< Въпрос за Библията от 1 Солунци

В: В 1 Сол. 1 какво знаем за град Солун?

Отговор: Солун е бил „горещ“ град. Първоначално се е наричал „Терма“ заради горещите извори в близост до града. Заливът се нарича Термайски залив. Един от генералите на Александър Велики, Касандър, се оженил за полусестрата на Александър, която се казвала Солунка. В нейна чест той построил нов град близо до Терма. Солунка имала голямо еврейско население. Тя била най-големият град в Македония с общо население от около 200 000 души. (За сравнение, Коринт имал население от 650 000 души.)

Солун беше много необичаен град, тъй като беше едновременно римска столица на Македония и свободен град, управляван от пет или шест длъжностни лица, наречени политархи. Лука използва този термин в Деяния 17:6, и някои са поставяли под съмнение точността на Лука, тъй като терминът иначе не е бил известен. Оттогава обаче археолозите са открили деветнадесет надписа, в които се използва този термин във връзка с македонското управление.

В: Какво представлява „План на 1 Солунци“?

Отговор: Ето един план.

1 Благодарите ли на Бога за Неговия народ? Начин, обстоятелства и причина

2–3 Признаване на служението на Павел

2:1-16 Обясняване на проповедта му: как я е изнесъл и как са я приели

2:17–3:10 Обяснение на отсъствието му: неговото разочарование, текущите му планове и хвала

3:11-13 Молитва за напътствие, любов и сила

4-5 Наставления към Божия народ

4:1-12 Лични наставления: усъвършенстване, сексуална чистота и братска любов

4:13–5:11 Надеждата за Парусията: мъртвите в Христос и Денят на Господа

5:12-22 Наставления към църквата: водачите, всички, себе си и поклонението

Въпрос: В 1 Сол. 1:2 колко пъти Павел казва, че благодари на Бога за тези вярващи? Защо понякога не сме толкова благодарни, колкото би трябвало да бъдем, към другите вярващи?

Отговор: Павел казва, че винаги е благодарил на Бога за тях. Той споменава във всичките си послания, с изключение на Посланието до галатяните, че е благодарил на Бога за тях. Понякога ние не го правим, ако приемаме другите вярващи за даденост или не оценяваме полезните (макар и не винаги приятни) начини, по които Бог ги използва в нашия живот. Но независимо от нашите чувства и дори ако даден вярващ не изглежда, че може да направи нещо за нас, трябва да благодарим на Бога, че ги е сътворил като Своето прекрасно творение, създадено по Негов образ. Ще бъдем с тях, наслаждавайки се на тяхното приятелство и дружба завинаги, затова е разумно да започнем да ги ценим още сега.

Понякога можем да бъдем изпълнени с егоизъм, да забравяме за Бога и хората около нас и да сме затворени в нашия собствен малък свят. С разумност трябва да се опитваме да гледаме на света и на живота си от Божията перспектива.

В: Как, според 1 Сол. 1:2 и Филип. 1:3, можем винаги да бъдем благодарни в молитвата?

Отговор: Трябва да се молим непрестанно, а молитвите ни трябва да бъдат изпълнени с благодарност. Благодарността не е просто думи, които изричаме, а начин на живот, който изразяваме . Както казва една християнска песен: „Преди да изложа нуждата си, ще изложа сърцето си.“

В: В 1 Сол. 1:2-8 какви точно бяха причините, поради които Павел беше благодарен на солунците?

О: Ето осем причини, които Павел посочва тук.

1 Сол. 1:3 Тяхното дело, плод на вярата

1 Сол. 1:3 – техният труд, подтикнат от любов

1 Сол. 1:3 тяхното търпение, вдъхновено от надеждата в Исус.

1 Сол. 1:4 Те бяха избрани от Бога.

1 Сол. 1:6 Те станаха подражатели на Павел, Сила, Тимотей и Господа.

1 Сол. 1:6 Те приеха с радост благовестието, дадено им от Светия Дух

1 Сол. 1:7 Те станаха пример за всички вярващи в Македония и Ахая.

1 Сол. 1:8 Словото на Господа се разнесе от тях навсякъде.

По подобни причини трябва да бъдем благодарни на Бога за другите.

Въпрос: В 1 Сол. 1:6 как е допустимо да казваме, че сме последователи на човек (освен Христос)? По какъв начин не е допустимо да казваме, че сме последователи на хора?

Отговор: Павел ни казва да се вглеждаме в него и в нашите благочестиви водачи, тъй като те следват Христос (Филипяни 3:17; 1 Солунци 1:6; Евреи 13:7). Трябва да се подчиняваме на нашите водачи и да им се подчиняваме в Господа (Евреи 13:17). С други думи, трябва да се подчиняваме на нашите водачи, като признаваме, че това, което казва Бог, има предимство пред всякакви противоречащи неща, които те биха могли да кажат. Но не трябва да наричаме никой човек „наш Отец“; само Бог е наш Отец според Матей 23:9.

В: В 1 Сол. 1:7, обмисляли ли сте да бъдете пример? Какво включва това?

Отговор: Ако хората знаят, че сте християнин, тогава вече сте пример. Въпросът е дали сте добър пример или не.

В: В 1 Сол. 1:7-10, по какъв начин трябва да се интересуваме от мнението, което невярващите имат за християните? По какъв начин не трябва да се интересуваме?

Отговор: Трябва да даваме положително свидетелство, като водим свят живот. Трябва искрено да обичаме другите и да изразяваме любовта си. Не трябва да се опитваме да обиждаме другите. Но осъзнаваме, че самото Евангелие често е обидно. Не трябва да се притесняваме, ако хората се обиждат от нашето послание. Трябва да обичаме човека повече, отколкото обичаме приятелството с него, и да рискуваме да споделим Евангелието с него.

В: В 1 Сол. 1:8 как вярата на солунците се разгласяваше навсякъде?

Отговор: Вярата им беше добре известна сред християните навсякъде. Но както рогът разпространява звука си безразборно, така и Божието слово трябва да излиза от нас.

В: В 1 Сол. 1:9 какъв беше още един повод, поради който Павел беше благодарен на солунците?

О: Предишните причини се отнасяха до това, какви бяха тези вярващи и накъде се насочваха. Но тази причина е просто радост от осъзнаването на голямото разстояние, което бяха изминали от мястото, на което се намираха.

В: 1 Сол. 2:1-4, защо Павел подчертава тук, че посещението не е било неуспешно?

