяме: „Не позволявайте да правите добри неща да ви попречи да правите най-добрите неща.“

Управление – Наричано още „ръководство“, това е дарът да ръководиш Божия народ. От една страна, то включва да виждаш предизвикателствата, проблемите и заплахите пред Божия народ и да се справяш с тях. От друга страна, означава да виждаш възможностите, хората и местата, където може да се осъществи развитие, и да мобилизираш хората, за да им дадеш възможност да се възползват от тези възможности и да отворят нови врати. Накрая това включва и формулирането на последователна стратегия, която да насочи църквата в посоки, в които тя е в състояние по-добре да служи и да прославя Бога.

Езици – Говорене на непознати човешки езици с основната цел да се убедят невярващите, както е посочено в 1 Коринтяни 14:22. Говоренето на непознати езици на хора или ангели, с любов, също прославя Бога, както се казва в 1 Коринтяни 13:1. Бог не би „объркал нещата“, като е позволил на Павел дори да спомене езиците на ангелите в 1 Коринтяни 13:1, ако не съществуваха езици на ангелите.

Между другото, нищо в 1 Коринтяни 12 не казва, че това е изчерпателен списък, нито че може да няма подкатегории в рамките на тези. Това са просто важни примери за някои различни роли в църквата, като идеята е как всички тези роли трябва да работят заедно. Да имаме местна църква, в която почти всички членове притежават само една от тях, изобщо не е това, което Бог иска.

В: В 1 Коринтяни 12:30 се подразбира ли, че всички истински християни трябва да говорят на езици, или не?

Отговор: Както нехаризматичните, така и някои харизматични християни са съгласни, че повечето християни не притежават дарбата за говорене на езици, спомената в 1 Коринтяни 12:30, точно както повечето от тях не са апостоли и пророци.

Нехаризматичните християни казват, че дори по времето на Павел не се е очаквало всички християни да говорят на езици – точка.

Повечето харизматични християни правят разграничение между малцината, които притежават дарбата да говорят на езици публично в църквата, и личния говор на езици по време на лична молитва. Мнозина, но не всички, твърдят, че всички християни би трябвало (но за съжаление не го правят) да използват личния говор на езици. Единствената библейска подкрепа за това, че всички трябва да говорят на езици (1 Коринтяни 14:5), е в най-добрия случай косвена.

Много харизматици свързват термина „кръщение в Светия Дух“ с говоренето на езици и вярват, че това е второ благословение, което нехаризматиците нямат. Въпреки това, в „Библейския коментар на вярващия“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1794, се заявява категорично, че е погрешно да се учи, че всеки има дара на езиците или че езиците са [единственият] знак за кръщението в Духа.

В 1 Коринтяни 14:1, 5 се казва, че Павел би искал всички да говорят на езици, но по-скоро да пророкуват. Тази формулировка е подобна на случая, когато Елдад и Медад пророкуваха в Числа 11:27-29, а Исус Навин каза на Мойсей да ги спре. Мойсей отговори: „Бих искал целият народ на Господа да бъде пророци.“ Това не означава, че всеки израилтянин е трябвало да бъде пророк.

В: В 1 Коринтяни 12:30, има ли поне някои християни, които днес наистина говорят на езици?

Отговор: Истинските християни имат различни мнения по този въпрос.

Харизматиците: вярват, че дарът се практикува и днес. Както обясни един мой приятел харизматик, харизматиците могат да бъдат категоризирани като „харизматици с голямо Х“ и „харизматици с малко х“. Харизматиците с голямо „Х“ наблягат на духовните дарби толкова, колкото и на Христос. Те често не желаят да работят в единство с нехаризматиците. Харизматиците с малко „Х“, макар да вярват, че нехаризматиците грешат по тази доктрина, виждат, че нехаризматичните християни се използват от Бога по много други начини, и искат да работят с тях, защото Христос, който ни обединява, е по-велик от несъществените доктрини, които ни разделят.

Култови петдесятници на единството: освен че отричат Троицата, те проповядват, че всеки днес, който не говори на езици, ще отиде в ада.

Антихаризматици: проповядват, че всички дадени от Бога дарби за говорене на езици са отминали отдавна и че говоренето на езици не бива да се допуска на никакво християнско събрание, а 1 Коринтяни 14:39 е стих от Новия Завет, който днес трябва да бъде пренебрегнат.

Други нехаризматици: имат различни мнения относно това дали говоренето на езици или всички духовни дарби са отминали. Те или вярват, че някои случаи на говорене на езици могат да бъдат истински, или вярват, че всяко говорене на езици не е боговдъхновено, но никой не е съвършен и това е вид грешка, която може да бъде толерирана, а 1 Коринтяни 14:39 не трябва да се пренебрегва днес.

Внимание: Грешно е да се твърди, че всяко говорене на езици днес е сатанинско. Нехаризматиците и много харизматици са съгласни, че поне някои опити за говорене на езици не произхождат нито от Бога, нито от Сатана, а са опити на някой, който глупаво се опитва да говори на езици със собствените си естествени способности.

Въпрос: Защо в 1 Коринтяни 13:7-8 се казва, че винаги трябва да вярваме на другите, след като в Михей 7:5-6 и Еремия 9:4-5; 17:5 се казва, че не трябва?

Отговор: Трябва да вярваме на другите, но не трябва да се уповаваме на тях. Дори когато вярваме на другите, има определени условия.

Еремия 9:4-5 и Михей 7:5-6 наставляват пророка и вярващите, живеещи в онези мрачни времена, да не се уповават на съседите си, нито дори на собственото си семейство.

Еремия 17:5 казва, че този, който се уповава на човека (било то на себе си или на другите), вместо на Бога, е прокълнат.

1 Коринтяни 13:7-8 ни представя идеала за любовта. Гръцките думи „panta pisteuei“ буквално означават „да вярваш във всичко“. Гръцката дума за „вяра“ тук не означава просто интелектуално съгласие, а спасителна вяра, която включва както доверие и зависимост, така и интелектуално съгласие.

Тъй като никой сериозно не смята, че Павел застъпва вярата в лъжепророци и лъжи, за да повярваш в които трябва да не вярваш на Божието слово, какво означава да вярваш във всичко? Тази фраза не казва да вярваме на всички хора, а да вярваме на цялата истина. „Коментарът за библейско познание: Новият Завет“, стр. 535, посочва, че нещата, в които трябва особено да вярваме, се намират само на една-две страници по-нататък в Библията ни, в 1 Коринтяни 15:11.

В: Доказва ли 1 Кор. 13:9-11, че духовните дарби са преминали?

Отговор: Трите дара, споменати в 1 Коринтяни 12:8-10 (познание, пророчество и езици), ще преминат, когато дойде „съвършеното“. „Съвършеното“ може да се отнася до съвършено нещо, състояние или лице. Три възможности за това състояние са:

1) Завършването на Новия Завет

2) Когато църквата е узряла достатъчно

3) Когато Христос дойде отново

„The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 536, е коментар, изготвен от преподавателския състав на Даласката богословска семинария. В него се заявява, че тълкуването 1) е малко вероятно, тъй като не съответства на 1 Коринтяни 13:12. Авторите посочват, че има много аргументи в полза на третата гледна точка. Захария 13:3-6 също казва, че след като се отвори извор, за да очисти Ерусалим от грях и нечистота, духът на пророчеството ще престане да съществува. По същия начин „Новият международен библейски коментар“ (стр. 1377) също казва: „Да се предполага, че съвършенството се отнася до завършването на канона на Писанието, не намира никаква подкрепа нито в библейското употребяване на думата „съвършен“, нито в някоя от нейните родствени форми. Такова тълкуване съществува единствено поради необходимостта да се обясни липсата на определени харизми в много църкви днес.“ (курсивът е в оригинала)

Някои казват, че ако 1 Коринтяни 13:9-11 доказва, че говоренето на езици е преминало, тогава и знанието също е преминало, а съвършенството вече е настъпило. Възможно е обаче не самото знание да е преминало, а свръхестественият дар на знанието.

В: В 1 Коринтяни 13:12, тогава ли са използвали бронз или стъкло за огледала?

Отговор: Огледалата днес са различни от тези преди 2000 години. (Тогава също не са имали телескопи или микроскопи.) Днешните огледала имат сребърно покритие зад стъклото, а това изобретение е разработено едва през 1800-те години. Гръцката дума тук означава „огледало“, което може да е от какъвто и да е материал. Много преводи използват думата „огледало“, но в древността са имали само стъклени или силно полирани бронзови огледала.

