< Въпрос за Библията от 1 Петрово

В: В 1 Пет. 1:1 къде се намира Азия?

Отговор: Тук „Азия“ не означава континента Азия. Става дума за римската провинция, наречена Азия, която се е намирала в западната третина на днешна Турция. Това е гръцки термин, използван от Херодот през 440 г. пр.н.е. за целия анатолийски полуостров. Произходът му вероятно е от хетската провинция Асува.

В: Защо в 1 Пет. 1:1 Петър споменава тези провинции в този ред?

О: Макар че Писанието не го посочва изрично, редът на тези провинции образува кръг по часовниковата стрелка, което може би е начинът, по който писмото е трябвало да бъде разпространено. „Битиния и Понт“ са били една римска провинция. Исторически погледнато, споменаването както на Галатия, така и на Кападокия датира това писмо преди 72 г. сл. Хр., тъй като тогава римският император Веспасиан е обединил тези две провинции в една, където те са останали обединени, докато император Адриан не ги е разделил отново през 137 г. сл. Хр.

Списъкът започва и завършва с Витиния-Понт – по-примитивен регион – и включва Азия – регион с високо ниво на култура. В древността гръцките моряци, претърпели корабокрушение на бреговете на Понт, били принасяни в жертва на боговете от местните жители. В гръцката митология Прометей беше окован в Понт, а Херкулес оттам се отправи към подземния свят. От друга страна, около половината от големите градове в Мала Азия се намираха в провинция Азия. Ефес беше огромен град, макар и не толкова голям, колкото Рим.

В: В 1 Петрово 1:1, 17 и 1 Петрово 2:11 трябва ли да се чувстваме като чужденци и пришълци?

Отговор: Ако сте вярващ и никога не сте се чувствали като чужденец или пришълец тук, тогава нещо не е наред. Ние сме чужденци в този свят. Ние сме граждани на Небесното царство и наистина принадлежим там. Въпреки това, временно все още сме на земята, а християните понякога забравят това.

Въпрос: В 1 Пет. 1:2 Духът ли ни освещава, или Божията истина, както казва Йоан17:17 ?

Отговор: Огънят се запалва ли от човек, който запалва кибритена клечка, или от самата клечка? И двете са верни. По същия начин Духът е този, който ни освещава, и Той го прави чрез Божията истина.

В: В 1 Пет. 1:2а как се свързват помежду си това да бъдем избрани от Отца, осветени от Духа и да бъдем в послушание към Христос?

О: Тази алюзия към Троицата разкрива нещо за начина, по който те действат. Когато се споменават предзнанието или предопределението, те се отнасят към Отца. Светият Дух е този, който освещава, т.е. ни отделя, за да ни направи святи. Ние сме спасени, за да се подчиняваме на нашия Господ Исус, Който е Словото Божие. Това е допълващ начин на разглеждане на нещата в сравнение с този на Павел в Ефесяни. В Ефесяни 2:8-10 сме спасени по благодат чрез вяра, за да вършим добри дела. В 1 Петрово сме спасени чрез предзнанието на Отца чрез освещаващото дело на Духа, за да се подчиняваме на Христос. Това са различни начини за разглеждане на спасението, но и двата са верни.

Въпрос: В 1 Петрово 1:2б, тъй като ние, вярващите, вече имаме благодат и мир, каква е разликата между това и това да ги имаме в изобилие?

Отговор: Вече сме оправдани, или обявени за праведни, и вече ни е дадена Божията благодат и мир, които ни примиряват чрез Христос. Ще видим окончателното им изпълнение в небето, но не и преди това. Въпреки това, ние трябва да растем в изобилие от Божията благодат и мир още сега. Може би няма да останем на земята дълго време, в сравнение с небето, но докато сме тук, Бог има много работа да върши в нас. Въпреки това в 1 Петрово писмо липсва идеята, че след като веднъж сме спасени, просто си почиваме пасивно, чакайки Бог да направи всичко. Ние участваме в изработването на нашето спасение, като пребъдваме в Христос и Му се подчиняваме.

Въпрос: Как в 1 Пет. 1:3 и Еф. 1:17 Отецът е Богът на Исус Христос дори и сега?

Отговор: Докато беше на земята, Исус се подчиняваше на Отца, научи се на послушание и не знаеше часа на Своето завръщане. В Евреи 13:8 се казва, че Исус е същият вчера, днес и вовеки, така че Исус не се „слива обратно“ с Бог Отец. Но дори и сега Исус все още е покорен като Син, а Отецът все още е Отецът. Когато всичко в Творението бъде поставено под нозете на Христос в 1 Коринтяни 15:27-28, Христос все още ще бъде подчинен на Бог Отец.

В: В 1 Петрово 1:4 каква е разликата между нещо, което погива, нещо, което се разваля, и нещо, което избледнява? Какви са примерите за тези неща и как се различават те от нашето спасение?

Отговор: Нещо, което загива, може да изчезне, или като изгоряла къща все още да съществува, но в напълно разрушено състояние. Нещо, което се разваля, вече не е толкова добро, колкото е било някога – като дрехите, или се разлага и става още по-разложено – като старата храна. Ароматите и цветовете избледняват, а обонянието и зрението ни могат да отслабнат с напредването на възрастта. Ако имате един милион радиоактивни атома с период на полуразпад от пет години, то след пет години ще останат само 500 000 радиоактивни атома. След десет години ще останат само 250 000 радиоактивни атома. Радиоактивните атоми никога не изчезват напълно, но намаляват по експоненциална крива. Но слава на Бога, че нашето спасение изобщо не прилича на никое от тези неща. Представете си Бог да каже на някого, че може да прекара 500 години в небето (ако приемем опростено, че времето в небето е като на земята). Този човек постоянно ще се оглежда през рамо, чудейки се кога ще изтече времето му, и небето няма да бъде толкова хубаво, ако не беше нетленно. Времето ни в небето никога няма да се изчерпи, и когато сме прекарали един милион години в небето, то ще бъде толкова свежо и вълнуващо, колкото когато за първи път сме пристигнали там.

В: В 1 Пет. 1:4, 7, 23–25 противопоставянето на тленното и нетленното е важно, както и „неувяхващото“ в 1 Пет. 3:4; 5:5б. Как можем да разберем кое е нетленно и неувяхващо?

О: Понякога това е трудно за хората, защото по-голямата част от това, което виждаме, е тленно. Някои хора, особено тийнейджърите, може да боготворят дадена музикална или филмова звезда. Но десет години по-късно може почти да са ги забравили. Интересна песен на групата „ “ от 2005 г. се казваше „1985“. Тя разказваше за майката на един младеж, която завинаги беше застинала в музиката, личностите и американската култура от 1985 г., и колко странно и необичайно изглеждаше и се държеше тя. Три неща, за които Библията казва, че са вечни, са Бог, Божието Слово и човешките души. Затова се съсредоточи върху тях и помни, че твоите постижения, останалото, което си научил, и целите ти – всичко това ще отмине.

В: В 1 Пет. 1:4, 23, тъй като сме родени от нетленно семе и пазени от Божията сила според 1 Пет. 1:5, може ли християнинът да загуби спасението си?

Отговор: Истинските християни не са единодушни по този въпрос. Християни като Джон Уесли вярват, че макар Бог да „пази“ християните, самите християни могат да изберат да бъдат изключени от това „пазене“. Други, като мен, вярват, че онези, които искрено са се посветили на Христос, никога няма да се отклонят.

Всички би трябвало да се съгласят, че а) онези, които изглеждат като християни, могат да отпаднат завинаги (2 Петрово 2:20-22), б) Бог пази християните, които са избраните (Ефесяни 1:13), в) Бог знае кои са избраните, г) можем да имаме увереност в нашето спасение (1 Йоан 5:13,19), д) хората могат да се заблуждават и да имат фалшиво обръщане (Матей 7:22-23) и е) ни е заповядано да се изпитваме непрестанно, за да видим дали сме във вярата (2 Коринтяни 13:5).

В: В 1 Пет. 1:5а как сме защитени от Божията сила чрез вярата?

Отговор: Ние не само сме спасени чрез Светия Дух, но и нашето спасение се запазва от Светия Дух. Светият Дух е печат, гарантиращ нашето спасение в Ефесяни 1:13-14.

Въпрос: В 1 Пет. 1:5б как нашето спасение е готово да бъде разкрито, ако вече го имаме или го получаваме сега, както се казва в 1 Пет. 1:9? В какъв смисъл то е наследство в 1 Пет. 1:4?

О: Нашето спасение беше обещано в Божието предзнание още преди началото на света. Ние получихме спасението си, когато повярвахме. Но нашето пълно спасение, при което ще живеем в безгрешна слава на небето с Исус, ще се осъществи едва след като умрем или бъдем възнесени.

В: В 1 Пет. 1:6,11 как нашите страдания и последващите ги слави отразяват тези на Христос?

О: Много търпеливо и без да се оплаква, Христос пострада несправедливо за Божията слава, за нашето спасение. Много търпеливо и без да се оплакваме, ние също трябва да сме готови да страдаме несправедливо за Божията слава и като свидетелство пред другите. Освен това трудностите са важни за нашия растеж. Джордж Мюлер е казал: „ “ („Трудностите са храната, с която се храни вярата.“) The Believer’s Bible Commentary, стр. 2195.

В: В 1 Пет. 1:7 кога се разкрива Исус Христос?

Отговор: Това се отнася до второто пришествие на Христос в слава в облаците на небето, както е описано в Откровение 1:7; 19:11-17; Матей 24:27-28; и Лука 21:27-28.

В: В 1 Пет. 1:8 кои са трите източника на неизразима и славна радост?

О: Можем да се радваме, защото Бог ни спаси, когато за първи път поверихме живота си на Него. Можем също да се радваме, защото Духът на Христос обитава в нас всеки ден. И накрая, можем да се радваме заради бъдещото осъществяване на нашето спасение в небето.

Въпрос: Според 1 Пет. 1:9, имаме ли вече спасение?

Отговор: Имайте предвид, че този отговор е дубликат на обсъждането на Ефесяни 1:13.

Библията подсказва, че Бог е безвремевен. За един безвремевен Бог отговорът е и трите: минало, настояще и бъдеще.

Чък Суиндол е написал отлична брошура за изучаване на Библията относно спасението, в която обсъжда тези аспекти.

Аспекти, свързани с предзнанието и предопределението в миналото: Преди началото на времето Бог знаеше края от самото начало и всичките ни дни (Псалом 139:16; Исая 44:7; Ефесяни 1:4; Тит 1:2).

Аспекти, свързани със събитията в настоящето: Когато чухме словото на истината и призовахме Господа (Римляни 10:9-10), ние станахме ново създание (2 Коринтяни5:17 ). Евреи 4:2 и Деяния 10:44 също показват аспектите на настоящето.

Настоящи продължаващи аспекти: Докато изразяваме в живота си спасението, което е в нас, Бог е в процес на преобразуване на живота ни (Филипяни 2:12-13; 1 Петрово 2:2; Евреи3:14 ;4:11 ; 6:11).

Аспекти на бъдещата надежда: Ние копнеем за завършването на нашето спасение (Евреи 9:15,28; Римляни 8:23-25; 1 Петрово 1:4-5,9,13; 1 Коринтяни 15:50-53; 2 Коринтяни 5:5).

Въпрос: В 1 Пет. 1:12а как пророците са проповядвали Евангелието на хората чрез Светия Дух?

Отговор: Когато пророците говореха за бъдещето, те служеха не само на хората, които ги слушаха по онова време, но и на бъдещите поколения. В Данаил 12:8-10, например, Данаил каза, че не разбира, и Бог му каза, че думите не са за него, а трябва да бъдат запечатани (да останат неразбираеми) до времето на края.

В: В 1 Пет. 1:12б как ангелите копнеят да разгледат „тези неща“? Какви са тези неща? Евреи 2:9,16 може да даде някои насоки.

Отговор: Това се отнася до спасението на вярващите. Исус осигури спасение за хората, а не за ангелите, така че ангелите няма да преживеят това, което ние преживяваме при спасението. Ангелите обаче са духове, които ни служат. Това спасение чрез Христос беше изобилно намекнато в Стария Завет, но не беше напълно разкрито до Христос и времето на църквата, според Ефесяни 3:9-11.

В: В 1 Петрово 1:13 как да възложим надеждата си „изцяло“ на благодатта, която ще се яви?

Отговор: Понякога християните могат да изпадат в отчаяние и да нямат достатъчно надежда в бъдещия ни дом в небето; но това не е смисълът тук. По-често християните имат прекалено много надежда – прекалено много надежда в излишни неща, които не си заслужават да се надяваме на тях. Надеждата в богатството ни, кариерата ни, здравето ни, семейството ни и взаимоотношенията ни тук, на земята, може да изчезне – и то по всяко време. Жалко е, когато човек се надява на тези неща, а надеждите му се разбиват. Но ние трябва да се надяваме на нетленните неща – на нашето спасение и на отиването ни във вечния ни дом.

В: Защо 1 Пет. 1:13 и други пасажи ни казват да бъдем самоконтролирани? Има ли пасажи в Библията, които ни казват да бъдем контролирани от Христос, тъй като Исус е нашият Господ?

Отговор: Няма пасажи, които да ни казват да бъдем подчинени на Христос; има само пасажи, които ни заповядват (но не ни принуждават) да се подчиним на Исус като наш Господ. За разлика от обладаването от демони, при което обладаният човек губи и малкото свобода, която е имал да не съгрешава, в Христос има съвършена свобода. Добрата новина е, че човек, който е под господството на Исус, всъщност е по-свободен от човек, който не е спасен и е в робство на греха. Лошата новина е, че нито един християнин на земята никога не достига състоянието, в което вече не трябва да се тревожи, че ще бъде изкушен или че ще разгневи Господа.