О: Павел беше донякъде възпрепятстван в Македония. На други места Павел имаше гръмко успех без никаква съпротива. На други места, като Кипър, имаше съпротива от един човек, но Бог се справи решително с това. Но след Филипи те трябваше да напуснат Македония поради съпротивата. Може би Павел се чудеше какво още биха постигнали там, ако съпротивата на Сатана не го беше попречила да остане по-дълго. Но Бог може да използва дори съпротивата на Сатана за Своята слава. Павел вече беше оставил своя отпечатък във Филипи и Солун, а съпротивата го принуди да продължи към Берея, Атина и особено Коринт.

В дългосрочен план краткият престой на Павел в македонските градове Филипи и Солун се оказа много плодотворен. По-късно македонците проявиха голяма щедрост, дарявайки дори от своята бедност (2 Коринтяни 8:1-5). Някои македонци може би са дошли с Павел в Коринт (2 Коринтяни 9:2-4), и Павел се тревожеше, че коринтската църква ще изглежда скъперническа в очите на македонците. В ранната църковна история епископ Поликарп написа писмо до църквата във Филипи. Тертулиан споменава апостолските църкви в Коринт, Филипи, Солун и Ефес (макар и не Атина) в „Противопоставяне срещу еретиците“, гл. 36, стр. 260

Въпрос: В 1 Сол. 2:2-4 как бихте определили едно служение днес – като по същество успешно или като по същество неуспешно?

Отговор: На първо място това е вярност към Божията истина и сърце. Как (ако изобщо) служението прави компромиси? Как хората биват благословени от служението? Еремия имаше успешно служение, въпреки че по негово време Барух беше един от малкото хора, за които знаем, че го следваха. Успехът е да правиш това, което Бог иска от теб, и да бъдеш такъв, какъвто Бог иска да бъдеш.

В: В 1 Сол. 2:3 гръцката дума „dolo“ може да означава не само „лъжа“ или „измама“, но и „да подмамиш“, „с хитрост“, „примамка“ или „капан“. Какви са някои „хитри“ методи, които не бива да използваме в Божието дело?

Отговор: „Примамка и подмяна“ е термин, който означава да обещаеш едно, а да дадеш друго. Трябва да представяме нещата в истинската им светлина. Хората не бива да се изненадват, когато станат християни, или да чуват коренно различни неща в сравнение с това, което са чували, преди да станат християни. Трябва да споделяме не само половината от Евангелието, а цялото Евангелие. Трябва да им говорим както за Ада, така и за Рая, както за послушанието, така и за благодатта, както за Исус като Господ, така и за Исус като Спасител. Не бива да даваме или да подсказваме, че Бог дава празни обещания, които няма да бъдат изпълнени.

В: Какво е необичайното в този стих от 1 Сол. 2:4?

Отговор: Този стих е игра на думи. Той може да се преведе така: „Както Бог, Който изпитва сърцата ни, е потвърдил, че сме достойни да ни бъде поверено Евангелието“.

В: В 1 Сол. 2:4, по какъв начин би изглеждало различно едно служение, което се опитва да угажда на хората, в сравнение с такова, което се опитва да угажда на Бога?

О: Служението, което се стреми предимно да угажда на хората, би било съсредоточено върху стратегии и цифри. Повечето дискусии относно служението биха се отнасяли до това как да се привлекат повече хора, как да се съберат повече средства или как да се създадат нови възможности за растеж. То рискува да стане прекалено „адаптивно“, което може да доведе до загуба на поглед върху основните му принципи.

Служението, което се стреми преди всичко да угоди на Бога, би било съсредоточено върху молитвата. Повечето дискусии биха се отнасяли до това как да се споделя с повече хора, как по-добре да се укрепват членовете и как да се служи на другите. Ключовата разлика е, че то би искало другите да бъдат обслужвани, вместо винаги то само да бъде този, който служи на другите. Това може да означава партньорство с друго служение или дори предоставяне на ресурси на друго служение, вместо да се опитва да изгради империя за себе си.

В: В 1 Сол. 2:5 каква е разликата между ласкателството, което е лошо, и похвалата, която може да бъде добра?

Отговор: Ласкателството е неискрено. То може да бъде откровено нечестно или да фокусира вниманието върху тривиални или повърхностни неща за сметка на съществените. Похвалата на хората за това, което са направили, или за характера им, когато е искрена, е чудесен начин да се насърчават другите.

В: В 1 Сол. 2:5 как някои хора си слагат маска, за да прикрият алчността си?

О: Те, с различна степен на успех, се опитват да кажат, че има друг мотив, като например да помагат на другите, да помагат на организацията и т.н., когато основният мотив всъщност е алчността. Има толкова много курсове по лидерство, че не липсват хора, които искат да бъдат лидери.

Гръцката дума „плеонексия“ буквално означава желанието да имаш повече...

В: В 2 Сол. 2:8, по какъв начин трябва да споделяме живота си с другите, в сравнение с това да запазваме личния си живот в тайна?

О: Добре е да споделяме голяма част от живота си – както успехите, така и трудностите, но не трябва да споделяме абсолютно всичко. Не трябва да споделяме нищо, което Бог не иска да споделяме, затова се молете на Бог да ви покаже в сърцето кога трябва да мълчите. Ето основните неща, които не трябва да споделяме.

Да ядосваме другите, освен ако те не трябва да се ядосват за нещо.

Да се хвалим или да се перчим

Поверителна информация, която другите са ви споделили, независимо дали е трябвало да я споделят

Да обезсърчавате или да отблъсквате друг човек от праведността, както направи съпругата на Йов. (Да ги отблъсквате от греха обаче е наред.)

Да възвеличавате греха. (Тогава, когато се напих в бара, беше толкова страхотно...)

Неистини или лъжи, включително ласкателства

Прославяне на другите, поставянето им на пиедестал. (Въпреки това, почитането им е добро.)

Неща, които са вредни или обидни за другия човек или за другите

Обидни думи или отношение (пренебрегване на обикновените хора, отрепките или изпадналите)

Да съдим другите, макар че е допустимо да казваме, че греховните постъпки са греховни

Съзнателно да говориш така, че другите да загубят доверие в думите ти

Да бъдеш дългословен, многословен и разговорлив, като даваш повече информация, отколкото човекът иска да чуе

Злонамерена дезинформация, за да навредиш на другите или да се забавляваш за тяхна сметка

Непублична информация за друг човек, която той не иска да бъде споделяна. (Независимо дали смяташ, че той е прав да не я споделя.)

Плагиатство на казаното от друг, без да се посочи източникът. Не крадете думите на другите като свои.

Съмнителна точност (не сте напълно сигурни дали е вярно или не)

Повтаряне на лоши постъпки на другия човек, след като вече сте ги обсъдили и сте му простили. Тези неща трябва да бъдат забравени.

Тайни, които могат да доведат до смъртта, нараняването или несправедливото лишаване от свобода на невинен човек

Изкушаване на другите. (Тогава, когато се напих в онзи конкретен бар, където напитките са на половин цена...)