Огледалата по онова време обикновено са били изработвани от полирана бронз, която може да се направи много плоска, но не дава много ясно изображение. Въпреки това в Мала Азия някои луксозни огледала са били изработвани от обсидиан още преди времето на Авраам. Малко след времето на Павел римският писател Плиний Стари в книгата си „Естествена история“ споменава използването на стъкло в огледалата. Този лукс обаче обикновено не е бил достъпен за обикновените хора, а дори и най-добрите стъклени или обсидианови огледала по онова време не са били гладки, а са давали изкривено изображение.

В: В 1 Кор. 13:13, ако някой има вяра, надежда и любов, защо му е нужно да чете Библията или да познава учението?

Отговор: Вяра, надежда и любов не означават вяра във вярата, надежда за каквото и да е и любов към себе си. Те означават вяра в Бога, надежда в Божиите обещания и любов към Бога и към другите.

Трябва да знаем повече за Бога, в когото вярваме, за да осъзнаем, че нашата надежда е сигурна, и за да Го обичаме повече, както и другите хора. В Ефесяни 1:17 Павел пише, за да познаят Бога по-добре, за да познаем надеждата, към която Бог ни е призовал.

В: В 1 Коринтяни 14, накратко, какво казва Павел?

Отговор: Павел каза на коринтяните следното:

1. Той говореше на езици и беше добре всеки от тях да желае да говори на езици. (стихове 5а, 18)

2. Всеки трябва да желае да пророкува повече, отколкото да говори на езици (стихове 1, 5б, 19).

3. Легитимната цел на говоренето на езици (стихове 2, 4а) и пророчеството (стихове 3, 4б).

4. Те прекалено наблягаха на говоренето на езици; вместо това трябваше да наблягат на дарбите, които изграждат църквата (стихове 4–5, 26, 28).

5. Правилният начин за говорене на езици в църквата е по подреден начин, най-много двама или трима, с преводач (стихове 6–13, 26–33).

6. Не забранявайте подреденото говорене на езици с преводач (стих 39).

В: В 1 Кор. 14:1, 5, 12 трябва ли да „желаем горещо“ духовните дарби?

Отговор: Да. Трябва да търсим всяко добро нещо, което Бог иска да ни даде. Освен това, ако имаме духовен дар, никъде в Писанието не се казва, че след това трябва да престанем да желаем други дарове. 1 Коринтяни 12:31 казва, че трябва [винаги] „да се стремим към по-големите дарове“, а 1 Коринтяни 14:12 и 1 Петрово 4:10-11 споменават, че трябва да се стремим да се усъвършенстваме в даровете, които имаме. Въпреки това не трябва да търсим даровете повече, отколкото търсим близостта с Бога. Павел, като изразява желанието всички да имат духовни дарове, повтаря думите на Мойсей, който в Числа 11:29 каза, че би искал целият Божий народ да пророкува.

Има три предупреждения относно духовните дарби. Първо, всичко освен Бог може да се превърне в идол, дори и духовна дарба. Не желайте духовна дарба повече отколкото Бога. Второ, не се определяйте чрез духовните си дарби. Вашата идентичност е като дете на Бога, а не чрез духовните дарби, които Светият Дух ви е дал. Трето, ако знаете, че Светият Дух ви е дал духовен дар, не позволявайте това да ви спре да търсите духовни дарове; Светият Дух може да ви даде повече от този дар или допълнителни духовни дарове по-късно.

Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 12:30 за повече информация относно това дали говоренето на езици и пророчеството са актуални и днес.

В: В 1 Коринтяни 14:1,5 Павел казва ли на коринтяните, че трябва да желаят даровете на говоренето на езици и пророчеството, или не?

Отговор: Вижте обсъждането на 1 Коринтяни 14 за отговора.

В: В 1 Коринтяни 14:3-4 как точно трябва да назидаваме/изграждаме другите?

О: Когато някой изгражда нещо, не толкова е важно какво прави, колкото това, което се постига. Например, ако някой издигне тухлена стена, след това я събори, после я издигне отново, а след това я събори още веднъж, в края на деня, изградил ли е нещо? Насърчаването на другите не се състои толкова в действията, които извършваме, когато служим на другите, колкото в това, което постигаме (или се опитваме да постигнем) в техния живот.

В: Защо в 1 Кор. 14:21 Павел казва, че този цитат е взет от Закона (Тората), след като всъщност е взет от Исая 28:11-12?

Отговор: Садукеите и други приемаха само първите пет книги на Библията като Тора, но фарисеите считаха целия Стар Завет за Тора.

В: В 1 Кор. 14:22-25 как говоренето на езици е знак за невярващите, а пророчеството – знак за вярващите?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Тайна: Говоренето на езици (без преводач) ще бъде тайна за невярващите, което ще ги накара да мислят, че сте луди, а това е неподходящо. (1 Коринтяни 14:23)

Доказателство: Когато един невярващ чуе истинско пророчество и чуе как тайните на сърцето му се разкриват, той ще види в това доказателство, че Бог е сред нас. (1 Коринтяни 14:25)

И двете: Откровението (пророчеството) и говоренето на езици имаха своето място в коринтската църква. (1 Коринтяни 14:26)

Въпрос: Според 1 Коринтяни 14:23 трябва ли християните някога да правят неща, които да накарат другите хора да мислят, че християните са луди?

О: Да и не, ако се разбере правилно.

1. Някои невярващи смятат, че християните са луди само защото живеят като християни. Това е неизбежно и християните трябва да се подчиняват на Бога, без да обръщат особено внимание на това, което мислят другите. Исус и пророците бяха обвинявани, че са луди и/или че са от дявола.

2. Въпреки това не трябва да правим нищо с единствената цел да накараме хората да мислят, че сме луди, тъй като това не е поучително. Единственият пример в Библията е този с Давид, който е действал от страх и отчаяние (1 Царе 21:13-15).

Въпрос: Според 1 Коринтяни 14:28 трябва ли хората да говорят на езици в църквата без преводач? А какво да кажем за пеенето в Духа?

Отговор: 1 Коринтяни 14:28 е ясен: не трябва да се говори на езици в църквата (публично или насаме) без преводач.

Въпрос: В 1 Коринтяни 14:32, тъй като духовете на пророците са под контрола на пророците, доказва ли това, че Светият Дух не е Бог, както твърди един нетринитарист?

О: Не. Първо обяснение на логиката, а след това отговорът. Тъй като А) духовете на пророците са под контрола на пророците и Б) Бог не е под нашия контрол, следователно: Светият Дух не е Бог.

Макар А и Б да са верни, аргументът е невалиден: духовете на хората не са Светият Дух.

Не забравяйте „с“-то: Думата „духове“ е в множествено число, а не в единствено число на гръцки. Списъкът на Аланд и др. с вариациите в ръкописите не показва нито един ръкопис, който да казва друго.

Всеки човек има дух, душа и тяло, според 1 Солунци 5:23. „Духовете“ в 1 Коринтяни 14:32 не са нито Светият Дух, нито демонични „познати“ духове, а дарът или духът на пророчеството, който се дава от Светия Дух на човека. За повече информация може да се прочете „Проповедта на Йоан Златоуст върху 1 Коринтяни“ (стр. 219) и „Коментар за познаване на Библията: Новият Завет“, стр. 540.

Въпреки това „духовете на пророците“ все пак са в общуване със Светия Дух, а Новациан погрешно е използвал този стих, когато е говорил за Светия Дух, и е перифразирал стиха като „дух“ в единствено число в „Трактат за Троицата“, глава 29.

Въпрос: В 1 Кор. 14:33 как така Бог не е „Бог на безредието“, след като Бог обърка езиците на човечеството при Вавилонската кула в Битие 11:7-8?

Отговор: Гръцката дума за „безредие“ може да означава също „объркване“ или „шум“. Бог не е причинител на объркване в църквите, но понякога Той обърква мислите, плановете и езиците на онези, които се бунтуват срещу Бога.

В: Тъй като в 1 Кор. 14:33 се казва, че Бог не е Бог на безредието или объркването, означава ли това, че този стих доказва, че Троицата е лъжа, както твърдят Свидетелите на Йехова в брошурата си „Трябва ли да вярвате в Троицата“ (1989 г.), стр. 4?