Има някои аспекти на послушанието към Христос и на самоконтрола, но за разлика от демоните и греха, в Христос има свобода. Бог заповядва, но на земята Той (обикновено) не избира да насилва.

В: В 1 Пет. 1:13 кои са различните аспекти на самоконтрола? Какви са различните причини, поради които християните не успяват да проявят самоконтрол в определени области?

Отговор: Понякога човек може да проявява голямо самообладание в една област, но не и в друга. Но Бог иска от нас да имаме самообладание във всички области. По отношение на греховните неща трябва да имаме самообладание и изобщо да не искаме да ги вършим. Но дори и по отношение на негреховните неща, като храната и (липсата на) физически упражнения, също трябва да проявяваме самообладание. Понякога се опитваме да оправдаем липсата си на самоконтрол в една област, като посочваме самоконтрола си в друга област. Някои християни, които са много ангажирани в служението на „ “, понякога могат да мислят, че това може да оправдае липсата на самоконтрол в друга област. Но Петър не говори за „някакъв самоконтрол“ или „частичен самоконтрол“, а че трябва да имаме самоконтрол във всички области, за да можем да се представим, под контрол, пред Христос.

В: Как в 1 Пет. 1:14 някои християни, може би несъзнателно, се подчиняват на злите желания на света?

Отговор: Почти във всяка епоха и култура има неща, които са явно греховни, но са културно приемливи. Независимо дали става дума за седмично опияняване, дуели през XVI и XVII век, експлоатация на роби от XVII до XIX век, предразсъдъци срещу различни народи или хетеросексуална неморалност и хомосексуалност през XX и XXI век.

В: В 1 Пет. 1:15 се казва, че Бог винаги е бил съвършено свят. Ние не сме и никога не можем да бъдем съвършено святи в този живот. Тогава как сме призовани да бъдем святи, както Бог е свят? (1 Пет. 1:16 цитира Левит 11:44; 11:45; 19:2. Подобна мисъл има и в Левит 20:7.)

Отговор: Тук има два аспекта.

Стремете се към звездите: Макар човекът, който се стреми към звездите, да не ги достигне, той все пак може да стигне много по-далеч от човек, който се стреми към земята. Макар че никога няма да постигнем съвършена святост в този живот, трябва да се стремим към съвършена святост още сега.

Относително съвършенство/зрялост: Веднага след като Павел казва, че дори той все още не е станал съвършен във Филипяни 3:12, той казва, че е съвършен в смисъла на зрялост във Филипяни 3:15. Така че, докато сме в това тяло днес, можем да очакваме да постигнем зрялост и да победим обсебващите ни грехове и пристрастявания.

Въпрос: В 1 Петрово 1:14-16, тъй като не можем да бъдем съвършени без грях и толкова святи, колкото Бог, Бог ли изисква от нас тук нещо невъзможно?

Отговор: Не, но има три аспекта.

От позиционна гледна точка е възможно да бъдем обявени за святи в Божиите очи.

От гледна точка на преживяването, ние не сме и никога няма да бъдем съвършени без грях в този живот на земята.

В небето ще сме постигнали целта си и преживяването ни ще съответства на положението ни.

Вярващите може и да не са съвършени, но никой вярващ не би искал в крайна сметка да не бъде съвършен.

В: В 1 Пет. 1:17 как се очаква от нас, като християни, да живеем живота си тук в страх? На гръцки това е общото наименование за страх – phobos/phobou. Различните преводи на Библията използват „страх“, „благоговеен страх“ (BSB), „благоговение“ или „здравословна, сериозна предпазливост“?

Отговор: Трябва да изпитваме благоговеен страх пред нашия Създател и Изкупител. Бог е най-любящото същество във вселената, но Той е и най-гневният. Павел не се страхуваше да загуби спасението си, но се страхуваше да не загуби наградата си, ако се отвърне. Ние също можем да се страхуваме от ада за нашите близки, които не познават Господа.

В: В 1 Пет. 1:18-19 се казва, че сме изкупени с нещо по-ценно от сребро или злато – кръвта на Христос. В 1 Пет. 1:7 вярата ни е по-ценна от златото. Наистина ли вярвате, че вашето спасение и вашата вяра са по-ценни от златото? Как би трябвало да живее и да реагира в този свят един християнин, който сериозно вярва в това, в сравнение с християнин, който не вярва?

Отговор: Християнинът трябва да се интересува повече от своето взаимоотношение с Христос и от спасението на другите, отколкото от финансовата си сигурност или успеха. Както чековата книжка, така и календарът на християнина трябва да отразяват по-голям интерес към Божието царство, отколкото към простото печелене на пари.

В: В 1 Пет. 1:18 и Мат. 15:9 традицията винаги ли е лоша?

О: Не. Традицията сама по себе си може да бъде добра или лоша, в зависимост от това дали противоречи на Божието Слово или не. Въпреки това, дори благочестивите традиции, ако станат по-важни за човек от Бога, се превръщат в зъл идол за този човек.

В: В 1 Пет. 1:19 спасението основава ли се на кръвта на Исус на кръста или на това, че Исус е прекарал три дни в ада, както твърди Кенет Коупленд?

О: Според книгата „When Cultists Ask“ (стр. 292) Коупленд е казал: „Исус слезе в ада, за да освободи човечеството от наказанието за държавната измяна на Адам... когато кръвта Му се проля, тя не изкупи греховете...“. Това е от лично писмо, цитирано в книгата на Д. Р. МакКонъл „A Different Gospel“ (Издателство „Хендриксън“, 1988 г.).

Ето пет от многото причини, поради които това виждане е погрешно.

Ефесяни 1:7 казва, че имаме изкупление чрез Неговата кръв.

В Откровение 1:5 също се казва: „чрез Неговата кръв“.

В Йоан 19:30 Исус каза „тетелестаи“, което е гръцки счетоводен термин, означаващ „изплатено изцяло“.

В Евреи 10:14-20 се казва, че е имало само една жертва. В Евреи 10:19-20 се казва, че това е станало чрез кръвта на Исус, през завесата, която е Неговото тяло.

В Деяния 20:28 Исус е изкупил църквата със Собствената Си кръв.

Накратко, християнството без кръв не е вярно спрямо Божието Слово в Библията.

Въпрос: В 1 Пет. 1:20, Еф. 1:4; Деяния 2:23 и Тит 1:2 Христос беше ли избран да умре за нашите грехове и да ни изкупи с кръвта Си след грехопадението на Адам и Ева или преди това? Защо?

Отговор: Христос беше избран като агне още преди създаването на света. В Своето предзнание Бог знаеше, че Адам и Ева ще съгрешат и че ще ни е нужен Спасител, много преди Адам и Ева да съществуват. Въпреки това Божието знание не доведе до принуда; вината и отговорността за греховете на Адам и Ева, както и за нашите, са на Адам и Ева и на нас, а не на Бога.

В: Какво важно за божествеността на Христос се казва в 1 Пет. 1:20-21?

О: Нашето спасение е изцяло дело на Бога и нито изцяло, нито частично е дело на някой, който не е Бог. Ако Исус беше просто човек, тогава нашата вяра и надежда щяха да бъдат в човек, който не е Бог. Тъй като Исус е Пътят, Истината и Животът, тогава пътят, истината и животът щяха да бъдат просто човек, а не Бог. Спасението е дело на Бога, защото Исус е Бог. Исус е и напълно човек, но ако Той не беше Бог, нашето спасение нямаше да бъде от Бога.

В: В 1 Пет. 2:1 се казва: „всякакъв вид клевета“. Какви са различните видове клевета? Вижте Яков 4:11-12.

Отговор: Клеветата е да се казват негативни, неверни неща за някого или нещо, докато ласкателството е да се казват положителни, но неверни неща за някого или нещо. Има явна клевета – просто да се казват лъжливи, лоши неща за някого, но има и скрита клевета, при която се казва нещо, което на пръв поглед звучи добре, но всъщност подкопава доверието към дадения човек. Един вид се нарича „комплименти с обратен смисъл“, като например: „Изглежда, че наистина се справя добре, за човек, който е толкова неопитен и не знае какво се случва.“ Клеветата може да бъде публична, но понякога най-лошата клевета се изрича зад гърба на човека. Клеветата често се използва, за да се издигнеш над някой друг или просто за да се дискредитира репутацията му. Тя може да се използва и за да се оспори преценката му, моралът му или да се атакува достоверността му като оратор или лидер. Какви видове клевета християните са длъжни да избягват? – всички видове.

Понякога има подходящо време и място да се кажат негативни неща, които са верни. Това не е клевета, ако е вярно. Въпреки това, дори ако нещо е вярно, не е задължително винаги да е вярно, че Бог иска да го кажем на всички. Когато казваме негативни неща, трябва да се уверим, че те са верни, полезни, необходими и че това е, което Бог иска да кажем.

В: В 1 Пет. 2:2 колко много бебето обича млякото си? Какво е Божието духовно мляко? Обичаме ли Божието духовно мляко толкова много?

Отговор: Млякото е всичко за бебето, защото то не познава друга храна. Бебетата възприемат млякото като единственото нещо, което може да задоволи глада им. По същия начин трябва да осъзнаем, че приближаването към Бога и четенето на Неговото Слово са единственият начин, по който можем да задоволим духовния си глад.

В: В 1 Пет. 2:2 трябва ли да желаем млякото на Словото или „твърда храна“ вместо мляко, както ни учи Евр. 5:12-14?

Отговор: Както при физическата храна, всички трябва да желаят мляко, особено новородените християни. Млякото обаче не е достатъчно за по-големите деца, за да пораснат и станат възрастни, и ние не трябва да се задоволяваме само с мляко, а да ядем и твърда храна.

В: В 1 Пет. 2:3 всеки, който вкуси, че Господ е благ, отива ли в небето? Виж Евр. 6:4-6.

Отговор: Не. Точно както някои хора могат да опитат, но не могат да преглътнат, така и хората могат да имат преживяване и все пак да бъдат обречени на ада. Ние сме спасени по благодат чрез вяра. Ако Евангелието, което някой чува, не е съчетано с вяра, тогава той не е спасен и то няма никаква стойност за него, както казва Евреи 4:2. Други стихове, които показват, че дори хората, които ходят на църква, могат да отпаднат завинаги, са Евреи 6:4-6; 10:26-31; и 2 Петрово 2:20-22.

В: В 1 Петрово 2:5 се казва, че Божият дом не е сграда, а ние, Неговата църква. По какъв начин християните в САЩ може би пренебрегват изграждането на Божия дом? Познайте какъв процент, средно, църквите даряват за чуждестранни мисии.

Отговор: Вероятно се тревожим повече за собствените си финанси и време, отколкото за Божията слава. Според данни, които прочетох преди няколко години, евангелските църкви дават средно около 10 до 13 процента за чуждестранни мисии. Либералните църкви дават само няколко процента.

В: В 1 Пет. 2:5-8 кои са всички „камъни“, върху които е построена църквата? Вижте Ефесяни 2:19-22 и Откровение 21:12-14.

Отговор: Исус е крайъгълният камък, най-важната скала, върху която е построена църквата. След това идват основополагащите камъни – апостолите и пророците.

В: В 1 Пет. 2:5-8 камъни с различна големина и форма могат да се използват в една стена. Малките празнини могат да се запълнят с хоросан. Но ако един камък има дълъг, тесен издатък или дупка в средата, той не може да се използва. Как Бог се справя с дупките и дългите издатъци в нашия живот?

Отговор: Греховете, от които не искаме да се отървем в живота си, могат да бъдат като дълги, неподходящи шипове, които стърчат навън. Ако не искаме да ги премахнем, Бог може да ги премахне, а понякога дисциплинирането може да бъде болезнено. По същия начин, ако имаме основен, нехристиянски характер, който е аналогичен на голяма дупка в центъра на камъка, това ще попречи на камъка да изпълни предназначението си да предпазва от дъжда или да задържа прохладния въздух вътре. Светият Дух трябва да ни преобразува, да запуши дупките и да изпили изпъкналостите ни.

В: В 1 Петрово 2:6-8 как Исус е едновременно крайъгълен камък и върховен камък?

Отговор: Краеъгълният камък е единствената отправна точка за всички останали части на сградата. Краеъгълният камък е Исус Христос и никой друг. В същото време Исус е и капакът, който е най-горният камък в арката. Ако капакът бъде премахнат, арката може да се срути.

В: В 1 Пет. 2:8 защо любящият Бог е определил някои да се препънат?

О: Писанието нито веднъж не казва, че Бог е принудил някого да съгреши. Всъщност в Яков1:13 се казва, че Бог не изкушава никого. Обаче за онези, за които Бог знае, че ще изберат да Го отхвърлят напълно, Бог ги е предопределил да се препънат по различни начини.

В: В 1 Пет. 2:9 каква е разликата между „светия народ“ и „царското свещенство“?

О: Докато пророкът представляваше Бога пред народа, свещеникът представляваше народа пред Бога. Царят ръководеше народа. Въпреки че всички християни са свещеници, ние нямаме нужда от друг, който да ни представлява пред Бога, защото нашият Посредник е едновременно Бог и човек: Исус Христос. Озия се опита да съчетае ролята на цар и първосвещеник, но Бог го наказа с проказа до края на живота му, защото изгори тамян на олтара за тамян, без да има право да го прави. Израилтяните бяха свят народ; днес християните от всички етнически групи във всяка страна са свят народ.