Неразкрита информация, за която сте обещали на вашия работодател, бивш работодател или клиент, че няма да я споделяте.

Очерняне или клевети срещу друг човек

Което злите хора биха могли да използват в своя полза

Хумор или информация с еротично, неприлично или грубо съдържание

Не почиташ Бога или събратята си християни

Хората трябва да виждат как живеете, но не трябва да се чувствате принудени винаги да казвате нещо.

Въпрос: Защо в 1 Сол. 2:9 Павел е трябвало да се занимава с занаят сред тях?

Отговор: Павел не е искал подкрепа от невярващите и новоповярвалите, на които проповядваше. В юдаизма на нито един равин не му е било позволено да си изкарва прехраната чрез преподаване на закона. В някои мюсюлмански страни християнските работници на пълно работно време погрешно се пренебрегват като безделници, които се възползват от другите. Но мисионерът, който изработва палатки и има светска професия, няма да има този проблем. Както Павел, така и днешните мисионери имат правото да получават пълна подкрепа от църквата. Въпреки това, за да може да работи сред хората, на които проповядваше, Павел избра да не упражни това право.

Физическият труд донякъде се пренебрегваше от гръцката и римската аристокрация, но не и от евреите.

В: В 1 Сол. 2:10, какво би станало, ако животът на един християнски работник, независимо дали е мисионер на пълно работно време или не, не беше безупречен? Как би се отразило това?

Отговор: Това може да подкопае свидетелството му, когато другите разберат. Дори събратята по вяра, които го уважават, могат да си помислят, че тъй като той е допуснал провал в дадена област, тогава не е толкова сериозно, ако и аз допусна провал в същата област. Но служителят може да се покае и все пак да служи на Бога, като съветва другите да не правят същите грешки, които е допуснал той.

В: Как 1 Солунци 2:11-12 може да бъде обобщение за наставничество, консултиране и дори свидетелстване?

Отговор: Макар този стих да не посочва конкретно какво да се прави, той дава доста изчерпателни указания за това как да се прави. Да се окуражават, утешават и наставляват хората. Павел казва, че е постъпвал така, както би постъпила добра майка (1 Солунци 2:7) или добър баща (1 Солунци 2:11), за да помогне на собствените си деца.

В: В 1 Сол. 2:13, как думите на един ограничен, подвластен на грешки и несъвършен човек могат всъщност да бъдат Божието слово?

Отговор: Това може да изглежда невъзможно, ако човек се фокусира единствено върху човешките неспособности. Въпреки това Всемогъщият Бог, за когото нищо не е невъзможно (Матей 19:26; Марко 10:27; Лука 1:37), успя да предаде посланието Си на Валаам дори чрез едно магаре. Всемогъщият Бог е достатъчно могъщ и мъдър, за да предаде посланието Си ясно чрез несъвършени средства. Бог не само е общувал с необходимата прецизност, но и е запазил Словото Си с необходимата прецизност и точност, така че ние все още да можем да разберем посланието Му.

По-добър въпрос е: тъй като ние можем да общуваме чрез човешкото слово, как може да мислите, че всемогъщият Бог не е достатъчно могъщ, за да общува чрез човешкото слово?

В: Има ли 1 Сол. 2:14-15 някакъв антисемитски характер?

Отговор: Не. Никой не може сериозно да твърди, че това е етнически антисемитско, тъй като Павел е бил евреин, който, както показва Римляни 3:1-2, е виждал голямо предимство в своето наследство. Може би някои смятат, че е религиозно антисемитско.

Въпреки това то не е религиозно антисемитско, тъй като е написано от човек, който е обичал еврейския народ и се е грижил дълбоко за него, въпреки че те не са приели Христос, както показват Римляни 9:1-5 и 10:1.

Трябва да осъзнаете, че някои хора смятат, че нещо е насочено срещу тях, ако в него се казва каквото и да е негативно за членове на тяхната етническа група. Предполагам, че според тази странна дефиниция някой би могъл да каже, че Библията е насочена срещу всички, защото в нея се казва, че всички са се отклонили от Божиите стандарти, а някои хора не харесват никаква критика или негативни коментари по какъвто и да е повод.

В: Защо в 1 Солунци 2:15 Павел казва, че някои от юдеите са били враждебни към всички хора, след като тези юдеи без съмнение са имали приятели и хора, за които са се грижили?

Отговор: Да, тези евреи може би са се държали приятелски към мнозина. Но ако са убеждавали хората да отхвърлят Исус – и то по най-значителния възможен начин – тогава те са били враждебни към всички.

В: В 1 Сол. 2:16, тъй като Бог е толкова любящ, как е възможно хората да съгрешават до определена граница?

О: В Римляни11:22 се казва, че трябва да вземем предвид както добротата, така и строгостта на Бога. Бог е най-любящото същество във вселената, но също така и най-суровото. Павел имаше личен опит с онези, които се опитваха да попречат на другите да чуят благовестието, както се вижда в Деяния 13:8-11 с Елимас.

В: В 1 Сол. 2:17 гръцката дума за „откъснати“, aporthanisthentes, буквално означава „да бъдат направени сираци“. Защо Павел беше толкова загрижен тези нови вярващи „да не бъдат направени сираци“?

Отговор: Павел може би се е тревожил, че те няма да бъдат усърдни в напредъка си във вярата. Съществува обаче предположение, че е имало по-неотложен въпрос. Те може да бъдат заблудени или измамени от юдеи или еретици, за да се отклонят от вярата. По същия начин, когато довеждаме някого при Христос, трябва да го пазим от лъжеучителите.

В: В 1 Солунци 2:19 ще разпознаваме ли хората в небето?

О: Да. В 1 Солунци 2:19 и Филипяни 4:1 Павел казва, че тези вярващи са неговата радост и венец, и той със сигурност ще разпознае своя венец. Може би няма да изглеждаме по същия начин с нашите прославени тела, но ще се разпознаваме един друг.

Въпрос: В 1 Сол. 2:19; 3:13; 4:15; 5:23; 2 Сол. 2:1, 8, 9; 1 Кор. 15:23; Як. 5:7, 8; 2 Пет. 1:16; 3:4, 12; 1 Йоан 2:28; Мат. 24:3,27; какво е необичайното в тази гръцка дума, „парусия“, за пришествието?

О: В Библията се използват три гръцки думи за пришествието на Христос: „парусия“ (пришествие и последващо присъствие), „апокалупсис“ (разкриване, откровение или апокалипсис) и „епифанея“ (проявление или епифания).

Тя означава както пришествие, така и продължително пребиваване. В небиблейската литература посещението на владетел се наричаше „парусия“.