Отговор: Едва ли. Пришествието на Исус на земята не можеше да бъде разбрано от фарисеите, не защото не бяха достатъчно умни, а защото Месията, който идваше при тях, не се вписваше в тяхната теология или планове.

Свидетелите на Йехова почти единодушно твърдят, че Троицата е лъжа. Мормоните обикновено също го твърдят, макар че съм срещал и няколко, които казват, че Троицата е истина. При Свидетелите на Йехова и при двата вида мормони обаче проблемът не е толкова в отричането на Троицата, колкото в това, че те дори не разбират какво всъщност представлява Троицата. Вижте обсъждането на Матей 28:19 за седемточково обобщение на това, което Бог е разкрил в Библията относно Троицата.

Тайнствените аспекти на истинския Бог са велики, както посочва Павел в 1 Тимотей 3:16. Всъщност, в същата книга, от която Свидетелите на Йехова черпят този стих, Павел в 1 Коринтяни 2:6-16 казва, че хората без Божия Дух няма да разберат Божията мъдрост. Макар това да не е объркващо за истинските вярващи, които са били наставлявани, човек може да разбере защо Свидетелите на Йехова биха нарекли своето неразбиране по този въпрос „объркване“.

Въпрос: В 1 Коринтяни 14:33 и Римляни 15:33, тъй като Бог е „Бог на мира“, защо Бог е войнствен в Изход 15:3 и Исая 42:13?

Отговор: Като човешка аналогия, една държава може да не желае нищо друго освен мир, но все пак да води ожесточена война, когато тя или някой от съюзниците ѝ бъде атакуван. Фактът, че Бог е източникът на мира, не Му пречи да бъде и войнствен. Исус е Принцът на мира, но в Откровението Исус ще дойде и по същество ще води война, избивайки цели армии.

В: В 1 Кор. 14:34-35 и 1 Тим. 2:11,12 защо жените мълчаха в църквите, след като в новозаветните времена те пророкуваха в Деяния 2:18; 21:9 и 1 Кор. 11:5?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос. Мнозина християни посочват, че думата може да означава „бъбрене“. Други християни казват, че това е важало за онова време и за онова културно обкръжение. Трети християни вярват, че това важи и днес.

1. Дори да приемем, че 1 Коринтяни 14:34-35 забранява всякакво говорене в църквата, то се отнася само до „в църквите“. Няма стих, който да забранява на вярващите жени да пророкуват извън църквата.

2. Някои казват, че гръцката дума в 1 Коринтяни 14:34-35 може да се отнася до „бъбрене“ и макар че пророкуването, молитвата и пеенето са приемливи за тях, бъбренето не е. Въпреки това, в „Коментар на Библията за вярващите“ (Believer’s Bible Commentary), стр. 1802, се казва, че думата не е означавала „бъбрене“ в койне гръцки. „Същата дума се използва за Бога в стих 21 от тази глава и в Евреи 1:1. Тя означава да се говори с авторитет.“ Жените както пророкуваха, така и се молеха по време на богослужението в 1 Коринтяни 11:5.

Въпреки това, в 1 Тимотей 2:11,12 се казва, че жените трябва да се учат в тишина и да не поучават мъжете.

Въпрос: В 1 Коринтяни 14:38 думата трябва ли да бъде „невежи“ или „пренебрегнати“?

Отговор: Ако не друго, това е интересно проучване за това как се различават библейските ръкописи. Разликата в гръцкия текст е две букви („ai“ срещу „w“). Третото издание на гръцкия Нов Завет (под ред. на Аланд и др.) класифицира тази вариация в ръкописа като „B“ – „някаква степен на съмнение“.

„Пренебрегнат“ – се среща в следните:

Оригинален Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Бохайрски [Boh] и сахидски [Sah] коптски от III–IV век

Гръцкият текст на Ориген, 225–253/254 г. сл. Хр.

По-късен сирийски, 6–7 век

„Невежи“ – се среща в следните текстове:

стр. 46 (Честър Бийти II) 100–150 г. сл. Хр.

Старосирийски език, IV–V век

Поправка в Синайския манускрипт [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Арменски [Arm] от 5-ти век

Поправка в Александринус, ок. 450 г. сл. Хр.

Латинска Вулгата [Vg] IV и V век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Византийска традиция

Обобщение: Вариантът „Ignored“ изглежда най-обещаващ за онези, които подкрепят оригиналната александрийска ръкописна традиция. Вариантът „Ignorant“ изглежда най-обещаващ за онези , които подкрепят най-ранния ръкопис и латинските и византийските ръкописни семейства. Така или иначе, тази вариация е възникнала рано, между 200 и 254 г. сл. Хр. Накрая, макар това да е една от двете или трите най-значими вариации в 1 Коринтяни, има ли наистина значение дали не знаем за нея или я игнорираме?

Въпрос: В 1 Кор. 15:1-4, какво да кажем за някои либерални християни, които твърдят, че са християни, но отричат, че Христос е умрял за нашите грехове и че Той действително е възкръснал на третия ден?

О: Както се казва в 1 Коринтяни 15:1-4, за съжаление, вярата им е безсмислена. За съжаление, ако не се променят, след смъртта си те ще отидат в ада. Римляни 3:25, 5:6-10, 1 Йоан 2:2, Евреи 9:11 – 10:18 и Йоан 1:29 са само някои от многото други стихове, които подчертават централната роля на изкуплението.

Интересно е да се отбележи, че дори еврейският скептик Айзък Азимов в книгата си „Ръководство на Азимов към Библията“ (стр. 1023) казва: „Обръщането на Яков към вярата може би е настъпило чрез виждане на възкръсналия Исус. Поне Павел, в Първото си послание до коринтяните, го споменава сред свидетелите на възкресението:“ Ако дори скептик като Азимов може да обмисли възможността, че хора са видели възкръсналия Исус, той се е справил по-добре от някои либерални християни, които дори не са могли да допуснат тази идея.

Въпрос: В 1 Кор. 15:1–4 Исус не е ли възкръснал телесно, защото тялото му е било обладано от Сатана, както твърди пастор Мун?

Отговор: Първо какво всъщност казва „Божественото принцип“ на пастор Мун (пето издание, 1977 г.), а след това отговорът от Библията.

„Божественото принцип“, стр. 170: „Досега човекът е поддържал погрешната представа, че изтичането на физическия живот на човека е смъртта, предизвикана от грехопадението. Следователно ние сме вярвали, че възкресението на починалите светии ще се осъществи чрез възстановяването на някога опорочените и разложени физически тела до първоначалното им състояние.“

„Божественото принцип“, стр. 170: „Следователно „възкресение“ означава явленията, които възникват в процеса на възстановяването на човека, съгласно провидението за възстановяване, от състоянието на падане под властта на Сатана обратно към пряката власт на Бога.“

„Божественото принцип“, стр. 289: „Поради грехопадението на човека дори мъртвото му тяло беше завладяно от Сатана... [Яков, Мойсей] След смъртта на Исус също възникнаха проблеми, свързани с тялото Му (Матей 28:12–13).“

„Божественото принцип“, стр. 360 „Както добре знаем от Библията, Исус след възкресението не беше същият Исус, който беше живял с учениците си преди разпъването Му. Той вече не беше човек, който можеше да се види с физическите очи... Веднъж Той внезапно се появи в затворена стая...“

„Божественото принцип“, стр. 360–361 „Исус, за да спаси човечеството, беше положил духовната основа на вярата..., след като беше предал физическото си тяло на кръста като жертва.“

„Божественото принцип“, стр. 147–148: „Тъй като еврейският народ не повярва на Исус и го предаде на разпъване, тялото му беше завладяно от Сатана и той беше убит. Затова, дори когато християните вярват в Исус и стават едно тяло с Него, чието тяло беше завладяно от Сатана, техните тела все още остават подложени на завладяване от Сатана.“

Какво казва Библията:

В Йоан 2:19-21 Исус конкретно говори за възкресяването на тялото Си. Или Исус е сгрешил, или пастор Мун е сгрешил.

Филипяни 3:21 разказва за великото обещание, че Исус ще преобрази телата ни, за да станат като Неговото славно тяло. Трудно е да си представим, че унификационистите (тези, които следват пастор Мун) се вълнуват особено от това, което Павел с радост е написал.

В Йоан 20:24-28 или Исус е измамил Тома, като го е накарал да си помисли, че Исус има физическо тяло, или пък Исус наистина е имал физическо тяло.