В: В 1 Пет. 2:10, какво в Стария Завет споменава, че преди не са били Божий народ, а сега са?

Отговор: Вероятно Петър се позовава на Осия 1:9-10, където Осия нарича сина си Ло-Ами, което означава „не мой народ“ в стих 9. Но в стих 10 Осия казва, че онези, които бяха наречени „не мой народ“, сега ще бъдат наречени „синове на живия Бог“.

Въпрос: В 1 Пет. 2:10, не проявява ли Бог милост към всички, тъй като в Пс. 145:8,18 се казва, че Бог е милостив към всичко, което е сътворил?

Отговор: Бог проявява общо милосърдие към всички, които е сътворил. Той им дава живот, въздух и прехрана. Въпреки това Бог има правото да проявява особено милосърдие към когото пожелае. Бог прояви особено милосърдие към израилтяните, дори след като те Му се неподчиниха безброй пъти. Бог прояви особено милосърдие към Саул от Тарс ( ) и към много хора днес. Въпреки това не приемайте Божието милосърдие за даденост. Бог е справедлив към всички, но Той прояви особена милост към Яков и неговите потомци, каквато не прояви към Исав и неговите потомци, както показва Римляни 9:11-15.

Въпрос: Според 1 Пет. 2:11, по какъв начин сме пришельци и чужденци в този свят? По какъв начин не сме? Виж Йоан 17:9, 11, 13–19, Филипяни 3:18–20 и Колосяни 3:1–4; 2 Коринтяни 5:16; и Римляни 12:2.

Отговор: Това не е нашият дом и ние не сме граждани на този свят. Копнеем да стигнем до нашия дом – в небето. Ние не принадлежим тук завинаги; само преминаваме през него.

Хенри С. Морисън, мисионер в Африка в продължение на 40 години, се разболя и трябваше да се върне с кораб в Америка. Когато океанският лайнер акостира, го очакваше голямо тържество. На кораба беше и бившият президент Теодор Рузвелт, а големият оркестър свиреше в негова чест след сафарито му. Мисионерът мрачно си мислеше, че Рузвелт получава това голямо тържество, а всичко, което е направил, е да стреля по слонове, а той, който спасява души, защо нямаше тържество, за да го посрещнат? Бог му проговори, казвайки: „Но ти още не си у дома.“ Нашият дом не е тук, затова не се успокоявай прекалено. Нашият дом и нашето гражданство са в небето. Ние трябва да бъдем „не от този свят“. От друга страна, в момента трябва да бъдем „в света“ и да общуваме с всякакви хора тук, вместо да бъдем изолационисти. Ние сме на вражеска територия, защото Сатана е този, който контролира този свят, макар че Бог може да го надделее.

В: В 1 Пет. 2:12 кои са петте начина, по които езичниците обвиняваха християните, че постъпват погрешно тогава? Кои са поне петте начина, по които нехристияните обвиняват християните, че постъпват погрешно днес?

Отговор: Ето пет начина.

1. Днес това звучи странно, но римските езичници обвиняваха християните, че са „атеисти“. Наричаха ги атеисти, защото не вярваха в римските богове.

2. Християните говореха за Господната вечеря, а езичниците ги обвиняваха в канибализъм.

3. Християните казваха, че се обичат един друг, а езичниците ги обвиняваха в разпуснатост и кръвосмешение.

4. Когато настъпваха природни бедствия и войни, вината се хвърляше върху християните, защото се казваше, че липсата им на почит към гръко-римските богове е разгневила боговете. Разбира се, както посочи един от ранните християни, бедствия и войни са се случвали и преди Христос да дойде на земята.

5. Християните отказваха да се поклонят на римския император или да му принасят жертви, затова бяха считани за непатриотични и нелоялни към Империята.

В: В 1 Пет. 2:13, 17 как християните от онова време са могли да се подчиняват на зъл император като Нерон? Смятате ли, че е било по-трудно да се подчиняват и почитат владетелите тогава или днес?

Отговор: Гръкоезичните ранни християни използваха игра на думи, за да разграничат „законните закони“, които не противоречаха на Божиите заповеди, от „незаконните закони“, които противоречаха. Скрупульозните се подчиняваха на законните закони, но тихо не се подчиняваха на незаконните, като например принасянето на жертви на императора.

В: В 1 Пет. 2:13,17, ако в една демократична държава има владетел и членове на парламента или конгреса, които се отнасят враждебно към християнските ценности, как все пак трябва да ги уважаваме? Как трябва да им се противопоставяме?

Отговор: Трябва да уважаваме длъжността и да не ги омаловажаваме или обиждаме. Но можем също така да се застъпваме за тези, които са преследвани от тях, и да полагаме усилия, както и да отделяме време и средства, за да попречим на тяхното повторно избиране.

Въпрос: Според 1 Пет. 2:17, трябва ли наистина да почитаме всички, които са на власт, дори лидерите на лъжеучения, престъпни банди и репресивни правителства?

О: 1 Петрово2:17 казва да проявяваме подобаващо уважение към всички, и ние трябва да прилагаме тази заповед поне по четири начина.

1. Конкретно да почитаме управляващите, които са на власт. Не защото човекът непременно е достоен за тази чест (понякога не е), а защото трябва да почитаме неговата управленска позиция. Например, в едно демократично общество, ако не имаме високо мнение за министър-председателя или президента, можем да работим усилено срещу преизбирането му и да насърчаваме другите да не гласуват за него. Въпреки това трябва да осъзнаваме, че този човек в момента е нашият държавен лидер. Не трябва да говорим така, че да омаловажаваме авторитета на неговата или нейната длъжност.

2. Проявявайте подобаващо уважение към всеки. Бог е сътворил всеки човек, всеки носи Божия образ (макар и в паднало състояние), а Христос умря като изкупление за всички (1 Тимотей 2:6). Дори някой толкова нечестив като Саул от Тарс може да дойде при Христос.

3. Нашето уважение към всички трябва да бъде независимо от богатството (Яков 2:1–7), расата или пола (Галатяни3:28 –29) или младостта (1 Тимотей4:12 ), с изключение на това, че трябва да проявяваме особено уважение към възрастните (Левит19:32 ).

4. Трябва също така да почитаме нашите братя и сестри в Христос като част от нашето вечно семейство.

За някои конкретни примери как да почитаме хората, вижте 1 Тимотей 5:1-8.

В: Защо в 1 Петрово 2:18 робът трябва да се подчинява на господаря си, особено ако той е суров? Каква награда се обещава?

Отговор: Робите в римското общество, както и робите в други епохи и в Източна Африка днес, имат малко възможности за защита срещу суров господар. Подчинението им вероятно е било най-разумният начин на действие в много случаи. Търпението при несправедливо страдание е било един от начините, по които те са могли да бъдат свидетели и да прославят Бога. Накрая, от практическа гледна точка, по-голямата част от жителите на Римската империя са били роби, а освободените роби не са имали много места, където да отидат.

В: В 1 Пет. 2:21-25 кои са поне двете връзки между страданията на Христос и нашите страдания?

Отговор: Страданията на Исус са пример за нас. Както Христос е страдал несправедливо, така и ние трябва да сме готови да страдаме несправедливо. Въпреки че смъртта на Христос на кръста за нашите грехове беше еднократно събитие, нашите страдания могат да послужат за разпространяване на Евангелието сред другите, като свидетелстват за истината на Евангелието в нашия собствен живот.

Въпрос: В 1 Пет. 3:1 как съпругата може да спечели съпруга си за Христос, без да каже нито дума?

Отговор: Петър не казва, че съпругите не трябва да казват нито дума; по-скоро той потвърждава, че свидетелството на техния живот трябва да бъде такова, че съпрузите да могат да бъдат спечелени за Христос, без дори да чуят Евангелието от тях.

В: Защо в 1 Пет. 3:1-7 е погрешно да се твърди, че това ни учи, че трябва да проповядваме само без думи?

Отговор: Веднъж, когато имах лятна работа в технологична компания, имаше голяма столова, където хората се хранеха. Говорех с един мъж и си говорихме за това, че се надявам да стана мисионер, а мъжът каза: „Знаех си, мислех, че си мормон!“ Макар че бързо му обясних, че съм християнин, а не мормон, ако говориш за духовни неща, но не показваш, че си християнин, тогава за кого точно свидетелстваш?

Чух за един мъж на средна възраст, който стана християнин и сподели това с колегите си в офиса. Един християнин, който работеше там, го поздрави, а новоповярвалият го погледна малко странно. Той каза: „Знаеш ли, че ти беше причината да отлагам да стана християнин в продължение на много години?“ По-възрастният християнин беше шокиран и попита защо. По-младият християнин каза, че преди да дойде при Христос, знаел, че животът му е пълен хаос. Но когато погледнал по-възрастния християнин, който изглеждал спокоен, доволен и с подреден живот, не знаел, че той е християнин, и си помислил, че ако по-възрастният християнин може да води подреден живот, без да е християнин, тогава и той не е длъжен да бъде.

Съпругът със сигурност би знаел, че съпругата му е християнка (и обратното). Но съпругът, а и други хора също, могат да бъдат толкова далеч от Христос, че да отказват да чуят каквото и да е за Христос. Но ако знаят, че си християнин, тогава животът ти може да бъде свидетелство за тях, дори и да не слушат думите ти. По-добре е да има и думи, но дори и без думи животът ти може да бъде свидетелство.

В: В 1 Пет. 3:1-7 как невярващите съпрузи, или други хора всъщност, се печелят без думи?

Отговор: Ако някой знае, че сте християнин, но не приема думите ви, той все пак може да види как светлината ви блести чрез вашия живот. В римските времена нещата са били доста мрачни. Когато съпрузите са били далеч, често се е случвало те да водят неморален живот. Всъщност, дори когато бяха у дома, ако някоя робиня отхвърлеше ухажванията на господаря си, тя биваше наказана, като ѝ отрязваха носа. Но когато съпрузите бяха далеч, съпругите можеха да извършат прелюбодеяние с мъжки роби. Ситуацията с Йосиф и жената на Потифар изобщо не беше необичайна по времето на Римската империя. Римската империя имаше население, оценявано на 70 милиона души, от които 40 до 50 милиона бяха роби.

В: В 1 Пет. 3:3 трябва ли жените да си правят плитки, да носят злато или да носят разкошни дрехи?

Отговор: Това не бива да е източникът на вашата красота, защото всъщност истинската и трайна красота не може да произтича от това. Ако мислите, че „трябва“ да правите това, за да изглеждате добре, или искате да изглеждате много добре в сравнение с други жени, трябва да преосмислите нещата. Вашата красота трябва да произтича от вашия характер, а не от „Sears“ или „Macy’s“.

Въпреки това, хубавите дрехи и бижута не са нещо лошо. В Езекиил 16:10-13 Господ алегорично облече Ерусалим в скъпи дрехи и бижута.

Въпрос: Според вас какви са границите на това как жените трябва да се украсяват в нашата култура, както е посочено в 1 Пет. 3:3-4? – А как стои въпросът с мъжете?

Отговор: В онези времена жените носеха скъпи златни обици и гривни, за да покажат социалния си статус. 1 Петрово 3:3-4 важи и днес, както за мъжете, така и за жените, поне по три начина.

Показност: Мъжете могат да си купят часовници, струващи 2 000 долара (или 1 500 долара за по-евтин модел), само за да покажат на потенциални клиенти колко са богати. Чух за един инженерен консултант, който си купил няколко фалшиви часовника „Ролекс“ от друга държава, всеки от които струвал само няколко долара. По време на круиз с клиент той потупа по китката си, оплака се, че тези „Ролекс“-ове не показват точно времето, свали ги и ги хвърли в океана. Разбира се, клиентът не знаеше, че часовникът е фалшив. Понякога богатите хора харчат много пари за бижута, дрехи, коли и къщи, за да покажат своя статус. От друга страна, слугата на Исаак подари на бъдещата му съпруга Ребека две златни гривни и носна халка. Тъй като носенето на златна носна халка в онази култура беше приемливо за Божия народ, носенето на златна обица днес също е приемливо. Но същността не е в това да се харчат големи суми пари за бижута.

Да бъдеш секси: Жените често си купуват разголени и нескромни дрехи, за да изглеждат по-привлекателни. Разбира се, те едва ли се замислят колко верен ще бъде мъжът, който се привлича от тях само заради дрехите им. По същия начин чух за едно момче, което имаше луксозна кола в гимназията, а приятелката му обожаваше да се вози в хубавата му кола. Но когато той разби колата си, приятелката му скъса с него. Някои мъже вдигат тежести не само за здраве или за да се представят добре в спорта, а за да изглеждат по-привлекателни за жените. Да отделяш време, за да бъдеш здрав, е добре, но натрупването на много мускули, когато не се поддържат, по-късно се превръща в мазнини. Други приемат стероиди, които са много ефективни за натрупване на мускулна маса, но могат да доведат до здравословни проблеми, включително сърдечни пристъпи.