В: В 1 Сол. 3:1-3,6 защо някой в положението на Павел би могъл да мисли, че само той е най-подходящ да проповядва? Защо Павел не е имал такова отношение?

Отговор: Не знаем дали Павел е мислил така, но това би могло да хрумне на друг християнин в подобно положение. Трябва да помним, че силата не е в нас, а в Бога. Бог може и ни използва, но Бог може да използва и други хора. Бог не се нуждаеше от Павел – „най-добрия“ – да остане в Солун, особено когато Павел можеше да върши велики дела някъде другаде. Но един обикновен християнин, като Тимотей, когато Бог действаше чрез него, се справяше напълно добре.

Въпрос: В 1 Сол. 3:1-6 Павел би могъл да каже „Направих достатъчно“ и да спре да проповядва Евангелието, за да си живее спокойно. Защо според вас Павел продължи напред?

Отговор: Павел със сигурност не би могъл да проповядва евангелието на благоденствието: „Водете лесен живот, като мен“. Макар че Павел може би е бил в положението да си помисли: „Вече съм направил достатъчно“, няма абсолютно никакви доказателства, че някога е направил това. Той беше движен от любовта си към Бога и към другите хора и от желанието си те да не отидат в ада. Павел имаше цел. Не забравяйте, че думата „пенсионирам се“ не се среща в Библията.

В: В 1 Сол. 3:3, защо Бог умишлено ни предназначава за изпитания?

Отговор: Бог урежда всичко в съответствие с волята Си (Ефесяни1:11 ; Притчи 16:4; ~Римляни8:28 ).

Освен това всеки един от нашите дни е бил записан в Божията книга, още преди да е настъпил, както се казва в Псалом 139:16.

Родителите „избират с тъга“ децата им да преминават през болезнени изпитания и да получават болезнени уроци от грешките си. Християните дори са се гордеели, когато децата им, съпругите им и съпрузите им са загинали, докато се опитват да спасят живота на друг човек или да отстояват вярата си. Нито един родител не избира този вид болка заради самата нея , а за по-голямото добро. По същия начин Бог избира да допусне тези неща, не защото е някакъв садист, а по-скоро:

1. За дисциплиниране или за по-голямото добро на човека (Евреи 12:4-15)

2. За ползата на другите (Филипяни 1:22-25; Колосяни 1:24-25)

3. За Божията слава (като например в случая с Йов)

4. Защото в крайна сметка Бог ще направи така, че всичките ни изпитания да изглеждат незначителни в сравнение с бъдещата ни слава (Римляни 8:18; 1 Петрово 4:12-14)

Въпрос: В 1 Солунци 3:3 как е възможно онези, които преследват Павел, да постъпват погрешно? Те сигурно са изпълнявали Божията воля, тъй като Бог е предопределил тези изпитания за Павел.

Отговор: Те постъпваха погрешно и носеха отговорност за злите си дела. Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Бог извършва всичко според Своята воля (Ефесяни 1:11; Притчи 16:4).

2. Бог използва много средства, за да постигне Своите крайни цели, и Библията ясно показва, че злите решения на хората са сред средствата, които Бог използва (Битие 50:20).

3. Бог беше планирал предварително да използва злите намерения на Юда (Деяния 2:23; Йоан 13:18; Псалом 41:9), но Юда носеше пълна отговорност за действията си (Марко 14:21; Лука 22:21-22). По същия начин Божието планирано използване на злите действия на другите не намалява тяхната отговорност за злите им избори.

Въпрос: В 1 Сол. 3:8; Филип. 4:1 и Еф. 6:10-16, тъй като вече сме спасени, защо ни се заповядва да „стоим твърдо във вярата“?

Отговор: Християните могат да бъдат заблудени или измамени, както показва Матей 24:24. Дори истинските християни могат да се отклонят от пътя или да скрият вярата си от страх и за известно време да правят неща, които не са угодни на Бога.

Въпрос: В 1 Сол. 3:12, 4:9-10, като християни, които вече обичат Бога и другите, имате ли нужда любовта ни да се увеличи? Как Бог прави така, че любовта ни към другите да се увеличи и дори да прелива?

Отговор: Трябва съзнателно да желаем любовта ни към другите да нараства. Тя може да нараства, когато изразяваме любовта си към тях и се молим за тях.

Въпрос: В 1 Сол. 3:13, как Бог укрепва сърцата ни, за да бъдем непорочни и святи в Неговото присъствие?

О: Бог може да действа чрез четенето на Словото Му, чрез нашето послушание или поклонението Му, както и чрез любовта ни към другите. Но Бог може да действа и по начини, които остават незабелязани от нас. Чрез хората, които Той довежда в живота ни (включително и трудни хора), чрез събитията (както приятни, така и неприятни) и като ни напомня за различни неща, Бог може да укрепи сърцата ни в стремежа ни да търсим Неговата святост в живота си. Но винаги бъдете готови да позволите на Бога да ви промени и преобрази. Изпитанието не винаги укрепва човека; това зависи от вашата реакция към него. Спомнете си съпругата на Йов, която каза: „Прокълни Бога и умри“ – в противовес на Йов.

В: В 1 Сол. 4:1, какви са най-добрите начини да насърчим другите да живеят така, че да угодят на Бога?

Отговор: Насърчавайте ги да погледнат отвъд непосредствените обстоятелства и ги насочете да погледнат към Бога, към това, което Той е направил за тях. Посочете им как Бог се грижи за тях и вечното значение на това, което правят. Напомнете им за краткостта на времето на земята в сравнение с вечността. Ако е възможно, бъдете до тях, помагайте им и бъдете с тях. В някои ситуации намерете някой друг, който е преминал през същите изпитания, за съвет и подкрепа.

В: Как можем да живеем по-свят живот, както се казва в 1 Сол. 4:1-7?

Отговор: Нека отговорим на този въпрос с аналогия от спорта.

Един спортист може да се усъвършенства чрез три вида дейности: основни усилия, второстепенни усилия и неща, които трябва да избягва. На първо място, това е правилната тренировка в спорта, с който се занимава. Понякога, за да се подготви за мач, това означава да играе мача. Друг път означава да тренира само един аспект поотделно – бягане или вдигане на тежести. Обикновено спортистът се наслаждава на тренировките за своя спорт, но ако тренира само когато му се иска, той или тя няма да стигне много далеч. Освен любовта към спорта е необходима и самодисциплина.

На второ място, това е поддържането на добра диета, достатъчно сън и може би извършването на допълващи дейности – например, хвърлянето в бейзбола помага за сервиса ви в тениса.