В Деяния 2:31-32 се казва, че тялото на Исус не е видяло разлагане. Това ясно подсказва, че тялото на Исус не е било завладяно от Сатана.

Заключение: Или Исус и апостолите са сгрешили, или пастор Мун трябва да греши.

Въпрос: В 1 Коринтяни 15:1-4, 12-16, дали цялото християнство ще се срине, ако по някакъв начин може да се докаже, че възкресението на Исус не се е състояло?

Отговор: Да, ще се срине. Но дори според стандартите за доказателства в американската правна система, в съда бихте могли да докажете, че то се е случило без никакво разумно съмнение. Макар че няма място да изложим всички аргументи в подкрепа на възкресението, те обикновено се разделят на пет категории.

1. Божиите пророчества в Стария Завет

2. Разкази на очевидци

3. Писания на други лица, както приятелски настроени, така и враждебни

4. Невъзможност да се намерят подходящ мотив, средства и обяснение за изчезналото тяло

5. Последващите свидетелства на апостолите – единадесет от дванадесетте, които са страдали и са умрели за Христос. Ако някой би знаел дали това е измама, то това биха били те. Никой не би умрял за нещо, което самият той смята за лъжа. Както каза един християнски пастор: или гробът е празен, или вярата ни е празна.

Въпрос: В 1 Коринтяни 15:1-4 кои са най-ранните извънбиблейски препратки към християнското учение, че кръвта на Христос ни е спасила?

Отговор: Най-ранните са в „Първото писмо на Климент“, глави 21 и 49, написано през 96–98 г. сл. Хр.

Второто извънбиблейско споменаване е от Игнатий (починал през 107 или 116 г. сл. Хр.), който в своето писмо до смирняните, глава 6, казва, че ако човек не вярва в кръвта на Христос, той ще бъде осъден.

Третото споменаване е в „Посланието на Варнава“ (ок. 70–130 г. сл. Хр.) в глава 5, както и на други места.

След това хронологията е малко неясна. Поликарп (110–155 г. сл. Хр.) споменава изкуплението в краткото си писмо до филипяните, глава 1. Той казва: „… Господ Исус Христос, Който за нашите грехове пострада дори до смърт, [но] Когото Бог възкреси от мъртвите, като развърза оковите на гроба.“

В „Посланието до Диогнет“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.) в 9-та глава се споменава, че Бог е изпратил Своя Син като откуп за нас в един прекрасен обмен.

В контраст с това голяма част от либералното християнство е обобщено като „християнство без кръв“.

Въпрос: В 1 Кор. 15:4 св. Павел казва, че Исус Христос „бе погребан и че на третия ден възкръсна според Писанията“. „Писанията“ означава Стария Завет. Къде в Стария Завет се споменава, че Исус ще възкръсне от мъртвите, и то конкретно на третия ден?

Отговор: Това, че Месията ще бъде отсечен (убит), е записано в Даниил 9:26 и Исая 53:8-9,12. Неговото възкресение е пророкувано в Исая 53:11 и Псалом 16:9-10.

В: В 1 Кор. 15:5 как се яви Исус на „Дванадесетте“, след като Юда вече беше напуснал?

О: Учениците бяха над 70, но „Дванадесетте“ беше синоним на най-близкия кръг, синоним на учениците, въпреки че Юда не беше сред тях. Като алтернатива това може да се отнася до явяване, след като Матия вече беше избран да замести Юда в Деяния 1:21-26. Тъй като хората често използват фигури на речта и приблизителни изрази, първото обяснение най-вероятно е правилното.

В: В 1 Коринтяни 15:5-8 защо Исус се яви само на вярващите?

Отговор: Той не се яви само на онези, които вече вярваха в Него. Яков, братът Му, не вярваше преди възкресението. Тома беше изпълнен със съмнения в Йоан 20:24-29, преди Исус да му се яви. Павел едва ли беше вярващ, когато Исус му се яви на пътя за Дамаск в Деяния 9:1-9.

Вярно е, че всеки, който видя Исус след възкресението Му, повярва в Него, но тогава, какво бихте очаквали?

В: Защо в 1 Коринтяни 15:5-8 и Деяния 10:40 Исус се яви само на някои?

О: В 1 Коринтяни 15:6 се казва, че Исус се е явил на над петстотин души.

В: В 1 Коринтяни 15:6 Павел пише ли, че има над 500 души, които са видели Исус след възкресението Му, подобно на всички онези днес, които твърдят, че са видели Елвис след смъртта му?

О: Трябва да признаем, че твърдението на Павел, че 500 души са видели Исус, не е толкова убедително, колкото 500 независими писмени свидетелства. Въпреки това твърдението на Павел за над 500 души, съчетано с разказите на Матей, Марко, Лука, Йоан и Петър (1 и 2 Петрово), би трябвало да придаде допълнителна достоверност, а не да я намали.

В: Защо в 1 Коринтяни 15:10 Павел се хвали, след като човек не бива да се хвали?

О: Подобно на Давид в Псалмите, апостол Павел имаше свободата да ни разкаже как се е чувствал. Четири точки:

1. Това, което Павел каза, беше вярно – той наистина беше свършил повече работа.

2. Павел не се хвалеше със себе си, а каза, че не е той, а Божията благодат

3. Да, Павел може би се е хвалил тук, когато не е трябвало.

4. Не е в противоречие с вдъхновението Павел, който не беше безгрешен, да ни каже това. Вдъхновението на Писанието не се състои в това, че Бог механично ги е вдъхновил, като им е подсказал всяка една съгласна и гласна. По-скоро Бог избра тези мъже и им даде преживяванията, мъдростта и пряката връзка с Неговия Дух, за да могат да напишат Писанието.

В: Защо в 1 Кор. 15:12-19 мнозина са склонни да отричат възкресението на Христос?

Отговор: Има поне четири възможни причини.

1) В гръцката и римската култура, макар да е съществувала представата за безсмъртна душа, не е имало представа за възкресение на мъртвите.

2) Те никога не бяха наблюдавали това да се случва в природата. Единственото изключение е вярата в митичното същество феникс, което на всеки 1 000 години се изгаряше до смърт и след това се прераждаше. Днес хората, които се уповават на науката като своя вяра (наричано наукопоклонение), отричат, че природните закони могат да бъдат нарушени. Но както каза един пастор, щом преодолееш чудото на Божието сътворение на вселената, останалото е лесно.

3) Възкресението от мъртвите би било невъзможно, без да се признае, че съществуват чудеса от Бога.

4) От етична гледна точка, ако Исус е възкръснал от мъртвите, това би показало, че Исус е бил прав, когато е казал, че те ще възкръснат от мъртвите, и че е по-добре да внимават как живеят живота си сега.

В: В 1 Кор. 15:12-19, как би живял по различен начин човек, който вярва, че Христос е възкръснал и че ние също ще възкръснем от мъртвите, в сравнение с човек, който не вярва в това?

Отговор: Имало е веднъж една жена, която получавала психологическа помощ преди да й бъде направена ампутация. Психологът бил изненадан колко спокойно тя приемала всичко. Накрая тя попитала психолога: „Ще порасне отново, нали?“

Подобно на тази жена, само че в обратен смисъл, ние знаем, че телата ни, когато се наранят и остареят, ще се възстановят, само че ще бъдат по-добри, отколкото някога са били. Нашето отношение към живота, към изпитанията и към взаимоотношенията трябва да бъде напълно различно. Дори първият милион години, през които ще бъдем в небето с нашите възкресени тела, е много по-дълъг от времето, което прекарваме в момента „долу“. Ние просто минаваме оттук по пътя към истинския си дом.

В: В 1 Кор. 15:18–19 защо Павел и другите са за съжаление, ако Христос не е възкръснал?

Отговор: Не беше приятно да бъдеш замерян с камъни и оставен за мъртъв, да се бориш с диви зверове, а по-късно да претърпиш корабокрушение. Павел претърпя много в този живот, за да види Бога в следващия. Но ако нямаше възкресение, тогава всичко това беше напразно.

В: В 1 Кор. 15:20, 22 първите плодове са ли Христос или някои вярващи?

Отговор: Първите плодове са Христос.

В: В 1 Кор. 15:20, тъй като Исус беше първият плод на възкресените, какво да кажем за Лазар, когото Исус възкреси от мъртвите по-рано?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Хронологичен: Лазар беше възкресен със своето обикновено физическо тяло, което все пак щеше да умре. Исус беше хронологично първият човек, възкресен с прославено физическо тяло, което никога няма да умре или да се разложи (Деяния 13:35-39).