Неувереност относно външния вид: Хората често са обсебени от това как изглеждат. Преди няколко години моят шеф (и приятел) от тамилската общност в Индия ме заведе на обяд и сред другите теми на разговора спомена, че индийците използват кремове преди сватбата, за да направят кожата си по-светла. Той искаше да ме попита защо белите американци ходят в солариуми, за да направят кожата си по-тъмна. Не знаех как да му отговоря. Ултравиолетовото лъчение старява кожата и може да предизвика рак на кожата, като този ефект е най-силен при хората със светла кожа. Всъщност, ако човек със светла кожа получи тежко слънчево изгаряне повече от два пъти на едно и също място, той е изложен на повишен риск от рак на кожата на това място. Предполагам, че отговорът е, че хората по природа не са доволни от това, което имат, а са склонни да мислят, че това, което има някой друг, е по-добро. Казаха ми, че напоследък е на мода мъжете да се оплакват, че челюстите им не са достатъчно изпъкнали или „квадратни“, и да искат операция на челюстта, за да се опитат да променят това. Ниските хора биха искали да са по-високи, а високите, особено някои момичета, биха искали да са по-ниски. Правилната християнска гледна точка е да не се стига до противоположната крайност – да се притесняваш толкова много за външния си вид, че да искаш да бъдеш възможно най-грозен, а по-скоро да не се притесняваш толкова много за себе си. Ако ти липсват зъби и искаш да ги заместиш, или си претърпял инцидент и искаш реконструктивна операция, това е наред, но човек не трябва да стига до крайности.

В: 1 Пет. 3:6 казва на съпругите да не се поддават на страха. В 1 Пет. 3:14б се казва, че всички ние не трябва да се страхуваме от това, от което се страхуват другите. Като се има предвид времето и контекстът на писмото, за какъв вид страх мислите, че Петър е говорил предимно?

Отговор: Непосредственият страх беше преследването по времето на Нерон и по-късните императори. Нерон не само убиваше християните, но и ги даваше на диви зверове да ги убиват в публични зрелища, изгаряше ги на клада и им налагаше други мъчения. Човек не само трябваше да бъде смел сам по себе си, но и да бъде смел, знаейки, че и близките му ще бъдат измъчвани.

В: В 1 Пет. 3:6 и Бит. 18:12 трябва ли съпругата да нарича съпруга си „господар“?

Отговор: Петър споменава думите на Сара като похвала, а не като заповед. Въпреки това Петър използва думите на Сара, за да илюстрира заповедта в 1 Петрово 3:5, според която съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си като глави на семейството. Прочетете Ефесяни 5:22-23 за повече учение по този въпрос.

В: В 1 Пет. 3:7 жените наистина ли са по-слаби съдове?

О: Съпругите обикновено (но не винаги) са физически по-слаби от съпрузите си. (Някои биха казали, че фина порцеланова чаша е по-крехка от калаена чаша.) Въпреки това, Писанието потвърждава в Галатяни 3:28-29, че мъжете и жените са еднакво ценни в Божиите очи. Интересно е, че Галатяни 3:28-29 очевидно е най-старият известен древен текст, в който се казва, че мъжете и жените са равни. Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 712–714, за различен отговор.

В: В 1 Петрово 3:7 как липсата на внимание към съпругите ни може да попречи на молитвите ни?

Отговор: Това може да бъде както общо наблюдение, така и конкретно обещание (в отрицателен смисъл).

Общо наблюдение: Исус каза в Матей 5:23-24, че ако принасяш дар и си спомниш, че брат ти има нещо против теб, не принасяй дара си. Остави дара на олтара, помири се с брат си и едва тогава отиди да принесеш дара си. Разбира се, това важи и ако сестра ти има нещо против теб.

Конкретно обещание: Бог каза, че няма да чуе молитвите ни, ако пазим грях в сърцата си (Псалом 66:18-19), ако си затваряме ушите за бедните (Притчи 21:13) или ако сме нечестиви (Притчи 15:29; Исая 59:1-3). Бог не ни чува, ако ние изберем да не чуваме Бога (Захария 7:11-13 и подразбира се в Притчи 28:9). По същия начин, ако се държим неправилно спрямо съпругите си и изберем да не ги слушаме, Бог може да не ни чуе, докато не се покаем за греховете си.

В: В 1 Пет. 3:8 се казва ли, че трябва винаги да бъдем учтиви? Исус, Йоан Кръстител, Павел и Петър не винаги са били възможно най-учтиви.

Отговор: Този стих казва да бъдем учтиви, а не винаги учтиви. Исус, Йоан Кръстител и Павел често са били учтиви. И все пак, Исус и Йоан Кръстител нарекоха фарисеите „рояк от змии“ в Матей23:33 ; Матей 3:7. Павел не беше особено учтив в Деяния13:11 към Елимас. Самият Петър не беше твърде учтив към Симон Маг в Деяния 8:20,22. Вместо да разглеждаме 1 Петрово 3:8 изолирано, трябва да разбираме всеки стих в контекста на останалата част от Библията и да бъдем учтиви като цяло, но също така да изобличаваме и да бъдем настоятелни, когато това е най-доброто решение.

В: В 1 Пет. 3:8 какво означава да живеем в хармония един с друг?

Отговор: Има три аспекта.

Негативен: Открийте какво правите, което дразни другите хора, и спрете да го правите. Каквото и да ви дразни в някой друг, или се научете да живеете с това, или любезно му го посочете, за да може да спре. Това означава да се разбирате с другите без конфликти.

Положителен аспект: Но хармонията не спира дотук. Другите хора се наслаждават ли на вашето присъствие? Вие се наслаждавате ли на присъствието на другите? Различните хора имат различни „езици на любовта“, чрез които да им покажете, че са обичани, ценени и приети. За едни това може да са малки подаръци; за други – прегръдка, а за трети – да прекарвате време с тях, докато правите нещо заедно. Ако се обадя на съпруга/съпругата ти по телефона, би ли ми казал/а той/тя, че наистина му/й е приятно да е с теб, или не? Децата ти харесват ли да са с теб, а ти – с тях? Харесва ли ти семейството ти в Господа (другите християни) да е с теб? Ако не, какво можеш да направиш, за да подобриш нещата?

Основа: Ще има повече хармония – както чрез премахване на негативните аспекти, така и чрез укрепване на положителните – ако вие и те четете и следвате Божието слово. Ако вашата воля е съгласувана с Божията, тогава тя е съгласувана и с волята на другите.

Въпрос: В 1 Пет. 3:9-11 се казва, че в света е обичайно да се отвръща на злото със зло и на обидата с обида. Защо ние не трябва да правим същото?

Отговор: Светът мисли в термините на „закона“, на отмъщението, на наказанието на онези, които ви причиняват зло. Християните трябва да благославят онези, които ги преследват и обиждат, както заповядва Исус в Лука 6:27-36.

В: Означава ли 1 Пет.3:13 , че хората, които „следват доброто“, никога няма да бъдат наранени?

О: Макар че от вечна гледна точка вярващите никога няма да претърпят значителна вреда, вероятно не това има предвид този стих.

Хората, които вършат добро, никога няма да понесат справедливо вреда за това, че вършат добро, и Божиите хора никога не трябва да наказват другите за това, че вършат добро. Въпреки това следващият стих, 1 Петър3:14 , признава, че хората често страдат несправедливо в този живот, защото вършат добро.

В: Защо в 1 Пет. 3:15 християните трябва да разсъждават за вярата си, или Йоан3:16 и Деяния16:31 подсказват ли, че просто трябва да вярваме?

О: Както показва 1 Петрово3:15 , ние разполагаме както с разум, така и с надежда. Една известна поговорка гласи, че истинската вяра „надхвърля разума, но не противоречи на него“. Не можем да докажем нищо с абсолютна сигурност, дори дали утре слънцето ще изгрее. Нашата задача е да обясняваме на другите хората причините, поради които християнството е рационално, и да се стремим да убедим другите да станат християни, както се казва в 2 Коринтяни 5:11.

Все пак трябва да осъзнаем, че не можем да обърнем нито един човек към Христос. Светият Дух е този, който обръща хората, и без действието на Светия Дух нямаше да има надежда някой да дойде при Христос. Вижте „Когато критиците питат“, стр. 531–532, и „Когато сектантите питат“, стр. 293, за по-изчерпателни отговори.

В: Как в 1 Петрово 3:15 се изисква винаги да имаме отговор, но с кротост и уважение?

Отговор: Трябва да имаме отговор на всеки искрен въпрос или възражение, което невярващ може да има. Но е напълно приемливо да отговорим: „Не знам, но ще се свържа с вас по-късно.“ А след това да намерим отговора и да се свържем с тях. Доста вероятно е зададеният въпрос да е сред над 8 200-те въпроса, на които е отговорено на www.BibleQuery.org. Още три точки, които трябва да се имат предвид при отговора.

Как не трябва да се прави: Един нехристиянски уебсайт, обсъждайки „Ню Ейдж“, каза: „Хората от [Ню Ейдж] използват кристали, за да влязат в контакт с висши интелигенции. Хората, които плащат толкова пари за камъни, очевидно се нуждаят от контакт с висши интелигенции.“ Проблемът, ако християнин каже това, не е, че критикува движението „Ню Ейдж“, а че унижава хората, които са заблудени от това движение.

Как да го направим: Вътрешно нашето отношение трябва да бъде на безкористна любов към другия човек. Трябва да искаме те да дойдат при Христос и да живеят в радост с Бога и с нас завинаги. Вместо да се опитваме да бъдем много внимателни с думите си, за да не проличи лошо отношение, по-добре е изобщо да нямаме лошо отношение към другите и просто да кажем това, което е в сърцето ни.

По-конкретно, бихте могли да отговорите на въпрос по начин, който ги засяга, и те да не искат да мислят повече за християнството. Основната ви цел при отговаряне на искреното им възражение не е „те са виновни, защото грешат“, а „това е невярно поради тези причини, а истината е такава и такава поради тези причини“.

Кога да не го правите: Как да разберете дали възражението им е искрено или не? Един от начините е да ги попитате: „Ако получите отговор на въпроса си, би ли ви това приближило към приемането на Исус като ваш личен Господ и Спасител?“ Ако отговорът им е „да“, тогава намерете отговора. Но ако отговорът им е „не“, тогава това не е искрено възражение и трябва да ги попитате: „Тогава какво би ви приближило към приемането на Исус като ваш Господ и Спасител?“, и вместо това да насочите времето си към това.

Уважавайте хората, но не насърчавайте уважението към лъжливата религия: 1 Коринтяни 10:20 казва, че жертвите на езичниците се принасят на демони. Илия определено не прояви уважение към Ваал в 1 Царе 18:27. Исус не уважаваше учението на садукеите в Матей 22:29-32. Отношението на Исус към фарисеите и тяхното учение не беше по-благосклонно в Матей 23:13-33, където ги нарича „побелени гробници“ и „рояк от ехидни“. От друга страна, Исус беше милостив към Никодим, фарисей, в Йоан 3:3-10.

В: В 1 Петрово 3:16-17 как нашите страдания за това, че вършим добро, имат някаква връзка със страданията на Христос?

Отговор: От една страна, нашият живот и нашите страдания не могат нито да добавят, нито да отнемат нещо от страданията, които Христос претърпя за нас, когато умря на кръста за нашите грехове. Но от друга страна, нашите страдания могат да отворят пътя за разпространението на евангелското послание, да покажат на невярващите реалността на Христовия мир и сила в нашия живот и да прославят Бога, докато вървим по стъпките на Христос. Всичките ни страдания са малки и краткотрайни в сравнение с великата радост, която ще имаме вечно в небето.

Въпрос: В 1 Пет. 3:18б, тъй като Исус е възкресен в Духа, означава ли това, че Той не е възкръснал и физически? (Свидетелите на Йехова и Църквата на обединението на пастор Мун отричат физическото възкресение на Исус)

Отговор: Не. Този стих казва, че Исус е бил възкресен от Светия Дух. Нито този стих, нито който и да е друг използва думата „само“, за да каже, че Исус е бил възкресен само в духа. Мъртвото тяло на Исус е било възкресено за живот според Деяния 2:30-32; 13:35-37; 10:39-41; Деяния 1:3; 1 Коринтяни 15:1-7.

Понякога хората получават различни отговори, когато задават различни въпроси. Ако въпросът е „мога ли да накарам този стих да означава това, което искам да означава“, те могат да получат един отговор. Но ако попитате „какво наистина е имал предвид Петър“, тогава ще получите различен отговор. Някои биха се опитали да твърдят, че тъй като Христос е бил възкресен от Духа, Исус не е бил жив и в тялото. Но Христос беше възкресен от Духа както в тялото, така и в Духа. Петър говори за възкресението на Исус Христос от мъртвите в 1 Петрово 1:3. Докато юдеите вярваха в задгробен живот, садукеите отричаха физическото възкресение от мъртвите, а фарисеите го утвърждаваха. Когато Петър използваше термина „възкресение“, неговите юдейски читатели знаеха какво има предвид. Няма доказателства, че някой в древната история е казвал: „Не, садукеите грешат, като отричат възкресението, но то е само духовно възкресение.“ 1 Петрово 1:21 говори за „Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Го прослави, и така вашата вяра и надежда са в Бога.“

В: В 1 Пет. 3:18б-20, накратко, как мислите, че Христос е проповядвал на духовете в затвора?

Отговор: Християните не са единодушни по този въпрос. Това включва хора, живели по времето на Ной и загинали в потопа. Някои смятат, че след Своята смърт и преди Своето възкресение Христос е проповядвал Своето послание (без възможност за покаяние) на онези, които са умрели. Второто мнение, което датира още от ранната църква с Ириней Лионски, Климент Александрийски и Хиполитус – всички преди 235 г. сл. Хр., е, че Христос е проповядвал на онези, които никога не са имали възможност да чуят Евангелието, не за да даде на някого втори шанс, а за да даде на хората „първи шанс“.

В: В 1 Пет. 3:19-20, къде точно отиде Исус, когато умря?

О: Първо краткият отговор, а след това подробният.