Накрая, това е избягването на определени неща. Някои неща, като пушенето, опияняването и т.н., са вредни винаги. Други неща не са вредни сами по себе си, но отвличат вниманието от целта ти. Например, за да постигнеш най-добри резултати, не бива да ходиш да плуваш в деня, в който ще играеш бейзболен мач.

По същия начин един духовен спортист може да се усъвършенства чрез три вида неща: първични, вторични и неща, които трябва да се избягват. На първо място, няма заместител на всеотдайната любов и послушанието. Трябва да се наслаждаваме на това да обичаме и да служим на Бога. Но дори когато в дадения момент не го усещаме, се изисква самодисциплина, за да правим това, което Бог иска от нас, въпреки всичко.

На второ място, трябва да имаме добра „диета“. Разбира се, Бог ни казва да не бъдем лакомници, които преяждат и служат на корема си (Притчи 28:7; Филипяни 3:19а), но трябва също така да внимаваме и за „диетата“ на това, което постъпва през очите и ушите ни.

Накрая, трябва не само да избягваме да вършим греховни неща, които не угодят на Бога, но и да избягваме ситуации, които, поне за нас, са изкушения. Трябва също така да преценим „времепоглъщащите дейности“, които може би не са греховни, но отнемат голяма част от времето ни и ни отвличат от служенето на Бога. Ако някога почувствате, че Бог не ви е дал достатъчно време да направите това, което знаете, че трябва да направите, за да Му служите, може би проблемът не е в това, че Бог не ви е дал повече от 24 часа на ден, а по-скоро, че времето ви е недостатъчно, защото сте пропилели времето, което Бог ви е дал.

В: В 1 Сол. 4:9-10, какво още можем да направим, за да обичаме повече другите вярващи?

Отговор: Можете също така периодично да им изпращате нещо, за да покажете, че ви е грижа за тях и че мислите за тях. От една страна, можем да се молим за това, за което ни молят да се молим, да правим за тях нещата, за които ни молят, и да бъдем приятелски настроени към тях. Но на по-дълбоко ниво можем да проявяваме искрена загриженост за тях. Можем да наблюдаваме как се справят, да питаме и да предлагаме неща, за които да се молим, и активно да поемаме инициативата да им помогнем там, където имат нужда от помощ. Случвало ли ви се е „изненадващо“ някой да дойде и да ви даде нещо, от което сте имали нужда? Това е хубаво чувство, но е още по-хубаво, когато можете да го направите за другите.

В: Защо, според вас, в 1 Сол. 4:11-12 се набляга на това да водим „спокоен живот“, в контраст с „разкошния живот“ на света или с мотото „или го направи по-голямо, или се откажи“?

О: Не е нужно да търсим слава, власт или престиж – нито в света, нито в църквата. Ако вършиш работата си добре, те може да дойдат сами, но не ги търси, защото това ще те отклони от търсенето на Бога. В западната култура основният проблем при опознаването на Бога не е липсата на знание, а по-скоро отвличащите фактори. Опитайте се да разпознаете и да премахнете, или поне да намалите, разсейващите фактори в вашето ходене с Господа. Но не забравяйте, че когато възникнат неочаквани събития, като например да срещнете някой в нужда, те може би не са разсейващи фактори, а по-скоро основното дело, което Бог иска от вас в този момент.

В: Защо в 1 Сол. 4:12б се изразява желанието да не бъдем зависими от никого?

О: Няма нищо лошо да приемате прояви на любов от другите и е напълно нормално да разчитате на другите да се грижат за вас, когато наистина имате нужда от тях. Но бъдете хора, които дават повече, отколкото вземат. Павел казва във 2 Солунци 3:6 да не бъдете безделни, а в 3:10: „Ако някой не иска да работи, нито да яде.“ Не карай другите да правят за теб неща, които си способен да направиш сам. Ако си способен да работиш или да донасяш пари на семейството, тогава не бъди мързелив и не разчитай на другите. Отново, ако не можеш да го направиш, тогава е нормално да разчиташ на другите. Но ако можеш да печелиш пари, дори и да са малко, тогава го прави, за да се издържаш, или поне частично да се издържаш.

Въпрос: Според 1 Сол. 4:13–14 християните, които вече са починали, намират ли се в „сън на душата“ или са в съзнание в Рая?

Отговор: Вярващите, които са починали, сега са в съзнание в небето. Основните стихове, които показват това, са 2 Коринтяни 5:6; Лука 16:19-31; Филипяни 1:23; Откровение 6:9-11; Откровение 7:9-11, както и други стихове от Откровението, в които се говори за съзнателно прославяне. В 2 Коринтяни 5:8 Библията казва: „...да бъдем далеч от тялото и у дома при Господа.“

В „За мъченичеството на Поликарп“, глава 2, стр. 39, се казва, че да си далеч от тялото означава да общуваш с Господа. Тертулиан, писал между 198 и 220 г. сл. Хр., споменава в „Насърчение към целомъдрие“, глава 11, стр. 56, че една починала християнка вече е в присъствието на Господа.

Въпрос: В 1 Сол.4:13 –16, 1 Сол.5:10 и 1 Кор.15:51 думата „заспал“ доказва ли, че мъртвите са в безсъзнание?

Отговор: Както Исус смъмри учениците си в Йоан 11:11–14, когато каза „заспал“, той просто имаше предвид „мъртъв“. „Заспал“ беше често използван термин за смърт, както показват следните стихове:

2 Петрово 3:4; Деяния 7:60; 1 Коринтяни 15:6; 18, 20; Матей 27:52; 28:13; Второзаконие 31:16 и много други пасажи от Стария Завет: „такъв и такъв заспа с бащите си...“

„Новата Женевска учебна Библия“ (стр. 1898) също добавя, че „сън“ е бил метафора за смъртта както в езическите, така и в християнските писания. „Сън“ е бил евфемизъм за смъртта при Омир („Илиада“, книга 11, 240–241).

Ранните християнски автори също така са разбирали съня като смърт, както показва Атенагор (177 г. сл. Хр.) в „Възкресението на мъртвите“, глава 16.

Така че тези стихове нито доказват, нито опровергават, че хората са в съзнание след смъртта. За доказателство, че те са в съзнание след смъртта, вижте предишния въпрос.

В: В 1 Сол. 4:15, тъй като Павел пише: „ние, които сме още живи, които сме останали до пришествието на Господа“, защо Павел беше убит преди завръщането на Христос?

Отговор: Бог не е искал да знаем кога ще се завърне Исус. Павел е могъл да използва три местоимения тук.

„Те“: Ако Бог беше казал на Павел да използва „те“, това щеше да бъде намек, че това ще стане след смъртта на Павел.

„Аз“: Ако Павел беше казал „аз“, това щеше да означава, че Христос със сигурност ще се завърне преди смъртта на Павел.