Позиционно: Дори ако пренебрегнем хронологията, „първи плод“ означава също „първи по значение“, а Исус заема позицията на първия плод сред всички възкресени.

Исус беше първият, възкресен с прославено физическо тяло, и Той е също така най-първият сред онези, които ще бъдат възкресени.

В: В 1 Кор. 15:22 как се получава, че всички са умрели в Адам, и как се получава, че всички са оживени в Христос?

Отговор: Всички биват съживени в Христос по три начина.

1. Всички хора биват възкресени до края на Милениума (Откровение 20:5) преди Съда пред Великия бял престол в Откровение 20:12-14. Човек трябва да е жив, за да преживее втората смърт.

2. Предложението за спасение и оправдание е достъпно за всички (Римляни 11:32; Тит 2:11; 1 Тимотей 2:4-6; 4:10). Исус е изкупителната жертва за целия свят според 1 Йоан 2:2.

3. Всички, които вярват, ще получат оправдание (1 Тимотей 4:10) и ще живеят вечно в Небесата с Бога.

В: Не е ли 1 Коринтяни 15:22 невярно, тъй като всички пророци са били безгрешни, както учат бахаите в „Отговори на някои въпроси“, стр. 118–121?

Отговор: 1 Коринтяни 15:22 казва, че всички потомци на Адам са съгрешили, а това включва всички пророци с изключение на Исус. Че всички пророци са били безгрешни е разпространено погрешно схващане сред мюсюлманите, което бахаите са наследили. Това обаче води до странни противоречия. Йона (благочестивият пророк Юнус за мюсюлманите) избяга в Таршиш и беше погълнат от голяма риба. Нямаше ли грях в бягството? Адам се счита за пророк от мюсюлманите, но ако той не е съгрешил в Едемската градина, тогава вашата дефиниция за греха не се ли превръща в безсмислена фраза? На Мойсей му беше забранено да влезе в Обетованата земя, защото изгуби самообладание при Мериба. Тъй като Господ се разгневи на Мойсей в Второзаконие 3:26, може ли Господ да се разгневи на някого, който никога не е съгрешил?

Тук има урок за всеки. Понякога изкривените предразсъдъци на хората почти ги принуждават да изкривяват Библията, за да я пригодят към своите предразсъдъци.

В: Показва ли 1 Коринтяни 15:23, че Мария е била възнесена с тялото си на небето, както учат някои католически теолози?

О: Не. Трудно е да се повярва, че някой католик би се позовал на 1 Коринтяни 15:23, когато говори за предполагаемото възнесение на Мария, освен че в книгата „When Cultists Ask“ (стр. 234) се казва, че Лудвиг От е споменал „възможността“ това да се отнася за Мария в книгата си „Fundamentals of Catholic Dogma“ (под редакцията на Джеймс Канон Бастибъл, издадена от Tan Books, 1960 г., стр. 208).

Очевидно, тъй като в 1 Коринтяни 15:23 се казва, че всеки отива в Рая по свой ред, а Христос е отишъл в Рая пръв, това по някакъв начин показва, че Мария е отишла втора.

Тъй като този пасаж не споменава Мария, това е нещо като да се каже, че

1. Ако Мария е била възнесена с тялото си на небето, тогава тя трябва да е първият плод, споменат тук.

2. Ако Мария е била „първите плодове“, споменати тук, тогава Мария е била възнесена с тялото си в Рая.

Вероятно кръговата логика на аргумента е причината, поради която Отт е казал, че това е само една възможност и че не може да се намери библейско доказателство за възнесението на Мария.

Освен кръговата логика, вторият проблем с този аргумент е, че 1 Коринтяни 15:22-25 обсъжда не възнесението, а възкресението. Исус беше първият, възкръснал с безсмъртно тяло. Католиците и протестантите са съгласни, че каквото и да се е случило с Мария в края на нейния земен живот, тя не е възкръснала. Накрая, дори ако тук се обсъждаше възнесението на тялото в небесата, а не възкресението от мъртвите, Енох и Илия бяха възнесени в небесата преди Христос.

Опитът да се използва този стих е поучителен, за да покаже докъде трябва да стигнат някои умни теолози, за да подкрепят възнесението на Мария с тялото ѝ, макар че на От трябва да се признае честност, защото казва, че не се намира доказателство в Писанието.

Въпрос: Според 1 Кор. 15:24, наистина ли царството на Христос ще приключи и Той ще предаде всичко на Бог Отец, или царството на Христос ще продължи вечно, както се казва в Лука 1:33 и Евреи 1:8?

Отговор: И двете твърдения са верни. Царството на Христос има два аспекта. Исус е победоносен цар, който побеждава враговете Си, и тази част ще приключи. Исус е вечният Принц на мира, и тази част никога няма да приключи. За повече информация вижте книгата на Хейли „Предполагаеми противоречия в Библията“, стр. 137–138.

В: В 1 Кор. 15:25–28, тъй като всички ще бъдат подчинени на Христос, означава ли това, че всички ще отидат в Рая, както учи ереста на универсализма?

Отговор: Не. Да бъдеш подчинен на Христос не означава, че човек ще отиде в Рая. Неживите камъни и демоните ще бъдат подчинени на Христос, но те няма да отидат в Рая. За повече информация вижте обсъждането на Колосяни 1:20, Римляни 5:19; Римляни 8:29-30, както и книгата „Когато сектарите питат“, стр. 234-235.

В: В 1 Коринтяни 15:29 кръщението за мъртвите означава ли, че хората не трябва да вярват индивидуално?

Отговор: Не. Както показват отговорите на следващите четири въпроса, всеки човек се кръщава за себе си и ние не кръщаваме за мъртви хора. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 464–465, за по-изчерпателен отговор.

В: В 1 Кор. 15:29 трябва ли християните да кръщават за мъртвите?

О: Не. Павел казваше, че ако дори тези нехристияни вярват във възкресението, както се доказва от кръщението им за мъртвите, защо вие не можете да вярвате във възкресението? Много подобен аргумент се съдържа в „Теофил към Автолик“ 1:13. (Теофил е бил епископ на Антиохия от 168 до 181/188 г. сл. Хр.)

„А що се отнася до твоето отричане, че мъртвите възкръсват… ти вярваш, че Херкулес, който се самоизгори, живее; и че Ескулап, който беше поразен от мълния, е възкръснал;…“ („Предникейските отци“, том 2, стр. 92)

Ако кръщението за мъртвите е едно от най-важните неща, които можем да направим, както учи мормонизмът, тогава защо нито веднъж не ни е заповядано да правим това в Писанието? Павел каза „други“ (те) в 1 Коринтяни 15:29. Една секта по времето на Павел в Гърция, наречена керинтианци, кръщаваше за мъртвите, но никой никога не е казвал, че християните трябва да правят това. (Между другото, керинтианците също учеха, че Христос е дошъл върху Исус при кръщението Му и е напуснал Исус на кръста, така че само човекът Исус е умрял, според бележката под линия в „NIV Study Bible“ към 1 Йоан 4:2, стр. 1911.)

В рамките на Елевзинските мистерии съществуваше учението за обмиването, необходимо за блаженството в отвъдния живот (Пиндар, фрагмент 212; Софокъл, фрагмент 753). Кръщението от името на другите е известно от фрагмент 245 на Орфиците. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 616–618 за повече информация.

Разбира се, не трябва да подражаваме на много от практиките на коринтяните, като плътски наклонности, неморалност, сектантство, злоупотреба с Господната вечеря и отричане на физическото възкресение на Исус. Ако практикуването на това днес, както правят мормоните, ни кара да мислим, че Бог изисква от нас да извършваме задълбочени генеалогични изследвания, 1 Тимотей 1:3,4 и Тит 3:9 заповядват на Божия народ да не се посвещава на безкрайни родословия.

Въпрос: Според 1 Коринтяни 15:29-30 трябва ли да практикуваме кръщение за мъртвите, както учат мормоните?

Отговор: Първо, няколко истински факта, които не са пряко свързани с отговора, а след това – самият отговор.

1. Гръцката дума „huper“ означава „поради“, а не непременно „заради“.

2. Много хора станаха християни поради свидетелството на християни, които вече бяха претърпели мъченическа смърт.