Кратък отговор: Исус отиде в Рая при мъртвите вярващи. Нито е доказано, нито е опровергано, че Исус може да е бил и при мъртвите невярващи и демоните.

Дълъг отговор: Ако бяхме в неведение, без никакъв библейски текст, който да ни помогне по този въпрос, ето какви биха били всички възможности:

а) Несъществуване,

б) Небето при Отца, Духа и всички ангели

в) мястото на мъртвите светии,

г) мястото на мъртвите невярващи,

д) мястото на демоните,

е) мястото на всички мъртви хора,

ж) мъртвите светии вече са били в Небесата,

з) мястото, където са заедно демоните и мъртвите невярващи,

и) мястото на всички мъртви хора и демони. (Едно място може да има различни отделения)

Ето стиховете, които ще стеснят възможностите

Лука 23:43: На разбойника на кръста Исус каза: „Днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ „Днес“ би било преди възкресението. Това елиминира всички възможности с изключение на б), в), е), ж) и и). (Забележете, че Исус не каза „Рая“, а „Рай“)

Деяния 2:27, цитирайки Псалом16:10 , казва, че Исус е отишъл на място, наречено Хадес (на гръцки) и Шеол (на иврит). Тази дума се превежда като „гроб“ в съвременните преводи и като „Ад“ в версията на крал Джеймс; BSB запазва „Хадес“. Въпреки това в Шеол са били мъртвите вярващи, а също и невярващите. Следователно Исус не е отишъл направо от кръста в Небето. От останалите пет възможности това изключва всички освен в) и i). Исус е бил или с мъртвите светии, или с всички мъртви хора, или вероятно с демони.

Мнозина твърдят, че 1 Петрово 3:19-20 и 1 Петрово 4:6 също са свързани с това. Вижте също следващия въпрос и обсъждането на 1 Петрово 4:6.

В: В 1 Пет. 3:19-20 на кого е проповядвал Христос след смъртта Си?

Отговор: Първо вижте предишния въпрос. Истинските християни не са единодушни относно отговора на този въпрос.

1) Някои казват, че Христос е проповядвал на хора, които са умрели преди разпъването Му на кръста.

1а) Някои казват, че Христос е проповядвал на онези, които никога не са имали възможност да вземат решение относно Евангелието, за да могат да направят същия избор, който биха направили, ако бяха живи.

Един от учителите, поддържащи това виждане, е Климент Александрийски в „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 6, глава 6, стр. 490–492. Климент казва, че на онези, които са били праведни според Божия закон, е липсвала само вяра. А онези, които не са имали закона, но са били праведни според своята философия, са се нуждаели както от вяра, така и от покаяние за идолопоклонството. „Веднага след откровението на истината те също се покаяха за предишното си [идолопоклонническо] поведение.“ „Ante-Nicene Fathers 2“, стр. 490.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) пише: „Именно поради тази причина Господ слезе в подземните области, проповядвайки там също Своето пришествие и [обявявайки] опрощаването на греховете, което получават онези, които вярват в Него. В Него повярваха всички, които имаха надежда в Него, тоест онези, които провъзгласяваха Неговото пришествие и се подчиняваха на Неговите разпоредби – праведниците, пророците и патриарсите, на които Той опрости греховете по същия начин, както направи и с нас,... Защото „всички хора са лишени от славата на Бога“ и не се оправдават сами по себе си, а чрез пришествието на Господа“, Ириней, „Против ересите“, книга 4, гл. 27.1, ANF, т. 1, стр. 499

Той също така пише: „И поради това всички неща са били [по общо съгласие] поставени под властта на Този, Който се нарича Всевишният и Всемогъщият. Като се обръщаха към Него, още преди пришествието на нашия Господ, хората бяха спасени както от най-злите духове, така и от всякакви демони, и от всякакъв вид отстъпила сила.“ Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 6.2, стр. 365

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) „Той [Исус], Който стана проповедник на Евангелието на мъртвите, избавител на душите и възкресение на погребаните;“ Фрагмент от „Коментар върху Псалом 19 или 20“, стр. 170. Виж също гл. 7.14, стр. 189

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) също е казал нещо подобно в „Ориген: Против Целз“, книга 2, глава 43, стр. 448 (225–254 г. сл. Хр.).

1б) Някои смятат, че Христос е проповядвал само на вярващите от Стария Завет (предимно евреи).

2) Други казват, че Христос е проповядвал на падналите ангели и/или на отхвърлените мъртви хора, като ги е информирал за Евангелието, без да ги евангелизира. Виж също 1 Петрово 4:6. Много лютерани споделят това виждане.

3) Третото виждане е, че Христос е проповядвал „чрез Ной“ на онези, които „сега“ са мъртви. Вижте „Християнска теология“ от Милард Ериксон (Baker), стр. 773–776, и „NIV: Създаването на един съвременен превод“, стр. 59–60, за повече информация относно това виждане. 1 Петрово1:11 , казва, че „Духът на Христос“ е говорил чрез старозаветните пророци.

Въпреки това нито едно от горните виждания не означава, че хората получават втори шанс след смъртта.

Като странична бележка, изразът „слязъл в ада“ не е фигурирал в оригиналния „Апостолски символ на вярата“, но е бил вмъкнат в Аквилейската версия на „Апостолския символ на вярата“ около 390 г. сл. Хр.

В: Подкрепя ли 1 Пет3:19 идеята, че невярващите получават втори шанс след смъртта?

Отговор: Не. Вижте предишния въпрос и 1 Петрово 4:6. Въпреки че това вероятно се отнася за мъртви хора, няма индикация, че хората получават втори шанс. Писанието е изпълнено с призив към всички, които са чули, да вземат решение в този живот, преди да умрат. Евреи 3:13-15 подчертава, че трябва да призоваваме Господа днес, докато все още се нарича „днес“.

В: В 1 Пет. 3:21 в какъв смисъл водното кръщение ни спасява?

О: Водата около ковчега е метафора за нашето кръщение. Водата не спаси Ной, но Ной и останалите седем души бяха спасени от Бога чрез водата. Физическото измиване с вода не ни спасява, но нашето обещание за чиста съвест пред Бога чрез кръщението показва, че сме спасени чрез възкресението на Исус Христос.

Очевидно е, че Петър не е използвал втората половина на 1 Петрово 3:21, за да противоречи на първата половина на 1 Петрово 3:21. Исус е този, който ни спасява, а не водата. Тъй като водата не може да замени възкресението на Исус за нас, какво е имал предвид Петър? Самият текст на 1 Петрово3:21 ни дава отговора в две части.

А. От наша гледна точка водното кръщение няма стойност като церемониално измиване. Вместо това водното кръщение има голяма стойност като „залог за чиста съвест пред Бога“.

Б. От Божията гледна точка водното кръщение няма спасителна стойност. Напротив, водното кръщение има голяма стойност като вашето приобщаване, което „ви спасява чрез възкресението на Исус Христос“ (вж. също Колосяни 2:12).

Точно както Ной беше спасен „чрез водата“, а не „от водата“, така и ние сме спасени „чрез водата“. Освен това, ето още четири ключови учения относно водното кръщение.

1. На всички вярващи, без изключение, е заповядано да се кръстят (Деяния2:38 ).

2. Заповедта да се кръстим никога не е била отменена. (Виж Матей 28:19-20).

3. Ако истински вярващ умре, преди да бъде кръстен, Бог все пак може да го изпрати при Исус. В крайна сметка всички, които имат Светия Дух, са Божии синове (Римляни 8:14).

4. Бог може да спаси хората и да им даде Светия Дух, преди те да бъдат кръстени (Деяния10:44 –48).

Кръщението е вид обрязване и, както показва Римляни 4:10-11, вярата на Авраам беше счетена за праведност, преди той да бъде обрязан, а обрязването беше печат на праведността.

Накратко, кръщението не е причината за новия живот в Христос. То е обещанието на вярващия към Бога за нов живот в Христос.

Въпрос: В 1 Пет. 3:22 как е възможно Исус да е отдясно на Бога, след като Исус е Бог?

Отговор: Отецът е Бог, Исус е Бог и Духът е Бог; и има само Един Бог. Трите Лица са различни, но неразделни. Сега на небето Исус е отдясно на Бога Отец. Други пасажи, които показват Исус отдясно на Бога [Отец], са: Матей 22:44; 26:64; Марко 13:26; 14:62; 16:19; Лука 20:42; 22:69; Деяния 2:34; 7:56; Римляни 8:34; Ефесяни 1:20; и Евреи 1:3; 10:12.

Думата „Бог“ има четири значения, когато се отнася до Троицата. Понякога „Бог“ означава:

Отец: 1 Петрово 1:2,3; Ефесяни 1:3,17; 3:14; 5:20; 1 Солунци 1:1; 3:11; 2 Солунци 1:1-2; 2:16; Тит 1:4

Исус: Йоан 1:3; Колосяни 1:16-17; Евреи 1:6-9; Йоан 9:38; 2 Коринтяни 11:3; Йоан 20:28-29; Откровение 5:8-9; Откровение 22:20

Светият Дух: Римляни 8:9-16; Лука1:35 ; 1 Йоан4:12 -16; 1 Коринтяни3:16 срещу 1 Коринтяни6:19 ; Деяния 5:4

Богът в Троицата се подразбира в Матей 3:16-17; 28:19; 2 Коринтяни 13:14; 1 Петър 1:2; Ефесяни 2:18; 3:14-17; 1 Солунци 1:3-5; Откровение 4:8; 1 Коринтяни 12:4-6; Римляни 15:16; Евреи 9:14; Юда 20,21; 2 Солунци 2:13-14; Йоан 15:26.

Двете употреби на думата „Бог“ в Евреи 1:8-9 ясно се отнасят първо за Исус и второ за Отца. В 1 Петрово 3:22 „Бог“ тук означава Отца. Вижте също обсъждането на Ефесяни 1:3,17 за повече информация.

В: В 1 Пет. 4:1-2 онези, които са пострадали за Христа, сега ли са безгрешни?

Отговор: Тези, които са умрели за Христа, са безгрешни, но това не е основната идея на тези стихове. За тези, които са страдали за Христа, изкушенията на греха често изглеждат по-далечни и по-малко привлекателни.

В: В 1 Пет. 4:1-2 как страданието ни кара да се откажем от греха?

О: 1 Петрово 4:2 показва, че когато човек е претърпял страдание за Христа, той не е ценил удоволствията на греха. Страданието може да фокусира човека и да му напомни за дългосрочната, вечна перспектива.

Въпрос: В 1 Пет. 4:3 бихте ли се чувствали комфортно до християнин, който е правил тези неща, преди да се покае и да дойде при Христос? А какво ще кажете за някой, който е убивал други християни – като Павел? Какво отношение трябва да имаме към такива християни?

Отговор: Трябва да се чувстваме комфортно, защото в Божиите очи ние нямаме повече заслуги от тях. Когато един съвършен, Свят Бог наистина прощава на някого греховете му, нашето прощение не би трябвало да е по-трудно за получаване от Божието.

В: В 1 Пет. 4:3-4, по какви начини греховното общество днес изпраща посланието, че не си нормален, ако не продължаваш да извършваш тези грехове?

О: Понякога хората са подложени на натиск да пият алкохол и да се напиват. Не се смятат за мъжествени, изискани или готини, ако не го правят. Понякога има натиск от връстниците да навредиш на тялото си по други начини, като пушене или употреба на наркотици. Понякога едно момиче прави секс с гаджето си, въпреки че не е искала, но поради страха, че в противен случай той ще я зареже. Остани чиста, както за Бога, така и за бъдещия си съпруг.

В: В 1 Пет. 4:6 как е било проповядвано Евангелието на мъртвите?

Отговор: Както е обсъдено в 1 Петрово 3:19б-20, християните не са единодушни по този въпрос. Едно от вижданията е отразено в превода на NIV, в който се използва думата „сега“ (както и в BSB), което означава, че Христос е бил проповядван на тези хора, докато те все още са били живи. Това трябва да се отнася за хора, а не за паднали ангели, защото падналите ангели не се считат за „мъртви“. Има четири възможни тълкувания.

1. Тези хора сега са мъртви, но са били живи на земята, когато Евангелието им е било проповядвано. Вижте „When Cultists Ask“, стр. 296, за повече информация относно това виждане.

2. Тези хора са чули Евангелието след смъртта си и най-накрая са имали възможност да вземат същото решение за Христос, което биха взели, ако бяха живи.

3. Тези вярващи от Стария Завет са чули Евангелието след смъртта си и всички те са били спасени.

4. Невярващите от старозаветния период са били информирани за Евангелието, което така или иначе биха отхвърлили. Макар че в книгата „Трудности в Библията“, стр. 183–189, погрешно се счита, че 1 Петрово 4:6 се отнася за падналите ангели, в нея правилно се посочва, че в гръцкия език има две думи за „проповядвам“. Едната дума означава „проповядвам Евангелието“, а втората – „обявявам нещо“, и именно втората дума е използвана тук.

Въпреки това последната част на стих 6 гласи: „съдени според хората по отношение на тялото, но живеещи според Бога по отношение на духа“. Това показва, че тълкуванията 1 и 4 са неправилни.

Ранната църква учеше, че Евангелието е било проповядвано на някои след смъртта им.

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.), книга 3, притча 9, гл. 16, стр. 49 (частично) се отнася до онези, които са умрели преди Христос и преди да бъдат кръстени. Там се казва, че апостолите и учителите [без споменаване на Христос] са го проповядвали на онези, които вече са заспали.