„Ние“: „Ние“ е равнозначно на онези от нас, които все още сме живи, и „ние“ е единственото местоимение, което Павел би могъл да използва, което не би ограничило завръщането на Христос нито до преди, нито до след смъртта на Павел.

В: В 1 Сол. 4:15 Павел ли е смятал, че ще бъде жив, когато Христос се завърне?

Отговор: Вижте предишния въпрос относно употребата на местоимението. Павел е написал това без грешка, като не е уточнил това, което не му е било казано. Има шест причини, поради които Павел би постъпил така.

1. Павел никога не е твърдял, че знае кога ще се завърне Исус. (1 Солунци 5:1-2)

2. Той се надяваше, че това може да стане през неговия живот. (1 Солунци 4:15)

3. Павел учеше, че преди завръщането на Христос ще настъпи мир (1 Солунци 5:3) и голямо отстъпничество (2 Солунци 2:3-10).

4. Павел бдеше и копнееше за завръщането на Христос, както трябва да правим и ние – това е блажената надежда от Тит 2:13.

5. Павел, Христос и други ни казаха да бдим за скорошното завръщане на Христос (Матей 24:42; Марк 13:35; 1 Солунци 5:4-6; 1 Петър 4:7; Откровение 3:3; 22:20).

6. Както показва 1 Тимотей 3:15, Павел добре разбираше идеята да казва на хората да водят добро поведение, защото той не казва кога ще се върне. Вижте особено Матей 24:36–25:13.

В обобщение, Бог не е казал всичко на Павел; Павел ни е казал това, което Бог му е казал, но, разбира се, Павел не ни е казал това, което Бог не му е казал. Вижте обсъждането на Филипяни 4:5, 1 Петрово 4:7 и Откровение 22:6-20.

В: Защо в 1 Солунци 4:15 Бог не е искал да знаем кога ще се върне Христос?

Отговор: Това е като когато господарят казва на слугата си да бъде усърден, защото той може неочаквано да се върне по всяко време, както показва Лука 12:35-48. В Библията причините да водим „живот в очакване“, копнеейки за Неговото завръщане, са за сила, насърчение и утеха (1 Солунци 4:18; 2 Солунци 2:15-17) и за да бъдем бдителни, за да бъдем безупречни, когато и да дойде Христос (1 Солунци 3:13; 5:23).

В: В 1 Сол. 4:16 това, че Христос е придружен от гласа на архангел, показва ли, че Исус е архангел, както проповядват някои Свидетели на Йехова?

Отговор: Не. Въпреки че може да има и други архангели освен Михаил, това не е от значение в този случай.

Божият тръбен звук, съпътстващ Исус, не означава непременно, че Исус Самият е затръбил. По същия начин гласът на архангел вероятно е гласът на архангел, който е съпътствал Исус в този случай.

Дори ако гласът тук е бил на Исус, говорещ с гласа на архангел, това не означава, че Той не е Бог. Би било странно излишно, например, някой да каже, че на земята Исус е действал или говорил като човек, тъй като Исус беше човек. Ако това по някакъв начин доказваше, че Исус е архангел, тогава Божият тръбен глас би доказал тук, че Исус е Бог.

Хората не трябва да прибягват до двусмислени стихове като този, за да решат въпроса дали Исус е Бог или не. Човек може просто да „попита Тома“, като прочете Йоан20:27 –28, да „попита Йоан“, като прочете Йоан 1:1, или да попита автора на Посланието към евреите, като прочете Евреи 1:8–9. Почитате ли Сина както Отеца, както заповядва Йоан5:23 ? Поклонявате ли се на Исус, както правят ангелите в Посланието към евреите 1:6? Славите ли Исус, както и Отца, както правят онези в небесата в Откровение 5:9–13; 11:15?

В: В 1 Сол. 4:16 за коя тръба става дума?

Отговор: Писанието не казва изрично дали става дума за една от седемте тръби в Откровение 8-11 или за друга тръба.

В: В 12 Сол. 4:16-17 как би могло тялото на някого да бъде възкресено или възнесено, ако е било изядено от тигър?

О: Бог е всемогъщ и всезнаещ и може да възстанови телата ни от всякакви атоми наоколо. Между другото, по-голямата част от тялото ви се състои от различни атоми в сравнение с тези, които е имало преди седем години. Така че, макар да възприемаме физическото си тяло като неизменна физическа маса, то всъщност е модел, при това подлежащ на стареене.

В: В 1 Сол. 5:1-3, до каква степен хората могат да знаят времето на деня на Господа?

О: Както казва Матей 24:36 и както посочват 1 Солунци 5:1-2, никой няма да знае деня или часа. Но както казват Матей 24:37-39; Лука 17:26-29 и 1 Солунци 5:3, това ще бъде време, когато повечето хора няма да мислят за Пришествието на Христос и то ще бъде напълно неочаквано за повечето хора.

В: В 1 Сол. 5:4-8 и Еф. 4:18; 5:8-11 какво означава да бъдем деца на светлината или на деня, в противовес на децата на тъмнината или на нощта?

Отговор: Ние не се срамуваме, ако хората разберат всичко за нас. Не вършим тайно никакви нечестиви дела, за които не искаме другите да знаят; всъщност, искаме другите да виждат нашия живот. Не очакваме с нетърпение нощта, за да пием, да се забавляваме или да вършим нещо лошо. Напротив, спим добре през нощта, защото очакваме с нетърпение деня и това, което трябва да свършим.

Въпрос: Как е възможно, според 1 Сол. 5:9, Бог да не ни е предопределил да претърпим гнева Му, след като в Еф. 2:3 се казва, че, подобно на останалите, по природа сме били обекти на гнева?

Отговор: Всички хора (с изключение на Адам, Ева и Исус) са родени с паднала, греховна природа и по природа са били обекти на гнева. Въпреки това, Бог е дал на Своите деца ново раждане, нов живот и нова и сигурна надежда чрез Исус Христос, който пое нашето наказание.

В: В 1 Сол. 5:12-13 какви са начините да уважаваме онези, които са над нас в Господа?

Отговор: На първо място, признайте пред тях и пред другите, че приемате, че те са над вас в Господа. Покажете, че ви е грижа за тях, и им помагайте, ако можете, в техните житейски борби. Проявявайте уважение към тяхната длъжност, както Павел направи дори спрямо първосвещеника в Деяния 23:3-5. Почитайте ги за тяхната упорита работа и саможертва, както Павел ни съветва във Филипяни 2:28-30

В: В 1 Солунци 5:14, тъй като трябва да бъдем търпеливи към всички хора, защо Павел и Исус не изглеждаха търпеливи към всички хора?