3. Кръщението за всички християни означава, че в един смисъл всички ние сме мъртви хора, тоест мъртви за себе си и живи в Христос (Колосяни 2:11-13)

Отговорът: Местоименията, които Павел използва („те“, „те“ и „ние“), ясно показват, че Павел никога не е казвал, че нито той, нито непосредствените му читатели са практикували кръщение за мъртвите. Павел не е заповядвал, препоръчвал, извършвал, практикувал, нито е казвал, че коринтяните са практикували кръщение за мъртвите. В 1 Коринтяни 10:18-22 Павел споменава, че други са принасяли жертви на идоли, но и ние не трябва да правим това. В цялата Библия, както и в ранната църква, няма пример за християни, които да извършват кръщение за мъртвите. Въпреки това някои религиозни еретици, наречени керинтианци, са практикували кръщение за мъртвите.

Тъй като няма заповед или пример за това, а единствената известна практика е била от нехристиянските керинтианци, мормоните стоят на доста нестабилна основа, за да превърнат това в най-важната част от своята религия.

Когато говореше на гърците, Павел използваше писания на езически гръцки поети, за да подчертае истини, както например в Деяния 17:23-29. Юда използваше верни твърдения от апокрифните книги, за да убеди слушателите си. По същия начин Исус използва така наречения аргумент „ad hominem“, за да докаже, че е от Бога, в спора си с фарисеите в Йоан 5:31-34.

Тезата на Павел в 1 Коринтяни 15:29-30 е, че макар и много гърци да не вярваха и да се присмиваха на физическото възкресение (1 Коринтяни 15:12; Деяния 17:32), в същото време протогностическите керинтианци кръщаваха за мъртвите. Защо смятат, че трябва да извършват този телесен ритуал на кръщението, ако телата са изчезнали завинаги?

В: В 1 Кор. 15:29-30 какво представлява кръщението за мъртвите?

Отговор: Освен този стих, знаем само за два случая, и двата от които са езически практики. Мандеите в Месопотамия са практикували това, както и керинтианците (които се оказаха в Коринт). Нямаме доказателства за нито един християнин, който да е практикувал кръщение за мъртви хора.

В: В 1 Кор. 15:32-33 кого цитира Павел?

О: Има два допълващи се отговора.

1. В 15:33 („Лошото обкръжение развращава добрия характер“) Павел цитира гръцкия поет Менандър от комедията му „Таис“. Вижте също обсъждането на Деяния 17:16-34.

2. В 15:32 Павел цитира Исая 22:13. Подобно на Павел, Исая не ни съветва да следваме тази празна поговорка, а изразява възгледа на невярващите хора.

Между другото, Менандър е живял приблизително между 342 и 291 г. пр. Хр. Исая е пророкувал от преди 739 г. пр. Хр. до след 682 г. пр. Хр. Павел вероятно е бил запознат както с Менандър, така и с Исая.

В: В 1 Коринтяни 15:36, когато някой зададе глупав въпрос, като например „как е възможно Всемогъщият Бог да…“, как да отговорите на възражението му с уважение, но и да покажете колко е нелепо то?

Отговор: Ако има някаква вероятност това да е искрено възражение, трябва да отговорите. Трябва да уважавате човека, който задава въпроса. Но когато въпросът съдържа погрешна предпоставка, като например, че Бог не е всемогъщ, трябва да се погрижите да посочите грешката в погрешното предположение, което стои зад въпроса.

В: Подкрепя ли 1 Коринтяни 15:37 ереста за прераждането?

О: Не, поради следните причини:

1. Прославеното тяло е вечно и вече не умира.

2. Тази трансформация се случва само веднъж.

3. Това е промяна в тялото ни, а не замяна на тялото ни.

Вижте обсъждането на Йоан 3:3 за повече информация.

В: В 1 Коринтяни 15:38-41, подкрепя ли това по някакъв начин мормонската концепция за небесните, земните и телестиалните небеса?

Отговор: Не. Тази аналогия просто показва, че както има различни видове слава в (единственото) физическо небе, така има и различни видове слава в (Единственото) Небе. Фактът, че Павел дава три примера (слънце, луна и звезди), не означава, че има три небеса, точно както и това, че Павел дава четири примера в 1 Коринтяни 15:39 (хора, животни, птици и риби), не означава, че има четири небеса. Небето не би било Небето, ако Исус не беше там.

Според Павел в 2 Коринтяни 12:2 съществуват поне три (неназовани) небеса. Павел е посетил третото.

Въпрос: В 1 Коринтяни 15:44, възкресеното ни тяло физическо ли е или духовно?

Отговор: Павел дава аналогия с израилтяните в пустинята и скалата, и тази аналогия отговаря на този въпрос. Израилтяните получаваха вода от физическа скала, но не от обикновена физическа скала. Христос беше духовната сила зад тази скала. Нашите възкресени тела ще бъдат физически, но не просто физически тела. Чрез Христос ще придобием и допълнително духовно измерение.

Юстин Мъченик (писал около 138–165 г. сл. Хр.) беше гръцки философ, който се обърна към християнството, което наричаше „истинската философия“. Той беше добре запознат с гръцките аргументи, които се подиграваха на физическото възкресение „в плът“, и беше сред първите, които отговориха на тези аргументи в своето произведение „За възкресението“. Фрагментите, които имаме от това произведение, са преведени в „Преднизийските отци“, том 1, стр. 294–299

В: Защо в 1 Кор. 15:45 Исус е „последният Адам“?

Отговор: Има ключови паралели между Адам и Исус. От Адам ние наследихме тежки последствия, включително покварена, греховна природа, водеща към смърт. Всички, които приемат Исус като свой Господ и Спасител, получават нова природа и вечен живот от Исус.

Въпрос: В 1 Кор. 15:45, тъй като Христос е бил животворният Дух, означава ли това, че Той не е имал и физическо тяло?

О: Не. Тялото на Христос е духовно и физическо, а не само духовно.

Въпрос: В 1 Коринтяни 15:50, тъй като плът и кръв не могат да влязат в Небесното царство, как можем да възкръснем с физически тела?

Отговор: Кой казва, че прославеното физическо тяло трябва да има земни характеристики като плът и кръв? Библията не казва това. Напротив, 1 Коринтяни 15:35-44 просто казва, че те ще бъдат различни.

В: В 1 Кор. 15:50 се казва, че плътта и кръвта не могат да влязат в Небесното царство; тогава как Енох беше възнесен, така че „не видя смърт“ (Евр. 11:5)?

О: Очевидно Всемогъщият Бог има способността да преобрази Енох, така че той да придобие прославено тяло, без да вкуси смъртта. Също така, когато живите хора бъдат възнесени в Небесата, те може да не вкусят смъртта по същата причина.

Накратко, Бог би могъл да промени телата на Енох и на възнесените вярващи, без те да вкусят смъртта, по същия начин, както и при вярващите, които умират.

В: В 1 Коринтяни 15:51-52 термините „живот“ и „смърт“ означават ли тук просто „вяра“ и „неверие“, както учат бахаите в книгата „Бахаулла и Новата ера“, стр. 270?

Отговор: Не, Писанието е последователно в това, че ще има физическо възкресение.

Освен 1 Коринтяни 15:51-52, вижте:

Даниил 12:2 „И мнозина от онези, които спят в пръстта на земята, ще се събудят: едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение.“

Откр. 20:5 „Останалите мъртви не оживяха, докато не се изпълниха хилядата години. Това е първото възкресение.“

1 Царе 2:6 „Господ дава смърт и дава живот; Той сваля в Шеол и възкресява.“

Псалом 49:15 „Но Бог ще изкупи живота ми от Шеол, защото Той непременно ще ме прибере при Себе Си.“

Псалом 22:29: „…всички, които слизат в пръстта, ще коленичат пред Него…“

Псалом 23:6 След като разказва за сянката на смъртта в Псалом 23:4, Давид казва: „Ще обитавам в дома на Господа завинаги.“

Псалм 49:8-9 „Защото изкуплението на душата му е скъпо, и никога плащането не може да бъде достатъчно, за да живее вечно и да не види тление.“

Псалм 52:8-9 „Надявам се на Божията любов завинаги и вечно. Ще Те славя завинаги… в присъствието на Твоите светии.“

Исая 25:7-8 „На тази планина Той [Бог] ще погълне покривалото, което обгръща всички народи, плаща, който покрива всички народи; Той ще погълне смъртта завинаги…“

Исая 53:8-10 След като в стихове 8-9 се казва, че Този, Който страда за нас, ще бъде убит и положен в гроба на богат човек, в стих 10 се казва, че Той ще види потомството Си.