Ириней, „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.), книга 4, глава 27.1, стр. 499: „Именно поради тази причина Господ слезе в подземните области, проповядвайки там също Своето пришествие и [обявявайки] опрощаването на греховете, получено от онези, които вярват в Него. Вярваха в Него всички онези, които имаха надежда към Него, тоест онези, които провъзгласяваха Неговото пришествие и се подчиняваха на Неговите разпоредби – праведните мъже, пророците и патриарсите... Защото „всички хора са лишени от славата на Бога“ и не се оправдават сами по себе си, а чрез пришествието на Господа“,

Ириней, „Против ересите“ (182–188 г. сл. Хр.), книга 2, гл. 6.2, стр. 365 „И поради това всички неща са били [по общо съгласие] поставени под властта на Този, Който се нарича Всевишният и Всемогъщият. Като се обръщаха към Него още преди пришествието на нашия Господ, хората бяха спасени както от най-злите духове, така и от всякакви демони, и от всякакъв вид отстъпила сила.“ Ириней, „Против ересите“, книга 2, глава 6.2, стр. 365

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) казва, че Христос е проповядвал на онези, които са напуснали този живот преди Неговото пришествие. „Стромати“, книга 6, глава 6, стр. 492.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) споменава, че Христос е отишъл в Хадес, „за да направи там патриарсите и пророците съучастници в Себе Си“. (Това подкрепя тезата само частично, тъй като не се посочва дали Исус им е проповядвал или не.) „Трактат за душата“, гл. 55, стр. 231.

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.): „Той [Исус], който стана проповедник на Евангелието на мъртвите, избавител на душите и възкресение на погребаните“; „Фрагмент от коментар върху Псалом 19 или 20“, стр. 170. Виж също гл. 7.14, стр. 189

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) „но също така, когато Той стана душа, без покритието на тялото, Той пребиваваше сред онези души, които бяха без телесно покритие, обръщайки към Себе Си онези от тях, които бяха склонни към това, или онези, които Той виждаше, по причини, известни само на Него, че са по-подходящи за такъв път.“ Ориген, „Против Целз“, книга 2, глава 43, стр. 448.

Вижте „Пълната книга с отговори от Библията“, стр. 184–186, и „Когато критиците питат“, стр. 534–535, за различен отговор. Вижте също обсъждането на 1 Петрово 3:19–20.

Въпрос: В 1 Пет. 4:7; 1:13; 5:8 Петър изглежда набляга на самообладанието. Как самообладанието ви помага да се молите? Как ясният ум ви помага да се молите?

О: Самоконтролът помага по най-малко три различни начина. Той ви дава дисциплина да отделяте специално време за молитва. Помага ви да се концентрирате в молитвите си, както когато се молите сами, така и когато се молите заедно с други хора. Накрая, Бог казва, че не чува молитвите ни, ако пазим грях в сърцата си (Псалом 66:18-19), ако си затваряме ушите за бедните (Притчи 21:13), ако сме нечестиви (Притчи 15:29; Исая 59:1-3), или ако избираме да не слушаме Бога (Захария 7:11-13 и както се подразбира от Притчи 28:9).

В: В 1 Пет. 4:7 в какъв смисъл краят на всички неща беше „близо“?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Гръцкият текст тук гласи: „на всички неща, но краят им се е приближил“, така че „всички неща“ просто означава „всички неща“.

2. Изразът „наближава“ е същият, използван в Яков 5:8, когато се говори за Второто пришествие на Исус.

3. В присъствието на Петър Исус в Матей 24:36 каза, че никой не знае часа или деня на завръщането на Исус.

4. „Наближава“ не означава, че Петър предсказва деня, в който Исус ще дойде отново. По-скоро Петър казва, че всеки момент Исус може да дойде отново. Това трябва да бъде мотивация да „бъдете трезвомислещи и самообладани, за да можете да се молите“.

Вижте също обсъждането на Филипяни 4:5, 1 Солунци4:15 и Откровение 22:6-20 за повече информация.

В: В 1 Пет. 4:8, Яков 5:20 и Притчи 10:12 как любовта покрива множество грехове или простъпки?

Отговор: Първо две неща, които не са отговорът, а след това – отговорът.

Не е отговорът

Исус покри нашите грехове по един начин, като донесе прощение за всички наши грехове срещу Бога, и по този начин Божията любов покрива множество грехове. Макар че любовта на Христос към нас на кръста не само покри, но и изкупи нашите грехове, това не е основното, което се има предвид тук.

Второ, нашата любов и свидетелство могат да насърчат хората, дори и нехристияните, да не съгрешават. Този стих обаче не се отнася до предотвратяването на греха, а по-скоро до покриването на вече извършени грехове.

Отговорът

Яков говори в контекста на връщането на някого към истината, а 1 Петрово говори в контекста на молитвата и дълбоката любов към другите. Нашата любов „покрива“ греховете по най-малко четири различни начина.

За самите нас: Любовта към Бога и към другите ни прави по-малко изкушени да правим неща, които опозоряват Бога или не помагат на другите хора. Когато служим на другите, често сме по-малко егоцентрични и по-малко заинтересовани от задоволяването на греховни желания.

За невярващите: Както за обикновените невярващи, така и за еретиците, помагането им да стигнат до истинска вяра в Христос спасява душата им от смъртта и греховете им се покриват.

Прощение: Нашата готовност да простим греховете на другите срещу нас и да възстановим човек, който е паднал, покрива греха му и може да улесни обръщането му към Господа в покаяние.

За другите: Молитвата ни другите да устоят на изкушението и да се върнат към истината, да се покаят за предишните си грехове и да не продължават да грешат. Нашето смирение (т.е. да имаме истинска представа за себе си), че всички сме били нечисти и грешни пред Бога и че, ако не беше Божията благодат, щяхме да постъпваме още по-зле, може да направи по-привлекателно за човек да се откаже от греха си и да дойде или да се върне при Христос. Като изразяваме дълбока любов към другите, можем да бъдем насърчение за тях да „продължат“ и да продължат в стремежа си към благочестие и любов към другите.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 706–708, и „Ето това е добър въпрос“, стр. 161–162, за допълнителни отговори.

В: Защо в 1 Пет. 4:9 е важно да проявяваме гостоприемство един към друг – без да роптаем? Вижте Евр. 13:2 и Як. 2:25.

Отговор: Независимо от всяка друга причина, това е важно просто защото Писанието го заповядва. Това е практичен начин да изразим любовта си към другите, както към християни, така и към нехристияни. В Евреи 13:2 се казва, че, подобно на Авраам, някои от тези, които проявяват гостоприемство, гостят ангели, макар и да не осъзнават, че правят това.

Гостоприемството не е просто да предоставиш на някого място, където да пренощува, или да поканиш някого на гости у дома си. То включва също така да бъдеш щедър, като позволиш на някого да вземе назаем твои вещи или колата ти, да откараш някого или да отделиш част от времето си за някой друг.

Вторична част от гостоприемството е домът или колата ти да са в приличен вид, за да можеш да каниш хора у дома си или да им предложиш превоз.

В: Защо, според вас, в 1 Пет. 4:10 Петър набляга върху това да използваме даровете, които сме получили?

Отговор: Бог дава на всеки вярващ някакви таланти и дарби. Но Бог не е дал на нито един вярващ дар, който да бъде пропилян, пренебрегнат или използван за егоистични или небогоугодни цели. На когото е дадено много, от него се изисква много. Бог ще ни държи отговорни не за това, че не използваме дарове, които Той никога не е имал намерение да ни даде, а за даровете, които Той ни е дал. Въпросът, който трябва да си зададете, не е просто: „Използвате ли Божиите дарове?“, а: „Използвате ли Божиите дарове за Неговите цели?“

В: В 1 Пет. 4:10 се споменава, че Божията благодат е в „разнообразни“ форми. Там се използва същата гръцка дума (poikilos) за изпитания, изкушения или зли желания в 1 Пет. 1:6, Яков 1:2, 2 Тим. 3:6 и Тит 3:3. Какво според вас е значението на същата гръцка дума, която може да означава „многоцветна“, и в двата случая?

Отговор: Едно от значенията е, че изкушенията и изпитанията засягат църквата по различни „многоцветни“ начини, но Бог също така изразява Своята благодат към нас по различни многоцветни начини. За всяко изкушение, което засяга отделния човек, Бог обещава да предостави изход, според 1 Коринтяни 10:13. Когато изпитание засегне група вярващи, Бог може да предостави изход и за тях.

В: В 1 Петрово 4:11 как трябва да бъде речта ни, сякаш Бог говори?

Отговор: Можем да разберем какво означава това, като разгледаме подобните изрази около този стих. Какъвто и дар да имаме, трябва да го използваме, като верно служим на Божията благодат. Точно както всеки, който служи, трябва да служи със силата, която Бог му дава, така и всеки, който говори, трябва да говори с думите, които Бог му дава. Няма нищо лошо да споделяме собствените си мнения като наши мнения, но:

1. Не добавяйте – Никога не излизайте извън написаното и не преподавайте собствените си мнения като Божието слово (Притчи 30:5-6; 1 Коринтяни 4:6).

2. Не губете фокуса – Бъдете съсредоточени върху Божието слово, а не върху човешкото мнение (1 Коринтяни 2:1-2; 1 Тимотей 1:3-4,6; Колосяни 2:3,8).

3. Не отнемайте нищо от Божието слово. Не отричайте и не избирайте мълчаливо да не говорите за някоя истина.

4. Не проявявайте неуважение към Божието слово, като говорите лекомислено за него пред другите.

Един християнин може да се опита да „помогне на Бога“, като говори каквото сметне за най-добро, за да защити Бога. Но Петър не ни казва да правим това, а по-скоро да изричаме самите Божии думи. Ние трябва да защитаваме вярата, но трябва да я защитаваме по Божия начин, а не само по нашия. Никой така или иначе не идва при Христос, без Бог да се намеси в живота му, така че не е ли по-логично да правим нещата по Божия начин? Вижте също Притчи 30:6 и 1 Коринтяни 4:6.

В: В 1 Пет. 4:11б каква е разликата между това християнинът да служи на Бога и да служи със силата, която Бог му дава?

Отговор: Когато служиш на Бога със собствената си сила, тя може да не е достатъчна за момента и може да се изчерпи по-късно. Но когато служиш на Бога със Божията сила, винаги можеш да получиш още сила от Бога.

В: В 1 Пет. 4:12 какво огнено изпитание предстоеше да настъпи?

Отговор: Християните щяха да претърпят жестоко преследване от римската власт, включително често изгаряне на клада. Написано е, че Нерон понякога обливаше християните с восък и ги запалваше като нещо като „живи свещи“. Въпреки това дори да умреш в такъв огън е по-добре, отколкото да загинеш завинаги в Огненото езеро.

Ранната църква не беше чужда на жестоките изпитания. Говорейки за съдебния процес и последвалата екзекуция на Поликарп, ученик на апостол Йоан, Еварест пише: „Но проконсулът отново му каза: „Ще те изгоря в огън, тъй като презираш дивите зверове, ако не се покаеш.“ Но Поликарп отвърна: „Ти ме заплашваш с огън, който гори един час и след малко угасва, но не знаеш нищо за огъня на предстоящия съд и за вечното наказание, запазено за нечестивите. Но защо се бавиш? Направи каквото искаш.“ „Мъченичеството на Поликарп“ (ок. 169 г. сл. Хр.), гл. 11, стр. 41

Въпрос: Как, според 1 Пет. 4:13, участваме в страданията на Христос? Защо трябва да се радваме на това?

Отговор: Макар че само Христос умря, за да изплати цялото наказание за нашите грехове, Неговото велико страдание е пример за нас да понасяме по-малките страдания, които имаме. Нашите страдания могат да служат за прослава на Бога, дори ако никой на земята не знае за тях. Понякога Бог използва нашите страдания, за да донесе Евангелието на хора, които иначе не биха могли или не биха искали да го чуят. Виж също Колосяни 1:24.

В: В 1 Петрово 4:14 Духът на славата същият ли е като Светия Дух?

Отговор: Да. Духът на славата е описание на Светия Дух, Духа на Бога.

В: В 1 Пет. 4:16 някои последователи на Исус казват, че думата „християнин“ се среща само два пъти в Библията – тук, в контекста на страданието, и в това, с което цар Агрипа нарича Павел в Деяния 26:28. Затова те твърдят, че днес не е необходимо да носим името „християнин“. Как бихте отговорили на това?

Отговор: Има три допълващи се отговора.

Един път в 1 Петрово 4:16 е достатъчен, за да покаже, че трябва да страдаме, защото носим името „християни“, вместо да се опитваме да избегнем страданието, като отричаме, че сме християни.

Последователите на апостолите и ранната църква се осмеляваха да се наричат християни и не го отричаха дори пред лицето на смъртта. Всъщност, преди Никея имаме документирани 41 християнски писатели, които наричаха вярващите „християни“. Вижте www.Biblequery.org/History/ChurchHistory.WhatEarlyChristiansTaughtOnDoctrine.html, за да разберете кои са те.

Някои от онези, които не искат да бъдат наричани християни, не желаят да се идентифицират с невестата на Христос – църквата.

В: В 1 Пет. 4:17 как съдът започва от Божието семейство?

Отговор: По два различни начина: сега и по-късно.

В този живот Бог ни наблюдава, изпитва ни и ни дисциплинира (Евреи 12:5-13). Християните могат да бъдат съдени в този живот и да получат повече благословения или дисциплина като пример за себе си и за другите, включително и ранна смърт.

В небето всички вярващи застават пред така наречения „съд на бема“, за да им бъдат дадени награди в небето за делата им. Павел описва съда над християните по отношение на наградите или загубата им в 1 Коринтяни 3:11-15.