Отговор: И двамата бяха много търпеливи, но това не означава, че не можеха да изобличават хората остро, когато беше необходимо.

Йоан Златоуст (ок. 396 г. сл. Хр.) добре го е изразил в началото на своя „Коментар върху Посланието към Галатяните“. „Защото винаги да се обръщаш към учениците си с мекота, дори когато те се нуждаят от строгост, не е свойствено на учител, а би било свойствено на развратител и враг. Затова и нашият Господ, макар че като цяло говореше нежно на Своите ученици, тук-там използва по-строг език и в един момент изрича благословение, а в друг – изобличение.“

В: В 1 Сол. 5:15, какви са някои от оправданията, които хората понякога дават, за да се оправдаят, че отвръщат на злото със зло?

Отговор: Има редица такива.

Старият Завет казва: „око за око“. (Старият Завет вече не е в сила). Законът предвижда наказание днес, но ние не трябва да бъдем саморазправедници. В Дивия Запад саморазправата беше допустима, защото се извършваше в рамките на закона, а шерифът носеше отговорност за действията. Линчът обаче не беше.

Те си го заслужават (и аз съм този, който преценява какво заслужава всеки).

Трябва да си извлекат поука (и аз трябва да съм този, който ще ги научи).

Те ще го направят отново, освен ако не им бъдат показани последствията (а Бог ме е назначил да ги науча).

Трябва да си отмъстя (защото смятам, че това е мое право).

Но независимо от извинението, което използват, хората, които отвръщат на злото със зло, не се подчиняват на Бога.

Въпрос: В 1 Сол. 5:16-18 как се съчетават това да се радваме винаги, да се молим непрестанно и да благодарим във всички обстоятелства?

Отговор: Ние се радваме, молим се и благодарим, защото знаем, че Бог е в контрол. И трите неща трябва да се правят постоянно. Но радостта трябва да ни подтиква към молитва. Молитвите ни трябва да бъдат изпълнени с благодарност към Бога, а благодарността ни трябва да ни напомня за радостта ни.

В: В 1 Сол. 5:17 трябва ли да се молим без прекъсване или да използваме малко думи, както казва Мат. 6:7?

О: И двете. Целият ни живот трябва да бъде живот на молитва, в постоянно общение с Бога. Все пак не трябва да мислим, че Бог чува дадена молба заради повтарянето на много думи.

В: В 1 Сол.5:22 , какво означава „да се пазите от всяка форма на зло“?

О: Това може да означава „дори всякакъв вид на зло“ или „всякакъв вид зло“. Гръцката дума за „вид“ – eidos – може да означава също външен вид, форма, образ, изглед. Според Конкорданцията на Стронг тя произлиза от думата за „изглед“. Като странична бележка, Аланд и др. не посочват никакви вариации в ръкописите, така че това е строго въпрос на превод, а не на ръкопис.

Заключение: Въз основа на гръцката дума за форма/вид/гледна точка и т.н., и двете тълкувания могат да са верни. Трябва да избягваме всеки вид зло. Освен това, трябва да избягваме да бъдем възприемани като извършващи истински зли дела. В допълнение, 2 Коринтяни8:22 показва, че Павел е искал да постъпва правилно в очите на всички.

Въпреки това, 1 Солунци5:22 не се отнася до случаите, в които позволяваме на хората да ни видят да вършим добри дела (като проповядване на Евангелието), защото те погрешно смятат, че това е зло.

В: В 1 Сол. 5:26, Рим. 16:16; 1 Кор. 16:20; 2 Кор. 13:12 и 1 Пет. 5:14 трябва ли християните да се поздравяват един друг със свещен целувка?

Отговор: В културата на онова време свещената целувка е била уместна. В американската и китайската култура еквивалентът е прегръдка или ръкуване.

В: Откъде знаем, че Павел е написал 1 Солунци?

Отговор: Има поне две причини.

1. В 1 Солунци се казва така, а ранната църква никога не е поставяла това под съмнение.

2. Тертулиан казва, че Павел е писал на солунците в своето произведение „Против Маркион“, книга 4, глава 5, стр. 345–350 (207 г. сл. Хр.). Това е книга, „която произхожда от апостолите и е била пазена като свещено наследство в църквите на апостолите“.

Вероятно и други са писали за 1 Солунци.

В: Какви са приликите между 1 Солунци и останалите послания на Павел?

Отговор: Ето тези, които съм открил.

В: Кога е написано 1 Солунци?

Отговор: Знаем доста точно кога е написано: около 51–52 г. сл. Хр. 1 Солунци 3:1–7 показва, че е написано, след като Павел напусна Атина и беше в Коринт. Деяния 18:12,17 казва, че Галион е бил проконсул на Ахая. Надпис в Делфи показва, че Галион е бил проконсул само около 51–52 г. сл. Хр. Други тълкуват датата като 52–53 г. сл. Хр.

Ако някой скептик твърди, че писмата на Павел са били написани много по-късно от някой друг, а думите в 1 Солунци, че са написани от Павел, са лъжа, тогава тежестта на доказателството е върху него да предостави каквито и да било доказателства, че тези думи са лъжа. Има малко области на науката, в които човек може да твърди, че даден документ е фалшив, без да има каквито и да било доказателства.

В: В 1 Солунци, какво друго знаем за надписа на Галион?

Отговор: Това, което археолозите наричат надписът на Галион, в момента се намира в музей в Делфи. Той е разбит на поне седем различни парчета. В редове 5–6 се споменава указ на римския император Клавдий, управлявал от 41 до 54 г. сл. Хр., в който се прави препратка към Луций Юний Галион, проконсул на Ахая. В „Речник на контекста на Новия Завет“ (стр. 53–54), откъдето е взет този пасаж, се посочва, че „хронологията зависи от други времеви изчисления“. Въпреки това повечето учени са убедени, че въз основа на този надпис, както и на факта, че проконсулите обикновено са заемали поста си за срок от една година, е възможно да се датира мандатът на Галион като проконсул на Коринт [в Ахая] към 51/52 г. сл. Хр.“

В: В 1 Солунци, как знаем дали това, което имаме днес, е надеждно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали 1 Солунци около 49 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 35% от 1 Солунци, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 31,05 от общо 89 стиха.