Всички тези стихове са цитирани от Библията „БСБ“.

Въпрос: В 1 Кор. 15:52 и 1 Сол. 4:16-17 какво казва „последната тръба“ за скръбта?

Отговор: Привържениците на предскорбената теория твърдят, че последната тръба е специална тръба за вярващите и не е една от седемте тръби в Откровение. Други посочват този стих като един от най-големите недостатъци на предскорбената теория. Те казват, че това е седмата тръба в Откровение 11:15.

В: В 1 Кор. 15:52-54 как може Бог да възкреси смъртното тяло на вярващ, който е бил изгорен до пепел или изяден от лъвове?

О: Бог е Всемогъщ и може да направи всичко. От научна гледна точка, макар че повечето от нашите клетки оцеляват (или се размножават и оцеляват) през смъртния ни живот, по-голямата част от атомите, съставляващи нашите клетки, са различни от тези, които са били преди седем години. Затова, за да бъдем възкресени от мъртвите, не е необходимо да имаме същите атоми. По същия начин клетките са „модели“ от атоми. Но Бог може, макар и да не е длъжен, да използва същите физически материали (т.е. атоми), които се съдържат в погребаното тяло. Така че дали тялото на християнина е погребано или кремирано (с или против неговата воля), няма никакво значение за това, което Бог ще направи. Въпреки това някои разглеждат християнското погребение като свидетелство за нашата сигурна надежда във възкресението.

В: В 1 Кор. 15:54 как и защо „тленното… трябва да се облече в нетленното“?

Отговор: Не ни е разкрита цялата тази тайна. Има обаче няколко природни илюстрации, които може би сочат част от отговора.

Когато един храст или малко дърво е заразено с плесен по всичките си листа, единственият начин да се спаси растението е да се отсече, като се остави само висок пън. Върхът е изчезнал заедно с „греха“ на плесента, която го е заразила, но корените все още са там и са здрави. Растението често ще поникне отново и за времето, необходимо да поникнат нови листа, плесента може да е изчезнала, защото няма къде да живее.

Ако сте мислили, че количеството ДНК в една клетка е свързано с това колко голям или интелигентен е един организъм, може би ще бъдете много изненадани да научите, че клетката на жабата съдържа около 20 пъти повече ДНК, отколкото клетката на човека. Жабата не само трябва да притежава ДНК, за да функционира като дишащо във вода попова лъжичка, но трябва да притежава и ДНК за всички преходи и за крайния резултат – да живее като дишаща въздух жаба. Ангелите и демоните може би ни гледат и си мислят колко сме незначителни и крехки създания. Въпреки това, ние винаги можем да кажем: „Но погледнете нашата духовна ДНК, която сме получили от нашия Отец!“

В: В 1 Кор. 15:58, какво можете да кажете или направите, когато започнете да чувствате, че трудът ви е напразен?

Отговор: Бих искал да можем да попитаме Еремия. Той имаше дълга кариера, може би над 55 години, като пророк. През целия си живот, докато верно служеше и претърпяваше затворничество и заговори срещу живота му, той видя само шепа хора, които повярваха на думите му. И все пак, около 2 600 години по-късно, хората се вдъхновяват от Божието слово, предадено чрез него. Казано по друг начин, Еремия би бил лош съдия за това колко влиятелни ще бъдат животът и делото му.

Галатяни 6:9 ни казва да не се отказваме, знаейки, че трудът ни не е напразен, ако продължаваме в него.

Нашата цел не е да бъдем считани за влиятелни, нито дори да бъдем влиятелни. Нашата цел е просто да угаждаме на Бога и да правим това, което Той конкретно иска от нас, независимо дали в очите на хората то изглежда велико или мало. В крайна сметка удоволствието да чуем Бога да казва: „Добре, добър и верен слуга!“, е повече от всички богатства на този преходен свят. Дръжте погледа си насочен към крайната награда и оставайте близо до Бога в молитва.

В: В 1 Кор. 16:18, тъй като ние не заслужаваме нищо добро, как тези благочестиви мъже заслужават признание?

Отговор: В абсолютен смисъл ние не заслужаваме нищо от Бога, освен справедливост (и слава на Бога, че Той ни дава милост).

В относителен смисъл обаче Бог ни заповядва да изразяваме признание и да окуражаваме благочестивите лидери, които служат добре на Бога и на другите.

Казано с ирония, за един християнин би било трудно да работи за християнски шеф, който не прави това разграничение. Шефът би могъл да каже: „От всички добрини, които си получил в този живот, коя от тях наистина заслужаваш?“ Работникът би могъл да отговори: „Никоя. Всичко е по Божията благодат и милост.“ Шефът би могъл да отговори: „Е, радвам се, че разбираш това – щях да ти дам увеличение на заплатата, но просто не го заслужаваш!“

В: Защо в 1 Кор. 16:22 Павел проклина хората, които не обичат (fileo) Господа?

Отговор: Ако някои тълкуват това като желание на Павел те да отидат в ада, това не е Божията воля, тъй като Езекиил 18:23,32 и 2 Петрово 3:9 показват, че Бог не иска никой да загине. В отговора трябва да се имат предвид три неща.

1. Независимо от това, че Павел ни казва това, хората, които не обичат Исус, са под проклятие.

2. Павел, както и ние, трябва да се молим онези, които са под проклятието да не познават Исус, да видят празнотата и Бог да им изпрати каквито и да било преживявания, дори и болезнени, за да им покаже нуждата им от Христос.

3. Павел, както и ние, трябва да се молим онези, които вършат прокълнатото дело да заблуждават другите, да бъдат прокълнати с неуспех.

В: В 1 Коринтяни, откъде знаем, че това наистина е написано от Павел?

Отговор: Нямаме доказателства, които да сочат, че Павел не го е написал. Самата книга 1 Коринтяни го казва, а ранната църква никога не е поставяла това под съмнение. Седемнадесет предникейски автори са заявили, че 1 Коринтяни е написано от Павел. Климент Римски, Поликарп, „Посланието до Диогнет“, Ириней Лионски, Мураториевият канон, Климент Александрийски, Тертулиан, Хиполитус, Ориген, Киприан Картагенски, Пиерий Александрийски, Адамантий, Викторинус от Петау, Методий, Атанасий Александрийски, Александър Александрийски и Евсевий Кесарийски.

Ако приемем, че Павел е умрял по времето на Нерон, смъртта му би била около 67 г. сл. Хр.

В: Как знаем, че днешното Писание в 1 Коринтяни е надеждно запазена версия на това, което е било написано първоначално?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали 1 Коринтяни около 755 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 65% от 1 Коринтяни, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 282,6 от общо 437 стиха.

Ето авторите от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от 1 Коринтяни.

„1 Климент“ (96–98 г. сл. Хр.) е всъщност писмо на Климент, епископ на Рим, в което той казва на коринтяните, че трябва да правят нещата, които Павел им е казал преди 50 години. В глава 47 Климент споменава Аполос и Кефа

Климент Римски цитира 1 Коринтяни 2:9 1 Климент, гл. 34, т. 1, стр. 14, т. 9, стр. 239

Игнатий 1 Коринтяни 1:20 ¼ Цитат от „Писмото на Игнатий до ефесяните“, гл. 18, стр. 56–57. След това следва парафраз, но това е недвусмислена препратка.

Игнатий 1 Коринтяни 3:16; 6:19 Алюзия от „Писмото на Игнатий до филаделфийците“, гл. 7, стр. 84

1 Коринтяни 6:19 Алюзия „ние сме храмове на Бога“ в „Писмото на Игнатий до ефесяните“, гл. 15, стр. 56

Папий пише: „Както казват презвитерите“ и цитира 1 Коринтяни 15:25,26, както е казано от апостола. След това цитира 1 Коринтяни 15:27,28, Фрагмент 5, том 1, стр. 154.

1 Кор. 6:9, 10б – 1½ цитат от „Посланието на Поликарп до филипяните“ (110–155 г. сл. Хр.), гл. 5, стр. 34

Послание до Диогнет (ок. 130–200 г. сл. Хр.)

„Дидахе“ (120–150 г. сл. Хр.)

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) ANF, том 5, стр. 603 споменава двете послания на Павел до коринтяните, както и останалите 11 послания на Павел.