Вижте „Трудни изречения от Библията“, стр. 721–722, за различен отговор.

В: В 1 Пет. 5:1-4 кои са четирите положителни заповеди и двете отрицателни заповеди, които Петър дава на старейшините?

Отговор: Ето шестте заповеди.

Бъдете пастири на Божието стадо

Понеже сте готови

(забранителна) Не бъдете алчни за пари

Бъдете готови да служите

(отрицателно) Не властвайте над стадото

Бъдете пример

Тук Петър се фокусира повече върху това как служат, отколкото върху факта, че служат. Ако не сте пастир по начина, по който Бог иска да бъдете тук, тогава може би Бог изобщо не иска да бъдете пастир. В Евреи 13:17 се казва, че пастирите трябва да дадат отчет за своето ръководство пред Бога. От друга страна, ако сте добър пастир, ще получите награда в небето за вашето верно служение според 1 Петрово 5:4.

В: Какво казва 1 Петрово 5:1-4 за католическата доктрина за папското приемство?

Отговор: Абсолютно нищо. Папското приемство твърди, че Петър е бил първият папа и глава на цялата църква след Исус. Самият Петър обаче казва в 1 Петрово 5:1-4, че той самият е просто един от старейшините.

В: В 1 Петрово 5:4 получаваме неувяхващ венец, докато на Истмийските игри победителите са били награждавани с венец от изсъхнал магданоз, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 250–251. Каква е разликата между увяхващ и неувяхващ венец? Какви са някои от увяхващите венци, които хората имат днес?

Отговор: И двата вида венци изглеждат добре в началото. Но увяхващият венец с времето изглежда все по-зле и в крайна сметка бива отхвърлен и изхвърлен. Нашите неувяхващи венци в небето ще бъдат все така красиви и славни и след 10 000 години, както когато ги получим за първи път.

На земята има много избледняващи корони: богатство, престиж, чест, социален статус, но всички те са временни. Работете усърдно за неувяхваща корона, която никога няма да загуби блясъка си.

В: В 1 Пет. 5:5а какво означава „по същия начин“, тъй като не се казва, че те са над някого?

Отговор: Точно както споменатите по-горе старейшини трябваше да бъдат готови да служат, без да господаруват над другите, а да бъдат пример, така трябва да бъдат и младите мъже. Разбира се, някои млади мъже, като узреят, по-късно стават старейшини.

В: В 1 Пет. 5:5 „облечете се“ (гръцки egkombosasthe) е рядка дума, която се отнася до роб, който си слага престилка, преди да служи на господаря си. (Това е подобно на това, което направи Исус в Йоан 13:4-17.) Вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 251, и „The Bible Knowledge Commentary: New Testament“, стр. 856. Защо Петър би използвал тази фраза?

Отговор: Освен че Петър е видял самия Исус да дава пример, това се отнася до това да си облечен, за да служиш, а не да се обличаш, за да впечатляваш или да привличаш вниманието към себе си.

В: В 1 Пет. 5:5б и Як. 4:6; Мат. 23:12 и Прит. 3:34 защо според вас Бог се противопоставя на горделивите и дава благодат на смирените?

Отговор: Може би има няколко причини.

Бог се обижда, когато види този грях.

Лошо е за човека, когато поставя собствената си чест или репутация над познаването на Бога.

Не е добре и за другите, ако виждат вярващ, който е горд.

В: В 1 Пет. 5:5б-6 има ли някакъв начин да бъдеш смирен, който, ако Бог ти поиска да го направиш, би ти било трудно да се подчиниш? Защо?

О: Някои хора могат да бъдат смирени в някои отношения, но не и в други. Не само е погрешно, но и неразумно да гледаш с пренебрежение на хора от различна каста, икономическо положение, раса или етническа група. Някои хора не са горделиви в този смисъл, но са горделиви в това, че не искат да признаят, че са допуснали грешка, или не искат да признаят, когато са съгрешили.

В: В 1 Пет. 5:7 по какъв начин тревогата е грях на неверие?

О: Можем и трябва да възложим грижите си на Бога, защото имаме вяра, че Той може да се погрижи за всичките ни проблеми. Ако изберем да не го направим, мислейки, че е по-добре сами да се държим за тревогите си, тогава не възлагаме вярата си на Бога в това отношение. Вярата в Бога не е просто да вярваме в правилните неща, но и да поверяваме живота си на Неговата грижа.

Между другото, в 1 Петрово 5:7 „предайте“ или „хвърлете“ – гръцката дума epiripsantes е аорист, което означава, че това е активно действие, което ние избираме да извършим от наша страна.

Въпрос: В 1 Петрово 5:8, макар Сатана често да е коварен, това изобщо не е картината, която Петър рисува тук. Защо мислите, че Петър би сравнил Сатана с ревящ лъв?

О: Както гладен лъв, Сатана е неумолим и безмилостен. Понякога млад и бърз лъв може тихо да дебне плячката си, знаейки, че може да победи със скоростта си. По-възрастният лъв реве, както за да изплаши плячката и да я вкара в паника, така и за да предизвика по-младите лъвове да се оттеглят. Сравнението на Петър между Сатана и ревящ лъв е уместно и поради факта, че Нерон хвърляше християните на лъвовете в Колизеума.

В: В 1 Пет. 5:9 гръцката дума за „устоявайте“ (antistete) е същата като тази в Яков 4:7 и Ефесяни 6:11-13. На какво или на кого точно трябва да устояваме?

Отговор: Трябва да се съпротивляваме на дявола, и той ще бяга от нас. Нашият враг не са невярващите, които самите са в капана на греха, а Сатана и самите демони.

В: В 1 Пет. 5:10 гръцкото „де“ може да се преведе като „но“ или „и“. Кое според вас трябва да бъде и защо?

О: Макар че гръцката дума може да се преведе и по двата начина, мнозина считат „но“ за най-точния превод, защото предходният стих, в който се говори за Сатана, дебнещ като лъв, и за християните, претърпяващи страдания, е в контраст с Бога на всяка благодат и вечна слава.

От друга страна, някои биха сметнали за най-добър избор „и“ (както го превежда BSB), защото предходният стих споменава страдания, а този стих говори за това, което следва, след като сте претърпели страдания за кратко време.

Може би най-добрият начин е да разберем тази дума в този стих така, както е в гръцкия текст: и „но“, и „и“. Тъй като Бог съдейства така, че всичко да се обръща към добро за онези, които Го любят (Римляни 8:28), „но“-тата на света се превръщат в „и“-тата на Бога.

В: В 1 Пет. 5:13 къде се намира Вавилонът, за който говори Петър?

Отговор: Вавилон беше кодово име сред ранните християни за Рим. Много е малко вероятно Петър да е бил сред руините на Вавилон по онова време. Също така е много малко вероятно Петър да се е позовавал на малък военен аванпост в Египет, наречен Вавилон.

В: В 1 Пет. 5:13 и Откр. 14:8; 16:19; 17:5; 18:2-21, кой друг, освен християните и Библията, е наричал Вавилон „Рим“?

Отговор: Макар че 1 Петрово 5:13 не посочва изрично, че Вавилон е Рим, както ранните, така и съвременните християни почти единодушно го тълкуват като препратка към Рим. Почти всички ранни християни и много съвременни християни също твърдят, че Вавилон в Откровението се отнася до Рим или до Римокатолическата църква. (Второто мнение е, че става дума за буквалния Вавилон.) Въпреки това много хора не знаят, че Петър не е бил първият, който е считал Вавилон за кодово име за Рим. Апокрифната книга „4 Ездра“ 3:1, 28, 31 се отнася към Вавилон като към Рим. Еврейската псевдоепиграфна книга „Апокалипсис на Барух“ 10:1–3; 11:1; 67:7 също го прави, както и „Сибилинските пророчества“ 5.153–168; 5:434.

Като странична бележка, по времето на Петър Вавилон е бил пустиня, в която са живели само много малко хора, според Диодор Сицилийски (56–36 г. пр. Хр.) в неговото произведение 2.9.9 и Страбон (починал през 19 г. сл. Хр.) в „География“ 16.1.5.

Раннохристиянските автори, които твърдят, че под „Вавилон“ се има предвид Рим, било то в 1 Петрово5:13 , или в „Откровение“, са:

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Отговор на евреите“, гл. 9, стр. 162, и „Пет книги срещу Маркион“, книга 3, гл. 13, стр. 332 (и двете в ANF, т. 3)

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) (по подразбиране) „Трактат за Христос и Антихриста“, гл. 49, ANF, т. 5, стр. 214.

„Наставления“ на Комодиан (ок. 240 г. сл. Хр.), гл. 41, стр. 210–211

Викторин, епископ на Петау в Словения (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) „Коментар върху Апокалипсиса“ от седма глава, стих 8, стр. 352; от двадесет и първа глава, стих 17, стр. 357–358; и от дванадесета глава, стих 3, стр. 355.

След 325 г. сл. Хр.

Августин от Хипо (388–410 г. сл. Хр.) „Но тъй като гръцките дела ни са много по-добре познати от асирийските, а онези, които усърдно са изследвали древността на произхода на римската нация, са следвали хронологичния ред през гърците към латините, а от тях към римляните, които сами по себе си са латини, затова, когато е необходимо, трябва да споменем асирийските царе, за да се види как Вавилон, подобно на първия Рим, е съществувал успоредно с Божия град, който е чужденец в този свят. Но нещата, които е уместно да се включат в това произведение при сравняването на двата града, тоест земния и небесния, трябва да се вземат предимно от гръцките и латинските царства, където самият Рим е като втори Вавилон.“ „Градът на Бога“, книга 18, глава 2, стр. 362

X Августин от Хипо (388–410 г. сл. Хр.) „Градът на Бога“, книга 18, глава 41 (NPNF1, том 2, стр. 385). ... (непълно цитиране) при обсъждането на Атина казва: „Дори и да са били казани някои истини в нея, все пак лъжи са били изричани със същата свобода; така че такъв град не погрешно е получил названието на мистичния Вавилон. Защото Вавилон означава объркване, както си спомняме, че вече сме обяснили.“

Сред по-късните католически автори, които също са проповядвали, че Вавилон се отнася към Рим, са следните:

Кардинал Каетан, противник на Мартин Лутер, вярвал, че Вавилон ще бъде Католическата църква в бъдеще.

Кардинал Гибънс, „Вярата на нашите бащи“, издание от 1917 г., стр. 106 (http://www.666man.net/BabylonSymbolForRome.html, ноември 2007 г.)

и „Католическата енциклопедия“ http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm (ноември 2007 г.)

Вижте http://www.earlychristianwritings.com/1peter.html за повече информация относно Вавилон като Рим и 1 Петрово.

Въпрос: В 1 Пет. 5:13 онези, които са във Вавилон (т.е. Рим), изпращат поздрави. Не се казва дали християните са във „Вавилон“ насила, защото са избрали да бъдат там, или по някакъв начин и двете. Кога трябва да изберем да бъдем на духовно тъмно място като светлина за Бога, и кога трябва да „избягаме от Вавилон“ към духовно по-благоприятни места?

О: Много християни днес се намират на духовно тъмни места по света и нямат възможност да ги напуснат. Бог ги призовава да бъдат светлина на тъмно място и да разцъфнат там, където са засадени.

Но когато християните са изправени пред избора дали да останат в мрачна църква, в мрачна страна или да работят за компания в духовно мрачно място, ето няколко неща, които трябва да имат предвид.

Дали сте ефективен свидетел там, където се намирате? Хората знаят ли, че сте вярващ, и привличате ли ги по-близо до Христос и/или ги довеждате ли към Христос? С течение на времето хората стават ли по-отворени към Евангелието?

Или с течение на времето вие ставате ли все по-безразлични към Евангелието? Започвате ли да се смятате за доста добър, защото можете да се сравнявате с тях?

Ако живеете на дадено място със съпруга/съпругата си и семейството си, те ли са светлина там, където са? Или стават все по-безразлични?

Вие ли сте „единствен християнин“ там, където сте, или имате други вярващи, с които можете да общувате и да служите заедно? Ако сте сами, обмислете да се „прегрупирате“, за да се преместите на място, където има други съработници.

В: Кога е написано 1 Петрово?

О: Повечето християни са съгласни, че това е станало малко след 63–64 г. сл. Хр., както показват „The Bible Knowledge Commentary – New Testament“ и „New Bible Dictionary“. По същия начин „The NIV Study Bible“ и „New Geneva Study Bible“ посочват периода между 60 и 68 г. сл. Хр.

От нехристиянска гледна точка Азимов в „Asimov’s Guide to the Bible“ (стр. 1164) счита, че тя е написана след 90 г. сл. Хр., което би било след смъртта на Петър, тъй като той твърди, че преследването на Домициан (81–96 г. сл. Хр.) е било „първият път, когато християните от Мала Азия са почувствали организирано потисничество от централното правителство“.

„Новият библейски речник“ (стр. 974–976) излага причините, поради които по-късната дата е неточна.

По отношение на Името: По времето на новозаветната църква, но не и по-късно, Името на Исус се подчертаваше силно. Християните страдаха „заради Името“ (Деяния5:41 ;9:16 ). Самото Име на Исус беше важно (Марко9:37 ,41;13:13 ; Лука21:12 ; Деяния2:21 ,38; 3:6,16;4:12 ,17,30;5:28 ). По същия начин Петър каза, че ние „бъдем хулени заради Името на Христос“ (1 Петрово4:14 ).