Ето авторите от периода преди Никея, които са се позовавали на стихове от 1 Солунци.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Солунци2:12 , 13; 1 Климент, т. 1, стр. 11

Игнатий (110–117 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 5:17 в „Писмото на Игнатий до Поликарп“, гл. 1, стр. 93

Поликарп (ок. 150 г. сл. Хр.) цитира цялото 1 Солунци5:17 (т.е. двете думи: „молете се непрестанно“) в „Посланието на Поликарп до филипийците“, гл. 4, стр. 34

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) споменава 1 Солунци като написано от апостола. „Реч за Страданията на Господа“, гл. 9, стр. 762

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 5:23 като „в Първото послание до солунците“. Ириней, „Против ересите“, книга 5, гл. 6.1, стр. 532

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) ANF, том 5, стр. 603 споменава двете писма на Павел до солунците, както и останалите 11 писма на Павел.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 2:6–7 като написано от Павел. „Наставникът“, книга 1, глава 5, стр. 214

Климент Александрийски (193–205 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 2:5, 6, 7 като написани от апостола. „Стромата“, книга 1, глава 1, стр. 300.

Тертулиан твърди, че Павел е писал до римляните, галатяните, филипяните, солунците и ефесяните, както се посочва в неговата книга „Срещу Маркион“, том 4, глава 5, стр. 350 (207 г. сл. Хр.). Той казва, че Новият Завет е книга, „която произхожда от апостолите и е била съхранявана като свещено наследство в църквите на апостолите“. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 4:15–17 в „Пет книги срещу Маркион“, книга 5, глава 15, стр. 462.

Хиполитус ( , 222–235/6 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 4:12 като написано от Павел в „Трактат за Христос и Антихриста“, глава 66, стр. 219

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 2:14,15 като написано от Павел в „Първото послание до солунците“. Коментарът на Ориген върху Евангелието от Матей, книга 2, глава 18, стр. 425

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира от това, което той нарича „Първото послание на Павел до солунците“, и след това цитира 1 Солунци 4:6. Той казва: „апостолът казва“, и след това цитира 1 Солунци 5:2–3. Тези цитати се намират в „ “, Трактат 12, трета книга, 88, 89. Той също така твърди, че 1 Солунци4:13 е написано от Павел в „Трактатите на Киприан“, Трактат 7, глава 21, стр. 474.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 2:14-15 като написани от апостол Павел в „Диалог за истинската вяра“, първа част, гл. 29а, стр. 69. Той не споменава никакви други стихове от 1 Солунци.

Викторин от Петау (погинал мъченически през 304 г. сл. Хр.) според някои източници се позовава на 1 Солунци 1:2; 2:8; 4:17 според „Гръцкия Нов Завет“, 4-то преработено издание от Аланд и др. Въпреки това в писанията на Викторин от Петау, с които разполагам – „За сътворението на света“ и „Коментар върху Апокалипсиса“ – няма никакво позоваване на 1 Солунци.

След Никея

„Църковна история“ на Евсевий (323–326 г. сл. Хр.)

Хегемоний (IV век) цитира 1 Солунци 5:1,2 като това, което апостолът „е написал на солунците“. „Спор с Манес“, гл. 38, стр. 212

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Солунци 4:17

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава двете послания на Павел до солунците като част от Новия Завет. Тя цитира всичко освен последните четири думи от 1 Солунци 1:1.

Ефрем Сириец (373 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 3:12,13 като написано от апостола „към верните в Солун“. В „За Духа“, гл. 21.52, стр. 33

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.), канон 60, стр. 159, изброява книгите от Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158, гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги от Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (396 г. сл. Хр.) е записал 11 проповеди върху 1 Солунци, които са запазени и до днес. Той твърди, че тя е написана от Павел, а Тимотей е бил с него.

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 4:17 като написано от Павел в „За сътворението на човека“, гл. 22.6, стр. 412

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) е написал коментари върху Евангелието от Йоан, Посланието към римляните, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Колосяни, Филипяни, 1 Солунци, 2 Солунци, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филемон и Посланието към евреите.

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Никета от Ремезиан (366–415 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Солунци 2:8

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) прави алюзия към 1 Солунци 4:13. „И апостолът забранява на солунците да скърбят за онези, които са заспали.“ „Против Вигилантий“, гл. 6, стр. 419. Той цитира целия текст от 1 Солунци 5:17 „Молете се без прекъсване“ в „Писмо 125“, гл. 11, стр. 248

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава, че апостолът пише на солунците, и цитира 1 Солунци 1:13 в „За предопределението на светиите“, гл. 39, стр. 517

Августин споменава, че апостолът пише на солунците, и цитира 1 Солунци 4:13–16 в „Градът на Бога“, книга 20, глава 20, стр. 439

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира 1 Солунци 4:9–10 като писмо на апостола до солунците в „Ученията на Йоан Касиан“, книга 10.7, стр. 268

В „Църковна история“ на Сократ (400–439 г. сл. Хр.), книга 3, глава 16, стр. 87, се цитира част от 1 Солунци 5:21: „за да можем да «изпитваме всичко и да се държим за това, което е добро».

„Speculum“ (V век)

„Quodvultdeus“ (ок. 453 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Солунци 1:3

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.)

3. Творби на еретици и други

Еретикът Маркион според Тертулиан

Еретикът Прискилиан (385 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Солунци 2:16.

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.)

Донатистът-разколник Тиконий (след 390 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Солунци 1:3; 2:8

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (428 г. сл. Хр.)

4. Най-ранните ръкописи на 1 Солунци, с които разполагаме, показват, че има малки различия между тях, но няма нито една теологически значима грешка.

стр. 30 1 Сол. 4:12–13, 16–17; 5:3, 8–10, 12–18, 25–28; 2 Сол. 1:1–2; 2:1, 9–11 (началото на III век)

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

стр. 46 Честър Бийти II (100–150 г. сл. Хр.) съдържа 17 стиха от 1 Солунци. По-конкретно, в него се съдържат 1 Сол. 1:1; 1:9–2:3; 5:5–9, 23–28 и други части от посланията на Павел и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихиометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 61 Римляни 16:23, 25–27; 1 Коринтяни 1:1–2, 2–6; 5:1–3, 5–6, 9–13; Филипяни 3:5-9, 12-16; Колосяни 1:3-7, 9-13; 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

стр. 65, 1 Сол. 1:3–2:1; 2:6–13. Средата на III век. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 348 има снимка на част от стр. 49. Там също се посочва, че стр. 49 и стр. 65 са написани от един и същ преписвач. Те са александрийски текстове.

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Александринус [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] V век

Кларомонтанус [D] V–VI век

I Вашингтон, окръг Колумбия, 5-ти век

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Файюмски коптски [Fay] III–IV век

Италически [Ital] IV–XIII век

Латинска Вулгата [Vg] IV и V век

Готически [Goth] 493–555 г. сл. Хр.

Арменски [Arm] от 5-ти век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Пешита на сирийски [Syr P] 400–450 г. сл. Хр.

Харклински сирийски [Syr H] 616 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/1 Thessalonians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 1 Солунци.