„2 Климент“ (120–140 г. сл. Хр.), гл. 11, стр. 254, цитира половината от 1 Коринтяни 2:9: „което ухо не е чуло, нито око е видяло, нито е влязло в сърцето на човека“.

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) споменава Лука и Марко като „Евангелието“. Споменава 1 Коринтяни като написано от апостола. Цитира от Посланието към евреите. „Реч за Страданията на Господа“, гл. 9, стр. 760–761

Атенагор, 177 г. сл. Хр., казва: „на езика на апостола“ и веднага след това цитира 1 Коринтяни 15:54. „Възкресението на мъртвите“, гл. 18, стр. 159

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 6:12 като написано от Павел в „Против ересите“ на Ириней, книга 4, гл. 37.4, стр. 519

Климент Александрийски пита какво е мъдростта на този свят, срещу която Павел ни предупреждава в 1 Коринтяни 3:19-21. „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 1, глава 11

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 8:2 и Галатяни 1:7 и 5:7 като думи на апостола в „За предписанията срещу еретиците“, глава 27, стр. 256.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 15:29 в „За възкресението на плътта“, гл. 48, стр. 582

Теодот, вероятно монтанист (около 240 г. сл. Хр.), прави алюзия към 1 Коринтяни 15:49 в глава 24, стр. 46

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) цитира част от 1 Коринтяни 2:13 като Свещено Писание в „Опровержение на всички ереси“, книга 7, глава 14, стр. 107.

Юлий Африкански (232–245 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 15:12 и посочва, че то е написано от апостола в „Посланието до Аристид“, гл. 1, стр. 125

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 1:24 като написано от Павел в „De Principiis“, книга 1, глава 2.1, стр. 246. Той също така цитира 1 Коринтяни 14:15 като написано от Павел в „De Principiis“, книга 2, глава 2, стр. 287

Киприан е бил епископ на Картаген от около 246 г. до мъченическата си смърт през 258 г. сл. Хр. Той споменава Първото послание на Павел до коринтяните и след това цитира 1 Коринтяни 7:10,11 в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, глава 90, стр. 553. Той също така се позовава на Павел и Първото му послание до коринтяните в „Трактат 12“, втора книга, глава 1, стр. 516

Григорий Чудотворец (240–265 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 6:13 като думи на апостола в „Канонично послание“, гл. 1, стр. 18.

Пиерий Александрийски (275 г. сл. Хр.) цитира 6 от 22 думи от 1 Коринтяни 7:7 като думи на Павел във „Фрагмент 1“, стр. 157

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 15:29 в „Диалог за истинската вяра“, пета част, глава 23, стр. 181

Арнобий в „Против езичниците“ (297–303 г. сл. Хр.), книга 2, глава 7, стр. 435: „Никога ли не са звучали в ушите ви добре известните думи, че мъдростта на човека е безумие пред Бога?“ (1 Коринтяни 3:19)

Викторинус, епископ на Петау в днешна Словения (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) Споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на Йоан Благословения“ ( ) стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“, „Тимотей“ и цитира 1 Тимотей 3:15 в глава 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 7:34 като написано от Павел. „Пирът на десетте девици“, разсъждение 1, глава 1, стр. 311.

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 2:9 като написано от апостол Павел и Колосяни 1:16, 17 като написано от Павел в „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, глава 5, стр. 293

Евсевий Кесарийски (318–325 г. сл. Хр.) цитира целия текст от 1 Коринтяни 15:55–56. „Доказателство за Евангелието“, книга 4, глава 11, стр. 7

След Никея

Евсевий Кесарийски (318–339/340 г. сл. Хр.) е написал цялостни коментари върху Евангелието от Лука и 1 Коринтяни. „Никейски и постникейски отци“, втора серия, том 1, стр. 41

Хегемоний (IV век) цитира 1 Коринтяни 13:8–10 като: „Защото в това първо Послание до коринтяните Павел казва…“ (говори Архелай) „Спорове с Манес“, гл. 37, стр. 211

Зенон (IV век)

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.)

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите на Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 3:8 като „тези думи към коринтяните“ в „За Троицата“, книга 8, гл. 5, стр. 139

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава двете послания на Павел до коринтяните като част от Новия Завет. В нея се цитира 1 Коринтяни 1:1–2а.

Расколникът Луцифер от Каляри (370/371 г. сл. Хр.)

Марцел от Анкира (около 374 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 3:13 като написано от апостола. В „За Духа“, гл. 15.36, стр. 22. Той също така казва, че 1 Коринтяни 7:6 е написано от Павел. Писмо 8, гл. 3, стр. 117

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.)

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Аполинарий от Лаодикия (ок. 390 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Григорий от Елвира (след 392 г. сл. Хр.)

Амфилохий (-397 г. сл. Хр.) в „Iambi ad Seleucum“

Григорий от Ниса (ок. 356–397 г. сл. Хр.) 1 Коринтяни 15:51, 52 „божественият апостол … към коринтяните“ „За сътворението на човека“, гл. 32.6, стр. 412

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Макарий/Симеон (IV или V век)

Максимин (IV/V век)

Петилиан (IV/V век) се позовава на 1 Коринтяни 7:5

Тимотей Александрийски (IV/V век)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Флавиан от Антиохия (404 г. сл. Хр.)

Гаудентий (след 406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (392–407 г. сл. Хр.) явно е ценял много 1 Коринтяни, защото е написал 44 проповеди по 1 Коринтяни, които са запазени и до днес. Той твърди, че 1 Коринтяни е написано от Павел и Состен.

Хромаций (починал през 407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Никета от Ремесиана (366–ок. 415 г. сл. Хр.)

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) цитира част от 1 Коринтяни 15:10 като написана от Павел. „Защита срещу пелагианците“, гл. 10, стр. 127

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Созомен (370/380–425 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 11:12 като написано от апостол Павел. „Църковна история“ на Созомен, книга 4, глава 29, стр. 324

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 10:17 като написан от апостол Павел в „Градът на Бога“, книга 17, глава 5, стр. 345

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира една четвърт от стих от 1 Коринтяни 3:16; 4:16 като написан от Павел в „Ученията на Йоан Касиан“, книга 9.3, стр. 264

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

Хесихий от Йерусалим (-450 г. сл. Хр.)

„Speculum“ (V век)

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Доказателства за еретици и фалшиви книги

Маркион се позовава на 1 Коринтяни според Тертулиан.

Гностикът Птолемей се позовава на 1 Коринтяни 2:15 според Ириней.

Еретикът Прискилиан (ок. 385 г. сл. Хр.)

Донатисткият еретик Тиконий (след 390 г. сл. Хр.)

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

Всички те са запазени и до днес.

3. Най-ранните ръкописи на 1 Коринтяни, с които разполагаме, показват, че има малки различия между ръкописите, но никакви теологически значими грешки.

стр. 11 1 Кор. 1:17–23; 2:9–12, 14; 3:1–3, 5–6; 4:3–5:5, 7–8; 6:5–7, 11–18; 7:3–6, 10–14. VII век. Съвпада със Синайския

7-ми век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 14 – 1 Кор. 1:25–27; 2:6–8; 3:8–10 V век. Александрийски текст.

5-ти век? – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 15 (=Папирус Оксиринх 1009) 1 Кор. 7:18–8:4 (края на III век). В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на стр. 15 на стр. 84. Ето датирането:

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

3-ти век – 1975 г. – Трето издание на Аланд

III век – 1998 г. – Четвърто преработено издание на Аланд

Края на III век (Филип Комфорт и Дейвид П. Барет в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“, 1999 г.)

p34 – 1 Кор. 16:4–7; 10; 2 Кор. 5:18–21; 10:13–14; 11:2, 4, 6–7 (VII век) Александрийски текст.

VII век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

p46 Честър Бийти II, 100–150 г. сл. Хр. 1 Кор. 1:1–9:2; 9:4–14:14; 14:16–15:15; 15:17–16:22 (99 % или 431/437 стиха) и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ има снимка на част от p46 на стр. 192. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йонг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 61 Римляни 16:23, 25–27; 1 Коринтяни 1:1–2, 2–6; 5:1–3, 5–6, 9–13; Филипяни 3:5-9, 12-16, Колосяни 1:3-7, 9-13, 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] 5-ти век

Вижте www.BibleQuery.org/1 Corinthians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 1 Коринтяни.