Липса на клевети: По времето на Плиний Млади (112 г. сл. Хр.) християните са били клеветени с тежки престъпления като аморалност и канибализъм, но в 1 Петрово не се споменава нищо за клевети срещу християните. Най-показателно е, че 1 Петрово 4:15 споменава, че най-много християните са били критикувани за това, че са „намесвачи“, което едва ли е на същото ниво на обида. 1 Петрово3:16 говори за нечестивите, които разпространяват клевети срещу доброто поведение на християните. По този начин се подразбира, че 1 Петрово е написано преди времето на Плиний Млади.

Не е задължително да става дума за законодателно преследване: Тъй като езикът на 1 Петрово не се отнася до „законодателни мерки“, 1 Петрово говори за преследване като цяло, а не за конкретни закони при Домициан. Това показва, че е написано преди времето на Домициан (81–96 г. сл. Хр.).

Вижте също обсъждането за това кога е написано 2 Петрово.

В: В 1 Петрово, как можем да знаем дали това, което имаме днес, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Ето някои от авторите, които са се позовавали на стихове от 1 Петрово.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) вероятно цитира от 1 Петрово на три места. В честите си позовавания на Писанието Климент цитира втората половина на 1 Петрово 4:8, която представлява и една четвърт от Яков 5:20: „Любовта покрива множество грехове“ в 1 Климент, гл. 49, т. 1, стр. 18.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 5:5б (същото като Яков 4:6; Притчи3:34 ) в „1 Климент“, гл. 30, т. 1, стр. 13

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 3:20, което е също Битие 7 и 2 Петрово 2:5 в „1 Климент“, гл. 7, т. 1, стр. 7.

Игнатий (100–107/116 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Петрово 2:5: „които бяха засети от тях като камъни на храма на Отца, подготвени за изграждането на Бога Отца“ – „Писмо до ефесяните“, гл. 9, стр. 53

Игнатий (100–107/116 г. сл. Хр.) цитира малка част от 1 Петрово 5:5, която е и една четвърт от Яков 4:6 и Притчи 3:34. „Защото е писано: «Бог се противи на горделивите.»“ Писмо до ефесяните, гл. 5, стр. 51

„Послание до Диогнет“ (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 6, стр. 27, съдържа препратка към 1 Петрово 2:11

Писмото до Диогнет (ок. 130–200 г. сл. Хр.), гл. 8, стр. 28, се позовава на 1 Петрово3:15 (4 от 30 думи)

Посланието на Варнава? (ок. 70–130 г. сл. Хр.) „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 215, споменава много ранни автори, които са се позовавали на 1 Петрово, включително Посланието на Варнава, но аз не съм открил никакво позоваване в Посланието на Варнава.

Поликарп (110–155 г. сл. Хр.) цитира целия текст от 1 Петрово 2:22 в „Писмо до филипийците“, гл. 8, стр. 35.

Поликарп (110–155 г. сл. Хр.) цитира първата половина на 1 Петрово 3:9. „Писмо до филипяните“, гл. 2, стр. 33. Той цитира също така последната четвърт от 1 Петрово 1:11 в гл. 5, стр. 34. Той цитира първата половина на 1 Петрово2:23 в гл. 8, стр. 35. Поликарп цитира първата половина от 1 Петрово 2:24 в гл. 9, стр. 35. Той прави алюзия към 1 Петрово 1:8 в гл. 1, стр. 33, към 1 Петрово 1:13 в гл. 3, стр. 33, и към 1 Петрово 4:7 в гл. 7, стр. 34

„Дидахе“ (= „Учението на дванадесетте апостоли“) (ок. 60–120 г. сл. Хр.), том 7, глава 1, стр. 377 цитира една четвърт от 1 Петрово 2:11.

„Дидахе“ (= Учението на дванадесетте апостоли) (ок. 60–120 г. сл. Хр.), том 7, глава 16, стр. 382, прави алюзия към 1 Петрово 4:12: „огънят на изпитанието“

Папий (130–150 г. сл. Хр.) споменава по име книгите на Марко, Матей, Първото послание на Йоан и Посланието на Петър. Фрагмент 6 от „Църковна история“ на Евсевий, том 3, глава 39, стр. 173. Евсевий пише и поставя под съмнение 2 Петрово, така че „Посланието на Петър“ би се отнасяло към 1 Петрово.

„2 Климент“ (120–140 г. сл. Хр.), глава 16, стр. 255, цитира 1 Петрово 4:8б.

„2 Климент“ (120–140 г. сл. Хр.), глава 14, стр. 255, прави алюзия към 1 Петрово 1:20.

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Петрово 5:7 в книга 1, глава 10, стр. 16–17.

„Пастирът на Хермас“ (ок. 115–155 г. сл. Хр.), книга 1, глава 3, стр. 14, вероятно прави алюзия към 1 Петрово3:20 ; Ефесяни5:26 ) в израза „държани заедно от невидимата сила на Господа“.

В „Пастирът на Хермас“ няма други препратки към 1 Петрово.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира цялото 1 Петрово 1:8 като „Петър казва в своето Послание“ – Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 9.2, стр. 472

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 2:16 като: „Петър казва“. Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 16.5, стр. 482

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) се позовава на 5 ½ стиха от 1 Петрово. Те са: 1 Петрово 1:8;2:16 , 23. Той цитира половината от 1 Петрово1:12 и прави алюзия към 1 Петрово3:19 , 20

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 1:21,22 като написано от Петър в неговото Послание. „Стромати“, книга 3, глава 18, стр. 402

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 4:3 като написано от Петър. „Наставникът“, книга 3, глава 12, стр. 291

Климент Александрийски (187–202 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 1:6–9 като написано от Петър в неговото послание. „за да се изпита вашата вяра, която е много по-ценна от изчезващото злато, макар и да се изпитва с огън, така че да се окаже за похвала, чест и слава при явяването на Исус Христос“; „Стромати“, книга 4, глава 20, стр. 433

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 2:1–3 като написано от Петър. „Наставникът“, книга 1, глава 6, стр. 220

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 2:9–10а в „Наставление към езичниците“, гл. 4, стр. 189.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Петрово 1:12 и сл. в „Кой е богатият човек, който ще бъде спасен?“, стр. 598

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 1:21–22 като „Петър в своето послание“ в „Стромата“, книга 3, глава 18, стр. 402

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) прави препратка към 1 Петрово 1:14–16 в „Стромати“, книга 3, глава 18, стр. 402

Климент Александрийски има общо около 28 позовавания на 1 Петрово. Той се позовава на следните стихове от 1 Петрово: 1:6–9, 12 и сл., 14–19, 21–22; 2:1–3, 5, 11–12, 15–18, 24; 3:1–4, 8, 13, 19–20; 4:3, 8, 12–14; 5:5

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 2:20, като казва: „Обръщайки се към християните от Понт, Петър във всеки случай казва“, в „Scorpiace“, гл. 12, стр. 645. Той цитира 1 Петрово4:12 също в същата глава на стр. 645.

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово1:24 , 25. „Опровержение на всички ереси“, книга 6, глава 5, стр. 76

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Петрово 3:19: „Той беше причислен и към мъртвите, като проповядваше Евангелието на душите на светиите“, „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 26, стр. 209

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира част от 1 Петрово 3:18–20 като „Петър в своето Католическо послание“. Коментар на Ориген върху Евангелието от Йоан, книга 6, глава 18, стр. 368

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово 2:5 като на текст от Петър. Коментар на Ориген върху Евангелието от Йоан, гл. 23, т. 9, стр. 404

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира от „посланието на Петър до Понт“ в „Трактат 12“, трета книга, 36, 37, 39. Киприан е единственият автор, който добавя „до Понт“, когато описва това писмо. (Понт се е намирал в северо-централната част на Мала Азия.)

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) „И Петър, Неговият апостол, … Защото той написа в своето послание и каза“ и цитира 1 Петрово 4:12–14. „Послания на Киприан“, писмо 55, гл. 2, стр. 347–348

Фирмилиан от Кесария в писмото си до Киприан (256 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово: „Както и апостол Петър е изложил, като казва: „Така и кръщението по същия начин ще ви спаси““ (1 Петрово 3:21). Писмо 74, гл. 15, стр. 394

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово 3:18б според „Гръцкия Нов Завет“, както в 3-тото издание, така и в 4-тото преработено издание на Аланд и др. Въпреки това не успях да потвърдя това в писанията на Петър Александрийски, с които разполагам.

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) цитира част от 1 Петрово 2:9 като думи на апостол Петър в „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 344

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Петрово 2:10 в „Пирът на десетте девици“, беседа 4, глава 4, стр. 324

Атанасий (318 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово2:22 в „Въплъщението на Словото“, гл. 17, стр. 45

Като странична бележка, Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.) не включва Посланието на Яков, Посланието към евреите, 1 и 2 Петрово, нито Третото послание на Йоан.

След Никея

В „Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.), книга 3, глава 3, стр. 133–135, се обсъждат книгите от Новия Завет. Той казва, че 1 Петрово е автентично, но че 2 Петрово е оспорвано.

Амонас (IV век)

Евсевий от Емеса (ок. 359 г. сл. Хр.)

Атанасий (367 г. сл. Хр.) изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Атанасий (ок. 341 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Петрово 1:12 в своето произведение „За Лука 10:22“, глава 6, стр. 90.

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) цитира 1/4 от 1 Петрово 4:19 като написано от Петър. „За Троицата“, гл. 12.4, стр. 219

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава две книги на Петър като част от Новия Завет. В нея е цитиран целият текст на 1 Петрово 1:1–2.

Марцел от Анкира (около 374 г. сл. Хр.)

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 3:22 като написано от Петър в Лекция 14:29, стр. 102

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Петър в „Седемте католически послания на Яков, Петър, Йоан и Юда“ в Лекция 4.36, стр. 28

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 1:17. Катехитични лекции, лекция 7, глава 14, стр. 47.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира първата половина на 1 Петрово 1:11. „Катехитични лекции“, лекция 17, глава 4, стр. 125.

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Петрово 3:4 като думи на Свети Петър. „Задълженията на духовенството“, книга 1, глава 70, стр. 13.

Григорий Назиански (ок. 330–391 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 5:8б. „Втора богословска реч“, гл. 28.2, стр. 289

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 2:22 като „казва се“ в „Против Евномий“, книга 6, глава 3, стр. 186

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 1:24, което е и Исая 40:8. „Погребална реч за Мелетий“, стр. 514.

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.) цитира 1 Петрово 3:10–20 като написано от Петър. „Коментар върху Апостолското вероизповедание“, глава 30, стр. 554

Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) цитира първите три четвърти от 1 Петрово 1:24. „Коментар върху Евангелието на Йоан“, проповед 42, том 14, стр. 154.

Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) цитира от 1 Петрово 2:12 в „Проповеди върху Посланието към Евреите“, проповед 28.4, стр. 493

Никета от Ремесиана (след 414 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно споменава всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към Евреите, както и посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. По-нататък той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.)

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово 5:8

Марк Отшелникът (след 430 г. сл. Хр.)

Акаций от Мелитена (ок. 438 г. сл. Хр.)

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

„Speculum“ (V век)

Халкидонският събор срещу монофизитите (451 г. сл. Хр.)

„Quodvultdeus“ (около 453 г. сл. Хр.)

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Луцифер от Каляри (461 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

Вигилий (484 г. сл. Хр.)

Йоан Дамаскин (706–749 г. сл. Хр.) „...седем католически послания, а именно: едно от Яков, две от Петър, три от Йоан, едно от Юда...“ „Изложение на православната вяра“, книга 4, глава 17, стр. 90

3. Свидетелства на еретици и други автори

X Маркион (ок. 160 г. сл. Хр.) не включва 1 и 2 Петрово, 1, 2 и 3 Йоаново, нито Юдово.

Гностическото „Евангелие на истината“ (140–150/180 г. сл. Хр.)

Еретикът Прискилиан (385 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово 1:22; 5:8.

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Петрово 3:8

Пелагианският еретик Юлиан от Екланум (ок. 454 г. сл. Хр.)

4. Най-ранните ръкописи на 1 Петрово, с които разполагаме, показват, че има малки различия между тях, но няма теологически значими грешки.

p72 Бодмер 7 и 8 Папируси 1 Петрово 1:1–5:14, 2 Петрово 1:1–3:18 и Юда 1–25. около 300 г. сл. Хр. Снимка на част от този ръкопис (показваща 2 Петрово1:16 –2:2) се намира в „Библейския речник на Еърдманс“ (The Eerdmans’ Bible Dictionary), стр. 820, и в „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (The Complete Text of the Earliest New Testament Manuscripts), стр. 468. Вторият източник посочва, че почеркът е „документален“.

стр. 74 (=Bodmer 17) Деяния 1:2–5, 7–11, 13–15, 18–19, 22–25; 2:2–4; 2:6–3:26; 4:2–6, 8–27; 4:29–27:25; 27:27–28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15; 18-22, 25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3, 7-9, 12-14, 19-20; 1 Петрово 1:1-2, 7-8, 13, 19-20, 25; 2:6-7, 11-12, 18, 24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4, 11, 16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1,6-7,12,16-17; 5:3-4,9-10,17; 2 Йоан 1,6-7,13; 3 Йоан 6,12; Юда 3,7,12,18,24 (7-ми век)

VII век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ са включени Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12

7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 81 1 Петрово 2:20–3:1; 3:4–12 (IV век)

Ватиканус [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайски [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийски [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото 1 Петрово.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Пешита сирийски [Syr P] 375–400 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус, 5-ти век

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Вижте www.BibleQuery.org/1 Peter Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 1 Петрово.